Разлика между версии на „Вътрешно единство“

Текуща версия към 14:58, 27 март 2011

Беседи

Извънредни беседи

КНИГА: Тихият глас

PDF с оригинален текст

ВЪТРЕШНО ЕДИНСТВО

Тайна молитва Прочете се I Послание Петрово, 2:2-10 стих

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: не ползува онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат ведно. Онова, което майката и детето желаят, то става, а онова, което майката не желае, а детето желае, то не става. Този закон е верен и в други области: слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек, тази година ще си почивам“, тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато във вас има желание, но условия няма, също не може да стане. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става, когато има и желание, и условия.

Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.

Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Когато Бог желае, вие не го желаете, а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била“ и в края на краищата няма никакъв резултат.

Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни, като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което те пишат, вярно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, вярно ли е? Не е вярно. Всичко онова, което бащи и майки вършат, вярно ли е? Не е вярно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? Не са верни. Защо? Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божия закон. Защото, ако ръката живее само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Ако краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.

Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал, е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Животът, който Бог ти е дал, ще употребиш за Него, а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. В него няма изключение.

Не можеш се изгуби, когато вървиш по този закон. Бог ти дава на разположение през деня слънце, да ти помага. Питам, кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето. Заоблачаването на времето показва, че в живота ти има нещо криво, т.е. има отклонение от правия път. Под думата „облаци“ разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране.

Някой казва: „Как да се молим?“ Малките деца са разрешили този въпрос. Ще се молиш така, както децата искат от майка си. След като се наядеш, да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш в дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш, извърши го, защото, ако не го извършиш, ще дойде състояние на недоволство, на индиферентност. Ще кажеш: „Сега не му е времето.“ Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е наука.

Има закон: при всяко отлагане на падежа на полицата, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот законът е: никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо, направи го.

Ще приведа един пример. Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам.“ Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера; ще кажеш, чете са за Господа. Каквото се получи в тези кошери, ще го дадеш за Бога. И твоите кошери ще растат, и Божиите кошери ще растат. Защото, като се роят Божиите кошери, и твоите ще се роят. Той каза: „Защо Му са на Господ пчели?“ Тогаз му отвърнах, ако иска, да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят, и свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш, всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек.“ Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера, всеки от вас ще отдели 30-тях кошера, ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер.“ Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогава остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера. Някои ще кажат: „Къде са кошерите?“ Законът е: това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става.

От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучвате историята, ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос, римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право римската държава какво спечели? Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек. Но някой ще каже: „Беше писано Той да умре.“ Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, то е майката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целия ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствуване. Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл, и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко чувствуване ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога, тогаз ще имаш пътя и условията, и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души. Всички тези души трябва да мислят също тъй, както ти, а пък всички да мислят както Бога. Това има приложение в живота. Приложението във физичния свят показва какво Бог е постигнал и това, което има във вътрешния свят, показва какво Бог може да постигне. Духовният свят показва какво ще стане в бъдеще.

След като посеете чрез тези опити, които ви давам, няма да се безпокоите. Ще оставиш посятото Бог да го възрасти. Ние ще извършим работата, която трябва да свършим, а възрастването е от Бога. И всичката погрешка на хората е в туй, че те искат да посеят и възрастят.

По отношение на наряда идущата година ще проверите резултатите. Той ще се прави 52 дена в годината. Ако искате, можете да употребите всяка седмица по 3 часа. Най-малко 1 час в самия ден на наряда, а останалите два часа разпределени по 20 минути през другите дни на седмицата. Така че 3 часа на седмицата заедно с приготовлението.Та 50 опита по 3 часа правят 150 часа. Те съответствуват на 153-тях риби, които е уловил апостол Петър.

Сега ви пожелавам да оставите настрана Божиите роеве. Ще проявите воля, нищо да не е в състояние да ви поколебае. За резултатите от опитите да не мислите. Това ви давам за един опит и той ще излезе сполучлив. Не може да не излезе сполучлив. И след това ще пристъпим към нещо по-сериозно. Това е най-малкото, което сега можете да направите.

През другото време сте свободни, например може да се молите един за други да ви се оправят работите. Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите?“ Например една вдовица закъсала, няма кой да й помогне. Ако вие, 40-50 души, се помолите Бог да й помогне и идете на нивата, и вземете сърпа, и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия, и ще знаете, че чрез вас Бог работи. Ако хората на земята имат тази свещена идея, то светът не би бил в това положение, в което е сега.

Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене.“ Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. Сто души ако се съединят, ще видят, че тази работа е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършат, а иначе не могат.

Какво трябва да разбирате под думата „аз“? Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „аз“ Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех.

Когато разбирате Божественото, тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила. Вземете английския посланик, зад него седи английският народ и затова този посланик има власт. Ако той дойде, без да е пратен от английския народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна, а когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е на кривата страна. Там е лошото.

Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това.“ Кой в дадения случай ще го изпълни, се налага от невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички, които не са го изпълнили, с десетки години ги е боляла главата.

Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там, където има единство в мисъл, чувство и действие, има един господар, а там, където има разногласие, там има двама господари.

Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не е външно. Ти можеш да живееш в най-благоприятни условия и да служиш на Бога, можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога, а може да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така, тогаз царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А засега най-добрите служители на Бога са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш, ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната, Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се, тази работа ще мине.“ Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната и сутринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил, кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят.

Бог сега ви опитва чрез вашия живот. Каквато каша сте варили, Той ви кара да я ядете, да я опитате. Защото, ако не я ядете, няма да имате понятие вкусна ли е или не. Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото, ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези същества, които ръководят живота ти; те не могат да ти дадат вече онова доверие, което са имали досега в тебе. И ако изпълниш волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре.

Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови, хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там, където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Божествените работи са точно определени, в тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия“ разбирам човек, който разбира живота добре и на физичното поле, и в духовния свят, и в Божествения свят. Един светия където и да го турите, може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.

Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който би искал да се ожени за една непорядъчна жена, и тогаз да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена и тогаз да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там, завзема най-долното място, той може да изправи тази жена. Затова Писанието казва: "Не се връзвайте в света." Слугата, който отива да слугува, е свободен. А онзи, който се жени за онази богата жена, той не е свободен. Не се ангажирай да свършиш работата, която не е по силите ти. Не се ангажирай да свършиш работата, в която Бог не участвува. Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл. Това са правила, които трябва да имате предвид в бъдеще. Някои от вас искате да знаете доколко са прави. Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право. Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право или не. Има нещо в теб, което ти казва, право ли е или не това, което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е.“ Разумните същества са работниците отвътре, знаят какво ще стане и казват понякога: „Тази работа не е за теб.“

Не се заблуждавайте от временните успехи, които вън може да имате. Например казвате: „Еди-кой си започна еди-каква си голяма работа.“ Тези, големите работи носят големи загуби. В София един търговец започна книжарница с 3 лева и сега е добър търговец, а аз зная търговци, които започнаха с големи капитали, и с колкото започнаха, още толкова дългове направиха.

Опитът, който сега правим, ще бъде успешен, понеже времето е хубаво, с малки изключения. Има малки облачета, които показват, че ще има малки препятствия. Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем. Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай. Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши.“ Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най-способният. Ако на друг предадеш, той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ми дава, то е мое право, никой не може да ме лиши от него. Това, което Бог ти дава, то е за тебе, а това, което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа, и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш.“ И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. Ако я свършиш, тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: "Не толкоз, колкото съм искал." Ти си искал от Господа 100 хиляди лева, а дал ти е 5 хиляди лева. Почни с тях работата. Божието има едно свойство, то се увеличава стократно. Такъв е законът. Човешкото стократно се намалява, помнете го това. Това е законът. То може да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон. И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване.

Но, разбира се, тази е една трудна философия. Това, което аз ви говоря, зная, че е лесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилага. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма никоя сила, която може да възпре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане. То е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания. Като дойде, вие ще проверите, че е вярно. Искам да бъдете смели, да няма страх. Страхливите не могат да наследят Царството Божие при страх от външните условия.

Второто положение: между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония да не съществува. Някой път, гледам, за всевъзможни работи се явяват противоречия.

Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други. Каква любов може да имате? Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там, където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. Аз не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някой човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая всинца вие да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.

Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по утъпкания път. Той е готов за всички жертви за новото, което му се дава, само гениалните хора могат да изпълнят волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек, който върви по новите пътища, ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място, трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек, или Божественият човек, в мене да се прояви.“ Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божествения човек във вас да работи. Като работят те, двамата, това наричам аз работа според Бога, тогаз се върши волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познавате кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека, има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено.

Аз желая, първо, всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ, работата, която Бог ви е дал в този живот, желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път.“ За следующите прераждания има друга мисъл. В този живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите. А пък за следующия живот има съвсем други задачи. И ако изоставите това, което е дадено сега да свършите, ще имате лоша карма. Сега използувайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал. Не я оставяйте за следующия ден.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти)

Втора беседа, държана от Учителя пред ръководителите (повикани 43 Души)

29 август 1930 г., 4 ч. и 30 мин.

София, Изгрев