Разлика между версии на „Динамическа сила на мисълта“

Текуща версия към 21:46, 18 април 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Естествен ред на нещата

Динамическа сила на мисълта

Размишление.

Какво може да направи човек, ако живее във влажна къща и кибритът му постоянно овлажнява? На такъв кибрит не може да се разчита. Колкото пъти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпрос лесно се решава теоретически, но как ще се реши на практика? Теоретикът ще каже, че към сместа, от която правят кибрита, трябва да прибавят такова вещество, което никога да не овлажнява, или пък кибритът да се направи от такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много от тия идеи не могат да се реализират, защото са направени от такава материя, която овлажнява. Както влажният кибрит не ползува човека, така и влажните идеи не допринасят никаква полза. Какво ще прави човек в студена стая с влажен кибрит? Той има дърва, въглища, но кибрит няма. За да се стопли, той трябва да произведе топлина по изкуствен начин. Той ще се движи из стаята, ще търка ръцете си една в друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси от студа.

И тъй, както отделният човек търси начин да се спаси от студ, от глад, така и цялото човечество днес решава ония въпроси, които го затрудняват. Защо днес, именно, ги решава? Защото те го измъчват, те му създават ред препятствия. Докато е здрав, човек не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свят. Щом се разболее, той започва да мисли, как да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свят. Оздравее ли, пак не се интересува от тия неща. Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. Минат ли страданията и болестите, човек не мисли вече, не се интересува от никакви идеи. Това показва, че някои идеи идат с време и с промяна на условията. Те се налагат на човека по необходимост. Значи има вяра на здравия, има вяра и на болния; има любов на здравия, има любов и на болния. Любовта на здравия е постоянна, а на болния — променчива. Докато е в болницата, болният казва на лекаря, на прислужниците: Обичам ви, никога няма да ви забравя. Щом оздравее, той ги забравя. Любовта на болния е любов при условия.

Като е дошъл на земята, човек неизбежно минава и през добри, и през лоши условия, за да придобие нещо. Човек се учи при всички условия на живота. В него съществува естествен интерес към невидимия свят, към духове. Всеки иска да види някакъв дух, да придобие известна представа за духовния живот. Външно духът прилича на въплътения човек, но той значително се отличава от човека. Духът минава през различни огньове, топи се, втвърдява се и в края на краищата излиза неповреден. Влезе ли човек в огъня, изгаря и не може отново да оживее. Много духове има, но един е Духът, който прониква цялата Вселена. За Него няма скрито-покрито. Духовете пък се делят на степени по интелигентност, по разумност. Високо напредналите духове носят на челата си по един светъл триъгълник, който показва, че те са господари на природните сили. Обикновените духове, както и обикновените хора на земята, като не могат да бъдат господари на природните сили, изучават свойствата на триъгълниците, зависимостта между ъглите и страните им и т. н. Запример, те казват, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави, на 180°, или на половин кръг. Значи, триъгълникът представя половината човечество. Триъгълникът не може да се постави за основа на физическия свят. Много красиви неща могат да се направят с триъгълника, но и много престъпления. Запример, с триъгълник, изработен като копие, хората убиват.

Като ученици, вие трябва да изучавате геометрията като език, с който природата си служи. Запример, чрез различните геометрически символи вие можете да напишете цяло писмо, цяла теза или лекция. Който разбира този език и го преведе, той ще изкара цяла лекция. В този смисъл, всяко семе представя съкратен език, символ, чрез който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе в земята, да видите, колко красиво говори. От него изниква стъбълце, листа, клончета. След време то започва да цъфти, да вързва плод, който узрява и се предлага в жертва на по-високостоящите от него. Като наблюдава този последователен процес, човек се чуди, как е станало всичко това. Къде е било скрито цялото растение или дърво — в семката. На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си. Целият закон се отнася и до думите, с които човек си служи. Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават човека. Любовта, запример, крие в себе си възходящи и низходящи сили. От изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. Запример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в любовта болести не съществуват. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождат тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е определила на някой човек да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година. Той сам се е осъдил на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувал от себе си, не е погледнал сериозно към задачите, които му са дадени.

Съвременните хора се намират пред много задачи, които трябва правилно да решат. Болестите, страданията, противоречията, на които човек се натъква, не са нищо друго, освен задачи, които трябва да реши. Една задача е правилно решена, само ако може да се приложи в живота. Не е ли приложима, тя не е правилно решена. И молитвата е една от задачите на човека.Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговор? Едно от двете трябва да се предполага: или човек не си е послужил с езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Бог не знае ли, че страдам? — Бог знае, но ти трябва да намериш причината на болестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, да виждаш причините и последствията на нещата, сам да се изправяш. Но да искаш Бог да дойде при тебе и да махне болестта ти моментално, това не е в естествения ред на нещата. Учителят свети на ученика да вижда ясно, а ученикът сам учи. Живее ли съобразно великите Божии закони, човек моментално постига нещата. Ако е гладувал четири-пет дена, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлябът моментално ще дойде. Ако е боледувал година-две, достатъчно е да помисли за Бога, и болестта ще го напусне. Някой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати в странство. Свърже ли се с Бога, ще дойдат отнякъде добри, благодетелни хора, които ще поемат върху себе си образованието на децата му.

Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ“. Не, това са математически вероятности. Тия неща са невероятни за съвременните хора, понеже те разрешават въпросите с бързината на биволска кола. От човека зависи решаването на задачите му. Запример, ако се движи с бързината на биволска кола, той ще разреши задачите и въпросите си в продължение на 250 милиона години; ако пътува с трен, той ще ги разреши за 250 години; ако пътува с бързината на светлината, той ще ги разреши за осем минути. За осем минути ще отиде на слънцето, за осем минути ще се върне и няколко минути ще прекара там. Като се върне от слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е имал, каквито и най-учените философи на земята нямат. Докато не сте ходили на слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере един закон, човек се намира пред голямо богатство — пред динамическите сили, които се крият в този закон. Щом разреши една идея в нейната пълнота, тя веднага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която някога се молите за един болен, и той оздравява. Някога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нещо, което препятствува на молитвата. Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място. Иска ли да постигне нещо, човек трябва да има абсолютна вяра. Най-малкото колебание се явява като препятствие в успеха на човека. Природата е отзивчива към всяка молитва, когато е отправена с пълна вяра към Великото. Вярата е елемент, който подържа горението. Без вяра дървата не горят. За да се запалят, дървата трябва да бъдат или много сухи, или да си послужите с някаква запалка. Често хората нямат сухи дърва, нямат и запалка, а въпреки това очакват огънят да гори. Не, без вяра животът не може да се подържа. Престане ли горението и животът изгасва. Някой се оплаква, че гори; друг казва, че изгорял. Първият гори от желания; вторият изгорял вече от желания. Човек трябва да гори без да изгаря. Сам за себе си човек е свещ, която постоянно гори. Когато горението е правилно, пламъкът е светъл, без дим. Правилното горение се определя от мислите и чувствата на човека. Когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства.

Съвременните религиозни очакват да дойде възкресение по механически начин. Те мислят, че ангел Господен ще слезе от небето, ще затръби над гробовете на умрелите, и те веднага ще оживеят и възкръснат. Това не е възкресение. Да възкръсне човек, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи. Дали е музикант, художник, поет или учен, свободният човек работи, живее, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото в живота. Когато хората започнат да му ръкопляскат, той не чака да свършат, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторг, той трябва да тръгне подир него и да му ръкопляска.

Като е дошъл на земята, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе със себе си на онзи свят. — Какво да правим със страданията? — От страданията, както и от радостите, ще се учите. Всяко нещо, което се случва в живота на човека, е предметно учение. За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото разбиране на живота, човек неизбежно минава през радости и страдания. Разумният лесно се справя със скърбите и страданията. Неразумният, обаче, вместо да се справи със страданията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човека? Като живее човек всеки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към своите добродетели и дарби. Печалбата не подразбира трупане на капитали, но прилагане на капиталите в обръщение. Каквото печели във физическо, в сърдечно отношение, човек трябва да го вложи в работа. Не го ли приложи, той ще създаде в организъма си известен застой. С това се обяснява и физическата пълнота на човека.

Тялото на човека трябва да бъде добре организирано, да няма никакви излишъци. Мускули трябва да има човек, а не мазнини. Мускулите предават пластичност на тялото. Тялото на ангелите се отличава с голяма пластичност и красота. Видите ли един ангел, никога няма да го забравите. Всяка негова дума се запечатва в съзнанието ви за векове. Каже ли ви, че от вас човек ще стане, наистина човек ще станете. За тези негови думи вие сте готови да понесете всякакви страдания, мъчнотии и гонения. Чрез думите, които ангелът ви е казал, радостта ви е посетила. Всяка дума, която излиза от устата на праведните, на светиите, на добрите хора, крие в себе си велика сила. Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни“. За тази свобода, именно, човек се стреми към истината. Верни и силни са думите на Христа. Следователно, каже ли ви някое възвишено същество, че от вас човек ще излезе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нещата за далечното бъдеще. Кажи в себе си: Ще работя с любов, за да стана човек. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днес можете да станете човек. Това значи: още днес съм човек. В мене са вложени ред дарби и способности. Освен това, дадени ми са и условия да развия вложеното. Сега не ми остава нищо друго, освен да работя, да раста и да се развивам. Ако противодействате на тия условия чрез съмнение, колебание, леност, вие сами се осакатявате. Не допущайте никакво съмнение в душата си.

Мнозина се запитват: Може ли човек да живее без съмнения? Питам: Трябва ли да се съмнявате, ако пътувате с модерен, здрав параход, направен по всички правила на техниката? Ама параходът се клатушкал. Колкото да се клатушка, капка вода няма да влезе в парахода. Вълните ще удрят в него, ще го люлеят на една и на друга страна, но той ще цепи водите. И сигурно ще върви напред. — Не може ли без клатушкане? — И без клатушкане може. Ще дойде ден, когато техниката ще постигне това, което днес и липсва, и параходът ще се движи с бързината на вълните. Щом бързината на парахода се изравни с бързината на вълните, всякакво клатушкане ще изчезне. Оттук правим следния извод: колкото по-бавно се движи човек, толкова повече страда. — На какво се дължи бавното движение на човека? — На неговата слаба вяра, надежда и любов. Колкото повече вярата, надеждата и любовта му се усилват, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човека е силно или слабо, се познава по това как той се справя с болестите си. Може ли някой чрез мисълта и волята си да изпъди болестта си навън, казваме, че този човек е силен, всички движения в него стават бързо. Болестите се дължат на натрупване на чужди вещества в човешкия организъм. Обаче, чрез мисълта и чрез волята си той може да изхвърли тия вещества вън от тялото си и да оздравее. Не може ли той сам да направи това, нека потърси съдействието на няколко свои приятели. Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“.

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. Какво ще правите със страданията? Този въпрос е лесно разрешим. Страданията не са нищо друго, освен раница на гърба на човека. Щом сте в Божествената кола, никаква раница няма да ви измъчва. Ще се качите на колата, ще свалите раницата от гърба си и ще я турите настрана. Какво правят сегашните хора? Те са се качили на Божествената кола, седят с раницата на гърба си и страдат. Няма защо да страдат. Като свалят раницата си, страданията им ще изчезнат. Сиромашията, болестите, невежеството, безверието, представят раница на гърба на човека. Тези раници трябва да се снемат от гърба му, т. е. задачите трябва да се решат. Всеки сам трябва да свали раницата от гърба си, да не чака на външна помощ. Спасението на човека няма да дойде отвън. Трябва ли, като ставате сутрин от сън, да очаквате на някого да измие лицето ви? Новата култура или Христовото учение позволява да ви направят малка услуга — вода да ви донесат. Що се отнася до миенето, това всеки сам трябва да направи. Още по-добре е човек сам да си донесе вода, и сам да се измие. Често религиозните хора се спират върху въпроса, кой е повече напреднал и кой — по-малко. Казват за някоя сестра или за някой брат, че са напреднали, т. е. духовно издигнати. Същевременно те страдат от ревматизъм, или от друга някаква болест. Според мене, онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не боледува. Каква духовност е тази, когато някоя напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата само в единия? Не е лошо да боледува човек, но трябва да се знае кой именно боледува. Като се разболее човек има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията. Той знае, кои неща са негови и кои — наследствени. Дали нещата са чужди или свои, човек трябва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, които той сам трябва да реши. Щом се намери в известно затруднение, човек казва: Аз не мога да реша този въпрос, но учените, великите хора ще го разрешат. Учените хора ще разрешат своите задачи, но и ти ще разрешиш своите. Богатият си служи с автомобили, с радио и с телефон, по-лесно свършва работата си. Но и ти, сиромахът, трябва да направиш всички усилия, да придобиеш телефон, радио. Има задачи в живота на човека, които трябва да се постигнат още сега. Човек не трябва да гледа лековерно на нещата, да отлага реализирането им за далечното бъдеще. Вярвайте, че още днес можете да постигнете своите идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешните условия мъчно можете да се върнете към тях. Чуете ли Божия глас, тръгнете след Него още днес. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновременно изгубвате и добрите условия.

Като ученици, вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да дава на разумните изобилно, за да могат да работят. — Дали и Бог е съгласен с това? — Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. Бог не съизволява в страданията и нещастията на хората. Страдат ли, нещастни ли са, те сами са създали това положение. Докато страдат, хората мислят за Бога. Престанат ли страданията, и те престават да мислят за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъв морал. И като страда, и като не страда, и като здрав и болен, човек трябва да има едно и също неизменно верую. Новото учение изисква от човека работа и труд. Щом съзнателно работи и се труди, той всякога ще бъде радостен и весел. Да работи, да се труди, да люби, това са ред задачи, които човек непрестанно трябва да решава. Той трябва да върши всичко по нов начин, за да има нови резултати. Върши ли всичко по стар начин, и резултатите ще бъдат стари.

Време е вече да се откажете от старото. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за вас. Старото не разрешава въпросите. Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар. Първо ще се обърнеш към себе си, дето се крие един от най-опитните и видни лекари. Той ще ти даде ценни съвети, които трябва да изпълниш. Ако искаш да се изповядаш, вглъби се в себе си. Там ще намериш своя добър изповедник. Това не значи, че трябва да отидете в друга крайност, да мислите, че хората не са ви нужни. Не, понеже всички хора имат по един виден професор, или проповедник в себе си, последните ще се обединят в едно общество и солидарно ще ви помагат. Познава ли отделните хора, човек ще познава и техните вътрешни професори и проповедници. Като познава хората, същевременно той ги обича. Всички напреднали същества образуват едно велико общество, членовете на което взаимно си помагат.

И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква, да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадър. — Защо? — Дъжд ще вали. Значи, детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или няма да вали. Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: или ще оздравея, или не. Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута, и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане някакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да тури ръцете си върху главата и, и тя моментално да стане. Един ден детето и се пъхнало под кревата да играе. То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нещо, но по невнимание чаршафът на леглото се запалил. Болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, да не стане пожар, тя незабелязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла, станал особен обрат в нервната и система, в следствие на което тя оздравяла. Тя си казала: Добре, че не изгорях. Но какво стана с мене, не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствах здрава. Значи, болестта е отишла заедно с чаршафа.

Казвам: Природата е крайно разумна. Тя използва всички противоречия за добро. Щом знаете това, благодарете за всичко, което се случва в живота ви. За онези, които любят Бога, всичко се обръща на добро.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас.

6. Лекция от Учителя, държана на 3 октомври, 1929 г. София — Изгрев.