(Нова страница: ==ЛЮБОВТА== Из <em>.\шва 13 от I 1\о/)</em> 1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще ВЯРАТА – то...) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| + | |||
| + | [[Беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Книги с беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Беседи в хронологичен ред]] | ||
| + | |||
| + | [[1910]] | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Ходете във виделината]] | ||
| + | |||
==ЛЮБОВТА== | ==ЛЮБОВТА== | ||
| − | Из | + | ''Из гл.13 от I Коринтяном'' |
| − | 1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще | + | 1. '''НАДЕЖДАТА''' – това е настоящето – близко бъдеще. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | '''ВЯРАТА''' – това е бъдещето – далечно бъдеще. | |
| − | + | '''ЛЮБОВТА''' – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано. | |
| − | + | 2. Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест. | |
| − | + | 3. Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим. | |
| − | + | 4. '''ЗЛОТО''' – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездейства, а работи, ако бездейства, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. | |
| − | + | 5. Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива. | |
| − | + | 6. Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим. | |
| − | + | 7. Бъдещето се определя от настоящето - каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно - каквото посеем, това ще жънем. | |
| − | + | 8. Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път. | |
| − | + | 9. '''БЛАГОГОВЕНИЕТО''' – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме. | |
| − | + | ||
| − | + | 10. '''МИЛОСЪРДИЕТО''' – това е чистилището. За Бога се казва, че е човеколюбив. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| + | 11. Плътта, светът и дяволът са учители. | ||
| − | + | Плътта се побеждава с любовта. | |
| − | + | ||
| + | Светът се побеждава с вярата. | ||
| + | |||
| + | И дяволът се побеждава с надеждата. | ||
| + | |||
| + | 12. Дълготърпението е силна воля – то побеждава, то е изпитание. Волската търпимост няма воля, ето защо такава имат само слабодушните, боязливите и незнающите. | ||
| − | 13. Да придобием Царството Божие – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят Царството Божие е в нас. | + | 13. Да придобием Царството Божие – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас. |
| − | 14 Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе | + | 14. Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе. |
| − | 18 февруари 1910 г , 21 – 22 ч четвъртък | + | 18 февруари 1910 г., 21 – 22 ч., четвъртък |
Текуща версия към 15:21, 27 февруари 2011
ЛЮБОВТА
Из гл.13 от I Коринтяном
1. НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще.
ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще.
ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано.
2. Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест.
3. Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим.
4. ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездейства, а работи, ако бездейства, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях.
5. Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива.
6. Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим.
7. Бъдещето се определя от настоящето - каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно - каквото посеем, това ще жънем.
8. Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път.
9. БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.
10. МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището. За Бога се казва, че е човеколюбив.
11. Плътта, светът и дяволът са учители.
Плътта се побеждава с любовта.
Светът се побеждава с вярата.
И дяволът се побеждава с надеждата.
12. Дълготърпението е силна воля – то побеждава, то е изпитание. Волската търпимост няма воля, ето защо такава имат само слабодушните, боязливите и незнающите.
13. Да придобием Царството Божие – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас.
14. Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе.
18 февруари 1910 г., 21 – 22 ч., четвъртък