Разлика между версии на „Вътрешни и външни връзки“

Версия от 15:52, 21 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Вътрешни и външни връзки

Сряда 7 Юли, 5 ч.с.

Размишление.

На едно място в Евангелието Христос казва: "Жетвата е голяма, работници - малко. Молете се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!" Ще ви направя няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно.

Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия.

Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онзи неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди години седи непроявена. В сегашното състояние, в което се намирате, често вие усещате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбара или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади. По отношение на реалния живот, човек е такава семка, очаква да му се помогне. Значи, връзката с живота седи в това, семето да се посади в почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес клонищата се стремят нагоре към слънцето - към Бога. Бог е и горе, и долу. Под думата "надолу", всякога подразбираме по-гъста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а под думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рядка материя, онези по-възвишени сили, които работят в по-широк, в по-обемист свят.

И тъй, тази семка трябва да расте, за да се развива. Туй развитие съответствува на вършаното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пък, които виждаме в природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, ражда-нето на хората - всичко това в духовния свят представлява проявление на Божествения Дух. Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление. Някой път казваме, че плодовете се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените. Затова, когато плодовете зреят в корените, хората ще имат страдания. Щом страдаш, ти си картоф, чукундур, гулия и т. н. Значи, щом хората страдат, плодовете им зреят в корените долу, в гъстата материя, поради което трябва да им се пращат сокове отгоре. При радостта е обратното, плодът е в цвета, в клонищата. Следователно, при страданията имаме един вид плодове, а при радостите - друг вид плодове.

Сега, няма да ви обяснявам, защо едните плодове са в корените, а другите в клонищата. Някои казват: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Аз не зная, как е възможно, от горчиви корени да излязат сладки плодове! Аз не разбирам, каква мъдрост е искал да вложи в поговорката този, който я създал. Според тази поговорка, "корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки", трябва да подразбираме, че майката може да бъде мечка, бащата - вълк, а детето - ангел. Това са несъвместими неща. Според мене, този мъдрец е искал да каже, че корените на знанието са пълни със страдания, а плодовете на знанието са пълни с радости. Тази поговорка изразява две състояния. При големите страдания човек прави големи усилия, за да вземе надмощие над гъстата материя, да излезе на повърхността. При изучаване законите на тази гъста материя, ние влизаме в страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всякога показва слизане. Ще ви представя една картина за това слизане. Човек слиза от някой висок планински връх няколко километра дълбоко в земята, но трябва отново да се качи на този планински връх, висок няколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пъти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трябваше да слизам? Защо ми трябва да живя? Представете си, че този връх, на който трябва да се качите, е висок колкото връх Еверест на Хималаите, какво ще правите? - У вас ще се роди идеята: трябва да имаме криле! Крилете представляват човешкия ум. Ако имате ум, вие можете да се качите и на Хималаите, и на небето, но ако нямате ум, т. е. ако нямате криле, трябва да се качите пеш, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мъчнотии в живота.

Христос казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници няма. Светът е пълен с работници. В България има с хиляди работници, а другаде има с милиони работници. Ако разгледаме положението на тези работници, ще имаме същата поговорка: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Но под думата "работници" Христос в дадения случай разбира онези разумни работници, които с векове са учили онова истинско знание, как трябва да се работи за Бога. Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има. Във всяко съществувание да бъдеш работник на делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите? Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.

Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родиш син или дъщеря, или свършиш училището не на време, ти ще пропаднеш, нищо няма да свършиш. Сега не е работа само да се родим, не е работа само да се посеем, не е въпросът само да започнем едно дело, но ние трябва да знаем, как да свършим това дело и на време да го свършим. Трябва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовта. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш, че имаш отношения към някого. Животът подразбира връзка към някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво трябва да имаме връзка с Бога. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. После, в твоя живот ще се прояви светлина. След светлината в тебе ще се прояви знание, импулс да учиш - да изучаваш Истината. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко започнато, препятствия за него няма.

Вие искате да извършите нещо в България. Какво можете вие да извършите в България? Ако имате пари, какво можете да направите с парите? Ако имате сила, какво можете да направите със силата? Силата, това е човешкият ум. Без ум сила в света не може да има, не може да се прояви. Някои от вас искате да бъдете богати. Но богат трябва да бъде само разумният, само силният човек. Какво ще се ползува малкото дете, ако вземе в ръката си един чук, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете един чук, веднага ще започнете работа с него. Или пък, ако някое дете вземе Крали-Марковата сабя, препаше я през пояса си и поиска да стане воин, какво ще го ползува това? Чукът в ръката на малкото дете е нещастие. Сабята в ръката на малкото дете е нещастие, смърт носи за него. Следователно, за глупавите, за слабите хора парите са опасни. Заради тях ще ги убият, ще ги удушат, ще станат нещастни. Преди да поиска човек от Бога богатство, сила, той трябва да поиска мъдрост, трябва да поиска любов. У човека първо трябва да дойде Любовта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаем, защо идем в света и какво искаме. Всеки един от вас трябва да знае„защо иде на света. Аз не говоря за външния свят или за онзи свят, който седи още в хамбара - има хора, които още дълги години ще седят в хамбара. Аз виждам някои от вас сте турени вече в чувал, носят ви на нивата да ви посеят; някои от вас виждам, че са хвърлени вече на нивата, заровени сте; някои пък едва сте покълнали; други сте поизрастнали; някои сте завързали, но плодът още не е узрял. Има дълго време да чакате, докато дойде плодът. Ще кажете: ние се обърнахме към Бога. Обръщането към Бога е още само процес на растене. Има доста време още да чакате, докато дойде плодът на съзнанието. Защото, само плодът е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодът на Духа е Любовта". В този случай, под думата Дух, се разбира разумното, а плодът на разумното, това е Любовта. Всякога разумният живот има за плод Любовта. Дето има разумност, Мъдрост, Истина, там Любовта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовта.

Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога. Вие за Бога трябва да имате определена представа. Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете. Не можете да имате връзка с Бога, докато нямате вяра. С обикновената вяра стават обикновени връзки. Не, абсолютна вяра трябва да имате! Няма да питате де е Господ. Питаш ли де е Господ, никога няма да Го намериш. Никога не питай, де е Господ! Не Го търси нито в небето, нито в себе си, в ума или в сърцето си, нито между ангелите. Търсиш ли Бога някъде, никога не може да Го намериш. Писанието казва: "В Бога живеем, съществуваме и се движим". Накъде ще търси рибата водата? Накъде ще търсят очите светлината? Светлината е навсякъде.

Сега ще седне някой да ми обяснява, какво нещо е светлината. Казват, че светлината била вибрации. Аз правя такива вибрации, движа се от едно място на друго, мърдам се. Но туй, което се мърда, което се движи, аз ли съм? Светлината като се търкаля със своята колесница, хората я определят като едно същество и казват: светлината е движение. Светлината се движи, но не е движение. Тя свети, но не е светлина. Когато показвам някому пътя, аз в този път ли съм? Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вжтрЬиша връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.

Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? - На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.

Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от вас. Ние имаме толкова много примри за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.

И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: учителю, не си зная урока. Или пък отидеш при учителя си и знаеш да повтаряш урока, който той ти е преподал. Мислите ли, че учителят ще остане доволен да повтаряш това, което той веднъж е казал? Благодарен ли ще биде учителят, ако сто души ученици му повторят същия урок по Закон-Божи, например, който той преподам вече. Аз мисля, че за в бъдеще учителите няма да употребяват сегашната система, няма да изпитват учениците върху туй, което те са преподали. Учителят ще им каже: кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок! Искам да ми кажете нещо ново от себе си.

Сега, аз внасям тази мисъл във вас, не за да я повтаряте, но всеки. един от вас, както през днешния ден, така и за в бъдеще, да държи тази мисъл в ума си, - да направи връзка с Бога. Аз не правя въпрос, дали имате, или нямате такава връзка, но искам да ви обясня, какво трябва да се подразбира под думите "връзка с Бога". Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога. Когато кажем вътрешна връзка, подразбираме, че Бог ни говори, а когато кажем външна връзка, подразбираме, че ние говорим на Бога. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата "Отче наш". Това не е молитва. Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората, страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапи някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господ ще ти покаже, от какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трябва да кажеш на мечката. Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба.

Та ще имате външни и вътрешни връзки! Някой от вас ще каже: едно време имах много любов, много вяра. Оставете вашето "едно време!" Важно е сега, в този момент, какви връзки имате към Бога. Вие говорите ли на Господа? Господ говори ли ви? Ще мълчите, няма да ми давате никакъв отговор. Ако Господ ви говори, аз се радвам. Питам ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пак се радвам, защото има истинска обмяна в отношенията между Бога и вас. Трябва да ни говори Господ, и ние трябва да Му говорим. Това има дълбок, истински смисъл. Започнете ли по този начин, тогава ще дойде Бог, ще ни покаже истинските отношения, външните връзки, и само така ще се опознаем. Вие още не се познавате един друг. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате един друг тъй, както себе си, не повече от себе си. Може да направите такъв опит. Ако дойде при вас някой, когото обичате, вие можете да му отстъпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радост. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия син, или за вашия възлюбен приятел, но ако дойде при вас някой външен човек, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съм разположен да ви приема. Това е опорочение на великия Божи закон на Любовта. Законите в Божествения свят седят другояче. Щом в моята душа се зароди желание да отстъпя моята паница някому, понеже тази паница е неотстъпваема, веднага от невидимия свят, от невидима ръка ще се сложи друга паница пред мене. Такъв е законът! Ако в душата на твоя брат се зароди същото желание, ще дойде трета паница. Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: заради тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко.

Сега ви говоря за вътрешните връзки. Някой казва: заради тебе аз съм готов да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде някой при мене, казва ми: Учителю, аз искам да ми направиш една услуга, искам да ми поговориш малко. Аз се спирам, обръщам се към Бога и питам: Господи, разположен ли си да му говориш! Господ ми казва, че е много занят. Казвам: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвам, че нямам време да му говоря, нямам нищо в себе си. Значи, най-първо Господ трябва да ти говори. И, след като Господ ти е говорил, и ти си говорил на Господа, тогава аз ще ти говоря. Казва някой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнеш да говориш на Господа. Само по този начин ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тези мисли в ума си!

Някои приятели казват: ние сме вече от десет години в новото учение, знаем много нещо. Да, аз виждам стари приятели, които имат връзка с Господа; пък виждам и млади, които имат връзка с Господа. Но виждам и стари, които нямат връзка с Господа; виждам и млади, които нямат връзка с Господа. На младите и на старите, които нямат връзка с Господа, казвам да направят тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощ, и безсмъртие, всичко зависи от тази връзка. Нямате ли тази връзка, може да обиколите целия свят, може да сте най-видният учител, може да отидете в небето и да се върнете сто пъти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пътуване на кинематограф. Ще отидете на небето, ангелите ще ви подържат там 4-5 деня и ще ви изпратят пак назад, както изпращат царе от една държава в друга. Един цар не могат да го задържат като гост много време в някоя държава, защото им коства много скъпо. Когато германският император ходи в Цариград, турците си казаха: "Дано не дойде втори път!" - Тъй много им коствал.

Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи велик организъм на космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега.

Сега казвате: този събор е на младите. Съборът на младите и съборът на старите е един и същ. Когато младите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато старите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато и младите и старите се събират на събор, нека образуват същите връзки! Тогава от всички ще се образува един общ организъм. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нещо е да срещнеш една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим, че по-скоро да си отиде! Да дадеш някому нещо, да го угостиш и при това да искаш да седи още, това разбирам връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе в съзнанието ти разширение и ти ще се зарадваш. Какво каза Лаван на Якова? - Откак дойде в моя дом, Бог ме благослови. Значи Яков донесе благословение в дома на Лавана. Когато Божественото дойде у нас, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието.

Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направете връзката! Аз не казвам, че нямате, но направете връзка-та си с Бога по-силна! Някой казва: аз имам връзка. Казвам: това е първият конец. От ден на ден я усилвайте! Вторият ден казвам: направи връзка с Бога! - Имам. Тури вторият конец. На третия ден тури третият конец. После тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, през всичките векове все ще туряш от тия конци. Ще кажеш: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Някой път ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законът на еволюцията на човешката душа. Колкото повече от тези конци имаш, толкова по-добре. От тези конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. От тези конци ще се изплете Божествената връзка за духа.

Тъй седи великият въпрос за вътрешните и външни връзки с Бога, или с други думи, от тези връзки ще се определят отношенията на Бога към нас и нашите отношения към Бога. Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме един общ вътрешен организъм и ще се разбираме, ще изпращаме своите мисли телепатически. Само по този начин небето ще има към нас правилни отношения, отдето ще ни посещават по-напредналите наши братя. Аз съм казвал: от небето ще ни посещават ангелите, те са напредналите наши братя. И те се интересуват от тези вътрешни връзки.

Вас, младите, ако ви нарека братя, знаете ли какво означава думата "брат"? С буквата Б е започнало създаването на света. Б-то означава създаване. Казвате: брат и сестра. Как се казва сестра в другите езици, например във френски, в латински език? - На френски език се казва "8оеиг", започва с буквата 8. Тази буква означава закона на вечността. Следователно, когато говорим за брат и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на нов живот. Брат и сестра са процеси на един нов живот, който трябва да започне. Братът и сестра, това е началото и краят на сегашния живот. Брат и сестра означават границите на новия живот, в който трябва да влезем. Реката е река, ако има брегове, ако има граници. Няма ли граници, не е никаква река. Ако морето няма граници, не е море. Ако животът няма две граници, не е живот. Всяко нещо трябва да има разумни граници. Брат и сестра, това са разумни граници на един велик, нов живот. Когато кажете брат и сестра, трябва да подразбирате границите на разумния живот. Душата ти трябва да трепне, когато кажеш брат или сестра. Като ви казвам брат и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй определение? Думата брат има смисъл. Вие казвате, че някой ви е брат, пък се сбивате, скарвате се с този брат. Братът, който представлява граници на твоя живот, с него никога не можеш да се скараш. С онази сестра, която представлява граници на твоя живот, която определя направлението на твоето движение, никога не можеш да се скараш. Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш граница, ще определяш направлението на неговия живот. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благословение. Тогава няма да бъдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизат навсякъде. Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората. Аз никога не мога да се съмнявам в един свой брат или в една своя сестра. Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там?" - Виж какво правят! Какво може да се прави в светлината? В светлината може ли да се върши престъпление? Питам: онзи извор, който извира и дава, минава през разни местности и ги пои, върши ли престъпление? Ако този извор мине и разрови корените на някое голямо дърво, направил ли е с това някакво престъпление? Изворът казва на туй дърво: "Ти си голямо вече, ти си завършило своята еволюция, но ум нямаш, превърни се на някоя малка бубулечица и влез във водата! Турците казват: "Дълъг Ахмед, глупав Ахмед." Водата казва на дървото: "Ти си умно, няма защо да се стремиш да стигнеш до небето, затова, докато голямата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влез във водата! Смири се, за да имаш Божието благословение!" Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в новия живот. Като даваме нещо, добиваме нещо.

От всичко, което сега ви казвам, онова, което може да ви принесе най-голямата радост, е да направите връзка с Бога. Вие ще слушате какво Господ ви говори и след като Той ви говори, вие ще Му говорите. И няма да повтаряте това, което Той ви е говорил, но ще Му кажете вашата опитност, ще му кажете какво сте направили при условията, при които живеете. Няма да Му навеждате, какво мислят учените по създаването на света, че той е създаден по закона на еволюцията, че еди-кой си богослов какво мисли по този въпрос и т. н. Не занимавайте Господа с тези глупави работи, защо Господ направил света. Не учете Господа вие! Той знае защо е направил света. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направил света. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страх от мечка. Дошли са гладни години, Господи, покажи ми начин, по който честно и почтено да си изкарам прехраната, да си направя обуща. Аз съм готов на всичко онова, което ти благоволяваш по отношение на мене. Искам да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искаш, за да почувствувам, че си доволен от моята работа! Господ внимава, дали ние сме доволни от това, което ни говори. Пък и ние, когато Му говорим, искаме да знаем, дали Той е доволен от нас. Щом Бог е недоволен от нас, казва: "Има погрешки в твоята работа, ще ги изправиш!" Ние трябва да живеем чист и свят живот и да не огорчаваме Божествения Дух. Единственото нещо, което внася в нас радост и веселие, това е Господ. Затова, като създадем вътрешна и външна връзка с Бога, ще придобием тази радост и това веселие.

Сега вие младите трябва да имате вътрешна връзка с Бога! Тогава ще бъдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за в бъдеще, не и след хиляди години, но още днес. Пропуснете ли днешния ден, другите години никога няма да дойдат. Днешният ден подразбира съвкупност на всички условия, които Бога ни е дал. Всичките години са събрани сега. Ако сега посадим това семе, идущата година ще го видим в една нова фаза на покълване; следната година ще го видим израсло, цъфнало и най-после вързало плод. Ние се стремим към този вътрешен плод.

И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искам да няма спорове между вас. Ученик е онзи, който има връзка с Бога, и с когото Бог има връзка. Туй е дълбоко убеждение. Някой ме пита: аз ученик ли съм? - Ако имаш вътрешна връзка с Бога, и ако Бог има връзка с тебе, ти си ученик. Приближаваш ли се само, ти си верующ. Верующият образува своята връзка. Ако те носят от хамбар в хамбар, ти си оглашен. Ако си натоварен в колата и те носят за посаждане, ти си верующ, а ако си посаден вече, ти си ученик. Това са три важни положения. Това е великата Истина, която определя външните и вътрешните връзки. Никаква друга философия не може да бъде постигната, докато няма това вътрешно съзнание. Тогава ще дойде законът на вътрешното смирение. Под "смирение" аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот. В тази светлина, беседите, които съм ви държал, ще станат по-ясни. Писанието, Евангелието също тъй ще ви станат по-ясни. Тогава животът на всички святи хора, които са живели преди хиляди години, ще се осмисли. Трябва да знаете, че всички тези братя, които са живели в миналото, живеят и сега, те имат връзка с Бога и работят от Негово име. Може да кажете: дали е жив еди-кой си светец? Всички светии живеят и сега. Апостол Павел е живял някога, но и сега живее. Та и всички ние сме живели в миналото, но то не е важно, важното е, че сега живеем. Между апостол Павла, между апостол Петра и между всички пророци и апостоли съществува вътрешна връзка, понеже казва Христос: "Отец ми живее в мене, и аз живея в Отца си." Това е същата връзка. Ами че всяка вечер Христос иждивЬваше по няколко часа да говори на Господа и Господ да Му говори. Вие по колко часа сте в разговор с Господа? Вие не четете молитвите, които ви са дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: "Нагласен съм вече." С това не казвам да не четете молитвата "Отче наш", не ви правя управник, но казвам: трябва да имате истинска вътрешна връзка!

Сега, пожелавам ви тази среща да стане по един естествен път. Някои от младите ще говорят, после ще има и музика. Бъдете всички свободни, за да се образува тази вътрешна връзка. Ако образувате вътрешната връзка, може да отидем до Мусала. Без връзка ние не искаме да ходим. Хора, които нямат връзка с Бога, какво ще търсят на Мусала? Ако имате връзка, времето ще бъде хубаво; ако нямате връзка, дъжд ще ни кваси на общо основание, пък и вятър ще ни духа. Щом имате връзка, Господ ще отвори небето, ще каже: "Приемете тия гости добре!" Щом нямате връзка, ангелите ще ни поливат отгоре и ще кажат: "Какво търсите на туй високо място?" Днес ще определим, ще се изкачим ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можем духовно да се изкачим на Мусала, може да отидем. Но трябва да знаете, че каквото е отвън, такова е състоянието и отвътре.

Ще ви попитам сега: искате ли да отидем на Мусала? С връзка или без връзка? Хубаво, щом искате с връзка, тогава ще отидем. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - друг път няма. Този е истинският път, по който вървят всички души от цялото небе, всички ангели, всички добри хора, отдето и да са, каквото и да е тяхното положение. Казвам ви една проста, но велика Истина.

Питам Господа: да ви говоря ли още? Господ се е приготвил да ви говори. Щом Господ се е приготвил да ви говори, слушайте Го! След като ви говори Господ, тогава и вие ще му говорите, но прямо, същественото, онова новото, което е в душата ви. Кажете на Господа най-същественото, онова, което разрешава въпроса за света, за вечния живот. Говорете Му да ви избави от смъртта, да ви избави от онази мечка, която се е вмъкнала в душата ви! Говорете на Господа да ви избави от съмнението! Говорете на Господа да ви избави от неверието! Говорете на Господа да ви избави от гнева, от подозрението, от тази стипчавост, която имате. Всички не сте готови. Като се очистите от всички тези буболечици на вашето вътрешно естество, като ви избави Бог от тях, тогава ще прогледате свободно навред. Те изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободите от всички тези бубулечици, от тази филоксера в корените ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господ, ще бъдете съвършено чисти, без никакви бубулечици в корените, в листата и в клонищата. Листата ви ще бъдат зелени, цветът - росен, свеж, плодът ще бъде без червеи, ще увисне и ще узрее под Божествената светлина, та като дойдат вашите приятели, вашите напреднали братя, да има какво да вкусят от вас.

И тъй, сега ще ви дам да си запишете едно мото. Това с думи на Господа към вас: "Моята Любов носи живот и знание за вас". Днешната Любов на Господа носи живот и знание за вас. Под "живот", разбирам вечния живота - животът на безсмъртието. И под "знание", разбирам това знание, което носи сила за вас. Само Божественото знание носи сила. В обикновеното знание няма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажете: "Господи, в пътя на Твоята Любов, в пътя на Твоята Мъдрост, в път на Твоята Истина ние ще Ти служим през всичките дни на нашия живот."