Разлика между версии на „Добрият ден“

Текуща версия към 07:18, 19 април 2011

Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Доброто оръжие

ДОБРИЯТ ДЕН

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълния живот.

Всички хора се стремят към нов живот, към нов морал. За да постигнат своите стремежи, те се нуждаят от няколко основни идеи, които да прилагат във всекидневния си живот. Ако продължават да живеят по стар начин, със стари разбирания, те нищо няма да постигнат. Реката тече в посока, каквато и е дадена; заекът бяга според устройството на тялото си; птицата хвърчи според условията, които и са дадени. Обаче, човек, който е подложен на развитие, не може да живее по един и същи начин. Животът му е подложен на постоянни промени. Докато детето е малко, родителите му го носят на ръце. После то започва да пълзи, пристъпва бавно, докато един ден се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човек минава през същите фази и в духовния си живот: в първо време го носят на ръце, после започва да пълзи, и щом краката му заякнат, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизменност. Изгуби ли Божественото в себе си, човек всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота – нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи, постепенно да реализира възможностите на Божественото начало в себе си. Всяка точка от неговия живот има право отношение към Божественото, като към централна точка, еднакво отдалечена от всички точки на окръжността. Точките на окръжността са еднакво отдалечени от центъра на кръга, но те се различават по интензивност и по възможности, които са вложени в тях.

Ако разгледате тази идея от положението на геометрията ,това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окръжността са еднакви. Обаче, ако всяка точка на окръжността е жива и представя човек, тогава те се различават, както се различават всички хора. Ако си представите дължината на окръжността толкова голяма, че на всяка нейна точка да застане по един човек, тя ще бъде съставена от два милиарда точки. Божественото начало в Битието ще бъде център на този голям кръг. При това положение, наистина, всяка точка на окръжността ще се отличава с различни възможности и с различна интензивност. Това виждаме навсякъде в живота: всички хора се проявяват и развиват различно. Всеки човек забелязва промяната, която става с него, но сам не може да си обясни, защо става тази промяна. Докато мисли, че е самостоятелен, независим, човек вижда, че е изложен на постоянни промени. Не е лошо, че се мени човек, но всеки ден той трябва да придобива по нещо ново и красиво. Човек може да бъде самостоятелен дотолкова, доколкото спазва отношенията си към Божественото. Наруши ли тия отношения, всяка самостоятелност изчезва. Ако човек измени отношенията си към Божественото, и Божественото изменя своите отношения към него. Не е достатъчно човек да мисли, но мисълта му трябва да бъде права. Права мисъл е тази, която се отразява върху сърцето. Всяка мисъл, която не се отразява добре върху сърцето, не е права. Сърцето е мярка за ума, а умът – за сърцето.

Като изучавате човешкия организъм, виждате четири важни уда, които го управляват: мозък, дробове, сърце и стомах. Най-тясно свързан с физическия свят е стомахът. За да поддържа своя живот, той се нуждае от човека. Човек трябва да работи и с главата, и с ръцете, и с краката си, за да го изхрани. Но и човек е в зависимост от стомаха. Ако стомахът се откаже да работи, човек ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимост се намалява. И дробовете се нуждаят от човека, но по-малко. Като диша и издиша човек, дробовете се пълнят и празнят. Средата, в която живее човек, е готова храна за дробовете. Като приемат въздуха, дробовете хранят и мозъка. Тъй щото, пряката зависимост на мозъка от човека се намалява. Но все пак, ако човек не диша, ако не приема въздух, деятелността на дробовете и на мозъка се прекратява. Сърцето, обаче, в своята деятелност е съвършено независимо от човека. То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н. Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път.

Значи сърцето остава автономно при всички случаи на живота. Всеки който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращават. Всеки който се е опитвал да завладее сърцето на своя ближен, е пострадвал заедно с ближния си: единият ставал на каша, а другият – на въглен. За да не изгаряте и да не ставате въглен, не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога. Той се занимава с тях. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си, с ушите си, с очите си, с ръцете си, с краката си, с всичко, каквото пожелаете, но не и със сърцето си. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи!

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Това не е тяхна работа. Ученикът отива на училище да учи, а не да бъде обичан. Ако учи добре, учителят непременно ще го обича. Любовта е резултат. Ученикът е длъжен да учи, да възприема и обработва уроците и, щом ги обработи и приложи, учителят ще бъде доволен от него и ще го обича. Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Той държи източниците на живота в ръцете си, защото в тях се крият тайните на Битието. В сърцето се крият източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш любов, ти си дал път на Бога в себе си. Той да се проявява. Любовта съдържа и мислите, и чувствата, но не е нито мисъл, нито чувство. Тя се проявява независимо от тях.

Като не се познават, хората искат да управляват сърцето си и казват, че могат да бъдат негови господари. Мислят ли така, те създават злото. Това е криво разбиране. Човек не се е научил да управлява ума си, че сърцето си ще управлява! Ако момата даде сърцето си на един момък, или момъкът даде сърцето си на една мома, ще видят, какво ще стане след една – две години. Каквото прави малкото дете с цветето, това ще направят момата и момъкът със своите сърца. Като вземе едно цвете, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скъса и захвърля настрана. Какво се постига със скъсването на цветето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъв труд, усилия и енергия е употребено за създаване на едно цветенце. Дайте една книга в ръката на детето и вижте, какво ще стане с нея. В първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да къса листата и един след друг. Вижте, какво прави вълкът с овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели от това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма с овцата, която и след хиляди години не може да изплати. Страшно е днес да наречете някого вълк! Лошо име си е създал вълкът.

И тъй, не правете опит да владеете сърцето – нито вашето, нито това на вашите ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на своите ближни. Любовта сама ще уреди работите си, няма защо вие да уреждате нейните работи. Трябва ли като отидете при някой цигулар, да уреждате въпроса за неговото свирене? Щом знае да свири, той взима цигулката и свири – нищо повече. Който знае да копае, той сам ще уреди работите си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всеки човек е център в своята работа. Следователно, любовта, като център във великия кръг на живота, урежда не само своите работи, но тя урежда работите на всички хора. Вън от този център човек не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бъдете самостоятелни. Да бъдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите от тази вселена? Няма самостоятелни хора в света. Ако философът мисли, че е самостоятелен, той се лъже. Каква самостоятелност е тази, при която той търси друг философ, да каже няколко похвални думи за него? Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днес светът е пълен с учени – недоучени хора, които развалят всичко. Обикновените хора са хората от народа, които не мислят, че знаят много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост. Понеже са културни хора, те мислят, че знаят всичко, но се лъжат. Единствената заслуга на талантливите се заключава в това, че приготвят почвата за гениалните хора. Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция.

Съществуват четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновените и талантливите са познати на всички. Те се срещат много. Обаче, малко са гениалните и светиите, а още по-малко – Учителите. Обикновените хора възпроизвеждат онова, което гениалните и светиите казват и правят. Талантливите се отличават от обикновените по това, че дават коментарии на всичко, което са направили гениалните и светиите. Докато възпроизвеждат нещата, можете да ги слушате. Започнат ли да дават свои коментарии, стойте настрана. Гениалните хора и светиите се отличават по това, че сами творят. Талантливите са недоволните хора, а гениите и светиите са се справили с недоволството. Талантливият трябва да използва недоволството като подтик, да излезе от положението, в което се намира, да мине във фазата на гения. Той трябва да запази талантите си и да ги изяви в творчество, а не само в изпълнение.

Като ученици, вие трябва да определите отношенията си към Бога. За да направите това, вие трябва да гледате на тялото си като на уд от Божествения организъм. Гледате ли на него по този начин, вие ще го запазите от ония разрушения, на които днес е подложено. Как ще почиташ човека, ако не почиташ тялото му, т.е. къщата му, в която той живее? Какво ще кажете за онзи човек, която взима тесла и удря с нея върху добре построената, измазана и изчистена къща на своя ближен? Като разрушава къщата му, той нарушава хармонията във вътрешния живот на своя брат. Това, което той прави, не е почтено. Трябва ли да драскате върху произведенията на някой писател и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нещо в неговите произведения, с което не сте съгласни, напишете вие нещо самостоятелно, по-хубаво от неговото, но не драскайте върху работите му.

Следователно, срещнете ли някой човек, погледнете на него, като на нещо ценно, върху което Бог е работил и продължава още да работи. Сегашният човек не е съвършен още. Той е суров материал, от който великият майстор ще изработи нещо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Бог работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се от Неговата работа, без никаква критика. Уважавайте тялото на човека, за да уважават и вашето. Когато хората дойдат до съзнание да уважават телата си, войните ще изчезнат. След това вече може да се очаква уважението и на сърцето на човека. Като почитате тялото на човека, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което живее в това тяло. Хората не дават още нужната цена на Божественото. Те си играят с него, вследствие на което го развалят. Какво ще стане със статуята на великия скулптор, ако всеки, който мине край нея, си отчупи парченце за спомен? Сегашните хора – мъже и жени, нямат правилно отношение към Божественото ,поради което сами себе си рушат. Щом разрушават себе си, те разрушават и своите близки. Когото срещнете днес, виждате, че преждевременно е остарял и огрубял. Човек е изгубил онази първична девственост, с която е излязъл от рая.

За да се оправдаят, хората казват: Човек трябва да има чисто сърце. Оставете този въпрос настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Що се отнася до чистене на сърцето, никой човек досега не е могъл да го очисти. Кой чисти извора? Сам се чисти. Ще кажете, че трябва да бъдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора с всичкото си уважение и почитание, напийте се от водата му, благодарете и продължете пътя си. Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото. Само по себе си, по произход сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси. Понеже сърцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Всяко завладяване на чуждото води към смърт.

Като говоря за завладяване, аз нямам желание да морализирам никого, но казвам, че трябва да мислите правилно. По какво познавате правата мисъл? Правата мисъл внася живот и обновяване в човека. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно.” Значи, любовта носи живот. Бог е Любов. Като Любов, Бог внася живот във всички живи същества. Ангелите внасят интелигентност в чувствата. Хората внасят желанията в света, а животните – страстите. Тъй щото, животът, интелигентността, желанията и страстите представят стъпала на целокупния живот.

Колкото да се говори на съвременните хора, в края на краищата те казват: Човек е грешен и непоправим, защото в грях е заченат. Да мисли човек така, това се дължи на неговите стари разбирания, на неговото непослушание. Бог каза на човека да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трябваше да яде от това дърво? Защото в него имаше нещо нечисто, което се предава на кръвта, която пък петни сърцето. Така, именно, стана. Първите хора ядоха от плодовете на забраненото дърво и опетниха сърцето си. Каквото е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. Затова е казано на човека да се храни с чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърцето си, а оттам и цялото си тяло. От храната на човека можете да съдите за неговата мисъл. Видите ли, че някой учен яде по няколко пъти на ден свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бъде неговата ученост.

Храната, която човек употребява, трябва да отговаря на неговата мисъл. Между човека и храната, която той употребява, трябва да има известно отношение. Той трябва да обича храната, която употребява, но и храната трябва да има разположение към него. Това наричаме ние жива храна, жив хляб. Христос казва: Аз съм живият хляб. Вие ще намерите този хляб във всички храни и плодове. Търсите ли Божественото ще го намерите и в храните и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос да яде човек разнообразна храна, но той трябва да яде с любов и да благодари на Бога за великото благо ,което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.

Съвременните хора искат да знаят истината. Във всичко, каквото им се говори, те търсят истината. За да говори истината, човек трябва да бъде прям. Истината се изразява не само с говор, но и с движение. Всяко движение съдържа истината в себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тях. Като играе на хорото, младата мома има предвид някой момък. Тя тропа, върти се на една и друга страна,но има предвид момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се, вижда, че работата не е излязла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислила.

Значи, всеки поглед, всяка усмивка, всяка сладка дума представят части от едно желание, от една определена идея. Желанието или идеята могат да бъдат благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човека на едно място и ги свържете в последователен ред, виждате, че те представят съзнателното или несъзнателно стремление на човека да се приближи към Цялото, към Бога. Има ли човек тази цел предвид, всичките му постъпки и отношения ще бъдат правилни Ако отношенията на човека не са правилни към Цялото, те няма да бъдат правилни и към частите. За да бъда изправен към Цялото, човек трябва да бъде благодарен за всичко, което му е дадено. Дали е болен или здрав, беден или богат, той трябва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодите, и за неблагоприятните условия, той всеки ден ще получава по нещо ново, всеки ден ще се обновява. Ако не благодари за несгодите, той ще може да благодари и за добрите условия, които ще му се дадат. От човека се изисква да благодари още сега, в момента, а не в бъдеще. Всеки иска да бъде красив, но той трябва да отговаря на изискванията на красотата. Всеки иска да бъде обичан, но той трябва да отговаря на известни условия. Какво иска господарят от слугата? Работата. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата от господаря си? Да му плаща редовно. Щом му плаща редовно, той ще го обича. Любовта се явява като резултат на известни отношения.

Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щом е така, изберете си един ден през седмицата, през който да работите изключително с любов. Когото срещнете на пътя си, помолете се за него, поздравете го вътрешно за това, което до този момент има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложил върху него. Ако видите някакъв дефект, не го съдете, защото той още не е завършена статуя. Много още има да се работи върху него. Когато не е доволен от ученика си, учителят му туря долна бележка, с което иска да му каже, че не е съвършен още. Тури ли му шесторка, учителят показва на ученика, че е доволен от него. Слабите бележки показват, че учениците вървят по стария път.

Когато се намерят пред мъчнотии, хората казват: Нашата работа се свърши вече, но да помислим за възпитанието на бъдещото поколение. Не е въпрос за бъдещото поколение. Докато живее, човек непрестанно трябва да работи. Друг някой казва, че ако в този живот не може да постигне нещо, поне в друг живот да го постигне. Щом е дошъл на земята, човек трябва още в този живот да изпълни програмата, която му е дадена. Всеки момент носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния ден. Ще кажете, че трябва да обмислите работата добре, да не направите някаква погрешка. И като я обмислите, пак можете да сгрешите. Кой човек не греши? Като сгрешите, ще поправите грешката си. Само Бог не греши. Единственото същество, което не греши, това е Бог. Като казвам, че човек не може без погрешки, аз не поощрявам грешките, но обръщам внимание на това, че човек не е дошъл още до съвършенството, което изключва грешките. Запример, някой казва: Днес ходих с кобилица за вода. Това изречение не е пълно – котлите липсват, но се подразбират. Кобилица без котли не може да носи вода. Както виждате ,човек говори понякога непълно, но се подразбира. От гледище на точния израз, той прави погрешки. Значи, от гледището на обикновените разбирания една човешка постъпка е права, но от по-високо гледище в нея има нещо криво, неправилно.

И тъй, колкото по-неразумен е човек, толкова повече греши. Разумният човек е досетлив, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трябва да прави и как да го направи. Казваме за този човек, че има разумно сърце. Неговият ум се ръководи от сърцето му. Наистина, ние виждаме, че човек учи с удоволствие това, което обича. Щом не обича нещо, не може да го изучава. Значи, сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума.

Сега, като говоря за Божественото начало в човека, нямам намерение да влагам нещо ново във вас, но обръщам вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползва от онова, което То носи в себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешният ден е най-добрият ден за работа. Не отлагайте за друг ден. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвам: Почитайте ума на своя ближен, почитайте тялото му, благоговейте пред неговото сърце, защото Бог е в него. Щом гледате на човека така, вие ще взимате участие във всички радости и скърби. Когато някой плаче пред вас, не плачете заедно с него, но вижте, от какво се нуждае, и му помогнете. Плачът е дъждът в човека. Без дъжд няма растене. Значи, дъждът е в реда на нещата. Когато някой въздиша, не въздишайте и вие с него. Влезте в положението му и му помогнете. И въздишките са на място. Когато въздиша, човек уравновесява силите на своя организъм.

Въздишането е свързано с дълбокото дишане. Докато диша, човек живее. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човек има някаква неопределена идея. Той копнее за нещо, което не може да постигне. Той копнее за някакъв далечен идеал. Ще кажете, че въздишането е присъщо на влюбения човек. Това са стари разбирания. Когато някой чете с разположение една книга, влюбен ли е в книгата? Ще кажете, че е влюбен в автора на книгата. Авторът не е между живите хора. Тогава, как може да бъде влюбен в него? Всеки човек е книга, върху която Бог е писал и продължава да пише. Като изразява написаното, човек изявява Бога в себе си. Не трябва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човека заради свещените мисли, чувства и постъпки, които Свещеният е вложил в него? Тъй щото, като любиш човека, ти любиш Онзи, Който е скрит в него. Ако не любиш Бога, по никой начин не можеш да любиш човека. При това, вие не знаете, защо обичате един човек повече от друг. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щяхте да разберете причината на отношенията между хората.

Щом се породят известни отношения между двама души, хората наричат това любов. Те говорят за любовта, без да я познават. Колкото да се говори за любовта, никой не може да си представи, какво нещо е тя, какъв е светът, в който тя царува. Казано е в Писанието: Ние няма да умрем, но ще се изменим. Кога ще се измени човек? Когато любовта дойде в света. Тогава и умовете, и сърцата и хората ще се изменят. Нови отношения ще съществуват между тях – отношения на любов.

Сега, ще ви дам една задача на добра обхода. В продължение на три седмици определям по един ден за добра обхода към всички, които срещате. Първият ден от първата седмица ще бъде неделя. Вторият ден от втората седмица – сряда. Третият ден от третата седмица – петък. През тези три дни ще бъдете особено внимателни, с нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо същество срещнете този ден на пътя си – цвете, дърво, буболечка, птица, животно, човек, ще го поздравите вътрешно, ще му отстъпите, то да мине първо, и ще го благословите в себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне един ден през седмицата да благословите името Божие по нов начин. Този ден наричам добрият ден.

Този ден трябва да бъде за вас свещен ден. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този ден. Само Бог има право да се произнася за този ден. Вие ще бъдете като войници, които изпълняват своята длъжност, без да казвате мнението си. Този ден е най-добрият ден през живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трябва да бъдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило в един дом, дето бащата и майката се грижат за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този ден ще станете рано, преди изгряването на слънцето, и ще започнете работата си. От вас не се изисква нищо друго, освен будно съзнание, да не пропуснете някои моменти от дадената ви работа.

Проявената Божия Любов и проявената Божия Мъдрост носят пълния живот.

38. Лекция от Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София – Изгрев.