Разлика между версии на „Търсете Царството Божие“

Текуща версия към 21:18, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1942 г.

Проявление (1942-1943)

12. Търсете Царството Божие

12-а беседа, държана от Учителя на 20.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Добрата молитва“

„Венир Бенир“

Ще прочета само част от 6-а глава на Матея – от 25-и стих до края.

„Духът Божи“

Ако Евангелието би се превело на един съвременен език, трябва да се преведе по друг начин. На малките деца се говори по един начин, на възрастните – по друг, на старите – по трети. Сега съответствие има. В Стария Завет се е говорило на бебета, в Евангелието – на малко по-възрастни. Казва: „На двама господари не може да служите.“ „Не си събирайте съкровища.“ Събирайте съкровища, но не ги туряйте в банки, които фалират. В миналата война в Северна Америка фалираха около 8000 банки, пропаднаха с един капитал на милиарди. Едва в скоро време започнаха да се образуват нови банки с по 400–500 милиона долари. Хората си спестяваха в банките за черни дни. Отидоха черните дни, дойдоха светлите дни. Не влагайте парите си в такива банки.

Казвате: „Той не говори съобразно с Евангелието.“ Прави сте, че не говори на възрастни. Съвсем се пречупва езикът, не става, другояче се говори. Едно време ходех с фенерче, вечер беше. Сега е ден, Слънцето грее, що ще нося фенер? Ще бъде смешно да нося фенер, да не би да се препъна някъде.

„Търсете Царството Божие.“ Това е идеал, който трябва да имате, за един общ стремеж. Царството Божие показва един организиран свят, дето живеят душа с душа. Казвате: „Да се обичаме.“ Да се обичаме душа с душа. Душите се обичат и се любят. Телата са посланици. Тялото се регистрира чрез Любовта. То е свидетел. Ако някой каже, че не си любил, там е регистрирано. Като кръщавате някой човек, свещеникът пише кога го е кръстил, кога го е венчал, пак пише. Душата е туй, което, като пипнеш тялото, че е топло, то е душата. Като пипнеш, че пулсът бие, то е душата. Музикален ритъм е. Като мисли мозъкът, това е душата, която мисли. Този ум благодарение на Любовта, на душата мисли. Човек да се радва, че има една душа, която той може да люби. Душата и тя се радва, че има един ум, който може да люби, че има едно сърце, което може да люби. Пък има отвън други души, които могат да се любят.

Ние, хората, трябва да дойдем до Любовта на душата. Ние разбираме Любовта на телата – то е механическа любов. Зимно време не можеш да обичаш една студена соба. Топлата соба всякога можеш да я обичаш. Като седнеш при нея, имаш най-хубавото разположение, макар светът да е черничък. Каквито и да са очите, дали са сини очите, дали са черни, обичаме я, защото даваме нещо от себе си. Виждаме, че са червенички. Лъчите светят. Нали червено има отпред, лъчите светят. Мене ме радва, когато очите на собата светят.

Трябва да се цени животът. Ние, съвременните хора, ценим живота. Мислим за оня свят, как живеят светиите. Той като човек е живял дълго време, придобил е нещо, минал е през страдания, изпитания. Ние искаме без никакви изпитания, без никакво учение, току изведнъж да влезем в оня свят. Хубаво е изпитанието. Някой иска да бъде ангел. Един ангел е минал през съвсем друга култура. Те са минали през огън, такъв огън, какъвто хората не са [и] сънували. Те са имали такива спорове между себе си, че някои от тях са паднали, някои са станали. Каква борба са имали, че целият свят е пострадал от тях. И ние страдаме от това. Като са паднали, ангелите са засегнали и нас, че и нас са ни повлекли със себе си заедно. Сега невидимият свят иска хората да не падат, защото ако падат, ще повлекат и другите, по-долу от тях. Та падението да няма укор.

Ново разбиране трябва. Туй, което вие сега сте учили, едва 25 процента е вярно. Всичкото друго са огризки. Всичките богословски тълкувания за Бога, 75 процента да отстраним, а на 25 процента да се спрем за Него. Да се избавим от заблужденията. Като пита някое дете вкъщи откъде дойде малкото братче, те му казват, че от реката са го взели. Вярно ли е това? Казва: „Снощи от реката го хванахме.“ Може би за децата е тъй, но за възрастните може ли така да се говори? И на възрастните може да се говори, не че в това има прегрешение – „от реката“ значи: от голямата река е дошло. Мистично може да се вземе „от голямата река“.

„Търсете първо Царството Божие и неговата правда“. Царството Божие е един организиран свят на душите. Царството Божие е един свят на организираните духове, които са напреднали и имат всичкото знание и всичката Любов да помагат. Напредналите души, напредналите духове, които помагат за въздигането на съвременното човечество, те са в Царството Божие. В тази война, която става в Европа, те са започнали да работят върху всичките европейски народи. За в бъдеще очакваме да имаме една светла култура. Всичко туй ще се преобрази. Всичките черни въглени, които сега съществуват, всички те ще станат на диаманти. Всичките нескъпоценни камъни ще станат на мрамор и скъпоценни камъни. Целият свят ще бъде покрит с мрамор и злато. Всяка една къща ще бъде направена от такава материя, че Слънцето ще прониква отвсякъде. Няма да бъдат направени от такава кал, такива тухли, както сегашните. И телата няма да бъдат направени както сегашните.

Ще се отклоня малко. Когато разглеждаме света механически, съвсем друг е. То е статическо положение. Това е механическо разглеждане на света. Това е един неорганизиран свят. Да разглеждаш костите отделно на човека, отделно главата, отделно рамената, отделно мускулите, това е статическо положение. Когато го разглеждаме органически, всичките кости са съединени, облечени са в мускули, облечени са в нервна система. Всичко това е едно тяло, в което функционира животът. Това е органическият свят.

Вземете числата от 1 до 10, или вземете единицата. В неорганизирания свят те нямат смисъл. Вземете числото [5] – 5 лева, 5 къщи. Но ако кажеш, че човек има чело 5 сантиметра, нос 5 сантиметра и брада 5 сантиметра, съвсем друго значение има това число, друг смисъл има. Ако кажем, че има чело 6 сантиметра, по-голяма степен е. Ако кажем, че има 7 сантиметра, степента е още по-голяма. 7 сантиметра нос ще бъде много дълъг.

Природата има известно отношение, хармония има колко трябва да бъде челото високо, колко трябва да бъде дълъг носът и колко трябва да бъде подбрадникът, каква трябва да бъде широчината на лицето, каква трябва да бъде дължината на лицето, каква трябва да бъде широчината на неговите гърди, каква трябва да бъде дебелината.

Ако един човек има 190 сантиметра височина, а 30 сантиметра широчина и 15 сантиметра дебелина, той съвсем е загазил. Ако има 40–50–60 сантиметра широчина на гърдите и близо 40 сантиметра дебелина, той има добре развити гърди. Важи как е съградено тялото, важи какъв е обемът на вашите дробове, важи какъв е строежът на главата ви, обемът на вашия мозък, важи как е построен стомахът, как са построени вашите ръце. Ако ръцете ви са дълги или къси, това не значи едно и също нещо. За пример, един човек с къси ръце, не бих го турил математик, да смята. Той ще бъде много небрежен. Вие не знаете кое аз наричам къса ръка. В кой уд има отношение? Дълга ръка наричам ръка, която е дълга един метър. Когато ръката има 50 сантиметра, тя е къса. Не е дълга, когато е около 75 сантиметра. За дългата и за късата ръка си има причина. Късите ръце са в едно отношение анормални и дългите ръце са анормални. Между късите и дългите ръце са нормалните ръце.

Не искам да изнасям цифри, може да ви кажа колко са нормалните ръце. Защото и да ви го кажа, ще го имате като [амулет], нещо да ви пази от зло. Мнозина, които не знаят да четат Библията и Евангелието, държат ги под възглавницата, да ги пази Господ от зло. Като амулет ги имат, да ги пази от зло. Някой има някое камъче или око от змия, или око от някой бръмбар, или някое малко парче от някоя светиня, от кръста, на който е разпнат Христос. Ако сега съберете тия частици, може да натоварите цял параход. Кръстът, който Христос е носил, той се е увеличил, увеличил се е с християнството заедно. Цял един параход може да го дигне сега честния кръст. Туй показва, че в хората има едно чувство външно.

Не е лошо това. Едно външно уважение и почитание и то е хубаво. Хората са добили уважение за кръста отвън, но още не са добили онова съдържание отвътре. Не са се научили да търпят както трябва. Защото кръстът е свързан с търпението. Кръстът, това е един отворен куб. Триизмерното пространство, за да се пречисти, непременно трябва да стане кръст, да се отвори кубът. Когато отворите прозорците и вашите врати, това е кръстът. Кубът е зданието, в което човек живее. Човек трябва да страда. Защо трябва да страда? Да влезе новият въздух, да излезе навън старият. Кръстът показва, че се върши една работа. Ако няма кръст в света, тогава ще престане всяка работа.

Най-първо имаме три движения в кръста. Едното – по права линия, от едната точка към другата. Другото разширение е движение към трета точка, а третото е движение към четвърта точка. Три измерения има в куба. Най-първо имаме три пречупвания, три прави ъгла: точката, която е перпендикулярна на себе си, правата линия, която е перпендикулярна на себе си и плоскостта, която е перпендикулярна на себе си. Три перпендикуляра имаме. Кръстът се нарича човек с три перпендикуляра, три направления, в които човек трябва да върви. Човек трябва да знае как да върви по права линия. Човек трябва да знае как да върви в плоскостта. И човек трябва да знае как да се качва по куба.

„Търсете първо Царството Божие.“ Търсете, значи, организирания и разумен свят. Търсете Царството Божие. Царството Божие е създадено в Любовта, в Божията Мъдрост, в Божията Истина. [В Любовта, в Мъдростта и в Истината] е съградено Царството Божие. Това са три пътя, по които ние можем да влезем в Царството Божие. Има хора, които влизат по пътя на Истината, има хора, които влизат по пътя на Мъдростта и има хора, които влизат по пътя на Любовта. Аз препоръчвам Любовта, понеже е най-лесният път. Другите два пътя са по-мъчни. По-мъчен път от пътя на Мъдростта няма. Няма и по-мъчен път от Истината.

Някои говорят за Истината, казват: „Да говориш Истината.“ Какво значи да говориш Истината? Трябва ли да отвориш мозъка, че който дойде, да погледне в него? Нищо няма да разбере. Ако се отвори нашият мозък, хората още повече ще се смутят. Ако ние направим 49 дупки – понеже 49 центъра, 49 способности и чувства има човек, ако на всеки център направим на костта по една дупка около 1 сантиметър, ако направим 49 дупки, ще видим, че мозъкът изскача като рогове през тия дупки. Ако човек стане религиозен, от дупката, която е над този център, ще се покаже един рог. Ако станеш милостив, пак рог ще излезе от съответния център. Ако станеш философ, пак рог ще излезе. Ако се влюбиш, пак рог ще излезе отзад. Доста големи рогове ще излязат. От големината на рога ще зависи и силата на съответния център. Колкото рогът на Любовта е по-голям, и Любовта е по-голяма; колкото рогът на Любовта е по-малък, толкова и Любовта е по-малка. Рогчета ще видим да изскачат отвсякъде. Някой рог може да бъде от 1 сантиметър, 2, 3, 4, 5 сантиметра. Ще се научим да смятаме. Сега мозъкът е турен в черепа, има напрежение и някой път казвате, че главата ви ще се пукне. Че как няма да се пукне – напрежение има.

Ние, съвременните хора, се спираме и казваме: „Нас много наука не ни трябва, нас много чувствувания не ни трябват. Много топлина нас не ни трябва.“ Като дойде голямата топлина, която ще разтопи всичко, какво ще остане? Ако всичко се разтопи, какво ще видиш? Ако дойде голямата топлина, никакъв образ няма да има в света. Целият свят ще бъде само светлина, нищо няма да виждате, само ще чувате един глас, нещо приказва, но никого няма да виждате. Светът ще бъде за вас невидим. Вие ще избягате от оня свят, ще бъде мъчно за вас.

Вие искате един свят с очите да го видите. Не зная как си представлявате оня свят. В оня свят кал няма. В оня свят комари няма, вълци няма, въшки няма, тахтаби няма, молци няма, печки няма, в оня свят клозети няма, касапници няма, бакалници няма, в онзи свят пазар за зарзават няма. Тогава, казвате, какво има в оня свят? В оня свят има Любов, колкото искаш може да си купиш. Ще ти дадат едно кило, 2 килограма, 4 килограма. Знание и Мъдрост колкото искаш ще ти дадат, като въздуха – без пари. Истина колкото искаш ще ти турнат. Течна е Истината там. Как ще разберете вие сега? Това е фигуративно.

Истината в оня свят, това са най-хубавите форми, които вие сте виждали. Красив свят е. Красотата, която като видиш, ще ти стане леко на душата. Ще видиш какво нещо е красивият образ. Мъдростта е една светлина така хубава, че осветява красивите образи. Като видите тази светлина, тя ще внесе друга радост. Най-после от тоя образ ще почувствуваш, че излиза такава хубава светлина, ще се пренесеш в друг свят и ще почувствуваш блаженство, ще кажеш: „Тук се живее“. Щом помислиш за крушите и те идват сами. Щом помислиш за ябълките и те идват. За каквото помислиш, всичко иде. Няма нещо невъзможно. Ако помислиш богат да станеш, из рая навън ще излезеш. Гладен си – помислиш и яденето ще дойде. Като помислиш, че имаш нужда от знание, туй знание ще дойде. Но искаш учен човек да станеш – из рая навън ще излезеш. Искаш да станеш знаменит цигулар – из рая навън ще излезеш. Ако искаш свирец да станеш, ще свириш най-хубавото парче. Ако пожелаеш за друг път да го имаш, навън ще излезеш.

Това са най-важни неща – тия неща, които давам. Вие не сте виждали онзи свят. Ако идете някъде на гости и стопанинът на къщата като ви приеме и ви се усмихне, тази усмивка няма да я забравите, онзи прием, който ще ви се даде, никога няма да забравите.

Сега аз не искам да идете в оня свят, но оня свят да слезе при вас. Не вие да идете в оня свят, но оня свят да дойде във вас. Вие още не сте готови за онзи свят. Ето как аз представям оня свят. Вие искате да идете в оня свят. Вие сте деца, с количка трябва да ви возят. Значи без количка сами не може да ходите, трябва да ви водят и извеждат. Вие искате в оня свят да ви изведат, да видите ангелите и светиите. Не сте готови още. Баща ви, дядо ви подир вас вървят. Ако в оня свят баща ви, сестра ви ви следват, те ще ви изпъдят навън. В оня свят като идете, там ще намерите баща си, братята си, сестрите си. Ако в оня свят не можете да намерите вашия баща и майка, ако в оня свят идеш [и] мислиш за баща си, за майка си, те ще [те] изпъдят в този свят.

В този свят, ако не мислите за Бога, не можете да идете в оня свят. Някой мисли постоянно за този свят. Баща ти не е тук. Бащата на баща ти, неговия баща и т.н., наредили са се 20–30 бащи, прадеди и всеки търси баща си и не може да го намери. Вие трябва да намерите Оня, Първия Баща, Който е родил човека, Който е създал човека.

Мен ми разправяше един американец, слушал Камила Русо да свири „Сънят на живота“. Тя е била ученичка на Паганини. Казва: „Когато я слушах, аз бях готов да се примиря с всички и да раздам всичкото си състояние. Така ми подействува, че бях готов от всичко да се отрека в света. Какво нещо е самият живот! Колко красив е животът!“

Казвам: Ако ние не можем да възприемем този живот на Любовта, не може да се подигнем, да преодолеем всичките големи мъчнотии и страдания в света.

По-силна ли е смъртта от Любовта? Смъртта за Любовта е една играчка. Хваща я, подигне я. Един ден туй, което ви е мъчило, тя ще ви го покаже като пеперудка. Вас ще ви се види чудно как сте се плашили от смъртта, от една пеперудка. Тази пеперудка без Любовта е слон, а с Любовта става пеперудка. Любовта като пипне смъртта, тя става красива пеперудка. Тогава вие ще видите един красив ангел и той ще ви каже така: „Ще ме извините за всичките страдания, които ви причиних. Без да искам направих тия работи.“ Смъртта пред Любовта се извинява. Вие ще видите едно хубаво лице. Смъртта ще ви се усмихне и тя ще ви бъде приятелка. Ако смъртта ще ви стане приятелка, Любовта е с вас. Ако смъртта ви е враг, показва, че Любовта я няма във вас. Защо умират хората? – Умират от безлюбие. Туй трябва да залегне във вас.

Ако Бог живее във вас, кой ще ви отнеме живота? Чудна работа: кой може да ни отнеме живота, ако Бог живее в нас? Възможно ли е един човек да изгаси Слънцето? Чудна работа: може ли човек да изгаси Слънцето? Не може. Слънцето в мене никой не може да го изгаси. Щом се докосне смъртта, на пеперуда става. Щом докосне смъртта, на ангел става. На Онзи, Който живее в мене, всички се покланят. Няма същество в света, което да не [Му] се покланя, защото живот на всички Той е дал. Ние какво мислим, то е друг въпрос.

„Търсете Царството Божие и неговата Правда“. Търсете Любовта и нейното проявление на Земята: и в растенията, и в дърветата, и навсякъде. Търсете Божията Мъдрост навсякъде, и в небето, и в звездите. Търсете Истината навсякъде. Любовта е възможна само при Мъдростта и Истината. Любовта е възможна само при живота, знанието и свободата. Любовта е възможна само при движението, учението и работата. Любовта е възможна при големите страдания, които стават причина да се прояви нейната сила. В края на краищата Бог трябва да се прояви, че по-мъдър и по-силен от него няма.

Всичките противоречия, които съществуват днес в света, те са незавършена картина. Виждате, един човек не е завършен – не го обвинявайте, работи се върху него. Виждате един вол – едва Господ е започнал да работи върху него. Едва Господ е започнал да работи върху човека. Върху растенията работят ангелите. Върху животните работят архангелите. Върху човешкото сърце работят серафимите, херувимите и нагоре. Може да се оплете умът ви сега.

В света като сте дошли, намерете един да ви обича по Бога, да видите какво нещо е Божествената Любов. Ако в Слънцето не можете да видите Бога, ако в ябълката не можете да видите Бога, ако в чистия извор не можете да видите Бога, ако в чистия въздух не можете да видите [Бога], ако в чистата роса не можете да видите Бога, не зная къде можете да го търсите. Ако ти, като вървиш по Земята и не можеш да чувствуваш, че Господ е в тази Земя, где ще го намериш? Като напуснеш Земята ли?

Под думата „Земя“ разбираме нашите страдания и несгоди. Знаете ли колко е красива Земята? Вие нямате представа. Тя беше толкоз красива, че Бог дойде на Земята, устрои я, облече я хубаво. След като я облече, казва: „Моля, за всичките добрини, които ти дадох, тия – Моите деца, ще гледаш.“ Земята от Любов към Господа, за добрините, които Той ѝ е дал, трепери над нас. Ровим я – търпи ни. Много Любов има, казва: „Да знаете, аз ви търпя заради Него.“ И вие трябва да търпите другите заради Божията Любов. Ако вашата Божествена Любов не може да търпи несгодите на живота, Любовта ви е слаба. В себе си трябва да го чувствуваш.

Не трябва да се връщаме какво е казал Моисей. Моисей беше при Господа, ходи на планината горе и Бог му даде заповедите, говори с Господа. Той разбра много добре работата, но евреите, които не бяха горе на планината, те съгрешиха, Моисей не съгреши. Те на Моисея се оплакваха, казват: „Ти ни лъжеш. Какво ни изведе из Египет? Там имахме за ядене, тук с манна ни храниш, не искаме такива работи.“

Вие говорите за Христа. Христос казва: „Но съм се възкачил при Отца“, чете Иоан, който написа Откровението и видя Господа. И пророците видяха Господа. Ние казваме: „Пророците Го видяха – и ние трябва да Го видим.“ Пророците казват: „За вас е невъзможно да видите Господа.“ Всеки пророк, който казва така, че вие не трябва да видите Господа, той ви заблуждава. Всеки един трябва да види красотата, която Господ е създал. Всеки един трябва да види един ангел. Доста ангели има на Земята. Вие мислите, че няма ангели. Доста ангели има. На Земята има около един милион ангели, оплели са се в хората. Слизат сега тях да освободят. Най-първо иска да освободят ангелите. Много ангели са искали да освободят хората. Сега идват техните братя да ги освободят и като освободят тях, ще освободят и нас. Много ангели са се заплели в гъстата материя.

Мнозина казват: „Защо говорите така?“ Вие не сте живели. Какво ви е дотегнало? Туй, което живеете, не е живот. Новият живот е живот по закона на Любовта. Вие за Любовта имате следното понятие: цяла канализация, тръбите наредени, 15–20–30 тръби. Едни казват, че водата ще дойде от тръбите. Водата няма да дойде от тръбите, тя минава през тръбите. Ние не очакваме водата да дойде от тръбите. Всичките тръби очакват водата да дойде от друго място. Тия лампи, които светят, техният ток на светлината, той е една течност, минава през жиците и като дойде в лампата, свети. Ценни стават лампите. Сега не са приятни, но вечерно време ценни стават тия лампи. Като мине вода на живота, всички ще светнат. Любовта като мине през нашата нервна система, през костите, ние ще светнем, ще излиза от нас живот и всеки ще чувствува приятна топлина, една здравословна сила. Отдето минем, ще носим живот в себе си. Сега много малко знаем за оня свят.

Ние разсъждаваме кой е светия и кой не е светия. Кой е светия? Българинът, като види някой човек жълт, очите му потъмнели, носи кръст на калпака, казва: „Той е светия.“ Светията е най-добрият слуга. По-добър слуга от него няма. Той е готов навсякъде да услужи. Единствените хора, които услужват, са светиите. Навсякъде са готови да услужат. Този човек, който не услужва на всички, той не е светия. Това е моето определение за светията. Болен си – като лекар услужва. Навсякъде услужва, казва: „Всякога съм на ваше разположение, потърсете ме.“ Тия хора, които навсякъде служат, това са светиите.

Така трябва да бъдем всинца. Най-добрият слуга е, който служи на хората с Любов, с Мъдрост, с Истина, един човек, който предава живот и знание. Сега, всички сте чели онзи стих, гдето казва Христос: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Отец като възлюби Сина, Синът дойде да извърши една от най-трудните работи. „Син человечески не дойде да Му послужат, а да послужи“. При най-големите страдания Той извърши една работа. Това е Любов. Ако ние не сме готови да бъдем такива герои, какви хора сме? Любовта не е страхлива. Петър Му казва: „Учителю, да избягаме някъде“. Казва: „Ти не знаеш какво говориш. Чашата на Любовта, която Отец Ми я даде, да я не пия ли?“ Казва: „Ако е възможно, да мине тази чаша, ако не – готов съм.“

Ние, съвременните християни, не сме станали такива герои. Не че хората не са герои – във вестниците са големи герои. Като направят едно дело, пишат. Според мен герой е онзи, който никога не се чупи. Според мен герой е онзи, който никога не се помрачава. Според мен герой е онзи, който никога не се обезсърчава. Според мен герой е онзи, който никога не се спъва. Според мен герой е онзи, който на гърба си вярва. Според мен герой е онзи, който никога не спи.

Разбирайте сега. Защото всички заспиват. Сънят е едно естествено положение. То е чувство. Спането е чувство. Душата трябва по някой път да излезе от тялото, за да може слугите да изчистят тялото. После тя пак се връща в тялото. То е прекъсване на съзнанието. Спането е един естествен процес, влизане от един свят в друг и пак се връща в тялото. Казва: заспал човек – умът му заспал, сърцето му заспало. Ние не се нуждаем от хора със заспали сърца, не се нуждаем от хора със заспали умове, не се нуждаем от хора със заспали воли.

Най-хубавото нещо е човек да има воля. Под думата „воля“ разбирам да има човек душа. Казвате: „Пречупи се волята ни.“ Никога не трябва да се пречупва човешката воля. Не се старайте да пречупите неговата воля. Като се пречупи волята, какво става? Човешката воля не трябва да се пречупва.

Да се даде ход на човешките желания, по един естествен път да се изпълнят, не изведнъж, едно по едно. Да не остане в живота ви нито едно желание, което да не се изпълни. Нека се изпълнят на своето време. Желайте каквото искате. Искаш да станеш богат, заради хората искаш. Като станеш богат, ще турят всичкото богатство на гърба [ти]. Искаш няколко милиона – ако ги турят на гърба ти, можеш ли да ги носиш? Ще бъдеш нещастен. Искаш къща – ще я турят на гърба ти. Затуй в Божествения свят, в даден случай, приемаме най-малкото благо. По това се отличават напредналите души. Те имат микроскопически желания и като ги задоволят, се радват. Един светия се радва да види един грешник, който се върнал. Радва се, че е видял грешника, той не се радва, че е видял някой праведник. Казва: „Чакай да видя какво ще направи Господ от този грешник.“ Един ден, като му прости, Господ, се радва. Грешникът е една възможност за Бога да прояви своята Любов. Казваме: „Той е грешник.“ Радвайте се, като видите един грешник. Това са нови неща.

„Търсете Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Съединете умовете си, не само за себе си. Аз гледам, българите не могат да се освободят от своята българщина. Германците не могат да се освободят от германщината, американците – от американщината, евреите – от еврейщината, турците – от турщината, жените – от женщината, мъжете – от своето мъжество. Една неразбрана работа.

Мъжът да има в ума си знанието, Мъдростта, светлината, която се проявява. Българинът да мисли, че е благ в света. Българинът е по-благ. Бог тури българина при най-лошите условия, той има да върши най-трудната работа в света. Българите са жлъчката, черният дроб на човечеството. Ако те се откажат да работят, всичката деятелност ще спре. Казва: „Какво ще стане с вас?“ – Черният дроб и стомахът, те заповядват. Ако речеш да ги нападаш, турят от своята отрова, отравят ги. Като влезе храната, една капка отрова пускат и всичко се смила. Всичкото храносмилане става по желанието на българите.

Българите, понеже са най-богатите хора на света, и при най-лошите условия, пак са благи. Упорити са малко. Без упоритост не може, твърдост трябва. Българите трябва да извършат много хубава работа. Казвам: Много хубаво да свършат работата докрай, не да казват „Нас ни дотегна туй робство.“ Докрай да свършат работата и да докажат, че са българи. Като дойде новата епоха, Господ ще ги снеме, ще ги тури на друго място, тях ще назначи на друга служба.

Всичките народи трябва да свършат работата, която им е определена. Евреите трябва да свършат работата си. Евреите трябва да станат запушалка на раната, която отвориха на Христа. Онази рана, която направиха, да влязат да я запушат – само така евреите ще поправят погрешката си.

Сега говорим за евреите и за българите. За другите народи друг път ще говорим. Евреите трябва да научат закона за Любовта. И българите трябва да научат закона на Любовта. Какво трябва да правят евреите? – Да се приготвят да запушат тази рана. Като погледне Христос, че раната е запушена, ще им се простят прегрешенията. Да кажат: „Прости ни, че ние не приехме Любовта, която Ти ни донесе.“ Българите да се не възмущават, че са в черния дроб, че са станали роби, че не са големи както германците, като англичаните. На Господа не му трябват мамонти, следователно, по-долнички, да му вършат работата.

„Търсете първо Царството Божие.“ Казвам: Ако си евреин, на раната на Христа ще бъдеш запушалка. Ако си българин, ще влезеш в стомаха на хората. Не като влезеш, да се разстройва стомахът. Като се разстрои стомахът, хората не могат да се обичат. Ако българите не помагат за храносмилането, те не могат да се обичат. Ако българите не помагат за храносмилането, те няма да свършат работата. Българите се обезсърчават. Другите народи сега се бият. Като поправят българите и евреите погрешката си, ще престанат да се бият. Когато хората започнат да се обичат, ще престане войната. Сега се бият, понеже българинът си е посръбнал. Българинът казва: „Да си пийнем малко винце.“ Не му се позволява да пие винце. Само като се освободят от тежката работа, тогава може да пият сладко вино – за бъдеще, не сега. Сега казват: „Не ме бутайте.“ За благото на човека, работата, която Бог ни е дал, да я свършим.

Казвам: Българинът трябва да бъде доволен от работата, която Бог му е дал.

„Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“

Вървете по пътя на Любовта, която прави хората герои.

„Отче наш“

12-а беседа, държана от Учителя на 20.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.