Разлика между версии на „Собственик и наемател“

Текуща версия към 21:35, 19 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Служене, почит и обич

Собственик и наемател

Размишление.

Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си. Те казват, че работят много, а нямат резултати. Причината за неуспехите им се крие в неразумното работене. Някои хора не знаят, как да работят. Други пък малко работят, а трета категория почти не работят. Те се поддават на леност. Те мечтаят да забогатеят, да станат учени, с единствената цел да си починат един ден, т. е. да се предадат в ръцете на леността. Почивка, която се обуславя от леността, не може и не трябва да бъде идеал на човека. Леност и почивка са две различни състояния, както ученост и учение. Учеността е резултат на учението. Като учи, човек придобива знания и става учен. Ученият е богат човек, който разполага с много знания, както бижутерът – със своите скъпоценни камъни. Ученият, както бижутерът, е събрал наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко са негови, познаваме по изпитанията, в които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си ученият може да се ползва от знанието си и да се справя лесно с мъчнотиите, знанията му са действително негови. Те са негова плът и кръв. Обаче, ако при всички мъчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му са излишен товар, който всеки може да му отнеме. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във вечността. Поддаде ли се на леност, той не изпълнява предназначението си, както трябва. Какво е предназначението на човека? Да бъде ученик на Великата школа на живота.

Много от мислите и чувствата на човека се намират в такова отношение помежду си, в каквото собственикът на една къща и неговите наематели. Каква разлика има между собственика и наемателя на една къща? Разликата е в съзнанието им. Докато живее в една къща, наемателят казва, че къщата е негова. И собственикът казва, че къщата е негова, но в неговото съзнание за собственост и това на наемателя има известна разлика. Ако собственикът умре и не остави никакви наследници, тогава наемателят, който е живял десет години в къщата, може да стане собственик. Въпреки това, между неговото съзнание и това на собственика пак има разлика. Собственикът сам е градил къщата си, а наемателят я получил наготово.

Разликата в съзнанието на собственика и наемателя е толкова голяма, колкото между учения, който открил една теория за слънцето, и онзи, който я разпространява. Първият има в ума си още недоизказани неща за теорията, а вторият няма нищо. Онзи, който разпространява теорията, знае толкова, колкото е чул от откривателя. Както откривателят на теорията всеки момент мисли да прибави нещо ново към теорията си, така и собственикът на къщата мисли да прибави нещо ново към къщата си, да внесе известно подобрение. Наемателят живее в къщата, ползва се от нея и за нищо друго не мисли. На същото основание, казвам: Всеки човек, който не прави никакво подобрение в своя организъм, е наемател, а не собственик. Всеки човек, който не внася никакво подобрение в своя ум и в своето сърце, също е наемател. Той казва: Достатъчно ми е това, което имам. Щом мога да се ползвам от него, нищо повече не искам.

От гледището на идеята за собственик и наемател, ние делим хората на две категории. По отношение на своя организъм, повечето хора са наематели, вследствие на което казват: Да си поживеем малко на земята! За какво друго ще мислим? – Това са безидейни хора. Безидейността е символ на наемателя. Значи, безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика.

Под думата „собственик“ ние не разбираме частния собственик. Ние взимаме понятието „собственик“ в широк смисъл. Който се занимава с частната собственост, е наемател. Който се занимава със собствеността в широк смисъл на думата, е идеен човек. Ако една идея влиза в ума ви и не може да стане ваша собственост, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея. Тя е дошла във вас като наемател, живяла две-три години, и един ден, когато не очаквате, тя ви напуща. Всъщност, идеята ли повдига духа или духът повдига идеята? Духът е мощното в човека. Следователно, никаква идея не може да повдигне духа на човека. Обаче, ние казваме, че духът на някой човек е паднал, а на друг се е повдигнал. Кажем ли, че духът на човека е повдигнат, имаме предвид подобрението на дишането му. Когато дишането на човека не става правилно, духът му пада. В това отношение духът седи над идеята и над дишането. Духът е в състояние да подобри и регулира дишането. Оттук вадим заключението: всяка идея, която не подобрява дишането, не е истинска, не е права идея. Тя не внася живот в човека.

И тъй, всеки трябва да знае, наемател ли е на нещо, или собственик. Ако е собственик, той трябва да знае, има ли наематели в къщата си, или сам живее в нея. Тъй щото, когато употребявате думите „наемател и собственик“, вие трябва да знаете точното им значение, а не да ги употребявате безразборно. В Божествения език не се позволяват празни думи, без съдържание и смисъл.

Следователно, когато се казва, че животът има, или няма смисъл, всъщност ние разбираме методите, с които човек работи. Методите определят резултатите Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати. Обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Следователно, когато някой човек каже, че не живее, както трябва, това показва, че той работи с методите на месечината. Какво трябва да направи, за да живее разумно и да има резултати? Той трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето. Как става това? Когато човек минава от низходящо във възходящо състояние, той работи вече с методите на слънцето. Когато говорим за низходящи състояния, имаме предвид влиянието на земята и на луната върху човека. Само земята и луната оказват низходящи и възходящи влияния върху човека. Слънцето, обаче, оказва само възходящи влияния.

Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху човека, аз нямам предвид, какво вие мислите по този въпрос. Каквото и да мислите, никой не може да проникне в мисълта ви. Ако някой човек проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се слеят в едно и ще изгубят своята индивидуалност. Не е позволено на човека да се рови в мисълта на своя ближен. Той няма право да изисква от ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всеки човек мисли специфично, а не като вас. Красотата на живота седи в разнообразието на мисълта. Философите отиват още по-далеч. Те желаят да проникнат не само в мислите на хората, но даже и в мисълта на Бога. Обаче, те не подозират, че ако проникнат в мисълта на Бога, от тях нищо няма да остане. Мисълта на Бога е огън, който изгаря. Има ли смисъл да пипа човек в този огън? Ще кажете, че Божията мисъл е богатство, което трябва да се извади от този огън. Ако се опитате да го извадите, ще видите, какво ви чака. Влезете ли в този огън, повече няма да излезете. Който влезе в този огън и не излезе вън от него, ние го наричаме „възлюбения на смъртта“. Влюби ли се човек в смъртта, тя го взима в обятията си и не го пуща да излезе навън. Който влиза и излиза от огъня ние го наричаме „възлюбения на живота“. Значи, съществуват два вида влюбени хора: едните са влюбени в смъртта, а другите – в живота.

Мнозина мислят, че лесно се влиза в огъня на смъртта. Лесно се влиза, ако можеш да излезеш. Но ако влезеш и не можеш да излезеш от огъня, ти се превръщаш в прашинка. Досега никой не е разрешил този въпрос правилно. Това значи: мнозина са влизали в огъня на смъртта, но и досега още не са разрешили въпроса правилно, т. е. и до днес още не са излезли от него. Не е лесно да извади човек богатството, което е скрито в смъртта. Само един начин има, по който човек може да извади това богатство. Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта.

Може ли мишката да влезе в капан със сирене, и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки човек, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато човек ще се намери в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността. Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието.

И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате с разрешими въпроси. Например, някой учен се занимава с теглото на слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важен въпрос от този не съществува. В това време една бедна вдовица хлопа на вратата му, иска да го запита, какво да прави със сина си, в кое училище да го запише, но той не я приема, под предлог, че е зает. Той счита, че, ако се занимава с въпроса на вдовицата, ще изгуби времето си. Защо ще изгуби времето си? Защото никой няма да му плати. Обаче, като изучава въпроса за теглото на слънцето, много хора ще се заинтересуват и ще пожелаят да купят книгата му.

Значи, често хората се занимават с едни или други въпроси, с оглед на това, колко ще спечелят от тях. Това не е идейна работа. Идейната работа изключва всякакво користолюбие. Каквито предположения и заключения да правят за теглото на слънцето, учените няма да се домогнат до неговото абсолютно разрешаване. – Защо? – Защото въпросът за теглото, макар и физически, има свое двояко разрешаване: физическо и органическо. Много планети са произлезли от слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпрос ще се разреши в далечното бъдеще.

Мнозина се интересуват от въпроса, защо Бог ги е създал такива, каквито са днес, и защо ги е поставил при тия условия, при които сега живеят. Каквито обяснения и да ви се дадат, те не могат да ви ползват. Това е все едно, да ви обяснят, защо сте радостни или скръбни. Обясненията нито ще увеличат радостта ви, нито ще намалят скръбта ви. Защо едни хора са добри, а други лоши? И този въпрос е неразрешим. Защо Христос, Син Божи, трябваше да мине през страдания и да бъде разпнат? И този въпрос е неразрешим. Неразрешимите въпроси са тайна на Битието. Каквито предположения и обяснения да се дават по тия въпроси, в края на краищата те пак остават неразрешени. Защо е недоволен човек? Някога той знае причината на недоволството си, а някога не знае. Ако сте ученик в гимназията, и учителят ви пише четворка вместо шесторка, вие сте недоволни от преценката си [му?]. Вие сте отговорили добре, а той е намалил бележката ви с две единици. Тази двойка, именно, внася в ума ви недоволство. Ако учителят види, че е направил погрешка в преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причините, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни.

Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не желайте големи радости. Защо? Защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби? Каквото и да ви се случи в живота, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. Вие познавате ли голямата скръб и голямото страдание? Знаете ли, какво нещо е да бесят човека? Ако бесят някой 80-90 годишен човек, ще кажете, че той се е наживял. Какво ще кажете, обаче, ако видите да бесят млад човек, при когото стои, от една страна, майка, с разбито от скръб сърце, а от друга – неговата възлюбена, с разбити мечти и копнежи за бъдещо щастие? Ако този човек може да се освободи от въжето, той ще изпита чувство на отмъщение към целия свят за насилието, което се прави върху него.

Тъй щото, не се стремете да разрешавате неразрешими въпроси, нито пък се отказвайте от разрешимите. Натъкнете ли се на някой неразрешим въпрос, благодарете, че има с какво да се занимавате в далечното бъдеще. Дойдете ли до някой разрешим въпрос, не казвайте, че не е ваша работа да се занимавате с него. Изследвайте причините и последствията, пред които се намирате, и благодарете, че ви е дадена възможност да разширите кръга на знанията си. Каже ли някой, че не се интересува от живота, той е паднал под нулата на термометъра, т. е. в областта на студа. Какво ще придобие от студа? Той постепенно ще замръзва, докато престане да мисли и да чувства. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи, да се интересува от всичко. Което може да разреши, ще разреши; което не може да разреши, ще остави настрана, за далечното бъдеще.

Следователно, всяко явление в живота и природата има отношение към човека дотолкова, доколкото се отразява в неговия личен живот. С други думи казано: човек се интересува от известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки с него. Заеме ли се човек с разрешаването на задачи, които нямат отношение към сегашния живот, непременно ще се яви недоволство в него. Например, ако човек пожелае за известен срок да стане учен, ще се натъкне на големи нещастия, които ще обезсмислят живота му. Учеността не се постига в един живот. Колкото години да живее на земята, човек все ще има какво да учи. Знанието се открива на човека постепенно. Соломон, който минаваше за голям мъдрец, се стремеше към придобиване на много знания, поради което се домогна до окултните науки. След като придоби големи знания, той се опита да проникне в сърцето на жената, да види, какво се крие там. За тази цел той събра около себе си 300 жени и 600 наложници, но пак не можа да разреши въпроса. След всичко това той трябваше да каже: „Суета на суетите, всичко е суета“. Права ли е тази мисъл? Само в едно отношение, а именно, по отношение на неразрешимите въпроси в живота. Като дойдете до такъв въпрос, отстъпете назад. Неговото разрешение е скрито в далечното бъдеще. Заемете се с разрешаването на близки до вас въпроси. Като разрешавате тия въпроси, вие се повдигате, растете, и всеки ден придобивате по нещо ново в съзнанието си. При това положение вие никога няма да кажете, че всичко в живота е суета. Разумен е животът. Заслужава човек да живее, да учи и да придобива знания, които да прилага. Без приложение животът няма смисъл.

И тъй, ако не се занимавате с неразрешими въпроси, това не значи, че не трябва да работите. Човек трябва да работи постоянно и да бъде доволен от работата си, да не мисли за далечни въпроси. Настоящият момент е важен, а не бъдещият. Този момент може да бъде много кратък и много дълъг – не е важно. Това зависи от интензивността на човешките мисли и чувства, от степента на неговото развитие. Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно, младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар. Старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се върне отново в положението на младия. Колкото и да желаете това, нито младият може преждевременно да остарее, нито старият може да се върне в годините на своята младост. И без да желаете това, ще дойде ден, когато младият ще стане стар, а старият – млад. Ще каже някой, че животът му е дотегнал и желае час по-скоро да умре. И това не зависи от него.

Сега, като ученици, вие трябва да се освободите от всички противоречиви мисли, от всички наслоявания в ума и в сърцето ви, останали от далечното минало. Ще кажете, че искате да станете учени, богати, свети, силни хора. Да желаете това, значи, да съзнавате, че сте невежи, грешници, сиромаси и слаби хора. Това е все едно агнето да желае да стане овца, или вълкът да желае да стане вълк. Тези желания не са на място. Само по себе си агнето е овца, а вълкът – вълк. В програмата на всеки човек е поставено, какъв трябва да бъде. Той трябва да стане и учен, и философ, и поет, и художник, и музикант, и родител и т. н. Каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако не е определено нещо в програмата му, каквито усилия да прави, няма да го постигне. Какво трябва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освен да не се противите на съдбата си. Каквото съдбата ви носи, използвайте го разумно. Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му, и прави усилия, в края на краищата, вместо постижения, ще има загуби.

И обратно: който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, задето се е качил на върха преждевременно. Вторият ще страда, понеже е закъснял да се качи на върха – други са го изпреварили. Той трябва да чака, първо те да слязат, а после той да се качи. Когато дойде времето да станеш учен, не се бави. Качи се веднага на върха и започни да работиш. – Ама не съм облечен. – Това нищо не значи. Облечен ли си, или не, ти трябва да се качиш на върха. Времето е дошло и никакво отлагане не се позволява. Какво прави акробатът, който ходи по въже? Той се качва на въжето и там се облича, да покаже на хората, че е майстор. Той се качва на въжето с акробатските си дрехи и там отваря куфара си и се облича с нови дрехи. Не можете ли да направите и вие същото? Качете се на върха със старите си дрехи и там облечете новите, да кажат хората и за вас, че сте голям майстор.

Това, което говоря, не подразбира процес на насилие или принуждение. Да спазва човек заповедите на разумната природа, да спазва времето, което тя е определила за постигане на неговите идеали, това не значи още насилие. Природата е определила за всеки човек специална работа, която той трябва да свърши. Ако се противопостави, той ще понесе последствията на своя отказ. – Защо трябва аз, именно, да свърша тази работа? – Защото си най-способният, на тебе са дадени условия да я свършиш. Какво по-хубаво от това, да изпълниш възложената задача от природата и да внушиш доверие в хората и в самата природа към тебе? Какво по-велико нещо можете да очаквате от това, хората да ви вярват и да разчитат на вас? Като знаете това, не се отказвайте да изпълните задачата, която природата ви възлага.

Какво представя вярата? Да вярва човек, това значи, да изучава разумните закони на природата. Щом познава тези закони и се ръководи от тях, човек никога не се заблуждава. Каквото знае, положително го знае. Той не може днес да знае едно нещо, а утре да го отрича; днес да мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Отдето и да придобива знания, в каквото училище и да учи, ако придобива знания на разумната природа, те са навсякъде еднакви. Между всички учебни институти, в които се изучават законите на природата, има тясна връзка. Който разбира природните закони, той навсякъде вижда една и съща мисъл. Който не ги разбира, за него всичко е разпокъсано и отделно. Разумността в природата се заключава, именно, в непреривност на нейните явления. Между явленията на природата съществува тясна, вътрешна връзка.

Съвременните хора често се оплакват, че тук или там са изгубили времето си. Нищо в природата не се губи. Ако в едно отношение човек мисли, че е изгубил времето си, в друго отношение е спечелил. Когато природата реши да направи човека учен, тя е точна, не губи времето си. Тя ще дойде точно на време и ще го застави да направи това, което му е нужно. Тя говори на човека по различен начин. Първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа. Ако се противопостави, под предлог, че иска да бъде свободен, тя насила ще го накара да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти природата веднъж да се качиш на върлината, ще я слушаш. За да бъдеш свободен, първо трябва да проявиш послушание към природата: ще се качиш на върлината, ще постоиш известно време там и после ще слезеш. Цяла вечност няма да стоиш на върлината – един момент ще стоиш. При това, няма да бъдеш сам. Около тебе ще стои онзи, който ще те учи.

Сега ще ви задам следния въпрос. Кое е по-добре за реката: да тече, както природата е определила, да се влива в морето, или да тече според желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече, според програмата, предвидена от Бога, или според програма, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал. Същото се отнася и до живота. Ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще минават всички нечистотии; ако е река, през него ще минават само Божествени мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот: канал ли да бъде, или река. Той има право на избор.

Задачата на всеки човек е да бъде в хармония със законите на разумната природа, както и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие. Само тия същества са в състояние да го упътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развива. Казвате: Каква е крайната цел на нашия живот? – Това не е ваша работа. Ще учите, ще работите, ще живеете и постепенно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за вас. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който природата е определила, кажете: Такъв е моят път, такава е съдбата ми, такава е волята Божия. Не се отклонявам от този път. Каквото Бог е определил за мене, него ще следвам. Този път води към възкачване.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

16. Лекция от Учителя, държана на 27 декември, 1929 г. София – Изгрев.