Разлика между версии на „Изгревите на слънцето“

Версия от 11:51, 19 април 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Извънредни беседи

Работна среда на електронния архив

Изгревите на слънцето

Изгревите на слънцето - оригинал

22 март 1928 г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

Заглавие на раздел

Въ духовния живот има три пжтя, по които човъкътъ, или неговит-Б енергии едновременно вървятъ: по пжтя на неговата воля, по пжтя на неговото сърце и по пжтя на неговия ум или ин-телигентность, или тъй наречения, пжть на чо-въшкия духъ- Това са три пжтя, три отдълни жи¬вота, чрЪз които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пжтя сега са необходими за васъ. Между тия пжтища има абсолютно съгласие. Хра¬ната, която възприемате по пжтя на вашия умъ, трябва да слъзе въ вашето сърце и послъ въ вашата воля. г\ко храната върви по пжтя на вашата воля, послъ трябва да се качи въ сърцето и от-там въ ума. Огдвто и да възприемате храната, два пжтя я чакатъ: тя ще върви или по низхо-дящъ или по възходящъ пжгь.

Когато говорим за Божествената мисъль, подразбираме човвшката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човъкъ, т. е. законитъ, които сжществуват въ физическия свътъ. Ние не можем да измъним тия закони. Когато хората казватъ, че физическият живот е несъвмъстим съ духовния, това е тъхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свът нъма раз¬единение, тв са въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния живот «ьма нищо общо, това говори за погрвшнит схващания на хората, които са резултат на из» въстни натрупвания от миналото въ мисъльта. И днгсъ човъчеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от твзи криви разбирания. Жи-вотът на плътта, материалният животъ, както днесъ го схващат хората, наистина, нвма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберем ма¬териалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трвбва да имаме за материалния животъ-'

Та казвамъ: въ свъта има три изгрева», Първият изгрввъ е изгрвванетс на физическото слънце. Това слънце всички посрЪщатъ: и хора, и животни, и растения. Няма живо сжщество по ли¬цето на земята, което да не посръща физическото» изгр-вване на слънцето.

Вторият изгртзвъ е духовният - изгревтъ, на слънцето въ духовния свбтъ. Той е въ момента,, когато нашето слънце е въ зенита. Често запит-ватъ: защо хората жив-вят повече физически, ма-териален животъ, отколкото духовенъ? Причи¬ната за това е, че тогава чов%къ се намира въ. тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия сввт е въ своя зенитъ, въ най-голЪ-мата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, на¬мира се окржжен от слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залъз на това слънце. Въ този мо-мент на живота му изгр-вва духовното слънце, но> ярка е светлината на физическото слънце, засле¬пява човека, и той не може ца види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния животъ.

Третият изгрев е Божественият - из-гръвът на слънцето въ Божествения свътъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залъзва.. Днесъ хората, които не са разбрали още физи¬ческия изгрев на слънцето, отиват да наблю-дават зал-вза, т. е. Божествения изгр-ввъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и каватъ: залъже слънцето! Не, тъ- още не са готови ца разбератъ,. какво значи залЪз на слънцето. ЗалЪзът на физического слънце подразбира изгрввъ на Боже¬ственото. Залвзе ли слънцето, хората трвбва да се радватъ. че Божественото слънце изгрвва. Обаче, тв, като не рззбират това нвщо, Казватъ: залвзе нашето слънце! Не, не е залвзло слънцето, но е изгрвло въ Божествения сввтъ. Това значи: човвкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза от това мвсто и започва да» възлиза към Божествения сввтъ.

Заглавие на раздел

Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него. От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога. От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания. Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно. Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво. Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо. Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ. Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта. Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ? Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си. Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина? Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ. Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш. Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка. Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ. Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване. И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме. (Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев

- София.) 

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО БесЬда от Учителя СОФИЯ 1928