Разлика между версии на „Изгревите на слънцето“

Текуща версия към 19:27, 22 април 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Извънредни беседи

Изгревите на слънцето

Изгревите на слънцето - оригинал

22 март 1928 г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам: в света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина?

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват.

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. Началото на Любовта, т.е. първата бръмка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка и на човешката интелигентност, и на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва да любите. Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човек, който люби, не умира. Хората умират от безлюбие. Ако няма кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.

Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: "Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.

Като ви говоря така, вие казвате: тия неща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не са със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например, вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един извор в чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. Като казвам, че ще опитаме Любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствате, както Бог чувства; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? - Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.

Сега вие седите вкъщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мъжът ме е вързал. И мъжът казва: много съм скован, жената ме е вързала. Казвам: щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, дето искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.

И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ги отнеме.

(Беседа, държана от Учителя на 22 март, 1928 г, 6 ч. с. „на Изгрева" - София.)

ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО Беседа от Учителя СОФИЯ 1928