Разлика между версии на „Какъв трябва да бъде ученикът“

Версия от 16:40, 5 март 2011

Съборно слово

1922

Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1922)

Какъв трябва да бъде ученикът

Изпя се песента Фир-Фюр-Фен. След това се изпя упражнението с буквата а със следните движения на ръцете: дясната ръка настрани, после – лявата, а след това и двете.

Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено подражание на пчели, които се роят. Всички пчели са заети с една такава велика мисъл – да излязат. Значи у нас туй съзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим.

Изпява се отново упражнението с буквата а.

Сега много плавно да се изпее.

Изпява се.

Ще ви прочета Псалом 148.

Забележете – този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати идат земни царе и всички люде: князе и всички земни съдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после старци и млади да хвалят Името Господне, защото само Неговото Име е превъзнесено и Славата Му е над Земята и над Небето.

Туй е целият вътрешен човек, туй е вашето естество.

Ще ви прочета три стиха от 12-а глава от Евангелието на Йоана. Стихове 12-и, 13-и, 14-и:

На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Иисус в Йерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в Името Господне, Цар Израилев. И Иисус намери осле и възседна на него, според както е писано.

Аз ще ви задам един въпрос – най-първо на старите: вие любили ли сте някога, имате ли опитността на Любовта, имали ли сте опита да сте преживели поне един ден на Любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не са преживели, нека се постараят да придобият тази опитност – едно преживяване на Любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване като това на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слънчевите лъчи не са го достигали, затуй е бледо и хилаво. Цветовете му са недоразвити и са почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива и цъфти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега мъчно може да се опише туй състояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такъв момент, един ден на Любовта, туй в православната църква го наричат спасение от греховете. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото съзнание и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-възвишено състояние и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те са родени от Дух и вода. Сега аз желая вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между триста шестдесет и петте дни да имате един ден, в който да преживеете туй състояние. Нали? И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля. Сега във всинца ви има такова желание: всеки от вас желае най-първо да го любят и след туй се заражда второто желание – той да люби. Когато говоря за тия състояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която умът на човека се затъпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда създаването и проявлението на целия Космос. Той схваща как е създаден светът, защо е създаден и кои са крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усърдни, искат да влезнат в Школата като ученици. Аз ви предупреждавам: гледайте туй усърдие да се увеличава – и в края да сте усърдни, а не само в началото. Ние, всички съвременни хора, започваме добре с Любовта, започваме жежко, започваме с 400-500 градуса, а свършваме с 30-50 градуса, а някой път и с 10 градуса под нулата. Павел, като окултист, който е разбирал нещата добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дълготърпи, на всичко хваща вяра.“ И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада. Знаете ли при какви условия може да се прояви Любовта? Аз питам, но този въпрос е малко тъмен и трудно може да му се отговори. Христос на едно място казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди.“ А какви са тия заповеди? Какво е искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди. Само по това ще се познае вашата Любов, ако опазите Моите заповеди и ги изпълните. Ако не изпълните заповедите Ми...“ Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашият Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което учителят дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най-първо с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на Любовта? Когато обичате някого, например имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време те ви кажат: „Аз не ви обичам“ – веднага като че ли падне някоя топка на сърцето ви. Защо? Онзи, когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо събитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да върти ключовете на Божествената светлина, и той, като завърти ключовете, вие оставате без светлина, на тъмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законът е такъв. Ти сега ще бъдеш тъй добър да останеш там, горе, дръж ключовете на Любовта и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина.“ Обаче този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам.“ Защо страдате? Защото нямате светлина, нямате Любов – туй е един закон. Че кой от вас може да работи без Любов? Когато сърцето ни е пълно с Любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя къща, където домакинята пее, умиването на паниците и всичко друго като че с магическа бързина става. Всичко става много лесно с Любовта. Но изчезне ли Любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, животът няма смисъл, защо сме дошли тук, и т. н.?“ Това е вярно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята Любов, казва: „Нищо не искам: нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито тамян, нито свещи – нищо не ми трябва.“ Когато мома изгуби Любовта си, разочарова се, хвърля дрехите си, събува чехлите си, хвърля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ И религиозният човек, ако е поп, най-първо си хвърля евангелието, епитрахила, молитвите. Щом изгубим Любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия и оставаме като сухи, мъртви кости. Туй е психологически вярно. И тъй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото ако рече тя сама себе си да обича, значи че ѝ липсва нещо. И тъй, обектът на Любовта е извън нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мъдростта. Обектът на Любовта – това е Мъдростта. И защо например една жена се възхищава от един силен мъж? Защото само умният човек е силен. Тя му се възхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него.“ И Мъдростта всякога се възхищава от Любовта. Затова първото нещо е: жената трябва да бъде умна, за да може да люби Мъдростта. И мъжът трябва да бъде умен, за да люби Любовта. Сега този закон е верен и в Духовния свят. Сега например аз правя този опит – изпитвам вашата любов по слънчевите лъчи и виждам, че вибрациите на слънчевите лъчи са по-силни от Любовта ви и вследствие на това се образува едно омаломощаване. Вибрациите на вашата Любов не са тъй силни, че да асимилират вибрациите на Слънцето. Ако човек може да люби, и то тъй силно, че неговото сърце да вибрира като слънчевите лъчи, то неговият ум може да бъде тъй концентриран в Любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дърво и камък се пукат, и нищо няма да му стане. Ако с тази Любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и умът му е съсредоточен в Любовта, нищо няма да му стане. Слънчевите лъчи няма да го засегнат и няма да слънчаса. Ако в нашето сърце има Любов, то скърбите, недоразуменията – всичко туй ще бяга пред светлината на Любовта. Нищо няма да му стане на такъв човек. Пред този свещен огън на Любовта няма преграда в света, която да не се топи. Защото всички онези недоразумения, които сега съществуват, са все огради. Всеки се огражда. Този свещен огън трябва да разтопява тия огради: щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосърдието. Той има долу при ушите си любов – туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на Любовта. Този ангел някога си, преди грехопадението, бил отличен, много благороден, възвишен, но с грехопадението той се извратил. Под тази зона на главата има и специална Любов към Бога, към другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После тази Любов минава отзад, специална Любов е – само за приятели, приятелска Любов. Има друго чувство отзад на главата – Любов само за малките деца. Следователно за Любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-първо иска да обърне вниманието на някого. Той дава всички аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си – показва, че той е индиферентен. Питам: защо се ражда тази индиферентност? – Той почва да се страхува, в очите му се явява един страх и казва: „Много далече съм отишъл.“ Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар.“ Сега знаете ли защо става тъй? Понеже този субект, който търсеше идеала, като се отвори тоя идеал, той вижда, че не е този идеалът, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задържи всичката ми Любов“ – и затваря вратата си. А онзи, у когото Любовта е събудена, казва: „Защо събуди Любовта у мене, щом затваряш вратата си и не ме пущаш вътре?“ И започват тогава спорове между младите, те не могат да се примирят: „Ти не ме обичаш.“ – „И ти не ме обичаш.“ Карат се, докато най-после свършат. Туй чувство го има и между религиозните. Същият закон действа. Какво трябва да се прави? Там започва флиртът у хората. Флиртът започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети и те се наредят, като търговци. Флиртът – това е търговец на любовта, а флиртаджиите са купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я.“ Търговецът чака. Като дойде вторият търговец, на него казва: „И твоята стока се продаде.“ – „Кога ще има?“ – „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока: купуват, купуват, и най-после какво ще стане? – Фалира цялата банка и после всичко се свършва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче те разбрали, че той ги лъже. Един ден всички му дават рандеву и той мисли, че с всяка една поотделно ще се срещне. По едно време дохожда той и всички го заобикалят на стола в градината и му дръпват такъв един пердах, какъвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един път как се лъжат жени.“ Сега приятно е това: една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе светът. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недъзи, които сега имате, се дължат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флиртът на Любовта предизвиква ужасна омраза. Любовта ще вземе обратен процес – на омразата и отмъщението. Следователно свързваме се със закона на кармата за неестествените постъпки в живота си. В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване! Аз сега на младите говорих, и на вас, сестрите, ще говоря. Българинът казва: „Играе му окото.“ Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек, не е на хубаво. Погледът не трябва да бъде фиксиран като на някоя статуя, но трябва да бъде ритмически. Туй, рязкото, вреди, нервната система съсипва. Ще правите едно кръгообразно движение, т. е. най-първо ще повдигнете ума си нагоре, после ще повдигнете очите си мислено, после ще гледате – гледецът да вземе ъгъл 45-60 градуса над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тъй, най-първо ще обърнете погледа си към Бога на Любовта, и когато стане съединението, ще обърнете погледа си към страдащите, към вашите братя на Земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обърнеш първо погледа си към света, а после към Бога, въпросът е свършен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не са искрени, като им говориш, гледат към земята. Гледа ли към земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе – всичко е свършено. Вашият поглед не трябва да бъде настрани, но да е прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята Любов като моята ли е, твоята светлина като моята ли е, и твоята Истина, която живее в душата ти, като моята Истина ли е? Ако е така, дай ми ръката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме.“ Сега първото нещо при една неестествена любов е следното: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено състояние в душата си, като че ли нещо го притиска. Мъчите се да водите разговор – не върви. Сами се лъжете. Не, всички състояния, които предизвикват лъжа, ще ги махате! Ще бъдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително състояние на духа, ще ги отмахнете! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо събрание да се създаде една такава атмосфера, че да се усещате свободни. Аз искам в тия наши събрания всички да сте свободни. Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега вземате, да я задържате за себе си? Вие даром вземате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва във вашето сърце, във вашия ум, във вашата душа и във вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава лицата ви ще почнат да се изменят и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване и тогава не ще има нужда да туряте върху лицата си някакви козметични средства: ще имате един нектар от Природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето. Но аз искам очите ви да бъдат ясни – на млади или стари очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни. На млади или стари, очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра като сълза, та като погледнеш надолу, всичките камъчета да се забелязват. Такива трябва да бъдат очите ви! При това очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бъдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има Любов, стремеж и цел и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече Любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпълните всичко. И като кажете нещо, никой да не се усъмни във вас, никой да не се поколебае във вас, но като кажете да или не, да се знае, че въпросът е свършен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднъж дума – речено, казано, свършено. Ама сега да не употребите тази философия, за да казвате: „Ами нали ти го каза?“ – Не, ще ме оставите свободен, аз да го извърша. Щом кажете: „Нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но щом вие искате да го изпълня, вие нарушавате един естествен Божествен закон.“ Аз обещах пред Бога на Любовта и ще го изпълня, ще го изпълня не заради вас, но заради Онзи, Който живее в сърцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, Което е свещено. И сега искам от вас да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученикът няма това право. Учителят може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, че може да поправи. От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже ако имате някой съученик, сестра или брат, когото не можете да търпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител аз ще го търпя.“ Аз бих желал, като се срещнете, най-първо да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор и после, след като ви бият, ви пуснат, вие, щом се срещнете, ще се целунете, ще кажете: „Ах, братко!“, „Ах, сестричке!“ Но понеже сега не са ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви и видя, че имате една отлично мебелирана къща, и ако искам да живея като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвърля око на къщата ви. Щом забележите туй, че аз хвърлям око на къщата ви, веднага ще се стисне сърцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде, този приятел да го няма тук!“ Обаче ако аз съм съсредоточен в Духовния свят, сърцето у вас ще се отвори и аз ще кажа: „Колко съм доволен, че имате такава къща!“ И вие ще бъдете доволни. Защо? Защото няма да ви задигна къщата. Та искам от вас, поне повечето от половината, да напуснете физическия свят, но да не умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. Първото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой събрат, един твой съученик или съкласник, да се постараеш да намериш поне една възвишена, благородна черта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползваш. И аз бих желал вие да си намерите поне по една добра черта, която можете да обичате. Да допуснем, че аз съм един неспособен ученик: ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И за една година той събужда в мене чувството на художник и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите черти, вие ще бъдете много внимателни към мене, ще се отнасяте към мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи щом у мене се събуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е Любов! Така е и с музиката. Следователно Любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот. Сега аз желая ученичките и учениците, които имат Любов, когато дойде един техен съкласник, събрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаели урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скъсват ги. Учителят само като погледне ученика, и той се парализира, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма Любов, човешките способности се парализират, а там, където има истинска Любов, всички човешки чувства растат и се развиват правилно. Следователно пригответе се в бъдеще да създадем новата култура! Изисква се Любов, която да направи всички чувства възвишени и благородни. Ето защо ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили към него – да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще събудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такъв опит“ – всички ще искате да се подложите на такъв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите деветдесет и девет ще бъде верен. Вие ще направите други опити. Ако сто души ученици направите по един опит, те са сто опита. Аз ще направя един, а вие – останалите. Сега в прилагането на Любовта има една голяма мъчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единият трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в Природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си – дои го. Онази птичка, като хване зрънце, глътне го сама, но ако е майка, първо го дава на децата си и после търси за себе си. Следователно Любовта най-първо услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате Любов. Такава е Любовта в Природата. Аз констатирам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем със себе си. Най-първо ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме Любов и ще дойде благословението върху нас. Такъв е законът. Ако имаме един приятел, най-първо ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами ако според Новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ – Вие разсъждавате много плитко. Ако всички се надпреварват да дават, тогава ще има ли недоимък? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакъв недоимък в Природата. Не, тогава ще има една правилна обмяна и ние ще бъдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето – и ще стане правилна обмяна. Всеки ще вземе своето. Следователно, ако не си в състояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сърце Любов няма. Ако си ученик и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй, което знаеш, на своя съкласник – Любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задържат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат: на този разказват, на онзи разказват – всички си научават урока. Други пък не обичат това и казват: „Аз нямам време.“ Аз бих желал вие да бъдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такъв ученик, докато дойде учителят в клас, всичко разправя на другарите си. И тъй, Любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и съща дума: „Аз те обичам.“ Казах ви един път, че Любовта има тридесет и пет милиона видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете: „Аз ви обичам“? Знаете ли колко значения може да дадете на думите „Обичам ви“? Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бъде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бъдете скържливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тъй скържлива. Тя не туря само боб със солчица, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масълце, супица – всичко е направено първокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я търсят. Който е ял един път на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70-75-годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг – същото: „Какво беше едно време!“ Все едно време е било. Ами сега? Значи било е едно време, преди хората да съгрешат, но сега, като съгрешили, не е тъй. Ами сега как са? Казвам: не е важно какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добър пример сега. Тук пет-шест-седем дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам – с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: „Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните!“ Учителя сочи нагоре към Слънцето. Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря – отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега са тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами че аз в Рая бях!“ – Е, ами ти си присъствал там! Тъй, както е гледал, той е поставил в ума си една мисъл: „Как ще бъде в Рая?“ Ще бъде тъй, както е тука. В ума му, в неговото съзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бъде в Рая? Тъй ще бъде, както е тук. Той е прозрял вече това. Раят е място на живи, разумни същества, които се обичат с беззаветна Любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия Космос. Сега вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй.“ – Не, каквото сега ще направите, през събора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ли ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой път ще чуете да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра да ми каже за друга, че духовете са я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влязла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам: минава, говори. Казват, че била умопобъркана. Седя, гледам я – тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: „Слушайте, на вас кой ви дава право в този дом да биете?“ И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: „Олеле...“ – и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли и ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега и на вас казвам какво е моето правило. То е: който от вас бие другите в тази ограда, по същия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: „Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите?“ – „Око за око, зъб за зъб.“ Сега ние се намираме в тази свещена ограда: и ръце, и очи, и крака – всичко ще употребим за Любовта. Всички недоразумения в света стават извън райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извън райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обърнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!“ Знаете ли колко Любов има на Земята? В този дом има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за нещо мечтаете – за някакво бъдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашият бъдещ свят. Дойде някой благороден момък, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипи, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте и си въобразявате за далечното бъдеще – някакви си ангели, светии, което няма да го бъде:”Нерде Шам, нерде Багдад.“ Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бъдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем. Аз съм уверен вече в едно, че петдесет на сто от опитите, които ще направим тази година за Любовта, ще излезнат сполучливи – най-малко петдесет на сто. Уверен съм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, сто на сто ще бъдат сполучливи опитите, но да не бъде това изкуствено. Ще се постараем поне за една година да приложим този закон и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си – във всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно. Най-после можем да направим и туй дори, че мъртвите да възкръснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще тръгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пък аз ще изляза в някой град и ще възкреся десет мъртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не съм го направил още. Ами ако във всяко село, във всеки град възкреся по един мъртъв, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това засега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче щом те свършат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в името на Небето – когато цялото Небе присъства, когато Белите братя присъстват, когато Нашият Баща присъства – тогава ще го направя. И тогава ще кажа: ето, Те всички са свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят. Та казвам ви: бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ – Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! Хайде сега да изпеем песента Фир-Фюр-Фен.

Да произнесем нашите три формули: Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост. Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като проявената Божия Истина. Само проявената Божия Истина е Истина.

25 август, петък, 10 ч.