Разлика между версии на „Главният фактор“

Текуща версия към 21:30, 16 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Главният фактор

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.

Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.

Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.

Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на един социален проблем. Всъщност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека.

Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа“ разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимост на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.

Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.

Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.

Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.

Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.

Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.

Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.

Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.

Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.

Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.

Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.

Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

12. Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1928 г. София – Изгрев.