Разлика между версии на „Значение на смените“

Текуща версия към 21:34, 16 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Значение на смените

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Какво се разбира под думите „смяна на състоянието, или смяна на енергиите“ и какво е тяхното значение? Когато човек си служи с известни понятия, трябва да разбира дълбокия им смисъл. Ако не ги разбира, той изпада в затруднение, чувства се вътрешно смутен, че говори за неща, които не познава. Истинското разбиране е във връзка с приложението. Онзи разбира нещата, който ги е приложил.

Мнозина говорят за смяна на енергиите, но малцина разбират, какво всъщност представят тези смени. Обаче, говори ли се нещо за смяна на тежестта или товара, всички разбират тази мисъл. Когато носите голям товар в едната си ръка, чувствате нужда да го преместите в другата ръка. Защо? – Ръката отмалява от тежестта. Като се умори и другата, премествате товара пак в първата. Така местите тежестта от едната в другата ръка, докато го занесете на определеното място. Това става благодарение на взаимната помощ, която съществува между удовете на човешкия организъм. Този закон действа в цялата природа. Това показва, че между частите съществува известно съотношение. Както между двете ръце, двата крака двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ. Този закон действа дотогава, докато частите са в нормално състояние. Щом една от тях не е в нормално състояние, тя не се поддава на волята; тогава смяната на енергиите не става правилно. Например, ако дясната ръка е парализирана, тежестта пада само върху лявата. Когато и двете ръце са свободни, тежестта на стомната, например, минава от едната ръка в другата. Ние казваме, че става правилна смяна на тежестта. Предаването на енергията от един уд на друг става по същия начин, както се предава електричеството по жици, или водата – по тръбите. Ако жиците са здрави, енергията тече правилно; ако тръбите са здрави, водата също тече непрекъснато. На същото основание, казваме, че ако нервите на човека са здрави, енергията се предава правилно. Значи, предаването на енергията от един уд на друг става с помощта на нервите.

И тъй, за да се ползвате от знанието, трябва да започнете от онова, което знаете, и постепенно да отивате към онова, което не знаете; от онова, което можете да направите, към онова, което не можете да направите. Като започвате от онова, което сте направили вече, ще видите, какво, всъщност, сте способни да направите. Представете си, че ви дават задача да извървите път от сто километра. Можете ли изведнъж да го извървите? Не можете. И птица да сте, пак не може изведнъж да извървите този път. Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи. Първо той трябва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине един километър. След това ще изследва краката си, здрави ли са, как се чувства след първия километър и най-после ще се произнесе, може ли, как и след колко време ще измине сто километра път. Оттук вадим заключението, че малките величини зависят от големите, а не обратно. Малките величини са единица мярка за определяне на големите. Дългият път се определя от стъпките, които правите, една след друга. Като направите много стъпки, най-после ще извървите големия път.

Изминаването на известен път подразбира едно постижение. Само онзи може да каже, че е постигнал нещо, който е вървял постепенно, от малкото към голямото. Някой мечтае, иска да стане голям художник, да нарисува такава картина, с която да учуди света. Възможно ли е това? – Ако се е учил да рисува, възможно е; ако нищо не е учил, невъзможно е. Трябва да е минал елементарния курс по рисуване, който минават децата в отделенията, да е рисувал точки и чертички, после – средния курс и най-после висшия. Както между всички неща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето към кибрита, с който си играе? Докато то само носи кутията с кибрита и подскача с нея, подхвърля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе с кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибрит до барут или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, постъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влязат във връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква отговорност. Каква отговорност носи човек, ако влезе сам в гората и вика, пее, говори обидни или безобидни думи, хвърля камъни и т. н.? При това положение, той е вън от всякаква отговорност за постъпките си. Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва някои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от свободата, която търси и желае.

Като се говори за свобода, ние имаме предвид разумната свобода, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък. Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Те се управляват от разумни закони. Хиляди години наред човек, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очите правилна форма и ги постави на мястото им. Обаче, и до днес още природата прави известни поправки, докато им предаде нужната форма и ги постави на мястото им. В миналото поправките са били по-големи, днес са по-малки, а в бъдеще очите ще заемат онова място, което природата им е определила. Някога, в далечното минало, очите на човека са били така поставени, че той е бил длъжен да гледа предметите отблизо, поради което хората са били късогледи. Днес има късогледи и далекогледи хора, но има и хора с нормални очи. Също така има късогледи и далекогледи в мисълта и в чувствата си. Това са анормални състояния, които трябва да се изправят.

Да се върнем пак към понятието „смяна на енергиите“. Как се сменя енергията? Какво означава думата „енергия“? Тя е гръцка дума – енергос, и означава размножаване. Следователно, под думите „смяна на енергиите“ трябва да разбираме смяна на това, което се размножава. Защо трябва да се сменя енергията? – За да не става натрупване. Ако известна енергия не се смени, става вътрешно натрупване. Всяко натрупване, всеки излишък води към някакви неправилности и мъчнотии. Освен физически натрупвания и напрежения, съществуват и психически натрупвания и напрежения, резултат на известни мисли, чувства и желания. Например, гладът, жаждата в човека предизвикват психически напрежения, които се отразяват и върху човешкия ум. Според френолозите, енергията на глада се съсредоточава в областта на слепите очи в човека. Тя е свързана и с обонянието. Гладният упражнява носа си, чрез него той търси нещо за ядене. Достатъчно е да види някоя тенджера, за да насочи носа си към нея, да усети миризма на ядене. Когато е гладен, човек не се срамува да насочва носа си към тенджерите, към долапите, да открие нещо за ядене. Казват, че децата са невъздържани, нетърпеливи, но и възрастните често проявяват невъздържание и нетърпение, особено когато са гладни. Ако някой иска да познае, до каква степен е търпелив, нека гладува два-три дена и след това седне близо до хора, които ядат. Ако той може да ги гледа спокойно и с разположение, без да се дразни, без да изпитва желание да яде, може да каже, че е търпелив. Обаче, природата не поставя човека на такива опити, защото тя не си служи с насилие. Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа, как другите ядат, този опит има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното натежаване. В първия случай и най-малкият ветрец ще го люлее на всички страни; във втория случай и най-силният вятър не може да го мръдне от мястото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се поддава на слабите ветрове, но да бъде разумен, да не се противопоставя на природните стихии. Законът е верен и по отношение на моралния живот на човека. Човек не трябва да бъде толкова лек в морално отношение, че и най-слабият обществен вятър да го отвее. Той е перце, което не може да се задържи на едно место. Онзи, който има морален устой, не се поддава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на мястото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. Всъщност, вината не е нито в първия, нито във втория, който не се помества, но в теглото им. Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива. По невнимание, той паднал от покрива и изкълчил крака си. Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намери един човек да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва.

Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае, колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергията на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяка енергия съдържа нещо специфично в себе си, но човек трябва да знае начина, по който да я използва. Всяка енергия, използвана на време и на място, дава добри резултати. Същото се отнася и до думите. Ако не знаете английски и отидете в Англия, колкото и да казвате на хората, че сте гладен, никой няма да ви разбере и нищо няма да ви даде. Обаче, кажете ли на английски език, че сте гладен, всеки ще ви разбере и ще ви даде хляб, да задоволите глада си. Така, именно, се сменя енергията на глада. Кой може да смени тази енергия? – Хлябът. Кой дава? – Богатият. – Кой гладува? – Сиромахът. Значи, който дава, е богат човек; който гладува и нищо не дава, е сиромах. Богатият дава, сиромахът взима. Ученикът мисли за уроците си, а професорът – за лекцията си и за задълженията, които има към своите ученици. Значи, това, за което ученикът мисли, не е същото, за което учителят и професорът мислят. Щом свърши лекцията си, професорът вече не мисли за нея. Защо? – Защото му е позната. Човек мисли само за неща, които не познава и не разбира.

Казвате, че човек трябва да мисли и да чувства. Мисленето и чувстването са нужди, които всеки трябва да задоволява. Следователно, в природата има много процеси, които човек трябва да задоволява, като нужди на своето естество. Например, гладът, жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се сменя и се превръща в мъчение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия. Щом задоволи глада си, човек става художник – счупената линия се превръща в права, или във вълнообразна, и той се успокоява. Ако има чувствителен апарат, който да възприема трептенията на енергиите, които се образуват от глада, човек ще види линиите на тези енергии и ще ги различава от спокойните, меки и хармонични линии на доволството в човека. От линиите, които се отпечатват на апарата, човек може да определи степента на глада и недоволството, както и на доволството и разположението. Едните линии се различават рязко от другите.

Как може да се смени, например, енергията на гнева? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голямото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и отива при леля си. Там прекарва няколко дена, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.

Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство? С честолюбие и обида въпросите не се решават. Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той беше горд, самонадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.

Като разглеждам вътрешните процеси, които стават с детето и певеца, натъквам се на един психологически анализ. Всички видни певци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътят на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж. Те впоследствие стават знатни и придобиват голяма увереност в силите си. Докато не пропаднат няколко пъти на изпит и не се смирят, те не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях. Ето защо, за да стане смяна на енергиите, в съзнанието на човека трябва да изпъкне някакъв образ, който да привлече вниманието му. Например, който се е разгневил, може да смени енергията на гнева по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гняв, могат да останат на пътя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнева и обидата си по един начин, а богатият – по друг. Богатият се справя по-мъчно с честолюбието си от бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е поставен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравновесят енергиите му.

Едно се иска от вас: да се освободите от всички ненужни мисли, чувства и желания, да не ви засягат. Какво лошо има в обидата? Най-напред разгледайте самата дума „обида“ и потърсете начин да превърнете енергиите й. Махнете първо буквата „о“, да видите какво ще остане – бида. После изхвърлете и останалите букви, една по една – ида, да, а. Като разложите обидата на съставните й елементи, тя губи силата си. Това е един разумен метод, с който лесно ще се справяте. Ако някой ви каже „мошеник“, също така ще изхвърляте буквите, една след друга, и думата ще изгуби своя смисъл. От думата „мошеник“ ще образувате думите – ошеник, шеник, еник, ник, ик, к. Така образувани, новите думи са безобидни и без съдържание. Като зачерквате буквите, вие се освобождавате от отровата, която някои думи съдържат в себе си. Всяка дума и всяка буква крият в себе си динамическа сила. Например, думата „мразя“ е динамическа. Буквата „М“ представя планински връх. За да се превърне тази дума, енергиите на планината трябва да слязат в долината. Буквата „Р“ представя чук, ръка. Буквата „А“ – бременен човек, който трябва да роди нещо. Буквата „3“ – закон за размножаване. Изобщо, всички букви в думата „мразя“ са дисхармонично съчетани. За да се освободиш от тази дисхармония, ще премахваш постепенно буквите й, докато най-после остане сричката „зя“. Като кажат на децата „зя“, те се засмиват. Ще превърнеш мразенето в милосърдие. Задържи ли човек дълго време омразата в себе си, освен че нищо не придобива, но губи и това, което е спечелил. Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи можете също да сменяте състоянията си. Те трябва да бъдат живи и красиви. Разузната природа е пълна с такива картини и образи. Освен това, на всяка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейният антипод. Например, антипод на омразата е любовта, на лъжата – истината.

Как може омразата да се превърне в любов? Правете умствени упражнения, да видите, какви резултати ще имате. Представяйте си, че сте пътник, изпаднал в тъмна, бурна нощ, в една гъста гора, объркали сте пътя си. В това време срещате в гората онзи, когото мразите. Той ви завежда у дома си, угощава ви и ви поканва да нощувате при него. След тази постъпка, чувствата ви се смекчават, и вие сте готови да го обикнете. Като направите два-три опита с този човек, омразата ви ще се превърне в любов. Ако сте религиозен, кажете си: Бог е създал и мене, и този, когото не обичам. Следователно, както Бог обича и търпи мене, така и аз трябва да обичам и да търпя този, към когото нямам разположение. Дръжте в ума си разнообразни мисли и чувства, да превръщате състоянията си. Ако по дадените начини не можете да се справите със състоянията си, купете си едно дааре и, като ви обиди някой, кажете си: Обидиха ме, но аз ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди. Правете опити с даарето, да видите, какви ще бъдат резултатите. Който знае, как да удря даарето, лесно се справя с обидата; който не знае, как да удря, среща големи мъчнотии.

Прилагайте методите, които ви се дават в школата, да сменяте състоянията си. Различните методи представят условия за дисциплиниране на човека. През такава дисциплина са минали всички велики хора. Колко пъти са тупали те на своите даарета, докато дойдат до положението на планински върхове, каквито ги виждаме днес! И те са минали през големи мъчнотии и страдания. Толстой, който е признат за велик философ и мислител, е дохождал до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видял сянката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек трябва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Като намерил смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“. Всеки ще мине по пътя на повдигане и ще разреши въпросите си по свой начин.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

21. Лекция от Учителя, държана на 1 февруари, 1929 г. София – Изгрев.