Разлика между версии на „Приложение“

Текуща версия към 15:16, 5 март 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги с беседи

Извънредни беседи

КНИГА: Кротките

ПРИЛОЖЕНИЕ

Беседа за сестрите, държана от Учителя в новия салон на 21 юни 1923 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев

Добрата молитва Ще прочета само няколко стиха от 4 глава на Йоана до 29 стих. "Бог е любов"

Туй, което досега съм говорил на всинца ви, то е, че ви трябва приложение. Употребявам друга дума вместо "мога". Приложението изключва думата "мога" в отрицателен смисъл, защото вие вземате "мога" в отрицателен смисъл. Думата "мога" е положителна. Вие омаломощавате думата "мога" наполовина. Казвам: Ще трябва да учим. Питате сега: "Мога ли?"А така тази дума "мога" у вас по някой път се омаломощава. "Мога"- тази дума е почнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, не можете, разбира се. Всякога, за да имаш нещо, което спира думата "мога", трябва да има вътре някаква спънка. Спънката в живота ще бъде или в ума - в идеите, или в сърцето - в чувствата, или във волята - в действията. В идеите може да бъде спънка, може всеки един от вас да мисли, че туй, което той ще направи, то ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма, тъй си мисли той.

Туй е едно чувство в художника, в поета, в описателя, в свещеника, в проповедника. И всеки, който сам мисли, че туй, което е минало през неговия ум, такива идеи, мисли през друг ум не са минали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава почва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казал: "Каква неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи", а сам се изповядал в училището, че след като казал четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. То е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, туй показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. Някаква кауза, която вие застъпвате, или идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произходът им, Божествен ли е или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: "Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярванията, отношенията, всичко туй трябва да го спазваш и никакво друго ново учение да не приемаш. Свещената религия, която имаме, тя е единствената религия, която има в света." Тъй е казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва омилостивение и жертвоприношение. Нищо повече! Вълкът съгрешава, когато дави овците, и иска за това да му се прощават греховете. Тъй мисли вълкът.

В обществото ще ви питат българин ли си, православен ли си, еретик ли си и т.н. Такъв един въпрос мене ми се вижда малко неестествен, т.е. вие като ученици на тая всемирна школа на Бялото Братство трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте или не, а ще се запишете там. За науката не важи дали сте българин или не. После може да сте православен българин и да сте един от най-последователните ученици в школата. Сега, като дойдете в школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното. Да учим, това е Божествен импулс. И в дадения момент човек, който има желанието да се учи, който иска да върши волята Божия, това е свещеното, това е живият човек, който се проявява. Туй, за което мислите, то са традициите. Това, което проявявате, това е важното. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? Туй, за което искате да служите на другите, първо трябва да сте служили на себе си. Аз ви питам, кой от вас е бил полезен на себе си, но в правата смисъл?Ако някоя вечер след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на Бога. Законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: "Еди-кой си какво е направил?" Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората. Първото свещено нещо е да уредите вашите отношения с Бога. - "Ами църквата, ами всичко друго?"- Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението ви между Бога и вас. Ще ви докажа защо всичките други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща. Имате дете, кърмите туй дете, но то постоянно плаче:" Дай, дай!", все изтегля. И майката живее с идеята, че туй дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде тъй, то е въпрос още. И аз бих питал: Колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи туй, което майката върши, не е право, не е благородно, не, отношенията между майката и детето са неестествени. Защо?Тази майка е заченала туй дете, без да познава Бога. И следователно законът е същ, детето се ражда, без да познава Бога. И всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, щом я започваме, без да познаваме Бога, то и тази работа ще има такива отношения към нас. Затуй всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, краят ще бъде разрушен. Защо? - Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави. Любовта, която вие ще покажете към Бога, има един отговор: Бог е едно от най-възвишените, най-благородните същества. Значи отношенията ви към Бога, Който ви познава много добре, ще бъдат прави и каквото дадете, в замяна ще ви се даде. И ако вие образувате правилна връзка между Бога и вас, тогава и отношението ви с вашите близки ще бъде правилно. И като слезем, ние ще знаем как да работим с хората, после ще се отправим от света, човеците към Бога, ще знаем какво да правим. А сега на земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Следствие на туй у вас се заражда желание, всеки иска да работи, но иска да намери един като себе си, и заедно двама да работят за Господа. Не, човек трябва да се свърже с Бога такъв, какъвто си е и какъвто чувствува вътре в себе си Бога. Вие познавате Бога по традиции, философски, теоретически, но тъй по същност, по естество, по опитност, да ви е говорил Бог, тъй както на Мойсея на планината или както на Христа, нямате го още. Някои от вас правите опити, но ако някой ви зададе малко по-специфичен въпрос, вие лесно може да се усъмните. А онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието на човека. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент - веднъж само да ви е проговорил Бог, този момент остава абсолютно неизгладим. Целият свят да се обърне, никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. И следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие Свое, подразбира се, че когато Бог е направил този човек по образ и подобие, Той тъй се е врязал, че не е могъл да се забрави.

Първите хора, които са видели Бога, сега идват. Това са Белите Братя, това е културата, която върви по съвсем друг път на развитие. Сегашните хора на земята са направени от пръст и им е вдъхнато малко жива душа. Живи души са те, нещо смесица от кал и Божествено дихание, та една каша е станала. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога. Сега вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първото нещо, да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение. Каквото и положение да заемете - цар, философ, учен, слуга - всеки, който влезе в школата, ще забрави първото място, което е заемал. Ще влезете в школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за права зъб няма да обелите, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат. Всички Бели Братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, те се грижатa за вашите права, а не за задълженията ви. Вие като влизате в школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли туй правило, вие ще седите вънка от школата. И тогава знаете ли какво има вън? Вънка ще се въртите, ще обикаляте около тия университети на Бялото Братство. Ще знаете какво има вънка, но вътре какво има, няма да знаете. И като се върнете, ще разправяте за величието около школата, но вътре какво има, не ще знаете. Сега някой от вас ще каже:" Ние сме слушатели на тия неща." Хубаво, слушатели сте. Сега отвън колко ще разберете, ако слушате? За да ги разберете, трябва да влезете вътре.

И тъй, първото нещо за учението е смирението, но смирение, каквото се предполага. Вземете за пример онези синове в света, които чакат бащата да им остави наследство, мислят само за онези права, които имат, и си казват: "Какво ще се падне от баща ни, ние сме 6 сина, баща ни има 12 000 000 лв. Значи на всеки по 2 000 000 лв."Всеки син, където ходи, все това казва: "Право имам, два милиона лева имам. Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен." И сегашните християни проповядват, казват: "Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас; 2 000 000 имате " Е, хубаво, като сте спасени, седите, пеете си и казвате: "Като умрем, ще идем в рая." Това е едно погрешно схващане Във вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание за работа, за растене, каквото досега не сте имали. По някой път аз ви гледам, че плачете и си казвам: Ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те във вас! А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче, ако плачете, то е плачене за училище, да проливате сълзи, да станете ученици, то е най-великото, най-хубавото нещо.

Сега, туй, което ви говоря, ще кажете: "Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертвуваме се заради Него, проповядваме заради Него "Имате едно лъжливо схващане. Вие искате да учите музика при един съвременен професор, срещате го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че само при него бихте искали да учите, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин, и тъй 10-20 години наред хвалите го, но не отивате да учите музика. Питам. Какво ще спечелите от това поведение? Нищо няма да спечелите. Вие ще сте профани по музика и учителят ще каже: "Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам - не учи." А представете си обратното, че вие сте вътре в училището, не носите букети цветя, не хвалите учителя си, но учите. И той е доволен, радва се, че има един способен ученик, и казва: "Добър ученик е този." Каква полза, срещате Бога, дадете Му букет и казвате: "Господи, Ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма. Ти си Любов! Ти си добро. Ти си Истина." Направите Му една молитва. Това е хубаво. Не казвам, че не трябва да го правите, но казвам Занесете букета на вашия учител, вземете инструмента на рамо, кажете му вашите сърдечни думи. Това е плюс учението и туй, което научите, ще можете да го предадете.

Сега вие искате да въздействувате на някои хора, казвате: "Е, този да го обърнем към нас." Как ще го обърнете? Той не е някой камък, да го хванеш от едната страна, да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, да го обърнеш, че да извадиш съдържанието му. Обръщане! Да обърнеш човека, той може да вземе една посока и после друга в своето обръщане. Искам сега да имате едни правилни разсъждения, правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение, вие мислите, че много знаете. Вие се показвате, че сте смирени, но няма смирение капка във вас. Аз ви говоря искрено, тъй както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит. Допуснете, че вие сте една високопоставена светска дама. Обличате се хубаво, поканени сте на един банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа. Отивате на банкета и по пътя ви среща една баба просто облечена, носи една кошница цветя и ви казва: "Сестро, можеш ли да вземеш тази кошничка, да занесеш тези цветя на едни бедни хора?" Ако туй е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: "Чудя се на твоя ум. Аз съм поканена на едно място на банкет, там отивам." Именно две покани имате. От една страна, поканени сте на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет. Без колебание ще кажете: "Ще занеса кошницата." Откажете ли, свърши се работата! И тогава вие ще сте от онези, които обикаляте около университета, ще знаете как е направен той, какви прозорци има, как са наредени, но какво има вътре в университета, не знаете. Е, сега, вие сте християни, нали? Толкова години следвате при мене! За небето съм ви говорил и ви питам сега: Я ми опишете, какво нещо е раят. Опишете ми какво има в рая. Кажете ми коя от вас е ходила в рая и да опише какво има там. Ясно и подробно описание да бъде. Нека има кандидати да ми кажат какво има там. Вие сте ходили в рая, но след като излезете оттам, нищо не помните - Белите Братя ви знаят, там има едно широко езеро, потопяват ви в туй езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: "Бях някъде снощи, но забравих всичко." Че туй е тъй, да не ви се вижда чудно. Някоя вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: "Ще си го запиша." Станете сутринта, изчезнал, казвате си: "Сънувах снощи нещо, няма го!" Сънувахте, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо по-интересно, ще си вземете една тетрадка и ще си запишете всичко, а тези, които не си записвате сънищата, за тях казваме, че те са от тия ученици, които само обикалят университета. Най-първо, като ученици ви трябва смирение и пълен мир на душата - спокойствие и мир. В Писанието се казва: "Мирът Господен!" Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само като се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия, освен че няма да ви спъва нищо и никой, но туй, Божественото ще превърне всички тия елементи, ще изважда соковете от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия, в живота ще бъдете по-силни. Това е Божественото. Сега виждам, че във вашите умове пак се ражда същият въпрос: "Как може да стане всичко това?" Христос казва: "Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." Никодим Го запитва: "Как е възможно старият човек, проявеният човек да се роди изново?" Христос не разбира стар човек на години, но онзи, който има знания, който има мъдрост, ще ви го изтълкувам по друг начин. Казва Никодим: "Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а, б? Христос казва: "Той трябва да се върне, да започне от а, б, да започне от вода и Дух." Водата, това е новият живот, истинският живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза, минаване от един живот в друг - тъй го наричат в Писанието - значи минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи вечен живот, да минеш от безумното към разумното, което внася разумното. Защото, дето има разумност, няма грях. Само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който по някой път греши, той е бил в състояние на умопомрачение. За пример разгневиш се, казваш: "Чакай, аз ще му отмъстя." Веднага дойде помрачението и почваш да мислиш как да си отмъстиш.

В тази глава, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския път, който е учението за служенето на Бога, понеже трябва да бъдем работници. И вие работници трябва да бъдете! Вие ученици искате да бъдете и да приложите новото учение. Как ще го определите, ако ви попитат: "Къде е това Бяло Братство, на което вие сте ученици?" Е, как ще защитите вашата кауза? Вие ще запитате съвременните учени: "Вие в какво вярвате?" Ние вярваме в Христа. Где е този Христос? Е, преди 2 хиляди години е живял Христос. Апостолите са писали за това. Но с Христа били ли сте? И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност. Всеки от вас, като стане ученик, като придобие тези качества на смирение и мир, може да бъде въведен вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то.

Сега у вас се заражда най-първо желанието, преди да се очистите, да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чисти, абсолютно чисти трябва да бъдете! Знаете ли какво значи чист? Сега ще ми каже някой защо аз не се интересувам по някой път от този свят. Ето защо аз не се интересувам. Като ми задават хората този въпрос, те мислят, че са умни. Не, те са глупави. Аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам за този свят повече, отколкото за онзи. Вие, които ми препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно нея? Аз казвам: Вие поставяте на масата един диамант толкова голям, колкото едно паче яйце. Е, питам, къде ще отидат очите ви? Погледнете малкия, но като погледнете после големия, няма да отстраните очите си. Кой искате? Ще кажете: "Диамантът, който е голям колкото паче яйце." Ако вие сте толкова умни, че ще вземете диаманта, който е голям като пачето яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? И ние не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. За онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, като се интересуваме от него. Значи ние ще съпоставим две истини. Най-първо седи хубостта на вашия живот. Ще ви кажат: "Ами ние имаме култура!" Ами тази култура, която имате, е взета от горе, от нас, от Бялото Братство. Науката, това е геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството, всичко, всичко е взето от горе. Това не е ваше. Някои казват: "Измислих нещо." Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук на земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили. Всичко е взето от невидимия свят, препренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от невидимия свят, неразбрана култура е; и принципите, които те употребяват, и те са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си, задавате си въпроса: "Какво съм аз вън от тялото?" Представете си, че един ден се съблечете, ще излезете вънка от тялото си, ще влезете в друг свят, как ще се познавате? Пипнете си главата, косата, казвате: "Аз съм, аз съм Елена." Един английски философ всяка вечер се питал, казвал си: "Дали съм аз, да не би да е нещо илюзия?" И като се увери, че е той, тогава се успокоявал. Е, питам, вънка от своята мисъл има ли ясна представа какво е той, или вънка от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си, може да ви мръдне дъската - ще се уплашите.

А тъй може да направим с вас някой опит в школата. Ще ви извадим от тялото ви навънка, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа. (Учителят сочи средната лампа в салона.) И оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате. Ще се виждате вън от тялото и ще се чудите как става това. Само че онова същество, което е горе при лампата, тази материя ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия му трябват. И някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. За пример вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: "Мога ли да говоря аз? Туй, което ще кажа аз, ще го приеме ли? Ами ако ми се присмее?" И вие се намирате в едно противоречие в себе си, мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и седна да свиря, та ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си, няма да мислите за никого. Аз като говоря тази истина, най-първо я говоря за себе си и като я говоря тъй, както аз разбирам, ще разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате. Аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: "Много хубаво, благодаря." Казвам: Няма защо да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели, благодарете за това.

Ние като имаме отношение, трябва да имаме отношение с Бога. Като се домогнем до тази велика истина да служим на Бога, то като говоря на вас, аз говоря на Бога, имам отношение към Него, а вие слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен мир и страданията ви, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни. И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: "Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца и мислих да ви дам заслуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, елате всички при мене по закона на любовта." И тази скръб, която неволята ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе, ще каже: "Мама забогатя!" Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно, то изисква една хубава храна, но вие нямате пригодена храна за него, давате му твърда храна, това дете ще стане ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта така: че това са възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел - скръбта, няма да плаче. Този ангел, като ходи, обикаля около вас, постоянно ви казва: "Много, много си казал. Туй, което направи днес, не е хубаво." Тогава ти се обръщаш, казваш на скръбта: "Слушай, аз от децата си не искам съвети, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам." - "Ти можеш да ми заповядваш, но не прави зло." - Вземеш тоягата си и казваш: "Вънка тия!" - "Ти може да ни биеш, но не си прав, нищо повече." Тия ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам neпослушните ученици. Нищо повече! Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие като някои богове, като някои царски синове и дъщери като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане. Даже и най-бедните, със скъсани дрехи дечица казват: "Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!" Значи имат понятие за княгиня. Казвате: "Туй, бедното детенце!" Няма какво! Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне. Ще каже: "Не съм разположен " А туй "не съм разположен", то е театрално представление.

Е, сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа: Вдигнете си пръста и кажете: "Решаваме" - всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си. Ще направите един опит: вечерно време, като си лягате, ще кажете: "Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство. Ще отида при Господа ." Първото нещо, ще кажете: "Аз чист ли съм?" Хубаво, тия разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му: "Аз съм болен, трябва ли да дойда при тебе?" Не, той отива при този лекар и казва: "Заради него ще отида, той ще ме приеме." Вие трябва да имате вярата на болния, каквато той има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна вяра към Учителя си, че като отива при него, Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Турите ли си тази мисъл, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, ни помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, това-онова. Всичко туй в дадения момент ще оставите и ще отидете с пълна вяра при този Учител на живота, Когото търсите, и тези ваши Бели Братя, и те ще ви приемат. Туй е едно правило без никакво изключение, на 100 едно няма изключение. Турите ли туй правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание. Искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и слушате някое младо момиче плаче, без майка останало или някой болен охка. Вие ще минете, няма да кажете нищо, само ще се доближите и ще го бутнете, без да ви забележи, и ще си заминете, ще гледате резултата на вашето бутане. Резултатът е, че след като го бутате, от вас ще мине един ток, той ще се затича подире ви, ще ви благодари, защото е усетил подобрение, ще ви познае. Вашата ръка веднага ще му подействува. Няма да му кажете: "Аз ще ви излекувам." Ще направите опит с един, с втори, с трети, навсякъде ще внасяте мир и радост и ще видите, че носите едно велико изкуство със себе си, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: "А като зная туй изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го бутна и той ще раздаде богатството си." И то ще бъде, но сега опита ще правите с болните, а после с богатите. Някоя бедна вдовица се моли на някой милионер, а сърцето му е като камък свито. Вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли? На света ние заповядваме, а не друг някой. Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам. Аз съм казвал толкова пъти това. Казвате: "Туй ще стане, онуй ще стане." Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени отгоре. Сега гледам, някои от вас имат слабостта, казват: "Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ." - В коя църква, тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя, и вечерта да му кажа: Плати ми сега. Не, даром ще работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: Сега плати! Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една радост. Ние считаме това един дълг и като знаем това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас. Бог за нас и ние за Него, Учителят за учениците и учениците за Учителя. Сега вие трябва да се проникнете от тия принципи. Не, това са две положения абсолютно верни. Вие може да си отидете в онзи свят, но ако не работите тъй, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Ако работите по този начин и сте една учителка, ето какво ще постигнете. Тия ученици, над които сте работили 4 години, те няма никога да ви забравят, ще се образува една пълна братска връзка, а при това положение, както са сега, ще срещнат учителя си, с когото не са имали никаква връзка, и ще кажат:" Едно време беше наш учител, сега е обеднял." Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Никоя сила не може да го смъкне там. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това не може да стане. Там няма сила по-голяма от неговата.

Сега тия твърдения, които правя, са положителни, които не трябва да ви обезпокояват, но те трябва да бъдат като един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте прекарали големи изпитания. За пример вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас, имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: "Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие." Тия страдания трябва да ги минем до седмата глава.Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха 5 по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията към човека, измени тона си и казва: "Има изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова." И казва тогава той: "Не зная в тялото си ли бях, или извън тялото си бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви ги изкажа". Къде е ходил? - В Бялото Братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура и казва: "Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа." За днешните страдания той казва: "Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания." Йоан описва сегашното положение в Откровението, пише за онзи, новия град Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие като ученици ще продължавате да се учите. Не мислете, че в туй Бяло Братство ще се учите само 5-10-15 години, но се изисква 1-2 -3-5 и повече живота. Това е хубаво, има какво да се учи. И колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, тъй както сега се учите, тъй както бързате, вие ще имате един нещастен живот, а като видите този материал, колко има да се учите, вие ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни. Сега, каквото и да ви говоря, повече няма да ви говоря върху това, което толкова пъти съм казал: Да се обичате, да имате обич един към друг, но трябва да имате отношение първо към Бога, трябва да обичате Господа. Нищо повече! За нищо друго няма да ви говоря, само ще кажа: Любов към Бога! Решен ли е този въпрос, всички други въпроси се разрешават тъй естествено, магически се разрешават. Всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не ще можем да разрешим. От 8000 години всички философи се занимават с разрешението на тази проблема. Няма друг изходен път освен този: "Господ ме обича и аз Го обичам." После ще си кажете: "Ама дали ме обича?" Обича ви, нищо повече! Каквото друго и да ви дойде на ума, то не е вярно. Онова, вътре у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, то е сатанинско, дяволско. Това е - като изучавате индийската философия - от ония духове, как ги наричат там? Прочетете някой път, ще видите как ги наричат. Една индуска дума има за тях, намерете я. С тази дума се означават лошите, падналите духове. Намерете името, с което индусите наричат тия паднали духове. Ако за втория път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа. Сега не искам да ви кажа тяхното име.

Щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви каже: "Не, ти не Го обичаш." Долу под пъпа нещо ви говори: "Не, ти не Го обичаш." Започваш. "Обичам Го!" - "Не Го обичам." - "Обичам Го." - "Не Го обичам." И ще почне спор. Тогава вие си кажете: "Бог ме обича!" И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение. И светът да се обърне, не допущам никакво съмнение. И светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, всички замълчават. Сега това са формули, ще се учите. По някой път аз съм опитвал да видя дали ще се обезсърчите. За пример мога да ви кажа тъй: От вас нищо няма да стане. Какво значи това? Вие ми казвате намерението си: "Аз ще отида до Варна." Казвам ви: До Варна не можете да отидете. Обезсърчите се. То значи, за един ден не можете да отидете до Варна пеш, 7 дни ви трябват. Казвате: "Във Варна не мога да отида." Можете. Това е игра на думите "мога", "не мога", това са неща относителни. Когато на един окултен ученик кажат, че "от вас нищо не може да стане", говори му се на един положителен език и с това вие ще му направите най-голямата услуга. Той знае, че от него всичко става - по закона на отричането: "От тебе нищо няма да стане", значи, че от тебе нещо ще може да стане. За пример някое дете се ражда и умира, такъв е законът на земята. Казвам: Туй дете ще умре. Ще умре непременно. Кога? - То е въпрос. Може след един месец, след два, след година, след две, след 50-100-200 години, но ще стане. Може и не може, раждането и смъртта, това са обратни процеси, но раждането предизвиква смъртта и смъртта предизвиква раждането. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам ви: Туй, вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошло във вашия дом и ще я повикат от онзи свят. Ще ви пратят друго дете, много по-добро. Е, какво има да съжалявате тогава? Дали сте една дреха на един разбойник, на един престъпник. Нека си върви с дрешката. Даденото, дадено. Нищо повече!

Сега между вас аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от любовта. Щом дойдем до онази велика любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да вземат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички тия страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: "Аз ще залича всичките ви грехове." Като се върнете тази вечер, прочетете 6 глава от Исаия, 6 стих. Положителната страна на туй учение трябва да имате, положителна вяра във вашия ум! Вие ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношението си на земята, ще изпълним отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме. Всички ще знаете, че има да решавате един важен въпрос. Този въпрос е толкова назрял и вие вече имате всичката възможност. Това аз няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и между този, живия Господ, Който сега действува в света. Образува ли се тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър начин, идеално ще бъдат уредени Туй щe го изпитате. Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виновен, всеки е виновен за себе си. Сега например вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Та тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата - не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква.

Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца. Да възприемете тези мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество по-внимателно от Него. Той е толкова внимателен. Той е зает с толкова работи, но за всички същества, от каквато и йерархия да са, най-малката им съществена въздишка Той я чува и веднага взема под внимание да поправи погрешката. Няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други. Понеже в школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите. Не, Той ще ви остави свободно да си изберете пътя. Ние насила не можем да направим някой праведен. Ние можем да му проповядваме, но не можем да му въздействуваме. Един проповедник, който иска да обърне някого към Бога, той трябва да отиде на неговото място. Казва Господ: "Измени ролята си сега!" Не, ние не искаме да си сменим ролята с никого. Сега тия неща като ученици трябва да ги спазвате. За в бъдеще ще искам да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Като се съберете тука, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви. Като излизате, да се чувствувате свободни. Тишина, радост да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действува волята ви, трябва да дойде във вас любовта и тя ще ви донесе широта и свобода. И после, трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Вечерно време като си седите, няма да мислите само за вас, но ще размислите за кого мисли Господ, и вие ще мислите за него. Тогава аз ще ви задам следния въпрос. Вие следвате в един клас и сте около 30 ученика; възможно ли е, след като сте следвали няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Следователно като ученици на Всемирното Бяло Братство трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността?То се отнася до личното достойнство на човека. То не е едно спомагателно средство. Честността е нещо морално, като мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаете нещо, трябва да бъдете верен на думата си. При това ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър. Това е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор веднага за това, в което вярва. При това трябва да бъде доблестен и благороден и да има една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй както е постоянна волята на Бога. Туй е желанието ми.

С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: "Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започват, и свършват." Каква друга препоръка трябва? На тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти като отличителни от външния свят. Казват: "И ние сме като тях." Щом казват, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно тия трябва да бъдат отличителните черти на учениците външно за света.

На учениците, които са пред мене, първия изпит ще дам - един урок по честност. Всички, които влизат в класа като ученици, един изпит ще ви дам. Колко сте тука млади и стари? Всеки от вас до края на годината ще изработи една сума от 300 лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво ще може да се употреби. Всичката тази сума ще може да се внесе в касата, но тъй, с труд, по един честен начин. Да кажем, че вие имате мъж, ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: "Дай ми 5 лева!" Отивате в града, може да се качите на трамвай по 3-4 пъти на ден, но ще се откажете от трамвая, ще ходите пеш.

Изобщо всяка работа по честен начин ще се извърши. Ще напишете нещо, ще учите нещо, но всичко по честен начин. Хубаво, тази сума за някой може да е малка, но за някои от вас е голяма. Искам да преодолеете всички пречки, но да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. Другояче можем да я разрешим много лесно. Може някой от вас да бръкне в кесията на баща си не по този начин. А пък ако не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да я разрешите. Това е едно хубаво упражнение. Сега искам за тази задача никому вънка да не говорите. Вие ще си изпълните вашия план, по 5-10 минути всеки може да отдели, колкото празно време имате. Като решавате тази задача, да не влезете в някакво стълкновение.

Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали. Ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте разбрали. Щом се улеснявате, разбрали сте ме. Ще кажете: "Много мъчнотии срещнах." Не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, и мъчнотия да срещнете, лесно ще я отмахнете. Ако не се премахне, има нещо, което куца, трябва да се премахне. Две мнения няма, това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи - 300 лв. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика, една от най-лесните задачи, която може да се намери в учебника за задачи. По-проста задача няма. Ако мислите, че тази задача е мъчна, казвам: По-проста задача от тази няма. Това е на втори план. То не е толкова съществено. Да не би да кажете: "Как ще намерим тия 300 лева?" Това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В туй отношение аз ще ви съдействувам, ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази, новата връзка, която сега се образува. Да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности, тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача и ще осмисли живота ви, и бъдещото ви състояние ще се урегулира, тъй че няма да бъдете като онези 5 глупави девици, а ще бъдете онези 5 девици, които ще влезете с младоженика. Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени с надежда, че ще има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Че ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за отношенията навън в света, аз говоря за вътрешните отношения, а то е Божественото. Сега по старому трябва да ви запитвам: Разбирате ли? Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, туй, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа, учудва се; гледа отгоре-надолу, учудва се. Като не се е качвал, учудва се. Сам се възхищава, вижда мъчнотиите, а вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Сега думите "мога" и "не мога", те са изключени. Ще кажете: "Ще бъда герой!" Понеже то е процес на движение - думите" Ще бъда герой!", нищо повече! Някой казва: "Ще бъда герой, ако е рекъл Господ." "Ще бъда", подразбира се, че Господ е рекъл. Пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в училището, понеже Господ е казал, ще учим, ще бъде тъй, както е казал. Сега някои ще кажат: "Защо да не сме по-млади, ами сега на стари години." Тези от вас, които мислят, че са много стари, кажете ми на колко години сте? Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има 20 милиона години. Ние на колко сме? Ние сме на годините на Слънчевата система. Слънцето, за да се завърти, да направи едно обръщание, взема 20 милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Вие сте 40-годишен. Изчислете каква част съставляват вашите 40 години от Слънчевата система? Следователно хората от Слънцето не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има 10 слънчеви години. Един човек от Слънцето, който е там на 10 години, тук ще бъде на 200 милиона наши години, а там ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: "На 10 години." Думите "млади" и "стари", това са само отношения, други мерки. Тогава ученикът не може да бъде стар. Който се учи, той всякога е млад. Вие в Бялото Братство трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Човек може тъй лесно да се подмлади, както може да подмлади къщата си или градината си със своите дръвчета. Туй, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е тъй естествено, те постоянно се подмладяват, постоянно са млади там. Няма да срещнете такива стари хора, все млади са в Бялото Братство, те могат да вземат всичките форми, които хората имат. Това е наука. Това е изкуство, което ние не можем да го направим.

И сега, вие трябва да решите същественото, туй, което е въпросът на бъдещето, то е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение. Може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да стане.

Беседа за сестрите, държана от Учителя в новия салон на 21 юни 1923 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев