от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 5 междинни версии от друг потребител)
Ред 4: Ред 4:
  
 
[[VII Младежки събор]]
 
[[VII Младежки събор]]
 
[[Работна среда на електронния архив]]
 
  
 
== Първите стъпки ==
 
== Първите стъпки ==
Ред 11: Ред 9:
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRkM2RhMzVlMzVjMTUwZjg Първите стъпки - оригинал за сверяване]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRkM2RhMzVlMzVjMTUwZjg Първите стъпки - оригинал за сверяване]
  
 +
''А Иисус отиде на гората Елеонска. (2) И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, (4) казват му: Учителю, тая жена биде хваната в самото дело като прелюбодействаше. (5) А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз с камене да ги убиваме; а ти що казваш? (6) И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Иисус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. (7) И като постоянстваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. (8) И пак се наведе долу и пишеше на земята. (9) А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и оста и жената стоеща насред. (10) И когато се изправи Иисус и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Иисус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.''
  
 +
''Иоана: 8: 1-10''
  
'А Исус отиде на гората Елеонска. (2) И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, (4) казват му: Учителю, тая жена биде хваната в самото дело като прелюбодействаше. (5) А в закона Моисей повел нам, които са таквиз с камене да ги убиваме; а ти що казваш? (6) И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. (7) И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея. (8) И пак се наведе долу и пишеше на земята. (У) А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеше насред. (10) И когато се изправи Исус и не видя никого освен жената, рече и: Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Исус и рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрЪшавай вече.
 
 
В Божествения свят съществува следния закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: „Аз трябва да разбера това нещо!" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере никое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т. н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
 
 
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човек. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: „Аз искам да зная, какво нещо е виждането". - Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е слаб. Затова и Писанието казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
 
 
Някой казва: „Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно“. - Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. - Ама аз видях това нещо. - Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот - това не е наука; само да ядеш през целия си живот - това не е наука; само да четеш през целия си живот - това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот - и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечния стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т. е. познаване на Божествената Любова, Която се проявява в живота.
 
 
Мнозина запитват: „От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?“ - Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли, какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувствува. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувствува; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувствува и тази люков. Само по този начин човек ще разбере, какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
 
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: „Това е котка, това е кон, това е свиня и т. н.“ Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: „Моето свинче!“ Не я ли обичате, казвате: „Махнете оттука фази свиня! Много шум дига.“ Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
 
 
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градините ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: „Аз направих първата стъпка.“ - Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо - стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
 
 
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът и не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. - Що е Бог? - Това, което ние не можем да създадем. - Що е човек? - Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? - Това, което Бог е създал. - Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.
 
 
НЬкой казва: "Богъ е вЬченъ, безконеченъ." - Това сж празни думи. Що е безконечность? Опитвали ли сте безконечностьта? Вие вземате единъ дълъгъ конецъ, скжсвате го нЬкждЬ и казвате: "Безконе¬ченъ е този конецъ". - Не, конецътъ не може да бжде безконеченъ. При това, съ конечното вие не можете да мЬрите безконечното. То е само механическо опрЬдЬление, на думи. Когато казваме, че вЬчность- та е безконечна, това е неопрЬдЬлена идея. Сама по себе си, вЬчность- та нито може да се опрЬдЬли, нито може да се обхване - тя се разбира. - Що е вЬчностьта? - Първата стжпка въ живота. Щомъ направя първата стжпка, азъ съмъ въ вЬчностьта. Това показва, че азъ имамъ вече всички възможности въ живота, не мога и не трЬбва да мисля за края на нЬщата. За какъвъ край ще говори човЬкъ, ако той нЬма началото? ВсЬки човЬкъ, който нЬма начало, той не познава Бога.
 
 
НЬкой пиша: "Що е вЬчность?" - Какво ще гово-ришъ за вЬчностъта, като не си направилъ още първата стжпка? Направи първата стжпка, и тогава ще разберешъ, че си въ вЬчностьта. ВЬчностьта крие въ себе си всички възможности, при които човЬшката душа може да расте и да се развива. Тия възможности сж скрити въ човЬшката душа.
 
 
Ще ви дамъ още едно опрЬдЬление за вЬчностьта. Всички прояви, всички нЬща, които Богъ е създалъ, съставляватъ вЬчностьта. Богъ се проявява въ вЬчностьта, а ние, разумнитЬ сжщества отъ всички категории, се проявяваме въ врЬме и пространство. Това не сж понятия за този свЬтъ, но за Божествения свЬтъ. Значи, човЬкъ се проявява въ врЬме и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи въ свЬта, той трЬбва да има потикъ, тилъ задъ себе си. Затова всЬки човЬкъ трЬбва да знае, че има такъвъ тилъ, такава връзка задъ себе си. За да познава този тилъ, тази връзка, той трЬбва да живЬе въ Божественото съзнание.
 
 
Казвамъ: двЬ съзнания сжществуватъ - човЬшко и Божествено. Въ сегашното си проявление човЬкъ живЬе повече въ своето обикно¬вено, човЬшко съзнание, което непрЬкжснато му носи скърби и радос¬ти, противорЬчия и мжчнотии. Всички тия нЬща се наслагватъ въ неговото съзнание и самосъзнание, като смЬсъ, като сплавь или амалга¬ма, и му цричиняЕють страдания.Често подсъзнанието и свръхсъзнани- ето му се прЬплитатъ съ съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човЬкъ е въ борба. Божественото съзнание, въ което влизатъ свръхсъзнанието и подсъзнанието, искатъ да се освободятъ отъ обикновеното съзнание. Въ това състояние човЬкъ не познава себе си. Той се бори, докато се свърже съ Божественото съзнание, и тогава скърбьта му се прЬвръща въ радость. Ако човЬкъ не се свърже съ Божественото съзнание, той не може да реализира своитЬ благо¬родни желания, и цЬлиятъ му животъ е пъленъ само съ разочарования.
 
 
СлЬдователно, когато нЬкой човЬкъ каже, че живЬе, това показва, че въ този човЬкъ сжществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединятъ ли се тЬзи двЬ съзнания, човЬкъ може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, въ далечно бждеще всичко можемъ да постигнемъ". - Не е въпросътъ за далечното бждеще. Който има връзка съ Божествено¬то съзнание, още въ момента може да постигне своитЬ добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушатъ това, ще кажатъ: "Тогава ние искаме да станемъ царе, да се ползуваме съ всички почести и блага отъ това положение." - И това може да постигнете. Какъ ще го постигнете? Ако нЬкой човЬкъ е свързанъ съ Божественото съзна¬ние и изпадне всрЬдъ пустинята, той моментално може да стане царь, въ пълния смисълъ на думата. Той ще се съсрЬдоточи, ще извади маги-ческата си тояжка, ще удари съ нея въ земята, и веднага прЬдъ него ще се яви палатъ, съ всичкия му блЬсък.ъ и великолЬпие. СлЬдъ това ще удари още веднъжъ съ магическата си тояжка, и прЬдъ него ще излЬзатъ безброй войници, които ще започнатъ да дифелиратъ, да му отдаватъ почести и внимание. Щомъ се насити на тази слава, пакъ ще удари съ пржчицата си, и палатъ, и войници ще изчЬзнатъ; той ще остане пакъ самъ, но съ нова опитность, ще знае, какво нЬщо е да бждешъ царь. Всичко това ще прЬмине прЬзъ съзнанието му. По този начинъ, въ единъ моментъ човЬкъ може да бжде царь, обиколенъ съ слава и почести и въ единъ моментъ да изгуби всичкия блЬсъкъ наоколо си, да остане самъ, но съ съзнанието на царь. Сега той ще бжде свободенъ царь, отъ никого независещъ и обезпокоенъ. Не е ли царь този човЬкъ? Отъ неговата пржчица зависи всичко. Съ нея той създава палати, войници, и пакъ съ нея изпраща войницитЬ си на почивка, а остава самъ въ размишление. По-добро ли е положението на сегашнитЬ царе? СегашнитЬ царе сж роби на условията. НЬкой богатъ човЬкъ има много слуги, но той е тЬхенъ робъ. Дойде ли края на мЬсеца, тЬ казватъ: "Плати ни! Ако не ни платишъ, ще те дадемъ подъ сждъ." Този господарь храни слугитЬ си, плаща имъ, но тЬ пакъ оставатъ недоволни отъ него, говорятъ задъ гърба на господаря си много лоши работи. Питамъ: какъвъ господарь е този, слугитЬ на когото могатъ да говорятъ лоши, непристойни работи за него? Истински царь е този, за когото никой отъ поданицитЬ му не може да каже нито една лоша дума. На мЬстото ли си е този господарь, слугитЬ на когото говорятъ лошо за него? Ако нЬкой слуга зачита и уважава своя господарь, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи въ съзнанието си свещенъ образъ за своя господарь. Достатъчно е господарьтъ да махне съ пръчицата си, и слугата му е вече прЬдъ него. Той се разговаря съ слугата си и му заповЬдва. ПослЬ пакъ махне съ пржчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пакъ самъ, безъ господаря си. При такъвъ случай, когато господарьтъ може всеки моментъ да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо задъ гърба му? Наука е това!
 
 
НЬкой казва: "Какъ е възможно господарьтъ да разполага съ такава пржчица?" - Възможно е това. Тия възможности сж достояние на истинския царь, на истинския господарь. Махне ли съ пржчицата си, слугата му е прЬдъ него; махне ли втори пжть съ пржчицата си, слугата изчезва. Печели ли нЬщо слугата отъ такъвъ господарь? - Печели. При всЬко явяване прЬдъ господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нЬщата. Само по този начинъ слугата влиза отъ обикновеното въ Божественото съзнание, съ помощьта на което той разбира, защо е дошълъ на земята, защо сжществува, каква работа трЬбва да свърши и т. н. ВсЬко живо сжщество, всЬки човЬкъ сжществува по единствената причина, че има вЬчно, Божествено начало, което подържа живота. НЬкой казва: "Докажи сжществуването на ВЬчното Начало, на Първичната Причина." - Сжществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пъкъ могатъ да се пишатъ философски трактати по този въпросъ. Много философи иматъ смжтни понятия за Бога. Тогава, какво могатъ да напишатъ тЬ сами по този тъй дълбокъ и отвлЬченъ въпросъ? Какъ могатъ тЬ да освЬтляватъ другитЬ хора, когато на самитЬ тЬхъ е смжтна идеята за Бога? ТЬ казватъ: "Богъ е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и тЬ сами не се замислятъ. Казватъ за нЬкого: "Този човЬкъ е абсолютно безпомощенъ". Какво значи това?
 
 
- Човекъ, който не може да се мръдне отъ мЬстото си. За другъ нЬкой казватъ: "Този човЬкъ е абсолютно бЬденъ". Какво значи това? - ЧовЬкъ, който нЬма отъ никждЬ нищо, който е останалъ послЬденъ бЬднякъ, ,.
 
-
 
Мнозина запитватъ: "Кое е сжщественото, кое е важното въ свЬта?" Ако е въпросъ за сжществено, азъ по-скоро бихъ желалъ да имамъ единъ живъ хлЬбъ, отколкото сто хамбари съ жито. Каква е разликата между единъ живъ хлЬбъ и сто хамбари пълни съ жито? - Житото отъ хамбаритЬ ви всЬки може да вземе; или пъкъ хлЬбътъ, направенъ отъ това жито, може да причини нЬкакво разстройство на стомаха ви, или другадЬ нЬкждЬ. Обаче, имате ли живъ хлЬбъ, съ който се храните, той винаги ще върви слЬдъ васъ, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли нЬкой да вземе този хлЬбъ, той веднага изчезва. Посегнете ли вие къмъ него, той веднага ви се поддава. Защо?
 
 
- Защото ви познава. Като ядете такъвъ хлЬбъ, вие усещате хубавъ, приятенъ ароматъ, който излиза отъ него. Той носи живота. Когато Христосъ е казалъ: "Азъ съмъ живиятъ хлЬбъ", Той е подразбиралъ, именно, вжтрЬшния смисълъ на тази идея. Казвамъ: имате ли само единъ живъ хлЬбъ, той ви е достатъченъ прЬзъ цЬлия животъ. Този хлЬбъ има свойството да расте, безъ да се свършва: вие го ядете, а той все цЬлъ си остава. Въ него се крие една основна идея. Ще кажете: "Какъ да разберемъ това, буквално или въ прЬносенъ смисълъ?" - Тази идея може да се разбере и буквално, и въ прЬносенъ смисълъ. ВсЬки човЬкъ, който има живия хлЬбъ, т. е. който има абсолютна вЬра, никак¬во съмнение не може да влЬзе въ ума му по отношение на това, дали нЬщата могатъ да бждатъ, или да не бждатъ при извЬстни условия. Това сж човЬшки разсжждения. Когато говоримъ за силата на живия хлЬбъ, за Божественото съзнание, подразбираме, че въ това съзнание се криятъ всички възможности. За човЬка, който живЬе въ Божестве¬ното съзнание, всичко е възможно. Не живЬе ли той въ Божественото съзнание, нЬщата могатъ да ставатъ, или да не ставатъ. Когато живиятъ хлЬбъ дойде при нЬкой човЬкъ, който е боленъ, тжженъ, обез- сърдченъ, достатъчно е само да се зададе, и болестьта или обезсърд- чението веднага изчезва. НЬма сила въ свЬта, която може да се проти¬вопостави на живия хлЬбъ. Всичко отрицателно, което срЬща той по пжтя си, прЬвръща го въ прахъ и пепель. Ще кажете: "Може ли хлЬбътъ да се движи, да се търкаля по пжтя?" Питамъ: ако човЬкъ може да се търкаля, защо хлЬбътъ да не се търкаля? СъврЬменнитЬ хора мислятъ, че когато човЬкъ се търкаля, съ това уронва своето достойнство. Чудни сж хората, когато говорятъ за запазване на достойнството си, а на всЬка крачка го губятъ.
 
-
 
Разправяше ми единъ познатъ слЬдния случай: "Една вечерь се приготвихъ да отида съ жена си на балъ. ОблЬкохме.ре официално, за случая: тя въ особенъ баленъ тоалетъ, азъ пъЦъ въ фракъ. Въ врЬме на приготовлението единственото ми дЬтенце си играеше съ топка, която се търколи на земята и се скри подъ кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде подъ кревата." Азъ, макаръ и облЬченъ съ фракъ, се наведахъ подъ кревата, отдЬто извадихъ топката и я подадохъ на дЬтенцето си. Както виждате, дЬтето заповЬдва на баща си. Дали той е облЬченъ въ фракъ, или не, дЬтето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха подъ кревата, изважда оттамъ топката и я подава на дЬтето си. Питамъ: защо прави това бащата? - Защото обича дЬтето си. Каква щеше да бжде любовьта на бащата, ако той не бЬше готовъ да се пъхне подъ кревата, да извади топката на дЬтето си? ДЬ щеше да бжде вашата любовь, ако и вие не сте готови да направите това нЬщо за вашето дЬте? Ако нЬкоя Божествена идея падне подъ кревата, и вие не се пъхнете подъ него да я извадите, тъй както сте облечени въ фракъ, каква е вашата философия, каква е вашата любовь? Колцина отъ васъ сте готови да влЬзете подъ леглото и оттамъ да извадите топката на вашето дЬте? Ще кажете на дЬтето: "Не мога да се търкалямъ съ фрака си подъ кревата. Наведи се ти, да си вземешъ топката." Въ този случай дЬтето представлява Любовьта, а бащата - слугата. Много бащи сж слуги, а дЬцата имъ - господари. ТЬ сж свобод¬ни отъ задължения.
 
 
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свобо-дата; има бащи на Любовьта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостьта. НЬкой казва: "Азъ имамъ баща." - Колко бащи имашъ? - Само единъ. - Не, не говори така. Ти можешъ да имашъ всЬки день по единъ баща. Ако, наистина, имашъ само единъ баща, питамъ: можешъ ли да хвърлишъ твоята топка подъ кревата и да заставишъ баща си да се наведе подъ кревата, да извади топката оттамъ и да ти я подаде? Ако пъкъ този баща е, наистина, твоятъ единственъ баща, ще се наведе ли той подъ кревата да извади топката оттамъ? - Ще се наведе.
 
 
Сега, като изнасямъ тЬзи понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у насъ. Едно врЬме ние имахме прЬдстава за Бога, че Той седи нЬкждЬ високо на тронъ, а около Него седятъ множество ангели, които пЬятъ и свирятъ. Днес тази наша прЬдстава за Бога отиде, разруши се", т. е. ако изворътъ на нашия животъ не тръгне напрЬдъ и образува рЬка, какви ще бждатъ нашитЬ идеи? Ако азъ, който съмъ облЬченъ въ фракъ, не мога да се наведа подъ кревата, да извадя топката на своето дЬте, каква е моята любовь? Тази постжпка въ дадения счлучай показва, каква и колко е нашата любовь. ВсЬки день човЬкъ може да прави маневри въ себе си, да се изпитва, каква е него¬вата любовь. Той трЬбва да си зададе въпроса: готовъ ли съмъ заради Великото, заради Любовьта да се откажа отъ всичко, което имамъ? И слЬдъ това, като дойде Любовьта, готовъ ли съмъ заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовьта, човЬкъ трЬбва да е готовъ всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, безъ да казва: "Това-онова нЬмамъ"; или, "това не ми трЬбва, онова не ми трЬбва". Дойде ли Любовьта и ми каже "всичко дай!"- ТрЬбва да съмъ готовъ да дамъ. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" - ТрЬбва да съмъ готовъ да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, азъ се радвамъ. Така постжпва всЬки, който ви обича. Въ това седи истинската Любовь. ВсЬки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, безъ да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, безъ да дава, както и този, който само дава, безъ да взима, и двамата еднакво не ви обичатъ. Вие казвате: "Богъ постоянно дава". - Да, но Той и взима. Като ти даде едно дЬте, послЬ ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казвашъ: "Това не е истинска любовь, да ми взима дЬтето". Когато Богъ взима първото ти дЬте, съ това Той казва: "Първото дЬте ще изпратишъ при мене, а второто ще задържишъ за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има въ това, че едното ви дЬте е отишло въ невидимия свЬтъ? Ако нЬкое дЬте има двЬ топки и играе съ баща си, като му подхвърля едната, а бащата, отъ своя страна, подхвърля другата топка на дЬтето, и по този начинъ ги размЬнятъ помежду си, какво лошо има въ тази размЬна на топкитЬ? На сжщото основание става размЬна и съ дЬцата на нЬкой родители: Богъ взима първото дЬте въ невидимия свЬтъ, а вто¬рото остава въ видимия свЬтъ. Обаче, споредъ сегашнитЬ разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добрЬ е човЬкъ да не умира". Казвамъ: смърть въ свЬта не сжществува. Само хората на безлюбието уми- ратъ. ДЬто има любовь, смърть нЬма. Когато се говори за смърть, подразбира се безлюбие. Подъ думитЬ "вЬчна смърть" се разбира вЬчно търсене на нещо, което не сжществува. Въ момента, когато човЬкъ се съедини съ Божественото съзнание, за него настава вЬченъ животъ, познание и разбиране на дълбокия смисълъ на живота. Това е единъ непрЬривенъ процесъ. НЬкой казва: "Азъ имамъ особено разбиране за Бога - друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само миналъ, еднократенъ процесъ. ВсЬки день човЬкъ ще има все по-нови и по-нови познания за Него. ВсЬки моментъ сце Го разбирате и познавате, нЬма само единъ пжть да Го познаете и да спрете. Защото въ вЬчностьта всЬка стжпка е нова стжпка къмъ разбиране¬то. Когато направите първата стжпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т. н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нЬщо?" Въ това, именно, седи хубавото: всЬки день да имате по една нова стжпка, по едно ново разбиране. ЧовЬкъ трЬбва да благодари, че всЬки день влиза въ нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Сжщина е създала. Мнозина, като направятъ първата стжпка въ живота си, веднага се спиратъ и казватъ: "Азъ разбрахъ, какво нЬщо е Тя. НЬма какво повече да Я разбирамъ. Еди-кой си философъ е казалъ така и така за Нея". - Така може да говори само човЬкътъ на заблуж¬денията, но онзи, който иска сърдцето му да не прЬсъхва, умътъ му да не загасва и силата му да не отслабва, той трЬбва да има съвсЬмъ друго понятие за Великата сжщина.
 
 
Казвамъ: сега всички хора трЬбва да се радватъ. Защо трЬбва да се радватъ? Защото казано е въ Писанието: "Богъ оттегля старо¬то, и създава всичко ново". НЬкой казва: "Ако всичко това е вЬрно, защо Господь трЬбва да прЬмахне стария свЬтъ и да създава новъ?" - Защото въ Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще прЪминатъ, и ще се създаде но¬во небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се прЪмахнатъ и ще дойде новото въ света. Новото, съ своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво отъ това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумЬния да заминатъ заедно съ стария свЬтъ? Споредъ старите разбирания, като срещнете нЬкоя сестра или братъ, които не обичате, казвате: "ЦЬлъ дръвникъ е тозъ братъ", или "цЬла свиня е тази сестра, говорътъ и - грухтене, а погледътъ и - по-далечъ отъ нея стой!" - Така е, като не обичашъ човека. Обичашъ ли го, обаче, ти нЬма да виждашъ неговите недостатъци и ще кажешъ: "Колко е приятенъ този човекъ! Погледътъ му е красивъ, гласътъ му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесвашъ погледа или говора на некой човекъ, то е, защото нито ти го обичашъ, нито той те обича. Когато прасето грухти, съ това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичамъ и азъ". Прасето не може първо да обича. Кой требва пръвъ да обича? - Първо силниятъ обича, а после слабиятъ. И въ Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силниятъ, той ще направи първата стжпка.
 
 
Тия сж новите схващания за живота. Мнозина, които следватъ духовния пжть, сами се спиратъ, замислятъ се и казватъ: "Требва да се осигуримъ, да^си изработимъ пенсия!" Питамъ: има ли по-добра пенсия отъ Любовьта въ живота? - Нема. Да си пенсионеръ, значи да придобиешъ такова нещо въ живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия въ света е да придобиешъ Любовьта. Какво правеше Христосъ презъ своя животъ? - Всека сутринъ Той отиваше първо при Бога, въ гората, да се помоли и следъ това слизаше долу, между хората, на работа. Сжщото требва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сут- ринь, първата ви работа е да отидете при Него. Некой ще каже: "Азъ съмъ жененъ човекъ, имамъ жена и деца". - Това да не те смущава. Ти ще отидешъ при този Източникъ, ще се забавишъ таМъ най-много единъ часъ, азъ определямъ това време отъ петь минути, до единъ часъ, ще се помолишъ и ще се върнешъ при жена си и децата си. - Какво ще каже жена ми? - Жената не требва да пита, де е мжжътъ и, какво ли прави сега? Сжщото нещо требва да направи и тя, и децата и. ВсЬки човекъ требва да отива на Високото место. Като се върнете отъ това место, ще доведатъ при васъ една жена-блудница и ще ви запитатъ: "Какъ требва да се постжпи съ тази жена?" Христосъ разреши този въпросъ правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чисгпъ опть нея, нека пръвъ хвърли камъкъ Върху и!"
 
 
Казано е: "Само чиститЬ по сърдце ще видятъ Бога". То значи: "Само чиститЬ по сърдце ще видятъ, ще познаятъ и ще разбератъ Любовьта". Сега, като ви говоря за Любовьта, само чиститЬ по сърдце ще ме разбератъ. Днесъ подъ думата "любовь, обичь", хората разбиратъ изключително даването. Любя ли те, трЬбва да ти давамъ. Обичамъ ли те, трЬбва да ти давамъ. Какво трЬбва да ти давамъ? - ХлЬбъ, пари, дрехи. - Не, даването на тия нЬща не подразбира любовь. НЬкой казва: "Този човЬкъ ужъ ме обича, пъкъ до сега нито единъ пъть не ме е погледналъ мило, не ме е помилвалъ, нито цЬлуналъ". - Милването,. цЬлувкитЬ не прЬдставляватъ още Любовьта. ТЬ сж само прибори за косметически срЬдства, съ каквито женитЬ си служатъ. Често женитЬ употрЬбяватъ разни кутийки, въ които си турятъ помадитЬ и разни гжбички, съ които се пудрятъ и т. н. Художници сж женитЬ! Какво струва художникътъ безъ акварели? Когато нЬкоя жена или мжжъ отиватъ на балъ, тЬ се докарватъ по всички правила на модата. Мжжътъ ще се облече въ фракъ, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарватъ. Колкото сж важни акварелитЬ, четкитЬ и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важенъ и фрака за модерния съврЬмененъ мжжъ, когато отива на балъ. фракътъ е единъ отъ приборитЬ, необходимъ за бала. Когато видя нЬкоя жена, напудрена и намазана съ разни помади и бои, азъ си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трЬбва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита нЬкой да я измие, тя ще каже: "Колко некулту- ренъ, грубъ човЬкъ е този господинъ, отне ми всичката красота, и азъ станахъ грозна"! Казвамъ: ако въ това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и костува това. Да, но не е красота това, което човЬкъ може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Споредъ съврЬменния моралъ вие казвате: "ПрЬстжпление, безобразие е мъжътъ да пипа лицето на жената". Питамъ: ако това е прЬстжпление, не е ли прЬс- тжпление да критикувашъ брата си, да му приписвашъ грЬхове, които той никога не е правилъ? Не е ли прЬстжпление да пипашъ джоба на нЬкого? Тия постжпки сжздаватъ форми, образи, отъ които висшитЬ сжщества се отвращаватъ. Какво е виновенъ човЬкътъ, за когото говоришъ непровЬрени, недоказани нЬща? Казвашъ: "Тъй го чувству- вамъ въ себе си". - Защото не го обичашъ. Отъ невидимия свЬтъ ти казватъ: "Обикни този човЬкъ, остави Богъ да се прояви въ тебе". Като го обикнешъ, ти ще прЬвърнешъ грЬховетЬ му въ добро. Не му казвай грЬховетЬ, но го обикни. Обикнешъ ли го веднъжъ, той ще почувствува, че ти си помогналъ за неговото издигане. Лесно е да изтъкнешъ грЬховетЬ на хората, но мжчно е да ги изправиидъ.
 
 
СьврЬменнитЬ хора се нуждаятъ отъ чисти, искрени отноше-ния помежду си, които да сж проникнати отъ Божествената Любовь. НЬкой човЬкъ задлъжнЬлъ много, и веднага длъжницитЬ му го хващатъ и водятъ въ затвора. Какъ трЬбва да постжпите въ дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човЬкъ и да започнете да го сждитЬ, че е голЬмъ нехранимайко, дЬто е задлъжнЬлъ толкова много, че билъ толкова глупавъ, или трЬбва да платите заради него? Най- правилно е да отидете при неговия кредиторъ и да кажете: "Колко ви дължи моя братъ?" - 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човЬкъ, пуснете го на свобода, защото той има жена, дЬца, за които трЬбва да се грижи." Така постжпва Любовьта. СлЬдъ това давате банкетъ на този братъ и му казвате: "Братко, какъ се чувствуваше досега?" - Този човЬкъ, прЬди да влЬзе въ затвора, ходЬше свободенъ, махаше нодЬсно-налЬво ржцЬ, но послЬ, като попадна въ затвора, веднага се почувствува ограниченъ, поробень: ржцетЬ и краката му вързани, нЬма възможность да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори пжть нЬма да правя така". Тъй е. ВсЬки чрвЬкъ, който веднъжъ е ялъ попарата на дявола, втори пжть не влиза въ неговата мрЬжа. Сжщото се отнася и за Божественото. Когато човЬкъ веднъжъ опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постояненъ стремежъ къмъ Него.
 
 
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисъльта ще приведа единъ примЬръ. Разхождамъ се единъ день изъ полянката на ИзгрЬва. Въ това врЬме покрай менъ минава една сестра, която носи въ кошница двЬ малки котенца - едното сиво, другото черно. Изведнъжъ черното котенце скача отъ кошницата и хуква къмъ гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се къмъ него, извиква го, но то бЬга. Тя не може да го улови. Тогава азъ се при- ближихъ къмъ котенцето, започнахъ да му говоря на неговъ езикъ и го хванахъ. СлЬдъ това го турихъ въ кошницата при сивото котенце, което погладихъ малко отгорЬ и имъ казахъ: ще кротувате тукъ и ще останете на това мЬсто, дЬто ви занесатъ. Надвечерь седа самъ въ стаята си. По едно врЬме гледамъ - прЬдъ мене седи едно сиво катенце. Казвамъ му: добрЬ дошло! Взимамъ малко хлЬбъ, намазвамъ го отгорЬ съ масло и му го давамъ. То си хапва добрЬ и се пооблизва доволно. Азъ не знаехъ даже, чие е това сиво котенце. СлЬдъ малко виждамъ сжщата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видЬ, тя каза: "Сега пъкъ сивото котенце се е изгубило". Поглеж- дамъ котенцето, което влЬзе въ стаята ми, то се указа сжщото онова, което прЬзъ деня погалихъ по гърба.
 
 
Питамъ: какъ и защо дойде това котенце при мене? - То дойде само за това, защото съ помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Азъ ще намЬря този човЬкъ, който ме помилва." И наистина, то ме намЬри. СлЬдъ това, то започна да влиза често въ стаята ми. Казвамъ: ако това котенце можа да намЬри пжтя до лицето, което го е помилвало веднъжъ, колко повече хората могатъ да намЬрятъ пжтя, който ги води къмъ Бога. СлЬдователно, има една мощна сила въ свЬта, която посочва пжтя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало въ човЬка. Когато То дойде въ насъ, ние ставаме мощни, виждаме ясно нЬщата и лесно си намираме пжтя. СъврЬменнитЬ хора казватъ: "За насъ още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-опрЬдЬлената идея въ свЬта, но разбиранията на хората за Бога сж съвсЬмъ други. СтаритЬ разбирания трЬбва да се напуснатъ, за да дойде човЬкъ до положение да вижда Божественото въ всички хора. Като погледна кой и да е човЬкъ, азъ си го прЬдставямъ въ съзнанието като плодна градина, насадена съ най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени съ зрЬли, сладки плодове. Между тЬзи дръвчета вуждамъ едно свЬтло сжщество да се разхожда, обиколено съ животни, както едно врЬме Адамъ и Ева се разхождали изъ райската градина. ДЬто мине това свЬтло сжщество, всички му отварятъ пжть. Това сжщество, именно, е Божественото начало у хората.
 
 
НЬкой казва: "Какъ се познаватъ проявитЬ на Божественото у човЬка?" Когато хората разсжждаватъ върху нЬкой въпросъ, Боже-ствената мисъль постоянно се движи около тЬхъ, и слЬдъ дълги разиск¬вания по въпроса, тЬ или я възприематъ, или я отблъскватъ. Ако чо¬вЬкъ отблъсне Божествената мисъль, слЬдъ това изпитва една тяжесть, едно забъркване въ себе си и казва: "Дойде ми една свЬтла, възвишена идея, но си замина". Като се намЬри въ това положение, той започва да се моли, апелира къмъ Бога за помощь, докато Божест-вената мисъль отново го посЬти. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". ВсЬка нова идея е Божественото, което се проявява въ човЬка и послЬ пакъ си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичкитЬ работи на хората. СлЬдъ това Той продължава работата си въ вселената. Значи, Богъ посвещава само една минута за цЬлото човЬчество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъч¬но ВрЬме за Всички. Като мине Богъ покрай нЬкой чоВЬкъ, който не разбира Божественото, Той разтЬга ВрЬмето, докато този чоВЬкъ Го разбере. Между Божественото и чоВЬшкото трЬбва да сжществу¬ва постоянна връзка. Докосне ли се веднъжъ Божественото до чоВЬка, погали ли го Веднъжъ само, тази връзка трЬбва за винаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намЬри Въ моя¬та стая, не можете ли Вие по сжщия начинъ да намЬрите Бога? ВсЬки день Той минава покрай васъ, а вие не отивате при Него, отношенията ви не сж правилни. Търсите ли Го всЬки день, Въ тоВа седи смисъла на живота, въ това седи Мждростьта.
 
 
Ще кажете: "Дотегна ни да живЬемъ на земята, дЬто нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожела¬вайте ВсЬки день да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при Васъ. Радвайте се, че Богъ живЬе и на земята. Щомъ сте свързани съ Първичната Причина, земята е рай; щомъ не сте съ Нея, земята е адъ. Щомъ сте на небето съ Великото, вие живЬете въ блаженство; щомъ сте на небето безъ Него, вие сте въ пустиня. Безъ Великото небето прЬдставлява безко¬нечно пространство, пусто, лишено отъ животъ. Като поседите тамъ извЬстно врЬме, ще кажете: "Не струва да се живЬе на небето." Животътъ на земята е животъ на ВЬчни промЬни. ЩастлиВъ ли си, Богъ е въ тебеч. Блаженъ ли си, ти си на небето. Или, съ други думи казано: щастлиВъ ли си, Богъ е на земята при тебе; блаженъ ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Богъ ВсЬки день ни посЬщава, да Види, какъ работимъ. Щомъ е така, ние трЬбВа да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работимъ, и Богъ ни посЬщава. Когато си замине Той отъ земята, ние пакъ трЬбва да се радваме, че като дойде Втори пжть, ще ни намЬри на работа. Богъ работи, и ние трЬбва да рабо-тимъ!
 
 
Казвамъ: такива трЬбва да бждатъ новитЬ схващания за живота. Всички трЬбва да работятъ постоянно, сърдцата имъ да сж пълни съ любовь и всЬкога да чувствуВатъ Божественото въ себе си. НЬкой казватъ: "Дотегна ми животътъ на земята, искаме вече да заминемъ за онзи свЬтъ". ЧовЬкъ може да отива по десеть пжти на день на небето и пакъ да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човЬкъ не разбира живота. Пожелае ли нЬкой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесниятъ животъ е разбранъ само тогава, когато слизашъ на земята и отново се връщашъ на небето; земниятъ животъ сжщо е разбранъ само тога¬ва, когато се качвашъ на небето и отново се Връщашъ на земята.
 
 
ВсЬки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човЬкъ безъ стремежъ. Мнозина казватъ: "Защо трЬбва да живЬемъ на земята, дЬто има само страдания и мжчнотии?" Що е страданието? - Страдание има само тамъ, дЬто е станало прЬкжсване между човЬшкото и Божественото съзнание. Радость има тамъ, дЬто връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстано-вена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбимъ. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде послЬдния пжть не Те видяхме, понеже бЬхме заети съ свои работи". Животъ вЬченъ е да видишъ и познаешъ Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелитЬ, безъ да живЬете като тЬхъ, туй сж залъгалки, забавления въ свЬта. Всичко, което сега ви говоря сега, е реалность. Азъ говоря това, което зная положително, което съмъ опиталъ, което съмъ прЬживялъ. Не е въпросъ за умувания, а за реални, положителни нЬща, които почиватъ на опитъ.
 
 
Сега ще ви прЬдставя още една форма, още единъ образъ за Любовьта. СрЬщатъ се двама приятели, които се обичатъ. Единиятъ казва на другия: "Азъ те обичамъ много. Безъ тебе не мога да живЬя. Ти си за мене божество." Не се минаватъ 5-6 деня, тия приятели тръгватъ на пжть и слЬдъ извЬстно врЬме изпадатъ въ една пустиня, дЬто нЬма капка вода, да задоволятъ жаждата си. ТЬ вървятъ уморени, измжчени, съ засъхнали гърла и за нищо друго не мислятъ, освЬнъ за вода. Този, който говорЬше на приятеля си за любовь, прЬстава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, отъ което и двамата се нуждаятъ - вода нЬма. Въ този случай неговитЬ думи за Любовь нЬматъ смисълъ. Казвамъ: този, който истински ви обича, той нЬма да ви говори за любовь, но ще ви хване за ржка, ще ви заведе при политЬ на планината, дЬто цвЬтя цъвтятъ, като въ рай, дЬто чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий отъ водата на този чистъ планински изворъ, измий лицето си, освЬжи главата си и благода¬ри за благата, които ти сж дадени". Вашиятъ приятель се измива, освЬжава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този изворъ". Сега вече вие можете да му говорите за Любовьта. Докато сте въ пустинята, съ засъхнали отъ жажда гърла, не се говори за Любовь. Да заведешъ своя приятель при извора да се напие съ вода и да се освЬ¬жи, това е Любовьта. Заведи своя приятель при Великия изворъ на живота - при ВЬчното Начало - седни ти отъ едната Му страна, приятельтъ ти отъ другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ши ще можешъ да се радвашъ на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радвашъ. Това изисква новиятъ жи¬вотъ. Тази нова идея за извора трЬбва да седи въ ума ви, постоянно да блика отъ извора вода. А тъй, както е било до сега, да говоришъ само на приятеля си, че го обичашъ много, че безсънни нощи прЬкар- вашъ за него и т. н., това не е любовь. Това сж празни думи, безъ фор¬ма, съдържание и смисълъ, за които Павелъ е казалъ: "Ако говоря съ человЬчески и ангелски езици, а любовь нЬмамъ, ще съмъ мЬдь, що звънти и кимвалъ, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можешъ да говоришъ за любовьта - Изворътъ ще говори.
 
 
НЬкой казва: "Ти виждалъ ли си Господа"? - ВсЬки день Го виждамъ най-малко по единъ пжть на день, а нЬкога и повече пжти. Ще извините, но азъ не виждамъ Бога такъвъ, какъвто философитЬ Го описватъ, нито такъвъ, какъвто богословитЬ Го познаватъ. Когато видя Бога, цЬлия день съмъ радостенъ. Не Го ли видя, скърбенъ съмъ. Ще кажете: "Да говори човЬкъ така, това е голЬмо заблужде¬ние". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждамъ Бога, азъ мога всичко да направя. Не Го ли виждамъ, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трЬбва еднакво да схва- щатъ. Има извЬстни идеи и нЬща въ живота, които сж еднакви за всички хора, и безъ коцто тЬ не могатъ да живЬятъ. НапримЬръ, вода-та е нужна за .всички хора, както и за всички живи сжщества; въздухътъ сжщо така е необходимъ за всички живи сжщества. Когато хората иматъ вода, въздухъ и хлЬбъ, тЬхниятъ животъ на земята е осигуренъ. ТЪзи три елемента сж реални и необходими за тЬхъ. НЬматъ ли ги, тЬ умиратъ. По сжщия начинъ идеята за Великото, за Красиво¬то въ свЬта е насжщна храна за всички хора. Не сте ли свързани съ Него, вие не можете и да Го виждате; щомъ не Го виждате, вие непрЬ- менно ще страдате. Веднъжъ вие живЬете, този животъ ви е даденъ отъ Великия Принципъ. Затова, именно, всЬка сутринь, като ставате, трЬбва да възстановявате връзката между човЬшкото и Божествено¬то съзнание и да благодарите, че живЬете. Постжпвате ли така, вие всЬки день ще се подмладявате, докато станете като малки дЬца. Казано е: "Ако не станете като малки дЬца, нЬма да влЬзете въ Царството Божие". Небето не се нуждае отъ възрастни хора, а още повече отъ стари. НикждЬ въ Писанието не е казано: "блажени ста- ритЬ".
 
 
Старъ човЬкъ подразбира вързанъ човЬкъ, а младъ човЬкъ - развързанъ. Когато стариятъ човЬкъ се стреми къмъ младия, той постоянно се развива и подмладява - той става уменъ. Когато младияшъ човЬкъ се стреми къмъ стария, той става силенъ. Стане ли човЬкъ силенъ, слЬдъ извЬстно врЬме той трЬбва да направи обрат¬но движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато стари- ятъ човЬкъ трЬбва да стане уменъ, разбираме пакъ обратно движение. Силниятъ трЬбва да върви отъ старость къмъ младость, за да стане уменъ; умниятъ пъкъ трЬбва да върви отъ младость къмъ старость, за да стане силенъ. Това сж особени тълкувания на живота. Ако човЬкъ не може да влЬзе отъ Любовьта въ закона на Мждростьта, и ако отъ Мждростьта не може да влЬзе въ закона на Любовьта, той ще се намЬри въ крайно противорЬчие, въ едно вжтрЬшно неразбиране на живота.
 
 
Въ тия идеи, които сега ви изнасямъ, вие трЬбва да вЬрвате, като дЬцата. НЬкой ще кажатъ: "ТЬзи работи не ни интересуватъ, кажете ни по-добрЬ нЬкоя философия". Ако е въпросъ за философии, свЬтътъ е пъленъ съ философии, съ философски трактати, но тЬ сж залъгалки за човЬчеството. Повечето философски трактати сж написани на единъ страненъ, непонятенъ за всички хора езикъ. НЬкой философъ говори за вЬчното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така сжщо и за него. Много философи казватъ, че всЬка идея, която се изнася прЬдъ човЬчеството, трЬбва да бжде разбрана и ясна. Да бжде разбрана, това значи да се направи дървата стжпка къмъ нея. Щомъ се направи първата стжпка, тя става вече ясна, т. е. тя е вече опитана и провЬрена. ВсЬко нЬщо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи отъ опита. НЬкой казва: "Любовьта ми е ясна." Значи, ти си я опиталъ. Първо си я разбралъ и си направилъ първата стжпка къмъ нея. СлЬдъ това тя ти става ясна, защото имашъ опитность отъ нея.
 
 
Питамъ: какво разбирате подъ думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна Любовь." Това значи любовь безъ дефекти. Кажете ли, напримЬръ, "абсолютно невЬжество", това подразбира човЬшки работи, въ които нЬма абсолютно никаква свЬтлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? НЬкой казва: "Азъ трЬбва да обичамъ абсолютното". Това значи: така да обичамъ, че каквото и да стане, каквото и да ми направятъ, въ никой случай да не сждя. Така да обичамъ, че да съмъ готовъ всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Единъ запитва своя приятель: "Ти абсолютно ли ме обичашъ?" - Не съмъ дошълъ още до тамъ. Често ние употрЬбяваме думата "съвършено" вмЬсто "абсолютно", обаче тЬзи двЬ думи нЬматъ еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава законъ на промЬ- ни. Да бждемъ съвършени, значи да живЬемъ въ закона на вЬчнитЬ промЬни. И така е въ дЬйствителностъ. Съвършениятъ човЬкъ не седи на едно и сжщо мЬсто. Думата "абсолютно" означава брЬмен- ностъ. "Абсолютенъ" означава човЬкъ брЬмененъ съ една Божествена идея. Съвършениятъ човЬкъ е роденъ вече, той живЬе въ външния свЬтъ, дЬто непрЬкжснато расте и се развива. Въ този смисълъ, мнозина казватъ: "Кога ще се стигне краятъ на живота? Докога човЬкъ ще расте и ще се развива?" - Не знаемъ. Ние не можемъ да ка- жемъ, какъвъ ще бжде краятъ на живота слЬдъ хиляди или милиони години. НЬкой казватъ, че когато и да е ние ще станемъ подобни на Бога. - Ами послЬ? - НЬма да има нужда вече да растемъ и да се развиваме,- Ако е така, че съвършениятъ, абсолютниятъ нЬма нужда да се развива, питамъ: Богъ, Който е съвършенъ и абсолютенъ въ своитЬ прояви, защо постоянно създава свЬтове? Каква нужда има той отъ тЬхъ? Азъ нЬма да ви обяснявамъ тЬзи нЬща, но казвамъ: атрибутътъ на Бога, като съвършено, като абсолютно сжщество е това, че Той никога празенъ не седи. Невъзможно е за Него дъ бжде празенъ! Той постоянно твори. Великиятъ Принципъ на живота се отличава съ вЬчно творчество. Ако Богъ, споредъ схващанията на съврЬменнитЬ хора, би спрЬлъ само за минута своето творчество, и всичкиятъ прогресъ на Битието би спрЬлъ. Всичко ще стане обикнове¬но, докато най-послЬ се обезсмисли напълно. Веднъжъ поставени прЬдъ творческия проЦесъ на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттамъ, като се ползуваме отъ благоприятнитЬ условия за нашето растене и развитие. Само по този начинъ ние можемъ постоянно да чувствуваме присжтствието Му.
 
 
СъврЬменнитЬ хора искатъ да бждатъ силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старитЬ разбирания на живота. При новитЬ схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсЬкждЬ чувствувате присжствието на Божественото въ себе си. ПонЬкога се чувствувате, като че сте сами, оставени на произвола на сждбата. Това да не ви обезсърдчава. То е илюзия на вашето обикно-вено съзнание. Божественото присжтствува навсЬкждЬ, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си съ Него. Богъ всЬкога ви вижда и слЬди за васъ, но понеже сте долу нЬкждЬ, въ гжстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Богъ не е между васъ. Пазете се да не подхранвате това заблуждение въ себе си. НЬкой казва: "Азъ съмъ изоставенъ отъ всичко велико и добро въ свЬта." - Ако дЬйствително сте изоставени, отъ васъ поменъ нЬмаше да оста¬не досега. Христосъ казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Опгецъ ми не го е призовалъ." Господь призовава всички, но всички не се отзоваватъ. Които сж се отзовали отъ Неговия зовъ, тЬ сж близо до Него. Когато нЬкой казва, че не е призованъ, то е защото той самъ се е отдалечилъ толкова много отъ Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте ВсЬки день при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
 
 
И тъй, каквато опитность и да имате, издържайте страдани¬ята, които Ви дохождатъ. Изпаднете ли Въ нЬкое тежко състояние, Въ голЬмо отчаяние, направете връзка съ Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. Въ Писанието е казано: "Призовете ме въ день скърбенъ! Търсете ме, докато съмъ близо до Васъ." Търсете ме докато съмъ близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизатъ много хора, всички тия хора ме отдалечавътъ отъ Него и ме спъватъ въ моя пжть. ТЬ прЬчатъ на прямата ми връзка'съ Божественото. Между Бога и нашата душа не трЬбва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трЬбва да бжде абсолютно свободно! Хората могатъ да ви залъгватъ, да ви разправятъ, че не е вЬрно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трЬбва да има пито едно сжщество, колкото малко и да е то, защото непрЬменно ще ви прЬпятствува. Често вие напущате нЬкой Божествени идеи, отказвате се отъ тЬхъ, но страдате, чувстВуВате се нащастни, изостаВени Въ жиВота. НЬкой, напримЬръ, много обича баща си, като мисли, че отъ баща си може да получи любоВьта, която е необходима за душата му. Други пъкъ обичатъ много майка си, нЬкой сВои приятели и ги постаВятъ между Бога и себе си, но послЬ се чувствуватъ нещастни. Казвамъ: никой никому не може да даде Любовьта, която е необходима за душата му.
 
  
"Да любимъ ближния си, като себе си!" - е казано въ Писанието. Питамъ: кой човЬкъ, като е любилъ ближния си толкова много, че го е поставилъ между Бога и своята душа, е станалъ щастливъ? Казвамъ: срещнешъ ли ближния си всрЬдъ пжтя, боленъ и изоставенъ отъ всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледатъ и хранятъ, докато напълно оздравЬе. СлЬдъ това си продължавай работата. Така направи добриятъ самаря- нинъ съ своя ближенъ. Ако го срещнешъ втори пжть, ти не трЬбва да слизашъ отъ магарето си. Ти ще възседнешъ магарето си, той ще върви пЬшъ и ще му кажешъ: "Първиятъ пжть те качихъ на магарето си, защото бЬше боленъ, но ти вече си здравъ и можешъ да ходишъ по- диръ магарето. Сега ще те опитамъ, да се увЬря, че наистина си здрави Ако не можешъ да вървишъ, това показва, че още си боленъ. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя въ гостилницата, докато оздравЬешъ. Какво означава да ходишъ подиръ магарето? - Това подразбира да направишъ опитъ, отъ който да се увЬришъ, че си здравъ. Ако нЬкой човЬкъ не може да издържи страданията, които му се даватъ, това показва, че той е боленъ. Боленъ ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здравъ човЬкъ - остави го да върви подиръ магарето. Магарето прЬдставлява низшия човЬижи интелектъ; то прЬдставлява още упоритость - качество на човЬшкия умъ. Когато нЬкой упоритъ човЬкъ намисли нЬщо, той веднага го изпълнява. НЬкой баща иска да направи сина си музикантъ и го изпраща въ странство да слЬдва музика, обаче синътъ иска да стане актьоръ. Получава той паритЬ на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултатъ на упорития характеръ на сина. Казвамъ: кой за каквото е роденъ, такъвъ да стане, а като оздравЬе, да върви подиръ магарето. Не върви ли подиръ магарето, той е боленъ. Когато човЬкъ залови само една професия или единъ занаятъ въ живота си и не може по никой начинъ да го смЬни съ другъ, той е боленъ; когато нЬкой човЬкъ състави мнЬние за себе си, че е светия и съ това иска да се наложи на хората, .всички да го признаятъ за такъвъ, той е боленъ човЬкъ. Ще кажете: "Не е ли възможно този човЬкъ да е светия?" - Възможно е, но нека другитЬ хора да го признаятъ за такъвъ, а не само той да имъ се налага. По естество нЬкой човЬкъ е добъръ, той може да стане подобенъ на Бога - отъ него зависи това. Въ момента, когато прЬкжсне връзката си съ Великото Начало, той става грЬшенъ човЬкъ; въ момента, когато се свърже съ това Начало, той става добъръ човЬкъ. Въ това отношение грЬхътъ прЬдставлява прЬкжсване на връзката съ Божественото съзнание: доброто прЬдставлява въз-становяване на тази връзка. НЬкой казва: "Азъ съмъ грЬшенъ човЬкъ". Казвамъ: свържи се съ доброто въ свЬта, и грЬхътъ ти веднага ще из¬чезне.
+
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.  
  
Казвате: "Какъ да си прЬдставимъ Любовьта?" Азъ ще ви дамъ една картина, да имате ясна прЬдстава за Любовьта и за това, което тя върши. Любовьта е красива мома, облЬчена съ свЬтли, хубави дрехи, прЬпасана съ златенъ поясъ, и дЬто мине, все добро прави. Тя срЬща на пжтя си единъ човЬкъ, цЬлъ изцапанъ, потъналъ въ прахъ и пепель, отъ главата до краката, и веднага се спира прЬдъ него. Тя не го пригръща, нито милва, но го завежда при нЬкоя чиста и дълбока рЬка и тамъ го потапя: измива добрЬ ржцетЬ, краката и главата му - цЬлъ го измива. ПослЬ го изважда отъ водата и го прЬглежда. Види ли, че тукъ-тамъ по него има още прахъ, тя отново го потапя въ водата. Като го потопи така нЬколко пжти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда отъ водата, поизтрива го малко и го облича въ чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори пжть, пакъ ще си поиграемъ." Той се уплашва отъ нейнитЬ думи, защото отнова ще дойде прозата въ живота. Обаче, явленията въ живота не се повтарятъ. Когато Любовьта дойде втори пжть, тя срЬща този човЬкъ вече хубаво облЬченъ и чистъ. Сега тя го завежда въ една отъ своитЬ градини и му откжсва единъ плодъ, втори, трЬти, докато го задоволи. Той и благодари и се разделя съ нея. Когато го срЬщне трети пжть, пакъ така чистъ и добре облЬченъ, тя го завежда на училище, да учи, дЬто му дава една, втора, трета книга - каквито той пожелае. ГолЬмо изобилие и разнообразие има въ Любовьта!
+
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
 +
 +
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
 +
 +
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
 +
 +
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
 +
 +
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
 +
 +
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.  
  
Казано е: "НеизслЬдими сж БожиитЬ пжтища." Павелъ казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Богъ е приготвилъ за онЬзи, които Го любятъ". Днесъ всички хора могатъ да иматъ тази опитность. Не трЬбва да бждете фанатици въ вашитЬ вЬрвания и убЬждения, но да имате нЬщо опрЬдЬлено въ ума си. Бждете мощни и силни, но съ вжтрЬшно смирение, като дЬца. Дойде нЬкой при васъ и ви казва: "Ти нищо не разбирашъ отъ философия." - Да,чпраВъ еи, нищо не разбирамъ. Сега азъ не се занимавамъ съ философия, но уча другъ важенъ въпросъ - какъ да живЬя правилно. Като де науча, какъ трЬбва да живЬя правилно и ми остане свободно врЬме, ще го употрЬбя за изучаване всички съврЬменни философски учения. Когато придобия нужната свЬтлина за живота, отъ гледището на тази свЬтлина ще изучавамъ всички философии и ще ги разбирамъ правилно. Обаче, ако ги изучавамъ днесъ, при тази малка свЬтлина, която имамъ, тЬ по- скоро ще ме спънатъ, отколкото да ми бждатъ полезни.
+
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.
 +
 +
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.  
  
"И отиде Христосъ въ Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качВайте се на Елеонската гора да се молите. За въ бждеще, когато срещна нЬкой отъ Васъ наскърбенъ, нЬма да го питамъ, какъ е, защо е скърбенъ, но ще му кажа: днесъ ти прЬдстои да напраВишъ единъ Вжзелъ - вържи го. Колкото мжчно е да направишъ единъ вжзелъ, толкова мжчно е да се освободишъ отъ скърбьта си. Направи единъ вжзелъ! То значи: дръжъ връзката си съ Истината! Когато нЬкоя сестра плете нЬщо, отъ врЬме на врЬме конецътъ и се кжса, тя трЬбва да прави вжзли, да го завързва. Това я прави скърбна. СрЬщамъ друга сестра радостна, весела. Поглеждамъ работата и, конецътъ навсЬкждЬ здравъ, нЬма вжзли. Казвамъ: сестра, ти си плела добрЬ, нишката на работата ти е съвсЬмъ здрава. Когато видя нЬкоя работа съ много вжзли, казвамъ на тази сестра да започне нова рабо¬та, която да нЬма вжзли. И съ вжзли е добрЬ, но безъ вжзли още по- добрЬ. НЬкой казва: "Съсипа се душата ми отъ скърбь." - Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецътъ ви да бжде безъ вжзли. Не е все едно, дали ще работишъ съ вжзли, или безъ вжзли. Да рабо- тишъ безъ вжзли, значи, да имашъ непрЬривна връзка съ Любовьта, постоянно да чувствувашъ Нейното присжствие. ВсЬки човЬкъ е из- пратенъ съ извЬстна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързанъ съ Любовьта, съ Божественото и когато се намира подъ Неговото ржководство. Ние можемъ да бждемъ силни, мощни само когато сме свързани съ Великото Начало. Въ това седи тайната на живота. Искаме ли да бждемъ тихи и спокойни при всички бури и страдания, трЬбва да сме въ непрЬривна връзка съ Него. Само по този начинъ можемъ да бждемъ весели и радостни. Тогава този Великъ принципъ ще изпрати върху насъ Любовьта си. Имаме ли Божията Любовь, всички хора ще ни приематъ добрЬ, защото знаятъ, че имъ носимъ нЬщо отъ Господа.
+
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.  
  
И тъй, сега ви поздравлявамъ по новия начинъ: "Безъ вжзли сестри! Безъ вжзли,. братя!" То значи: да ходишъ безъ тъмнина въ свЬтлината! Стремете се всички да носите въ себе си непрЬривно тази свЬтлина. Тази е една отъ великитЬ идеи. Като знаете това, изправяйте погрЬшкитЬ си. Въ какво седятъ вашитЬ погрЬшки? - Въ скжсанитЬ конци. Затова, колкото скжсани конци имате, свържете ги, направете вжзли. Ако сте спжнали нЬкой човЬкъ въ пжтя му, идете при него, извинете му се и изправете погрЬшката си. Направете това въ душата си, съ дълбоко съзнание за вашата грЬшка. Ако не можете да направите това отъ любовь къмъ вашия Учитель, дЬ е тогава вашата Любовь? Ако заради вашия възлюбленъ не можете да се молите единъ за другъ, дЬ е вашата любовь? Да се молишъ, значи да изправяшъ погрЬшкитЬ си. Да се молишъ за нЬкого, значи да му помогнешъ да се свърже той съ Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се единъ за другъ!" Наша длъжность е да се молимъ единъ за другъ. Така правятъ и отъ невидимия свЬтъ за васъ. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молЬше за васъ.
+
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!
 +
 +
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
  
Казвамъ: вашиятъ добъръ животъ, вашата интелигентность се дължатъ на тия възвишени сжщества отъ невидимия свЬтъ, които ви обичатъ. Ако Богъ, ангелитЬ, светиитЬ и всички добри хора не мислятъ за васъ, знаете ли, какво щЬше да стане съ васъ? Вашиятъ животъ е резултатъ на съвокупна дЬятелность, каквато вие не можете да си прЬдставитЬ. Вашиятъ животъ се развива правилно, благодарение на това, че Великата Сжщина мисли за васъ. Падналъ си, обезсърдчилъ си се, Тя казва: "Стани, напрЬдъ върви!" Затова, имен¬но, непрЬстанно се молете! Така се молете, че свЬтътъ да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствувате връзка съ Великото Начало, всЬка мисъль у васъ ще бжде ясна, а всЬко чувство - силно и мощно. Дойдете ли до нЬкое чувство, което се колебае, или до нЬкоя мрачна мисъль, веднага направете връзка съ Божественото съзнание. Срещнете ли нЬкой неприятенъ за васъ човЬкъ, направете връзка! За повдигането и на този човЬкъ работятъ хиляди разумни сжщества. ТрЬбва ли да казвате за този човЬкъ, че отъ него нищо нЬма да излЬзе, само за това, защото го мразите? Когато правя бЬлЬжки нЬкому, съ това азъ искамъ да му кажа слЬдното: "Слушай, ти не постжпвашъ добрЬ. Знаешъ ли, че хиляди разумни сжщества работятъ за тебе, а ти разпилявашъ готовото? Ти още живЬешъ на чуждъ гърбъ, нищо свое не си изработилъ. ВрЬме е вече да започнешъ ти самъ да работишъ и да изнесешъ нЬщо отъ своето. ТрЬбва да съзнаешъ вече това, което другитЬ сж направили за тебе и да имъ благодаришъ". - Ами дали Висшето, Великото въ свЬта ще приеме моята молитва? - Не се съмнявай, моли се. Ако така мйслЬха сжщест¬вата отъ невидимия свЬтъ, тЬ не биха се молили нито за тебе, нито за другитЬ. НЬкой казва: "Азъ се моля". - Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молимъ. Павелъ казва: "Ние не знаемъ, какъ трЬбва да се молимъ. Духътъ въ насъ се възвишава. Той е множество, въ Него всички се молятъ, помагатъ, работятъ". По сжщия начинъ и вие се молете за всЬки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрЬзъ молитвата си да се подигне духа на този човЬкъ.
+
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
  
НЬкой казватъ: "И духовнитЬ хора сж като свЬтскитЬ." - Не е така. - Но и въ свЬта има чисти и святи хора. - Да, свЬтскитЬ хора сж диаманти, а духовнитЬ - сЬменца. Обаче, посЬешъ ли диаманта, той не изниква; посЬешъ ли сЬменцето, то изниква. Диамантътъ несЬтъ струва много нЬщо, а посЬтъ - нищо не струва; сЬменцето несЬто нищо не струва, посЬто - милиони струва. Единъ грамъ радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в1> живота. Ако единъ грамъ радий струва толкова много, питамъ тогава: колко ще струва вашиятъ животъ? За това малкото, което имате въ живота си, и цЬлата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното въ човЬка. ТрЬбва ли слЬдъ всичко това да казвате, че не искате този животъ, че не сте доволни отъ него?
+
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.
 +
 +
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." –
 +
Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.
 +
 +
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
 +
 +
Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
  
Ако бихте продали цЬлата земя, съ ВсичкитЬ и жители, пакъ не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа въ вашия животъ. Мощно нЬщо е човЬкътъ! Той струва повече отъ цЬлата земя. Щомъ знаете това, ще гледате на живота съ благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за васъ, има кой да се моли за васъ. Като дойде Учительтъ при васъ, послЬ вие ще отидете при Него. Тия сж новитЬ схващания, които трЬбва да станатъ за васъ плъть и кръвъ. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото въ себе си, като запалена свЬщь! Щомъ имате тази запалена свЬщь, трЬбва ли да ви се доказва, че свЬщьта гори? Когато свЬщъта гори, и азъ, който искамъ да ти доказвамъ, че тя гори, и ти, който носишъ тази запалена свЬщь, ще можемъ да четемъ на нейната свЬтлина. Не можешъ ли да четешъ, това показва, че свЬщьта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота - Истината - свЬтлината е при насъ; не Я ли обичаме, свЬтли- ната не е при насъ. Щомъ ние сме скърбни, Истината не е при насъ; щомъ сме радостни, Истината е при насъ. Дали Я виждаме, или не, то е другъ въпросъ. ВсЬка радость, всЬко благословение иде отъ Вели¬кото Начало на Живота.
+
Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?" Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!"
 +
 +
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
 +
 +
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?" –  Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.
 +
 +
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
 +
 +
Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
 +
 +
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
 +
 +
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!
 +
 +
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.  
  
"Ти цЬлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влЬзълъ, не е прЬ- станала да цЬлува нозЬтЬ ми".
+
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.  
  
Сега ще ви дамъ слЬдното правило. Този човЬкъ трЬбва да цЬлува, който с^ди на по-низко стжпало въ своето развитие. ГрЬшни- цата жена цЬлуваше краката на Христа, мажеше ги съ миро и изтриваше ги съ космитЬ на главата си. фарисеятъ, който Го бЬше призовалъ у дома си, виждаше това нЬщо и се запитваше: "Какъ позволява Христосъ на тази жена да цЬлува краката Му? Ако Той бЬше пророкъ, щЬше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христосъ отговори: "ВлЬзохъ въ кжщата ти, и ти вода за нозЬтЬ ми не даде, а тя съ сълзи облЬ нозЬтЬ ми и съ коситЬ си ги изтри." Значи, низшето ще цЬлува, а висшето ще благославя. Двама души едноврЬменно не могатъ да цЬлуватъ. Когато единиятъ цЬлува, другиятъ ще благославя. Това е правилното положение на нЬщата. ЦЬлува този, който има Любовьта, а благославя този, който има благостьта. Когато Любовьта дойде въ тебе, тя ще те научи да цЬлувашъ краката на съвършения човЬкъ. Да цЬлувашъ краката на грЬшния, това не е никаква философия. Когато дойде Мждростьта, тя ще те научи да благославяшъ. Кого ще благославяшъ? - ДЬцата на съвършенитЬ. Благославя се само праведниятъ човЬкъ. Праведенъ ли си, Господь ще те благослави. НЬкой казва: "Ти трЬбва да ме цЬлу- нешъ". - Мога да те цЬлуна, но когато станешъ съвършенъ. - ТрЬбва да ме благословишъ! - Ще те благословя, когато цЬлунешъ краката на съвършения. Вие трЬбва да разберете, какво нЬщо е цЬлувката въ нейната първична чистота. Когато чистиятъ цЬлува, той носи бла-гословеше. Тия сж новитЬ схващания, които трЬбва да имате.
+
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".  
  
И тъй, азъ желая всички да бждете млади: млади въ Любовьта, стари въ Мждростьта; свободни въ Любовьта, вързани въ Мждрость¬та. Павелъ бЬше вързанъ съ вериги, но въ проявитЬ на Любовьта той бЬше свободенъ, понеже отиваше да проповЬдва. Това значи: когато сърдцето е свободно, умътъ трЬбва да бжде вързанъ; когато умътъ е свободенъ, сърдцето трЬбва да бжде вързано. Когато корабътъ спре на пристанището, все трЬбва да има една котва, за която да се закрЬпи. Сжщото се отнася и за човЬка. ВсЬки човЬкъ трЬбва да има една котва, която да го държи вързанъ за почвата. Той трЬбва да има една идея, за която да бжде свързанъ: или съ ума си, или съ сърдцето си. Когато умътъ му се развърже, сърдцето му трЬбва да се свърже; когато сърдцето му се развърже, умътъ му трЬбва да се свърже. Дали умътъ или сърдцето ще бжде свързано, безразлично е, но човЬкъ трЬбва да има непрЬривна връзка съ ВЬчната СвЬтлина на живота. ПрЬкжсне ли тази връзка, мракъ и тъмнина настава въ съзна¬нието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
+
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
 +
 +
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
 +
 +
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.  
  
НЬкой питатъ: "Какъ можемъ да се освободим1» отъ отчаяни-ето, отъ безнадеждието?" За да се освободите отъ тЬхъ, ще ви дамъ слЬдната рецепта: надеждата лЬкува отчаянието; вЬрата лЬкува без-надеждието; Любовьта лЬкува безвЬрието. Съ други думи казано: Любовьта крЬпи ВЬрата; ВЬрата крЬпи Надеждата, а Надеждата крЬпи Живота. Имашъ ли надежда, крЬпишъ живота си; имашъ ли вЬра, крЬпишъ надеждата си; имашъ ли Любовь, крЬпишъ вЬрата си. Та зи е вжтрЬшната връзка на живота. Обаче, всички тия добродЬтели трЬбва взаимно да се подкрЬпватъ.
+
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.  
  
Сега азъ ще ви говоря нЬща постижими още днесъ, а не въ да-лечното бждеще. Този день подразбира отъ изгрЬвъ до залезъ на слън¬цето. Това слънце е свидЬтелъ на моитЬ думи. Щомъ изгрЬе слънцето, то носи своитЬ блага. Щомъ залЬзе слънцето, вие изпадате въ проти- ворЬчие; изгрЬе ли отново, то пакъ започва да ви говори за сжщитЬ блага.
+
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
 +
 +
"Да любим ближния си, като себе си!" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
 +
 +
Казвате: "Как да си представим Любовта?". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
 +
 +
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
 +
 +
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
 +
 +
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя!" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!" Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.  
  
Казвамъ: за да се увЬрите, че това, което ви говоря, е пости-жимо, вие може да направите опитъ. Христосъ казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прЬкжсване на връзката съ Боже-ственото Начало, но послЬ пакъ ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нЬма да отнеме." Божията Любовь носи тази радость. Когато Божественото се прояви въ човЬка, всички скърби прЬставатъ.
+
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
 +
 +
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.  
  
Днесъ азъ желая да прЬстанатъ скърбитЬ ви! Какъ? - Като живЬете безъ вжзли. Този день може да наречемъ день безъ вжзли. Отъ изгрЬвъ до залезъ на слънцето да нЬма нито единъ вжзелъ. Вжзе- лътъ показва, че конецътъ е скжсанъ нЬкждЬ. НЬма по-хубавъ день отъ този, когато нишката на живота върви безъ прЬкжсване. Това значи да живЬешъ съ радость, въ сила и мощь. Който търси вжзли, да отиде въ свЬта. Който се стреми къмъ чистъ животъ, вжзли да не прави.
+
"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми".  
  
Днесъ младитЬ ученици ще разискватъ върху темата "Слън-цето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата въ свЬта, за крушени¬ята, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болеститЬ, за здравето и т. н. Който разбира слънцето, ще види, че въ него се криятъ всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползува отъ неговата свЬтлина, да намЬри онзи, който има да му дава и ще го даде подъ сждъ. ЗалЬзе ли слънцето, настане ли нощь, той не може да намЬри своя длъжникъ. Слънцето, значи, носи страда¬ние, нещастие за този, който има да дава.
+
Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.
 +
 +
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
 +
 +
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.  
  
Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрЬе, търси този, на когото имащъ да давашъ. Изплати дълговетЬ си и започни новъ животъ - безъ вжзли, безъ прЬкжсване връзката между човЬшко- то и Божественото съзнание."
+
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
 +
 +
Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит. Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост. Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
  
Сега и на васъ желая този день да продължава непрЬкжснато - день безъ вжзли!
+
Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
  
БесЬда, държана отъ Учительтъ, на 7 юли, 1929 г.
+
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
 +
 +
Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш. Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."
 +
 +
Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли!
  
София - ИзгрЬвъ.
+
Беседа, държана от Учителя, на 7 юли, 1929 г.,
 +
София - Изгрев.

Текуща версия към 20:49, 27 април 2011

Съборно слово

1929

VII Младежки събор

Първите стъпки

Първите стъпки - оригинал за сверяване

А Иисус отиде на гората Елеонска. (2) И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, (4) казват му: Учителю, тая жена биде хваната в самото дело като прелюбодействаше. (5) А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз с камене да ги убиваме; а ти що казваш? (6) И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Иисус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. (7) И като постоянстваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. (8) И пак се наведе долу и пишеше на земята. (9) А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и оста и жената стоеща насред. (10) И когато се изправи Иисус и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Иисус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.

Иоана: 8: 1-10


В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.

След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.

Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.

Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.

Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.

И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.

Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.

Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.

Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.

Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.

Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!

Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.

Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.

Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.

И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.

Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.

Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.

Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?" Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!"

Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.

Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.

Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.

Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.

Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.

Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!

Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.

Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.

Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".

Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.

В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.

Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.

Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.

И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.

"Да любим ближния си, като себе си!" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.

Казвате: "Как да си представим Любовта?". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!

Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.

"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.

И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя!" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!" Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.

Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.

Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.

"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми".

Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.

И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.

Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.

Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.

Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит. Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост. Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.

Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.

Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.

Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш. Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."

Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли!

Беседа, държана от Учителя, на 7 юли, 1929 г., София - Изгрев.