Разлика между версии на „Положителни и отрицателни черти на живота“

Текуща версия към 19:18, 17 април 2011

Съборно слово

Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.

КНИГА: По Бога направени

1929

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие имат две страни, две проявления в живота. Същото може да се каже и за изкуствата и занаятите, с които съвременните хора се занимават. Опитният железар, например, знае и двете страни на своето изкуство: да размеква и да втвърдява желязото. Ако железарят знае само да втвърдява желязото, то ще стане крехко и ще се троши; ако пък той знае само да го размеква, ще получи меко желязо, от което ще прави само един род изделия. Човек трябва да бъде майстор в своето изкуство!

Когато учителят влезе в клас, той запитва, например, учениците си: що е злото? - Неодялан камък. Що е доброто? – Одялан камък. Дадат ли злото в ръката ти, т.е. дадат ли ти един неодялан камък, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дялай, докато го направиш гладък. Гладкият, одяланият камък, е доброто. Значи, доброто се намира под злото. Като изгладите камъка, отгоре му слагате мозайка и той отново става грапав. Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма. След това взимате друг, специален камък за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира над злото. По този начин, именно, се сменят злото и доброто в живота: някога злото е отдолу, а доброто отгоре. Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави да постави доброто над злото.

Често хората ограждат дворовете и градините си с бодлив тел. В това отношение бодливият тел представлява злото. Който смее да се доближи до този тел, той непременно ще остави част от дрехата си на някой от зъбците му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумният човек правилно използва злото като сила в своя живот. Ето защо, на разумния човек злото се подчинява, а на неразумния – противодейства. Ножът, който човек държи в ръката си, също така е зло, което разумният използва за добро, а неразумният – за пакости, за нещастия и на себе си, и на другите. Перото в ръката на човека е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповядаш, ще напиша. Ако ми заповядаш да напиша смъртната присъда на някой човек, ще я напиша; ако ми заповядаш да напиша оправдателен документ на някого, и това ще изпълня. В дадения случай перото е така безотговорно, както и някои хора са безотговорни. Когато човек извърши престъпление под влияние на известни сили в себе си, отговорността пада върху самия човек, него съдят. Дойде ви някоя лоша мисъл, която ви нашепва да предприемете някаква работа, като ви обещава големи печалби. Казва ви: като започнете работата, в първо време ще имате малка загуба, но ще свършите с печалба. В какво се заключава тази печалба? – В края на краищата ще ви набият малко, но от всичко това ще придобиете големи опитности.

Казвате: трябва ли да се поддаваме на лошите мисли? Трябва ли да вярваме на лошите, на злите хора? Казвам, че и лошият, и добрият човек говорят истината, само че лошият човек я изнася по такъв начин, че хората не я разбират. Знаете ли каква е истината на лошия човек? Той казва: когато аз говоря, мога да заобикалям истината, но когато на мене говорят, абсолютно никаква лъжа не допущам. Човекът на доброто е длъжен да ми говори истината, а аз, като човек на злото, имам право да заобикалям истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавам, а вие ще ми давате равноценното на тази стока – истината. Следователно, и лошият човек обича истината.

Казвам: човек трябва да бъде разумен, да разбира отношенията, които съществуват между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумният човек се ползва даже от опитностите и съветите на децата. На един знаменит философ донасят няколко глави твърда, мъчнотопима захар, която на турски наричат келле-шекер. Професорът не могъл да използва захарта, защото нямал зъби да я дъвче и трябвало дълго време да се смучи. Идва едно дете при професора и му казва: нямаш ли нещо сладко за ядене? – Нямам. – Ами това какво е? – Келле-шекер. Аз не я употребявам, защото е много твърда. – Дай я на мене, да видя каква е. То я взима, полива я отгоре с вода и я оставя малко настрана, докато омекне. След това започва да яде. Това показва, че понякога децата разбират живота по-добре, отколкото старите хора, които с години държат келле-шекера в долапа си, без да го употребяват. Щом дойдат малките деца, те ще им покажат как да размекнат този келле-шекер.

И тъй, всяко нещо в живота има две страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовта и омразата, доброто е отрицателна сила, а злото – положителна; любовта е положителна сила, омразата – отрицателна. Доброто е проява на физическия живот, а всички добродетели във физическия свят са все отрицателни сили. Любовта пък е проява на духовния живот, а всички добродетели в духовния свят са все положителни сили. Обаче, между отрицателните добродетели на земята и положителните добродетели на небето има известно съответствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскат интересите на два живота, единият от които е низш, а другият – висш. Всякога низшето става повод да се роди злото, защото не спазва законите и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло в живота си, това зависи от самите вас. Например, ако направите една чешма, от вас зависи, дали тя ще тече или няма да тече. Ако затворите крана й, тя няма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всеки човек може да разполага само с това, което той сам е създал. Обаче, вие не сте в състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на някое дете, нито пък сте в състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Детето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Детето е бакалин, който разпродава стоката си, както намира за добре, без да държи сметка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трябва да държи сметка за търговските му операции. Детето оперира със своите стоки като господар, а майката - като слуга, който държи в изправност сметките на господаря си. Питам: има ли някакъв морал в търговските операции на детето? Ако някой професор би постъпвал като това дете, как би се произнесъл светът за него?

В морално отношение много от съвременните хора приличат на това дете. Това, което детето върши във физическия свят, хората вършат в умствения и сърдечния свят. Следователно, ако детето има добра майка или добър баща в умствения свят, те ще му се притекат на помощ, ще държат в изправност неговите търговски сметки. Сираче ли е това дете в умствения свят, търговските му сметки са осъдени на фалиране. Децата на съвременните хора правят това, което малките на птиците не правят. Ако надникнете в гнездото на никоя птица, която има малки, ще видите, че там цари голяма чистота. Птиците чистят най-грижливо гнездата си, като не оставят дори никаква нечистотия да попадне там. Надникнете ли, обаче, в люлката на малкото дете, отдалеч ще усетите неговата немощ и некултурност. В това отношение малките птиченца са по-културни, отколкото децата на съвременните хора, които минават за културни. Гнездото на птиците, с техните малки, представлява едно семейство, едно малко общество, каквото и хората образуват. Както хората със своя непорядъчен живот, със своите лоши мисли и желания са в състояние да опетнят семейството и обществото, така и птиците, ако не пазят нужната чистота, ще изцапат гнездата си. Затова, именно, от хигиеническо гледище, птиците не позволяват на малките си да оставят своите извержения в гнездата си. Кога се научиха те на изкуството да пазят чистота и хигиена в гнездата си?

Питам: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена в своето гнездо, защо съвременните културни хора, които говорят и проповядват за Любовта, Мъдростта и Истината, които знаят ред науки като математика, философия и тем подобни, не спазват нужната чистота и хигиена в жилищата си? Някой философ разрешава най-важния въпрос – как трябва да се живее, а щом го запитат, съществува ли Бог, той казва, че Бог не съществува. Каже ли така, този философ е оставил вече своите извержения в гнездото си. Запитват го после: ами тогава, как се е създал светът? – От само себе си. Хората пък се създават по същия начин, както водните капки се създават. Не, хората не се създават като водните капки, нито пък светът се е създал сам. Само като се прилага Божията Любов, тя дава добър плод. Не се ли прилага тя, в живота се явяват обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърт. Първо се е явило богатството в света, а после сиромашията; първо се е явило здравето, а после болестта; първо е дошъл животът, а после смъртта; първо е дошла добродетелта, а после грехът; първо е дошла любовта, а после омразата; първо се е родила мъдростта, а после глупостта. Значи, всички добродетели са на първо място, а след тях, като резултат на неправилни отношения, се явяват отрицателните прояви на живота.

Ние, обаче, не искаме да оперираме с отрицателни величини в живота. За пример, кой от вас би желал да има минус два или минус десет милиона лева? В такъв случай, за предпочитане е този човек да има нула лева, без никакъв минус, отколкото да има милиони левове със знака минус. Друг е въпросът, ако имаш плюс два милиона или плюс десет милиона лева. Минусът представлява отрицателните прояви в живота като съмнение, безверие, малодушие, нетърпение, невъздържание и т.н. Обаче, нито съмнението, нито малодушието, нито безверието, нито своенравието, нито нетърпението са в състояние да подигнат човека. Само положителните качества подигат човека. Следователно, дойде ли човек до някоя отрицателна черта на своя характер, той, като разумно същество, трябва веднага да я замести с някоя положителна черта. Това е наука! Коя е положителната черта на завистта, на ревността? – Любовта. Например, ако вие обичате някое лице, тази любов ще събуди в друго лице ревност. Това е неизбежен закон. Той се проявява навсякъде в живота. Ако някои родители имат няколко деца и едно от децата е по-любимо на родителите си, тази любов непременно ще предизвика ревност в останалите деца, колкото и да са добри те. Ревността понякога се превръща в завист. Тия състояния в науката се наричат естествени последствия. Те се наричат така, защото не търпят никакви обяснения. Далечните причини на тези прояви могат да се обяснят, но каквито обяснения и тълкувания да се дават, самата проява днес не може да се разбере. Защо? – Съзнанието на съвременния човек не е готово да схваща и разбира тези неща. То още не може да прониква в далечните причини на явленията в живота. За пример, всеки човек има представа за сладостта на захарта, защото я опитал и може да я понася. Яко степента на нейната сладост се увеличи сто пъти, човек започва мъчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степента на сладостта хиляда пъти, човек вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема в стомаха си. Вземе ли само един милиграм от нея, веднага я повръща назад. Така става и с всяка идея, за която съзнанието на човека не е готово. Ще изясня мисълта си със следния пример. Има герои в света, които никакъв куршум не може да свали на земята. Защо? – Този куршум по сила се равнява на сладостта в обикновената захар, която той приема свободно в стомаха си. Намери ли се този юнак пред погледа на мома, чието сърце е пълно с любов, краката му се прекъсват, свят му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята – не може да издържа този поглед на любовта. Този поглед е толкова силен, както ако биха му дали нещо хиляда пъти по-сладко от обикновената захар. Значи, този голям юнак не може да издържа картечния огън на тази мома. Като я види, той бяга и казва: на бойното поле бях, град от куршуми се сипеха над главата ми, но аз не бягах, на всичко издържах; погледне ли ме тази мома, не мога да издържам. По-страшна артилерия, по-ужасен картечен огън от този не съм виждал! Не зная дали някой от вас е имал подобна опитност, да е падал от картечния огън на една мома. Много хора, които са участвали в последната война, казват, че германците си служили с особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това са някакви нови изобретения във войната. Момите пък отдавна знаят това изкуство, да хвърлят такива лесно запалителни газове и течности към момците и с тях да палят чергите им. Като види такава мома, момъкът бяга и казва: горя, горя, цял се стопих! – Така е, топи се, гори този човек. Това не е само иносказателно, но действителен факт. Кои са причините, че този момък се топи? – Това стопяване и горене е естествено последствие на несъответна любов. Момъкът и момата в дадения случай са същества от различни категории, от различно развитие. Едно животно, например, не може да издържа вибрациите на висшата любов. Яко някой обикне едно животно като човек, то непременно ще умре. Ако един ангел обикне човека по ангелски начин, т.е. с вибрациите на ангелската любов, този човек непременно ще умре. С други думи казано: този човек ще пристане на ангела. Той ще напусне тялото си и всички хора около него ще кажат: Бог да прости този човек! Пресели се във вечността. Затова, именно, ангелите не идват често на земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, те се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората.

Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.

Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?

И тъй, ако вървите по пътя на сегашното възпитание, вие няма да излезете на добър край, защото то се намира на един съвършено стар и крив път. Съвременното възпитание е дало вече своите плодове и не може да даде нещо повече. Старото е отживяло своето време и си заминава. Старият свят е пълен с обещания, които не могат да се изпълнят. Всеки, който е дал някакви обещания, и да иска, не може да ги изпълни – това не зависи от него. Някой казва: аз обичам еди-кого си. Преди всичко този човек не говори Истината. Той не може да обича. Защо? – Защото днес Любовта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовта между хората? Представете си, че сърцето ви е счупено, скършено нещо, или пък краката ви са счупени и аз, който ви обичам, искам да ви разходя из града с автомобил. Питам: при това положение можете ли да бъдете щастливи? Човек може да бъде щастлив само тогава, когато и сърцето, и краката му са здрави. Докато човек има счупено сърце или счупени крака, той не може да бъде щастлив.

Сега се проповядва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира под думите „ново учение"? – То подразбира да се отпусне на хората нов кредит, с който да преустроят, да създадат нови хора от себе си. Новият човек подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Старият човек трябва напълно да се изостави, да се тури в архивата. Засега, у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека. Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните. Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата.

Питам: де е човекът тогава? Значи, в животинското царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия. Дойдем ли до живота на човека, този процес е обратен: правото е на страната на слабия, а кривото – на страната на силния. В това се познава човекът. В Божествения живот пък правото е на всички.

Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия. Човешкото не може да регулира живота. Човешкото така съпоставя нещата във физическия живот, че на всяка стъпка поддържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си! Аз ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начин човек може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употреби физическа сила, той не е нищо друго, освен едно животно: риба, вол, кон, а най-много може да достигне до слон. По-горе от слона той не може да отиде. С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, преди и след потопа, но до човека не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия. Дойде ли до този принцип, с него човек не може да отиде в света на ангелите, защото техният принцип е съвършено различен от този на човека. Човекът се ражда слаб, ангелът се ражда силен. Когато един ангел се ражда, той е толкова силен, колкото и големият ангел, който е живял много години.

Следователно, ако някой иска да знае какво представлява Божественият свят, казвам: Божественият свят е мярка, която регулира правото и в трите свята – правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силният, че търси своето право, невидимият свят го изпраща на земята като животно; каже ли слабият, че иска своето право, невидимият свят го изпраща на земята като човек. Желае ли правото на всички, невидимият свят го изпраща в ангелския, в Божествения свят. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: как така, аз, почтеният, високоблагородният човек, да вляза в царството на животните? – Ти сам избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е между ангелите вече. Вие не може да разберете напълно целокупния живот, ако не съпоставите паралелно тия три положения в живота. Те се рязко различават едно от друго, но между тях има известно съотношение, известна връзка. Обаче, Истината е една. Човек трябва да знае какво иска от Бога. Защото, ако те обичат като животно, това е едно положение, ако те обичат като човек, това е друго положение, и ако те обичат като ангел, това е съвсем особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обич.

Някой казва: обидиха ме. Питам: като животно, като човек или като ангел те обидиха? Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек. Ти ще го гониш, а той ще бяга. Цял ден ще викаш „ха-ху, ха-ху", ще гониш заека. Защо? – Защото са те обидили. Ние знаем, че животните само се обиждат. Копоят казва: „Ти трябва да знаеш за друг път, как се обижда копой". Заекът пък казва: „Втори път копой не обиждам". Защо? – Това знае само този, който е бил гонен от копой. Ако пък си обиден като слаб човек, който не иска никакво отмъщение, невидимият свят ще изпрати и двама ви в човешкото царство: тебе ще постави като господар, а противника ти – като слуга, и ще ти каже: сега, като господар, изправи погрешката на твоя противник. След това ще те наблюдава как постъпваш. Опиташ ли се да разрешиш въпроса, както копоят постъпва спрямо заека, веднага ще приемеш неговата форма. Това е неизбежен закон.

Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силните? - В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните. Ако силният, т.е. господарят, се ръководи от Христовото учение, ето как трябва да постъпи той със слугата си. Когато слугата, който е работил цял ден на нивата, се върне у дома си, господарят ще му сложи да яде, като му каже: заповядай, Стояне, наяж се добре, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарят трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че последният да се почувства равноправен със своя господар. Какво струва на богатия, на силния да се приравни със слабия? Вижте, например, положението на някой знаменит, виден професор, който е ангажиран като възпита-тел и учител на царския син. Царският син е малко, слабо още дете, но от благоволението му към този професор ще зависи оставането на професора в университета. Лекарят лекува болни, слаби хора, но от мнението на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорът и лекарят, които минават за силни хора, познават добре своята наука и я прилагат на място, те ще имат благоволението на слабите хора, на царския син. Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия.

Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса. В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението". Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат.

Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонът, значи, се страхува. Страхът е качество, присъщо на животните. Единствената форма, в която се заражда воля, е човекът. Животните нямат брада, както човек, затова нямат и воля. У хората долната челюст се завършва с брада. За да се повдигнат животните от състоянието, в което се намират днес, трябва да се изминат още няколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тях, да ги подеме. И да искат, те не могат да се повдигнат сега, понеже няма благоприятни условия за тях. Каквито усилия и да правите днес с едно животно, за него няма още условия да се превърне в по-висока форма.

Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човечеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съвременни хора трябва да се ръководят в живота си от идеята на ангелите, че правото е на всички. Не се ли движат от тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, според законите на разумната природа, те ще се намерят в невъзможност да влязат в Царството Божие. Те, като петте неразумни девици, ще намерят вратата на Царството Божие затворена и ще кажат: Господи не разбрахме законите Ти. Някои казват: нали Господ може всичко да направи? Защо тогава, Той не преобрази целия свят изведнъж? Питам: когато някой човек реши да пътува от София до Варна, трябва ли да се изпраща при него специален чиновник да му казва в колко часа тръгва тренът? – Ако отиде на гарата навреме и си купи билет, той ще замине за Варна. Ако закъснее, тренът няма да го чака нито момент, ще си замине, а той ще остане да чака друг трен.

По същия начин постъпва и природата. Тя е създала свой ред и порядък и всеки трябва да спазва и зачита този ред. Ще си купиш билет и навреме ще отидеш на гарата да чакаш трена. Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде някой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Решите ли да заминавате някъде, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за мястото, дето отивате, купете си билет и бъдете навреме на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надявате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоречия в живота. Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства. Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мярка на всички прояви в живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуждаят от обяснения и упътвания. Иначе има опасност за тях да се проявят по животински начин. И в този случай, ако силният човек не е разумен, той ще се прояви като животно; ако слабият пък е разумен, той ще се прояви като истински човек. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички същества. Този човек ще може да направи това, което мечката, вълкът, тигърът, змията, паякът и ред още животни правят. Този човек ще прилича на силен порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нещо непостоянно. Слабият, но разумен, човек прилича на малка бистра речица, която дето минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т.н.

Някой казва: ако имам пари, ако съм силен, целият свят ще оправя! Казвам: ако светът може да се оправи със сила и с пари, аз бих дал на този човек колкото пари иска, и то с условие да оправи не целия свят, но само малката България. Който се наема да направи този опит, не само на думи, но на дело, нека дойде при мене. Даде ли веднъж обещание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи светът, не е лесно да се оправи и цял народ, както не е лесно да се изправи и един човек само. За потвърждение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Близо до двореца на един от индуските царе живеел един светия. Царят забелязал, че светията имал една хубава крава, която грижливо наглеждал. Той хвърлил око на нея и казал на светията: искам да взема твоята крава, защото ми харесва. – Никому не я давам, аз не мога без тази крава. – Ще ти дам вместо нея една от моите. – По никой начин не я сменявам. – Тогава ще ти я платя богато. – И на това не съм съгласен. – В краен случай ще я взема насила. – Опитай се! Зачудил се царят, защо светията не дава кравата и решил да го наблюдава как живее. Наблюдавал го 1000 години и вършил всичко, каквото и той правил. Наблюдавал го 2000 години, наблюдавал го 3000 години, докато най-после станал силен като светията. Щом постигнал тази вътрешна сила, царят престанал вече да желае кравата на светията.

Казвам: кравата представлява човешката душа, която никога и никому не трябва да продавате. И целия свят да ви дадат, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човек, но не и душата си. Душата е Божественият принцип, Божественото начало в човека. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога и той остава без нея. Човек без душа е подобен на животно. И тогава правото е вече на негова страна. От този момент, обаче, той става най-нещастно същество – нийде не може да намери мир. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др. Голяма вътрешна тъга имат и животните. Вие срещате вълк и казвате: видях един вълк. Повече от това нищо не знаете. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка определят неговата интелигентност. Той е една закъсняла, изостанала душа в своето развитие. Първата буква от името му „Вълк" – на български език, „der Wolf" – на немски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината. Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е свързана със закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз.

И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони. Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично каква фигура, или какво тяло ще се създаде. Всичките фигури и тела съставляват необходимост за физическия свят. Те са полета на действащи сили, всяка от които извършва специфична работа. Щом напишем един триъгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените снегове и ледове потичат надолу към основата, вследствие на което тя е всякога широка. Следователно, силите, енергиите на триъгълника, се проявяват в основата му, а върхът показва посоката, от която иде енергията. Въз основа на това, когато си представяме човека в триъгълника, ще знаем, че силата, която той проявява в живота си, иде отгоре, от главата, а главата е неговият ум. И затова, докато има снегове на върха на триъгълника, докато те се топят и пращат енергията си към основата, дотогава човек ще бъде силен и ще може да действа. Когато престане силата на върха, ще престане силата и на основата. С други думи казано: докато Бог действа, и човек ще действа; престане ли Бог да действа, и човек престава да действа. Бог е върхът, т.е. целта, посоката, към която човек се движи. Всичко, което човек придобива, иде отгоре.

Ако обърнем сега този триъгълник с върха надолу, ще се намерим в обратния процес. Тогава човек се поставя на мястото на Бога. Енергията, която тече от върха на този триъгълник, отива надолу, в центъра на земята, в корените на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на някое шише. Значи, енергията може да излиза от два центъра: единият център е върхът на триъгълника, в който върхът е горе. Там е мястото на горния Господ. Другият център е върхът на триъгълника, който е обърнат с основата си нагоре. Значи, върхът А в този триъгълник е мястото на долния Господ. Между горния и долния Господ има известно съотношение. Горният Господ запитва долния: „Човекът, на когото дадох сила и богатство, разработи ли този капитал, върна ли го назад?" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредит. От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.

Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.

Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света.

Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки и приставания, това е животинска любов. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже и след това ще мисли, че ще бъде щастлива. Когато някой момък обича момата възвишено и идеално, той трябва да бъде готов на всякакви услуги и жертви към нея. В идеалната любов има пълно безкористие.

Казвам: разбирайте добре това, което ви се говори. Ние говорим за същината на живота. Човек трябва да следи за своите мисли и чувства, както майката следи за малкото си детенце. В постъпките му не трябва да съществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трябва да проучвате качествата на вашата обич и любов, защото каквато е обичта и любовта, такива ще бъдат и нейните резултати. Когато Божията Любов се прилага в живота, тя дава свои специфични плодове; човешката любов пък дава свои особени плодове; животинската любов също тъй дава специални плодове. Всяка любов има свои естествени последствия. Приложението на животинската любов не може да даде резултати на човешката любов. Приложението на Божествената любов също така не може да даде резултати на човешката лю5ов. Божественото дава Божествени резултати, човешкото – човешки, а животинското – животински. По този въпрос човек може да философства, колкото иска, но в края на краищата той ще се убеди, че Истината е само една.

Тези дефиниции, които ви се дават тук, няма да ги намерите в никаква литература. Тези неща са проверени и на земята, и на небето. Те са проверени и между животните, и между хората, и между ангелите. Вследствие на това те не представляват някакви теории, а са действителни факти. Вие ще кажете, че всеки човек може да провери тия факти. Да, Истината дава право на всеки чистосърдечен човек да проверява нещата. Има специален закон, с помощта на който могат да се проверяват отношенията между всички същества. Който знае този закон, той може да провери и проучи тези отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако аз правя това, което Бог иска, правото е на моя страна; ако правя това, което аз искам, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички същества, от най-голямото до най-малкото, в края на краищата трябва да се подчинят на Божественото начало в себе си, без никакво съпротивление. Никой не може да се мери с Божественото. В Него няма никакво противоречие. Най-много и най-големи противоречия съществуват в животинския свят, а най-малки – в ангелския. В Божествения свят цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички същества. Някога човек отдава правото на силния, някога – на слабия, а някога – на всички същества. В последния случай той живее в Божествения свят.

Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние.

Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си. – Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха. Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския, с Божествения свят, дето правото е на всички. Значи, има три свята на порядък: порядък на животните, порядък на хората и порядък на ангелите. Тези три свята се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два свята. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелите; като се говори за белия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните. Както виждате, животинското царство е възвишен свят. Без него нашето съществувание не би било възможно. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние още нищо не говорим. Те представляват по-низък свят и от този на стомаха. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу – червата – представляват живот на един ненормален свят. Ние се занимаваме с нормалния живот, какъвто срещаме в мозъка, в дробовете и в стомаха. За в бъдеще и децата ще се занимават с живота на тънките и дебелите черва, защото и в тях се крие известна тайна.

Следователно, човек трябва да знае вътрешните съотношения, които съществуват между неговите удове. Иначе той ще се изложи на големи спънки. Затова, именно, човек трябва да държи тялото си в изправност. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си!" – Не, това е неправилен метод. Желанията не трябва да се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават. Божествената наука не препоръчва никакъв род убийства, но тя казва, че низшето трябва да се подчини на висшето, за което дава разни методи, които трансформират енергията на низшите чувства и желания.

Значи, всяко низше чувство може да се трансформира във висше, понеже между тях има известна зависимост. Те не могат да съществуват едно без друго, тъй както тялото не може да функционира без мозък, без дробове и без стомах. Главата е предшествала белите дробове, а те – стомаха. Известно е, че от зачеването на човека, докато е в утробата на майката, той минава през всички фази на живота, но се ражда в този момент, именно, когато човешкият принцип вземе надмощие над всички останали. Следователно, при процеса на раждането на кое и да е същество, всякога човешкият принцип господства. Не може да се роди едно същество, ако човешкият принцип не действа. Значи, само човекът може да произвежда. Той е производителният принцип в света. Ако се спре производителният процес у човека, всички растения и животни ще спрат развитието си, ще почнат да изсъхват. Растенето зависи от човека. Ето защо човек трябва да бъде внимателен, да запази този процес в себе си. За да се запази производителността в човека, той трябва малко да сее, малко да жъне, малко да яде.

И тъй, от човешкия принцип зависи дали ще се роди човек или друго някакво същество. И животните се раждат по човешкия принцип, но като не знаят методите какво трябва да направят, за да се родят човеци, те се раждат животни. Следователно, животните минават и през човешкия принцип, но се раждат като животни. Хората пък се раждат по човешкия принцип, защото те знаят методите как да се раждат човеци. Казано е, че всяко желание е дадено от Бога. Обаче, има случаи в живота, когато желанията на хората се изразяват в животинска форма. И ще видите, че у някой човек има силно желание да убива. Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаел как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин, той понякога може да поиска месо, или друга някаква храна, която днес не му понася. Ако стомахът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус. Направете от тази смес кюфтета. Опържете ги в хубаво, чисто масло; турете отгоре им малко пресен магданоз и му ги предложете. Кажете на стомаха си: заповядай, хапни си от тези кюфтенца! Надали някога си ял по-крехко месо от това. Стомахът ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари.

Сега вие ще кажете: не лъжем ли по този начин стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пак от трева? Вълкът се храни главно с овце, а вие знаете, че овцете са тревопасни животни. Следователно, вълкът, като се храни с овце, по косвен път и той е тревопасно животно. Обаче, по-добре е да възприемаме храната в нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме от фабриките. Месото на овцата не е нищо друго, освен консервирана трева, приготвена по особен фабричен начин. Опасността от вегетарианството за някои хора се заключава в това, че те имат животински подтици, а искат да живеят по човешки. У такива хора се явява известно стълкновение в стомаха и те казват: не ни понася нещо вегетарианството. Човек трябва да бъде вегетарианец по убеждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освен това, животното в човека трябва да вярва в него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вярва ли животното в човека, в своя господар, помежду им ще се яви известна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлечена за вас. Тя не може да се изчерпи само с говорене. Вие трябва да градите върху нея, докато си създадете нов начин на самовъзпитание. И след това, като я приложите в живота си, ще имате отлични резултати. Аз съм правил ред години опити с нея. Тези опити са бавни, но сигурни; те са микроскопически, но колкото повече време минава, толкова по-мощни са и резултатите. Никоя сила не е в състояние да спре човека от желанието му да направи този опит. Всички движения се подчиняват на известни правила и закони. Например, ходът на човека също така се обуславя от известни закони. Когато човек тръгва за някъде, първо трябва да постави десния си крак напред, а после левия. Освен това, той трябва да стъпва леко на пръсти, а не както някои стъпват първо на петата, а после на пръстите си. При това, следете какви са резултатите от работата на човека, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро и работата му назад остава. Правилно е, човек да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си.

Постъпва ли така, накрая той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Във всички свои проявления природата има определен ред и порядък. В Божествения свят има пълна разумност. Щом предприемаш някаква екскурзия, най-първо ще обмислиш добре въпроса, съгласна ли е тази екскурзия с Божествения свят, с човешкия свят и с животинския свят. И ако тя е съгласна с всички тия светове, тогава ще я предприемеш. След това ще поставиш десния си крак напред, и то главно пръстите, а после останалата част от стъпалото. Пръстите на крака представляват ангелското поле на действие; долната част на стъпалото – човешкото поле на действие, а петата – животинската област. Който стъпва първо на петите си, той търси правото на силния. В човешкия живот правото е на разумния, а в ангелския – на любещия. Божественият свят обхваща правото на всички същества.

Всеки, който разбере тия три свята, той ще има ясна представа за величието на жителите от Божествения свят. Ангелите, например, са в съседство с хората. И те имат свои училища, църкви, градини като нашите, но ако влезете между тях, само тогава ще разберете що е култура, що е ред и порядък, що е чистота и любов. И те имат забави и развлечения като нас, но със съвсем различен характер от нашите. В тяхното царство болести няма и смърт не съществува. Ще кажете: да заминем веднъж от земята, че да поживеем и ние малко спокоен и красив живот. – Не се отива изведнъж в ангелския свят. След заминаването си от земята, непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време, според степента на своето развитие. Пробудените души, обаче, минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в ангелския свят – свят на разумност, свят на истина и красота, свят на любов, свят на вечна светлина.

Сега, да оставим настрана горното небе. Там, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалим това небе в себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да преустроите живота си, от невидимия свят ще ви дойдат на гости същества на Любовта. Те са много внимателни и се интересуват от всяко същество, което иска да работи, да учи. Реши ли някой човек да учи, те му изпращат учител. В Писанието е казано: „Ще изпратя светия си Дух да ги учи". В момента, когато човек реши да служи на Бога по нов начин и се заинтересува от Божията Любов, веднага Духът иде на помощ и урежда работите му. Казано е още: „Когато пътищата на някой човек са Богоугодни, Бог изпраща Духа си да му услужи и Той го примирява с всички врагове". Всички хора стават благосклонни към този човек и казват: омекнал е нещо този наш познат. И наистина, всичко наоколо му съдейства за негово добро.

Ще ви дам един пример за изяснение положението на човек, който решава да служи на Бога. Вие сте беден човек, нямате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате сам-самичък в живота, като чужденец. Обаче вие имате богат дядо някъде в Америка и той умира, като ви оставя голямо наследство, около 100000 долара. Вие взимате парите и се чувствате самостоятелен, от никого независим. Обличате се добре, храните се добре, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започват да се интересуват от вас: почитат ви, кланят ви се, щастливи се считат, че могат да се разговарят с вас. Изгубите ли парите си, отново всички ви изоставят. Каквато е силата на парите за материалния свят, такава е и духовната сила на човека, когото посещават велики, разумни същества от невидимия свят. Докато живеете във физическия свят, силата ви е отвън; влезете ли в Божествения свят, силата ви е отвътре. Тогава обичат човека заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има във физическия свят; в ангелския свят има малко падания, а в Божествения свят няма абсолютно никакви падания, понеже няма изкушения!

Аз ви навеждам на тия мисли, за да уредите разумно живота си. В душата на всякого има заложени някакви дарби, нещо хубаво и добро. Всеки има желание да направи нещо хубаво, но като не знае законите, методите как да постъпва, той разваля хубавото, което е предприел. Например, някой иска да изчисти едно петно от дрехата си, но вместо да го изчисти, скъсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начин ще успее. Ти искаш да реформираш някой човек, да го освободиш от един недъг, но като го тласкаш натук-натам, вместо да го освободиш от този недъг, ти скъсваш кожата му. По-добре го остави с недъга му, но със здрава кожа, отколкото без недъг и с одрана кожа. Има неща, които могат лесно да се поправят, но има такива, за които се изисква повече време. В това отношение се иска разумност. Човек трябва да бъде чистосърдечен. Направи ли той една погрешка, да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповяда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трябва да анализира себе си, да разбира кои прояви са животински, кои – човешки и кои – ангелски.

И тъй, първото правило, което трябва да спазвате: раждайте желанията си по човешки. Второто правило: всяка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравновесите. Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствате мир в душата си, не започвайте никаква работа. След това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще наредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.

Един наш познат разправяше следния нещастен случай, който го сполетял. „Всяка сутрин аз се молех на Бога и след това започвах работата си. Една сутрин, обаче, трябваше да замина за някъде и като се боях да не пропусна трена, казах си: тази сутрин ще мине без молитва и тръгнах за гарата. Тази сутрин, именно, моето дете пострада. В играта си едно негово другарче, по невнимание му извади окото.” Казвам: не бързайте! Не започвайте работата си, преди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днес го пропуснете, утре пак има трен. Трена и утре можеш да хванеш, но изваденото око не можеш да върнеш. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъж се дава на човека. Добра мисъл, добра дума, само веднъж се дава. Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде. След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината. И те ще потропат само веднъж на вратата ти. Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад. Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.

Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.

Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?

Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските. Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове.

„Дигни от мене укор и презрение, защото опазих Твоите свидетелства" – (22 ст.). Първата част на този стих е от областта на животните, а втората част - „защото опазих Твоите свидетелства" – е от областта на човеците.

„Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше в Твоите повеления" – от човешкото царство – (23 ст.).

„Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое и съветници мои". – Това е заключението. То е от ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живея и да опазя словото Ти" – (17 ст.). Според сегашните времена, този стих може да се преведе в следната форма: „Сторил си добро на раба си и аз пазя Словото Ти". Бъдещите времена, за които Псалмопевецът е писал, са вече настоящи времена за нас. Бог е сторил вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освен рабът на Бога да пази и изпълнява Словото Му.

„Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон" – (18 ст.). Когато Псалмопевецът е писал тоя стих, очите му са били затворени, но сега може да се даде друг превод на стиха: „Отваряш очите ми и аз постоянно гледам чудесата на Твоя закон".

„Пришълец съм аз на земята; не скривай от мене заповедите Си" – (19 ст.). Псалмопъвецът казва: „Пришълец съм аз на земята", а ние очакваме времето да станем наследници на небето.

И тъй, като четете 22-ри стих, кажете в себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигаш от мене укорите и презрението Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми даваш. Едно време бях сляп, а сега виждам ясно.

Беседа от Учителя, държана на 26 август 1929 г. – Изгрев.