от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Път към свобода)
 
Ред 9: Ред 9:
  
  
— ВЬренъ, истинен ъ, ч и с т ъ и благъ всЬкога бжди!
+
–  Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Чете се темата: „Какво представя ща¬стието"?
+
8а следния пжть всЬки да донесе по сто житни зрънца, отъ най-хубавит1>.
+
ВсЬка наука има свое приложение, кое¬то има отношение, както къмъ хората, така и къмъ всички живи сжщества. Следователно, то може да бжде свързано съ общия жи- вотъ. Същевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на нЬкаква специална нужда на човЬка.
+
Вие всички сте изучавали геометрия, знае¬те, какво представя ъгълът ъ. Ако начъртаете жгълъ. съ върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клинъ. на който пред¬стои да извърши нЬкаква работа. Ако нЪкоя р Ька срещне на пжтя си единъ гол-Ьмъ клинъ, тя ще се раздвои. Въ случая, клинътъ пред- С1авя известно съпротивление за р%ката. Пър-воначално съпротивлението е голЪмо, но кол¬кото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинътъ въ чов-Ьшкия животъ? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че въ ума на н'Ькой чов-Ькъ се роди известна идея, за ре¬
+
  
+
Чете се темата: “Какво представя щастието?”
  
 +
За следния път всеки да донесе по сто житни зрънца, от най-хубавите.
  
73>
+
Всяка наука има свое приложение, което има отношение, както към хората, така и към всички живи същества. Следователно, то може да бъде свързано с общия живот. Същевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека.
ализирането на която, обаче, има големи пре-пятствия. Независимо това, тази идея все ще из¬лезе отъ главата на човека. Срещне ли пре¬пятствия, той не тр-Ьбва да се обезсърдчава, за¬щото препятствията не сж в Ьчни. Т-Ь постепен¬но се намаляватъ, докато единъ день съвсемъ изчезнатъ. Обезсърдчи ли се отъ препятствие¬то, човЬкъ се раздвоява. Вс-Ъко раздвояване на чов-Ьшкото съзнание причинява главоболие. Това е неизб-Ьженъ процесъ, както е неизбе¬жно за работника, който усилено работи, де придобие пришки на ржцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъль, тя не може да не произведе известни търкания. Те¬зи търкания сж резултатъ на препятствията, които среща на пжтя си. Всички съпротивле¬ния въ света вървя гь по пжтя на четверо- жгълника, специално на квадрата. Същевре¬менно, квадратътъ е пжть, по който човекъ може да изправи погрешкит-Ь си.
+
 
Като се намерятъ пре/гь известно съ-противление, съвременните хора започватъ да философствуватъ, защо не могатъ да се освободят-!, отъ съпротивленията въ живо¬та и отъ реакцията, която т-Ь причиняватъ. Който не разбира този законъ, той изгубва разположението си и чака само некой да го предизвика, за да избухне. За такъвъ човекъ казватъ, че е разпасалъ пояса си. Дойде ли до това състояние, безъ да се подпушва, чо¬векъ требва да задържи пояса си, т. е. да прояви самообладание Може ли да на¬
+
Вие всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя ъгълът. Ако начъртаете ъгъл, с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клин, на който предстои да извърши някаква работа. Ако някоя река срещне на пътя си един голям клин, тя ще се раздвои. В случая, клинът представя известно съпротивление за ръката. Първоначално съпротивлението е голямо, но колкото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинът в човешкия живот? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която, обаче, има големи препятствия. Независимо това, тази идея все ще излезе от главата на човека. Срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърдчава, защото препятствията не са вечни. Те постепенно се намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърдчи ли се от препятствието, човек се раздвоява. Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата. Същевременно, квадратът е път, по който човек може да изправи погрешките си.
+
 
+
Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват да философствуват, защо не могат да се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват. Който не разбира този закон, той изгубва разположението си и чака само някой да го предизвика, за да избухне. За такъв човек казват, че е разпасал пояса си. Дойде ли до това състояние, без да се подпушва, човек трябва да задържи пояса си, т.е. да прояви самообладание. Може ли да направи това, той ще почувствува в себе си изблик на голяма сила. Приложи ли самообладанието си, човек е асимилирал силата на съпротивлението в себе си, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила. Дойде ли в човека една мрачна мисъл, че не му се живее, той трябва да гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот. Той не трябва да се съгласи с нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще си отиде. Той трябва да я приеме учтиво, да я запита за близките й, да покани и тях на гости. Колкото да е слаб физически, щом не допуща отрицателни мисли в себе си, човек лесно може да ги носи на гърба си. Човек неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва да носи в себе си мисълта, че може да се справи с тях.
74>
+
 
прави това, той ще почувствува въ себе си избликъ на гол'Ьма сила. Приложи ли само¬обладанието си, чов-Ькъ е асимилиралъ сила¬та на съпротивлението вь себе си, вследствие на което е удвоилъ своята вътрешна сила. Дойде ли въ чов-Ька една мрачна мисъль, че не му се жив-Ье, той тр-Ьбва да гледа на тази мисъль като на препятствие въ неговия животъ. Той не тр-Ьбва да се съгласи сь нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пакъ ще си отиде. Той тр-Ьбва да я приеме учтиво, да я запита за близкигЬ й, да покани и тЬхъ на гости. Колкото да е слабъ физически, щомъ не допуша отрицателни мисли въ себе си, човЬкъ лесно може да ги носи на гърба си. ЧовЬкъ неизбЬжно ще ми¬не по пътя на мъчнотиитЬ, на отрицателното въ живота, но тр-Ьбва да носи въ себе си ми¬съльта, че може да се справи съ тЬхъ.
+
И тъй, знанието, което получавате, трябва да го прилагате, както във физическия, така и в психическия си живот. Обезсърдчите ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се от обезсърдчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга.
И тъй, знанието, което получавате, тр-Ьб¬ва да го прилагате, както въ физическия, та¬ка и въ психическия си животъ. Обезсърдчи- те ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се отъ обезсърдчения, които могатъ да бъдатъ резултатъ на крайно индивидуализиране, въ което чов-Ькъ често изпада. Когато жив-Ье са¬мо за себе си, човЬкъ става краенъ индиви- дуалистъ. За да изл-Ьзе огь своя индивидуа- дизъмъ, той тр-Ьбва ла мисли и за другитЬ, а не само за себе си. Като жив-Ье само за себе си. чов-Ькъ полхранва ония мозъчни центро¬ве, които се намиратъ на задната часть на
+
 
+
Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърдцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника.
+
 
7!>
+
През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата. Така вие ще се научите, как да си помагате. Новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа. Следователно, да бъдеш цар, това значи, да работиш на физическия свят, да придобиеш красиво и здраво тяло. Да бъдеш добър човек, това значи, да имаш добре организирано сърдце. Сърдцето представя мястото, дето се втичат и отдето изтичат изворите на живота. Да бъдеш философ, това значи, да имаш добре организиран мозък. Като работите върху себе си, да развивате тия неща, вие трябва да се пазите от еднообразието на живота. Като изучавате различните отрасли на науката, изучавайте и различните изкуства и занаяти. Всеки от вас трябва да има по една специалност, на която да разчита във всички времена и при всички условия.
I лавата. Тамъ се намира и центърътъ на честолюбието. За да излезе отъ егоизъма си, човекъ требва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмътъ се уравновесява съ милосърдието. Само милосърдието е въ състояние да въздействува на човешкия его- изъмъ. Колкото да е гениаленъ, човекъ не¬избежно ще мине презъ двата полюса на жи¬вота : егоизъмъ и милосърдие. Това е неизбе- женъ законъ за всички хора. Разликата ме¬жду хората се заключава въ това, че обикно- вениятъ човекъ требва да прочете много кни¬ги, за да научи това, което гениалниятъ на¬учава само отъ една книга.
+
 
Като ученици, вие требва да спазвате следния законъ: внасяйте въ ума си само по¬ложителни мисли, като същевременно избег- вате многото желания. Ако имате много же¬лания, дръжте ги въ себе си за подсоляване, като импулсъ въ живота ви. Между много¬то жела чия, човекъ некога иска ла стане царь или князъ, да управлява ц-Ьлъ народъ, да заповедва, а той самъ да бъде свободенъ. Добре е човЬкъ да бжде свободенъ, но за да бжде абсолютно свободенъ, той требва да притежава известни качества. За да бжде сво¬боденъ на физическия светъ, човекъ требва да има правилни отношения къмъ окръжаващи¬те. За да бжде свободенъ въ духовния светъ. човекъ требва да бъде добъръ, да носи ве- ликъ моралъ въ сърдцето си. За да бъде сво¬боденъ въ умствения светъ. човекъ требва
+
Всяка окултна школа има пред вид да постави знанията на човека на практическа основа. Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота. Няма ли такива знания, той на всяка крачка ще се спъва. Материалните работи представят голяма спънка за човека. Освен това, окултната школа има пред вид да даде на ученика поне елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученика, толкова по-свободен става. Щом е свободен, той може лесно да изказва идеите си, да им дава възможност да се реализират. Няма идея, която да не може да се реализира. Това е въпрос само на време. Ако в настоящето не може да се реализира, в далечното или близко бъдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеята си в подсъзнанието и оставете я там да расте и да се развива. Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват. Запример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.
+
 
+
Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. Защо? Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представя идеал за всички хора. От това гледище, в света има две същества: едното от тях е абсолютно съвършено – Бог, а другото е абсолютно несъвършено – човек. Между тези две същества има разбиране. Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното. И обратно: съвършеният, разумният винаги разбира слабия, несъвършения. Под думата “слаб, несъвършен” разбираме човек, който има съзнание, но няма условия.
76>
+
 
ца бжде философъ, да има права мисъль. Ка¬квото да казвате на добрия човекъ, както да 1 о обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Правъ си, имамъ този недоста- тъкъ. но ще го изправя. Той знае, че нечисто¬тиите и слабостите на човека се намиратъ по краищата на неговия животъ, а не въ центъра. Затова, именно, за него всичко, което става въ живота, е добро. Следователно, като събе¬рете царя, добрия човвкъ и философа на едно мйсто, вие образувате единъ триъгълникъ. Царьтъ образува основата на триъгълника, а добриятъ чонЬкъ и филоеофътъ — останали¬те страни на триъгълника.
+
И тъй, всяка наука трябва да има свое практическо приложение. Запример, анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които се отнасят до душевното състояние на човека. Астрономията също има методи, които човек може да приложи в своя живот. Значи, каквото науката може да направи, и човек може да го направи. Англичанинът казва: Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя. Каквото великите хора са направили в миналото и каквото днес правят, и аз мога да го направя. Това е въпрос само на време. Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите. Има неща, които без любов по никой начин не стават. Запример, без любов човек не може да стане поет. Обаче, след като се разочарова в любовта поетът става философ. Значи, човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. Кога става човек добродетелен? Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия. Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон. Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед – философ, вечер – добродетелен, а през нощта намира Бога. В същност човек не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта. Това става само привидно. Човек не може да изгуби това, което е вложено в него, но той трябва да го развива, да уповава на него.
Презъ тази година ьи давамъ задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли некой вашъ братъ, който се е обезсърдчилъ, изпратете една до¬бра мисъль къмъ свръхсьзнанието му и про¬дължете пътя си. Отъ свръхсьзнанието му тази мисъль ще слезе въ подсъзнанието, по¬сле въ самосъзнанието, и най-после въ съзна¬нието. Като мине презъ четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо отъ себе си, кое¬то ще го ободри. Следъ известно време скръбь- та, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато некоя незаконоро¬дена мисъль влезе въ ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие требва да дър¬жите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимиятъ светъ ще ви изпрати та¬
+
 
+
Ето защо, казвам: Ако мислиш да пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите си крака. Ако искаш да разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искаш да бъдеш богат, не се надявай на баба си или на прадядо си. Надявай се на идейното, на Божественото в себе си. Като спазва тия положения, човек се чувствува млад, свободен във всички свои прояви.
+
 
77>
+
 
кива мисли, които ще изпждягь натрапенит-Ь. Така у васъ ще се създаде нова мисъль, коя¬то ще ви доведе до нови разбирания за жи¬вота, за природата. Така вие ще се научите, какъ да си помагате. Новите разбирания ще ви доведатъ до нови методи за работа.
+
 
Следователно, да бждешъ царь, това зна¬чи, да работишъ на физическия св-Ьтъ, да при- добиешъ красиво и здраво тЬло. Да бждешъ добъръ човекъ, това значи, да имашъ добре организирано сърдце. Сърдцето представя ме¬стото, дето се втичатъ и отдето изтичатъ изворите на живота. Да бждешъ философъ, това значи, да имашъ добре ор1 анизиранъ мо- зъкъ. Като работите върху себе си, да разви¬вате тия неща, вие требва да се пазите отъ еднообразието на живота. Като изучавате раз-личните отрасли на науката, изучавайте и раз-личните изкуства и занаяти. Всеки отъ васъ требва да има по една специалность, на която да разчита въ всички времена и при всички условия.
+
–  Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Всека окултна школа има предъ видъ да постави знанията на човека на практиче¬ска основа. Тя има за цель да даде на учени¬ка такива знания, съ които той може да си помага въ трудни моменти на живота. Нема ли такива знания, той на всека крачка ще се спъва. Материалните работи представятъ го- лема спънка за човека. Освенъ това, окултна¬та школа има предъ видъ да даде на учени¬ка поне елементарни познания за лекуване.
+
 
+
 
+
 
78>
+
6. Лекция от Учителя, държана на 31 октомврий, 1926 г. София.
Колкото повече знания има ученикътъ, толко¬ва по-свободенъ става. Щомъ е свободенъ, той може лесно да изказва идеигЬ си, да имъ дава възможность да се реализиратъ. НЬма идея, която да не може да се реализира. Това е въпросъ само на време. Ако въ настоящето не може да се реализира, въ далечното или близко бждеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоенъ е човЬкъ, толкова по- лесно може да реализира идеитЬ си. Изпра¬тете идеята си въ подсъзнанието и оставете я тамъ да расте и да се развива. Идеите, ка¬то растенията, като живите същества, ра- статъ и се развиватъ. Запримеръ, дойде ли до идеята, че требва да люби Бога, човекъ се натъква на големи противоречия. Т'Ьзи проти-воречия, именно, сж ценни. Те представятъ допирни точки на Божествената любовь. Това, което човекъ счита за непостижимо, предста¬вя, именно, допирни точки на Божествената Любовь, Мждрость и Истина. Когато човекъ дойде до една невъзможность за постигане на н'Ьщата, тази невъзможность наричаме грани¬ца на великия законъ, който реализира неща¬та. Тъй щото, дойде ли до безизходенъ пжть въ живота си, човекъ дохожда вече до гра¬ницата на Божественото въ света. Тази гра ница, именно, показва, че чов-Ькъ ще изл-Ь- зе благополучно отъ трудностите на своя животъ.
+
Мнозина запитватъ: Може ли любовьта да се прояви безъ съпротивление? Това е не¬
+
+
+
78>
+
възможно. Защо? Защото нНма две сж¬щества въ света, които, като се обичатъ, да сж напълно задоволени. Само Богъ може да бжде задоволенъ, да има всичко на разполо¬жение, затова Той представя идеалъ за всич¬ки хора. Оть това I лед ь ще, въ света има две сжщества: едното отъ тЬхъ е абсолютно съ-вършено - Богъ. а другото е абсолютно не¬съвършено — чов-Ькъ. Между т-Ьзи две сж¬щества има разбиране. Слабото, несъвършено¬то сжщество винаги разбира силното, съвър¬шеното. И обратно: съвършениятъ, разумни- ятъ винаги разбира слабия, несъвършения. Подъ думата „слабъ, несъвършенъ" разбираме чов-Ькъ, който има съзнание, но нъма условия.
+
И тъй, всЬка наука тр-Ьбва да има свое практическо приложение. Заприм-Ьръ, анато¬мията и физиологията разпола!атъ съ методи, които се отиасятъ до строежа и правилните функции на чов-Ьшкото т-Ьло; психологията разполага съ методи, които се отнасятъ до ду¬шевното състояние на чов-Ька. Астрономията сжщо има методи, които чов-Ькъ може да при¬ложи въ своя животъ. Значи, каквото науката може да направи, и човекъ може да го на-прави. Англичанинътъ казва: Каквото обикно¬вените хора могатъ да направятъ, и азъ мога да го направя. Каквото великите хора сж на¬правили въ миналото и каквото днесъ правятъ, и азъ мога да го направя. Това е въпросъ са¬мо на време. Каквато добра мисъль или до¬бро желание се роди въ васъ, вложете го въ
+
+
+
,40
+
подсъзнанието си и го оставете тамъ, докато му дойде времето. Животътъ съдържа всички възможности. Първо вложи мисъльта въ под-съзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъль. или не. Тукъ ще видишъ закона на вероятностите. Има не¬ща, които безъ любовь по никой начинъ не ставать. Запримеръ, безъ любовь човекъ не може да стане поетъ. Обаче, следъ като се разочарова въ любовьта поетътъ става фило- софъ. Значи, човекъ първо се влюбва, а по¬сле се разочарова и става философ ь. Кога става човекъ добродетеленъ? Когато изгу¬би смисъла на философията, когато фалира въ собствената си философия. Щомъ се разочарова въ добродетельта, човекъ намира Бога. Това е законъ. Като изгуби поезията си, човекъ намира философията. Като изгуби фи¬лософията, той намира добродетельта. Като изгуби добродетельта, гой намира Бога. Чо¬векъ преживява тия загуби и печалби всеки день: сутринь той е поетъ, къмъ обедъ — фи- лософъ, вечерь — добродетеленъ, а презъ нощьта намира Бога. Въ сжщность човекъ не може да изгуби нито поезията, нито фило¬софията, нито добродетельта. Това става само привидно. Човекъ не може да изгуби това, което е вложено въ него, но той требва да го развива, да уповава на него.
+
Ето защо. казвамъ: Ако мислишъ да пж,- тувашъ, не мисли за никакво превозно сред¬ство, но разчитай на здравите си крака. Ако
+
+
+
81>
+
искашъ да разрешишъ известенъ въпросъ, не
+
търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искашъ да бждешъ богатъ, не се нада¬вай на баба си или на прад-Ьдо си. Надавай се на идейното, на Божественото въ себе си. Като спазва тия положения, човекъ се чув¬ствува младъ, свободенъ въ всички свои прояви.
+
— В-Ьренъ, истинен ъ, чистъ и благъ всЪкога бжди.
+
6. Лекция отъ Учителя, държана на
+
31 октомврий, 1926 г. София.
+
+
+

Текуща версия към 20:45, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване


Път към свобода

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Чете се темата: “Какво представя щастието?”

За следния път всеки да донесе по сто житни зрънца, от най-хубавите.

Всяка наука има свое приложение, което има отношение, както към хората, така и към всички живи същества. Следователно, то може да бъде свързано с общия живот. Същевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека.

Вие всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя ъгълът. Ако начъртаете ъгъл, с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клин, на който предстои да извърши някаква работа. Ако някоя река срещне на пътя си един голям клин, тя ще се раздвои. В случая, клинът представя известно съпротивление за ръката. Първоначално съпротивлението е голямо, но колкото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинът в човешкия живот? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която, обаче, има големи препятствия. Независимо това, тази идея все ще излезе от главата на човека. Срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърдчава, защото препятствията не са вечни. Те постепенно се намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърдчи ли се от препятствието, човек се раздвоява. Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата. Същевременно, квадратът е път, по който човек може да изправи погрешките си.

Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват да философствуват, защо не могат да се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват. Който не разбира този закон, той изгубва разположението си и чака само някой да го предизвика, за да избухне. За такъв човек казват, че е разпасал пояса си. Дойде ли до това състояние, без да се подпушва, човек трябва да задържи пояса си, т.е. да прояви самообладание. Може ли да направи това, той ще почувствува в себе си изблик на голяма сила. Приложи ли самообладанието си, човек е асимилирал силата на съпротивлението в себе си, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила. Дойде ли в човека една мрачна мисъл, че не му се живее, той трябва да гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот. Той не трябва да се съгласи с нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще си отиде. Той трябва да я приеме учтиво, да я запита за близките й, да покани и тях на гости. Колкото да е слаб физически, щом не допуща отрицателни мисли в себе си, човек лесно може да ги носи на гърба си. Човек неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва да носи в себе си мисълта, че може да се справи с тях.

И тъй, знанието, което получавате, трябва да го прилагате, както във физическия, така и в психическия си живот. Обезсърдчите ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се от обезсърдчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга.

Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърдцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника.

През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата. Така вие ще се научите, как да си помагате. Новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа. Следователно, да бъдеш цар, това значи, да работиш на физическия свят, да придобиеш красиво и здраво тяло. Да бъдеш добър човек, това значи, да имаш добре организирано сърдце. Сърдцето представя мястото, дето се втичат и отдето изтичат изворите на живота. Да бъдеш философ, това значи, да имаш добре организиран мозък. Като работите върху себе си, да развивате тия неща, вие трябва да се пазите от еднообразието на живота. Като изучавате различните отрасли на науката, изучавайте и различните изкуства и занаяти. Всеки от вас трябва да има по една специалност, на която да разчита във всички времена и при всички условия.

Всяка окултна школа има пред вид да постави знанията на човека на практическа основа. Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота. Няма ли такива знания, той на всяка крачка ще се спъва. Материалните работи представят голяма спънка за човека. Освен това, окултната школа има пред вид да даде на ученика поне елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученика, толкова по-свободен става. Щом е свободен, той може лесно да изказва идеите си, да им дава възможност да се реализират. Няма идея, която да не може да се реализира. Това е въпрос само на време. Ако в настоящето не може да се реализира, в далечното или близко бъдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеята си в подсъзнанието и оставете я там да расте и да се развива. Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват. Запример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.

Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. – Защо? – Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представя идеал за всички хора. От това гледище, в света има две същества: едното от тях е абсолютно съвършено – Бог, а другото е абсолютно несъвършено – човек. Между тези две същества има разбиране. Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното. И обратно: съвършеният, разумният винаги разбира слабия, несъвършения. Под думата “слаб, несъвършен” разбираме човек, който има съзнание, но няма условия.

И тъй, всяка наука трябва да има свое практическо приложение. Запример, анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които се отнасят до душевното състояние на човека. Астрономията също има методи, които човек може да приложи в своя живот. Значи, каквото науката може да направи, и човек може да го направи. Англичанинът казва: Каквото обикновените хора могат да направят, и аз мога да го направя. Каквото великите хора са направили в миналото и каквото днес правят, и аз мога да го направя. Това е въпрос само на време. Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите. Има неща, които без любов по никой начин не стават. Запример, без любов човек не може да стане поет. Обаче, след като се разочарова в любовта поетът става философ. Значи, човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. – Кога става човек добродетелен? – Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия. Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон. Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед – философ, вечер – добродетелен, а през нощта намира Бога. В същност човек не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта. Това става само привидно. Човек не може да изгуби това, което е вложено в него, но той трябва да го развива, да уповава на него.

Ето защо, казвам: Ако мислиш да пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите си крака. Ако искаш да разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искаш да бъдеш богат, не се надявай на баба си или на прадядо си. Надявай се на идейното, на Божественото в себе си. Като спазва тия положения, човек се чувствува млад, свободен във всички свои прояви.


– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!


6. Лекция от Учителя, държана на 31 октомврий, 1926 г. София.