Разлика между версии на „Четирите действия“

Текуща версия към 21:33, 5 април 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Козативни сили

ЧЕТИРИТЕ ДЕЙСТВИЯ

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

Размишление

Чете се темата: „ Добри и лоши последствия от богатството и сиромашията".

Следния път пишете върху темата: „Разлика между въздържание и самообладание".

Сега ще ви напиша следните действия:

5 + 3 = 8 9x3 = 27

8-6 = 2 7:4 = 7/4

Всяко число е жива сила. Какви отношения имат тези числа помежду си? Някой казва: „Какви отношения имат тук написаните числа помежду си аз не зная, но знам, че 5 + 4 = 9 или 8-6 =2 и т.н." Така е, но числата имат отношения помежду си. Какво знаете вие за числата 4 и 5 например? Какво трябва да направите с тези числа? Да ги съберете. Числата 8-6 трябва да се извадят. Числата 9x3 трябва да се умножат и най-после, числото 7 трябва да се раздели на 4.

Вие, макар и окултни ученици, се намирате в положението на обикновените ученици. Седите на местата си, мислите, че много знаете, но щом излезете на черната дъска, всичко забравяте. Това не е знание. Знание е само това, което можете веднага да приложите в живота. Това изисква живата природа, за което дава на ученика ред методи, закони и правила. Например вие имате някоя мисъл или някое чувство, които ви смущават. Те представляват трудни задачи за разрешение. Какво трябва да направите? - Обърнете се към живата природа, която ви дава четири начина за разрешение на вашите задачи: вие можете да ги решите или по закона на събирането, или по закона на изваждането, или по закона на умножението, или по закона на делението. Значи събирането, изваждането, умножението и делението са четири начина, по които може да решавате и най-трудните си задачи. Питам: Какъв пример можете да дадете от живота, който да решите по един от тези методи? Например вашият син иска да следва в странство. Вие се чудите как да решите този въпрос. Много лесно. Ще извадите пари от джоба си и ще го изпратите в странство. Значи този въпрос се решава по закона на изваждането.

Често съвременните хора се занимават с поезия и казват: „Дойде ми една поетична мисъл в ума." Друг казва: „Имам поетическо настроение." Всъщност каква е разликата между прозата и поезията? Прозата и поезията са състояния у човека, както например материята има различни състояния. Прозата може да се уподоби на твърдото състояние на материята, каквото е въглеродът. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородът. Твърдата материя, т.е. прозата, е устойчива. Върху нея може да се сее жито, царевица и други семена и да се събират плодове. Въздухообразната материя пък,т.е. поезията, е проводник на топлината. Слънчевите лъчи минават през нея. Те обичат поезията. Ако поезията не съществуваше, слънчевите лъчи нямаше да преминават през нея; те щяха да се отклоняват от своя път, вследствие на което земята щеше да бъде лишена от тях. Какво представлява земята без слънцето? Какво ще стане със земята, ако слънчевите лъчи не я огряват? Тя ще загине. Защо слънчевите лъчи не могат да стоплят луната, както отопляват земята? Ще кажете, че луната отразява слънчевите лъчи, затова не може да се стопли. Защо ги отразява? По кой закон ще разрешите този въпрос?

Съвременните учени казват, че луната е студено тяло, което е изгубило своята първоначална топлина и светлина, вследствие на това се е втвърдила. Те казват още, че на луната няма никакъв живот. Питам тогава: Какво може да направи едно мъртво тяло? - Нищо не може да направи. На основание на същия закон, питам: Как могат да се нарекат тези хора, които както луната отблъскват Божията Любов, която пада върху тях? Те са мъртви хора. Когато слънчевата светлина пада върху луната, тя я отблъсква и препраща на други тела. По същия начин, когато Божията топлина и светлина падат върху мъртви хора, те ги отблъскват от себе си и препращат върху други хора. Следователно всички хора, които приемат Божията светлина и топлина и ги използуват разумно, ние наричаме живи хора.

Често вие разрешавате въпросите си по обратен път, но трябва да знаете, че природата обича правилност и точност. Имате ли известна идея, тя трябва да бъде точно определена. За пример някой казва: „Аз искам да обичам." Как искате да обичате: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на делението? Обаче в математиката има друг закон, по който можете да решавате въпросите. Кога ще можете да се ползвате от този закон? Сама след като имате резултати от законите на четирите елементарни действия. Щом получите резултати от тях, вие ще ги повдигнете в пета степен и ще се ползвате от закона на висшата математика. Вие повдигали ли сте резултата на някое действие в пета степен? Ако някой от вас е повдигал резултата на някое свое действие в пета степен, нека разкаже как е направил това. Казвате: „Трудна работа е тази." Как мислите вие? Който влезе в окултната школа, той ще се натъкне на мъчни проблеми за разрешение. Казвате: „Всички въпроси се разрешават с любов." За каква любов говорите вие? За любовта на света ли говорите? Ако разбирате тази любов, нима майките не обичат децата си? При това често се говори, че любовта царува навсякъде. Щом е така, откъде произтича дисхармонията в обществата? Нали всички хора са родени все от майки? Нали всички хора са заченати все в любов? Обаче в любовта на съвременните хора липсва нещо. В нея не са спазени всички процеси, всички изисквания, които любовта включва.

Сега, като се говори за любовта, мнозина мислят, че могат да й се отнемат няколко от съществените качества и пак да се нарича любов. Генералът ходи, движи се, вика, ругае войниците и си мисли, че има любов. Защо когато види някоя млада, 19-годишна мома, той е мекичък, нежен с нея, разговаря се кротко, тихо? Той й казва: „Не зная какво да правя. Труден е животът! Тъжно ми е на сърцето!" Защо този генерал е толкова груб с войника, а тъй мекичък и нежен с младата мома? Вие ще кажете, че причината за това е момата, пред която той иска да се докара малко, а пред войника няма защо да се докарва. Въпросът не се решава така. Генералът е мек спрямо момата, защото тя внася нещо ново в неговата душа. Следователно, когато не можем да внесем в душите на хората това, от което те се нуждаят, ние имаме обратни резултати. Защо? - Защото тогава процесите както в природата, така и в математиката не се извършват правилно. Щом процесите не стават правилно, и резултатите им няма да бъдат правилни.

Съвременната религия препоръчва на хората разкаяние като едно от важните условия за придобиване на спасение. Да се разкае човек, да признае и разбере своите погрешки, преди всичко той трябва да знае как да ги изправя. Който не знае и не може да изправя погрешките си, всъщност той не ги знае. Да познаваш, да знаеш нещо, това подразбира да имаш два противоположни възгледа, които да сменяваш един с друг. Например вие разглеждате здравото и болезненото състояние на човека. По какво се различават тези две състояния? Ако се обърнете към съвременните медици, те ще ви дадат ред отличителни качества за болния и за здравия човек, както и ред правила за лекуване на болния и за запазване здравето на здравия. Обаче окултната наука разглежда този въпрос другояче. Тя казва: Болезненото състояние на човека се дължи на неправилното разпределение на жизнените енергии в някои части на организма. Тази енергия е натрупана в някои части на организма повече, а в някои -по-малко, вследствие на което се забелязва известна дисхармония или едно неуравновесено състояние в човека. Изобщо болните хора са много лековерни. Те постоянно викат лекари, приемат лекарства, като се надяват, че състоянието им ще се подобри. После чуват някъде, че еди-коя си баба лекува болни като тях и те веднага я извикват, искат и от нея лекарства. След това извикват още двама лекари, които също им дават лекарства. По този начин от смесването на разни лекарства в организма настава противодействие, реакция, чиито резултати не могат да бъдат добри. Разните лекарства на лекарите създават цяла каша в организма. В това отношение, ако болният се лекува само от един лекар, той ще оздравее по-скоро. Българинът, който е практичен, по този случай е създал поговорката: „Много баби, хилаво дете". Когато се говори за здравия човек, това подразбира, че енергиите в неговия организъм са правилно разпределени навсякъде. Помнете следния закон: когато слушате много умове или когато пиете вода от много извори, вие нищо няма да постигнете. Под думата „извори" ние не разбираме чешми, водата на които е от един и същ извор, но подразбираме качества вода. Има води, от които човек, като пие, оздравява; има води, от които човек се разболява. Водата на първите извори е магнетическа; тя се отразява благоприятно върху здравето на човека. Към водите, вредни за организма на човека, спадат блатистите, застоялите, понеже в тях попадат гниещи вещества, които ги развалят. По същия начин и в ума на човека попадат мисли, които се задържат за дълго време и както органическите вещества, така и те започват да се разлагат, вследствие на което покварят човешкия ум. Следователно изхвърлете навън всяка мисъл, която се задържа за дълго време в ума ви; тази мисъл е непотребна за вас. Казвате: „Коя мисъл е непотребна?" Представете си, че вие имате голям двор около къщата си. Един селянин, ваш познат, иде на пазар в града и ви моли да му разрешите да вкара колата си за малко във вашия двор. Вие му позволявате и той вкарва колата си, оставя я в двора и бърза да отиде в кръчмата. Влиза в кръчмата, среща се с приятели и започва: хайде за здравето на жена си; хайде за здравето на децата си - времето лети. Минават час, два, три, пет, десет, а колата и конят неразпрегнати, седят в двора на приятеля му. Колата и конят представляват една застояла мисъл в човешкия ум. Какво трябва да се направи с нея? Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор. Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон. Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе. След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време. Ако наистина имахте светлата идея да служите на Бога, защо трябваше да я забравяте?

Питам: В какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява в следното: гладният да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш; наскърбеният да утешиш; невежият да просветиш; спорещите страни да примириш и т.н. От какво произтича спорът между хората? Когато двама души спорят, причината за това е, че за тях няма място - тясно им е. За да не спорят, единият от тях трябва да отиде на луната, а другият да остане на земята. Недоволството между хората показва, че хлябът им не е достатъчен. Ако има хляб в изобилие, те ще бъдат доволни. Защо са недоволни чиновниците? - Малко им плащат. Ако им плащат добре, всички ще бъдат доволни и добре разположени. Доволството създава добро разположение на чувствата.

Това не е някаква философия. Утре ви вземат парите и вие изгубвате своето разположение. Повечето съвременни хора се менят според условията на живота, а условията днес са много променливи. Човекът на положителната философия и наука не се изменя, т.е. той не се влияе от условията. Той разполага с тях при всеки даден случай. В това отношение този човек разбира четирите действия в природата. И затова, като дойде една мисъл в ума ви или едно чувство в сърцето ви, вие трябва да знаете по кой закон се движат те: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на делението.

И тъй всяка мъчнотия или всяко страдание в живота ви спада към едно от тези четири действия и според тях ще ги разрешите. Кажете ми къде ще употребите събирането например? С кое действие започвате живота си? Някои от вас, като ме слушат, казват: „Тази работа не е за нас. Ние сме стари вече. Живели сме доста години, събрали сме опитности, повече няма какво да учим. Сега трябва да си поживеем малко, докато дойде деня да заминем за онзи свят. Младите нямат много опитности, те нека учат, нека се развиват." Ако вие като стари мислите, че имате голяма опитност, много птици имат по-голяма опитност от вашата. Например петелът предсказва по-рано и по-точно времето, отколкото най-новите барометри. Аз имам един пишещ барометър с осем барабана, който не е толкова точен, колкото петлите. Един ден чувам петлите пеят за промяна на времето. Гледам барометъра, още нищо не виждам отбелязано за развала на времето. Казвам: Барометърът още не е получил никакви сведения за времето, когато петелът вече съобщи това. Едва след няколко часа барометърът отбеляза развала на времето, т.е. и той се присъедини към мнението на петлите. И действително не се мина много и времето се развали. Както виждате, петлите имат тънки чувства, тънки усети към промяна на времето.

Казвате: „Хората пък умеят да уреждат живота си добре." Ако е въпрос за уреждане на живота, много животни и в това отношение имат по-голяма опитност и от хората. Вземете за пример пчелите. В организационно отношение те са по-добре уредени от хората, които трябва да вземат образец от тях. Наистина тяхното уреждане е частично само, но затова пък е образцово. Значи и на пчелите липсва нещо, както и на всички останали животни, дори и до човека. Обаче това, което липсва на хората, съставлява подтик за постигане на нещо велико. То е път, който хората трябва да изминат, да достигнат до онези неща, които за в бъдеще ще им се открият.

Сега, като говорим, че в някои отношения пчелите имат по-голяма опитност от хората, това ни най-малко не трябва да хвърля сенки в живота ни. Например кой човек може да извади мед от цветята, както това прави пчелата? Тя има специалност, каквато хората нямат. Кой човек може да изпреде такава тънка нишка, каквато паякът изприда? Има същества от невидимия свят, които са още по-тънки майстори в изкуствата. Те например могат да направят малка дупчица в паяжината на някой паяк и оттам да ни изпращат слънчевите лъчи. Колкото и да е тънка паяжината на паяка, разгледана под микроскоп, тя е много дебела. Значи, колкото и тънки, и невидими да са нашите погрешки, щом се турят в съзнанието ни, те образуват цял меридиан, който често спъва хората. Ето защо нашето съзнание трябва абсолютно да се пречисти.

Следователно първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да очисти съзнанието си от всякакви погрешки. Той не трябва да държи в съзнанието си нито една користолюбива мисъл. Освободи ли се веднъж от користолюбието си, човек придобива разположение на духа, а оттам и разположение към хората. Причината за упадъка на-духовния живот между хората се дължи на користолюбието. Когато се движите от някаква користолюбива мисъл, погледнете се в огледалото да видите какъв е цветът на лицето ви. Очистите Ли съзнанието си от користолюбието, ще придобиете светлина в ума, мекота в сърцето и подем на духа си. И тогава в съзнанието ви ще останат само Божиите мисли, вложени във вашия първичен живот. Да се очистите от користолюбието, това е една от великите задачи, която трябва да разрешите. Само по този начин ще прогресирате правилно и ще се домогнете до положителната наука, в която има растене и подем. Дойдете ли до това положение, отношенията между вас и невидимия свят ще бъдат правилни.

Сега ще ви дам за 20 дена една задача за приложение. В продължение на тези 20 дни, ако се натъкнете на някаква несгода в живота си, всяка сутрин и вечер размишлявайте върху нея, по кой начин да я разрешите. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, покажи ми по кой начин да реша тази задача: чрез събиране, чрез изваждане, чрез умножение или чрез деление?" Дойде ли ви някаква идея по този въпрос, веднага я приложете, тихо и спокойно, с вяра в себе си. Събуди ли се у вас вяра, ще се събуди и стремеж към Вечното, Безконечното, Неизменното Начало. Ще. кажете: „Може ли да разберем какво нещо е Вечното Начало?" Не се стремете да разберете тази идея. Това е немислимо. За вас е важно да разберете близките неща до съзнанието ви, те да ви станат ясни. Днес имате мъчнотии - тях разрешете. Разрешите ли тях, ще разрешите и другите мъчнотии, които отпосле ще дойдат.

Като извършите означените действия 4+5 = 9; 8-6=2; 9x3=27 и 7:4= 7/4, виждате, че при делението се получава дроб, което показва, че се преминава в духовния свят. Представете си, че ви дадат задачата да станете богат човек. По кой метод от дадените четири може да станете богати? Богатството започва със събиране и умножение. Сиромашията пък започва с изваждане и деление. В това отношение богатият работи със събирането толкова, колкото и с изваждането; също така той работи и с умножението толкова, колкото и с делението. Това са два принципа, които еднакво се прилагат в живота. Това подразбира, че който знае да събира, той знае и да изважда; който знае да умножава, той знае и да дели. И обратните процеси са верни. Това са вътрешни процеси на съзнанието.

И сега, като знаете четирите действия, ще дойде някой при вас да ви иска съвет как да постъпи при известен случай. Какъв съвет ще му дадете вие: да си послужи чрез събирането, чрез изваждането, чрез умножението, или чрез делението? Често се дават криви съвети на хората, вследствие на което се получават и криви резултати. Ако на някой богат човек препоръчате метода на изваждането, това подразбира, че той трябва да осиромашее, ако иска да стане човек в пълния смисъл на думата. За да изясня тази мисъл, ще ви дам следния пример. Баща, по нямане на средства, казва на сина си: „Синко, досега те храних и поддържах. Отсега нататък нямам възможност да те поддържам, затова излез от дома ми и иди вън да си търсиш прехраната." Синът излиза недоволен от бащиния си дом, дохожда при мен и ми казва: „Ако твоят баща би постъпил спрямо тебе така, както баща ми направи с мен, какви чувства ще храниш към него?" Казвам: Щом баща ти те е изпратил вън сам да се прехранваш, той е приложил към тебе метода на изваждането. Каквото е могъл, той ти е дал, нищо повече не може да ти даде. Казвате: „Как е възможно баща да постъпва по този начин със сина си?" Вие намирате, че бащата е трябвало да постъпи със сина си по закона на делението, да раздели с него всичко, каквото той има. Синът обаче трябва да разбира положението на баща си и да каже: „Моят баща постъпи с мене много справедливо."

Питам: Същият закон не се ли прилага днес и от духовните хора? За пример някой религиозен се моли, иска нещо от невидимия свят, но не получава никакъв отговор. Той се отчайва и казва: „От толкова време се моля на Бога, но нищо не ми се дава. Какъв Баща е Той?" Питам: Кой е крив в този случай, небето или ти? Кои са причините, дето не получаваш никакъв отговор. Някои хора, като виждат отчаянието му, вместо да го посъветват да вземе права посока в пътя си и така да се помоли на Бога, те му казват да се обърне към някой брат, който знае да се моли, той да ходатайства за него пред Бога. Тези хора трябва да му кажат: „Щом Бог не те слуша, причината е в тебе." Ти трябва да очистиш сърцето си, защото казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Като изчистиш сърцето си, пак се обърни към Бога. Изчистиш ли сърцето си, и молитвата ти ще бъде приета. Не изчистиш ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молят за тебе, небето няма да ти отговори.

Казвам: Когато давате съвети, прави съвети давайте. Не изопачавайте Божиите пътища! Писанието казва: „Прави правете пътищата Господни!" Това значи не изопачавайте Божиите пътища в себе си. Ние не говорим за обикновените схващания, за обикновените пътища, но за необикновените възвишени схващания и разбирания на хората, които дават подем на душата и подтикват човека към чисти мисли, чувства и действия. Това са живите сили в природата.

И тъй първо ще повикаш Божия Дух при себе си, ще се събереш с Него и ще се помолиш: „Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко, каквото ми дадеш. И най-после всичко, каквото спечеля, ще го разделя, според както Ти ми заповядаш." Дойде ли Духът в човека, всичко това става моментално. А сега хората започват със себе си и свършват със себе си. Те говорят за любов, но имат предвид пак себе си. Паданията и ставанията, които виждаме в живота, се дължат именно на това, че съвременните хора не разбират правилно законите на невидимия свят, вследствие на което не могат да ги прилагат, както трябва. Невидимият свят не желае хората да падат и да стават, но теренът, почвата, по която те днес вървят, е много мочурлива. Те загазват в нея, хлъзгат се, потъват, падат и стават. Изобщо те се намират в безизходен път. Невидимият свят им казва: „Не вървете по този път, той е хлъзгав, мочурлив." Нищо от това, ние искаме да го опитаме. Обаче Писанието казва: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!"

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

10 лекция от Учителя, държана на 20 януари, 1926 г., София.