Разлика между версии на „Трите съзнания“

Текуща версия към 20:04, 5 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината

ТРИТЕ СЪЗНАНИЯ

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Чете се резюме на темата „Число и дума".

Ако излезна на черната дъска и напиша, че имам 10 000 лева, туй число придава ли ви някаква стойност? Може да кажа, имам 10 000 лева. Кои идеи са положителни? Запример напишете на дъската: „Аз повдигам ръката си." и „Аз повдигам планината." Коя от двете идеи е съществена? Коя от двете може да докажем? Може да повдигнете ръката си, но планината може ли да повдигнете? Да кажем, може ли да докажете квадратурата на кръга? То мяза на втората идея, тя е планината. Значи не може да докажете. Но 42 (четири в квадрат) може да повдигнете. Каква е разликата между онези идеи, които са възможни и които са невъзможни? „Аз повдигам ръката си." „Аз повдигам планината." Тази идея е вярна.

У човека има три съзнания. По отношение първата идея на съзнанието – 1. физическото съзнание е то. физическото съзнание 1 за втората идея не е вярно. За второто съзнание, съзнанието на един ангел, е в състояние да повдигне планината. Тъй както онзи машинист, който е на машината, туй, което сам не може да повдигне с ръката, посредством своята машина може. Ангелът може да повдигне планината. Тогава третото положение – аз повдигам земята, туй е Божествено съзнание. Божественото съзнание може да повдигне земята. Неща невъзможни за физическото съзнание са възможни за духовното. Има три прояви на съзнание.

Сега, когато ние говорим за съзнанието, ние подразбираме – да кажем, слънцето като един извор на светлина – тук имаме едно малко прозорче, през което влизат лъчите. Колко лъчи от слънцето може да минат през този прозорец? Можем ли да кажем, че всички лъчи на слънцето може да минат през този прозорец? Невъзможно е. Но лъчите на това слънце през пространство, голямо колкото реалния диск на слънцето – могат.

В дадения случай имаме три категории мисли в човека. В първото, физическото съзнание, имаме идеи, които са възможни. Има мисли, които изглеждат невъзможни. Ако се повдигнем на втора една степен, те са възможни. Казва Христос, ако кажете на тази планина повдигни се и хвърли се в морето, и ще се хвърли. Ние можем да кажем, че движението на земята може да се обясни и по друг начин, като едно разумно движение. Земята е един параход, който пътува в пространството и отива по някакво предназначение. След няколко милиона години ще достигне първата станция, където ще остави ред пасажери. На много места в пространството ще остави пасажери, които имат билети. Това от гледището на първото съзнание са само хипотези, тази идея е смътна за него по закона на асоциациите: как параходът оставя пътници на някое пристанище, а то разбира, че онези напреднали същества на земята, на които съзнанието е вече израснало, щом дойде известно прекръстосване, пристанища има такива. Тези души излизат из орбитата на земята и влизат в други орбити на движение. Често трябва да правите опити със себе си кое съзнание във вас функционира.

Запример, когато на някой човек му се втълпи идеята, че много знае, нека отвори една книга от висшата математика, да се постарае да разреши тези задачи, да не си прави илюзии, някоя трудна задача от химията или музиката. Човек трябва да се дисциплинира, да може да излиза от своята орбита. Ако може да разрешава мъчните задачи в математиката и да свири мъчните парчета, той има положителни идеи. Отвлечените идеи често завладяват човека. Запример, когато кажем, че един човек може да вдигне планината – може, при съвсем други условия да дигне, не при физическите. За бъдеще например в медицината ще има такива уреди, когато някой човек получи някой удар, влезне някое парче желязо, няма да се прави операция, турят уреда – просто този инструмент като една фунийка до главата. Като работи десет минути, всичко онова желязо, което е в главата, ще излезне. Или има подуване, тумор, като се тури тази тръбица, всичката тази нечиста кръв ще излезне навън. Всичко това ще дойде. Ще се впрегнат други род сили, с които човек ще си служи.

Сега ние можем да се самозаблуждаваме. Правили ли сте опит, някои хора имат брадавици, горят ги, но не могат да оздравеят. Взема той малко сол, завърти наоколо, на другия ден брадавицата я няма, изчезва. (У народа открадват солта.) Значи не всеки може да го прави. Има известни хора, които имат тази специфична сила за лекуване, те са родени лекари. Известна материя, ако се набира на известно място – подуването, което става по ръцете, то зависи от клетките. Тези клетки са вземали крива насока, която не е в хармония със законите на общия организъм. Следователно тези клетки пак по същия закон разумно трябва да се турят в същата посока, ако дойде една сила, тази енергия, която се проявява в клетките, може пак да се повърне в съгласие и тези подувания изчезват.

Запример има едно състояние на мозъка – хората чувстват, че главата им става голяма. Как го обяснява медицината? (Набиране вода във вътрешността.) Понеже тази вода като се набира, хората чувстват състоянието на водата. Тази вода [чрез] прикосновение придава своите вибрации на мозъка и ти чувстваш, че мозъкът се разширява, но туй е едно странично впечатление, което иде отвън, излишна е тази вода. Той не се нуждае от вода. В тази свещена стая само светлината трябва да прониква. В предната част на мозъка, в туй висшето съзнание, сега се формират тънки нишки на нервната система, които се употребяват, за да се прояви туй висшето съзнание у човека. В човека се създават нови органи. Целият човешки мозък се преустройва.

Сега коя мисъл вас ви интересува тази вечер? (Как да упражняваме търпението.) Има една най-важна мисъл за днес, всички други са допълнение. Кога е студено зимно време в стаята, какво правите? (Печка, огън.) Допуснете, има дърва и печка, но няма кибрит. С какво ще запалите? В търпението се изискват три качества. Човек трябва да има здраво тяло, трябва да има здрав ум, при това трябва да има и здрава воля. Здраво тяло значи добре организирано. Тяло, в което няма никакви мазнини, никакви излишъци. Всичко, което съществува в тялото, това са все клетки бодри. Здраво тяло – когато съществува абсолютна хармония между всички клетки – както на мозъка, белите дробове, стомаха. При всяко едно желание усещаш радост, искаш да се проявиш, да мислиш, искаш да действаш, във всяко едно направление усещаш се бодър, радостен. Туй е едно нормално състояние. Щом някога си неразположен в една посока, не си нормален или искаш да ходиш, но не ти се чете – не си нормален. Или ходи ти се, чете ти се, а някъде искаш да проявиш милосърдие – не го проявяваш – не си нормален.

Нормалният човек всичко върши с приятност. Той никога не се ангажира с излишна работа. Какво се изисква от мен? От мен не изискват невъзможното, да нося света на плещите си. Какво се изисква от вас? Даже и да учите, не се изисква. Вие сами си го налагате. То е по закона на свободата. Щом кажем наука, разбираме съзнателния човек. Вие сами доброволно ще си наложите и във вас ще има желание да се учите. А щом не ви се учи, ще имате един обикновен живот, анормален живот.

Всяка сутрин като станете, ще опитате тялото си здраво ли е. Най-първо направете едно упражнение, клекнете и станете. Ще клекнете надолу, ще поздравите земята, ще се вдигнете нагоре, ще благодарите на небето и ще започнеш работата си. Коя е първата работа – да си умиеш очите. Напишете една тема – откъде е останал обичаят да си мият хората очите? Миенето го има и у котките. Котката и тя се мие. Тогава в нормалното здраво тяло всички клетки трябва да бъдат млади. Стари клетки да няма. Под думата млад разбираме този Божествен Дух. Щом в една клетка у човека се роди едно желание, всички клетки са толкова чисти, че възприемат туй желание и с радост започват работа. Човек трябва да бъде много умен да се не пресилва. Не се пресилвайте. Туй дето казват: „Аз много уча." Сегашният живот ни заставя да учим. В медицината има много неща, които няма да трябват, но медикът е заставен да учи. Хубаво е за упражнение.

Най-първо трябва да се учат съществените, основните неща в природата. Тя обича същественото. Едно от качествата на търпеливия човек – търпеливият човек винаги е радостен, че е търпелив. Когато ти му сложиш товара на гърба, щом му турите товара, остави го там, където трябва, и е доволен, че го е пренесъл. Да допуснем, че някой ви каже такава една обида: „Сатана!" Нали тази дума е страшна. Да кажем, някой каже: „Син на Сатана." Сатана има ли син? SАТ – значи проявен. Как ще примириш? Сатана има ли син? То е криво вземато значението на тази дума. САТ-АН. SАТ – Божествената сила, която в света се проявява. Тогава може да примирите и думата – САТ-АМАН. Тези две „а" означават мястото, откъдето и доброто, и злото излизат навън. В живота има две течения: първото – мислещата сила, после формата. А щом дойде човек да се прояви, ражда се злото, но ражда се и доброто. Двете – зло и добро, едновременно са проява на самия живот. Ако кажем на някого, че той е сатана, на сатана става ли? Сатанаил, като паднал отгоре, отнели му „ил", станал сатана.

Христос казва: "Видях сатана, като падна." Трябва да се намери корена на тази дума. Думите Сатана, Христос, Кришна, те са все синоними, те са прояви на Бога. Кришна, „к" – станало у българите Христос. Англичаните турят „ch", българите са вземали в началото „х", „h" у българите е обърнато „у". Как този „h" стана „у"? Латините изтриват опашката, образуват „u" – „ю". Как е дошла тази реформа, дали е произволна, или има някои закони? После как се превърна запример в латинската „n" -„н" и „n" – „п" – в латинската имаме обратното. После как са се заменили „m" с „м"? Как е станало, че тези знаци имат обратно значение? Кои са били съображенията? Те ги наричат тези, разумните случайни съвпадения.

Файл:MOK-05J-18-2.gif

Когато ние говорим за възможното и за невъзможното, трябва един тънък психологически анализ. Нарисувайте една дамаджана, която събира до десет килограма. Ще говорим сега върху тази дамаджана, ще я вземем за предметно обучение. Всеки един от вас може да има тази дамаджана. Празна може да я вдигнете, и с вода може да я вдигнете. Но ако тази дамаджана е пълна със злато? Може ли да я вдигнете? (Ще тегне около сто и деветдесет килограма.) Известни идеи при даден случай са възможни, при друг не са възможни. Дамаджаната празна всеки може от вас. Щом я напълним със злато, тогава вие ще се озадачите. Тъй както ви схващам, предполагам до петдесет, шестдесет, осемдесет килограма може да вдигнете. Има друга сега мъчнотия. Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. Но ако каже – давам дамаджаната, но напълни ми я със злато и ми го дай и вземи дамаджаната? Колцина от вас ще го направят. Първото условие, но второто условие?

Следователно в природата има известни идеи – за да се постигнат, изисква се много голяма жертва. Жертва се изисква. Трябва да дадете в разменна монета жертва. Какъв друг урок може да се извади от тази дамаджана? С тази тънката ръчка вие може ли да вдигнете златото? Не може. Значи дамаджаната не е направена за злато, а за вода. За такива материали, на които силата не е по-голяма от силата на сцеплението, което ръчката има в себе си. Вие, като тази дамаджана, какво е вашето предназначение? Видяхме, дамаджаната не е за злато, – за вода или някоя друга течност. Все таки десетина златни или стотина – може да турите.

Упражнение (21 часа.) 1. Ръцете пред гърдите, една срещу друга, дланите надолу, върховете допрени надолу, нагоре, полукръг настрани с клякане, леко допират пред краката (ръцете). Нагоре с бавно издигане, издигане на ръцете по средната линия на тялото – нагоре, настрана, надолу с клякане, повтаря се три пъти.

2. Надолу, обратно движение настрана, полукръгове настрана, нагоре, надолу по средната линия, пак полукръгове настрана, нагоре, няколко пъти. Горе ръцете, след това дясната ръка – полукръг надолу, клякане, загриба нагоре при другата ръка, допира се. Същото се повтаря и с другата ръка. (Докато едната описва кръгове надолу, другата стои вдигната нагоре.) Сменят се ръцете няколко пъти.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Осемнадесета лекция

на Младежкия окултен клас

14 март 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев