Разлика между версии на „Животът е по-драгоценен“

Текуща версия към 21:16, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1942 г.

Проявление (1942-1943)

8. Животът е по-драгоценен

8-а беседа, държана от Учителя на 15.XI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Добрата молитва“

„Кажи ми ти Истината“

Ще прочета 25-ия стих от 6-ата глава на Матея: „И тъй, нямайте грижа за живота какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Животът е по-драгоценен от храната.“

„Духът Божи“

Ще говоря за това, което най-много ви интересува на Земята. Мнозина има сега, които се интересуват, но ще говоря за нещо, за което се интересувате – то е самият живот.

Всички за това мислите, какво ще ядете и какво ще облечете. Важно е, разбира се. Животът без ядене не може и тялото без облекло не може. В живота трябва една положителна наука. Наука е във всеки случай да знаеш как да постъпваш.

Вземете един художник, който рисува – той знае как да рисува. Художникът има 3–4 четки, които са основни. И всяка линия е важна. Туря най-първо правата линия, постави основните неща и започва да туря сенките. Всичките другите сенки излизат на тия 4–5 черти.

Тази крива черта образува неговата разумност, Божественото начало. Правата линия изразява основата, на която животът е поставен на Земята. Веждите представят границата на тия два свята. Подбрадникът под носа представя физическия свят, границата между духовния и физическия свят. Тъй щото, ако устата ви не е в изправно състояние, отношенията между физическия и духовния свят не са нормални. Ако отношенията ви са ненормални с духовния свят, мисълта ви е ненормална. Ако очите ви са изопачени, отношенията ви с Божествения свят са ненормални.

Всеки един човек трябва да знае: Щом те сърбят очите, липсва ти нещо, щом те сърби носът, липсва ти нещо. Щом те наболяват устата, липсва ти нещо. Аз бих желал да срещна хора, които да не ги болят устата, да не ги боли носът и очите и ушите да са трезви. Някои са доста тъпи. На някои [устата, носът, очите и ушите] са доста отворени, като се говори за ядене, а като се говори за доброто, за Истината, за Любовта, казват: „Тия работи са празни.“

Сега, в какво седи животът? Среда за живота е Любовта. Ако ти не живееш в една среда на Любовта, животът е невъзможен за тебе. Ако е невъзможен животът за рибата във водата, тогава и за човека животът е невъзможен без Любов. Някои мислят, че Любовта е нещо, което се взема и дава. То нито се яде, нито се пие. Рибите, които живеят във водата, те не пият вода, те прекарват през хрилете си водата, да изкарат нещо. А пък ние живеем в една по-рядка среда – във въздуха. Ако излезем из въздуха, влизаме в друг един свят, наричат вече, че ние сме умрели хора тогава. Всеки, който излиза из въздуха, умира. – То е едно погрешно схващане. Трябва тепърва да се научите да живеете по два начина: и във въздуха, и вън от въздуха. Нали има земноводни същества, които живеят и на Земята, живеят и във водата, едновременно имат приспособление да живеят във водата и да живеят във въздуха. Сега и хората, по закона на земноводните, трябва да живеят във въздуха и да се научат да живеят извън въздуха, в другия свят. Рибата, като напуснала онзи свят, тя във въздуха иска да живее. Отишла е в другия свят за рибата.

Казвате: „Къде е оня свят?“ Оня свят е на един милиметър от рибешкия свят. Оня свят, за който рибите мислят, границата е един милиметър, даже по-малко. Сега имате понятие за новото Небе. Къде е, и вие не го знаете. Нагоре, на някое място из въздуха. Оня свят откъде е? На твърдата почва извън водата. Кое е по-хубаво: сушата или водата? Водата заема по-голямо пространство. Следователно духовният свят на същото основание е по-голям, отколкото физическия.

Ще кажете: „Да докажем това.“ Неща, които се доказват, винаги са неверни. Туй, което не можеш да го докажеш, то е вярно. Всяко нещо, което доказваш, то съдържа известна лъжа. Всички неща доказвани са за мен наполовина лъжливи. Туй, което твърдиш и което отричаш, наполовина е лъжливо. Например, ти твърдиш, че някой човек е много добър. Наполовина е добър. Казваш за друг: „Много е лош.“ Наполовина е лош. Колкото добрият е добър, толкова и лошият е лош. Както в добрия наполовина има зло, така и в лошия наполовина има добро. Само че лошият оперира със злото, а добрият оперира с доброто. Единият оперира с лошевината, другият – с добрината. Да кажем, имаш един нож, с който можеш да убиеш човек – ти си лош човек. Имаш един нож, с който може да разрежеш въжето, с което е завързан един човек, да го освободиш – ти си добър човек.

Сега вие имате разни възгледи. Те са ваше право. Всеки има особен възглед. То е право, наполовина е право. Каквото и да вярвате, наполовина е право. Какво мислите за онзи свят? Какъв си го представяте? Такъв, каквато е Земята. Ще попитате: там хората женят ли се? Че откъде им дойде на ум [на] хората да се женят? Тук на Земята ли научиха това или от другия свят им дойде? Децата, като отидат в училището, учат се. Туй учение те ли го измъдриха или други им го наложиха? – Отвън им го наложиха.

Питам сега: Кой е образувал дома? Братята и сестрите по какво се отличават? Братята и сестрите се отличават по това, че имат по-интимни връзки, отколкото между другите хора. Колкото кръвта е по-чиста, по-голямо богатство има, колкото кръвта е по-нечиста, богатството е по-малко. Колкото духът на човека е по-силен, братството е по-силно. Колкото духът на човека е по-слаб, умът не е силен. Колкото чувствата са по-силни, сърцето е по-силно, колкото чувствата са по-слаби, сърцето е по-слабо. Те определят сега.

Сега като ви товаря [говоря?], нали Христос казва: „Животът [не е] ли по-драгоценен от храната?“ – По-драгоценен е. Тялото е по-драгоценно от облеклото. Значи Онзи, Който ти е дал тялото, ще ти даде и облеклото, Онзи, Който ти е дал живота, ще ти даде и храната. Невъзможно е един художник да рисува най-хубавата картина и да не тури една хубава рамка. На хубавата картина той ще тури най-хубавата рамка. Казвате: „Ами ако е беден?“ Беден художник не може да рисува. Бедният художник не може да рисува – в моите понятия е така. Казвате: „Беден човек е.“ Той като е беден, да иде да работи, да оре нивата. Той не е за художник.

Казвате: „Ние сме бедни хора.“ То е първата лъжа. Господ ти е турил една глава, с която те е надарил с най-хубавите дарби. Ти казваш: „Аз съм беден човек.“ Всеки човек, който не развива своите дарби, е беден човек. Всеки човек, който не развива своите чувства, е беден човек. Всеки човек, който не развива своята воля, е беден човек.

Сега другото определение: слабите хора са, които плачат. Ние считаме слаби хора, които пеят. Богатите хора не пеят. Мислите ли, че един, който не говори, е по-умен от онзи, който говори? Именно онзи, който говори, има шанс да стане по-умен. Онзи, който не говори, ще остане още по-назад. Животните не говорят. Сега се приготовляват за хора. Казвате, че мълчанието е мъдрост. Мълчанието покрива глупостта на хората.

Говорът разкрива човек какъвто е. Сега, по някой път колко трябва да говори човек? Имайте пред вид, че природата е много умна. Колкото повече въздуха го употребяваш, тя държи сметка и от това заключава колко си умен. Ако иждивяваш много въздух за говора, ти си разточителен. Ако иждивяваш много малко въздух, ти си скържав. Ако иждивяваш толкова, колкото трябва, ти си разумен човек. Има икономия в природата. Ще кажете: „Да говорим.“ Имайте пред вид, че когато срещате мъчнотии в живота си, вие само сте размътили въздуха. Въздуха, който вие сте размътили, него ще срещнете в живота и той ще бъде заради вас или едно благо, или едно мъчение. Българите казват, че волът, като рине, хвърля пръстта на гърба си. Човек каквото мисли, каквото чувствува, каквото говори, това го претърпява в себе си.

Следователно защо плачат хората? Щом хората плачат, аз изваждам едно заключение: окръжаващата среда образува много прах, сухо е наоколо и следствие на това част от хората трябва да плачат, да образуват дъжд, да слезе, да очисти атмосферата за дишането, да принесат полза. Благодарение на плачещите хора се ражда жито на земята. Ако не плачеха хората, всичко ще изсъхне. Ако много плачат, всичко ще започне да гние. Не е лошо да плачат. Аз съм гледал, някой дойде при мене и ми казва: „Много плаках.“ Той съжалява, че плаче, понеже не може да продаде плача си. Плачът не се продава. Най-свещеното нещо са сълзите. Виждам, тия хора, като капят сълзите им, оставят ги да падат на земята. Не съм виждал нито един да носи шишенце за сълзите си. Да имаш едно шишенце, в което да събираш сълзите си. Казва: „Много съм плакал.“ А где ти е шишенцето? Да имаш едно мускалче със сълзи. От 3 килограма рози като сварят, получават розово масло. Ако вие бихте имали едно мускалче от сълзите, щеше да ви тръгне. Дето не ви върви е, че мускалче нямате.

Някои от вас ще кажете: „Това е забавление.“ Всичко в света е забавление. Кое не е забавление, кажете ми? Като ядеш не е ли забавление, като пиеш не е ли забавление, като четеш не е ли забавление, като се молиш не е ли забавление? Кое е най-сериозната работа в света? Казвате: сериозна работа. Никаква сериозна работа няма. Сериозна работа е, когато имаш да даваш. Когато вършиш едно престъпление, е много сериозна работа. Когато вършим едно престъпление, много сериозни ставаме. Ако гледаш да избавиш някои хора, можеш да мислиш как да им помогнеш. Казвам: Най-първото, освободете се от ония излишни противоречия.

Някои искат да знаят каква е реалността. Казвате: „Има ли някой да ме люби?“ В четири неща в света не се съмнявайте никак: Не се съмнявайте в светлината. Само светлината ще ви услужи. Щом можеш да четеш, тя те обича. Ако при светлината можеш да четеш книгата, обича те. Тя е заради тебе. Щом можеш да поемеш въздуха и ти е приятно, въздухът те обича. Щом обичаш водата и тя ти утолява жаждата, и тя те обича. Щом ядеш хляб, и той те обича. Четири неща има в света, без които никой не може да живее. И най-големите, и най-малките, и не само тук на Земята, но и в Небето, законът е същият.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, има живот.“ Онези, които не разбираха, мислеха, че за този, земния хляб [говори]. Когато един цар каже, може една кола хляб да докарат. Само една дума да каже и цяла фурна може да ви дадат, ще се чудите какво да го правите. Господ само една дума да каже и светът ще се изпълни с хляб. Казвате: „Откъде ще дойде хлябът?“ Че откъде иде хлябът във фурната? Отдето иде хлябът във фурната, оттам ще дойде и онзи хляб.

Ще ви приведа един анекдот, който никога не е привеждан досега. Той е за цар Соломон, никъде го няма. Всеки един от вас може да прави известни коментарии. След като станал цар и добил много жени и наложници, нямал какво да прави, дотегнало му, излязъл да се разхожда. Един ден видял, че няма някой да го обича. Той усещал, че и той не може да обича хората. Срещнал едно младо момиче, овчарка. Тя се наричала Сонамка. Той ѝ казва: „Какво правите тук, на полето?“ Тя казва: „Уча се от овцете. Ходя с тях, да се уча от тях как те живеят.“ – „Пасете ли ги?“ – „Не ги паса, те сами си пасат.“ – „Доите ли ги?“ – „Не, гледам как ги доят. И туй не зная.“ – „Стрижете ли ги?“ – „И това не зная, сега уча тия работи. Ти защо си излязъл да ходиш?“ – „Дотегна ми да живея.“ – „Защо ти дотегна да живееш? Кажи истината.“ – „Много овци и аз имам, 1200, ами не ме слушат тия овце. Ти може да дойдеш при мене, да станеш една от тия овци.“ – „Ако дойда в твоето стадо, всичките овци ще изчезнат, ще остана само аз.“ – „Виждам, че си много умна, може ли да те целуна?“ – „Ти, който не знаеш да пасеш овците, не знаеш да говориш разумно. На такъв човек аз не позволявам да ме целува. После ще трябва да идеш да разпуснеш овцете си, да идат в гората и ти да тръгнеш подире им, както аз съм тръгнала. Тогава ще дойдеш при мене и ще видя тогава може ли да ме целуваш.“

Какво разбирате вие – неговите овци кои са? Колко овци Господ е допуснал човек да има? На един мъж колко овци е допуснал да има? – Една. Ако има 300 овци, от Господа ли са? – Не са.

Върнал се Соломон в дома си, запалило му се сърцето. Пише той една книга – „Песен на песните“, показал той как разбира. Срещнала го тя и му казва: „Такова писмо не се пише, такива глупави царски писма не се пишат. Ти, наместо да разпуснеш овцете, занимаваш се с такива работи. Ще напишеш нещо сериозно.“ Върнал се той и започнал да пише притчите. Тя му казва: „Това е чужда мъдрост, която ти не си употребил. Ти говориш неща, които другите прилагат, ти не прилагаш. Така не се пише.“ „Песен на песните“ се счита една неканоническа книга.

Пише той „Еклесиаст“. – „Ти пишеш за края на живота. Защо не пишеш за началото на живота? Защо пишеш за счупената стомна, която не може да носи никаква вода? Каква полза имат хората от нея? Че човек остарял, ще има съдба... Защо да се не говори за онези, здравите стомни? Дойде един човек между еврейския народ, който показва пътя, как трябва да се живее. Ти ще трябва да дойдеш в неговото време, да се научиш. Тогава като те срещна, ще видя дали можеш да се целунем или не.“

Досега всички хора вървят по същия път. Никой не иска да се откаже. Защо да се не откажеш от калта? Защо да се не откажеш от ония терзания, които те измъчват? Една мисъл те измъчва, държиш я в ума си. Що ще я държиш? Или едно желание те измъчва. Защо ще го държиш в сърцето си? Дай му ход. Ако на туй желание трябва да му дадеш живот, дай му живот. Ако на една мисъл трябва да ѝ дадеш живот, дай ѝ живот, [тя] е оправдана. Всяка мисъл, която изостава в живота, е опасна. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има свое време.

Въпросът не е как да живеем за себе си. Въпросът е животът, който е Божествен в нас, как трябва да го изразим. Трябва да се изяви животът. Животът трябва да стане по-добър. Важно е в даден случай дали човек е чист или нечист. Не мислете, че като живеете хиляди години, ще станете по-добър. Възможността е в човека. Само богатият човек може да прави добро. Който е богат по ум, който е богат по сърце, който е богат по душа, той може да прави добро. Който е сиромах, никакво добро не може да прави, няма възможност да прави. Кому може слепият човек да бъде водител? Кому може глупавият да бъде учител? Кому може сакатият, който има схванат крак, да бъде генерал? Може ли да сложите един генерал само с един крак? Не може, той трябва да бъде здрав.

Сега казвате, че човек не трябва да воюва в света. Не, ще воюва. По какво се отличават добрите от лошите хора? Лошият, като те мушне, ще те убие. Добрият, като те нарани, няма да те убие, ще ти даде един добър урок. Той като дойде да те удари, ще се обърнеш 3–4 пъти, казва: „Внимавай!“ Лошият човек ще ти смъкне главата, да няма противници. Казвам: Не умъртвявайте противниците – направете вашите противници да срещнат Истината.

Знаете по какво се отличава Любовта, Мъдростта и Истината в органическия свят? Досега не съм срещал автор да определи Истината в органическия живот. Любовта повива хората, да възкръснат. Тя ги храни. Мъдростта учи хората. Що е Истината? Истината е това, което освобождава човека от утробата на майка му. Истината за мене е това, което ме освобождава от ограниченията на природата. Що е Любовта? – Това, което ми представя храната за мене, въздуха, светлината, всички тия блага. То е Любовта. Привлича баща ми и майка ми да ми служат – това е Любовта. Казва: „Кой ще служи на това дете?“ Що е Мъдростта? – Туй, което привлича учителите да ме учат. Що е Мъдростта? – Това, което дало подтик аз да уча. Що е Любовта? – Туй, което дало подтик на мене да възприема храната. Що е Истината? – Туй, което ми дало подтик аз да се ограничавам, да не ограничавам другите. Външната обективна Истина и вътрешна субективна, Любовта – външна обективна и вътрешна субективна.

Изоставили сме Истината и казваме: „Що е Истина?“ В Истината ние ще ходим свободни. Още не знаем къде е Истината. Кой казва Истината? Че майка ти казва Истината! Ако не беше те родила? Ти казваш: „Що ме роди?“ – „Истината ме накара да те родя, да те освободя.“ Баща ти и майка ти защо се заблудиха? Заради тебе. Че те ти показват Истината! „Защо ме повикахте в света?“ – „Да те научим в Любовта.“ „Защо ме повикахте в света?“ – „Да ти дадем знанието, Мъдростта, които Бог е дал в света.“

Казваш: „Защо ми е баща ми и майка ми?“ Тогава какво разсъждение имате? Ти може ли да станеш баща, ако не си имал баща, или може ли да станеш майка, ако не си имал майка? Може ли да станеш брат, ако не си имал брат? Може ли да станеш сестра, ако не си имал сестра? Не може.

Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е майка, брат и сестра.“ В дадения случай под думата „изпълнение волята Божия“ Христос разбира „онзи, който има Духа на Баща ми, той ми е баща, майка, брат и сестра.“ Всичко е той, който има Духа. Ако нямаме Духа, кое ще ни свърже? Единственото нещо, което ни свързва, то е Духът на Бога, Който живее във всинца ни. Ако ти за този Дух не може да отвържеш един тумор, ти не си разбрал закона. Ако заради този Дух не можеш да почиташ едно дърво, ти не си разбрал закона. Ако заради този Дух не можеш да почиташ един извор, ти не си разбрал закона. Като идеш, благоговей пред него. Той носи живот. Ако в изгряващото Слънце не можеш да видиш присъствието на Бога, тогава в какво ще разбереш живота?

Аз като виждам, някои хора обичат да носят хубави дрехи – това е една хубава черта. Някои хора се носят много небрежно, липсва им нещо. Някои не са музикални, липсва им нещо, някои са музикални, имат нещо. Онези, в които музиката е слабо развита, липсва им нещо. Онези, в които редът е слабо развит, липсва им нещо. Онези, в които тежестта е слабо развита, липсва им нещо. Онези, в които времето е слабо развито, челото им тясно, недоразвито. Вие не знаете какво нещо е развито чело. То е най-красивото, има гладка повърхност, красива повърхност има. То е като един равностранен триъгълник.

В животните туй чувство на красота е слабо развито. В пеперудите има чувство на красота, носят най-хубавите дрехи. После, тия пеперуди са тъй умни, че когато се заоблачи, ще се скрият зад един лист, тъй кацат, че колкото да го върти вятърът, нито капка да не падне на нея. Така са внимателни. Те са много по-внимателни от хората. Ние мислим, че сме много внимателни. Кой от нас е по-внимателен, че да не са развити неговият ум и сърце? Това не е за осъждане, но сме много невежи, да ни се развие душата, много сме невежи, да ни се развие и тялото.

Казвате: за бъдеще, като дойде друго тяло. Ние трябва да повдигнем тялото на същата висота. Коя е причината за нашите ежедневни постъпки? Един ден ние трябва да изработим тяло, да не умираме. Ако тази Библия трябваше всяка година да се препечатва, ние не сме много умни хора. Че колкото тя става по-стара, по-хубаво. Колкото по-дълго време четеш една книга, толкова по-добре; колкото по-малко четеш, по-лошо. Колкото по-дълго се занимаваш с ума си, по-добре. Колкото по-дълго време се занимаваш със сърцето си, по-добре. Колкото по-дълго се занимаваш с душата си, да мислиш за душата си, по-добре.

Сега, представете си една млада мома (туй говоря само за изяснение – аз говоря за младите моми и за младите момци, които Господ е направил). Младата мома се облича. За кого се облича? – За младия момък, в когото Господ живее. Ще види Господ ще я хареса ли или не. Щом не я хареса, върне се вкъщи, поплаче, казва: „Има нещо, което не ми харесва.“ Пак се облече, пак не я харесва. Тя пак поплаче. Плаче момъкът и тя плаче.

Трябва да съзнавате за какво ще ви обича човек. За кои очи ще те обича? Ако зад твоите черни очи няма череши, защо ще ви обича? Ако зад твоите черни очи има сухо дърво, защо ще те обича? Ако зад твоята уста или зад твоя нос има сухи листа, защо ще те обичат хората?

Аз когато срещна един човек, интересуват ме неговите добродетели. Добродетелта е, която ще принесе полза. Злото в човека е недовършено. То е един свят неорганизиран. Всичко онова, което е красиво, то е Божествено. Доброто е, което живее, за което ние нямаме понятие. Тепърва трябва да видим някои хора, които имат тия добродетели, за да се зароди в нас един подтик. В нас се заражда един подтик на Любовта. Тази Любов в нас за колко време трае?

Веднъж срещнах една стара баба с правилни черти на лицето – българите наричат „вещици“ тия баби. „Вещица“ значи умна, „вещица“ значи специалистка. След като говорих с нея, тя ми казва: „Е, синко, защо не дойде, когато бях млада.“ Казвам: Имаше опасност тогава. Сега аз се радвам, че те намерих на 85 години. Сега ти можеш да обичаш по-безкористно. Няма какво да ти замотая главата. Че някой момък ще дойде, ще ти достави скъпоценни камъни, както на един арменец в София – не зная колко е вярно, не съм го проверил, в миналата война било. Явява се един при него и му казва: „Имам пълна торба със скъпоценни камъни, ето 10 екземпляра, 100 000 като ми дадеш, милиони ще вземеш.“ Дава му парите, взема десетте камъка, взема торбата. Като отваря торбата, то са все такива стъкълца боядисани.

Сега много моми и много момци има, за 10 скъпоценни камъни цялата торба със стъкълца продават. Десетте са на място, но множеството не струват. В живота всичко онова, което носим, трябва да бъде ценно, нищо повече. Защото вие сте влезли в един свят, дето обикновените пари не струват. Мислите ли, че Господ, Който ни е създал, иска да има невежи деца, невежи дъщери? Не, ни най-малко. Мислите ли, че Той иска да има братя, които не знаят да се обхождат добре със своите сестри, или сестри, които не знаят да се обхождат със своите братя или със своите слуги?

По някой път ми казват: „Какво те интересува този бръмбар или тази пеперуда?“ Много ме интересува. Език имат пеперудите, изучил съм езика на пеперудите. Като кацне пеперудата, обърне лявата страна и казва: „Хубава ли е?“ Обърне дясната и пак казва: „Хубава ли е?“ После показва главата, хобота, крачката си. Тя се смее, ходи и казва: „Може ли да те целуна?“ Казвам: „Ако ти позволя.“ По някой път погледнеш, ще те изненада, кацне на носа ти.

Вие ще питате: „Това вярно ли е?“ Аз ви питам: Всичко туй, за което вие мислите, вярно ли е? То е един свят по човешки. Аз виждам пред себе си едно същество, разумно като мене. Казва: „Ще ме извиниш, аз съм взел[а] тази малката форма, да не ме мислят голямо величие. Сега ще скоча на носа ти, да не се смущаваш. Защото ако [съм] в голяма форма и кацна на носа ти, ще го счупя. Понеже искам да те целуна, затуй взех малката форма. Ще те целуна и никой няма да ме обвинява. Другояче, ако имам човешка форма и те целуна, ще кажат: „Как смее тази мома да те целуне?“ Че пеперудата го целунала, въпрос не става.“

Сега вас ви се вижда интересно за какви работи говоря, за целувки. Животът не е ли постоянна целувка? Като ядеш хляба, не е ли целувка? Докато се наядеш, 40 пъти ще целунеш хляба. Не само целувки, но и дъвкане има, гълтане. Ти се занимаваш с много по-обикновени работи, вижда ти се важно, че те целунала една пеперуда. От него ден като те целуне тази пеперуда, всичко ще ти тръгне наред. Тогава какво ще кажеш? Досега си бил болен – като те целуне, ще оздравееш. Какво ще кажете? Българите в туй отношение са вярващи. Като дойде някоя котка вкъщи, считат, че ще им тръгне. В котката българите вярват, имат индуско учение, считат котката за късмет. Египтяните са считали котките същества, които носят известно щастие.

Аз ви говоря за едно учение. Вие ако бихте повярвали, ще се подмладите. Старият човек носи условията за подмладяването. Старостта седи в знанието. Той остарял, натрупал известен материал. Този материал трябва да се превърне в млад. Да се превърне в млад, трябва познание, Истина. Само Истината може да го тури в пътя на Любовта. Без Истина никой не може да намери Любовта, без Любов никой не може да намери знанието. Няма какво да се смущавате.

Аз съм виждал, някой [грозен] като го целуне, плюе, като го целуне някой красив, драго му е. В Америка една американка от аристократически произход среща един негър в тъмнината, целува я, приказват си, приятно ѝ е. Като излизат на светлината, вижда го – черен, извиква стражар да го арестуват, защото е черен. Значи в тъмнината беше добре, в светлината не е. Ще кажат, че една американка черен я целунал.

Нас черен не ни ли е целувал? Всяка нощ тъмнината не ни ли целува? Кой е свободен от целувките на тъмнината? Целувката в живота е носител на Божии благословения. Въздухът се научил да целува. Светлината се научила да целува. Водата донякъде целува. Хлябът не целува, казва: „Мене ще целувате.“ Значи светлината е най-подвижна – дойде, целува. Въздухът влиза, излиза от тебе – и той целува. Водата ще идеш да я вземеш, ще я накараш насила. Тя е малко аристократка. Ще вземеш, ще я пренасяш. Тя ще те целуне. Насила я караш да те целува. Казваш: „Много ми стана хубаво.“ След като те нацелува водата, усещаш приятност. Ще идеш на баня – навсякъде по тялото ще те целува водата. Това е в реда на нещата.

Трябва да разбираме какво нещо е святост в живота. Всичко онова, което Бог е създал, да седи на една висота, на една чистота. Нещата са престъпни само когато стават без Любов, без Истина, без знание. Всяко действие в човешката душа, всяко нещо в живота, което става по пътя на Любовта, по пътя на знанието, то е Божие благословение. За какво сме дошли да се учим? Дошли сме да се научим на Истината, как трябва да постъпваме, да се учим по Любов как да постъпваме.

Всеки човек има ръководство в себе си. Не мислете, че това, което аз сега ви говоря, сега ще го учите. Вие го знаете. Има едно схващане.

Казват: „Коя е правата религия в света?“ Всичките религии са едно заблуждение. Религия, която не води по пътя на Истината, религия, която не води по пътя на Любовта, религия, която не води по пътя на знанието, да освети името Божие, да работи за Царството Божие и да изпълни волята Божия, това не е религия. Религията е отношение на човешката душа към Бога. Ако човек не знае как да постъпва с Бога, какво знае? Отношение трябва да имаме.

Ние, съвременните хора, плачем като малките деца за една кукличка. Аз съм виждал, много малки момичета плачат, че крачето на куклата е счупено, че носът е счупен. Утешават я, че ще направят нова кукличка. Не е лошо, хубаво е туй, дето се забавлява. Аз виждам една хубава черта: един ден това момиченце ще стане майка и като има деца, ще ги обича. Едно момиче, което не обича куклите си, не обича и децата си. Кажем на момичето, че куклата ще оздравее и то стане весело.

Сегашният живот е забавление. Невидимият свят ни изпитва с куклите си как ще постъпим. Както постъпваме с куклите, така ще постъпим и със самата реалност един ден. Ако не можеш да пазиш куклата си чиста, и като ти дадат [дете], подобно на куклата си няма да го пазиш. Куклите и живите същества, които ще дойдат, са подобни.

Сега, моето желание какво е. Вие седите и се смущавате. Цял въпрос има кой кого да обича. Как трябва да обичате водата? Ако е студена, не я пийте. Постоплете я, направете си чай. Ако е студена, не я пийте, нито я целувайте. Ако е много гореща, пак не я целувайте – ще ви изгори. Ако хлябът е много горещ, няма целувки, ако е много студен, пак няма целувки. Ако светлината е много ярка, не я приемай, ако е много слаба, тогава трябва да си отвориш хубаво очите.

Когато светлината е слаба и имате слаби очи, бих ви препоръчал да се разхождате на нея. Ако започват да ви се премрежват очите, излезте нощно време и се старайте да гледате. При туй усилие, което правите, ще дойде повече кръв. Малката светлина поврежда нервната система, става несъдържателна. Тъмнината усилва нервната система. Използувайте тъмнината, по един час ходете из мрачината.

Няма никаква опасност да ходите нощем, да не ви е страх. Дене е по-опасно. Страх ви е вечерно време да ви не хване някой. Възможността вечер да ви хване е по-малка, отколкото денем. Лошите хора знаят това. Лошите хора никой няма да ги хване нощем, денем ги хващат. Тъмнината говори по-малко, светлината говори повече. Светлината казва: „Ако ти си направил някое престъпление, иди при сестра ми, тъмнината – ще те скрие. Аз и да искам, не мога да те скрия. Кой как дойде, ще те издам. Тя е по-добра, може да те скрие. Тогава искам да бъдеш смел и решителен, ако искаш да страдаш, остани при мене. Ако не искаш да страдаш, да идеш при сестра ми. Тя ще те скрие.“

Когато вие не искате да страдате, идете при тъмнината. Когато останете при светлината, ще страдате, но ще изправите вашите погрешки. В тъмнината няма да страдаме, но и погрешките не могат да се изправят. В светлината може да се изправят погрешките, може да изберем условията или други методи. Човек може да страда или да не страда. Но в страданието придобива нещо – изправление. Ако избягваме страданието, няма изправление.

Сега по някой път казвате: „Кога нещата ще се подобрят?“ Нещата може да се подобрят в един ден, или сутрин, или вечер може да се подобрят. Или нещата може да се подобрят в една седмица, или в началото на седмицата, или в края на седмицата. Може да се подобрят в един месец, или в началото, или в края на месеца – не както е турен в календара, но според движението на Месечината, в началото, когато Месечината става видима или в края, когато Месечината става невидима, може да се поправят. Или Земята когато завърши един кръг, може да се подобрят. Те са три мерки, с които се мери 365 дни. Ако разбираш закона, всякога може да подобриш своето положение. Всеки ден носи в себе си известни възможности.

Когато обичаме един човек, когато любим един човек, той знае, без да му говорим. В Любовта има светлина, в Любовта има топлина, в Любовта има сила, в Любовта има богатство, има всичките възможности. Някои искате да скриете Любовта, че обичате. Щом светиш, ти обичаш. Щом грее Слънцето, показва Божията Любов. Бог го направил да свети и изявява своята Любов и тази Любов постоянно иде и ни въздига. От Любов въздухът се движи и влиза в нас. Водата се движи по Божията Любов. Тази вода влиза и от Любов всичката мръсотия, която е оставена, прощава и очиства. Хлябът заради тази Любов се жертвува.

При това казваме: „Има ли Господ, няма ли Господ?“ Всичко наоколо е все Любов. Когато един човек ви мъчи, то е пак от Любов. Майката, която хване детето, то плаче, тя го изчисти. Някой път му взема нещо и му дава по-хубаво. То плаче, че му взема. Взема орехите, които са от 2–3 години, и му дава орехи пресни, от тази година.

Мнозина искат да се освободят от старите идеи. Някои от тях са мухлясали. Ябълките са хубави, но са изсъхнали. Онези новите желания, новите мисли, новата сила в света, която иде да обновява – туй ново всички трябва да възприемем. Казвате: „Едно време как е живял дядо ми.“ Оставете как е живял едно време вашият дядо, вашите прадеди. Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях. Авраам рад би бил да види този ден. И видя го и възрадва се.“ Във времето на Христа беше Авраам. Той видя Христа и се зарадва. Авраам не остана да чака, но се зарадва. Кой беше този Авраам? Вие ще го намерите в Евангелието. „Сега освобождаваш Своя раб.“

Не искам да говоря преди 2000 години, във времето на Христа, какво е било. В света християнството е преживяло два Божествени деня. Трябва да преживее 7 деня – една седмица. Християнството има най-малко запас от 7000 години. Вие ще минете вашия златен век, ще минете вашия сребърен век, ще минете вашия меден век. Сега Русия е в своя железен век. България ако се въздига, то е по причина, че е в златния век. Следователно кредитират я във всичко. Един ден, когато влезе в своя железен век, да има кой да ѝ помага. Русия е в железния си век, затова са тия нещастия. Ще минем през епохата на Истината, ще минем през епохата на Любовта и през епохата на Мъдростта. Ще минем през епохата на живота, през епохата на знанието и през епохата на свободата.

Какво чака младият момък? Иска да стане възрастен. Възрастният – да стане стар. Младият като млад да се ползува, старият като стар да се ползува и възрастният като възрастен да се ползува. Каквито сте като млади, такива ще бъдете и като стари. Не вярвам, че в младини ще бъдете по-глупави, пък в старини – по-умни. Аз съм на особено мнение по този въпрос. Какъвто е човек в младини, такъв е и в старини, нищо не се изменя. Само че в старини маскира нещата. Като дете е откровен, вижда всичките погрешки. Като стар крие погрешките си, минава за набожен.

Мен ми разправяше един български свещеник, казва: „Хората ме мислят за набожен, проповядвам пост. Един дявол ме кара да накарам попадията през всичките пости два–три пъти да ми заколи ярка, да я сготви с оризец с лимон, хубава супа, ще тури воденицата на ситно нарязана, като ям, стане ми приятно.“ Сега всички ядат пиленца и минават за праведници. Не е лошо, не обвинявам. Този свещеник казваше: „Той Господ ще ми прости, попска шмекерия. Не искам да науча другите да ядат, защото ще пострадат моите интереси. Казвам: „Не яжте“, ако всеки яде по три пъти кокошчици, хиляди кокошки ще пострадат по моето учение. Не съм още до вегетарианството. Имам две неща, от които не съм се освободил. Едното е тютюнът. Когато влизам в църква, 24 часа не бутам, нямам желание. Щом свърши службата на обед в неделя, запаля цигарата. От събота на обед до неделя на обед нито една цигара не паля. Щом свърша службата, веднага запаля. От този тютюн не зная как ще се откажа. Като ида горе, няма тютюн, какво ще правя? Няма откъде да се купи. После, и кокошки в оня свят няма. Какво ще правя с тия кокошки?“ Тук ще ядеш, но като идеш в оня свят, няма кокошки, няма пилета. И попадията няма да я има, да я кара да коли кокошки. Казва: „Аз не коля кокошките, но попадията тури кокошката, отреже ѝ главата.“ Аз я утешавам, казвам: „Аз ще се помоля на Господа, Господ да ти прости греха. Не си ти виновната, аз съм виноват. Че ако наказват, мене да накажат.“ Духовит свещеник! „Аз съм виновен. Попадията е много добра, защото от Любов към мене коли кокошките. Като ѝ кажа: „Режи главата!“, тя реже и готви. Тя го наготви и ще ме накара да го вкуся, ще ме пита дали е вкусно и дали е добро на сол. Тя не яде.“

Сега някой може да се ползува. Това не е опитността на един поп, но на много. Не е лошо да се яде една кокошчица или пиленце. Но туй пиленце ще влезе вътре в тебе и ще започне да рови в тебе. Който много кокошки яде, Истина не може да държи. Тези, които много кокошки ядат – има такива стари баби, те са вестникари, които ходят да разправят новини. Дойде в къщи, казва: „Ще ви кажа нещо ново: нашият свещеник отишъл на хаджилък. Никому да го не казвате.“ Ще иде на друго място: „Нашият свещеник отишъл на хаджилък, никому да не го казвате.“ Вечерта цялото село знае, че свещеникът отишъл на хаджилък.

Хубаво е, ако си направил нещо [добро], да го разказваш, но ако си направил нещо лошо? Трябва да държиш някои неща в тайна, които са чисти, да се не опетнят. Не е лошо да показваш хубавото, но да го не пипат. Тук, като видят някоя дреха, искат да я пипат. Ще я омърсят. В странство никога не пипат. После, слушаш някой, че си казва мнението – не коригирай мислите му. Туй, в което ти 101 процента не си убеден, остави го, не го коригирай.

Ако човек, след като яде месо, е здрав, нека яде. Ако човек, след като яде вегетарианска храна, се разболява, да яде месо. Нека плаща за бъдеще. Ако човек, след като яде вегетарианска храна, е здрав, нека яде. От хиляди години не само животните, но и хората ядяха. Едно време, като се биеха и убиваха, и враговете си изядаха. Колкото души убият, изядат ги. Ние сме се избавили от едно голямо зло в света – яденето на човешкото месо. Толкоз диференцирано е, че внася голяма зараза.

Аз искам да ви кажа причината, дето не трябва да ядем месо, в какво седи. До известно време, докато сме слизали за животни надолу, като сме яли месо, можем да поправим погрешките – те се ползуват, и ние. Понеже човечеството е подело по обратен път на животните – животните още слизат и има хиляди години да слизат, а ние възлизаме –, следователно месната храна служи като голяма спънка за подигането на човека. Месото е, което създава тия големи страдания, които хората имат. Те образуват едно вълнение в умствения свят, дето се образуват всичките болести. В тях се образува голяма омраза. Омразата е, която ражда най-силните отрови. Хора, които ядат месо, постоянно се заразяват.

Бъдещата раса трябва да се откаже съвсем от месото. Който не се откаже, ще остане назад. Който иска да влезе в Царството Божие, ще се откаже, защото Царството Божие не е ядене и пиене. Когато Моисей извади евреите, учеше ги манна да ядат и те не искаха. Стана ли нещо от тях? Не са готови. После Моисей им позволи да носят жертвоприношения. Свещениците ядяха най-вече месо, най-хилавото месо вземаха с вилушки.

Следователно животът, който Бог ни е дал, да му дадем онази храна, която Бог е отредил заради нас. Всеки да носи онова облекло, което Бог е приготвил заради нас. Всеки от вас да носи краски, които обича. Никога не носете краски, които не обичате. Червеният цвят е хубав, жълтият цвят е хубав, зеленият, синият, ясносиният, виолетовият е хубав, черният е хубав. Черният при какви условия е хубав? Щом си нервно изтощен, носи черен цвят, той поглъща всичките лъчи. Ако си много активен, носи бял цвят, той издържа. Всеки цвят е на място.

Всичко да бъде по свобода – онова, което умът схваща, онова, което сърцето схваща и онова, което волята схваща. Или – да носим дрехи по съвета на Истината, по съвета на Мъдростта и по съвета на Любовта. Онова, което Любовта ни съветва, онова, което Мъдростта ни съветва и онова, което Истината ни съветва, да носим. Тогава дрехите ни ще бъдат царствени. Един човек, облечен в Истината, има дреха. Един човек, облечен в Мъдростта и знанието, има дреха. Един човек, облечен в Любовта, има дреха. Считайте всичко туй най-хубавото, което човек трябва да носи.

„Не е ли животът по-драгоценен от храната?“ Да благодарим на Онзи, Който ни е дал живота. Той иска да носим най-хубавото. Ако Той е облякъл райската птица в най-хубави дрехи, не ще ли облече нас повече? Ако Той ни е дал тялото, не ще ли ни даде храната, която е необходима? Ще ни даде. Следователно, да станем разумни в света в името на Истината. Да станем разумни в света в името на Мъдростта. Да станем разумни в света в името на Любовта. Да изпълним Волята Божия на Земята.

Три неща са ви потребни: Сутрин като станете, приемете първия лъч на Любовта в сърцето си. Сутрин като станете, приемете първия лъч на Мъдростта в ума си. Сутрин като станете, приемете първия лъч на Истината в душата си.

„Отче наш“

8-а беседа, държана от Учителя на 15.XI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.