|
|
| (Не са показани 17 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | [[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]] | + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] |
| | | | |
| − | [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDpiMzAyZjNkMzU4ODg2ODk 1916г.] | + | [[Беседи]] |
| | | | |
| | + | [[Книги с беседи]] |
| | | | |
| − | През 1916 е поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война.
| + | [[Беседи в хронологичен ред]] |
| | | | |
| − | През годината Учителя посещава Търново. Запазени са и пет писма до семейство Иларионови.
| + | == 1916 година == |
| | | | |
| − | '''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА''' | + | '''24 април 1916 г.''' |
| | + | *[[Истината]] - НБ |
| | | | |
| − | През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учителя я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово и затова навсякъде беше добре приета.
| |
| | | | |
| − | По мое лично мнение, Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам!" През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила много компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо внимание.
| + | '''17 септември 1916 г.''' |
| | + | *[[Милосърдието]] - НБ |
| | | | |
| − | '''ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ'''
| + | == октомври == |
| | | | |
| − | ''София, 20.05.1916 г.'' | + | '''1 октомври 1916 г.''' |
| − |
| + | *[[Ти знаеш]] - НБ |
| − | Любезни Елена и Костадин Иларионови,
| + | |
| | | | |
| − | Мисля да сте добре по възможност. Може да имате някои неприятности, но те са в реда на нещата. Земята е училище за търпение, вяра и надежда. Не тъй, както ние искаме нещата да се слагат, но тъй, както те се случват, това е благото. Блажен е онзи, който на всяко време може да черпи сила и мощ от Бога, и при големите изпитания и скърби да е вътрешно радостен, и пълен с упование. Господ няма да забрави своите си. Той ще им даде сила и мощ да побеждават. Имайте обич един към друг. Господ знае нуждите на всички.
| |
| | | | |
| − | Изпращам Ви една моя беседа. Тя ще Ви каже онова, което бих Ви писал. Препишете я и я прочетете на всички. Това е моят поздрав на всички приятели.
| + | '''8 октомври 1916 г.''' |
| | + | *[[Поради радостта]] - НБ |
| | + | |
| | | | |
| − | Моят душевен привет.
| + | '''15 октомври 1916 г.''' |
| | + | *[[Да възлюбиш Господа 2]] - НБ |
| | | | |
| − | Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов)
| |
| | | | |
| − |
| + | '''22 октомври 1916 г'''. |
| − | ''20.06.1916 г.'' | + | *[[Да не я пия ли?]] - НБ |
| | | | |
| − | Любезни К. Иларионов,
| |
| − |
| |
| − | Получих Вашето писмо. Петко сега преписва материала и е към края. Относително до хляба, изпратете ми го чрез пощата. Аз ще уредя всичко. За другото няма какво да се безпокоите. Гледайте другият хляб да не мухляса. Кърпите раздайте и не ги дръжте*. Вървете напред с вяра и упование в Господа и Той ще оправи всичко.
| |
| − |
| |
| − | Моят поздрав Вам и на всички.
| |
| | | | |
| − | Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов)
| + | '''29 октомври 1916 г.''' |
| | + | *[[Мъдростта]] - НБ |
| | | | |
| | + | == ноември == |
| | | | |
| − | ''София, 22.08.1916 г.'' | + | '''5 ноември 1916 г.''' |
| | + | *[[Христа да придобия]] - НБ |
| | | | |
| − | Любезна Е. Иларионова,
| |
| | | | |
| − | Надявам се да сте добре. Сега е потребна вяра и сила човек да издържа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, каквото му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и внимателни. Да бъдат сърцата Ви силни, умовете ви – крепки, да устоите докрай, да видите славните Божии дела. Редът ще се продължи и занапред, докат се даде новият, който може да дойде с Мира.
| + | '''16 ноември 1916 г.''' |
| | + | *[[Петте разумни девици]] - НБ |
| | | | |
| − | Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия дух или, с други думи, ходете в Свободата на Духа.
| |
| | | | |
| − | Моят поздрав Вам и на Костадина.
| + | '''19 ноември 1916 г.''' |
| | + | *[[Разсмотрете криновете в полето как растат]] - ИБ |
| | | | |
| − | Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов)
| |
| | | | |
| | + | '''26 ноември 1916 г.''' |
| | + | *[[Закхей]] - НБ |
| | | | |
| − | ''София, 3.09.1916 г.''
| + | == декември == |
| | | | |
| − | Любезна Е. Иларионова,
| + | '''3 декември 1916 г.''' |
| | + | *[[Ще ви въздигна]] - НБ |
| | | | |
| − | В тия времена, които сега преживявате, се иска твърда вяра и упование в Господа, който е неизменяем. Само Той, Единият, остава винаги неизменяем. Не се смущавайте от временните бури на живота. Всичко върви по един строг и неумолим Божествен закон. Хората изпълняват, а Бог диктува. Всичко става тъй, както е отредено от съвкупната карма на човечеството. Изпитания идват, но те са за добро. Сега е мрачкаво, но после ще стане ясно. Господ се възцарява сега в света. Народите се пробуждат. Общото съзнание заговорва. Най-после ще дойде Мирът. Духовният свят ще го наложи. Бъдете тихи, мир имайте.
| |
| | | | |
| − | Аз след време ще ви посетя. Тази година, както виждате, не искаме да смущаваме спокойствието на търновци. Поздрав на всички.
| + | '''17 декември 1916 г.''' |
| | + | *[[Спаси ни]] - НБ |
| | | | |
| − | Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов)
| |
| − | ----
| |
| | | | |
| − | * "Кърпите раздайте ..." – вероятно става въпрос за копринените правоъгълни кърпи, с които са се забраждали сестрите, когато са заставали пред олтара за молитва (бел. ред.) | + | '''24 декември 1916 г.''' |
| | + | *[[Ще бъдат научени 2]] - НБ |
| | | | |
| − |
| |
| − | Писма до семейство Иларионови, 1916 година
| |
| | | | |
| | + | '''31 декември 1916 г.''' |
| | + | *[[Отдайте Божието Богу]] - НБ |
| | | | |
| − | ''София, 3.10.1916 г.''
| |
| | | | |
| − | Любезна Е. К. Иларионова,
| + | '''31 декември 1916 г.''' |
| − | | + | *[[Писма до д-р Дуков]] |
| − | Пиша и на двама Ви. Сега е време за живата вяра и любовта в Господа. Всичко, каквото става сега в света, е от Господа Бога. Той прочистя света и съди човеците, и ги наказва, а когото Господ наказва, него и обича. Тази буря ще престане. Тя носи своите благословения за Божия народ. Ще дойде времето – хората ще се опомнят, народите ще се побратимят. Сегашното скарвание ще изчезне. Това са братя, които се карат за наследство.
| + | |
| − | | + | |
| − | Да бъде Божият Мир в сърцата на всинца ви. Молете се да ви пази Господ и крепи в пътя. Това като струвате, аз ще бъда с вас и ще ви подкрепям в пътя на живота. Гледайте да бъдете полезни. Привет на всички.
| + | |
| − | | + | |
| − | Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов)
| + | |