(→Здрава основа) |
|||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | == | + | [[Утринни слова]] - Първа година ([[1930]], [[1931]], [[1932]]) |
+ | |||
+ | [[Абсолютна истина, том 1]] | ||
+ | |||
+ | ==Здравата основа== | ||
Размишление | Размишление | ||
Ред 52: | Ред 56: | ||
− | Утринно Слово от Учителя, държано на 4-ти януари, 1931 г., София - Изгрев. | + | 5 Утринно Слово от Учителя, държано на 4-ти януари, 1931 г., София - Изгрев. |
________________________________________ | ________________________________________ |
Текуща версия към 18:16, 24 април 2011
Утринни слова - Първа година (1930, 1931, 1932)
Здравата основа
Размишление
Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Йоан.
Кое беше най-важното за вас през изтеклите четири седмици? Какъв беше лозунгът? – Че всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото.
Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата чиния, в тях се събужда лакомията. Те поглеждат към многото и мазно ядене, без да подозират, че силата на човека не иде от многото ядене. Важно е как ще ядеш и кога ще ядеш. Може да имаш много знание, без да разбираш как да го приложиш. Всеки трябва да приложи знанието си, за да го опита. Ако бяхте приложили поне една милионна част от това, което знаете, щяхте да имате големи постижения. От две хиляди години хората вървят по пътя на голямото, затова малко са успели. Те очакват големи постижения, каквито са очаквали и в миналото. Те са готови и в бъдеще да чакат. Не е лошо да чакаш, но то е губене на време. И ученикът чака деня, когато ще получи диплом, за да заеме висока служба. Това е насърчително, но не е реално. Животът има своя положителна страна. Може да ти сложат десет яденета, но ако не ги изядеш, и организмът ти не получи необходимото, ти си присъствал на външно богат обяд, а вътрешно беден. Отвън имаш много, но стомахът ти е разстроен, нищо не приема. Това значи: очите желаят, стомахът се заключва и не желае. Голямата лакомия го направила такъв. На друго място срещате човек със здрав стомах, но няма какво да яде. Единият има, а не може; вторият може, а няма какво да яде. Това, което в миналото сами не сте могли да изядете, днес ще го изядете. Важно е да намерите онази трапеза, пред която някога сте седели. Другояче казано: Човек трябва да се обърне назад, да прегледа своето минало и от него да се поучи.
Сега вие очаквате да отидете на небето и там да благувате. Може да отидете, но какво ще стане с вас, ако не можете да работите? Много просто, ще ви се смеят и ще ви върнат на земята. Ако момъкът се хване на хорото и не знае да играе, и на него ще се смеят. Ако той отиде на лозето и не знае нито да копае, нито да го превързва, пак ще му се смеят. – Други ще работят за него. – Не е така. Докато очакваме други да работят за нас, нищо няма да постигнем. Закон е: който работи, придобивката е негова. Това е правото разбиране. Ако не се държите за него, ще натрупате известен излишък върху себе си, без да го обработите. – Нека другите работят за нас. – Това заблуждение е останало от дявола. – Не е време сега да придобиваме много знания. – Ще придобиваш, колкото можеш, но сам ще го обработваш. Ти очакваш да получиш много, а малко даваш. Хората не успяват, защото нито вземат, колкото трябва, нито дават, колкото трябва. Затова човек страда в едно отношение от излишък, в друго отношение – от недостиг. Всяка мисъл, която не си постигнал, и всяка мисъл, която не си приложил, руши. Как да разберем това? – Не можете да го разберете, докато не поставите в живота си една здрава основа, която да изтича от Любовта. Стремете се към Любовта като плод на Духа.
Що е плодът? – Храна на живота. Казано е: С каквото се храниш, такъв ставаш. Например, сладките храни смекчават характера. Ако ядете ябълки, круши или други плодове, те ще внесат в характера ви такива елементи, каквито съдържат. Вие не сте изучавали свойствата на различните плодове, не знаете какво влияние оказват те върху вас. Знаете ли какво действие оказват картофите върху вас? Някои ядат картофи години наред, но не са придобили нищо особено. Картофите предават само едно качество на човека: правят го доволен, да се задоволява с малкото. Особено ако яде картофи при неблагоприятни условия. Понеже картофите са заровени в земята, с това те искат да кажат на човека: Бъди доволен като нас. Все някога ще бъдеш заровен в земята. Значи недоволният ще бъде заровен в земята, за да стане доволен. Някога човек има желание да яде картофи, а някога – ябълки. Ябълката предава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето му придобива свежест. Ако искаш да бъдеш сладък, благ, яж грозде. Изобщо, храната оказва влияние върху характера на човека. Плодовете изявяват Словото Божие. Другояче казано: Словото е създало плодовете. Като ядеш някакъв плод, трябва да знаеш какво е вложил Бог в него. Ако разбереш какво се крие в ябълката или в друг някой плод, ти ще възприемеш Словото, внесено в нея. Щом приемеш Словото, ти ще се повдигнеш. С думите "да произрастат тревата, растенията и плодовете", Бог внесъл Словото си в тях. Така трябва да разсъждава вярващият или мистикът, за да възприеме нещата. Ако не разсъждавате така, ще имате празнини в себе си, които ще ви правят недоволни. Каквито мисли и чувства да имате, каквото знание да придобиете, без Истината нищо няма са постигнете.
Питам: Какво ще остане за вас, ако плодовете изгният, книгите изчезнат, хората умрат? Ако всичко, което владеете, изчезне, какво ще остане за вас? Същественото е нужно за вас. Всичко гние и се разваля, когато грешите. Щом дойде грехът, всичко се разваля и руши. Грехът разваля хубавите и красиви неща. Като ви наблюдавам, аз се чудя на вашето голямо нетърпение. Понякога вярващите имат по-голямо нетърпение и от светските хора. Момък се влюбил в една мома и където върви тя, той е след нея. Трябва ли тя да търпи това? Според мене това не е любов. Да кажеш на човека, че го обичаш, и това не е любов. То е лъжа. Той не е ял три дни, а ти му казваш, че го обичаш. Щом го обичаш, донеси му да яде, не му говори за любовта. Кракът му е изкълчен, намести го, не му говори за любов. Болен е, помогни му. Няма дрехи, обувки, палто; донеси му, да се облече. Не го оставяй да проси. Ако е въпрос да просиш, проси от Бога, а не от хората. Който проси от хората, никога не може да намери входа на райската врата. Той не може да влезе в Царството Божие. Там просяци не приемат. Просията е допусната само за горделивите, да се смирят. След като проси и нищо не му дават, той се обижда, че не изпълнили желанието му. Какъв е законът за вярващия? От кого ще иска той? – От онзи, на когото е дал нещо; от онзи, за когото е работил.
Казвам: Бог иска да го обичаме. – Защо? – За да отворим вратата си, да влезе Неговата Любов в нас; да бъдем разумни като Него. Не да бъдем силни като Бог, защото тогава ще вършим насилия. Да придобием Божията благост и разумност! Отношенията ни един към друг да бъдат такива, каквито са на Бог към нас. Само така животът на земята ще бъде сносен. Някой иска да стане проповедник и ако не успее, става му мъка. Той мисли, че проповедническата служба е най-висока. Ако стане проповедник и цитира стиха "Аз съм пътят, истината и животът", без да разбира смисъла му, какъв проповедник е той? Христос е проповядвал и каквото казвал, всичко е вършил. Знаете ли какво означава пътят? Представи си, че си път и върху тебе хората ходят. Кажеш ли път, разбираш, че хората вървят по гърба ти. Какво означава истината? – Това, което освобождава, е истина. Следователно, ако грешникът върви по вашия път, трябва да стане праведник. Той ще измие краката си и с чисти крака ще върви, защото знае, че пътят, по който върви, е жив. Ако седиш на гърба на майка си или на някое животно, ти съзнаваш това и казваш: Носят ме живи същества. Казвам: Съзнаваш, че те носят живи същества, а не съзнаваш, че Земята те носи на гърба си. Тя не е ли жива? Като знаете това, ще ходите с Любов. Всяка стъпка трябва да бъде съзнателна. Знайте, че всеки момент може да стъпите върху някое насекомо или тревичка. Минаваш покрай едно дърво, погледнеш към него и казваш: Ще се кача на него и ще отрежа един клон. – Защо ти е този клон? – Не ми трябва, но искам да го отрежа. – Това означава липса на отношение към живота.
Като сте дошли на земята, вие трябва да имате свещена идея за живота. Трябва да имате свещена обхода към разумната природа. Хората секат горите безмилостно, искат да печелят от тях, да забогатеят. Право е желанието на човека да бъде богат, но методът му за постигане на това желание е крив, неестествен. Един брат от Варна, в желанието си да забогатее изгуби всичко, каквото имаше. Той влезе в едно предприятие за производство на дървени въглища. Отиде във Врачанско, да сече гора, по-лесно да правят въглища. Обаче вместо да забогатее, той обедня. Невъзможно е да станеш богат чрез изсичане на горите. Покажете ми един рибар, който с ловене на риба да е забогатял. Покажете ми един воденичар, който с мелене на жито да е придобил нещо ценно. Докато мелиш брашното, не може да станеш истински човек. Да смелиш малко брашно, колкото за тебе, това се позволява, но да продаваш, с цел да забогатяваш, тук законът е строг. Нямаш право да измъчваш житото. Във време на глад може да го мелиш, но в друго време не се позволява. Ще мелиш житото, ако Бог ти позволява. Първо ще направиш молитва и после ще го мелиш.
Помни: Доброто и злото, които правиш, ще се върнат на твоята глава. Доброто ще се разлее на главата ти като масло, а злото – като нечиста вода ще се разлее по лицето ти. Маслото на главата ти ще бъде такова благословение, както водата за изсъхналите цветя. Законът за доброто и за злото е един и същ. Той хваща еднакво и младия, и стария; и учения, и простия; и животните, и растенията. Паразитите смучат соковете на дърветата и цветята, но законът хваща и тях. След време и те се израждат. Ще кажете, че Божествените закони са строги. – Строги са за онези, които не искат да ги изпълняват. Щом сте влезли в Божествения път, ще ги прилагате. Не мислете, че вие сега изучавате Божествените закони. Още със слизането си на земята човек се учил как да живее. Докато е на земята, човек непрекъснато учи. Учителят казва на ученика: Иванчо, брой от 1 до 10. Иванчо брои: 1, 2, 3, 4, 5... – Какво означава единицата? – Мярка за измерване на всички величини. – Така е, единицата е основната мярка, без която нищо не се постига. Тя урежда всичко, тя управлява света. – Какво означава двойката? – Тя е кофа с която се пренасят нещата от едно място на друго. Двойката учи хората как да си помагат. Тя означава пълнене и празнене. – Какво означава тройката? – Тя учи човека да оценява нещата, както търговецът слага цена на стоката си. Който оценява нещата, той има право да яде и пие. Той е уравновесил силите в себе си.
И тъй, като мислиш за единицата, ще мислиш за Бог като свещена идея. Щом помислиш за Бог, всичките ти работи да се оправят. Ако си недоволен от живота си, да станеш доволен. – Защо съм дошъл на земята? – Да изпълниш програмата на своя живот и да познаеш Бога. – Не съм разположен да уча. – Дали си разположен, или не, това не е важно. Ще изучаваш всички уроци, които ти се преподават. Щом изучиш зададените уроци, ще ти се предадат нови. Външният и вътрешен учител трябва да са в съгласие. Казвате: Ние сме прости хора. – Според мене простият подразбира ленив човек. Който от вас каже, че е прост и не разбира нещата, това показва, че той не е учил на времето, когато учителят преподавал. Когато си бил в Рая, където си слушал лекциите на Бог, на светиите, на ангелите, тогава ти не си учил. Сега отново си дошъл на земята, да се учиш. Лесно е да кажеш, че не знаеш кое е право, и кое – криво; че не знаеш как да постъпваш. Ти си длъжен да различаваш правото от кривото. Ти си длъжен да обичаш, да правиш добро. Бъди искрен и си кажи: Зная кое е право и кое – криво. Мога да обичам и да правя добро, но не искам. Човек е способен за всичко. Той трябва да се обърне към Бога и да приеме Неговото благословение. Казваш: Аз разбирам вече този предмет. – Това не е достатъчно. Щом разбереш един предмет, ще започнеш друг. Например, можеш да рисуваш, да пееш, да свириш. – Въпреки това, много още има да рисуваш и да пееш. Не е достатъчно само да предадеш чертите на лицето. Как ще предадеш характерните черти на човека с четката? Не е достатъчно само да свириш и да пееш, но да вложиш съдържание и смисъл в свиренето. Всеки тон трябва да отговаря на съдържанието и смисъла на думите. Пееш за Любовта, но тонът не отговаря на Любовта. В това разногласие не можеш да очакваш резултат. Пееш за Любовта, но и гласът ти не отговаря на нейното съдържание. Какво очакваш от такова пеене?
Следователно много мъже и жени минават за прости, защото не са пяли, както трябва. Готвачът може да е майстор в работата си, но достатъчно е да пропусне нещо необходимо в яденето, и работата му да се развали. Онзи, който люби, е добър готвач. Който не люби, не готви добре. Ако ядеш такова ядене, ще се разболееш.
Днес всички хора се нуждаят от правилно разбиране за живота. Човек се нуждае от здрава основа. Където е Божието благословение, там основата е здрава. Ако се молиш на Бог и Той не те слуша, нямаш здрава основа. Това показва, че в тебе има нещо криво, ограничено. Бог приема молитвата на онзи, който има широта в себе си. Направиш една грешка – изправи я. Тя не е само твоя. Удариш някого, друг му пукне главата, а трети го убие. Казваш, че твоята грешка е малка. Обаче ти си дал повод за другите две грешки. Не вдигай ръка срещу човека, за да не те последват и други. Лошата постъпка на един човек се свързва с лошите постъпки на другите хора. Също и добрата постъпка е свързана с добрите постъпки на другите хора. Като знаеш това, пожелай доброто на човека. Ако ти не можеш да го направиш, по-добри хора от тебе ще възприемат твоето желание и ще му направят добро. За това е казано, че за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство ще даваш отчет. За всяко нещо, което правиш, ще получиш или благословение, или наказание. Една постъпка – добра или лоша, не отива само до човека, към когото е отправена, но и до ангелите, и до Бог, и носи своите последствия. Добрата постъпка ще донесе своето благословение десетократно. Лошата постъпка, като мине през ада, и тя ще донесе своя принос. Добро или лошо, всичко се слага върху гърба на човека.
Казано е в Писанието: Божието благословение ще дойде върху вас. – Кога? – Когато изпълнявате Божествените закони. Ако ги нарушавате, благословението ще ви се отнеме. Работете за въдворяване Царството Божие на земята. Само така Духът Божи ще работи във вас. Станете членове на Царството Божие. Никой не може да намери благото на земята, докато не е работил за идване на Царството Божие в него. И Духът Божи не може да го посети. Ще кажете, че това е вътрешната, мистичната страна на живота. Ще кажете още, че сте остарели, че не е време да се занимавате с такива работи. – Вие сте остарели от леност, т.е. от нежелание да учите. Искам да се подмладя. – Започни да учиш. – На кой барабан се наслоява прах? – На онзи, който не се бие. – Коя нива буренясва? – Която не се оре и копае. Може ли да ореш, копаеш и сееш нивата си, и тя да не се благослови? Вътрешната работа, както и външната, изисква оране, сеене и жътва. В това се заключава красотата на живота. Да реализираме желанията, които Бог е вложил в нас. Когато ни изпратил на земята, Бог имал желание да изпълняваме Неговата воля. Ако изпълняваш волята Му, Той се весели в тебе. Ако не я изпълняваш и злоупотребяваш с благата, които ти е дал, Той се наскърбява. Той вижда, че страдаш и с това ще удължиш пътя си. Ти губиш добрите условия на живота и като малкото дете, което постоянно се цапа, виждаш недоволното лице на Баща си. Какво може да се очаква от онова дете, което постоянно цапа дрехите си, къса книгите си, бие децата и краде плодове от чужди градини?
Сега ние се събираме заедно, четем молитви, размишляваме, за да бъдем благоугодни на Бога във вътрешния и във външния си живот. Външният живот е основан на вътрешния. Каквото става вътре, това става и вън, там всичко се реализира. Като знаеш това, прави всичко за Господ. Ако мислиш, мисли за Господ. Не си ти първият, който мислиш. Над тебе има същества, които мислят още по-добре. Ако ти решаваш една проста задача, те решават сложна задача. Като решават своята задача, с това те помагат и на тебе, да решиш правилно задачата си. Напредналите братя ти посочват правия път. Те казват: Ако работиш така усърдно, както си започнал, очаква те славно бъдеще. – Потъмнял съм, погрознял съм, лицето ми се набръчкало. – За да светне лицето ти и да изчезнат бръчките, ти трябва да прилагаш закона на любовта и справедливостта, както и закона на истината и свободата. Истината ще те освободи, ще ти покаже как да се отнасяш със слугите си, с всички, които ти служат. Гледаш небето, осеяно с безброй звезди. Те ти служат, осветяват твоя път. Като дойде Истината, ти ще бъдеш свободен. Тогава, като срещнеш ангел, няма да се уплашиш и да паднеш на земята от страх, но ще го поздравиш и ще пожелаеш да те научи нещо. Ангелът ще те запали, ще гориш, без да изгаряш. Това е свещеният огън на Любовта. Не бягай от Любовта, но приеми я в себе си. – Запали се сърцето ми. – Не се страхувай. Ако ангелът го е запалил, ти ще придобиеш нещо ценно.
Следователно не бягай, нито се страхувай от ангела, но се моли. Ако срещнеш мечка, пак не бягай. Моли се да те отмине. Тя ще затвори очите си и ще мине край тебе, без да ти причини някаква пакост. Ако си от праведните, които познават Любовта и я прилагат, мечката ще седне пред краката ти, като котка, ще те погледне в очите и ще каже: Можем ли да живеем като братя? Ти ще я погалиш по гърба и след това ще се разделите. Който иска да разбере, дали обича Бог, нека отиде в гората, при мечките. Ако мечката седне пред нозете му, той обича Господ и живее в неговата любов. Ако не обича Бог, ще види и пати. Всички животни, цялото Битие е в ръцете на Бога. Той е създал всичко. – Има лоши мечки. – Ако мечката е лоша, има причина за това. Бог я създал добра, а защо е изменила естеството си, причината е скрита другаде, не е в Бог. Всичко, създадено от Бог, е добро. – Защо са лоши мечките? – Аз оставям този въпрос настрана и питам: Защо човекът, създаден по образ и подобие на Бога, е лош? – Защо не мога да ставам сутрин рано? – Защото си ленив. – Защо понякога съм недоволен? – Защото не си в хармония с Цялото. – Защо работите ми не вървят добре? – Защото не следваш Божия път, вършиш неща без позволението на Баща си.
Една млада мома поканила на гости своя възлюбен, без знанието на родителите си. За да бъде свободна, тя заключила вратата на стаята си. По едно време, бащата похлопал на вратата, но никой не се обадил. Бутнал дръжката на вратата, тя се оказала заключена. – Защо си заключила? Дъщерята пак мълчала. Трябвало тя да бъде искрена, да каже на баща си: Татко, моят възлюбен е тук, дошъл без твое позволение. Казвам: Когато човек не живее по Бога, това показва, че в стаята му е влязъл друг, без позволението на бащата. Дъщерята няма право да приема гости без позволението на баща си. Тръбата, през която минава чиста вода, няма право да се отклонява от пътя си и да приема нечиста вода. Ако не следвате правия път, колкото и да се молите, колкото и да плачете, няма да имате резултат. Онзи свят е пълен с нереализирани молитви, с неизпълнени заявления. Като преглеждат тези молитви и заявления, разумните същества отговарят: Това са все човешки лъжи. Кой не е писал, че това и онова ще направи, а не го изпълнил? Ново поколение трябва да дойде! То ще вземе тези писма и заявления и ще ги изпълни. Тази планина от неизпълнени обещания трябва да се премахне. – Как? – Като се изпълнят всички обещания, дадени от вашите родители, от вашите деди и прадеди. Това индусите наричат карма. Животът трябва да се преобрази. – С какво се храни сегашното поколение? – С огризките на миналите поколения.
Днес Божественото в човека е опетнено, а трябва да се очисти. Това, което майката предала на сина, пак се връща към нея. И това, което синът дава на майка си, също се връща към него. – Кажи ни нещо ново. – Това, което ви говоря, е ново, никъде не е писано, в никоя книга няма да го намерите. Под нови работи вие разбирате да ви осигуря живота, да ви дам по няколко хиляди лева, да си купите каквото ви е нужно. Това е старият живот, а не новият. Това са забавления в живота.
Често ме канят на гости, гощават ме. С мене заедно канят и други. Като погледна чинията, в която сипват ядене, аз познавам човека, който ще яде в нея. Също така по парчето хляб пред човека, познавам какъв е характерът му. И най-малките неща, с които човек се ползва, говорят за неговия характер. В живота на сегашния човек трябва да стане промяна, да се преобрази той умствено и духовно. Всеки трябва да има чиния, лъжица и вилица, но те трябва да отговарят на известни условия. В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота. Следователно ще работите, както работят всички разумни хора.
Прочетете 14-та глава от Евангелието на Йоан, 20-ти стих: "В онзи ден вие ще познаете, че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас". Всеки от вас да прочете още четири глави от същото Евангелие и да извади основните мисли от тях. Като приемете една Божествена идея в себе си, вие ще се измените, животът ви ще се подобри, ще минете от едно състояние в друго. Писанието казва: Ще минете от слава в слава. Това значи: ще минете от един клас в друг; от една степен в друга; от едно състояние в друго. Това показва, че ние вървим в правия път. През тази година е нужно за всички да се повдигнете в съзнанието си. И тогава, преди да поискате нещо от Бог, Той ще ви го даде. Когато сме в съгласие с Бог, Той ще изпълни желанията ни. Всяко желание в човека, което идва по закона на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се изпълни преди той да го е изразил. Ето защо, ние трябва да вървим по пътя на Божията Любов. Започвайте всякога от малкото, то е началото на планината. Които са минали преди вас, показват пътя на изкачването.
Казано е в 16-та глава от Йоан: "Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и възридаете, а светът ще се възрадва; и ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост". (– 20-ти стих). Вие не сте достигнали още дотам, но изкачването на другите показва, че и вие можете да се изкачите. Това е постижимо. Желанието на Бог е да се изкачим на този връх. И като се качим на върха, ще започнем най-важната работа. – Какво означава качването на върха? – Искате да отидете при един велик човек. Отиването при него е изкачване на върха. Като стигнете там, ще чакате великия човек – Учителя, да ви каже нещо. След това ще се върнете. Само на високия връх на планината могат да ви се кажат тези думи. Там ще намерите вечния извор, от който ще пиете. Това означава идването на Духа. Той иде на земята, за да ни поощри за усилена работа върху сърцето. Да бъдем проводници на Божията истина и на Божията мисъл!
"Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а когато роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света". (– 21-ви стих).
Сега са нужни хора, които изпълняват волята Божия. Малко са такива хора. Една светска жена ми каза: Аз съм вече 40-годишна жена и досега съм срещнала само един добър човек. – Достатъчно е, че си срещнала един добър човек. Аз правя следния извод: Ако 10 милиона хора срещнат по един добър човек, това значи, че на земята има десет милиона добри хора. Вие сте срещнали само един добър човек, защото другите са били заети. Когато половината от света станат добри, светът е вече оправен. Ако за 40 години тази сестра е срещнала само един добър човек, колко хора са лоши? Ако не сте се проявили в доброто, имате условия да го проявите. Не пропускайте условията! Сестрата продължи: Съжaлявам, че срещнах късно този добър човек. Да бях го срещнала, когато бях млада. – Не си го срещнала късно. Да благодарим, че сме срещнали Бога на пътя си!
"Така и вие сега скръб имате, но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас". (– 22-ри стих.) – Макар и на 40, или на 50, 60, 70 годишна възраст сте срещнали добрия човек, по-добре късно, отколкото никога. Като го срещнете, ще благодарите. Това е една възможност да се подмладите. И всички писма с дадените от вас обещания трябва да се изпълнят.
Божието благословение да бъде с вас!
5 Утринно Слово от Учителя, държано на 4-ти януари, 1931 г., София - Изгрев.
________________________________________