Разлика между версии на „Прави и криви линии 2“

Текуща версия към 09:01, 5 април 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Козативни сили

ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

Прочетоха се работите върху темата: „Най-красивият орган в човешкото тяло."

От темите се вижда, че почти всички сте на едно мнение. Всички считате окото за най-красивия орган. Разнообразието се отнася само до службата на окото. В какво седи красотата на известен орган? Мнозина казват, че красотата на човека седи в неговата душа. Какви са качествата на красотата?

За следния път пишете върху темата: „Качества на красотата". Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до известни истини.

Окултният ученик трябва да разбира преди всичко езика на природата, как тя се изразява. Някога природата се изразява много просто, с елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота в природата. Някога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тези нейни изрази няма пълно съчетание. Напротив, и в простите, и в сложните изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разберат сложните изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричните форми. Например съвременните учени са създали пишещи барометри, в които с помощта на перо се описват промените на времето. Колкото промените са по-големи, толкова и линията е по-крива, с по-големи повдигания и спадания, т.е. с по-големи отклонения от правата линия. Кривата линия /фиг. 1./ ни показва такова едно отклонение от правата.

Тия повдигания и спадания на линията съответстват на атмосферното налягане. По тях може да се определя и влагата във въздуха. Понеже влагата пък е свързана със силите в природата, от количеството на тази влага ще се определи какви сили и какво количество от тях са взели участие при промените на времето за всеки даден момент.

Да допуснем, че някои разумни същества от невидимия свят искат да се проектират в нашия свят. Нали някога свети Илия се възнесе на небето с огнена колесница? Тогава как ще се проектират ангелите и архангелите например във физическия свят? Какви линии ще образуват те? Казвам: Колкото съотношенията между линиите, които те образуват, са по-правилни, толкова и съществата са по-разумни. Следователно от кривата линия, която се образува при промяната на времето, вадим заключение, че тук взимат участие и неразумни същества, неразумни сили, които създават големи пертурбации в природата. Значи понякога и растенията, и животните взимат участие в промяната на времето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно и спокойно и веднага след това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи някакви неразумни сили са повлияли върху времето. Това зависи още и от чувствителността на барометъра: колкото е по-чувствителен, толкова по-вярно той схваща и най-малките промени на времето, били те даже и на далечни разстояния.

Въз основа на този закон ние вадим и следното заключение: колкото едно същество е по-разумно, и линиите на лицето му ще бъдат по-правилни. Например каквито са линиите на носа у човека, такава ще бъде и неговата мисъл. У някои хора долната устна е по-къса, а горната - по-дълга; у други пък е обратно. По дължината и извиванията на тези линии може да се съди за характера и способностите на човека. Това може да определи само онзи, който разбира отношението между живите линии. По живите линии върху лицето на човека може да се чете така, както графологът чете по почерка. Някои пишат дебели, груби букви и числа, а други пишат нежни, деликатни букви; едни пишат остри букви, а други - обли, кръгли; едни започват писмото си например с нежни, деликатни букви, но завършват с груби, дебели букви. Кои са причините, че тези хора започват грубо? Тънките нежни линии показват, че някъде се явява един малък слаб извор. Постепенно обаче в този извор започват да се вливат нови притоци вода, които го правят силен, голям и той се изразява в груби, дебели линии. Значи, когато този човек е започвал писмото си, в него е действал само един мозъчен център, но впоследствие повече центрове взимат участие и той изменя начина на писането. Това показва още, че и в началото на неговия живот е действал главно един мозъчен център, а после са се пробудили още няколко, които са увеличили енергиите на неговия организъм.

Някои хора мислят, че тези неща не са важни за живота им. Те са много важни, защото определят вътрешния живот на човека. Външният живот на хората пък не е нищо друго освен резултат на вътрешния. Ако човек иска да разбере сегашния си живот, той трябва да се върне с хиляди години назад, да прочете всичко, което е написал и да съпостави миналото си с настоящето. Това той може да прочете по линиите на лицето, на носа, на ушите, на устата, на брадата; също така това може да прочете и по устройството на своята глава, на ръцете си, както и на цялото тяло. Да се върнем назад, това подразбира да проучим всички линии на нашето тяло. По носа на даден човек можем да прочетем какви са били неговите деди и прадеди от преди хиляда години и до днес. По неговия нос можем да проследим и за условията, при които те са живели и са се развивали. Това са ред математически задачи, които могат да решават само онези, които знаят висшата математика и геометрия.

Някой казва: „Какво ме интересува миналото?" - Ами защо ви интересува настоящето? Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на слънцето е свързан с неговия залез. И тогава съществува следния закон: всеки човек трябва да се прояви. Без прояви животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява в каква и да е форма. Тия форми, в които съвременните хора се проявяват, са преходни. Обаче срещат се хора и на земята, и на небето с установени форми. Те са същества със завършен, установен характер; те са същества, които са завършили своето развитие на земята. Като отидете в духовния свят, вие ще видите тези същества във всичката им красота, а на земята тази красота се изразява главно в правилни и хармонични линии. Временните, преходните характери мязат на буквите, които в разните езици се изменят. Има някои букви, които са еднакви почти във всички езици. Например буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че в нея има скрити сили, още непроявени. Следователно, за да се прояви дадена сила, тя трябва да даде нещо от себе си. И наистина, когато буквата О е дала нещо от себе си, образувала се е буквата А. Значи буквата А е начало на проявяването.

Това са символи, които вие трябва да знаете, защото те съществуват в природата. Например разгледайте линията на човешките устни и размишлявайте защо природата ги е създала такива именно; после размишлявайте върху въпроса как и защо е създала този разрез между двете устни, който ние наричаме уста. Дълбок замисъл има в създаване на устните в човека, но нам се вижда днес това нещо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора имат уста, но забележете, че у всички хора устите не са еднакво големи, не са на едно и също място, не са на еднакво разстояние от носа; устните им не са еднакво дебели, нямат еднаква форма и т.н. По тези признаци именно и хората се различават. Ще кажете, че това не е важно. За простия човек нищо не е важно, но за учения, за идейния човек всичко е от значение. Той се стреми да разбира нещата тъй, както Бог ги е създал първоначално. Проучването на тия неща съставлява положителна, Божествена наука, в която няма никакви заблуждения. Когато човек изучава Божествения свят, в него няма никакви противоречия, той изпитва само радост и веселие. Срещнете ли някой волев човек, той е активен, човек на деятелността или, както го наричат индусите, „Rajas". И най-после може да срещнете някой глупав, невежа човек, който нищо не разбира. Такъв човек индусите наричат „Tamas".

И тъй в света съществуват три категории хора: първата категория е човекът на Истината, Божественият човек, когото индусите наричат „Satwa"; към втората категория се отнася волевият човек – “Rajas" , а към третата категория - обикновеният човек - „Tamas". Когато говоря за Истината, за Мъдростта и за Любовта, аз разбирам три определени неща. Под думата „Истина" разбирам Божествения закон, чрез който е създаден разумният свят; към този свят именно и ние се стремим. Истината съдържа в себе си велики методи, чрез които ние можем да работим. Мъдростта пък е единственият обект, към който ние трябва да се стремим. Тя е създала телата на всички същества, които се поддържат чрез законите и методите на Истината. Любовта внася съдържание, живот в тези форми.

Мнозина казват за някого: той е умен, мъдър човек. Значи този човек има светлина в себе си. Следователно, щом дойде светлината, тя винаги създава образи, форми. Във формите се виждат вече и най-малките частици, както и законите, по които частиците се съчетават, за да образуват формите. Някой казва, че Бог му говори. Питам: По какъв начин ти говори? Не е достатъчно само да кажеш, че Бог ти говори, но трябва да знаеш по кой начин именно ти говори, защото Бог говори на хората по три начина. Когато им говори чрез закона на Истината, Той им дава методи, по които могат да работят при всеки даден случай. Когато им говори чрез закона на Мъдростта, Той им показва образите, които те трябва да реализират в себе си. В това отношение Христос е съвършен образ. Какви са качествата на съвършения човек? Вие ще кажете, че той трябва да бъде мъдър, истинолюбив. Да, но думите мъдър, истинолюбив са неопределени понятия. Кажете ми поне една дума, един съюз например от езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума според законите на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тук именно е вашето заблуждение. Някой казва: „Аз зная английски език много добре." - Щом знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинът да не познае, че сте чужденец. Можете ли да произнесете по този начин една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски език много добре. Ако е въпрос за български език, като българи вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума от езика на Истината, вие трябва да имате толкова нежно гърло, всички да разберат, че вие не сте човек от „мiра сего". При сегашното състояние на хората, когато те по десет пъти на ден скърбят и се радват, падат и стават, те още не могат да си служат с езика на Истината. Който иска да си служи с езика на Истината, той трябва да е надраснал дребнавостите и да разбира дълбокия смисъл на живота. Когато вижда хората да скърбят и плачат, той трябва да знае защо скърбят и плачат; когато ги вижда да се радват, пак трябва да знае защо се радват. Някой си счупил крака. Трябва ли човекът на Истината да плаче заедно с него? Ученик стои пред дъската и плаче, че не може да реши някоя трудна задача. Човекът на Истината и в единия, и в другия случай знае дълбоките причини за това и той бърза да помага на тези хора, а не отива да плаче заедно с тях.

Ако срещнете в някоя книга числа с различни знаци пред и след тях, както в написаните тук няколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще им дадете? Числото 6+ показва, че някой човек има да получава нещо, някакво наследство например. Като получи наследството, на какво число ще бъде равен той? Числото 7- показва, че от някой човек трябва да се вземе нещо. Като се вземе от него това число, на какво ще бъде равен и той? Да допуснем пък, че числото 6+ представлява ябълково дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво в продължение на десет месеца? Ако пък това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане с него? То ще изгуби нещо от себе си. Значи в първия случай ще имаме 6+1 = 7, а във втория случай ще имаме 7-1 = 6. Според този закон числото 6 е майката, а 7- е бащата. Щом се роди дъщеря, майката се увеличава; когато син умира, бащата губи. Тогава той става по-слаб от майката, енергиите в него се намаляват. Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака?" Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост". Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче?" - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели.

И тъй помнете следната философия: не взимайте от човека онова, което не можете да му дадете. Това са задачи в живота, които всеки трябва правилно да разреши. Доброто в света може да се изрази със знаковете за събиране и умножаване /+ и х/, а злото - със знаците на изваждане и деление /- и:/. Доброто оперира със събиране и умножение, а злото - с изваждане и деление. Вълкът например знае да изважда и да дели. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца от стадото, занася ги някъде в гората, дето започва да ги дели. Той знае делението по всички правила, а не само на теория. Доброто пък създава нещата. Следователно всички процеси у нас, които делят, трябва да се ограничат.

Това е философия, това е наука. С това именно се занимава окултната наука. Тя дава методи на човека за развиване на Божественото в него, което твори. Хората постоянно се смущават от това защо този или онзи живеят така. Защо хората живеят така, не мислете по този въпрос, но се запитайте защо вие живеете така. Някои казва: „Защо хората не ме разбират?" - Ами защо ти не разбираш хората? - „Защо еди-кой си ме обиди?" - Ами ти защо го обиди? Питам: В какво се заключава обидата? Обидата седи в това, че думите на някой човек ви оскърбяват. Следователно, кажете ли някому нещо, което може да го обиди, веднага се коригирайте. Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. Затова и Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени!" Бог не съди никого, ние сами се съдим. Силният човек сам се съди. Той казва: „Това, което направих, което казах, не беше добро.,, Някой казва: „Аз съм учен човек, погрешки не правя." Не мислете така. И учените правят погрешки. Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния". Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрешка? Две причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да проверите вниманието на учениците си, или от навик да пропущате по една или две букви в думите. Има хора, които изпущат букви в края на думите, особено това се забелязва в подписите им. Те така се подписват, че краят на фамилията им не може да се чете. Когато човек изписва всичките букви, това показва, че той свързва всичките си работи. Така пишат обикновено хора, които разполагат с време. Когато човек изпуща някои букви, особено крайните, това показва, че той бърза, няма време да свърши работата си. В българския език и да се изпускат букви, пак може да се чете написаното, но еврейският език не търпи това. Той е точен, определен език.

Следователно, дойдем ли до Истината, трябва да знаем, че всички нейни форми са строго определени. Там не може да се лавира. В Истината нещата не могат да се изменят нито на йота. Ето защо всеки трябва да има стремеж да изменя своите състояния от лоши на добри. Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща - богатство, знания, сила - това са състояния само. Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът. Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него. Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред. Докато хората се спират пред погрешките, те живеят по човешки. Ако някой ангел слезе на земята и види, че един вълк яде овца, мислите ли, че той ще тръгне след вълка да го гони? Напротив, той ще каже на вълка: „Добре направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичките правила на естеството си?" Вълкът ще отговори: „Изядох я, но остана от нея един малък излишък." Този излишък ще създаде кармата на вълка. Ангелът знае това нещо и не прави опити да изменя кармата на вълка, нито пък да изменя неговото естество. Всички овци, които са пострадали от вълка, един ден ще създадат неговото нещастие. Как? - Като го глобят, като го накарат да плати всичко. Разправят за един вълк, който посред ден влязъл сред едно стадо от сто-двеста говеда и грабнал от него едно теле. В този момент всички говеда се нахвърлили отгоре му и с рогата си го удряли, мушкали, докато го разкъсали на парчета. Питам:Трябваше ли този вълк да бъде толкова глупав да влезе сред стадото? Той си мислил, че и говедата пасат трева, като овцете. Не, те имат роги, с които мушкат и могат да разкъсат един вълк.

Казвам: Всички лоши постъпки в живота носят и своите лоши последствия. Те създават особени форми, през които ще мине този, който ги е създал. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне и нейният създател ще бъде първият, когото тя ще убие. Забележете, много от съвременните изобретатели на бомби, на избухливи газове и на ред още зловредни изобретения, са платили с живота си. Гледаш някой изобретател днес прави опити, утре прави опити със своето изобретение, докато някоя бомба избухне и му отнеме или крак, или ръка, а понякога и целия живот. И затова казвам: Не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабелязано. Не, живата разумна природа държи сметка за всичко. Едно правило дръжте в ума си: честни бъдете! В честността се крият велики енергии, които въздигат човешката душа.

Човек трябва да бъде честен и справедлив. Това са първите морални сили, с които той трябва да си служи. Освен това той трябва да бъде интелигентен и благороден. Без тези сили той не може да се прояви като човек. Всяка негова постъпка трябва да изразява благородство, в което Бог да се прояви. Всяко негово действие трябва да е продиктувано от Мъдростта. Който погледне на тази постъпка,да види в нея светлината на Мъдростта. Постъпва ли човек така, той ще привлече Бога в себе си и по този начин ще бъде полезен на ближните си, ще може да им помага. Влезе ли Бог в човека, той престава да живее за себе си, прощава се с дребнавостите на живота и се слива с Бога. Само такъв човек може да отиде на небето. Един човек е достатъчен за небето. Той ще представлява всички останали хора. Яви ли се човек на небето, между красивите ангели, и той трябва да бъде красив. В ангелския свят не могат да живеят грозни същества. Влезе ли някой грозен човек между ангелите, достатъчно е само веднъж да се погледне в техните огледала, за да се ужаси от своя образ. Види ли образа си, той за нищо вече не е в състояние да остане между ангелите. Те нищо няма да му кажат, но той ще изпита в себе си голяма тъга, че не разбира живота им, не разбира езика им и ще пожелае час по-скоро да слезе на земята. Ангелите ще се отнесат внимателно към него, но не могат да направят никаква връзка с него, защото знаят, че той е невежа човек. Трябва ли след всичко това той да им се представя, че знае много? Рече ли да им се представя за това, което не е, той вече е влязъл в злото. Щом е попаднал между ангелите, ще трябва да се смири и да си каже: „Господи, тези същества са високо напреднали, аз не съм за тук. Моля Ти се, определи ми мястото." Когато хората искат да се представят такива, каквито не са в действителност, те повдигат главата си нагоре, заемат положение, което не отговаря на действителността.

И сега като окултни ученици, като хора, които искат да изучават Истината, вие трябва да знаете, че всички форми, които хората имат, както и всички техни движения се дължат на техните мисли, чувства и действия. Които от тях са неправилни, нехармонични с природата, трябва да се коригират. Как могат да се коригират? Кой как мине покрай такъв човек, било някой добър човек, било някое дете, все ще му направят по една малка забележка в едно или в друго отношение. Невидимият свят не обича да казва нещата изведнъж, но той казва всеки ден по малко. Задачата на човека не е да се преобрази изцяло в един ден само, но да изправя поне по една микроскопическа част от своя живот. Днес ще изправи една микроскопическа част от някоя линия на лицето, на носа, на устата, на веждите си и т.н. Утре ще изправи друго нещо. Всеки ден ще ретушира по нещо в лицето си, както художникът ретушира някоя своя картина с четката си. Ако човек през целия си живот може да подобри очите си или устата си, или ушите си, или брадата си, да ги доведе до положение да съответстват на реалността, това е голяма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и действия в човека трябва да бъдат съзнателни, да преминат през законите на неговото сърце, през законите на неговия ум и през законите на неговата воля. По този начин ще се развие Божественото начало в него и той ще може да работи за в бъдеще по-успешно и съзнателно.

Като разглеждам темите ви, намирам, че някои ги пишат красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскват набързо, както им дойде. Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер, в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил. Като обмислите въпроса добре, напишете си темата спокойно, тихо, с красиви правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора имат наследени качества, добри и лоши от своите деди и прадеди, върху които трябва да работят: добрите да развиват, лошите да възпитават и облагородяват. Някои хора имат добро желание да пишат пра-. вилно, красиво, но са наследили една черта от своите деди да изяждат от време на време по една буква в думите. Те сами не могат да видят, че са пропуснали някои букви. Други пък каквото и да пишат, винаги забравят да турят датата.

Сега всички трябва да привикват към новото, т.е. да работят според изискванията на живата природа - без погрешки. Новият живот изисква да се избягват старите погрешки. Повтарят ли се те, човек не може да се извини. Ако той прави нови погрешки, благодарение на това, че влиза в нова област между непознати местности, погрешките му се извиняват. Стара погрешка е например одумването. Искате ли да се освободите от този стар недъг, препоръчвам ви следния метод. В продължение на цяла година определяйте всеки ден по едного, когото ще одумвате. Например първи януари, понеделник, запишете името на едного от вас, когото определяте да бъде одумван, и всички кажете нещо по негов адрес, кой каквото знае, добро или лошо. На другия ден втори януари, вторник, вземете друг човек и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всеки ден, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начин ще отвикнете да критикувате и всички противоречия, които ви спъват в живота ви, ще изчезнат. Така тежестта ще се разпредели равномерно върху всички. Сега обаче върху едни хора пада по-голяма тежест, като ги хвалим или корим много, а върху други -по-малка тежест. Природата обича равновесието. Когато човек одумва някого, той трябва да бъде справедлив. И след като се изкаже, ще се запита: „Вярно ли е всичко това, което говорих?" Окултният ученик трябва да бъде праволинеен, т.е. когато говори добро или зло, било за другите или за себе си, той трябва да бъде искрен. Който не е съгласен с този метод, нека всеки ден ангажирва мисълта си с красиви и възвишени неща, по-високи от обикновения, делничен живот.

Сега да се върнем към основната мисъл на лекцията. Вие не трябва да се отказвате от действителността. Някой казва: „Аз не мога да живея чист и възвишен живот." - Тогава ще бъдеш активен, деятелен. - „И това не мога; аз искам да почивам." - Можеш и да почиваш, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Почивката е временно състояние, тя не може да бъде вечна. Да се отказваме от живота, това не е волята Божия; да се пресилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите.Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мен. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума и в сърцето си. Когото Бог държи в ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че някое цвете расте, Той го полива с росата си и огрява с лъчите си. Види ли, че някое същество страда, скърби, Бог се радва; радва ли се това същество, и Бог се радва. Срещне ли някой невежа, спре се при него, даде му малко светлинка и си замине. Срещне ли някой учен, погледне го, порадва му се и си продължи пътя. Вие ще цитирате стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." Върви някой богат, учен човек с пълен чувал на гърба си, среща Господа и му казва: „Господи, аз работих и забогатях!" - „Добре, подължавай пътя си." След него Господ среща друг човек, с празен чувал на гърба си, плаче и нарежда: „Господи, аз осиромашах. Няма ли Правда в света?" - „Почакай малко, сега и ти ще придобиеш нещо." Господ веднага спира богатия и му казва: „Дай половината си богатство заради мене на този беден човек!" Той сваля от гърба чувала си, пресипва половината богатство в празния чувал на бедния и после двамата продължават да вървят заедно, да пеят и славославят Бога. Така постъпва разумният човек в света.

Следователно по същия начин и ние трябва да постъпваме със своите мисли и чувства, без да се само-осъждаме. За пример случи се, че някоя наша мисъл е много натоварена, а друга някоя е празна, слаба. Какво трябва да направим? - Натоварената мисъл да даде малко от своя товар на слабата, за да се уравновесят. Постъпваме ли така, много от нашите дефекти ще се изправят. Същото може да се приложи и към чувствата. Тези мисли, които ви давам сега, са необходими за обяснение на някои закони, с които можете да изправите своите недъзи. Някои питат: „Ние изправни ли сме в своите работи? Как изглеждаме?" Питам: Вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и аз ви считам такива. Каквото човек мисли вътрешно за себе си, това мислят и другите хора за него. Някои казва: „Добър човек ли съм аз?" - Ти какво мислиш за себе си? - „Не съм много добър." Казвам: Този човек не е искрен. Той иска да предизвика другите, да се изкажат какво мислят за него. Добър човек е той, добри са и всички останали хора, понеже Бог ги е създал. Човек е и красив, и добър, но се е накалял отгоре. Той трябва да се измие добре, да изчисти всичката кал от повърхнината си, за да се прояви Божественото в него. Задачата на всеки човек е да изчисти своята кал, с която се е напръскал отгоре, за да види, че наистина е чист и светъл.

Сега аз бих желал вие често да пеете, да прогресирате в пението, да се издигнете над окръжаващата среда. Пението изисква силно концентриране. Който иска да пее хубаво, най-първо той трябва да се освободи от влиянието на хората и да пее за себе си. Пей за себе си, да задоволиш своето музикално чувство; пей за съществата от невидимия свят и най-после пей за хората! Пеете ли първо за хората, те ще окажат известно влияние върху вас и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човек, той не може да пее хубаво: гласът му е груб, неточен. Гласът на добрия певец трябва да бъде мек, ясен и изразителен; умът му не трябва да е раздвоен. Изобщо музиката се отнася към формативните сили в природата. Тя е във връзка с интелектуалните способности на човека. Взимат ли участие при пението и нисшите чувства, например щестлавието, певецът вече има желание и другите хора да го чуят как пее; той иска да има тяхното добро мнение, тяхното внимание, а с всичко това той губи в пението. Това чувство се среща и в животните. Веднъж аз наблюдавах един славей, като пееше. Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи. Като се приближих към него, той се стресна, отвори очите си, засрами се и престана да пее. Той се засрами, защото аз разбрах неговото щестлавие в пението. Той не пееше само за себе си. Може да се яви спор сега дали наистина той се е засрамил. За мене това е безспорно така. Той се засрами и като за извинение казваше: „При други условия аз бих пял по-хубаво."

Съвременните певци, когато обичат някого, и те като славеите не могат да пеят пред него хубаво. Защо? -Защото при пението се намесват други чувства, които спъват ума. Пението пък е способност, качество на ума. Хубаво може да пее само интелигентният човек. Когато умът на човека проработи, тогава той започва да пее. Докато само чувства, той не може да пее. Забележете, когато се дават хубави концерти, парчетата, които са предвидени в програмата, не изразяват толкова чувства, колкото права мисъл. Всеки ще пее за сърцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе един нов път, подем нагоре. Изобщо, докато умът на човека не е проработил, той не може да пее. Но и онзи, който много мисли и философства, и той не може да пее. Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критически ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки. Дребнавостите в живота пречат на музикалното чувство. Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него. Слушали ли сте някой кавалджия-овчар да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? - Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за друг някой. Като вземе кавала си, той започва да мисли за нея и излива скръбта си. Значи скръбта представлява тъжната душа. Няма по-хубава форма за тъгата на душата от скръбта. Нашата скръб е представена на небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на земята, в небето той е много красив. И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? - Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишената мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. Радостта пък е създала веселата музика. Тя внася разширение в ума и чувствата на човека.

Мнозина от вас са музикални, но религиозното чувство у някои препятства за развитието на музикалното. Те считат, че като религиозни хора не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога.

Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас, да го възприемащ в себе си и да изпълняваш Неговата воля. Това значи истински просветен човек. Той се отдава изцяло в служене на Бога. Всички негови мисли и чувства са в услуга на възвишеното и благородното в живота. Много хора само външно, формално са религиозни; вътрешно това чувство отсъства у тях. Има ли човек любов към Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вътрешна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човека, колкото строги да са думите му, те никога не произвеждат болка, понеже са пропити с мекота.

Някой казва: „Как можем да познаем, че Бог съществува в света?" Едно от доказателствата, че Бог съществува, е благостта, която всички хора чувстват, въпреки големите злини в света. Зад всички противоречия в живота се крият Божията Любов и Божията благост. Един ден, когато всички хора дойдат до положение да мислят, както Бог мисли, и да чувстват, както Бог чувства, и новата култура ще дойде. Дойде ли това време, всеки човек трябва да бъде доволен от себе си. Пробният камък, с който ще се познават хората на новата култура, ще бъде следният: вашите неприятели ще дойдат да ви оберат, ще ви отнемат всичкото богатство и ако вие запазите пълно присъствие на духа и не се поколебаете в нищо, вие сте хора на новото време, вие сте хора, в които Бог живее. Иска ли човек да се повдигне, той трябва да се стреми към Бога, да придобие Божията любов. Без Бога няма растене, няма подем. В Бога всичко е възможно; без Него нищо не се постига. Събере ли се любовта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любов.

И тъй колкото душата на човека е повече проявена, т.е. събудена, толкова по-хубаво той пее. В това отношение на всички предстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трябва да радва и вас. Всички съвременни хора трябва да работят за постигане на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

2 лекция, от Учителя, държана на 25 ноември, 1925 г., София