Разлика между версии на „Учителят каза на ученика“

Текуща версия към 14:54, 27 март 2011

Беседи

Извънредни беседи

КНИГА: Тихият глас

PDF с оригинален текст

УЧИТЕЛЯТ КАЗА НА УЧЕНИКА

Първото нещо: на вас ви трябва дисциплина. Разбирате ли? Дисциплина е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина. Казано и свършено, да няма мислене и протакане. Няма протакане, на момента, имаме време, ще свършим работата... Няма да отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага

Сега вие, младите, не сте се проявили още, старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод. Сега вие ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Добре ще бъде, ако вие вземете само образец, като гледате техният плод как е узрял. Хубаво е, ако плодът на старите е идеален. Тогава може да вървите по образа на старите, но ако този плод е хилав, очукан - по-добре е от такъв плод да стоите далеч. Няма да обръщате внимание на тях. Не трябва да бъдете такива стари.

Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола, човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени. Жената е носителка на живот, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл. В основата на Божествения свят това е една издънка, обърната надолу, разклонена. Това са два клона от един общ корен.

Вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов - никакво лицемерие, никакво флиртуване Нашите чувства в сърцата трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй великодушни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете образец; да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри ученички искам да бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни. Да имате туй уважение и почитание, да бъдете деликатни, щото да дадете импулс и благороден стремеж в техните души. Очите си няма да сваляте бързо - то е на черното братство. Погледнеш брата си и ще му кажеш: "Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода."

В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина. Очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам, ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като погледна очите ви, аз мисля за вашата истина; като погледна ушите, аз мисля за вашата мъдрост; като погледна устата ви, аз мисля за вашата любов; като погледна ръцете, мисля за вашата правда, с която работите; когато погледна вашите нозе, аз мисля за вашата добродетел. Ще създадете един идеал, никакви нечисти мисли няма да имате. Това трябва да разберете. Само по такъв начин като заличите вашите стари форми, у вас ще се зароди новата любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот.

Сега се повдигнаха въпроси за женитба. Ще се жените ли или не? Душата сама в невидимия свят не може да живее, там по двама, по двама живеят. Вие ще имате сродни души - сродност ще има, по двама ще живеят. Сам човек не може да живее. Следователно, ако е въпрос сам ли ще живееш, или по двама, казано е, по двама ще живеете. Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца наедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, в Божествения свят живеят два духа в едно място. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Вие казвате сега: "Ще се жените ли?" Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединявате с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Казвам: Между тези две стаи трябва да има врата. Ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар нищо не са сами по себе си. Стаите без господар не са нещо много естествено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, ще бъдете чисти и ако сте женени, ще бъдете нечисти? Ако онзи, който се е оженил като онзи пияница, който само яде и пие, тъй както разбира живота, вие сте нечисти. И ако онзи, който не се жени от страх, и той е нечист. За женитбата другояче стои въпросът. Въпросът е решен, или двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на земята. Тъй стои въпросът. Не е ли решено, то тия души трябва да се учат. Та сега вашите отношения трябва да бъдат чисти. Искам, като влезете в школата, да бъдете образец - да бъдете свободни, сериозни, скромни по сърце, да бъдете светли по ум, свободни във всичките чувства, деца на тази свобода, всичко да бъде непресилено. Всички искам да бъдете свободни.

Когато аз вляза при вас и когато вие влезете при мене, искам да не усещате никакво стеснение. Защото, ако вие идвате при мене и сте нечисти, ще усещате стеснение и ще криете греховете си. Туй усилие на волята образува дисхармония. Тия дисхармонични вибрации се фотографират в моя апарат. Вие като ученици целунете някоя сестра, идвате при мене и искате да скриете това, обаче в моя апарат е фотографирана тази картина, както е станала. Вие искате да ме лъжете, но то е вече фотографирано. Или на някой твой брат ти си пипнал кесията му, и това е фотографирано. Искаш да скриеш, мълчиш, но аз ще кажа: Тук е отпечатано, че си взел една кесия. Ще върнеш кесията, нищо повече. Та всички ваши мисли, желания, действия, каквито и да са, се отпечатват. Няма скрито-покрито, туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-съвършени мисли, най-съвършени чувства, за да може да се отпечатват на този апарат най-хубави форми.

Ние трябва да живеем и ще живеем в света тъй, както Бог е създал този живот, разбирате ли? Не можете да изпаднете в една грешка, да тълкувате нещата по буквата. Кой човек е сериозен и кой е весел? Аз искам да бъдете весели. Кога? Когато завършите работата. Искам да бъдете сериозни. Кога? Когато вършите работата. Когато вършите някоя сериозна работа, можете ли да се смеете? Не може. Докато вършиш работата, умът ти ще бъде концентриран върху работата. Трябва ли да бъдем весели? Щом завършите работата си, можете да се веселите, всичко може да правите. Дойде ли до работата, ще бъдете сериозни. Някой казва: "Трябва ли да бъдем весели?" Като свършите работата си, ще бъдете весели. Щом учениците завършат упражненията, ще се разговарят, ще пеят. Дойде ли до упражненията, всички престават да приказват, ще има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа - голяма деятелност. И когато ние казваме: "Да мълчим", подразбираме работа. Свършим ли работата, удари ли звънецът, ще дойде веселие и пеене. Удари ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум да е концентриран, за да свърши работата, която му е дадена.

Да вземем за пример въпроса за чистотата. Вие имате чистотата като едно специално качество. Чистотата във вас трябва да бъде атмосфера, в която трябва да живеете. Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата. Чистотата да стане у вас условие, при което може да се живее. Всички можем да бъдем чисти, можем да живеем при чисти условия. Ние правим малки опити. Някои от вас по-дълго време ще трябва да се упражняват. То е, когато някой е по-близо до планината, по-лесно могат да се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва да пътуват. Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от планината. Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази чистота ще започне любовта. Любов не може да има без чистота. Затуй искам вашите очи да бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват един развален стомах; неспокойните очи, не остри, показват, че нервната система, умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен. Очите ви да бъдат интелигентни, който ви погледне, да каже: "В този младеж има благородни чувства, благородни мисли, възпитана воля." Туй да се чете във вашия поглед. Като ви погледне човек, да каже: "Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия." И в младите братя, и в младите сестри всякога туй да се чете, в погледа ви да има смисъл. Когато аз ви погледна, всякога аз ви питам: Мисълта ви светла ли е? Чувствата ви благородни, чисти ли са? Действията свободни ли са? Сега не искам да си създавате антагонизъм между млади и стари. От ваша страна вие ще дадете всичкото уважение и почитание на старите. Туй ще го направите заради великата любов, която се изразява. На старите ще кажа да изкажат всичката своя любов към вас. Старият трябва да има любов към младия. Като ви говоря по този начин, не искам да ви смущавам. Мислете дълбоко върху предмета, защото не сте готови още, но не се смущавайте духом как ще се развие животът ви. Вашият живот ще се развие много естествено. В школата, в която влизате, няма място за смущения. Ако спазвате принципите, вашето развитие ще стане по един много естествен начин. Бих желал да вярвате в един Господ. Аз искам във всинца ви да се развие тази свобода във всичките ви движения. Искам да оправите ходенето. Някой тръгне, направи крачка-две, после спре, някои се кривят като гемия. Ходът ви трябва да бъде отмерен. Младите трябва да ходят спретнато, няма да ходите наведени като старите. Като ходите, главата ви да бъде изправена, а не като старите - наведена. Ходенето ще бъде отмерено. Като вървите, да не се клати земята отдолу, но като турите крака си на почвата, да покажете, че имате стабилност, да покажете, че мислите са отмерени, строго определени. Такъв човек е готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат друга една черта - те са готови да се жертват, много не му мислят. Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни да атакувате вашия неприятел. Щом вървиш и се спираш, това показва, че има страх. Безстрашни трябва да бъдете. Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие. Страхът трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта. Когато се яви някоя мисъл да престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: "Не, няма да го направя!" Но тия неща са много редки.

За движенията на ръцете ви - някои от вас много си движат ръцете. Туй движение на ръцете няма да става много бързо. Ще се учите. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Аз ще ви дам едно ритмично движение на младите, и на старите ще го покажа. Ще направим едно ритмично ходене, как трябва да се ходи ритмично. След туй ще ви кажем как да идвате, когато бързате да сядате. Вие тичате, вдигате прах. Има изкуство как да седнеш, не е в бързането. Всяко нещо, което ние правим, трябва да бъде строго обмислено. Всичко, което правите, трябва да бъде музикално, художествено, поетически. Във всичко, което правим - ходим ли, сядаме ли, ядем ли, пием, лягаме, да има красота, и който види, да каже:" В тия хора има музика, музика във всичките действия." После искам всичките гърбици да се изправят. Всички трябва да бъдете прави като свещи. Като ви погледне човек, всички да бъдете стройни. В една година отгоре на всички гърбовете да са изправени! Между вас да няма нито един с едното рамо по-наведено. Не, раменете да бъдат еднакви. Равномерно да вървите, а кривото рамо да се изправи. Това е външната страна. Ще турите на работа волята си. Няма да има с криви рамена.

И тъй, в сядането няма да бързате, няма да се надпреварвате. Всеки ще се старае да даде предимство на другите. Взаимно уважение и почитание да има. Разбирате ли? Щом вие се изпреварвате един други кой да седне пръв, ученици не можете да бъдете. Уважение трябва да има. Отсега трябва да се научите, не се ли научите отсега, ще бъдете като старите - прах ще вдигате. А у вас имам желанието да не се вдига никакъв прах. Сега и млади, и стари все вдигат прах. И сега, като се събрахте, вдигнахте прах. Значи вървите по същия начин. Не. Младите без прах! Това са неща, които трябва да се постараете да уредите. Друго едно правило ще спазвате: когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втикате между тях като клин. Ще застанете или отляво, или отдясно. Може да застанете отпред или отзад. Имаш приятел или приятелка. На никого не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин. Пазете туй правило. Ако той влезе, не му забелязвай, може да се вдигне скандал, минете вие от другата страна, а него оставете накрая. Природата не търпи дисхармония. Всеки, който престъпи нейните закони, тя го наказва. Много е взискателна. Тя никога не позволява да се престъпят нейните свещени правила за живот. Тия неща трябва да имате предвид. Тия неща може да ви се видят много малки, но те са толкова строги в тия, малките работи.

Второ правило: всякога, когато отивате на закуска или на обяд, ще си измивате ръцете. За през цялата година най-малко три пъти на ден ще си измивате много хубаво ръцете си и ще ги очистите, защото с пипане на това и онова, със здрависването се налепват по ръцете много нечистотии, които дават много лоши резултати. Ще си измивате ръцете си много хубаво и ще седнете на трапезата. Щом станете от трапезата, може да не се миете, но като седнете, пак ще се измиете. Три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер. През цялата година всяка вечер ще си измивате краката, с топла вода ще се измиете хубаво. Туй ще го турите като правило. Когато се миете, ще се миете по правилата на окултизма - като се измивате, в ума ви да има една възвишена мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: "Тъй както ръцете се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена." И след като се измиете, духнете с ръцете си (пръстите сключени). Ако някой пътува и не може да измие краката, то е изключение. Такива изключения ще ги имате, или ако сте на гости. Вие можете да си носите една кърпа и ако сте в някое село, ще кажете: "Извинявайте", на 5-10 метра има чешма, ще отидеш, ще измиеш краката си. Кой ще те спре? Няма да кажеш: "Имам нареждане от Учителя", а ще кажеш: "Една малка важна работа имам." Пък ако пита някой защо си миеш краката, ще кажеш: "За да се разхладят", хигиена е това. Защо си миете ръцете? - Нечистота има по тях.

Трето правило: когато сте вън от града - шапките долу. Гологлави ще ходите, а шапката ще държите в ръката си. Ако пекне слънце, ще си турите шапката. И сестрите ще си снемете шапките и ще си излагате главите на слънчевите лъчи. Не по буквата да слънчасате, не целия ден. И зимно време пак можете за малко време да си снемате шапката, когато времето ) не е много студено. В града можете да го правите по следния начин, да не обърнете вниманието на хората; мислите, които ви изпращат, ще ви пречат. Сега ходенето без шапка е мода. Щом е мода, задачата ви се улеснява. Сестрите от селата, и те да си снемат за малко кърпите. Но вие (към една селянка мома), както си забраждате кърпата, то е хубаво, тънка кърпа, и то само половината глава. Въпросът е да проникне светлината в главата. Ако ние имахме съвсем тънки шапки ... Аз бих предпочел една нова мода шапки. Ние ще си направим хубави шапки от материя толкова ефирна и рядка, че да проникне светлината, да бъдат бели на цвят и от ленена материя.

Всичко да бъде естествено, да няма нищо пресилено.

Сега свободни сте.

Беседа, държана само за младите

на 25 август 1925 г., 9 ч. и 20 мин., на събора във В. Търново