|
|
| Ред 12: |
Ред 12: |
| | | | |
| | == Четирите съвета == | | == Четирите съвета == |
| − | 21 август, неделя, 17 ч.
| |
| − |
| |
| − | Определяне работата на четирите съвета
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Нека направим сега една тайна молитва. Ще ви прочета няколко стиха от шеста глава на Посланието към галатяните от 6-и до 10-и стих.
| |
| − |
| |
| − | Какъв е великият закон? Не можеш да любиш този, който нито те люби, нито те мрази. Това са двете условия: за да можеш да любиш някого, той трябва или да те люби, или да те мрази – едно от двете. Но ако той няма едно от двете разположения към теб, Любовта не може да се появи. Само че онзи, който с омразата си предизвиква твоята Любов, той съжалява, че ти е дал повече масло. Той съзнава, че е усилил твоето гориво – Любовта; съжалява, че е допуснал да се увеличи в тебе Любовта.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, Господ ни люби по две причини. Засега ни люби, защото грешим. А грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването ѝ.
| |
| − |
| |
| − | Сега нека се върнем към практичната страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически – когато между части им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта.
| |
| − |
| |
| − | Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора, имаме механическо организиране – добиваме знания отвън, без да имаме онова вътрешно знание, което имат растенията – да се организират отвътре и растат. След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек. И тъй, знание, което ние придобиваме отвън, чрез хората, лесно може да се заличи, а онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи. Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон.
| |
| − |
| |
| − | За да любим човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем. За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим. Бога можем да почнем да любим тъй, както можем да любим един човек. Така че Любовта е качество на човешката душа, а не на човешкия ум.
| |
| − |
| |
| − | За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?“ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. И малките спорове, които могат да причинят неразбирания, са като онези старини, които се срещат при разкопките. Като намерят някои такива старини, заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене те измиват и надписа, а всъщност ценното е написаното.
| |
| − |
| |
| − | Ние самите трябва да бъдем майстори, че когато чистим, да не изтрием и първоначално написаното. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Те са за практическа работа. А в сегашния живот ще подготвят условията за бъдещия си живот. Това съм проверил. Вследствие на това онези, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат. Те имат ум, но в астралния свят, а във физическия свят нямат условия той да се прояви. Ако цигулката им има само една струна, какво ще правят? На една струна може ли да се свири? Или ако цигулката им има само струните ми и сол, може ли да се свири? Значи тяхната цигулката трябва да е пълна, да има всички струни и свирачите да разбират законите.
| |
| − |
| |
| − | Някои от вас искат да бъдат много активни, но не могат. Защо? Тяхната глава отзад е много сплескана. Човек, който иска да бъде деятелен, трябва да има широка глава отзад. Човек, който има сплескана глава отзад, като му дадат да направи нещо, оставя все работата си недовършена. Все ще намери една или друга причина за това. А онзи, който има широка глава отзад, все ще намери време да довърши работата си. Така и някои от нас, като ги турят на работа – няма ги. Затова трябва да определим мястото на всекиго от нас – кой за какво е. Който е роден за духовна работа – да бъде духовен. А какъв ще бъде в бъдеще – това е друг въпрос. Някой е роден за музикант и като такъв той има цена, а друг някой не е роден за музикант и цял живот да прекара като музикант, няма да направи нищо. И той ще научи нещо, както роденият за това. Тъй щото всички ние сме родени за нещо. И ако се заемем за това, за което Господ ни е турил, ще направим нещо, но ние казваме: „Аз ще коригирам плана на Бога.“ И цял живот коригираме Господа. Най-после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „В нищо не можах да сполуча!“
| |
| − |
| |
| − | И друго: за да познаете дали вашият ум е в състояние да се прояви, дайте му по-усилена работа. Ако за три години успеете да повдигнете челото си, да стане с два милиметра по-високо, може да постигнете нещо. Но ако след три години вашето чело не е претърпяло никакво изменение, не си губете времето в разни философии.
| |
| − |
| |
| − | Така че и според интензивността на волята, трябва да бъдем в състояние да изменим челото си, формата на главата, носа и да моделираме лицето си като един художник. Причината за неуспеха ни в това е, че когато говорим за себе си, ние имаме по-високо мнение, отколкото сме, а другите имат за нас по-лошо мнение, отколкото сме. И там е цялата ни грешка. Така ние се намираме между две крайности, затова трябва да съберем тези две величини и да ги разделим на две. От това, което мислим за себе си, да смъкнем 50% и от това, което мислят хората за нас да смъкнем пак 50%. Останалото – това си ти.
| |
| − |
| |
| − | Сега трябва да се постараем да създадем между нас една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не и амбиции. Защото забелязвам, че у вас се развиват повече личните чувства, тези отзад на главата, т.е. вие имате разположението на петела, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил!“ Е, хубаво, тази пъстра опашка е от милиони години. А сега какво си направил? Като си изкаже гласа, ще видите, че той не е нищо. Като се изкачи на плета, петелът извиква: „Кукуригу!“ После пак слиза долу. На другия ден пак се качи: „Кукуригу!“ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“
| |
| − |
| |
| − | Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се оранизират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един механичен начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие.
| |
| − |
| |
| − | Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод – и той ще ви разкрие слабите си страни. И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват естествено. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията Мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се организираме. Та сега ще започнем с организацията, която ще изпробваме. Нали по сто души ще бъдете в група? Питам: как ще започнете сега първата си работа? Тези съветници на труда как ще започнат работата? А съветниците на духовния живот с какво ще започнат? Виждали ли сте как някои опитни музиканти, като вземат нотите, посвирват по нещо оттук-оттам, но щом дойде някой виртуоз, без ноти започва отначало и изсвирва цялото парче. Разбира се, вие още не сте виртуози, но ще отворите нотите и ще заучите парчето добре да го свирите. Аз се надявам, че ще го заучите. Това ще бъде за вас един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще придадете от вашите енергии, които ще се кръстосват.
| |
| − |
| |
| − | Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще предадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има предаване на енергии у всички ви и тогава ще започне едно вътрешно брожение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са по-малко енергични, така ще почне обмяна на енергиите ви. Но ако не разбирате закона, ще си въздействате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. Как се създават тези енергии? У вас може да се зароди желание кой да бъде пръв. Трябва да избягвате тази погрешка, иначе ще заприличате на онези 12 красиви дами в един град, които били избрани да посрещат един цар, но с условие най-красивата от тях да подаде букета на царя. Въпросът за това коя е най-красива щяло да се реши с болшинство, с гласуване. Всички гласували и като прегледали бюлетините, виждат дванадесет бюлетини с различни имена – всяка гласувала за себе си. Ако всеки гласува за себе си, тогава няма да има кандидат, който да са избере измежду всички. Ако подаваме бюлетина всеки за себе си, няма да можем да свършим Божията работа. А това, казано на прост език, значи, че всеки трябва да си пробие сам път. Пътят, в който Бог те е поставил, няма да го напускаш! Всеки от вас ще си върви по своя път и няма да се клатушка нито наляво, нито надясно. Може да се ползвате от опитностите на другите, но от пътя, в който Бог ви е поставил, няма да се отклонявате. Това е желанието на всички нас – на всички, които са посветени. Нито да ви спъват, нито вие да спъвате. А всеки от вас, като види брата си, че се е спънал, да му посочи пътя и да му каже: „Този е пътят“ и да го насърчи.
| |
| − |
| |
| − | Аз ще спра дотук и бих желал, ако има някои важни въпроси, нека който иска от вас да се изкаже конкретно за пет-десет минути. Да даде ясно някоя идея или да си каже мнението. Но не да дава мнение, че мисли тъй или иначе, но ако в него има някоя основна, Божествена идея, която да произтича от Духа, която Духът да му говори, тогава нека се изкаже.
| |
| − |
| |
| − | – Как да познаем кога Духът ни говори, защото много пъти се съмняваме? Как може да узнаем кой път е за нас?
| |
| − |
| |
| − | Допуснете, че аз съм беден човек. Отивам при един господин и искам да ми даде работа. Не ми дава. Отивам при някой мой приятел, а той ми казва: „Почакай!“ Но представете си, че аз имам дарбата да правя оси на колелета. Хубави коли мога да правя. Гледам – счупила се някого колата; първата ми работа е да му предложа да поправя колата. Той ме препоръчва на втори, на трети и ето – пробивам си път. Този ще ми даде нещо, онзи ще ми даде нещо. И тяхната кола е направена, и моята кола е направена.
| |
| − |
| |
| − | Да допуснем сега следното противоречие. Да речем, аз съм завършил известен университет, завършил съм финанси, но за мене няма подходящо място и трябва да чакам една-две години, докато се освободи някое. И казвам: аз съм завършил финанси и не отивам да правя коли, макар че зная този занаят. Отивам по кафенетата, пуша цигара след цигара .... пуф, пуф. Питам: какъв смисъл има в това? Вместо да казва „пуф – пуф“, да вземе теслата, че „трак – трак“ с нея. Нали е по-умно?
| |
| − |
| |
| − | Да вземем и други примери: завършил си пчеларство и имаш дарбата да се занимаваш с пчели. Захвани се с пчеларството. Имаш вътрешна дарба за земеделие. Прояви своята дейност в това отношение! Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии. Първите затруднения ще преодолееш по-лесно и докато се подобри кармата ти, ще намериш добри приятели.
| |
| − |
| |
| − | Сега някои от вас се намират при благоприятни условия, други – при по-неблагоприятни. Някои от вас ще се борят повече, но ние ще им помогнем да надвият. Няма да им върви по мед и масло, но ние ще проявим своята дейност, своя ум, своето сърце и своята воля. Да кажем, някоя сестра е шивачка, бедна е. Иска да работи за Господа. Ще тръгне, ще влезе в някой град, ще пита: „Имате ли работа.“ Ще работи на едно, на друго място и ще си пробие път. Но ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи че не е достойна за духовна култура, това не е правият път. Така в дадения момент това е едно оръжие, което Бог ти е дал. То е свещено и то ще те избави от известни изкушения.
| |
| − |
| |
| − | Та сега ние – и по-младите, и по-старите, ще се върнем да развием колкото можем дарбите си.
| |
| − |
| |
| − | Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара – колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва. Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Поставете в действие всички занаяти, които владеете. Някой е педагог – нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги – ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларинети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие – да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора – особено тези, които имат повече опитности. В какво се състоят опитностите? Опитностите се състоят в следното: ако ви заведа в някоя планинска местност, ще имате опитност. Но ако аз имам само някои снимки и ви ги покажа, какво ще се ползвате от тях? Вие ще имате само едни умствени представи. Ако ви заведа в една планинска местност, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази местност, ще дишате чистия ѝ въздух, ще пиете свежата и чистата ѝ вода, ще вкусите от всичките блага на тази местност. Следователно, за да ви заведа в духовния свят, няма да ви изнеса книга, в която е описан духовният живот, и от нея да го разглеждате, а ще ви кажа: „Елате с мен!“ Един ден, ако отидем на екскурзия в духовния свят, ще си отрежете големи пръчки и ще ви кажа: „Вземете си по една тояга и да тръгнем за духовния свят.“ Този духовен свят ще намерим в някоя планинска местност. Вие мислите, че той е на някое особено място.
| |
| − |
| |
| − | Там, където бях през това лято, намерихме един Рай „страдрадосткия Рай“ го наричам аз. Всяко място, което може да произведе във вашия ум най-красивите мисли, най-красивите чувства и да измени в известно отношение вашия живот, е Рай. Ще кажете: „Такова място не сме виждали.“ Това е част от Рая – един кът от Рая. Като отидеш на друго място, ще намериш друг кът от Рая. Този Божествен рай е пръснат по цялото земно кълбо.
| |
| − |
| |
| − | За да се познавате, употребете следния метод. Събирате се двама души на едно място, ти разправяш на другаря си нещо, но той не се интересува от това, което му разправяш. Причината за това не е, че този брат не иска да те слуша, а че у него са развити едни способности, а у тебе – други. Ти му говориш за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравиците си, за масълцето, да има къща, градина и прочее. Ти му говориш за музика, а той си мисли за своите крави. Тогава той започва да ти говори: разправя ти за кравите си, въодушевява се и се чуди защо ти не се интересуваш. И двамата сте прави. Той се интересува за едното, а ти – за другото. Тогава този, който е умен, ще си каже: „За да ме разбере този брат, аз трябва да сляза там, където е той.“ Или той трябва да се качи при теб. И тъй правят младите. Когато двама млади се обичат, момъкът, като музикант, говори за музика, защото има музикално чувство, а момата по интуиция се нагажда към него, показва, че се интересува от музиката, докарва се. Той казва: „А, намерих я!“ Но след като се оженят, той вижда, че тя няма никакъв интерес към музиката. „Ама че си будала – казва тя, – докато се оженя, се интересувах, но сега между нас не трябва да е вече така.“
| |
| − |
| |
| − | Аз виждам, че някои от вас могат да разсъждават като философи, а други – не. Някои от вас са активни на физическото поле и могат да свършат грамадна, отлична работа, а други не са активни – не могат да свършат толкова много работа. Та всички тези енергии, които имаме, ще ги оставим да действат по Божествен път. Няма да изменяме Божествения път по никакъв начин.
| |
| − |
| |
| − | Ония от вас, които са в Просветителния отдел, нека разменят мисли по това какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас.
| |
| − |
| |
| − | Имайте предвид, че Христос казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината.“ Някои от нас трябва дълго да страдаме, докато се научим на правия Божествен път.
| |
| − |
| |
| − | Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. Всяка група от стоте души ще избере по десет души помежду си от най-умните.
| |
| − |
| |
| − | Тази сутрин, когато теглихте жребий, направихте една погрешка. Тази погрешка се състои в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребий кой да го замести и избраха Матий. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матий, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел. Щом имате две мнения и теглите чопа, 50% е вярно. Жребият не може да разреши въпроса. Така и вие сега ще хвърляте жребий, за да разрешите една мъчнотия, но тя 50% ще е разрешена. Тогава мислите ли, че в тегленето на жребий всички са попаднали на мястото си? Значи работата, която вие сами можехте да направите, вие я възложихте на Господа и ето, Той пак я разреши. Физическият човек пита: „Дали трябва да работя на лозето или да стана чиновник?“ Въпросът е решен – мотиката. Там е неговото призвание. Тя ще свърши чудеса. Ако има умствено надарен син, не му трябва мотика, а умствено поле – там да работи.
| |
| − |
| |
| − | – Може ли да стават размествания от една група в друга?
| |
| − |
| |
| − | Може да стане разместване на някои от една група в друга, т.е. преливане. След като се наместите, които са останали отвън, те ще бъдат в запас. Вие ще им кажете: „Ти не може ли да дойдеш на моето място, а аз да остана в запас?“ В тези стоте души ще вземете всички участие, ще започнете да мислите как да се създаде на всички работа. Ето един разумен начин за създаване на работа! Когато някой се намира в един път на изкушение, да му се създаде работа, за да се избави от това изкушение и да може да добие поне своята прехрана.
| |
| − |
| |
| − | – Понеже пчелите живеят най-хармоничен живот, а ние се готвим за такъв, не е ли добре да започнем с пчелите и да се заемем с проучването на техния живот?
| |
| − |
| |
| − | Когато турите на пчелите една изкуствена пита, те не я изхвърлят, а тук-там само я поправят. Така и ние – няма да изхвърляме изкуствената пита, а ще я оправим само тук-таме. Някои приятели имат вече наченки – заели са се с пчеларство. Някои опити са били сполучливи, а някои са излезли несполучливи. Не се обезсърчавайте! Всяка работа трябва да започне с малкото.
| |
| − |
| |
| − | Ако някои от вас искат да изкажат мнението си върху някои неизяснени въпроси, нека се изкажат. Говорете върху въпроси за саморазвитието, за самообразованието, а празното си време искам да посветите на външна деятелност. Говоря за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване. Това трябва да бъде първото нещо, целта на вашата работа.
| |
| − |
| |
| − | – Каква работа ще има четвъртата група?
| |
| − |
| |
| − | Тя има най-голяма работа – примирителната. Например две сестри се скарали – примирителите ще проучат основните причини защо и за какво са скарани, и то не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, да покажем как трябва да се работи. В някой град може да направите следния опит за работа: съберете се две-три семейства за една година, поне заедно да се храните, без да си туряте някакви ограничения, да видим как ще направите опита. При задружното ядене ще съкратите бюджета си. Ние имахме такъв опит на нашия курорт. Бяхме двадесет души, които, ако се хранехме сами, поотделно, щяхме да плащаме скъпо, а така, задружно, ни излезе по 16 лева дневно на човек. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или две ястия са достатъчни. Тогава и жените ще се освободят от излишен труд. После да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно и да имат една обща кухня. Направете един опит – туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега една жена ~изждивява целия ден в къщи за работа и трудът ѝ е разпръснат. При отделно пране например се изгарят повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. Първия път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати.
| |
| − |
| |
| − | – За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата?
| |
| − |
| |
| − | Трябва да има, но с Любов.
| |
| − |
| |
| − | Коя е прицелната точка на майката? Детето. Докато има дете отвън, тя може да работи. Коя е прицелната точка на учителя? Учениците. Учителят работи, докато има ученици. Щом изгуби учениците си, той престава да работи. Навсякъде трябва да има един стимул отвън.
| |
| − |
| |
| − | – Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове?
| |
| − |
| |
| − | На първо време ще си кореспондират. Например някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят такъв опит, но не са свършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити – всички работят.
| |
| − |
| |
| − | Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите.
| |
| − |
| |
| − | Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, хич не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване. Ако някой има свободно време, да се заеме с тези опити. Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната. И затова аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. И обратното е вярно. Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот.
| |
| − |
| |
| − | Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото братство ще вземем някои общи места и в течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим.
| |
| − |
| |
| − | – Ще бъдат ли съгласни всички братя и сестри да работят на общото лозе?
| |
| − |
| |
| − | Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити.
| |
| − |
| |
| − | Някои братя и сестри изказаха различни мнения за предстоящата работа на четирите отдела и образуване на комуните. Всички наблягаха на мисълта, че тази работа ще бъде успешна, ако между нас има Любов и готовност за самопожертване. Изказа се желание да се поправи грешката, сторена при избора по жребий, но у всички се забелязваше желанието Учителя да ни посочи определена работа за групите.
| |
| − |
| |
| − | Тези четири групи са една задача, която трябва правилно да разрешите. Като казвате, че изборът трябва да се анулира, това не значи, че когато направите борч, трябва да го анулирате, и като се подпишете, назад да си върнете подписа. Каквото е станало – станало. Ние не считаме, че това е една грешка. Това не е грешка, то е един опит, който вие сега правите. И този опит ще се поправи. Всичко ще се поправи, ще дойде до своя естествен ред. Всички онези, които са избрани, ще влязат в ролите си. Най-първо вие не сте разбрали какво значи да влизате в Трудовия съвет. Вие се уплашихте – мислите, че ще вземете мотиките, за да работите. Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние само искаме да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях. То може да бъде един ден от седмицата или месеца, но по закона на Любовта. И един ден да употребим – ние сме сполучили. Сега влязохте вече, впрегнахте се. С труда си вие ще създадете една вълна за работа. Въодушевите се, но после веднага отстъпвате и казвате: „Не съм за работа.“ Онези, които са влезли, започват вече да съжаляват, че са влезли, а онези, които не са влезли, съжаляват, че не са влезли.
| |
| − |
| |
| − | Вие имате четири групи и аз ще избера сто души, защото имам запас, имам право да избера сто души. Всички ще влязат на работа и никой няма да остане празен.
| |
| − |
| |
| − | Не се смущавайте, че опитът ви е излязъл несполучлив. Всеки първи опит е несполучлив, всякога е така. Знаете ли колко несполучливи опити е правил Господ? Ами че Той направи първия човек по свой образ и подобие, тури го в Рая, но опитът излезе несполучлив. Христос дойде, и Той направи втори опит. И този опит излезе несполучлив. Защо? Защото като остави работата на Своите избраници, те я развалиха и Той трябва пак да дойде пак да я поправи. И още опити има да се правят. Господ изпъди Адам и Ева от Рая и после слезе на Земята да учи хората, че не трябва да се бият. Сега хората се мъчат да разрешат теоретически кое учение е по-право.
| |
| − |
| |
| − | Всякога трябва да се знае, че първият опит е несполучлив, не че не е сполучлив, но че е подготовка за втори опит. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждаваме тъй, всинца ще започнем да попадаме в едно замаяно състояние, ще започнем да усещаме тягост в главите си.
| |