Разлика между версии на „Даровити“

Текуща версия към 21:08, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1943 г.

Оживяване (1942-1943)

21. Даровити

41-ва беседа, държана от Учителя на 8.VIII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Духът Божи“

Вместо аз да прочета 8-ата глава от Посланието към Римляните – една от най-хубавите глави –, вие я прочетете. Апостол Павел казва своята философия. Най-първо среща едно голямо противоречие.

Противоречията в света произтичат от богатството и от сиромашията. Човек едновременно, който не е богат и сиромах, никакво противоречие не може да се яви. Сиромашията е вследствие от богатството. Най-първо всичките хора са били одарени. Жалкото е там, когато някои се оплакват от своите нещастия. Оставили своя живот недоразвит, своя ум недоразвит, своето сърце недоразвито. Ние казваме: „Господ всичко е направил.“ Господ е най-разумното Същество в света, възможно ли е Той да направи едно същество, което да е глупаво? Възможно ли е един гениален пианист или един гениален цигулар, или един гениален художник да нарисува една карикатура? Невъзможно е. Затуй всички казват: „За в бъдеще какъв ще бъде животът?“ Сегашният живот какъв е? Сегашното, което носите, показва вашето минало какво е било, а как вие ще използувате остатъците на миналото, от това ще зависи вашият бъдещ живот. Сега не да се осъждате, да казвате: „Той не е даровит.“

В живота има три фази. Едната е чисто материалистична, в която се събира материал за обработване. Във втората фаза се обработват тия материали. Третата фаза е чисто интелектуална. Ако един човек не е събирал... Събирането седи във фактите. От фактите се образуват законите, а законите управляват силите в света. Туй, което ние наричаме принципален свят, то е разумният свят.

Всяко нещо трябва да се използува добре. Един човек, който знае да свири, не може ли да свири добре? Не съставя някаква мъчнотия. Музикантите търсят камертон. Аз като нямам камертон, ударя двата пръста – показалеца и средния пръст – и те произвеждат същия тон. Може това да е фокус, може да е един факт. Не всеки може да направи това. Ако твоите пръсти са сакати или ако пръстите са недоразвити и в тях няма чувствителност, не може да произведеш тона. Сега фактите ни най-малко не дават такъв тон. Съвсем други трептения има. Тонът, който издават двата пръста, такава мекота има, че трябва много остър слух, за да се чуе. Има хора, в които слухът е развит и като си поставят ухото на земята, от един километър чуват шума на хората, които идат. В животните обонянието е силно развито. Вие казвате: „Ама може ли?“ Може. След два часа кучето върви, след като неговият господар е минал, хиляди хора са минали след него, то туй куче, което обича господаря си, познава стъпките на господаря, между другите го намира.

Сега, има един закон, който всички трябва да разбирате. В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си – или, на съвременен език казано, ако не вложиш двойника си –, не може да имаш успех. Един цигулар никога не може да свири добре, ако не вложи душата в цигулката си. Като вложи двойника в цигулката, е гениален; ако не е вложил, ще свири обикновени работи. Той трябва да стане едно, да оживи цигулката. Музикалните тонове се образуват в празното пространство – в цигулката има празно пространство.

Сега тия работи са второстепенни. Вие казвате, че това не ни интересува. Най-после какво трябва да ви интересува? Най-първо трябва да ви интересува яденето. Трябва да имате един отличен вкус, да познавате най-хубавите сладки храни. Да изучавате най-сладките плодове. После да изучавате художеството, каква е красотата на всеки тон, при какви условия са се образували тия краски. Защото яденето, пипането, това са методи на самовъзпитание на природата.

Ние бързаме да се наядем, бързаме да станем, бързаме да спим, бързаме да завършим учението, навсякъде бързаме. Бързите хора всякога помятат. Онези, които отлагат, закъсняват. Закъснееш една минута, тренът тръгне. Казваш: „Една минута не ме почака.“ Има неща в света отредени, не търпят една минута отлагане – по-рано ще бъдеш на гарата, да почакаш една минута трена. Условията, които Бог ви дал, вие не може да играете с тях. За да ги използувате, вие трябва да дойдете навреме.

За някой човек казвате: „Той е сполучлив, върви му.“ Тия хора, на които им върви, са най-работливи, най-разумните хора. Има много хора в света, които не са оставили никакво име в света, но те са оставили отпечатък на своите мисли. В своите изследвания, намирал съм някъде някое дърво изсъхнало. Не е много старо дървото. Някой престъпник човек, който убил няколко души, като си турил гърба на това дърво, то изсъхнало. Намирал съм дървета в планината някъде, някой добър човек си турил гърба до дървото и даже името му е записано.

Та казвам: Ние, съвременните хора, носим добрините и погрешките на хиляди поколения, които са живели преди нас. Често има хилави хора. Докоснал се е някой твой дядо или прадядо. Всеки човек, който върши престъпление, считайте, че този човек е злоупотребил с дарбите си. Само свободният човек може да извърши престъпление. Само свободният човек може да извърши добро. Доброто може да се извърши с краката. Доброто може да се извърши с ръцете. Доброто може да се извърши с устата. Доброто може да се извърши с носа. Доброто може да се извърши с ушите. Доброто може да се извърши с очите. Доброто може да се извърши с ума. Доброто може да се извърши от сърцето. Може да се извърши с душата и с Духа.

Това са методи сега. Ако искате да ви занимавам за развлечение, като седнете за развлечение, вие знаете как става. Казвате: ха дай една чаша, ха за здравето да живееш, ха втора, трета, четвърта, пета. Мислиш ли, като изпиеш 3–4–5 чаши за здравето, и здравето ще дойде? Мислите ли, че аз като ям 4–5 пъти за здравето на еди-кой си, който гладува, че ще се подобри неговото положение? 4–5 пъти гдето ще ям, аз да ям веднъж, а трите пъти да пратя на гладния, то е философия. Да ям за неговото здраве, няма философия.

Сега оставяте на бъдещите поколения те да свършат работата. То е изгубена работа. Сегашните поколения имат специална работа. Бъдещите поколения имат друга работа. Майката има едно предназначение, синът има друго, бащата има друго предназначение.

Да ви приведа един пример. Вземете този чех Кубелик, доста знатен цигулар, близо до гениалност в изпълнението на цигулката; на ръце го носеха. Дойде му на ум да стане търговец, захвана се в едно индустриално предприятие и остави цигулката. И след години, каквото спечели, изгуби – не върви предприятието.

Не оставяйте професията, която Господ ви дал. Дръж цигулката и свири на нея. Не оставяйте ума си. Дядо [ти] и баба ти може да те карат да станеш търговец. Ти ще осакатиш твоя ум, ще осакатиш твоето сърце. Ще се научиш да уповаваш на парите, а парите са резултат на човешкия ум. На умния човек парите отподире идат, а на глупавия пред него бягат. Всеки един от вас би се развил.

Вие като видите един гениален човек, кажете: „Надарен е.“ Тъй е, надарен е. Да не отиваме при сухите извори да пием вода, но да идем при хубавите извори. Тия, гениалните хора, талантливите хора, светиите, това са изворите на бъдещата култура. Всеки един човек е едно благо за света. Той е за цялото. Мисълта не е човешка собственост. Човешките чувства не са собственост. Човешките постъпки не са собственост. Те са достояние на цялото човечество. Онова, което краката извършват, то е за мен. После се възнаграждават. Онова, което очите извършват, не е заради себе си, заради мене е. Аз им отплащам после. Онова, което ушите извършват, за мене го извършват. Онова, което моят ум извършва, то е заради мене. Та казвам: Ако ние не може да впрегнем и да турим нашия ум в разположение да служи на Бога, на кого ще служим? Казвате: „Аз ще си оправя работата.“ Я ми кажете къде е Господ? – „В гроба.“

От Сократа са останали някои неща. Един гръцки физиономист, след като му описва характера, му казва: „Слушай, ти си бил голям женкар, после, обичал си да попипваш, обичал си да полъгваш, много нечисто си се държал.“ Сократ казва: „Всичко това, което ми каза, е право, но всичко това с волята си го превъзмогнах и сега не съм такъв. Така беше, това бяха остатъци на моите прадеди преди мене. Изплатих всичките борчове и аз съм се надигнал над моите деди и прадеди.“

На Сократ едно не му достигало: искал да изучи какво нещо е жената. Искал да се жени. Този въпрос за женитбата не е свършил. Казва си: „Да се оженя за хубава, за някоя добра и красива жена, всичките други мъже ще я закачат и ще ме дразнят.“ Той намира най-лошата гъркиня в цяла Гърция, най-лошата по характер, но в тази гъркиня е видял нещо добро. Тя била много сприхава. Някой път дават тия анекдоти из живота на Сократа и аз ще ви приведа. Един ден Сократ поканил един свой приятел. Казва: „Да видиш моята възлюблена какъв сладък език има.“ И по обичай на източните народи, тя носи един леген, да му полее да си измие ръцете. Направил Сократ някаква погрешка и тя излива водата от легена на главата на Сократа и на неговия приятел. Сократ казва: „Майсторе, само моята възлюблена може да направи това, никоя друга.“ Пита го неговият приятел защо търпи това. Сократ казва: „Ако може да издържа на един характер, всичките други мъчнотии на света са нищо. Аз се уча на търпение.“

Всеки един от вас има по един Ксантип и по една Ксантипа. Що са лошите условия в живота? Лошите условия са: ако един човек остави най-хубавата цигулка на влагата, ще се разлепи. Ако не я пази, ще се изгуби нейният тон. Цигулката трябва да я пази, сухота ѝ трябва. Най-малко дървото на тази цигулка трябва да е сушено 200–300 години, за да се образува този музикален тембър.

Интересно е във философско и в психологическо отношение как действува животът. Когато някой българин загази, той е сух. Благоутробието не е издадено. Като го направят чорбаджия, пусне шкембето. Как ще си обясните това? Онези хора, които са сухи, мислят, а тези, влажните, не мислят. Остават утайки в неговото благоутробие, образуват се около стомаха мазнини. Туй напълняване не [е] органическа материя, но мазнини. Тия мазнини са много неустойчиви и, при едно боледуване, човек от 70–80 кила, който е, губи 30–40 кила. Мозъкът, който е организиран, много малко губи от теглото си.

Мозъкът е организиран и е най-издръжливото вещество в човека. След него иде слънчевият възел, наричат го „стомашен мозък“. Защото човек два центъра има: мозъчната система и симпатичната нервна система. Двете системи се преплитат. Едната е активна, динамична система на електричеството. Другата система е на магнетизма. Затуй, когато преобладава мозъчната система, хората стават сухи, нервни. Когато преобладава симпатичната нервна система, хората стават пълни.

Онези, които говорят за развитието на човека, то е уравновесяване на енергията. Най-първо човек трябва да уравновеси енергиите в себе си, да няма излишна енергия в мозъка и да няма излишна енергия в симпатичната нервна система. Защото често се образуват по цялото тяло известни пълнежи. Някой път, когато не разбирате закона, явяват се известни бодежи и вие се изплашите. Това е електричеството, което се съединява с външното електричество и образува тия бодежи. За в бъдеще трябва да се разбира законът. Учителят, който влиза в едно училище, по този закон трябва да бъде в хармония с всички ученици, да може да урегулира техните енергии. Трябва да разбира в какво положение се намират децата. Момата, която се жени, трябва да разбира този закон. Майки има, като се женят, не разбират закона.

По някой път хората питат къде е Господ. Господ може да Го видиш, когато Слънцето изгрява. Господ може да Го видиш, когато Слънцето залязва. Господ може да Го видиш някой път и на обед. Три момента има, когато човек може да види Господа: когато изгрява, когато залязва и на обед. Когато се ражда човек, той вижда Господа, когато умира, пак Го вижда и има един момент в живота на обед, когато вижда Господа.

Чудни са хората, когато питат как да видят Господа. Онова любовно състояние, най-красивото чувство, което никога не забравяме, онзи момент, когато сме имали най-хубавите чувства на Любовта и той остава един вечен спомен, това е Бог. Да видиш Бога не значи да видиш някой образ отвън. Когато туй чувство те озарява, това е космическо съзнание, както го наричат. Тогава ти обикваш целия свят, дървета, животни, хора, цялото създание. Каквато работа хванеш, всичко ти е приятно.

Аз съм привеждал един пример за един стар цигулар на 85 години, който има много хубава цигулка и той седи на пътя и винаги копанката му била празна. Все се моли и благославя минаващите. Казват, че минава покрай този цигулар един път Паганини, спира се при него, направила му впечатление хубавата цигулка, взема я и започва да свири. Събира се цяла публика да слуша и копанката пред цигуларя почва да се пълни. Всички хвърлят. Цигуларят го пита: „Какво да ти платя?“ Паганини му казва, че всичко е за него. Паганини не го смятат, че е много щедър. Казва му: „Защо не дойде по-рано да ме намериш?“ Паганини му казва: „Защо се роди по-рано от мене?“

Всяка една дарба, всеки един талант, в каквото да е отношение, е свързан с известни същества по-напреднали. Дали вярвате или не, то е въпрос. Но има хора на Земята, които се явяват и изчезват, живеят между хората, когато искат да ги учат. Когато искат да не ги безпокоят, стават невидими. Вие не можете да бъдете добър, ако около вас няма такова невидимо общество, което да влияе. Не може едно дърво да даде хубави плодове, ако хармонично не падат слънчевите лъчи върху него. Тогава може да даде своите плодове.

Като говоря за Любовта, тя има практическо приложение, не идейно, отвлечено. Както описват Любовта, не е нещо лошо, но в моите схващания тъй, както се описва Любовта, има Любов, но то е една хомеопатическа доза.

Сега, да ви разправя какво е хомеопатическа доза на едно лекарство. Да кажем, образува се хомеопатическо лекарство. Ще вземеш едно кило вода и една капка от лекарството ще сложиш във водата. Вземаш друго шише от кило вода, в което тургаш една капка от първото шише. От второто шише слагаш една капка в третото шише вода и така до 30 деления. От последното шише вече ще дадеш да лекуваш болния. Това са хомеопатическите дози. Отличават се алопатиците от хомеопатиците. Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави.

Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата душа не е отзивчива. Лекарството е контраст да събудиш. Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.

Казвам: Ако вие не може да се радвате на Слънцето, което изгрява; ако вие не може да се радвате на Слънцето, което залязва; ако ние не може да се радваме на звездите, които изгряват, на небето; ако не може да се радваме на вятъра, който духа; ако ние не може да се радваме на ония облаци, които дават напоителния дъжд сега; ако не може да се радваме на песента на онзи, който свири; ако не може да се радваме на поета, как ще разберем живота?

В нас има един усет, вкус го наричат. Ако нямаше този усет, щеше да има глад. Тоя усет е свързан с обонянието и като замирише някоя ябълка или едно ястие, събуди се апетит за ядене. Ако този усет го нямаше, щяхме да бъдем индиферентни. В поезията и в музиката има вкус, музикален усет го наричат. Един цигулар, ако се намери между скържави хора и им засвири, отварят се сърцата и стават щедри. Цигулари, които не могат да отворят сърцата на хората, те не са научили изкуството. Вие говорите, но докато вашият говор не накара хората да стават щедри, вие не знаете да говорите. Ако, като погледнете човека, не може да го накарате да стане по-мек, зрението не е хубаво развито. Ако човекът и той не се измени, ти не знаеш как да пипаш. Колко неща има да учиш.

Като идете в Небето, мислите, че ангелите и светиите ще ви посрещнат. Не, няма да [ви] посрещнат. Вън от Небето ще излязат, но в рая не може да влезете. Когато ученикът отива да държи матура, първоначално учителите поздравляват ли се с него? Като го поставят на изпит, са сериозни, няма поздравления. Поздравленията отпосле идат, след като издържи изпита. В началото няма никакви поздравления. Мислите ли, като идeте в онзи свят, най-първо ще ви поздравляват? Като издържите изпита добре, ще има ръкуване, стискане. Ако не, за втори път ще остане.

Сега аз ви навеждам тия факти, понеже в света има едно голямо заблуждение. Младата булка булото ли я прави? Често българите забулват булката, булото тургат, да не вижда. Булото е символ. Те искат да ѝ кажат: „Ти готова ли си погрешките, които видиш, да не ги виждаш, като че було имаш?“Да не виждаш погрешките на свекъра, на свекървата, на зълвите, затова турят було. Сега отиват булките без було или пък след една седмица го хвърлят. Докато е с було, добре върви, щом се махне булото, вече не върви. Всеки един човек, който няма булото на Любовта, всеки един човек, който няма булото на Мъдростта, всеки един човек, който няма булото на Истината, той нито е булка, нито е зет. На зетя не турят було. На него казват: „Ще гледаш, ще си отваряш очите.“ Но за в бъдеще и на зетя трябва було.

Всеки един човек е одарен повече, отколкото може да използува условията, при които е. Не трябва много работа на човека. Може да имаш много малко скъпоценни камъни, или може да имаш един брилянт, но от най-големите камъни – достатъчно е. Един скъпоценен камък на света да е, достатъчно. Скъпоценните камъни са дарби. Една дарба е един скъпоценен камък. Всичките неща много лесно се добиват. Очите са една дарба, с която хората са надарени. Природата е оставила един признак в очите. Някои музиканти са одарени. Добрите хора са одарени, то е дарба. Но те са работили. Не може да бъдеш добър, ако не дружиш с добрите хора. Не може да бъдеш музикален човек, ако не дружиш с музикални хора. Не може да бъдеш поет, ако не дружиш с поети. Не може да бъдеш художник, ако не дружиш с художници. Не само да дружиш, но да вземеш участие в работата.

Разправяше ми един американец: един негов приятел слушал Камила Русо, една ученичка на Паганини, тя свирила „Съня на живота“. Той казва: „Когато тя свиреше и когато аз слушах тази песен, аз бях готов да раздам всичкото си имане на хората. След няколко минути, като излезе, като ме напусна туй състояние, аз останах обикновен.“ Ние временно ще се въодушевим. Временното въодушевление не работи. Туй, което е дарба, то е постоянно.

Най-първо, какъвто и да е човек, трябват му четири качества: той трябва да бъде умен, той трябва да бъде благороден по сърце, той трябва да бъде издръжлив – това е неговата воля – и трябва да бъде предвидлив – това е свойство на неговата душа, на неговия Дух. Това са дарби, дадени на човека.

Обичате някого и имате причини да го обичате. Чувствувате, че имате предразположение. Природата е турила връзка. Връзка съществува между майката и дъщерята. Някъде съществува връзка между сина и дъщерята. Някъде – между дъщерята и бащата. Преплитане става някъде. В един дом, гдето няма Любов, не може да се възпитават хората. Нито музикантът, нито поетът може да станат такива, ако нямат Любов. Те трябва да имат Любов. Речта е жива, хиляди години са минали, докато се формира сегашната реч. Един поет ще нареди думите така, по известни закони, че ти като четеш, ще ти е приятно. Тоновете вървят в една крива линия. Гледам някое творение в музиката, в него преобладават терците, в друго – квартите, някъде – квинти, сексти, септими, октави. Гдето преобладават октавите, влиянието е земно. Квартите са енергични. В музиката, гдето преобладава терцата, мекота има.

Тези неща са отвлечени. Ако ви говоря за уханието на цветята и ако вие нямате обоняние, как ще разберете? Розата има ухание. Ние, съвременните хора, трябва да пазим слуха. Никога не оставяй ухото ти да слуша, когато хората говорят лоши думи, когато говорят брътвежи или когато се карат двама души. По-добре ти им изпей една песен, или ако си цигулар, изсвири им една песен и те ще престанат да се бият и да се карат. Аз бих предложил на един певец, на една певица, на най-добрите певци, да идат при някой овчар и да запеят. Ако овцете престанат да пасат и застанат да слушат певеца, той ще стане голям певец. Или пък да иде при говедата и да им запее. Щом той пее и говедата пасат, той е обикновен певец. Щом овцете пасат, когато той им пее, той е обикновен певец. Препоръчвам на талантливите, на гениалните, да дават концерт на овцете. Някой поет иска да декламира нещо. Да декламира на овцете, музика да има в поезията му. Овцете усещат. Природата е отзивчива на онова чувство, което е в него. В нас е вложена Любовта и всичко в природата е отзивчиво. Природата има език, на който тя отговаря. Когато говорим на него, всичко отговаря. Щом говорим на наш език, никой не обръща внимание. На този език на природата всеки отговаря. Сега трябва да се изучава езикът на природата.

В себе си ти се енервираш. Намери причината защо се енервираш. Туй енервиране е чуждо, то е трън, който се е забил по невнимание. Ходил си бос и натъкнал се е в крака ти. Сега трябва да извадиш тръна. Ако остане трънът в крака ти, ти казвам, че ще си намери леговище и трънът може да остане. Не, извадете тръна, той ще ви направи пакост.

Носете хубави обуща, направени от Доброто. Само крака, които носят обуща, направени от Доброто, са здрави. Крака, които носят обуща, които не са направени от Доброто, не са здрави. Само ръце, които носят ръкавици от Правдата, те са в безопасност. Само уста, която се храни от Любовта, тя е здрава уста. Само ухо, което се храни с най-сладките звукове, е здраво. Само око, което се храни от светлината, е здраво. Светлината е храна. У много хора отслабва зрението, понеже те си движат врата, а остават очите на едно място. Движете си очите и работата на очите не я оставяйте на врата. Вратът има работа. И очите, и те имат работа. И затуй е хубаво по някой път да свирите. Като свири музикантът, върти си очите да гледа нотите. Това е хубаво.

Ако вие не може да разглеждате хората като ноти... Всичките ноти нямат едно и също положение. Някои ноти са богати, много важни пасажи са, а [при] някои преходът е бърз. Онези, които не разбират музиката, правят разлика. Всичките тонове са свързани в едно. Нотите се радват. Една нота не иска да бъде първа, нейната придобивка я счита обща и придобивката на другите я счита своя. Ако ние, съвременните хора, не може да се радваме на придобивките на цялото човечество, ние не разбираме закона. Ако не може да се радваме на онова, което Бог е създал, не разбираме живота.

Често питат сега кога ще свърши войната. Войната ще се свърши, когато хората започнат да пеят. Войната ще се свърши, когато започнат да свирят, войната ще се свърши, когато хората ще започнат да играят. Сега не играят, сега тропат. Кога ще се свърши войната? – Когато започнат да говорят разумно. Кога ще се свърши войната? – Когато почнат да мислят разумно. Всичките да познаят Господа, че те не са господари, но да изпълнят волята Му. Да кажат: „Туй, което е Волята Божия, ще го вършим; ако не е Волята Божия, ще престанем да го вършим.“

Сега в тази война, милиони хора отиват при Господа. Той ги вика и казва: „Турете на този крака, турете на този очите“ и Господ им казва: „Идете да работите. Тази работа, която сте работили, не е работа. Бъдете по-внимателни.“

Та казвам: В един народ трябват гениални майки и гениални бащи. Геният не го считайте изключително нещо. Хората трябва да станат гениални. Един обикновен човек носи едно кило товар. Талантливият носи 10. А гениалният носи 30 кила. Разликата е в отношенията. А светията носи 100. Що е светия? – Който носи 100 кила. Носи и му е приятно. Гениалният носи 30 кила. Ние искаме без никакъв товар да минем, гениалните хора да ни оставят. Няма по-голямо богатство в света от Любовта. Няма по-голямо богатство от знанието, от Мъдростта. Няма по-голямо богатство от свободата, от Истината. Най-голямото богатство, на което е дадено ход, ще имате мъчнотии. Виждате онзи, който свири на пиано – като дойде да свири, трябва да прави упражнения.

Ще ви разправя един анекдот: При освобождението на България двама души българи отишли в Одеса да се учат. Единият следвал по медицина и взели квартира в един руски дом. Искали да четат. Дъщерята на хазяина свирила на пианото и те не могли да четат. Този казва: „Ще пропадна, целия ден тя свири.“ Другият българин бил по-досетлив. Взел една гайда и започнал да свири, час, два, три. Хазяинът им казва: „Ние не можем да слушаме.“ Казват: „Ние искаме да се веселим.“ Той им казва: „Вървете си, с вашата гайда не ви искам.“

Ако те безпокои пианото, тури гайдата. След като туриш гайдата, слушай има ли да свири хубаво или не.

Един художник като рисува, има 30–40 краски и той взема, избира от една краска, от друга, смесва ги. Един музикант трябва да разбира свойството на тоновете. Един цигулар трябва да разбира позициите, смените какви свойства имат. После, онези, които пишат, и те трябва да разбират законите на езика. Мнозина искат да пишат, както се пише във вестниците. То е осакащане на хората, много прозаично е. Няма музика в него. Еднообразие. Еди-коя къща изгоряла, толкоз души фалирали, еди-кого погребали, станало някое злощастие. Тук-там ще видим нещо друго. Човек слуша, слуша и се осакаща. Днес една бомба, утре една бомба и човек пострадва.

Аз гледам, един от нашите художници (Учителят вероятно говори за художника Борис Георгиев.), който е в Италия, той ходи в Индия и като се върна от Индия, имаше едно хубаво лице, светло. Казвам: Колко хубаво му е повлияла Индия. Сега, като се върна от Италия, изменило се лицето му, един поглед уплашен. Как няма да се уплаши човек, когато търси от коя дупка да излезе?

Когато бомбите идат от вън, е едно, но когато идат бомбите на деди и прадеди, бутнеш някоя бомба оставена, експлодира. Оставете бомбите на деди и прадеди. Дядо ти е бил сприхав. Това е една бомба. Майка ти или баба ти е била сприхава – оставете тази сприхавост настрани. Има начини, по които човешкият характер може да се измени. Това е една от задачите в света. Ако един зъболекар може да изучи законите за зъбите, да помага, ако един лекар може да изучи законите на организма, да ни помага, защо човек да не изучи закона за смените на мисълта? Да знае всяка мисъл какво влияние ще окаже.

Човек трябва да вярва. Има вяра, има и вярване. Във вярването може да има разколебаване. Във вярата не може да има разколебаване. Вяра и вярване са две противоположности. Казвате: „Дайте ми пари, аз ще повярвам.“ Това е факт. Когато ние говорим за природата и казваме, че в четири и половина часа Слънцето ще изгрее, колкото отиваме към север, по-рано изгрява лятно време, а зимно време изгрява по-късно. Когато правиш някой опит, ще чакаш да опиташ природата, тя има свой език. Да допуснем сега, мене ми се случи някое нещастие. Или минал си някъде, подхлъзнал си се, паднеш, окаляш се. Неразположен си и започнеш да критикуваш: „Този път защо го направиха хората“, дигаш шум. Докато критикуваш, пътят няма да се поправи. Какъв урок може да извлечеш? Ти не си първият, който си паднал. Хиляди хора падат. Някои падат и не могат да станат.

Да ви приведа един пример: Един американски зидар трябвало да постави един камък на един корниз и камъкът му откъснал първия пръст. Той казва: „Благодарете Господу.“ Питат го: „Защо благодариш?“ Казва: „Благодаря, че не беше цялата ръка.“ Ние сега не виждаме, че при туй глупавото постъпване може да дойде много голямо нещастие.

Сега мнозина от вас мислите, че сте даровити и нищо не може да направите. Не можете ли да ядете? Можете. Не можете ли да дишате? Можете. Не можете ли да гледате? Можете. Онзи капитан, който е на парахода, много ли големи усилия се изискват? Той дава нареждания само. Кормчията завърти само, само дава направление на кормилото, като го върти.

Казвам: По някой път правите опит, по една минута на ден да се концентрирате, да се съсредоточавате, една минута, две, до три минути най-много, да концентрирате мисълта си. Сутрин като станеш, да изолираш мисълта си и да мислиш само за едно нещо. Никаква друга мисъл да не допущаш в ума си. Тамън речеш да се концентрираш и искаш да се почешеш. Тамън речеш да се концентрираш, и ти дойде на ум, че часовникът не е навит. Тамън речеш да се концентрираш, и се сетиш, че обущата не са чистени. Остави всичко. Ще концентрираш мисълта си, като че ли живееш между ангелите.

Казват някои: „Как може да бъде това?“ Привеждал съм следния пример, един анекдот е. Осъждат на смърт един доста виден философ в древността. Писал една книга, с която нарушил закона и го осъждат на смъртно наказание. Царят бил много умен и казва: „На този учен ще му турите едно гърне, пълно с мляко, и с него да обиколи целия град. Ако не излее нито една капка, ще му простя прегрешението и ще го оставя свободен.“ Турили гърнето на главата на философа и той обиколил целия град. Като се върнал, го питали: „Видя ли някого?“ – „Никого не видях.“

В дадения случай туй гърне ще държиш. Ти имаш една важна работа, от която зависи животът ти. Търсиш Любовта – то е концентриране. Ти търсиш Божията Мъдрост. Търсиш Божията Истина. Търсиш живота, знанието, свободата. Търсиш движението, учението и работата. Изисква се концентриране. Бог благославя всички хора, които работят. На първо място, Бог благославя всички хора, които работят. На второ място, Бог благославя всички хора, които се трудят. И на трето място, Бог благославя всички хора, които се мъчат. Научете се да работите. Излезте от мъчението в труда и от труда в работата. Работата е Божественото, трудът е човешко, а мъчението е животинско състояние. Минете от животинското в човешкото, от човешкото в Божественото.

Човек трябва да бъде господар на своята мисъл. Не мислете този ли направил погрешка, онзи ли направил погрешка. Даже големи диригенти има, които, като се ядосат, хвърлят палката. Мислят, че са много даровити. Онзи, даровитият диригент, онзи, гениалният диригент, като направи някоя погрешка, той само поглежда и се поусмихва. Самият музикант вижда погрешката и веднага я поправя. Като направи някой погрешка, диригентът свие вежди. В един оркестър всичките музиканти са специалисти. Всичките са свършили академия и някой път сами поправят погрешката си. Музикантите са изложени. Един певец, щом дойдат любовните работи, забърква се. И един цигулар като свири, щом дойдат любовните работи, и той се забърква. Певецът рече да пее, но и той се забърква.

Тия същества, които обичате, не ги туряйте между музиката и вас. Те като малките деца нека седят отвън, да пъплят. Вие, като обичате някого, турите го на челото, да му свирите и той се качи на цигулката. Като обичате някого и му пеете, той да се не качва на главата ви.

Всичките българи искат да видят Христа и да отидат при Господа. Те много големи работи искат. Има едно чувство в българина и е хубаво, аз бих пожелал, когато Господ говори, аз по-далече да седна на стола и да Го слушам. Господ всеки ден се показва. Казвате: „Кажи ми къде е Господ?“

Ще ви приведа следния пример: Отива един човек при един доста богат човек и му казва: „За Господа, дайте ми.“ – „Какво си се научил на такъв калпазанлък, да ходиш да просиш?“ Дал му един лев. Той казва: „Така не става.“ Купува си един модерен револвер, научил характера му, къде се разхожда. Среща го и му казва: „Горе ръцете, давай!“ Изважда всичко от джоба и му дава. Казва: „В това вярваш, ако не вярваш, ще те убия. Брей, ти си имал двама Господа. Като [поиска] един такъв човек като мене в Името Божие, даваш един лев, а при револвера всичко даваш. Кой Господ е по-силен?“

Съвременните хора в насилието вярват, в Любовта не вярват. Като дойде Любовта при тебе, отвори кесията си. Като дойде Божията Мъдрост при тебе, отвори кесията си. Рядко се случва. Любовта само 3 пъти може да дойде: като се раждаш сутрин, на обед и вечер; Мъдростта 3 пъти може да дойде и Истината – 3 пъти. Достатъчно е 9 пъти да те посетят. Светия ще станеш, 9 пъти като те посетят. Ще имаш най-големия импулс, ще го направиш най-хубаво и те всичко ще направят за тебе.

В изкуството Бог се проявява. В музиката Бог се проявява, в поезията Бог се проявява, в говора, в природата Бог се проявява и остава незабравимо впечатление. Всичките музиканти са отворена врата, през която Божествените блага влизат в света. Колкото даровити хора има, толкова по-добре. Аз се радвам, ако половината от българите бъдат гениални, не да имаме един, двама, трима, четирима, петима, десетима, двайсет, сто, двеста, хиляда, един милион. Пожелавам вие да станете гениални, талантливи, обикновени. От обикновени да станете талантливи, от талантливи да станете гениални.

По три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа.

Тайна молитва

41-ва беседа, държана от Учителя на 8.VIII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.