Разлика между версии на „Неизвестни величини“

Текуща версия към 20:57, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Неизвестни величини

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Като четете Евангелието, вие се натъквате на някои неразбрани неща. За да ги разберете, трябва да работите с неизвестни числа. Защо? Защото много работи от Словото на Христа са пропуснати. За да ги намерите, вие трябва да познавате математическите закони и правила и с тях да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отделни кости на животни, съществували в предисторически времена, могат да възстановят цялото животно, така и вие, от известното, което ви е дадено от Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа, като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него. Като е дошъл на земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи. Човек трябва да знае, през какви форми е минавал. Когато изучава клетката, растенията, животните и минералите, естественикът трябва да ги разглежда като пътища, през които той сам е минал.

Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат към своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически.

Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на човека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение. Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеения. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени, това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е луната. Нито едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти, колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между земята и слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането, човечеството, чрез мисълта си, е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите в моретата. Такива приливи и отливи стават и в мозъка на човека. Когато стане прилив на кръвта в мозъка, човек трябва да знае, как да си помогне. Не може ли да си помогне, той е изложен на опасност.

Сега, като се говори за възпитание и самовъзпитание, човек трябва да се справи с влиянието на луната в себе си, т.е. с влиянието на своите религиозни вярвания. Всички хора, които приличат на луната, са крайни догматици, обичат външната страна на нещата. Те са големи материалисти. Те могат с часове да говорят за спасението, а същевременно те оставят гладен. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са щедри, жизнерадостни. Изобщо, всички планети указват известно влияние върху човека, според теченията и силите, които излизат от тях. Запример, хора, които се намират под влиянието на Марса, са юначни. В тях е силно развит центърът на самозапазването, който се намира зад ушите. За да запазят живота си, те са готови да извършат ред престъпления. Тия пък, които се намират под влиянието на луната, са готови, за едно свое удоволствие, да продадат мило и драго. За да си въздействува, човек трябва да се познава, да може да се предпазва от лошото влияние на различните планети.

Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности в себе си, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си. В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва да съчетае боите, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърдцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот. Под думата “истински живот” разбираме идеен живот. Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото слънце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва.

Като ученици, вие трябва да изучавате методите, с които живата природа работи, и да ги прилагате в живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, с хиляди и милиони години. Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек, природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната си форма, виждате, че в един кратък период, от девет месеца, той минава през всички форми на живота. Значи, достатъчно е човек да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядите години в един кратък срок. Всичко зависи от интенсивността на човешката мисъл. Природата, обаче, работи бавно, но сигурно. Ще дойде ден, когато оста на земята ще се изправи. Щом оста на земята се изправи, и човек ще се изправи. Климатът на земята ще бъде приятен и здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката му ще приемат по-красива форма. Като резултат на всичко това, в човека ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.

Като живее, човек минава през ред пертурбации, които се предизвикват от причини вън и вътре в него. Както над земята има една тъмна планета, така и в живота си всеки човек среща един черен гений. Натъкне ли се на него, човек минава през ред пертурбации. Пертурбациите се предизвикват от тъмните мисли, които идат от този черен гений. Неговите мисли са в състояние да отклонят човека от правия път. След големи страдания той пак ще се върне в пътя си. На помощ ще му дойдат добрите сили в природата. Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на природата. Те са механически. Колкото да са силни, човек може да се справи с тях. Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне. Защо? Защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. И параходът е създаден по известни закони, според които, и най-големите бури не могат да го обърнат във водата. Човешката душа крие в себе си велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания да мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си положение.

Като не разбират великите закони на живота, хората се намират под един вътрешен страх, не знаят, какво ги очаква в бъдеще. Те искат да се проявят. Щом е дошъл на земята, човек има и условия, и среда да се прояви, но трябва да направи малки усилия, да преодолее противодействията, които среща на пътя си. Ще излезе някой учен със своята нова теория за създаването на света, но веднага теорията му ще се подложи на строга критика. Ако е малодушен, той ще се обезсърдчи. Втори път няма да смее да изнася теориите си пред света. Истинският учен не се обезсърдчава. Той или мълчи по това, което знае положително, или смело изнася своите теории. Всяка теория съдържа известна истина в себе си. Теориите представят добра гимнастика за човешкия ум. Като мисли върху известни въпроси, човек се упражнява. Ако днес не е дошъл до абсолютната истина на нещата, това още не значи, че не трябва да се упражнява. Ще дойде ден, когато ще се домогне до абсолютната истина. Ден след ден детето учи буквите, докато един ден започне вече свободно да чете и да пише. Значи, ще дойде ден, когато ученият ще се домогне до въпроса за създаването на света и за произхода на човека. Едни от сегашните теории подържат, че човек е произлязъл от клетка. Клетката се е размножавала чрез деление, и по този начин е дошла до образуване на различни форми на живота. Последната и най-съвършена форма в живота на земята е човекът.

Учените се отличават с голямо постоянство. Те продължават да изследват въпроса за наследствеността, търсят причините, защо в един дом се раждат само момчета, а в друг – само момичета. Забелязано е, че някъде момичетата и момчетата се редуват правилно: ако първото дете е момче, второто е момиче, третото – момче, четвъртото – момиче и т.н. Другаде се раждат първо две момичета, после – две момчета. В някои семейства се раждат три момичета и едно момче. Има случаи, когато на седем братя се ражда само една сестра. Яков пък имаше 12 сина, а само една дъщеря. Това показва, че в еврейския народ преобладава грубият елемент. Изобщо, грубият, мъжки елемент не може да бъде носител на Христовите идеи, на Божията Любов. Колкото е неправилно в един дом да има 12 сина и една дъщеря, толкова е неправилно да има 12 дъщери и един син. Правилно е в един дом синовете и дъщерите да се редуват: един син и една дъщеря. Според този закон, Яков трябваше да има 12 сина и 12 дъщери. В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери. Той започна с числото 4 – най-строгото число. Това число е сатурново. Който влезе със здрава кожа в ръцете на Сатурна, строгият Бог, той непременно ще излезе с одрана кожа. Безпощаден е Сатурн.

Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли. Запример, има мисли от мъжки и от женски характер. Вие трябва да различавате мислите си. Ако в ума ви се роди една положителна мисъл, ще знаете, че тя е от мъжки произход. Тя носи в себе си светлина. Тази мисъл събужда в човека нещо възвишено и благородно. Ония мисли пък, които са проводници на отрицателни сили в природата, носят в себе си любов и топлина. Те са от женски произход. Всяка мисъл, която внася в човека любов, е дева. Когато мислите на човека се редуват правилно, една положителна и една отрицателна, и умът му се развива правилно. Каквато работа започне, той я свършва добре. Не се ли редуват правилно, няма ли известна последователност между тях, човек е изложен на голяма дисхармония в себе си, вследствие на което се блъска от един предмет на друг, от едно решение на друго.

Срещате, запример, един студент, който следва математика. Той учи една-две години математика, но после намира, че по-добре ще бъде да учи философия. Започне философия, но скоро и нея напуща. Запише се в музикална академия, да учи музика. Следва музика, но скоро и нея напуща. Докато се колебае в себе си, човек нищо не постига. Мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена. За да стане учен, човек трябва да прояви усилена умствена дейност. Истинските учени, творците на науката, носят със себе си работата и усилията на ред поколения преди тях. Истински ученият носи своята теория със себе си, живее според нея, но не я излага пред света. Той намира, че светът не е готов още за нея. Разумният човек, обаче, вижда, че този учен носи в себе си някаква особена наука. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той бързо се освобождава. Каквито неблагоприятни условия да срещне, той ги превръща в благоприятни. Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи, да владее силите на природата. Истински ученият познава свойствата на различните видове материя и законите които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлинната материя и лесно се справя с тях.

Тъй щото, като ученици, от вас се иска да изучавате законите на материята и да не се оставяте тя да ви управлява, но вие да я управлявате. Подадете ли се на материята, вие ще живеете в противоречията на живота. Който се движи само в противоречия, той казва: Чудно нещо, едно време, като дете, мислех едно, а сега, като възрастен, мисля друго. Каже ли човек така, знайте, че нито онова, което е мислил като дете, е било вярно, нито сегашната му мисъл е вярна. Права мисъл е онази, която и в детската възраст, и на зряла възраст е една и съща. Разликата седи само в дълбочината на мисълта, в обосноваването й. В основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и в гласа на своето детинство. Като проследи живота си, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната си детска възраст. Корените на знанието се крият в душата на човека, а не в неговата младост или зряла възраст. Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност. Мойсей, запример, прояви своята сила на 80 годишна възраст. До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята.

Следователно, ако човек не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава. Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо. Следвайте пътя на учените, възприемайте по нещо от всяка наука, но не преяждайте. Приемайте толкова храна, колкото можете да асимилирате. Само онази храна може да ползува човека, която е добре смляна и възприета от организъма. Достатъчно е човек да работи умствено по три часа на ден, за да придобие много знания. Някои хора четат по цели дни, но малко придобиват. За да възприема добре, човек трябва да бъде млад. Истински млад е онзи, в когото Божественото се е пробудило. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае от външни доказателства. Защо трябва да доказвате на човека неща, които той отвътре възприема и разбира? Младият има вяра и никога не остарява. Щом греши, и млад да е, той преждевременно остарява. Отклони ли се от правия път, човек трябва да знае, че е влязъл в пътя на някой от черните гении. Щом съзнае това, нищо друго не му остава, освен да призове светлите сили на помощ и да се върне в правия път.

Съвременният свят се нуждае от млади хора, с нови идеи, които да не се отклоняват от своя път. Светът се нуждае от хора с висок идеал, готови на всякакви жертви. Това са хората на Божественото учение. Те носят новите идеи без страх от страдания и от смърт. Това не значи, че безогледно трябва да се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта – минаване от един свят в друг, от една работа на друга. В това отношение великите хора дадоха пример. Те умряха за своите идеи, които и до днес още продължават да живеят. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда. И великият човек, и обикновеният страдат, само че великият страда и се подига, а обикновеният страда и се ожесточава. Желанието на човека да расте и да се подига не е временно. То е желание, което съществува от вековете. Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор, от благословението на който могат да се ползуват всички живи същества.

Като говорим за новите хора, разбираме хората на слънцето, които живеят с радост и веселие. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са героите на времето. Те са хора с широка душа: всичко използуват разумно, на всичко се радват. Техният ум работи непрекъснато. Физически те са здрави хора, могат да използуват топлината и светлината на слънцето най-рационално. И като страда, и като се радва, новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост. Той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. Чрез страданията човек се калява и изпитва в живота. Кого изпитват в училището? Ученикът.

Един китайски мъдрец искал да опита търпението си. За тази цел Провидението му изпратило един просяк, да види, доколко може да приложи търпението си. Цели 40 години просякът посещавал мъдреца, но последният всякога го посрещал добре. В това време се явил един конкурент на мъдреца, който пожелал да го надмине по търпение. Като видял, че и този човек е благодетелен, готов на жертви, същият просяк започнал и него да посещава. Той го посещавал редовно цяла година, докато един ден новият му благодетел извикал: Махни се вече от очите ми! Нека дойде друг някой, да дам и на него. Достатъчно си се ползувал от моите блага. Просякът отговорил: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работиш върху търпението. От 40 години насам аз ходя в дома на твоя съсед, но той нито за момент не се е отегчил от мене. От първия ден до днес той ме приема все така любезно и внимателно.

Съвременните хора приличат на втория благодетел. Като пострадат малко, те започват да роптаят. Кой човек е минал през страданията на Мойсея, на Христа? Мойсей е прекарал 40 години в пустинята, обиколен от хора, които не го разбирали, които били готови всеки момент да го убият. Едно трябва да знаете: На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за страданията, аз имам пред вид разумните страдания, а не тия, които човек сам си създава. Има много страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените “излишни страдания”. Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърдчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си. Обезсърдчавайте се, без да се отказвате от работата, която сте започнали. Ако сте писател и се страхувате от критика, пишете под псевдоним. Това значи докато не сте се калили в живота, стойте в тила, не излизайте на фронта, да воювате с неприятеля си. Като млади, вие сте пълни с енергия. Използувайте енергията си за разумна работа. Работете във всяко направление, но с единствената цел да следвате своята идея. Всичко изучавайте, но доброто дръжте. Не се страхувайте от труда и работата, но каквото предприемете, работете с оглед на своя велик идеал. За да постигнете своите идеали, от вас се иска постоянство. Постоянството е отличителната чърта на новия човек, на хората от новата култура.

И тъй, следвайте великите идеали на вашата душа, които носите в себе си от детинство. Тези идеали са в състояние да организират силите на вашия ум и на вашето сърдце. Щом организира силите на своя организъм, човек е в състояние да даде място на душата и на духа в себе си. Това значи, да се роди човек отново, от майка-душа и от баща-дух. Роди ли се от душа и от дух, човек носи в себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онези мощни сили, чрез които да преодолява всички мъчнотии и противоречия. Това означава идеята, да се роди човек отново, от дух и вода.

Размишление.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

18. Лекция от Учителя, държана на 30 януарий, 1927 г. София.