Разлика между версии на „Особеното място“

Версия от 20:08, 20 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Особеното място

5 ч.с. четвъртък, 8 юли

Размишление

За идване Царството Божие на земята.

Ще направя само няколко бележки за уяснение на една важна мисъл.

Всички онези, които пристъпват към изучаване на духовния живот, както и към изучаване на Божествения живот, всякога срещат една мъчнотия. Защо е така? Защото Божественият свят е грандиозен, велик. Там човек, като се сравни с окръжаващата го среда, започва да се чувства нищожен, малък и на първо време се обезсърчава. Има хора, които след като са се подвизавали цели 20 години в този живот, най-после казват: тази работа няма да я бъде, от мене нищо няма да стане, ами я да се върна назад! – Обезсърчават се. Обезсърчаването е физическа слабост.

Човек едновременно живее в три свята. С двата от тях е по-добре запознат, а именно с физическия и духовния, а с Божествения свят е малко запознат, понеже съзнанието му седи далеч от този свят. И трите свята, обаче, представляват едно цяло. Вие никога не трябва да обяснявате, какво нещо е Божественото. Божественото е същината на нещата. Щом човек влезе в областта на Божественото, под Неговот влияние вече той усеща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморен човек в съзнанието си, щом стъпи в Божествения свят, усеща едно такова успокояване, каквото усеща страдащият човек, като влезе в някой спасителен дом. Сега, някои от вас трябва да се заемат да изучат качествата на духовния живот. Той е разумен живот. Вие не можете да влезете от физическия свят направо в Божествения свят, първо ще минете през духовния, понеже в развитието си, човек естествено минава от едно състояние в друго. При това, в Божествения живот, взет в своята целокупност, всеки човек има свое определено място и определено предназначение. Щом дойдете на земята, вие имате вече определено място, имате специална работа. Да допуснем, че у вас се зароди желание да станене първи министър в България. Това желание, да станете първи министър в България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжност. Знаете ли тогава в какво положение ще се намерите? – Вие ще влезете в стълкновение със себе си и върху вас ще дойдат ред нещастия, падания, ставания, докато най-после съзнаете, че не е трябвало да ставате първи министър. В края на краищата ще се убедите, че вие не сте родени да ставате министър, а за вас, в духовния свят, в цялото битие има определена една специфична работа, която трябва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трябва, тя ще ви повдигне пред очите на ония разумни същества в невидимия свят, не само до положение на първи министър, но до положение на цар. Всеки е цар в своята област и за своята работа. Христос казва: „Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, но изгуби душата си?“ И наистина, ако човек изгуби душата си, изгубва великото в живота си, изгубва благоприятните условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвид целокупността на човешкото благо. Не е въпросът само, как аз днес живея. Важно е общото благо, което е благо и на всеки едного индивидуално. Например, какво е положението на мравката по отношение към нас, такова е нашето отношение към целокупността на Божествения свят – ние сме също такива малки буболечици.

Онова, което ще ви даде стабилност е да знаете, че вие имате една специфична работа, която трябва да свършите и да не казвате: аз не съм потребен никому. Вярно е, че ти не си потребен никому, но в какъв смисъл се разбират тия думи? Ако отидеш в Англия, кому си потребен? Ако отидеш в Лондон например, кой ще те посрещне, кой ще ти каже „добре дошъл“? Ако отидеш там със своя български костюм и със своя калпак, англичаните ще се спрат да те погледат малко, после ще си заминат и ще кажат „Българи!“ Колко души англичани ще те поканят в къщата си? – Ще спиш на улицата, а някой път може да намериш и участъците. Кому си потребен? Но щом сме дошли в света, ние сме потребни на Бога. Бог за нас всякога се интересува, понеже Той ни е дал специфична работа. Господ всяка сутрин поглежда към всеки едного и казва: „Еди-кой си в България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!“ Казвате: ами как знае Господ всичко това? – Оставете тази философия! Господ всичко знае. Той в един миг поглежда навсякъде, вижда, дали сте на мястото си, вършите ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина от вас сте напуснали своето предназначение, отишли сте да ставате слуги там, дето Господ не ви е пратил.

И в страданията, в туй отношение, има едно противоречие. Всички страдания в този живот не са нищо друго, освен едно постоянно стълкновение с Божествения план. Ние като се отказваме да служим на Бога, страдаме. Страдаш, защото не служиш на Бога. Влез в съгласие с плана, който Бог е наредил за тебе, и ти ще почувстваш голяма радост. Небето ще се отвори за тебе, и ангелите ще ти заговорят, всички разумни същества ще ти заговорят. Но дойде ти друга някаква идея, ти искаш да я приложиш, и в веднага в ума ти настава тъмнина, животът ти се обезмисля, в душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отделил си се от Божествения план. Казваш: имам добри желания, защо идват всички тия страдания? – Имаш добри желания, но не вървиш в правия път. Твоето желание не е в съгласие с Божествения план за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се в себе си, помоли се на Господа да ти каже, да те научи, кое е твоето специфично място, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казваш: аз да стана музикант, да ходя да свиря на едно, на друго място! – Не искам. Аз искам да бъда богат, да се возя в автомобил. Господ казва: „Няма да се возив с автомобил!“ Ти не Го послушаш, качиш се на автомобил, но из пътя автомобилът нещо се повреди, прекатури се, и ти падаш, счупваш си главата. Качваш се втори път. Друга някаква повреда става и пак се прекатурваш. Господ ти казва: „Ще вземеш цигулката и ще идеш в еди-кое си кафене и ще свириш! Целият ден ще свириш. Ако свириш, ще се благословиш, главата ти ще бъде здрава; ако не свириш, ще бъдеш с пукната глава.“

Ако вие схващате нещата правилно, страдания няма да имате. Питам ви: ако всички искате да бъдете величия, да станете първи министри, ще има ли места за всинца ви в този свят? Може ли при сегашния живот всички да бъдете богати, да имате приход от стотина хиляди лева месечно? – Не може. Някой ще има приход едва 200-300 лева месечно, а някой ще има хиляди, но важното е, че по един или друг начин, всеки има условие да живее на земята.

Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл. Щом някой ангел те намери в автомобил, той носи една тояжка със себе си, ще те удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочиш из автомобила. Няма играчки в света! Невидимият свят никога не обича да дава играчки на хората, когато те са поставени на една важна работа. За пример, вие ставате тази сутрин, недоволни сте и казвате: ходих еди-къде си, не ме приеха добре, не се отнесоха братски спрямо мене. Разсъждаваш си така. Най-първо ти не си пратен на земята да те приемат добр, да те почитата и уважават хората. Питам: тази сутрин като стана, ти изпълни ли своята длъжност? За тази сутрин, например, беше определено да прочетете трета глава от Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата“. Колцина от вас изпълнихте това? Вие сте чели много други молитви, та може случайно да сте попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се към Господа и кажете: „Господи, благодарим Ти за всичките благости, които Си ни дал през всичките векове. Господи, благослови ни да свършим работата си успешно!“ Като погледнете на живота си, пълен с толкоз добрини, трябва да се зарадвате.

Та, недоволството е за сега вашият спътник. Казвате: аз не съм тъй добър, тъй умен, като еди-кого си. Там е красивото, че не си като него. Ние никога не трябва да си мязаме. Трябва да бъдем подобни, но не трябва да си мязаме. Вземете за пример, два паяка, ще видите, че дори и между тях има различие. Например, краката им не са еднакво устроени. Някой от тях е сангвиник, весел, а друг някой е флегматик. После, всички паяци не изтъкават еднакво мрежите си: нишките не един от тях са тънки, а на друг – дебели. И хората се различават помежду си. Например, всички ние мисли, но не мислим еднакво. В чувствата, действията си, също тъй се различаваме. Някои от вас като четат молитвите, бързат, защото имат някоя много важна работа. Други пък питат: колко часа трябва да употребяваме за молитва? – Цял ден. Движиш се, работиш, готвиш, спиш – всякога се моли! Човек, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И в другия свят като отиваш, трябва да се молиш. Чрез молитвата само ти ще научиш Божествения език на нещата. Щом научиш Божествения език, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нещо на душата, ще се обърнеш към Господа, Той ще хвърли светлина в ума ти и ще ти олекне.

Вие казвате: да има някой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка с Господа, ще чуете Неговия глас и по този начин ще имате сила през целия ден. Умът ви ще бъде бодър, свеж и каквато и работа да започнете, ще я свършите на време. При сегашната стадия на развитие, всеки от вас трябва да чете. Има една опасност за вас, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трябва да имате едно дълбоко схващане за живота. Умът ви трябва да се обогатява със знания; като се обогати, трябва да се облагородил като се облагороди, трябва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умът, и сърцето, и волята постепенно трябва да се облагородяват, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато някой се яви с недоволно сърце пред Господа? Знаете ли как звучи тогава вашият глас? А Господ обича да говорим много хармонично, с най-приятен, с най-хубав език. Когато се приближаваме при Бога, трябва да употребяваме най-хубавите думи, затуй малко ще говорим, но ще намерим най-хубавия език. Може да кажем само 2-3 думи, но ще ги произнесем тъй хубаво, тъй сладко, че Господ като ни чуе, да каже: „Утре като дойда, да те намеря пак в това разположение на духа“. Когато отивате при Бога с недоволно сърце, вие не произнасяте хубави думи и Господ казва: „Не пущайте този воти път“! И тогава ще почувстваш, като че небето се е затворило – сърцето ти се свива болно. Защо ти е мъчно? – Господ не те приема и казва: „Няма да говориш сега!“ Важното нещо за вас е да знаете, че езикът на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубав, толкова красив! Господ като види, че направиш най-големия грях, дойде при тебе и ти казва: „Това нещо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голяма вреда, такова голямо страдание, гледай да не го повтаряш, аз ще го забравя“. Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим. Но дълги години ще се минат докато научите Божествения език, докато придобиете един отзивчив ум, едно отзивчиво сърце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля.

Та казвам: Бог ви е правил на земята, призвал ви е на една специфична работа, за която ви е дал толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още в този живот вие трябва да направите нещо. Някой от вас чакат, като отидат в другия свят, тогава да се проявят. Представете си, че някои от вас умрат 20 години по-рано, отколкото им е определено. Знаете ли тогава какво ще правите там? – Ще ви дадат работа, за която трябва да сте готови. Допуснете, че някъде в България има някой отчаян човек, който не иска да живее, иска да се хвърли в някоя река, или да се хвърли от някоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т.н. Господ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или един твой брат иска да се удави. Иди при нея като таен работник и започни да внушават, че не е хубаво да се самоубива, че трябва да живее и т.н.“ Тя ще ти каже: „Махни се от тука!“ Ти ще продължаваш да и говориш, трябва да я убедиш! Ако можеш да я убедиш да не се хвърля в реката, спечелил си, но ако не можеш, Господ ще тури нейните грехове на гърба ти. Знаете ли какво нещо е това? Понеже ти нямаш тяло, няма да грешиш в другия свят, но ще носиш тежестта, среховете на този човек, като те считат отговорен за неговия живот. Ако го обърнеш към Бога, греховете ти ще се простят, но ако не успееш и той сгреши, ти ще носиш греховете му. Та за това, във всички случаи вие трябва да бъдете готови за работа, която ще ви се определи, било тука на земята, било в другия свят. Всеки ден ще ви праща Господ да спасявате някоя душа, но не такава, която е обърната към Господа, а някоя отчаяна. И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в кладенец, да се самоубивате или самоотравяте. Друг някой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи някое голямо престъпление и т.н. Ще ви прати Господ да убедите този човек да не извършва това нещо. Туй ще бъде задачата ви в другия свят. Готови ли сте за нея?

Та казвам: всеки от вас трябва да знае, че е пратен на земята да учи себе си. Знайте, че Господ живее във вас, затова, всяка сутрин като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станете сутрин, кажете: Господи, ще разработвам в себе си благото, което си ми дал.

И тъй, нека тази мисъл седи в ума ви, да знаете, че всеки има свое специфично място и своя специфична работа. Ще проверите, ще опитате това нещо. Господ казва: Опитайте ме и вижте, че аз съм благ!“ Ако днес, например, отпаднете духов, ако умът ви е слаб, ако сърцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се към Бога, приближете се при Него и вие ще укрепнете духом. Културата, която иматр, трябва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка с Бога. Три връзки трябва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можете. Писанието казва: „Молете се един за друг!“ Но ние не можем да се молим за човек, който няма връзка с Бога. Докато ръката ми е свързана с тялото, то се грижи за нея; не е ли свързана с тялото, не се грижи.

Когато се свържем с Бога, Бог се грижи за нас.

Значи, всеки от вас има свое специфично място, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това място, остава една празнина. Твоите братя ще чувстват тази празнина и ще ти кажат „Ти остави едно много важно място, с което си направи една много голяма пакост.“ Затуй, нека се приближим вътрешно към Бога, за да изпълним своето предназначение, което Той ни е дал. Това е най-хубавото в живота.