Разлика между версии на „Святото място“

Текуща версия към 20:05, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока и растене - Жануа

СВЯТОТО МЯСТО

VI година (1926-1927)

20-а школна лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 13.II.1927 г., неделя, 7.25 ч вечерта.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Преди вечерята – обща, учениците от класа с Учителя. Картошки със сол. Всичко е готово.)

Яденето към кой род от науката спада? (- Към физиологията.)

Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.

Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)

(7.30 ч. Вечерята.) Запалете всички лампи в салона. (В 8 ч се свърши вечерята.)

Преди да се чете нещо, изпейте «Давай, давай».

Б. Б.* чете нещо върху приказката: Един свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа?» – «Не знаем», отговорили те. Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»

Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог. Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад. При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде. Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.

Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.) (Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост. III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!

Р. Г.: Три малки притчи.

П.Т-а.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите. В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо. То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)

(8.20 ч вечерта. Учителят:)

Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошъл навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.

Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна – трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение - младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота. Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.

Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.

Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак?» – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица вие разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там. Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход. Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?

Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват*.И после – тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.

Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.

Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.

Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо. Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви. Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.

(9.25 ч вечерта). Изпейте сега една хубава песен. Най-любимата ви песен.

«В начало бе Словото».

Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко ». А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!»)

Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнъж ти дойде една посторонна* мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.

Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. Например някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.

Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?

Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ѝ е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ѝ и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.

Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.

Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя ». Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.

Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.

После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.

То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски* работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.

Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме?» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.

Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.

Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жаден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ѝ, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.

Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубавите работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, който съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.

Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.

Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения ? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.

Я изпейте сега «Сине Мой!»

• Б. Б. – вероятно Боян Боев

• преодолявам – остар. преобладавам

• посторонен – остар. страничен

• базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс-тур.) – остар. търговец, търгаш