Разлика между версии на „Център на живота“

Текуща версия към 21:46, 18 април 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Естествен ред на нещата

Център на живота

Размишление върху светлината

Два основни елемента определят посоката на човешкия живот: мислите и желанията му. Следователно, за да разберем посоката на движението на даден човек, ние трябва да познаваме неговите мисли и желания. Не познаваме ли неговите мисли и желания, ние никога няма да разберем посоката, в която се движи този човек.

фиг. 1

Представете си, че имате две точки вън от окръжността, точките 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена ценност. Каква ще бъде една къща, как ще живеят хората в нея, това зависи от тяхната интелигентност. Ако собственикът на къщата пожелае да я направи с малки прозорци, обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усетят физическо неразположение, а могат и сериозно да заболеят. Коя е причината за това неразположение? Малкото светлина, която влиза в къщата. Всяка къща се нуждае от големи и широки прозорци, обърнати на изток и на юг.

Сега, като разглеждате чертежа на фигура 1, вие можете да се запитате, защо липсват числата 3, 6 и 9? Тези числа са резултати. Числата 1 и 2 са творчески, те имат отношение помежду си. Числото 3 е резултат, получен от съединяването на 1 и 2. Шест е получено от съединяването на 2 и 4, а девет — от съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 са също творчески.

Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъл към дадено желание. Това отношение може да се напише обратно — 2:1. В първият случай мисълта беше по-силна от желанието, вследствие на което постъпката, т.е. числото 3, което е резултат от съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисълта. Във втория случай имаме отношението 2:1, т.е. едно силно желание към една мисъл. В случая желанието взима надмощие над мисълта и резултатът 3 ще има качествата на желанието. С отношенията на живите числа едно към друго се обяснява, защо в едно семейство някога се раждат повече момичета, а някога — повече момчета. Когато майката е по-силна, раждат се повече момичета; когато бащата е по-силен, раждат се повече момчета.

Съвременните хора се стремят да изменят посоката на своя живот, да внесат известно подобрение. Човек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание, или едно свое желание в една светла мисъл, ако няма един център, или една свещена идея, към които да се стреми. Вярата в Бога е център, който трансформира човешките мисли и желания. Значи, човек трябва да вярва в Бога, за да измени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър живот. Ако не се стреми към този център, човек не може да живее добре. Ако няма добри мисли и желания, човек никога не може да бъде щастлив. Добрите мисли и желания не съществуват вън от човека, като нещо отвлечено, непостижимо. Те са в самия него и произвеждат радост първо за него, а после и за окръжаващите.

Първата задача на човека е да определи посоката на своите мисли, желания и постъпки. Щом определи посоката им, той ще определи и посоката на своя живот. Като определи тия неща, тогава само човек може да се занимава с въпроса за човешката душа. Преди да пристъпи към отвлечените въпроси, човек трябва да реши близките. Какво представя човекът? Човек е това, което разбира посоката на своите мисли, желания и постъпки. Човек е това, което разбира посоката на своя живот.

Казват за човека, че е единица. Какво представя човек като единица? Същество, пълно с чувства. Че е пълен с чувства, това още не значи, че е пълен с любов. Чувствата не подразбират любов. Любовта е мощна сила, която споява всичко в едно цяло. Любовта е извън човешките мисли, чувства и действия. Тя се движи извън посоката на човешкия живот. Човек ще разбере любовта, само когато разбере своите мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя живот. Като отделна единица, човек е резултат на посоката на своя живот, на своите мисли и желания, които представят отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човек остава само с отношението 1:2, или 2:1, но без център, през който да прекара своите мисли и желания, с цел да ги трансформира.

Какво представя центърът? В широк смисъл на думата, център е онази точка, в която човек реализира своите мисли и желания. Запример, лицето А има мисъл и желание, 1 и 2, т.е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но няма пет пари в джоба си. Той се стреми към някакъв център. В случая банкерът е центърът, който ще му даде възможност да реализира желанието си. Следователно, има ли център, към който се стреми, човек може да извади от него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисълта да си купите дрехи. После минавате през центъра, който ви помага да реализирате мисълта си и продължавате към 2, точка на реализираното желание. Същото може да се каже и за точките 4 и 5. При точка 4 се явява мисълта, която трябва да мине през известен център и да се отправи към точка 5, дето е реализираното желание. Същото нещо става и в точките 7 и 8. Като се движи от 1 — 8, човек образува един кръг на движение, в който мислите и желанията му се редуват последователно.

Ако мислите и желанията на човека не се реализират, те остават безплодни. Като живее, човек трябва да се стреми да реализира своите мисли и желания. Не ги ли реализира, няма ли никакви постижения, те мязат на окапали, но неоплодени цветове. За да има постижения, мислите и желанията на човека трябва да бъдат съществени, да му дават импулс за реализиране. Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? — Христос. Ако мислите и желанията на човека не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, те никога не могат да се реализират. Стремете се към Христа като към център, към който да насочвате мисълта си, за да се трансформира в благородно желание. Втория момент вие ще насочите желанието си към същия център — Христа, за да трансформирате посоката на своя живот. Следователно, каквото да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот. Само по този начин неговите мисли, чувства и действия ще вземат права посока на движение. Като се движи около центъра А, човек образува един кръг, който постепенно се увеличава. Като мине през центъра на Христовия живот, човек започва да възприема Неговите мисли и желания, да се вглежда в страданията и мъчнотиите на хората. Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света. Това са мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна.

Като ученици, вие трябва да си дадете отчет, кои мисли и желания са ваши и кои — чужди. Ваша мисъл, ваше желание са тези, които в даден момент можете да приложите. Мислите ли, че целият кош с хляб, който носите на гърба си, е ваш? Само един килограм хляб е ваш, а останалите хлябове са чужди. Още по пътя ще ви срещнат бедни, гладни хора, които ще разграбят хляба и ще ви оставят с празен кош на гърба. С чуждото човек не може да се осигурява. Каква радост е тази, която днес преживявате, а утре изчезва? Радост, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно, Христовият живот може да бъде център само за онзи, в когото този живот се е проявил. Не се ли е проявил Христос в човека, и животът на Христа не може да бъде негов център. Днес хората имат отношение към Христа, понеже Той се е явил веднъж на земята. Ако никак не беше се явявал между хората, те нямаше да имат отношение към Него. Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си, и тя се обръща към него, защото детето познава майка си, и майката — детето. Много хора се обръщат към Бога, молят, се искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им, обаче, остават без отговор. — Защо? — Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други някои не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Тяхната работа е молитва. Те познават Бога чрез житното зърно, създадено от Него и, като го обработват, свързват се с Неговия създател. Така и те познават Бога, и Бог ги познава. Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разделят, от каквато посока на мислите и на желанията си да изхождат, те всякога трябва да се срещат в центъра А, в реалността на живота.

Когато се говори за Христа, мнозина Го считат за голям философ, както много от философите на миналите векове. Грамадна е разликата между Христа и философите. Христос си е поставил задача да спаси човечеството, а философите — да го облекчат. Когато спасява хората, Христос ги вади от техния свят и ги завежда в своя свят. Когато облекчават хората, философите им донасят хляб, ако са гладни, но ги оставят да живеят в старата си къща. При това, този хляб ще им послужи само за един ден, на другия ден ще се намерят пак при същите условия — гладни и нещастни. Христос въвежда човека в реалността на живота — в изобилието, дето водата постоянно извира. Христос води човека при извора, отдето сам може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигурен на цял живот. Остави ли се хората да го облекчават, днес ще му донесат една чаша вода, но утре пак ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И без тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. В тия постижения човек е изпълнявал все чужди желания. Чуждите желания не водят към добър край. Някой се заеме да прави къщи. Той си направи две-три къщи, даде ги под наем, и всеки месец ходи да събира наеми от кираджиите си. Той направил тия къщи под чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че му създали големи неприятности. И критикът е подобно нещо. И той ходи от човек на човек да критикува, т.е. да събира наеми. Една къща е достатъчна на човека. Тази къща е неговото тяло, в което той живее. Ако може да стане господар на своето тяло, той е изпълнил задачата на своя живот.

И тъй, иска ли да стане господар на себе си, човек трябва да приеме новите идеи и да ги приложи. Щом приеме новите идеи, той трябва да се откаже от старите. Старите и новите идеи не могат да живеят на едно място. Срещнат ли се някъде, те непременно ще се стълкновят. Докато не напуснете старите си къщи, вие никога няма да влезете в новите. Напуснете старите, нехигиеничните си къщи и влезте в новите, които са светли, просторни, хигиенични. За да стане това преместване, вие трябва да прилагате. Без приложение няма постижение.

Човек е недоволен, защото не прилага. Недоволството показва още отсъствие на център. — Не мога да се моля. — Нямаш център. — Не мога да мисля. — Нямаш център. — Не съм разположен. — Нямаш център. — Какво да направя? — Начертай една окръжност, прекарай трите линии в кръга, мисли върху тях, върху центъра, докато тази идея оживее в теб. — Защо не получавам отговор на молитвата си? — Защото не си готов на жертва за Господа. Когато човек пожертва всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щом се отрече от себе си и пожертва всичко за Бога, човек отново получава онова, което е изгубил. Така стана и с праведния Йов. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щом се отрече от себе си, от своя живот заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно.

Един американски проповедник, добър и благочестив човек, проповядвал Христовото учение цели 20 години между езичниците на остров Цейлон. Един ден, като си дал отчет за своята работа, изпаднал в голямо противоречие със себе си. Той си казал: Цели 20 години работих, но нищо не постигнах, не можах да обърна към Христа нито един езичник. Той търсил причината за неуспеха си ту вън от себе си, ту вътре в себе си. Недоволен от работата си, един ден той изгорил диплома си, свикал всички езичници на събрание и им казал: Много време ви проповядвах, но има нещо, което не изпълних, не приложих учението на Христа, както трябва. Ето, Христос е казал, че който има две ризи, той трябва да даде едната на своя ближен, който няма нищо. Сега, вземете от дома ми, кой каквото иска. Оставям всичко на ваше разположение. Езичниците веднага отишли в дома му, и всеки взел, каквото му трябва: маса, стол, дрехи. Като се върнал в къщата си, проповедникът не намерил нищо. Къщата му била съвършено празна. Въпреки това, той почувствал голямо успокояване, че изпълнил нещо от учението, което проповядвал. В този момент двама езичници се обърнали към Христа и станали истински Христови последователи. Останалите езичници започнали да мислят върху това, което направили, и един след друг връщали това, което взели от дома на проповедника. Те разбрали, че не постъпили добре. Те обикнали своя проповедник и започнали редовно да посещават проповедите му и да изпълняват, каквото им се говорило. — Какво показва това? — Човек трябва да се изпита.

Ще кажете: Добре е, ако всичко, което човек е изгубил, се върне. Ами ако не се върне? — Дали ще се върне, или не, придобивката седи в обръщането на двамата езичници към Бога. Като души, те струват повече от всякакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човек трябва да мине през центъра и след това да търси причината на противоречието. Когато мине по пътя на напредналите, на разумните същества, тогава само човек ще придобие истинско познаване на света. С други думи казано: нещата стават ясни за човека, когато Божественото начало се пробуди в него. Това значи: невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможните неща в периферията стават възможни в центъра.

Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само когато човек живее в центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своите мисли, чувства и способности в някаква велика работа, човек напразно живее при добри условия. Ако оборът на човека е пълен с коне, които само храни, а не впряга на работа, те са безпредметни. Щом храни коне, човек трябва да ги използва. Не може ли да ги използва, по-добре да ги пусне на свобода в гората. Безсмислено е да има чифт коне, да разправя за тяхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използва. За да осмисли живота си, човек трябва да има център. Без център той ще пада, ще става и нищо няма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии имат център в своя живот, вследствие на което те създават наука, музика, поезия, изкуство и помагат на човечеството. Техният живот е осмислен отвън и отвътре.

Днес всички хора се намират пред този център и се страхуват да минат през него. — Защо? — Нагорещен е този център. Минат ли през него, те ще се стопят. Какво зло има в стопяването? Ако сте лед, ще се стопите и ще се превърнете във вода. Като лед вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите, каквото срещнете на пътя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяват и пожелават добър път към морето. Кое е по-добро за човека: да седи на едно място или постоянно да се движи? Животът на съзнанието е движение към великия център. Спре ли се движението на съзнанието, човек се превръща в лед и казва, че животът няма смисъл. Щом животът на човека се обезсмисли, спасението му е в центъра. Там той ще се изпита и разбере, дали неговите мисли и желания са устойчиви, каква е тяхната посока на движение и т. н.

Мнозина говорят за своето минало. Миналото е отживяло времето си. Настоящето трябва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода да го опреснява. Ако няма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човек живее със старите си разбирания и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия живот, без да прилага Словото Му, в скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всеки ден човек трябва да реализира по една красива мисъл и по едно възвишено желание. Това струва повече от цялата философия на света.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да не бъдете едностранчиви. Като метод за работа, стремете се към центъра на Христовия живот, да се свържете с Него. Свържете ли се с Него, вие ще урегулирате вашите мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всяка вечер мислете за целта на своя живот, а през деня работете за реализиране на тази цел.

— Само Божията Любов носи пълния живот.

9. Лекция от Учителя, държана на 23 октомври, 1929 г. София — Изгрев.