Разлика между версии на „Добро и свобода“

Текуща версия към 20:25, 5 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

Том III. Жива реч

ДОБРО И СВОБОДА

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Чете се темата "Жабата като символ".

Тема за следния път "Произход на десетичната система".

Ако съберете две еднакви числа: 2+2=4, тези числа равни ли са по количество? Равни са. Но представете си, че те са два коня. Тогава събираме – два коня могат ли да бъдат равни? В какво отношение може да ги сравните. (Ако кажем "две конски сили".) Следователно имаме градация на числата. Можем да кажем двама души, но единият е химик, а другият - естественик. Тогава еднакви ли са? (Ние събираме родовете, а не видовете в дадения случай.) Сега всъщност какво трябва да разбираме под думата "двойка"? Те казват с двойка. Често хората събират. Има едно особено събиране, двойка правят от едни неестествени числа. Събират мъж и жена. Мъж и жена може ли да се събират? Тогава? (В природата имаме естествена двойка, магнита – двата полюса.) Двойката е цел. Движението става в двойката. Същевременно се казва два коня, двойката означава – има и друго специфично значение, означава една сила, която има две проявления. Но те не са отделни, когато двата коня са отделни.

Да допуснем, някой казва: "Аз имам две идеи или имам една идея." В какъв смисъл трябва да разбираме "той има една идея"? С тази идея може ли да работи? А също когато казваме: "Той е човек с две идеи", вземаме го в лош смисъл. Ако кажем двоеумен човек – с два ума, считаме го за лош. Двоеумен човек е непостоянен човек във всичките си пътища. Следователно в числата някой път двете може да се вземе в смисъл на раздвояване, двоеумен, двойствен. Защо тогава е опасно човек да има две идеи? (Ако има две идеи, които се движат успоредно, опасно ли е?) Не е опасно. В растенията има една вътрешна борба. Раздвояване има и в човека, и в животните, и в растенията. Лошото разположение, което човек има, това е раздвояване. Лошото разположение това са корените, доброто разположение отива нагоре. Лошото настроение това е растителното царство, то е вече в борба с една по-гъста среда.

Но всички вие трябва да се справите с един много важен въпрос, и той е следният. Някой път вие започвате като българи и свършвате като българи. А българите започват горещо и в края на краищата не свършват работа. Когато англичаните започват добре работата си, и добре я свършват. Точен е той. Даде обещание, той е точен навреме. Англичанинът, той идва на времето си. Ако поръчаш книга, той е точен. Аз имам един приятел англичанин, от пет-шест години всяка година ми пише: "Господине, един шилинг има на ваше разположение." Толкова години аз не съм му отговорил, той го държи в сметката. Българинът не би си направил труд – и десет да има да дава, не иска да знае.

Ще се стремите в класа да имате английски характер. Да започвате като англичани и да свършвате като англичани. У българина има нещо английско, но не е разработено. У шопа – неговата упоритост. Шопът например не е възприемчив твърде. И англичанинът не е възприемчив. Най-първо електрическото осветление се въведе в Америка, а в Лондон още си служеха с газово осветление. Англичаните не бързат, те пращат своите хора да проучат, и после всички го приемат, но като възприемат нещо, най-хубаво го направят. Шопът не възприема нищо. Нещо по-горе от англичанина седи.

Вие изучавате в геометрията кубовете. Направете пет-шест кубчета отделни. Да допуснем, че седем кубчета са наредени едно до друго. Ако преместите в дадения случай седмия куб, трябва и другите кубове да изменят местата си, ако са свързани. Тогава, ако се премести шестият куб, какво положение ще вземат другите кубове? Ако преместите куба вляво, да кажем? Това е един метод за развиване на ясновидство. Трябва да имате около двайсет и пет кубчета, стените им са разно украсени. Ще направите един да е централен. Като преместите единия куб вляво или дясно, да знаете всички останали какво положение ще заемат. Това е да се разработи въображението. Има една такава система от кубове на Хинтена. Геометрията в туй отношение ще ви помогне. Всеки един от вас трябва да проучвате неговата система.

Някой ден вие имате известно разположение или неразположение на духа. Как ще определите вашето разположение или неразположение. Всякога, щом почувствате известна радост или известна скръб, вашето положение се е изменило. Радостта и скръбта показват промени в съзнанието. Но същевременно и мястото, в което вие седите в пространството не е същото. Изменили сте го. И същевременно, ако скръбта преодолява, вие сте влезли във връзка със същества, които са дисхармонични с вас, на които вибрациите не хармонират с вашите, и те въздействат върху вас. Състоянията, които прекарвате са винаги колективни, просто сте скръбен, тъжен, гневен, недоволен – туй недоволство не е една индивидуална черта у вас. Тя е колективна. Вие изразявате една обща идея.

Сега понякога туй ще засегне вашата личност. Ще кажете, аз съм сам човек, свободен. Допуснете петдесет и два клавиша на пианото – те са турени в известна система, допуснете, че всеки клавиш има съзнание. На земята не може да бъдете, но в невидимия свят има живи органи, които мислят. Представете си, на туй пиано дойде един виртуоз и свири и така си поставя ръцете, че всички клавиши са в хармония. Клавишите са доволни. Но дойде някое дете и почне да си играе, те какво ще помислят тогава? "Нещо между нас няма хармония." Индивидуално всеки тон е на мястото си, няма погрешка, но туй дете като почне да бута, всички клавиши така си разбъркват вибрациите, че се поражда просто един шум.

Туй става и в човешката мисъл – някой път се намеси такова едно дете във вашия ум, почне да играе отгоре. Често, знаете ли, вас деца ви управляват. Сега ако имаше между вас някой ясновидец, щяхте да забележите – понякога около главата на някого се сформират десет, двайсет други около неговия двойник и си играят с вас. И след като си поиграят с вас дълго време, казват: "Стига туй представление", заминат си. За тях е едно забавление, но за вас е едно страдание. Ако веднъж стане в живота ви, разбирам, но ако в седмицата идват по два-три пъти и играят тези деца, какво ще бъде вашето положение.

Най-първо ще определите къде вашата мисъл, вашето чувство са индивидуални, вие да сте фактори на състоянието си, и че вашето състояние се дължи на вашата воля. Запример някой път не можете да се въздържате, кипнете. Че вие не сте господари. Ама, казва, аз трябва да се проявя. Нима, когато бутнете един клавиш, клавишът се проявява? Не, проявявам се аз. Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. Пианото ще определи моя характер, но същевременно и в единия, и в другия случай ще определи степента на моята интелигентност. По-висшите същества, като гледат вашето разположение, виждат кой свири на пианото ви, кой свири на вашия мозък, на вашите чувства. Някой път не си разположен, те се учат. Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност.

Питам сега, туй произтича ли от една вътрешна идея? Ами не е ли същото, ако аз дойда с едно ножче и ви бодна в ръката, вие ходите, оплаквате се. Тази идея ваша ли е? Тя се дължи на моето ножче. Може ли вие да се хвалите с туй, че някой ви бутнал и направил един разрез върху ръката ви? Затова човек може да бъде самостоен само в доброто. Човек е самостоен само в проявление на доброто. Понеже само в доброто има свобода. В злото абсолютно никаква свобода няма. Всеки един недъг, всеки един недостатък, който човек проявява, никаква свобода не крие. Само в доброто седи свободата.

Следователно, когато ние извършим каквато и да е добра постъпка, ние сме свободни. Свободата се добива в правене на добро. То е един от хубавите методи. И за уякване на ума – пак е същото. Да кажем, двама ученици се занимават в гимназията, единият е по-способен. Ако той седне и пожертва част от своето време да изясни на другия урока, туй е едно добро. Той, като предава материята, обяснява я на другаря си, ще разбере урока си по-добре. Ако се откаже, той не е свободен. Но не всякога да се занимава някой с вас. Ще гледате, ако той желае да му помогнете, помогнете му. Но ако иска да си играе, да изпитва вашите знания, ще бъдете резки, ще му кажете: "Нямам време сега, идете търсете друг майстор." Понеже сте млади в живота, има какво да работите.

Под думата "младост" разбирам новото в света, Божественото. Дотогава, докато във вас владее Божественото, всеки може да ви обича. Обичта зависи от Божествените неща. Онези растения, където почвата е девствена, растат и се развиват много добре. А почвата, на която са посети много растения, тя е бедна, стара почва.

Най-първо ще определите има ли у вас Божественост. Казахте ли тази сутрин, като станахте, каква беше вашата идея? Всеки един от вас трябва да има идеи. Като стане сутрин, трябва да има най-малко една идея. Хубаво е понякога, поне веднъж в седмицата, като станеш, да отбележиш една основна идея. Да има разнообразие. Еднообразието е остаряване. В живота на всички ви трябва да личи разнообразието. У Бога няма два момента еднакви. И това е красотата на Божествения живот. По това познаваме Божественото. Разнообразие и изобилие. Щом дойдем до границите на човешкия свят, имаме еднообразие и оскъдност. По това се отличават човешките състояния. Ще се пазите. Щом дойде еднообразието и оскъдността, то е областта на човешкото. Веднага трябва да минете в Божественото.

Материализмът, това е човешката страна. Идеализмът, това е Божественото. Материализмът, това е еднообразие. Материалистът си има една норма – като каже "материя и сила", всичко разрешава. И като каже "човек като умре, всичко ще свърши" – по-просто от това има ли? И като тури малката клетка, тази малка клетка станала човек, от единия край до другия, всичко бързо става. Еднообразие е това. Това се дължи на онези хора, които не обичат да мислят, те обичат еднообразието. Запример мързеливият човек, който не обича да се движи, казва – да имам една гега, тъй да го привлека, да го взема. Защо да не стане, да прекрачи десет, двадесет крачки, да прекрачи да го вземе. Той мисли, че е открил някой нов свят. Всяка сутрин, като станете, ще мислите върху една основна идея. Тогава всички през тази седмица ще размишлявате върху "Разнообразието и изобилието в природата". То внася красота и сила, светли мисли, бъдеще, в човека дава подтик за новите идеи.

Цяло знание има скрито вътре в съвременната геометрия. Всичко трябва да оживее. Представете си, че това са живи сили. Какво ще бъде тяхното действие върху тази плоскост? Какъв ще бъде резултатът, математически може да се изчисли. (В съвременната математика изчисляват, наричат го силов поток, има особени формули, с които може да се изчисли, ако се знае естеството на силите.) Допуснете, че това е една нива. Тези са новопришълци, идват всеки на тази нива. Какво ще има в този поток? Тези са разумни същества. Тогава - ето всеки ще определи най-първо своето място, района, в който той може да действа, и след като слиза тази енергия, става отражение. В туй отражение ще се роди едно стълкновение, и туй стълкновение ще се определи на тези, които идват перпендикулярно. Там ще бъде съпротивлението най-голямо. Когато много хора са насочени в една област или една сфера, ако пространството, което искат да заемат, е по-малко, непременно ще се роди спор между тях. Често спор се явява в човешкия мозък, понеже има напластени много милиарди клетки, понякога има спор между човешките клетки. Най-ужасното нещо, когато се заражда спор между клетките на мозъка, тогава се зараждат болестите на мозъка. Човек трябва да се научи да задоволява клетките на ума си. Всички може да ги задоволявате, това е най-голямото изкуство.

Някой път вие мислите да оправите света, вие имате толкова поданици. Постарайте се да задоволите всяка една клетка в своя ум. Ако ти не можеш да задоволиш клетките на своя ум, в света твоите отношения ще бъдат същите. Ако със себе си не знаеш как да се справиш, как ще се справиш с външния свят? Всеки един човек, той е цяло едно общество. Външните ни отношения се определят от вътрешните отношения, които имаме към себе си. При възпитанието на окултната наука, при сегашната стадия, има опасност външният свят да ви отвлече и да търсите спасение, вашето щастие във външния свят. И външният свят ще ви даде известни работи, но тъй както е светът организиран, ще вземе всичко от вас и в края на краищата нищо няма да ви даде.

Ако вие сте един професор по естествените науки и преподавате петдесет-шестдесет години, какво ще ви даде науката? Даже и вашите ученици в края на краищата няма да ви разбират. През тези петдесет години науката е прогресирала, а вие предавате все едно и също. След тези петдесет години, като излезете от университета като пенсионер, вие ще си излезете с едно разочарование, недоволство. Ще ви остане една пенсия три-четири хиляди лева, с това ще ви залъгват, докато дойде смъртта и ви задигне в другия свят. Какъв смисъл има в тези петдесет години да разправяте за буболечките или всяка година да разрязвате жабите. Първата година дойдат студенти, разправите им за кръвообращението на жабите, на бръмбарите, втората година също, а третата? Питам, в туй разправяне, в туй кръвообращение какъв е смисълът в нас? Ние знаем това кръвообращение, какъв е вътрешният смисъл, с какво е свързано кръвообращението, артериалната система, венозната система, връзките по-нататък, не да се спирате на едно място.

Когато човек намери истинската наука, онзи простор, след като се пенсионира, да бъде обновен, да бъде радостен. Когато някой алхимик остарявал, имали са голяма реторта. Старият алхимик повика всички свои ученици – най-добрите, онези, на които той разчита. Влиза в ретортата, туря всички елементи, и те ще пазят ретортата. Около девет месеца ще пазят своя професор и след това професорът излиза от ретортата с нови сили.

Питам, ако вашият професор повика пет-шест ученици да пазите тази реторта? И вие полюбопитствате да видите какво прави той в ретортата, ще развалите процеса. Какво страхопочитание, какво велико търпение се изисква да го видите, че постоянно се стопява в ретортата и след туй ще дойде новият професор и ще ви разправи за своите състояния. Вие ще кажете – тези неща са неразрешени. Това е новата наука. За бъдеще, когато станете много учени, по този начин вие ще се обновявате в ретортата, вътре и вашите ученици. Знаете ли след колко време? Без разлика колко ще вземе. Тя е една светла идея.

Сега ние ще направим друг един опит. По същия начин има интелигентни клетки в нашия мозък, ние можем да им говорим, ще ги привлечем, и те могат да обновят силата на нашия мозък. Тези клетки са безсмъртни, те разбират законите по-добре, отколкото ние, колективните хора. Понякога те имат свои схващания, дават и свое мнение и казват на стария господар: "Господарю, много зле отивате, зле ще свършите. За нас не, ние ще се освободим, но за вас." Туй го казват закон на внушението. Та затуй някой път трябва да се спирате върху себе си. Това значи да предизвикаме доброто в нас, онези мощни клетки, да предизвикаме тяхната мощна морална сила, да ви дойдат на помощ – в това седи законът на самообладанието.

Аз бих ви препоръчал закона на самообладанието. Ако взема едного от вас и му туря една маска, без да го знаете, и го доведа в класа и ви кажа: "Нанесете му разни обиди!", той ще се смее под маската. Но ако го въведа без маска, може ли да издържа тези хули? Затуй по някой път ние сме длъжни да се маскираме, за да можем да издържаме. Сега аз вземам думата "маскиране" в добрия смисъл. Да си турите една маска, която отбива всички тези влияния, които могат да се хвърлят върху човешкия ум, върху тези нежните чувства.

Хубавите чувства и хубавите мисли на човека могат да се покварят, ние трябва да се пазим, човек може да се огради.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Двадесета лекция на Младежкия окултен клас

28-ми март, 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев