Разлика между версии на „Проявлението на Любовта“

Текуща версия към 14:18, 10 април 2011

Беседи

Съборно слово

Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.

Проявлението на Любовта

1. В начало бе Словото

2. Отче наш

3. Псалом 91

4. Благославяй, душе моя, Господа!

5. Добрата молитва

Лозинка за деня:

И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни.

Днес ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда.

Четиво за през деня: 17-а глава от Евангелието на Матея, 1-ва глава от Евангелието на Марка, 11-а глава от Евангелието на Лука, 21-ва глава от Евангелието на Йоана, Псалом 56. Да се прочете и 24-та беседа: В който град влезете.

Запишете си следния стих:

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста,

после мирна, приветлива, благопокорна,

пълна с милост и добри плодове,

безпристрастна и нелицемерна.

Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го за общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре ...“ – мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих, и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати, и не я поздравявате, а само я погледнете, за да видите какъв е изразът ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене у дома! От дълго време те очаквах!“ Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувства близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости.

Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб, да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Някоя сестра си вдига ръката насам-натам, не е приветлива. Като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в Любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представяш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се вчесвате, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че ако един човек ви е разлюбил, и Господ ли ви е разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи, събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам.“ – Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Сега ако някой ви попита как познавате кога обичате някого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на Любовта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта?

Отговор: Жертвата.

Жертвата после дохожда. С какво се отличава първото проявление на Любовта? Като обикнеш някого, по какво познаваш, че го обичаш?

Отговор: Внимателни сме, ставаме добри, любезни.

Вие отивате изведнъж в Духовния свят. Как се проявява Любовта тук, на Земята? Всичко, което казвате, е вярно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление, с което ние съзнаваме, че в ума ни се събужда нещо? Това, че този предмет привлича нашето внимание, и то е вярно. Така е, но кое е първото проявление на Любовта? То е толкова малко, всички го правите. Забележете, когато едно дете мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, после пак погледне нагоре. Детето обръща внимание на предмета, изследва го, гледа го, наведе глава надолу и после пак гледа нагоре. Същият закон е и когато обичаш някого. Ти го поглеждаш, все го поглеждаш.

Ще ви приведа един малък пример, за да видите какво нещо е Любовта, какъв образ имат човешките чувства, човешките прояви. Вие не вземайте това обяснение в отрицателен смисъл – да мислите, че всичко онова, което човек проявява, е глупаво. Не, то е проявление на Любовта. Как се проявява човек в Любовта? Един млад момък, млекар, вика из улиците: „Мляко, мляко!“ Върви той из пътя си. Обаче един ден вижда, че една млада мома излиза от една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пак я поглежда, пак наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутрин, като донася млякото, минава през същата улица, спира се пред вратата на момата, застоява се там и извиква: „Мляко!“, но гласът му става мекичък – озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата и момата излиза. Той е много внимателен и като налива млякото, то прелее. На другите оставя един пръст празно, а като налива на нея, прелива. Тя казва: „Много е, много.“ — „А, не е, не е много.“ Всяка сутрин, като наближи вратата, вика: „Мляко, мляко!“ Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назад, усмихва се. Тъй млякото лесно върви. Че туй е хубавото в живота!

Да извадим сега закона. Същото нещо е и когато обичаш Бога. Като отиваш при Господа, трябва да ти е радостно. Цял ден ще викаш. Отиваш ли при Господа, млякото лесно се продава. Вие някой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла е Любовта, но вие казвате: „Аз съм човек на 40-45 години и да се влюбвам! Това е глупава работа!“ Ами кое е умното? – „Аз имам да се занимавам с философски работи. С тази работа не се занимавам.“ Любовта – това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да свършим; тя е едно чувство, което прониква дълбоко в душата и се проявява навън. То струва милиони. След като заминеш за другия свят, това чувство и там ще те последва. Тя съществува с хиляди години. Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе. Парите няма да дойдат с тебе, дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с тебе. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да не се срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Такъв човек изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишеното чувство. Когато дойде Любовта, в нас започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си. И тъй, първото нещо, което детето проявява при Любовта, е, че като минава по пътя, дето е плодът, изпраща мил поглед към него. Второто нещо, което детето проявява в любовта си: то иска да работи – крои си един план по кой начин да снеме този плод отгоре, как да го достигне. То може да го снеме по правилен или по неправилен начин. Представете си, че господарят на това дърво всяка сутрин седи там и пази. Детето погледне към плода нагоре, погледне към господаря и си заминава. Втория ден пак същото. Казва: „Този господар няма ли да се махне?“ Едно препятствие е той. У детето има едно желание: всички мъчнотии, които му препятстват, да се махнат. То гледа как да се махне този господар. Този господар трябва да бъде много внимателен. Той, като види, че това дете гледа към дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава детето няма да иска господарят да се махне, но ще каже: „И плодът е хубав, и господарят е добър.“

Не се стремете да достигнете вашите желания изведнъж. Когато едно желание е силно у вас, дайте му място, понеже силните желания, неизпълнените желания дават подтик, енергия за работа. Щом се постигне едно желание, деятелността се спира. Гладен си – не бързай да се наядеш изведнъж. Защо? Защото гладът продължава живота. Оставай всякога гладен! Каквито желания и да имаш, не ги реализирай изведнъж, нека мине малко време. Тъй че не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяват, разширяват, докато се развият. Да допуснем, че у вас се развива гневът. Гневът не е лошо нещо, но не го оставяйте изведнъж да се прояви. И тук действа същият закон. Нека те разширява гневът, нека те напряга, но ти го дръж ден, два, три. Той не трябва да се махне изведнъж. Пък вие изведнъж искате да го изхвърлите някъде и нему става жалко. Дръжте го ден, два, три, пет, десет – да работи във вас. Не е разумно да го изхвърлите изведнъж навън. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: „Много скоро ми дадоха пътя.“ И знаете ли колко е отмъстителен гневът? Ти се разгневиш, набиеш някого, изпратиш го навън, но дойде дяволът, даде заявление против тебе и веднага те турят в затвора. Защо? Защото си изпратил гнева преждевременно. Казват: „Недей се гневи!“ – Гневи се, но не изпращай гнева си навън. Как ви се вижда тази философия? После дойде съмнението, съмняваш се в нещо. Не изпращай съмнението навън. Дръж го, нека те човърка. А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три – накарай го да работи.

Това са отрицателните страни на живота. Вие, като ученици, разумно трябва да разглеждате всички прояви на живота. Например някой път вие плачете. Какво трябва да правите тогава? Аз бих желал всички да имате по едно малко шишенце и да събирате в него сълзите си. Вие казвате, че вашите сълзи били много свещени, а ги оставяте да падат на земята, да се цапат. Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? Ако те са най-свещените неща, как оставяте тия свещени неща да падат по земята? Имате ли поне малко памучец за тия сълзи? По-практично е да си служите с памук, но той ще бъде особен памук. Ще го напоиш със сълзите си и ще го дигнеш някъде. Пък когато заплаче някой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! Вижте колко е неделикатно човешкото сърце! Вие говорите за Любов, но вашето сърце не е тъй нежно. Вие не сте още нежни. Например аз ви чувствам: седите тук, но вие сте чужди един за друг, не можете да видите нещо красиво помежду си. За да видите красивото в човека, Бог трябва да влезе в него. Как ще видиш красотата? Божията светлина трябва да освети душата на този човек, та да видиш, че и у него има хубави работи. Щом дойде Божественото в него, тогава и ти ще видиш Доброто. Щом го обикнеш, и Божествената светлина ще дойде в него, той ще стане умен. Не го ли обикнеш, не е умен, няма красота в този човек.

Сега аз ви давам един метод, по който да работите тази година. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както аз сега седя, размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокат, търговец, доктор или какъвто и да е – помислете какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш 1000 лева повече, но това не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво не ви достига. Много работи не ви достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта. Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го. Любовта, като погледне мъртвия, оживява го. И тъй, първото нещо е това: Любов, която не възкресява, не е любов. Възкресението е най-силното качество на Любовта. Искате ли да знаете какво нещо е Любовта, следете дали тя възкресява. Мъртъв си, но погледне ли те Любовта, ти възкръсваш. Като дойде светлината на Любовта, всичко се осмисля.

Допуснете сега, че вие обиквате някого. Ще ви представя от мое гледище каква е тази обич. Представете си, че аз живея в един палат с хиляда прозорци, през които мога да виждам Слънцето. Тия прозорци имат всевъзможни цветове: бели, синички, червени, зелени, какви ли не цветове. Някой път аз поглеждам Слънцето през един от тия прозорци и му се радвам. Ако се затвори този прозорец, ще ми стане мъчно, но имам още толкова много прозорци, през които мога да гледам Слънцето. Ако се затворят всичките прозорци, ще ми стане ли мъчно? Това нещо ще бъде ли нещастие за мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мъчно. Ами ако изляза из палата навън, ще ми пречи ли нещо да гледам Слънцето? Като изляза вън, трябват ли ми прозорци? Докато сме на Земята, ние имаме нужда от прозорци – ще гледаме Бога все през хората. Но като излезем извън физическия свят, нямаме нужда от прозорци. Докато си в този палат, ще пазиш прозорците си – прах да не пада по тях, чисти да са. Ако се набере много прах, нищо няма да виждаш. Представете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци са живи. По какво се познава, че са живи? Като погледнеш Слънцето през един от тези прозорци, ако обичаш този прозорец, той става прозрачен, ясен и ти всичко можеш да видиш през него. Пък щом му се разгневиш, той става мрачен, материята му се сгъстява, затваря се той и нищо не можеш да виждаш. Затуй, като гледате Слънцето, трябва да обичате прозореца, през който гледате, за да позволява той на Светлината да влиза вътре.

И тъй, качество на Любовта е, че тя възкресява.

6. Гимнастически упражнения

28 август, петък, 5 ч.