Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | [[Беседи]] | ||
+ | |||
+ | [[Общ Окултен Клас]] - ПЕТА ГОДИНА ([[1925]]-[[1926]]) | ||
+ | |||
+ | [[КНИГА: Светлина на мисълта]] | ||
+ | |||
==Веригите на съмнението== | ==Веригите на съмнението== | ||
Текуща версия към 18:54, 6 април 2011
Общ Окултен Клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
Веригите на съмнението
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление.
Четоха се резюмета от темите:”Разлика между самообладание и въздържание", и”Отличителни черти на четирите годишни времена."
Чете се темата:”Качества на най-голямото и на най-малкото число."
Питам: каква разлика има между относителен и абсолютен морал? Често се говори за закони, за известни морални положения. Както всеки дом има свои установени закони и правила, така и всяко общество има свои установени закони и морални правила. За да разберем живота, ние трябва да започнем от дома. Майката и бащата създават законите в дома. Майката напълни 10-20 кутии с различни сладка, затвори ги добре и казва на децата си: няма да бъркате в тези кутии! Децата знаят, че в тях има сладка, които тъй много обичат. Те знаят, че ако бъркат в кутиите, ще дойде пръчицата, ще има мъмрене, плач, сълзи. После ще дойде лъжата, а оттам и смущението. Значи, докато детето е малко, престъпление е, ако само бърка в кутиите. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, те имат право да отварят кутиите, да си взимат сладко. Това за тях не е престъпление. Туй е относителен морал. Или, когато кутиите със сладко са на майката, и детето бърка в тях, това е престъпление, за което ще има пръчица. Ако кутиите са ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате в тях.
И тъй, има общи положения в живота, нарушенията на които в един случай биват неморални, а в друг случай - морални. Например, не е морално детето да бърка в кутиите със сладко, без волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрешение да бърка, това не е престъпление. Обаче, за големия син, или за голямата дъщеря е морално, когато сами отворят кутиите със сладко и ядат. Престъплението на детето се състои в това, че то не е питало майка си да яде, или да не яде сладко. Подобно нещо се случва и в общества, където има установени правила и закони, както и в училищата. За пример, казано е, че учениците трябва да бъдат сериозни в клас, да не се смеят. Обаче, един от учениците се смее за нещо. Веднага учителят го пита: Драгане, защо се смееш? Защо пък да не се смее? Какво престъпление е направил, че се е засмял? Престъплението е само там, че ученикът се е засмял в клас, където гамата е съвсем друга. Когато учениците се смеят в клас, гамата на мисълта се изменя, и учителят губи връзка в работата си. В гамата на смеха има вибрации, различни от тия на мисълта, вследствие на което ученикът може да се смее само след свършване работата на учителя. Само по себе си в смеха няма нищо лошо, но между смеха и сериозната мисъл няма съответствие. Обикновено, смехът идва след голяма скръб, като реакция на скръбта. След всяка сериозна мисъл идва посредствена мисъл. Това нещо се забелязва и между религиозните хора. При голямото усилие от тяхна страна, непрекъснато да поддържат религиозно настроение в себе си, настъпват обратни реакции.
Казвам: имайте предвид следното правило. Между всички мисли, чувства и действия в човека всякога трябва да има хармонично, преходно състояние. Човек не трябва да бъде краен. Наистина, това зависи от неговото развитие, но всеки ден той трябва да придобива нещо, колкото малко и да е; този малък придатък спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервният човек, за пример, и духовен да стане, пак е нервен; подозрителният човек, и духовен да стане, пак е подозрителен. Подозрителният човек цял да облечеш в морални положения, пак подозрителен ще остане. Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява. Когато един вълк се върне от обиколка, друг вълк му казва: ти си ходил в някоя кошара. Вторият се съмнява в първия, че е ходил в някоя кошара, откъдето е задигнал някоя мазна овца. Обаче, има неща, в които ние никога не можем да се съмняваме. За пример, никога една овца не може да се съмнява в друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? - Защото, според устройството на овцата, невъзможно е тя да яде месо. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овците, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват. Казвате за някого: този човек има вълчи характер. Това подразбира, че този човек е свързан със съответни сили в природата. За тази цел такъв човек трябва да бъде постоянно нащрек, да търси устойчиви сили, с които да се свързва.
Следователно, вълк във вълк се съмнява, че е ял месо. Овца в овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче, вълк във вълк може да се съмнява, че е ял корени. Защо? - Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи, вълкът подозира и в лошото, и в доброто. И затова, на хора, които имат вълчи характер, и лошо да им направиш, и добро да им направиш, все подозират. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях. Това са занимания, задачи, които човешкият дух трябва да разреши. Често на духовните хора се дава задача, да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. В това отношение духовните хора трябва да бъдат алхимици, да превръщат неблагородните прояви на естеството си в благородни. Задачата на алхимика е да превърне желязото в злато. Задачата на духовния човек е да превърне някои свои низходящи сили във възходящи. Например, той трябва да видоизмени своето невежество, своята лошавина. Лошият човек е богаташ, който трябва да работи над себе си.
Питам: вие, които от толкова години работите над себе си, как превръщате силите на гнева? Ти се заканваш някому, показваш ту левия, ту десния си юмрук. Левият юмрук показва, че сърцето ти трябва да взима участие във всяка работа; десният юмрук показва, че и умът ти трябва да взима участие. Мърдаш ли главата си, това показва, че и тя трябва да взима участие. Мърдаш ли краката си, това показва, че и те трябва да взимат участие.
Ще ви дам един пример, да видите, докъде може да отиде човешкото подозрение. Един мъж, който бил много ревнив, всяка вечер, преди лягане, взимал една верига и за единия край връзвал десния крак на жена си, а за другия край завързвал своя ляв крак. След това заключвал добре двата края на веригата и лягал да спи. Сутрин, като ставал, той поглеждал дали веригата е заключена. Винаги намирал веригата заключена, но пак се съмнявал и казвал на жена си: ти си ходила някъде тази вечер. Твърдението му, че тя е ходила някъде, е вярно, но как е ходила? Всеки човек в съня си ходи тук-там, движи се, среща се с хора, разговаря се. Обаче, физически, с тялото си тя никъде не е ходила, и затова му казвала: къде мога да отида? Нали ти сам ме заключваш и отключваш? Къде мога да ходя с тази верига? Казвам: страшно нещо е човешкото подозрение!
Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче, в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението.
Примерът, който ви дадох за ревнивия мъж, добре характеризира съмнението в човека. Той сам завързва крака на жена си с верига, а на сутринта я пита: къде ходи тази нощ? В същото положение се намирате и вие. Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж идва съмнението при вас, казва: какво си се изправил, като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава? И вие казвате: няма да се моля! Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота? Вие захвърляте книгата настрана, казвате: какво съм се зачел? Нищо не мога да направя. Започвате да пеете, съмнението пак идва: какво си се разпял? Младите нека пеят! Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате, всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: никъде няма да ходиш! Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.
Днес много мъже връзват жените си с такива вериги; и много жени връзват мъжете си със същите вериги. Такива вериги има и в Русия, и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в България, само че още не са изнесени вън, да ги видят всички хора. Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: ние можем и без вериги на краката! Жената трябва да каже на мъжа си: ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. Където се обърнете, навред плодни дървета с по един, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това, вие можете да си късате от всички плодове. В този красив свят няма никакви животни: нито млекопитаещи, нито птици, нито риби. Водата в моретата е тиха и спокойна; въздухът е чист и прозрачен; слънцето грее ярко, то е в зенита си. Представете си, че вие живеете сам в този свят. Как ще се чувствувате? Ще кажете: страшно е тук, голяма самотия съществува, не мога да живея в този свят. В кой свят искате да ви постави Бог? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. В идейния свят не можете да живеете сам. За да живеете в идейния свят, вие трябва да научите езика на растенията, и с тях да се разговаряте. Те ще ви покажат Божествения начин, по който трябва да живеете. Казано е в Писанието:”Праведният ще бъде като дърво, насадено в Божествената градина". Влезете ли в идейния свят, вие ще бъдете като дърво, или като някое малко цветенце. Сега хората си представляват рая нещо подобно на този свят. Мислите ли, че като отидете не онзи свят, ще бъдете същите, каквито сте били тук? Там няма да остане помен от вашата външна форма. Как ще се познавате тогава? Има един начин, по който хората се познават. Да познаваш един човек, и той да те познава, непременно трябва да имате вяра един в друг. Нямате ли вяра помежду си, вие не се познавате.
Съвременните хора не си вярват. Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: не говориш от сърце. Кажеш му: ти си малко сприхав човек. - Защо ме нападаш? И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява? Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. Ако искаш музика, ще бутнеш един ключ, и ще слушаш най-хубавата музика в света. Искаш да четеш, ще бутнеш втори ключ, и пред тебе ще се наредят най-хубавите и мъдри книги в света. Искаш да изучаваш небето - ще бутнеш трети ключ, и ще видиш пред себе си най-усъвършенствувани инструменти, с които ще наблюдаваш небето. Каквото душата ти пожелае, ще имаш, като в 1001 нощ. Ти ще четеш, ще учиш, ще се наслаждаваш в този свят, ще размишляваш, но навсякъде и във всичко ще бъдеш сам. Бихте ли желали да отидете в този свят? Не бихте желали. Щом е така, трябва да признаете, че светът, в който сега живеете, е много красив. В този случай идейният живот подразбира само един човек. Когато двама души се явят, идея не може да съществува. Идеята е само една, затова, именно в идейния свят може да живее само един човек. Където има двама души, там идея няма, но има разногласие. Когато се явиха двама души в света, и дисхармонията произлезе.
Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче, първо човек трябва да мине”нирвана", за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на”вечната светлина", където нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал.
Казвам: този свят, където сега живеете, има много лъжливи положения, от които трябва да се пазите. За пример, някой казва: аз съм много любознателен, а всъщност той е любопитен човек. Ще видите този човек, как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пък не могат да пазят тайна. Някой им казал нещо, и те веднага ще го предадат на няколко места. Няма нищо престъпно в предаването, но като разнасяте думите от едно място на друго, все ще направите някаква погрешка. Ако речете да криете от всички, това пък е друга крайност. Човек трябва да разбира, какво да крие и какво да казва. Питам: трябва ли майката да крие кутиите със сладко от децата си, или не трябва?
Мнозина казват, че нашият живот трябва да бъде отворен. Това донякъде само е вярно. Нашият живот може да бъде отворен само за разумните хора. Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение. За онези, които не го познават, е безразлично, дали той е добър, или не. От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае, как да помага и на ближните си.
Съвременните хора работят за възпитанието на младите, но все със стари методи - бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не са дали добри резултати. Добрият човек трябва да работи с нови методи, които доброто налага. Ако такъв човек направи хиляди добрини, а една погрешка, тази погрешка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошият човек направи хиляда злини, а едно добро дело, доброто дело по сила ще се равнява на хилядата злини. Последното дело на човека компенсира всичките му предишни дела. Значи, ако през целия си живот сте правили добрини, а най-после направите едно зло, това зло няма да заличи добрите дела, т.е. доброто във вас, но ще му противодействува; щом му противодействува, то кармически ще спре добрите ви начинания. Тогава във вашия живот ще дойдат ред нещастия, които временно ще спрат развитието ви. Който разбира този закон, той няма да предизвика кармата си. Понякога, тъкмо дойде време Бог да благослови някого, и той направи някаква погрешка, с която спира Божието благословение. Тогава идват ред страдания, чрез които той трябва да изкупи погрешката си, за да може след години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примери имаме с Давид, с Яков и с много други. В това отношение човек не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен.
И тъй, говорите ли за погрешките на хората, трябва да бъдете много внимателни, защото те са крайно чувствителни. Ако речеш да изправиш една погрешка на човека, той няма да те разбере право и ще започне да се съмнява в тебе. Аз съм правил ред опити и виждам, колко хората са съмнителни. Казвам на някого, че има еди-каква си погрешка. Той веднага се обижда и ме пита: кой ти каза това? Казвам: все ще ми е казал някой. Първо аз ще те видя; после хората ще ми кажат; след това ангелите ще ми кажат, а най-после и Бог сам ще ми каже. Значи, първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: кажи на този човек, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо страдание. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. И вас виждат, и вие виждате - всички сте ясновидци. От виждане до виждане има разлика. Когато обичате един човек, вие виждате по един начин; когато не го обичате, вие виждате по друг начин. За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно. На първо място е необходимо спокойна атмосфера, защото и в духовния свят стават пертурбации, както и във физическия. Ако вашият дух не е тих и спокоен, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свят. Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука.
Първата задача, която ви предстои, като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздействува, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си - съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво.
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
14. Лекция от Учителя, държана на 17 февруари, 1926 г. в град София.