Разлика между версии на „Моето верую“

Версия от 20:05, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

1924

Моето верую

за сравняване

От учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Вие трябва да се молите, при това съзнателно да се молите. Искате да стане промяна в някого <196> дали в ума, в сърцето или във волята му <196> ще се молите и ще чакате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето <196>е се молите. Молитвата не иска философия. На Небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша <196> има само един път. Вие се спирате: "Дали е този пътят?" Разглеждате го час и половина и все се питате: "Дали е този пътят?" Питам: какво сте придобили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Който иска да ви докаже Бога, това е отвънка. Един ще Го вземе, друг ще Го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: "Моето верую е такова: аз се раждам и умирам с един Господ, един Господ имам, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашия не го разбирам.." В този Господ, Който ни е създал ума, сърцето и волята ще вярваме ние. А сега вярвате в един троеличен бог. Молите му се, а той не отговаря... Сега туй ще го пазите. Ето моето верую: "Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума; вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето, вярвам в един Господ, Който ми даде волята." Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като надебелее, всички казват: "Станал е красив!" Всички се радвате. Аз си правя сравнение: къща, осветена като църквата "Александър Невски", всички <210> се радват, но това осветление не е постоянно. А онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но от там след време се заражда голяма светлина. Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и вие ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобие с целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали. Доказателство за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до едно верую на душата, то почива на малкия опит, който имаш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: "Ще се уреди тази работа... Ще научиш, ще дойде време" <196> нищо повече. Бог работи над всички същества. Това значи, че Той ги разбира и ги хармонизира. Безграничното ще се слее в единство. Ще се молите, вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет <196> това е най-силното доказателство за съществуването на Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Най-първо като дете човек вярва във всичко, после не вярва, а като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но когато сте извън Него, във вас се заражда едно неестествено положение. Това става, защото тогава във вашия ум се зараждат чужди неща, те не са ваши. Ето как се заражда неестественото положение. Едно нещо трябва да помните: Любовта. Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди, тя не идва отпосле. Във вас може да се прояви тази любов, но тя не идва сега. Тя само се проявява сега <196> била е вътре във вашата душа. Вие казвате: обикнах този приятел. Вие в миналото сте го обичали ред съществувания, и в невидимия свят сте мислили за него, а тук като дойдете, казвате: "Все е хубаво човек да има един приятел." Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се завържете на друго място. Господ възпитава хората. А доброто и злото са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума, в сърцето и волята си, да я проверят. Казвате за някого: "Господ какви добри приятели му даде." Но вие всичките богатства, които Бог ви даде, опазихте ли ги тъй чисти? Вие дойдете на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие приемате това и казвате: "Няма Господ". И затова Господ ви учи отвътре, и затова се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията. И човек, като дойде ножът до неговия кокъл, той се замисля. Заговори му Господ на ума, на сърцето, на волята му, и веднага идва едно съживяване у него. Тогава казва: "Научих как да се живее." Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: "Любовта разкрива Бога у нас" и си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория, едно верую. Твоята теория за Бога каква е? Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ преде вас? Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка.* Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: не правете погрешката на еди кого си. И ако не направите тази погрешка, значи, че вие можете да помогнете на този човек, който е направил погрешката. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате до неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи Ти Си, Който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради Теб; не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек, като учи съзнателно, все ще научи нещо между професорите. Такъв човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение, ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота. Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали, понеже мечката трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: "Как тъй те да ме ухапят?" А мравките казали: "Защо минава тя през нашето културно царство?" Сега приложението. Да кажем, вие сте ученик и другите ученици ви ухапят. Ще кажете: "Аз минах през техния културен мравуняк" и втори път ще заобиколите. Един учител може да улесни живота на своите ученици. Например на бедните. И тогава учениците ще имат високо мнение за него. Значи, той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя се? Да бъде справедлив, никога да не ги лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата в гората при един бор, да почне да го реже и да каже: "Вижте, деца, как плачат дърветата като се режат!" Фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате. Но пазете едно: абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на един език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи: "Човека кой направи?". И ние можем да им кажем само човека кой направи и да свърши въпросът. Като кажем: "Бог е направил човека", това е достатъчно за тях. "Защо го е направил?" Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил и ще се свърши въпросът. Да допуснем, че има един идеален слуга, който работи без пари. Идва при вас и ви казва: "Нямате ли нужда от слуга?" Работи този човек от любов! Питам: по-идеален слуга от слуга на любовта има ли? Защо е дошъл той тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: "Заповядайте те." Кажете: "Ще дойда ей сега!" Тъй езикът ни да бъде положителен <196> в отрицателен смисъл, и в положителен <196> все да бъде положителен. А сега казвате: "Ще видим дали ще дойдем". Кажете: "Ей сега ще дойда" <197> и тръгнете. "Ей сега ще направя тази работа" <197> и я направете. Това е красивото. И човек когато има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, то е красиво. За Бог единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой запита защо са тези противоречия, ще кажете: "За да седи Господ тук." Това е една права мисъл. Че ако вие паднете във водата, то е един изпит за мен: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете% "Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще го направи?" Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмненията <196> бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защо Бог напуска своя покой, своето блаженство, за да се занимава с една същина, която е вън от Неговия покой? Това значи, че Той търси противоречията. Той, като седи в покой, казва: те не са завършили своето развитие. Той като ви погледне веднъж, свършено е вече! У Него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил Той, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас? <197> Което Бог иска, то ще стане.

(Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме следните думи: "Любовта разкрива Бога в нас.")

Черт. 1 Черт.2

Сега този ъгъл горе е двоен. На вас основа ви трябва. Числото пет, това е основата. Шест образува два триъгълника.

Добрата молитва.

12 септември 1924 година