Разлика между версии на „Бащата иде“

Версия от 19:45, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1943 г.

Оживяване (1942-1943)

12. Бащата иде

32-ра беседа, държана от Учителя на 30.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 13-ата глава от Евангелието на Матея, от 24-тия стих.

„Духът Божи“

Животът трябва да се изучава, трябва да се изучават и условията, при които той се проявява. Един човек е научно настроен, или обществено, или любовно, или религиозно настроен, или музикално. Както и да е, той трябва да изучава музиката и условията, при които се проявява.

В съвременното възпитание липсват факти, теории има отлични, но не почиват на факти. За пример вземете: у човека има три направления. Туй, което наричат светско чувство, после казват за някой, че е гениален човек, талантлив човек, и после казват, че е религиозен. Ако е светски човек, главата му ще расте отзад; ако е религиозен, главата му ще расте нагоре и ако мисли човек, главата му ще расте отпред. Знаете, ако хората биха били само религиозни, какви щяха да бъдат главите им? Щяха да бъдат високи, сплеснати, нямаше да има симетрия. Защо животните ходят хоризонтално? Защото мозъкът е на задната част. В човека мозъкът е минал в предната част. Мозъкът го е заставил да се изправи на краката си. Като започнал мозъкът да минава напред, човекът, за да не падне, трябвало е да се изправи, за да може да пази равновесие. Разбира се, тия работи, за да станат ясни, трябва да има доста чертежи, да се покаже начинът как е станало.

Може да кажете, че вас не ви интересува миналото. Кое ви интересува? Кое е реалното? Казвате: „Човек трябва да бъде религиозен, набожен.“ Но какво нещо е набожността? Набожността, това е закон на Любовта. Да обичаш някого, това е набожност. Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всичките хора са набожни. Някой цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се. Той има на Земята едно божество. Като види своето божество, покланя се, трепери пред него. Божество има човекът. Онзи войник се покланя пред полковника, как няма да се покланя.

Сега хората казват: реалния живот. Кой е реалният живот? Аз считам, че има 9 реалности, няма да ви говоря за други. 9 реалности има, които са се проявили, според мене. Реалност в света е Любовта. Последствие от тази реалност имаме живота. Реалност е Мъдростта и в последствие [от] тази реалност имаме знанието. Реалност е Истината и от нея имаме последствие свободата. Ти не може да разбираш живота, ако не разбираш Любовта. Ти не може да разбираш знанието, ако не разбираш Мъдростта. Ти не може да разбираш свободата, ако не разбираш Истината. Истината е майка на свободата. Мъдростта е майка на знанието. Любовта е майка на живота. Самият живот черпи своите качества, своите сили от Любовта.

Казваме: Бог е Любов. Но Любовта е дъщеря на Духа. Любовта е родена от Духа, дъщеря е тя. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество. Сега вие разбирате думата „дъщеря“. На български думата „дъщеря“ е малко материалистическа дума. Дева е тя – туй чистото, мощното. „Дева“ значи мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, носи всичките блага. Това е дева. Или на съвременен език казано, това са ангелите, които идат да помагат. Ние, българите, казваме: „Той е дивак“ – произлиза от „дева“. Значи индусът под „дева“ разбира нещо чисто, възвишено, ангел, който служи на Бога, а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда, подивял. Всеки, който дойде да изучава Любовта, казват: „Мръднала е дъската му, подлудял е.“

Чудни са хората. Една американка казала на мъжа си да я заведе на борсата. Тя чувала да се говори за борсата, дето най-отбрано общество отивали, най-големите банкери отивали на борсата. Тя казала, че иска да отиде там. Един ден мъжът ѝ я завежда там, както в театър насядали в ложи, а онези кряскат, викат. Тя казала на мъжа си: „Ти, казва, с мен играеш ли си? Аз ти казах да ме заведеш в борсата, а не в тази лудница.“ Той казва: „Че това е борсата, това е избрано американско общество.“ Тя казва: „Не ме занимавай с такива работи, заведи ме на борсата.“ Борсата си има особен език. Който не разбира езика, той ще си помисли странно за тях. В борсата етикеция няма. Щом имаш пари, ти си на първо място, ако изгубиш парите си, ще те хванат едни за краката, други за главата, и ще те изхвърлят навън. Щом нямаш пари, на пътя ще идеш. Казват: „Само хора, които имат пари, могат да бъдат тука, а който няма пари, не му е позволено.“ Казвам: Понеже имаме този лист на живота, имаме право да викаме: „Всички, които сте дошли, сте на борсата и трябва да живеете.“ Що е животът? Този лист иска да спечели нещо. Прав е човекът – иска да живее. Трябва да имаме едно отлично понятие за развитието на човека.

Някой човек казва: „Аз не искам да бъда религиозен.“ Тогава ще ти бъде главата спитена отгоре. На какво ще приличаш? На някои животни главата е така спитена. Преди години един казва: „Просташка работа е да бъде човек религиозен. Туй е диващина, най-грубото нещо.“ Аз не му възразих за това, но му казвам: блажени са животните, у които липсва това чувство. Животните нямат никаква религия. Тогава те седят на по-високо място, но какво са направили животните?

Ние не разбираме строежа на света. Ние разглеждаме много повърхностно нещата. Вие искате всякога да ви се обяснят нещата, да ги разбирате. То е за обикновените хора, то е много обикновено положение. Онези, които са талантливи и гениални, една формула ще я разбереш и тази формула ще я развиеш според законите, както се разкриват формулите.

Една сестра ни дава един пример. В една гимназия един ученик искат да го изключат от училището. И какво му е прегрешението? В тази гимназия имало болница и в тази болница имало една ученичка, която той обичал. Една вечер той отива до болницата, иска да я види. Хващат го, прегрешението му е това. Защо обикаля около болницата? Любов има. Търси тази, която обича. Има съвет и решават този ученик да го изключат. Гласуват 16 души за изключването, че ходил до болницата, а 9 души гласуват да не го изключат. Пита ме учителката как трябваше да се реши този въпрос. Ако 7 души бяха гласували за изключването и 7 – да не се изключи, какво ще стане? Ще го оставят в училището. А сега 16 гласували за изключването и тогава ще извадите 9 от 16 и ще останат 7. Седем души са против него и тогава ще го оставят на почивка. Сега какво трябва да прави ученикът? Според мене нека да иде и да каже на директора: „Ходих при болницата, защото я обичах. Ако е грях, аз ще го поправя. Дайте ми възможност аз да поправя тази погрешка – да не ходя.“ Не е откраднал човекът, някоя обидна дума не е казал. Вечерно време отишъл до болницата.

В съвременния свят мнозина мязат на този ученик, който ходил около болницата. Има много неща, които виждаме в нас, които не са унаследени, турени са отвън, не са на човешкия дух.

Казва Христос: „Кой е посял това семе? – Някой враждебен човек.“ По този закон някой път гледаме, някое дете прилича на майка си. Защо прилича на майка си? Гледам му носа. То носи носа на майка си. Гледам, окото на майката – същото. И детето върви по линията на майка си. Но гледам, брадата на майката е остра, а на детето е широка и казвам: По брада детето върви по линията на баща си. Бащата има широка брада. И казвам, че в това дете майката има две, а бащата има едно. Бащата влияе само на брадата, на физическия свят. Майката влияе върху носа, върху неговия ум и неговата разумност. Това дете в живота ще мяза на майка си. В началото ще мяза на баща си, а в края ще мяза вече на майка си.

Всичките онези усилия, които ние правим в съвременния живот, те са само сили, които работят за създаването у нас на един отличен мозък, за създаването в нас на едно отлично сърце и за създаването у нас на една отлична душа, формата на една душа.

Мнозина питат: „Като идем в оня свят, какво ще бъде?“ Ако идеш в духовния свят и нямаш духовно тяло, не може да се родиш там. Без духовно тяло човек не може да се роди в духовния свят. Човек, най-първо, за да влезе в духовния свят, трябва да се роди по същия начин. Да идеш на Небето, трябва да имаш баща. Писанието казва: „Който е роден от Бога, ще иде в Небето, който е роден от човек, на Земята ще бъде.“ Мнозина казват: „Роден е от Бога.“ На родения от Бога пътят му е отворен за Небето, а на родения от човек пътят му е отворен за Земята. Онези, които сте родени от хората, пътят ви е отворен за Земята. Онези, които сте родени от Бога, и на Земята ще бъдете, и горе ще бъдете. Ако изучавате Писанието, за пример, как е създаден Адам? Създаден е от Земята. Бог взел пръст и направил една форма на човека, после вдъхнал в нея живот и той станал жива душа. Обаче когато се създаде вторият човек, другият човек – жената, не се взе пръст, но се взеха две ребра от дихателната система. При това, за да направи тази операция, приспива Адама, за да не усеща болка. Изважда ребрата и запълва това място. И дето някой човек иска да се жени, не че той търси жена, но търси ребрата си, и като ги намери, казва: „Туй са ребрата“, иска да ги намести.

Сега върху тия разсъждения трябва да направите изводи. Аз говоря сериозно върху работата. За мене не е въпрос как се пише една дума. Пише един човек и може да пише много красиво, но виждам какво се крие в една дума. Тази дума зависи в какъв момент я казваш. Ако царят каже една дума или онзи, който управлява държавата, каже една дума, знаете ли каква сила има тя? Като каже за едного: „Затворете го!“, затварят го. Като каже: „Пуснете го!“, пускат го. „Обесете го!“ – обесват го. Каквото каже, става. Ние в себе си сме господари. С нашите думи правим големи пакости. Хората не познават живота и искат в света да има ред и порядък. В нас има едно голямо насилие.

Един психологичен факт е, когато човек се разгневи някой път, 5 милиона кръвни телца се избиват. Ние казваме: „Как се избиват хората!“ А ние в едно разгневяване 5 милиона малки души избиваме и след това се усещаме неразположени духом. Що е добрият живот? Ще извадиш един опит какво престъпление върши човек. Всичките мисли на човека да бъдат светли, всичките му чувства да бъдат светли и постъпките му да бъдат светли, ред и порядък да има в него.

Ние искаме светът да се оправи. Как ще се оправи светът, когато вършим престъпление в нас? Външният свят е отглас на това, което става вътре в нас. Сега вие туй не го знаете, вие мислите: малко да се поразсърди човек, няма нищо. Малко като се поразсърди, малко убити има. Много се разсърди, много са избити. Войната е или малка, или голяма.

Най-първо, човек защо трябва да се сърди? Той мисли защо? – За да израсне главата напред. Мисълта е, която е освободила човека от животинското състояние. Религиозното чувство е, което е освободило човека от робството на материалния свят. А пък онова, което му е дало постоянство да бъде устойчив в човешките идеи, то са светските чувства – да обича обществото, да обича дома си, да обича отечеството си. Тия чувства го правят устойчив. Не само да има място, дето да влиза, но и да излиза. Когато един човек влезе в къщи, в къщи ли седи? Значи, ще влезе и ще излезе. Ако се качи, ще слезе. Дето има качване, има и слизане. Сега разсъждаваме и искаме само да слезем, да се качим и да не слезем. Ще бъдеш в затвора. Влезеш в къщи – затворен си; излезеш от къщи – освободиш се. Качиш се горе – в затвора влезеш. Слизаш долу – излизаш от затвора, освобождаваш се. Следователно може да бъде свободен на физическото поле. Беднотия има на физическото поле, невежество – в умствения свят, недоволство – в духовния свят, което освобождава човека.

Доброто по 3 начина се изявява. По 3 начина човек се освобождава в света. Бог по 3 начина освобождава хората: по закона на Любовта за живота, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Щом зачиташ Истината, Истината те освобождава. Щом зачиташ Мъдростта, Мъдростта те освобождава. Щом зачиташ Любовта, Любовта те освобождава. Щом не зачиташ Любовта, ти си затворен, щом не зачиташ Мъдростта, ти си затворен. Ако не зачиташ Божествените закони на тия велики добродетели, върху които цялата Вселена е построена, какво може да излезе от тебе?

Казвате: „Какво е Любовта?“ Без Любов животът в света не може да се прояви. Всичките съвременни хора боледуват, понеже животът е малко. Боледуването показва, че животът е малко. Казват: „Условията са лоши.“ Но животът е слаб, следователно в света ние се нуждаем да се отворят тия кранове, да дойде Любовта, да подействува изобилно в нас. При една слаба река воденицата спира да се движи, а пък ако се пусне водата, колелото се върти. Любовта е онзи извор, който образува живота.

Сега ние имаме такива повърхностни понятия. Ние казваме: „Да дойде Христос и да ни спаси.“ Как майката може да спаси едно дете? Една майка, за да спаси детето, трябва да му даде отличен ум, трябва да му даде отлично сърце и отлично тяло, да го научи да живее тъй, както тя живее и както баща му живее.

Сега съвременните хора питат има ли Господ, няма ли Господ. Слепият пита има ли Слънце, няма ли Слънце. За мене, когато ме питат има ли Господ или няма, казвам: За слепите Господ няма, а за които гледат, Господ има. [За] ония, които имат душа, Любов има, [за ония,] които са без душа, Любов няма. Щом някой каже: „Мене не ме интересува Любовта“, този човек е без душа. Ако каже, че и знанието не го интересува, той е без ум и тогава казва: „Нищо не ме интересува, само малко да си похапнем.“ Той има едно сърце, желание има.

Какво може да излезе от яденето и пиенето? Яденето и пиенето могат да създадат най-големите нещастия. Сега бих могъл да ви докажа това, но не е хубаво да ви го доказвам. Ще ви приведа само един пример. В древността, един древен цар повикал един от своите мъдреци и го попитал кое е най-голямото благо в света, на Земята. Мъдрецът отговорил: „Най-голямото благо е човек да се освобождава от непотребното в себе си.“ – „Че как може да бъде?“ Казва: „Ще ти покажа.“ Той задънил царя да не може да се освобождава.

Ами че вие искате да ядете, трябва да знаете как да се освободите от излишното. Всичко, което приемем, не може да се асимилира. Много малка част се асимилира, а голяма част остава неасимилирана. Много руда ще обработи една фабрика, а сгурията трябва да се изхвърли навън. Този процес е за ума, за сърцето, за душата, за духа. Навсякъде има излишни неща, които трябва да се изхвърлят, за да ги поправи природата. Ние от незнание създаваме ред заблуждения, които нямат никаква реалност. Не че религията е нереалност. Много малко неща са нереални. Вземете: човешкият ум е създал отличен нос за човека, Истината е създала отлични очи, Любовта създала устата, Истината и Мъдростта създали отлични уши, Правдата създала отлични ръце, Добродетелта създала отлични крака. Може да ви кажа за дробовете и за всички други удове, това се дължи на всичките добродетели, които съществуват в Битието. Те са създали нещо в човека. Нашите дробове, нашият мозък, ушите ни, се дължат на нещо разумно. Ако престанат да работят тия добродетели, изопачават се и удовете. Носът като се изопачи, човек се изопачава. Дотогава, докато носът е нормален, и здравето е нормално. Докато очите са нормални за правилната светлина, човек е здрав, но в момента като започне да не възприема светлината, както очите искат, веднага настава едно болезнено състояние.

Казвам: Човек трябва да има отлични очи, за да вижда хубавото в света. С носа си да чувствува уханието на Битието. От всички неща, от всички предмети излиза едно ухание, което е здравословно. От всеки предмет излиза ухание на Любовта, което е на степени. От един скъпоценен камък излиза хубава Любов, най-чистата Любов. От един обикновен камък много малко Любов излиза. От всичките животни, от всичките растения, от светлината, която иде отгоре, и от нея излиза Божествената Любов.

Ние не съзнаваме тия работи и тогава сме се спрели в един механичен процес и търсим нещата наготово. Четем Библията, но не става с четене. Може да четеш 10 пъти Библията, но трябва да приложиш тия принципи, които съществуват. Ако ти не приложиш Божествената Любов, нищо няма да разбереш. Ако не приложиш Божествената Мъдрост, нищо няма да знаеш. И ако не приложиш Истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Ако приложиш Истината, ще се освободиш, ако приложиш Мъдростта, знание ще придобиеш. Ако приложиш Любовта, живота ще придобиеш. С живота ти си добре дошъл навсякъде.

Всяка година трябва да измрат 35 милиона хора, а може би за в бъдеще ще измрат повече. И на тия хора, които в сегашната война измират, кой ще им даде живот? – Любовта. Милиони майки се изискват, за да дадат живот на тия хора. Майки се изискват, бащи се изискват. Кой ще създаде бъдещото поколение? Майката, бащата ще създадат това. Майката не може да го създаде без Любовта. Майката в света без Любовта не съществува. И бащата в света без Мъдрост не съществува. Брат и сестра без Истина не съществуват. Що е брат и що е сестра? Обичаш брат си и обичаш сестра си – то е Истината. Обичаш баща си – обичаш Мъдростта. Обичаш майката – обичаш Любовта.

Казвам: Това е новата религия. Казва: „Вярваш ли ти в Бога?“ Аз питам: Вярваш ли ти в Любовта на майка си? Ти вярваш ли в Мъдростта на баща си? Казваш, баща ти е стар. Че как? Че той е станал проводник, ти си наследил от неговите черти. И от майка си си наследил, но си отделен от тях, значи сам си Истината. Ти, синът, трябва да знаеш нещата в Истината. Синът, когато цени Любовта, цени и Мъдростта, той свободен става. Бащата, ако не знае да цени сина си, казва: „Син е той“, отрича го. Бащата трябва да признае, че синът му носи Истината. Всеки син и всяка дъщеря носят Истината.

Новите хора трябва да имат съвсем други възгледи за живота. Пита някой: „Ти вярваш ли в Бога?“ – „Вярвам в майка си.“ – „Видял ли си Бога?“ – „Видял съм Го, как не.“ – „Ами видял ли си баща си? Ти в баща си вярваш ли?“ – „Вярвам и в Мъдростта.“

Засега истинският баща в света го няма. Майката е, която се явява. В природата бащата тук-таме се явява, майката изнася всичката работа. За в бъдеще бащата трябва да дойде в света, за да се оправи. Сега имаме само свят на Любов, свят на чувства, ядене, пиене. Бащата го няма. Като дойде бащата, той ще донесе тия правила, по които синът и дъщерята ще живеят. Сега го няма бащата, затова се бият хората. Когато бащата го няма, хората си пукат главите, бият се. Децата се бият, когато бащата го няма. Майката казва: „Като дойде баща ви, ще му кажа.“

Казвам: Бащата е тръгнал и иде в света. Божественият свят е свят на Любовта. Ангелският свят е свят на Мъдростта. Човешкият свят е свят на Истината.

Казвате: човешки свят. Всички вие сте дошли на Земята, за да научите какво нещо е Истината. Оттам ще идете в ангелския свят, да научите какво нещо е Мъдростта и най-после ще се научите какво нещо е Любовта. Сега Истината трябва да учите.

Като дойде бащата, ще каже: „На кого си пукнал главата?“ Майката ще каже, че на сестра си няколко пъти синът е пукнал главата. Бащата ще попита: „Защо си ѝ пукнал главата?“ Знаеш какво ще ти каже бащата. Ако му кажеш Истината, ако кажеш: „Съгреших, няма вече да ѝ бутам главата“, той ще те целуне два пъти. Трябва да има разкаяние. Пукнал си главата, ще кажеш: „Ще я изправя.“ Онзи ученик за Любовта отишъл при болницата, изключват го. Той трябва да каже: „Ще се изправя.“ Те не вярват в неговата Любов.

Враждебен човек дошъл без Любов и посадил лошото семе. Всичките лоши неща в света, които съществуват, са посадени от такива хора враждебници. Сега ние, хората, които съзнаваме по закона на Любовта, не трябва да идем и да ги изскубнем, но ще чакаме житото като се ожъне и ще отделим плевелите на една страна и житото на друга. Всички имате работа в себе си. Някои лоши работи ще се отделят, но някои ще трябва да ги търпите. За да се яви търпението в човека, трябва Любов. За да изправим една погрешка, трябва знание. За да се освободим от нея, трябва Истина. Любовта е, която дава подтик на човека, подтик на човешкия ум. Мъдростта дава подтик на човешкото сърце, а Истината дава подтик на човешката душа. Душата се крепи от Истината. Аз говоря в този смисъл. Детето представя Истината. Майката не иска възлюблен, тя търси Истината. Истинският възлюблен на майката е детето. То е нейният възлюблен. Бащата, щом се роди синът, трябва да изчезне някъде. Да остави своя наследник. Индусите имат един обичай: бащата щом стане на 45 години, напуща дома си и отива да се посвети. Казва: „Дадох каквото трябваше на дома“ и се оттегля. Казва им: „Работете, както вие знаете.“

На всички нас ни трябва Истина. Любов и Мъдрост доста имаме. Цялото човечество трябва да прояви Истината. Синовно отношение към Бащата трябва да имаме, като дойде. Той не е от слабите бащи. По-благ от Него няма, но и по-страшен от Него няма. Онзи син, който не иска да се подчини, ще стане на прах и пепел. Тогава ще го тури, ще го прекара 99 пъти през мелницата и пак ще направи нещо от него. Ще му каже Бащата: „Знаеш, аз те пратих тук да станеш човек. Ти ще станеш ли човек или няма?“ – „Ама аз тъй мисля.“ Никакво мислене. По Любовта ще ходиш, по Мъдростта ще ходиш и като син ще зачиташ Истината, която дава свобода.

Та казвам: Пригответе се, като дойде Баща ви, да се изповядате и да приемете целувките му. По-добро от това няма!

Тайна молитва

32-ра беседа, държана от Учителя на 30.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.