Разлика между версии на „Тъчете мислите си!“

Текуща версия към 23:04, 30 март 2011

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас - ТРЕТА ГОДИНА

КНИГА: Високият идеал

ТЪЧЕТЕ МИСЛИТЕ СИ!

Двадесет и пета лекция от Учителя 9 април 1924 г., София

Тайна молитва

Прочетоха се няколко теми върху „Качествата на новия човек“.

Всяка мисъл има свое приложение. Думата приложение е ясна. Мислите могат да бъдат отделни, разхвърляни, тъй както са отделни и разхвърляни нишките, преди да се е изтъкал от тях какъвто и да е плат. Може да имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки те ще бъдат разхвърляни тук-таме из материята. Питам: тия нишки ще ви ползват ли? – Не. Ако дойде една разумна сила и така сплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече да се използва за вашето тяло, за вашата къща. На същия закон се подчиняват и човешките мисли. Докато са разхвърляни, те не ни ползват нищо; изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те вече са една материя, която може да се използва в живота.

Сега някои казват: „Трябва да мислим!“ Да мислим, значи да предем. Добре, но ако през целия си живот правим само конци, какво сме научили? Казваш: „Жената преде.“ Какво от това? Каква полза имате от тия нишки? Тези нишки трябва да се изтъкат.

Мнозина от младите и старите се страхуват да влязат в някоя окултна школа, защото щели да се приравнят с другите и нямало да могат да мислят. Кой е крив за това, че човек не може да мисли? Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда? – Ще отиде. Като види още отдалече меда, мисли ли да отиде при него, или нещо я привлича. Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢ да си вкуси от него. Тя може да се удави в този мед, може крилцата ¢ да залепнат и да умре, но въпреки всичко това ще отиде към меда. Така е и с всяка разхвърляна мисъл, затова мислите трябва да се изтъкат. Как ще се изтъкат? – Има закони за това. Тия закони трябва да се разбират, а при разбирането има и методи за приложение.

Да кажем, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака подтик отвън, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има подтик за движение отвътре. Да кажем, че тази величина може да се движи в известна посока, например към посоката В. Какво може да направи тази величина в движението си към В? Къде ще бъде следното положение на тази точка А? – Щом тази величина дойде до В, тя ще се обърне назад.

Сега няма да се впущам в обяснение на механическите закони, понеже живите закони на Природата се отличават от механическите, а съзнателните закони на Живата природа се различават от живите закони. В тия закони има градация. Допуснете, че А е един вол, който живее в София, а В представлява пашата му някъде горе по Витоша. Този вол прекарва цяло лято на паша и не мисли за София. Значи той се намира в движение към В. Но дохожда зимата, цялата местност се покрива със сняг. Едва тогава му дохожда наум, че трябва да се върне в София. Следователно от В той трябва да се върне назад.

Значи величината А се движи от величината В назад към София. Можете ли математически да определите например след колко време величината А ще се върне обратно в София? За решението на тази задача имат значение условията, а също и времето, през което ще се върне този вол. Този вол ще се върне в София, когато падне сняг и покрие цялата местност. И наистина, тъкмо така става. Същото нещо прилагаме и по отношение на човека. Той е същата величина, която слиза от Невидимия свят А във видимия, физическия свят В, дето остава на паша. Той прекарва на Земята 40-50 години: яде, пие, забравя за онзи свят. Обаче щом снегът падне, дохожда смъртта. Тази величина от В се връща пак в А, в първоначалното си състояние. Тъй че човек най-напред се движи от горе на долу, а после от долу на горе. Там, откъдето започва движението, положението на тази точка наричаме горе. Силата, която движи известна величина, е отгоре. Следователно силата, която е заставила човека да се движи, е отгоре. Изминатият път АВ може да е път на един вол, може да е път и на един човек, но резултатите ще се различават. Ако величината А е един вол, който е дошъл до В, той през цялото лято само ще пасе и за нищо няма да мисли. Ако пък е един човек, който слиза на Земята, процесът на движението за него ще е по-сложен. Туй движение по посока АВ представлява задачи за решение от висшата математика на живота. Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за паша на Витоша. Той все ще вземе една посока, но откъде ще тръгне: дали от южната, източната, западната или северната страна? Освен това можете ли да определите математически где ще спре? – Може. Онези, които разбират законите и правилата за решението на тия задачи, ще могат да ги решат. Също така математически може да се определи кога ще се роди някой човек на Земята, какво е способен да извърши и какво ще извърши.

Следователно главната мисъл в нашия живот е да се разберат вътрешните закони, по които се гради и развива разумният живот. Аз наричам разумен живот онзи, когато човек е в състояние сам да премахне някоя своя болест. Такъв човек според мен е разумен човек. Всеки човек, който не може да премахне някоя своя болест, не е разумен и следователно разумният живот не е в него. Великата сила, която лекува хората, иде отвътре. Великата сила, която прави хората разумни, също иде отвътре. Любовта, която може да повдигне човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи за Любовта. Отвън съществуват само поводи за Знанието. Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят.

Питам ви: в какво седи една права мисъл според вас? Допуснете, че накарам един от учениците да начертае на дъската един триъгълник и да опише колко положения може да заеме този триъгълник, т. е. какви възможности се крият в него. Колко положения може да заема този триъгълник? Как се явява в Живата природа той?

Да вземем например един равнобедрен триъгълник А1В1С1 (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А1 към В1. Обяснете какви са качествата на този равнобедрен триъгълник! Той е остроъгълен триъгълник и в него страната А1В1 = В1С1 , а страната А1С1 е по-малка. Добре, но сега ви питам: кои са били условията, които са направили този триъгълник остроъгълен? Ако в човешкото сърце и в човешкия ум е имало повече сили, триъгълникът се развива повече на височина и става равнобедрен, т. е. триъгълник със слабо телосложение.

Ако пък имате по-ниския триъгълник А2 В2 С2, той показва, че условията, при които се е родил, са били по-неблагоприятни (фиг. 2). Материята, в която се е развивал, е била по-гъста. Давленията са били по-силни, значи този триъгълник изразява по-силно телосложение. В този случай тялото се развива за сметка на всичко, а умът и сърцето са като условия за развиване на тялото. Тялото е господарят, то заповядва на ума и на сърцето, а в първия, равнобедрения триъгълник, сърцето и умът заповядват на тялото. Следователно в сърцето и в ума на човека има в еднаква степен егоизъм, затова двете бедра в равнобедрения триъгълник са равни. Това показва, че за да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете: „Сърцето трябва да се подчини на ума.“ – Не, на Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а отпосле – умът. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триъгълници. Не, в тях има движения. Представете си, че един от тия триъгълници се движи около своята ос с известна бързина. Това движение може да има известна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се определят.

Да допуснем, че силата на вашите чувства е два пъти по-голяма от силата на вашите мисли (фиг. 3). Тогава ще имате отношението 2:1. Ако пък вашите чувства са два пъти по-слаби от вашите мисли, какво ще бъде отношението в този случай? Отношението ще бъде 1:2. Как мислите, ако вашите чувства са два пъти по-силни от вашите мисли, колко от вашите мисли ще могат да бъдат реализирани? Всякога след реализирането на две желания ще дойде една мисъл. След като се реализират две желания, човек се изтощава и чувствата му отслабват. Тогава законът се сменя: умът става два пъти по-силен от сърцето. Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си.

Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество. Някой ти поиска някаква малка услуга – направи я! Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т. н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно никаква възможност, това вече е изключение. Законът за невъзможностите е друг. Мъртвият човек живее в невъзможности и затова отива в гроба. Умрелият човек мълчи, не се проявява, казва: „Не мога.“ Но когато отидем при живия човек, той говори. Живият човек трябва да говори, а мъртвият – да мълчи. Сега има хора, умрели поради нямане на Любов. Казва някой: „Аз не мога да любя.“ Казвам: мъртъв си, затова ще мълчиш, ще изучаваш философията на мълчанието. Мълчанието е законът на мъртвите. Трябва да научиш закона на мълчанието! Мъртвите само ще мълчат в почвата, докато съберат енергия да израснат отново. Сега, разбира се, аз не говоря за естествената смърт, но аз говоря за онова вътрешно бездействие, когато човек не се интересува абсолютно от нищо.

Допуснете, че аз ви дам една задача в Школата. Какво ще правите? Трябва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристъпим към задачите. Например ще раздразним едного от вас. Ще пратим десет души да го набият, тъй да го масажират, че да го предизвикат да се раздразни. След туй ще искаме от него, точно математически, след пет минути да бъде весел, всичко да забрави, като че нищо не е било. Но да не бъде весел само привидно, а и вътрешно. Така ще направим с един, с двама, с трима и с повече. Други пък ще изпитаме по друг начин. После ще направим и друг опит. Ще ви свикаме на събрание и, без да знаете, изведнъж ще запалим салона. Тъй ще видим колко сте смели. Сега говорим: „Трябва да сме смели, решителни, в случай на някое нещастие не трябва да се бяга и т. н.“ Ще направим опита, без да знаете. Тогава, каквото мислите, ще бъде? Вие всинца може да бъдете герои, да седите спокойно, без всякакъв страх, но може и всинца да избягате навън – не се знае. Това е само предположение. Предположението не е знание. Докато нещата не се опитат, те не се знаят. Например аз може да мисля, че съм герой, но на геройство на думи само аз не разчитам. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавам някоя задача, аз предварително си правя един малък опит. Сега например наблюдавах как се проявиха някои от вас на последната екскурзия. Времето е облачно, вали дъжд, но ние вървим. У мнозина минава мисълта: „Уж пролетна екскурзия, времето трябваше да бъде хубаво, а то вали, ще се простудим – не си струва да се излагаме така на дъжда, да отидем по-добре на хижата, да се изсушим.“ Това е много правилно, но това са човешки разсъждения. Казвам: добре, като дойдат всички, ако искат, да отидем на хижата, но ако не се съгласят, ще отидем на нашето място, ще накладем огън и ще се изсушим там. Ако отидем на хижата, какво ще спечелим? Ние постоянно сме пред очите на хората, всички ни следят, затова, като отидем там, ще дойдат и други екскурзианти и няма да бъдем свободни. Казват: „Вали дъжд, може да се простудим, духа вятър.“ Значи дъждът и вятърът ви плашат. Ако един малък дъжд и вятър могат да ни плашат и не можем да ги издържим, какви екскурзианти можем да бъдем, какъв характер имаме. Не, спокойни ще бъдете. Гледам – някой потреперва, студено му е. Казвам: няма нищо, ще се стоплите.

И Природата в туй отношение е много умна! Аз я познавам, аз съм запознат с нея. Много умна и много досетлива е Природата. Тя има всички методи, за да изпита човека. И какво беше времето през целия ден? Току изведнъж се поправи времето, небето се отвори. Всички казват: „Оправи се времето!“ Мина се половин час, отново заваля дъждът. Всички казват: „Сега вече ще ни накваси.“ Мина се още половин час, времето пак се оправи. Така целия ден времето си игра с нас – ту дъжд, ту слънце. Ние, като виждахме, че завалява дъжд, мислехме, че няма повече да се оправи времето. Обаче не мина половин час, то пак се промени. Та в света има един разумен закон, който ръководи нещата. От опит трябва да го научим. Щом го научим, ще добием тази вяра. Аз наричам тази вяра вяра в законите на Живата природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-вече вяра в законите на Божествената Любов. Придобием ли тази вяра, тогава ще разберем дълбокия смисъл на Божествения живот. Това са три области, които трябва да се изследват. Вие най-първо трябва да изучавате законите на Живата природа. Имате да изучавате една отлична област, богата с разнообразие. Всичките възможности има човек да изучава Живата природа, без да се умори. После ще изучаваме разумния човешки живот. И когато най-после дойдем до Божествената Любов, това е финалът на всичките науки, които ние можем отчасти да изучаваме.

Сега всички вие учите, но трябва да тъчете вашите мисли. Ако вашите мисли са разхвърляни, ще ги тъчете. Всеки ден ще мислиш. Ако станеш материалист, ще кажеш: „Аз съм един от по-ниските триъгълници.“ Станеш ли много чувствителен и започнеш ли да философстваш, ще кажеш: „Аз станах сега по-заострен, по-висок триъгълник.“ Тогава идеалът ти ще бъде да станеш един равностранен триъгълник. Чувствата ти трябва да бъдат хармонични, изобщо волята ти, умът и сърцето ти трябва да бъдат хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но е мъчно за изпълнение, ала може да се постигне. Желанието ни да постигнем туй състояние трябва да ни движи в живота. Казвам: на всинца ви трябва благородство в обходата ви. Аз ви наблюдавам – вие не вярвате в погледа на човека. Казвате: „Той не ме погледна хубаво.“ Защо не вярвате? – Има нещо лошо в погледа ви. Погледът трябва да бъде точно определен. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас – нищо повече! Тъй ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час от деня трябва да бъдете примерни в обходата си. Ще си кажете: „Един час от деня аз ще се обхождам с другите тъй, както със себе си.“ Като се мине този час, слез от сцената, върни се към стария начин на обхода. Утре пак един час. Всеки ден увеличавай по пет минути. Туй са много приятни опити. Условията, при които сега живеем, постоянно ни изваждат из релсите и ние се спираме, изгубваме този вътрешен импулс и стремеж да се учим, да се облагородяваме, и ставаме индиферентни, като казваме: „Остаряхме вече, нашето се свърши, за друго прераждане ще остане.“ – „Трай, коню, за зелена трева!“ Ти не знаеш какво ще бъде другото ти прераждане. Това е предположение. Знаеш ли точно математически каква ще бъде идущата ти възможност? Сегашното ти положение е най-важното. От сегашното положение по-важно няма. Следващото ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-важно. Трябва да знаете, че следващото ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава. Представете си, че величината А, волът, няма храна в София. Какво трябва да прави? Той трябва да се прероди в В, т. е. на Витоша, и там да живее. Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва да излезе вън от София. Ако този вол каже: „Аз не мога да напусна София, ще остана да живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него? – Краката му ще почнат да се преплитат. Той непременно ще трябва да излезе на паша по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота. Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма да можете да се развивате правилно.

Сега да преведа смисъла на този символ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислиш, ако не туряш тия нишки в едно, ако не събираш тази енергия в себе си, какво друго ще работиш? Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и за в бъдеще да я обработвате. Тия са задачите, с които вие трябва да се занимавате и да ги решавате не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. Аз мога да дам един метод, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? – Всички ще бъдете еднообразни. Еднообразието е много смешно нещо. Всички вие трябва да бъдете разнообразни. Какъвто поздрав дадеш ти, да няма подобен на твоя. Ти да се отличаваш от другите. Всички да бъдете тъй различни помежду си, както са различни листата на едно и също дърво. Нека има нещо еднакво, но то да се състои в това, че действа един и същи принцип, обаче в отделните ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трябва да има обща нишка, която да ни свързва действията. Някой от вас, като поздравява, може да направи един реверанс, друг – едва да се поклони, трети – да се усмихне, четвърти – да даде едно цветенце или една смокиня, или един портокал, или една картичка, или една кърпичка: хиляди начини има, по които човек може да изяви учтивостта си към своя брат. Може да занесеш на своя брат нещо много малко – една теменужка. Какво от това? Ти с тази теменужка изразяваш известно чувство. Аз ви говоря това нещо като на ученици. Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. Допуснете, че имате едно стихотворение от Петко Славейков. Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение. Какво ще научите от тази декламация? Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много да го декламират, но да слушате сто души наред да го декламират, нито ще можете да издържите, нито има смисъл. Това е губене на време.

Опасността е в повторението. Например често казваме: „Да бъдем добри!“ Не се мине много време, пак повтаряме: „Да бъдем добри!“ Хубаво, да бъдем добри, но как? В какво седи добротата? – Е, добри трябва да бъдем! Според мен за Доброто човек трябва да мисли най-малко. Не трябва да си индиферентен, но да се проявяваш като добър човек, без да мислиш, че трябва да си добър. Започнеш ли да мислиш, че ще направиш някое Добро, ти няма да го направиш. Не мисли, а прави Доброто. Започнеш ли да мислиш за Любовта, ти няма да я проявиш. Не мислете, че умните хора много обичат. Поне моята опитност е такава: умните хора много малко обичат. Умният човек е много умен, но за себе си.

Аз ви говорих за разумното сърце. То се проявява при съвсем особени условия. Аз съм наблюдавал хора, които отричат Бога, казват, че няма Господ, че трябва да отмъщаваш и т. н. Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата и го изважда. Казват му: „Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата?“ – „Е, будала съм бил.“ Значи, ако би спрял: да разсъждава дали да го спаси, или не, би казал: „Нека се удави!“ Той го спасява, защото в този момент в него заговаря нещо възвишено и благородно от миналото. Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права.“ Ето защо той влиза във водата, спасява човека и с това изпълнява Волята Божия. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото ни. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие и не подозирате даже какво велико нещо има, заложено в известни души. Дайте на човека благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявят в Доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество.

Приложение ви трябва сега! Трябва да се научите всички да мислите правилно, да знаете как да преплитате нишките във вашата мисъл.

Сега как бихте постъпили един спрямо друг? Аз бих ви казал как постъпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате в дома си с пръснати глави. Някога пък само единият пострадва. Аз съм наблюдавал такива случаи. Как идва примирението? Върнат се в дома си, но не се мине много време и единият размисли върху станалото, пък си каже: „Пръснах му главата, но не направих добре.“ Не се мине много време и вторият казва същото. И двамата съжаляват, подадат си ръка и си простят взаимно. Това нещо постоянно става с хората. Този начин е стар метод и вие сега трябва да се освободите от него. И ще се освободите. Новият живот е без вързани глави – това е най-хубавото нещо. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него; старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му, и ако видите в него нещо лошо, кажете: „Той беше добър човек, има нещо добро, заложено в него.“

Ако бих ви дал една задача, как бихте я разрешили? Да кажем, че се раздават три премии: една премия за ума, друга – за сърцето, и трета – за волята. Коя от трите ще изберете? Ако сте инженер и градите къща, какво ще ви трябва? – Ум. Ако сте работник и копаете на лозето или орете на нивата, какво ще ви трябва? – Воля, сила. Тъй че, ако сте инженер, ще изберете премията за ума. Ако сте работник, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте един пример!

Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя. Например вие искате да се учите на търпение. Седнете пред огледалото, вземете една игла и я забийте в ръката си. Наблюдавайте колко време няма да мръдне нито един мускул на вашето лице. Следете няма ли да ви потекат сълзи. Трябва да знаете, че физическите страдания са предговор, приготовление, за да издържите на душевните, на моралните страдания, които са по-тежки. Например тия от вас, които не могат да търпят, ще ги накарам да направят няколко екскурзии. Аз ще избера за тази цел дъждовни, ветровити дни и тогава ще ви накарам да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бъдете отлично разположени. Най-малко за една седмица няма да мислите да се карате с никого. Природата е майстор да трансформира енергиите в човека. Някой път например вятърът вее или от изток, или от запад, или от север, или от юг и ни донася дъждовните капки, които падат върху човека, внасят известни топлинни енергии в човека и по такъв начин обновяват организма му.

Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък. Известна част на нашето тяло гладува и вследствие на това се явява известно неразположение. Ние страдаме от душевен глад. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: „Няма нито един човек, който да ме разбира. Не съм намерил досега нито един истински брат. Самотен съм в света.“ Значи все липсва нещо на човека. Где ще намери това, което му липсва? – Той може да го намери само в Живата природа. Тя има всичко. Действително тия мисли не са нищо друго освен шишове, които аз познавам. Много добре съм запознат с тях. Някога при случай аз мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Те представляват цяла култура. Ще кажете: „Такъв е животът, съдба е това! Ще се примирим с необходимостта на нещата.“ – Не, тази философия не разрешава въпросите. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можем да го изправим. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божият Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно и трите неща: необходимост, Свобода и Божествен Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира Свободата и който не разбира Божествения Промисъл, всякога ще се намери в едно противоречие. Освен тази никаква друга философия в живота ви не може да работи.

Да направим едно малко упражнение!

Ще ви дам предварително едно обяснение: ако поставите дланта на лявата си ръка върху дясната или обратно, какво ще почувствате? Една топлина. Защо? Защото се срещат две противоположни енергии. На горната страна на човешката ръка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на ръката, дланта, е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега допрете двете длани на ръцете си и наблюдавайте какво ще почувствате в себе си?

Цялата опасност за вас, съвременните ученици, седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителя.“ Да, но никой от вас не е направил ни най-малкия опит. Като ви дам някое правило, вие започвате да го разправяте тук-там, но за себе си не го прилагате. Например турете двата си палеца върху брадата. Турете след това ноктите на двата си палеца под брадата и ще забележите, че имате в двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можеш да направиш в дадения случай, не седи в самите палци, а зависи от силата, от енергията, която можеш да прекараш през своите палци. Ръката е проводник на сили. Доколкото можеш да прекараш, да проектираш през твоите палци известна сила към известна част на тялото си, дотолкова ще можеш да направиш едно упражнение. С туй упражнение може да не постигнеш целта, която гониш – нищо от това. Все пак обаче то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо някога няма да постигнете резултат? Защото много от вас са нервни и тази нервност се проявява несъзнателно и пречи при упражнението. Например започвате да си мърдате единия крак, да се чешете, да се движите насам-нататък. Искате ли да направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всичките си органи, тъй че за 5 – 10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути няма да шавнете, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. Ще кажете: „Възможно ли е това?“ – Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости. Вие ще се повдигнете по-горе от причините, които искат да ви извадят от нормалното ви състояние.

Да допуснем, че аз съм турил главата си във водата, правя някакво наблюдение, а някой в това време ме пита: „Какво има във водата, какво виждаш там?“ Питам: ако аз река да му отговоря, какво ще стане с мен? Нали тази вода ще нахлуе веднага в устата ми? Аз ще мълча и ще наблюдавам, няма да му се обаждам. Като си извадя главата извън водата, тогава ще му разправям. Докато си във водата, ще мълчиш, ще правиш наблюденията си, но щом излезеш, тогава ще отговаряш. Отговаряш ли, докато си във водата, това не е философия. В дадения случай не трябва да знаеш да говориш, но да мълчиш. Има случаи, когато може да говориш, но има случаи, когато трябва да мълчиш. Казваш: „Всякога мога да говоря.“ – Не, приятелю, има моменти, когато не трябва да кажеш нито дума. Ще мълчиш, ще правиш наблюдения само. Излезеш ли отгоре, над водата, тогава можеш да говориш. Ще ми възразите: „Ами ако този човек се разсърди, че не му отговаряме?“ Според мен в света съществува само един човек. Всичко друго е илюзия. Следователно, щом е тъй, аз ще кажа: в света съществува само един човек и зная, че от този човек зависи всичко. Тогава кой може да ви се сърди? В Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казват, че Господ се сърди. Тъй са писали пророците, но аз питам: Бог сърди ли се? – Не, Бог никога не се сърди. Само ние, хората на Земята, се сърдим за нищо и никакво. Дойде някой твой приятел, каже ти: „Знаеш ли какво говори еди-кой си за теб?“ Казваш: „Не зная.“ – „Еди-кой си казва, че си говорил някои лоши работи по негов адрес.“ – „Не, не е вярно това.“ – „Тъй ли, чакай, аз ще му кажа!“ Разсърдят се двамата. Дойде друг и ти каже: „Знаеш ли, че къщата ти изгоря!“ – „Не, не е изгоряла.“ Всеки ден хората ни лъжат, а ние им вярваме. Ти ще кажеш тъй: „Моята къща никога не изгаря. Моят брат никога не може да каже нещо лошо за мен.“ Приятел за приятел никога не може да каже лоша дума. Аз не зная нито едно изключение от това правило. Ако има само едно изключение, този човек не ти е приятел. Следователно в това отношение ти ще бъдеш спокоен.

Светът, в който живеем, е създаден заради нас. Ние живеем в най-добри условия. При сегашното си развитие при по-добри условия от тия не можем да бъдем: толкова сме могли да подобрим пътищата. Трябва да знаете, че при тези условия този живот, който прекарвате, е най-добрият. Сега някой от вас казва: „Еди-кой си не трябваше да ни казва така.“ Ами как? – „Трябваше другояче да ми каже.“ – Не, това са наши умувания, наши разсъждения. Той ти каза точно това, което трябваше. Вие се спъвате от тия неща, но за ученик, който разбира нещата, това е една положителна философия. Казвате: „Не трябва тъй да ни говори!“ Ами как? Ами аз как, по кой начин трябваше да ви говоря тази вечер? Вие казвате например: „Този човек трябваше да ни говори по-малко – колкото да ни обясни някои неща.“ Какво значи по-малко говорене? Може да говорим повече, може да говорим и по-малко.

Да допуснем, че имаме едно семе, попаднало на камениста почва. Колко ще израсне това семе нагоре? Малко ще израсте. Защо? – Няма условия. Следователно това семе говори малко. Допуснете сега другата възможност: това семенце е попаднало на богата почва. Какво ще стане с него? – То ще стане дълго, ще има дълга и широка реч. Значи многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нямане на условия. Тъй че да говорим много или малко – това не зависи от нас. Някой път говорим много, защото има условия; друг път говорим малко, защото няма условия. Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме. Ще кажете: „Тогава где е свободата?“ Абсолютна свобода в света няма. Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна. Например детето мисли тъй, както мислят майка му и баща му, с малко видоизменение. Като кого мисли малкото вълче? – То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е бил по-голям герой от него: може да е давил, да е ял повече овци от него, но и вълчето постъпва като баща си, макар и по-малко да се проявява в геройството си. Като кого мисли малкото агънце? – И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото семенце? – Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила ябълката. Следователно ние мислим това, което са мислили другите хора преди нас. Някой казва: „Аз мисля, идея имам!“ Я ми кажете една нова мисъл, една нова идея, каквато никой друг досега не е помислял? – Няма такива мисли. Това, което наричате нова мисъл, нова идея, ще видите, че и други са я мислили, само че у вас тя се явява с едно малко видоизменение. В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част. Капелмайсторът като даде такт, всички започват да свирят и се сливат в една обща хармония. А сега един свири по един начин, друг – по втори, трети – съвсем иначе: цяла неразбория се създава. Този капелмайстор трябва да чака няколко години, докато музикантите му се научат да свирят хубаво. Не е лесно да се научат хората да мислят и постъпват идейно.

Когато дойде време да се образува един клас, в който да се учат хората, всякога ще има мъчнотии. Затуй аз зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвам: за даден случай не изисквайте повече от това, което е възможно. Ще ви обясня какво нещо е възможност. Срещна един овчар, който има половин пита хляб. Най-голямата възможност в дадения случай е този овчар да ми даде половината от своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели и имаме един хляб, тогава на всеки един ще се падне по половина; ако сме четирима – по четвърт; ако сме осем души, ще ни се падне по една осминка. Следователно туй е, което ни се пада в дадения случай. Толкова ти се пада – за толкова ще претендираш. Условията обаче може всякога да се менят, няма да бъдат все едни и същи. Но в дадения случай, в дадения момент използвайте условията, каквито са, не роптайте против тях. След това моментът може да бъде по-богат. В Природата всякога има приливи и отливи. Ако в един момент има отлив, в друг момент ще има прилив. Т. е. ако в един момент условията са неблагоприятни, в друг момент ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг. Това е пак закон. Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което ще дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са закони. Вие не изисквайте да дойдат условията преждевременно. Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот.“ Много искаш! Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо.“ Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде!

Аз ще направя сега един опит. Ще ви предам мислено една мисъл, да видим колцина от вас може да я хванат. Следващата сряда ще видим колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение. Вие няма да знаете какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения, но ще гледате дали ще направите туй движение, което съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон. Туй е всичко. Сега вие си мислите: „Коя ли е мисълта?“ Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение. Аз наричам туй движение едно от свещените движения. У човека има много движения, които са свещени. Тези движения човек проявава при особени случаи. Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека. Някой казва на някого: „Този човек ми изпрати веднъж един ангелски поглед. Но един път беше това!“ Някой пък си помръдне само ръката. Но свещено движение е това! Грациозни движения има в човека, но те много рядко се случват. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.

За следния път ще напишете на черната дъска едно мото, един лозунг и едно изречение, с което всички да сте съгласни. Ще си изберете един от учениците, който да напише хубаво, красиво това мото на дъската.

Размишление

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Двадесет и пета лекция от Учителя 9 април 1924 г., София