Разлика между версии на „Качества на разумния живот“

Версия от 21:56, 12 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

pdf за сверяване

КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

24 август 1924 г

По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите раз- 1ля, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тех да има известни съотношения.

Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я проmуща. Казвам тогава: счупаната стомна, в едно отношение, за ленивия човeк е за предпочитане. Защо? — По-леко ще я носи. И за глупавия човeк една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния жпкот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: ложите ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувствува нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, некоп от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо?

• г

Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бждете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всека добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? — Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежнее, ще я пр1насяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ржцете! Но после, след като си достигнал некъде и ожаднел, ще диъгнеш стомната, ще глътнеш неколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя! Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бжде човек добър! Добродетелта никога, не може да се прояви о т ь ъ п ъ, Тя « чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завлада. Добродетелта е свободна в своите проявления, п който има добродетелта, в неговия живот има мир. Първото нещо: добродетелта носи мир, а мпрът показва равновесието на духовния живот. Ние требва да схванем съотношенията на доброто и добродетелта към сегашния живот. Всинца искате да живеете. Добре, но животът не може да се изрази по един начин. Всеки едпн живот си има особена форма, в която в дадения случаи може да се прояви. Онзи охлюв, който виждате да пъпли, и топ би желал да живее разумен живот, но природата му турила рога, турила му един малък товар, турила му и едно лигаво вещество. Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го в врелата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: тук ще живеете а не там. Неговият живот минава в вашия. Вземете волът н;ш кое и де е млекопитающе. И те искат да жиееят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита. Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомбт, взима остена я цел ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? — Не е приятно. Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: не е казано по щЬл ден да ора. Вие казвате: така е нисал Господ, Никой не е чел н4- кхд4 да е писано от Господа, че този вол требва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си къаъ Бога, и ние искаме да живйем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни ограничават. Ти си млад, хванат те като войник в войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си! Ще има музика, ще има барабан, и ти ше тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват!.: раз-два, раз-два. Ти ще кажешъ: аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз нйко® ижть ще ви определя, касво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения въ света; Първото положение: да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение: без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричамъ свобода на движение. Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? — Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно вЪрую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? ГдЯ е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се. че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че требва да правя много малки стхпки. Старпятъ дЪ- до как ходи? — Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положепие има в човешкото сърце и в човешкия ум. Аз искам да на доведа до една вжтрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тйхъ той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? — Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво я4що е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота. Ако ви задам един въпрос: ио кой начин може да се направи вашият живот щастлпв, какво бихте отговорили? Всички искате да бждете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бхде щастлив, задоволителен, такъв какъвто го искате? В света н1>- ма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората иравилно разрешат, кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате нЪ" коя моя нроповед и да мислите, че днес може да се разреши въпроса, как можем да бждем щастливи. И вие казвате: Учительт казва така, еди кой сп ироповедник каза така, еди-коп си учен, философ казва така, Христис казва така. Казано, казано но в всичко това трябва приложение. Да кажем, че имате предложението „аз ходя". Тия две думи, според правилата на граматиката, нали требва да се съиоставят правилно? Можем да кажем „аз ходя", или „ходя аз". Можем да кажем „нося аз", или „аз нося". Граматически кое е по-право? — Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „азъ нося", „аз ходя" е по-право от „нося аз", „ходя аз"? Требва да знаете отношенията на нещата в живата природа. Запример, какво ще кажете, отде идва светлината, отдолу-нагоре, или отгоре надолу? Светлината идва отгоре надолу, т. е. от главата и слиза към краката. Значи, в природата има един естествен начин, по който етават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това н4що разумното начало, с което се дъчжим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено въ Божественото естество на човяка. Главата е, която най-първо възприема БожпитЪ мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам „аз ходя", то значп аз, разумното ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи, ходя, това е резултат на аз, затова правилно е „аз ходя", а не „ходя аз". СЪнката изобщо не може да ходи отпрЪд. НЯкоп ще кажатъ: да при сегашните усло¬вия на земята, сбнката пЪкой ижт може да върви отзад напрЪд, но наприлЪт, когато слънцето се движи, синката не е всякога отзад. Следователно, когато ние се движим към Бога, синката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, синката е отпрЪд. Аз съм казвал и друг пжт: щ о м човЪк се приближава към Бога, синката е отзад, а щом се отдалечава от Бога, сЬнката е отпред. Ако страданията въ живота сж отзадъ, човЪкъ се приближава къмъ Бога, а щомъ страданията въ живота сж отпрЪдъ, той се отдалечава отъ Бога запримйръ, направишъ едно добро, и слЪдъ тона те сполети н4кое нещастие. Тома показва, че ти се приближанашъ къмъ Бога. Щомъ памислишъ да направишъ едно добро и, безъ да си го извършилъ още, те сполети нЪкое нещастие, ти се отдалеча- вашъ отъ Бога. Кое е по-добро отъ двйт^ поло-жения? — Първото. Да допуснемъ, че ти зане- сешъ никому храна, и слЪдъ това те набиятъ, или намислишъ да занесешъ никому храна, и прйдида сп я занесълъ, те набиятъ. Кое ноложение е по- добро? — Да те набиятъ слЪдъ кято занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдамъ слЪд като съм направил доброто, а не пр4ди това". Този е правилният процес. Сега, да се повърна към мисъльта си. II тъй, празната стомна доброд^тел лп е? — Не е. Безмисленият живот, който можем да водим, добродЪтел ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродЪтел ли е? — Не е. Вие имате следната онитност. Вярвате в Бога, седите и си казвате: колко съм радостен днес! Аз съм свързан с Бога. Какъв мир имам в душата си! Моята в$ра, моят мир никой не може да го отнеме. Тъй разправяте па един ваш приятел, но до тебе седи друг един твой приятел, който те мушне малко. И ти го мушнеш. Ти го питаш; защо ме мушкаш? И топ те нита: защо ме мушкаш? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегнал един вол п го мушкаш той ще те пита: Защо ме мушкашъ? —Да вървпш на- прЪд, да ореш Ако нЪкой върви напрйд, и ти го мушкаш, и топ ще те пата, защо го мушкаш. Ти ще му отговориш: мущкамъ те, защото не вървипг в правия пжт. Туй мушкане разумно ли е? Значи, в този свЪт има задължения, юлар ма,Т0вар има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. В такова положение не можем да бадем свободни, и в такова положение не може да се прогресира. Волът, за да прогресира, требва да го пуснете свободно в гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе тревицата. Само така той ще бжде иоправен. Следователно, всЬки човЪк требва да се остави свободен от своите убеждения, за да се прояви неговата вжтрешна инициатива към живота. Питам: ако вашият мпр може да се отнеме тъй лесно, мпр ли е това? Аз съм забелезал, у всинца ви става една резка промена. Запример, най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвжтре човек не требва да се смущава. Да кажем, че човекъ изгуби всичкото си материално състояние. Това требва ли да го смути? Това не е прязяак, че Бог не благоволява към него. Ще бжде смешно, ако .ми снемат всичкия товар от гърба, п аз да считам, че това е нещастие. Не, некой друг го взел на гърба си. Ако нЪкой освободи вола от неговия товар, но отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не сж привилегия, това сх само условия за учене. Въ богатството се уча да раздавам, а въ сиромашията се уча да иридобивам А ние всинца изменяме на това положение и казваме; всички искаме да бждем богати. Богат може да бжде само добрият п разумнпят човЪк, който служи на Бога, и Бог има доверие въ него, всичко му дава на разположение. Е, пптам: ако Бог не ни даде един отличенъ ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направпм? Ако аз съм слаб, хилав, като един глистей, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или, ако аз пчам изкуството на един паяк, какво мога да направя? Една мрЪжа мога да направя, но никога не мога да съградя един салон като този. Колко милиони паяци трЪбва да се съединят, за да съградят един такъв салон? Мислите ли. че ако се съединят 1,000,000 паяци, та щЪха да съградят ь един такъв салон? И 10,000 милиона, и 10 милиарда паяци да се съединят, пак не щЪха да съградят един такъв салон. Следователно, не е в количеството на нещата. Сега, некои се намирате в положението на един охлюв. други сте в положението на едно млекопитающ^, трети сте в положението на един човек. Много такива положения има в живота, в оиитностьта на духовния живот, така че не мислете че стн свободни. Аз бих желал некой от вас който се счита свободен да дойде при мене и да му дам една задача, от която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободен е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че ири сегашните условия само Бог е свободен, понеже Той е абсолютно силен. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всекога може да се вземе, и правата ни всекога могат да се ограничат. Ако ние сме при един силен господар, нашето положение абсолютно зависи от неговата добра воля, от неговия ум, отъ неговото сърце. Ще кажете: е в сегашния живот така се изразява свободата. Вашите кокошки свободни ли сж? Положението па вашите кокошки напълно зависи от вас. Ако една от вашпте кокошки влезе в курннка, от кого зависи тя да излйзе на другия ден от курника? — От вас зависи. Ако ние прЬз вечерьта сте се обърнали към Бога, и сте научили един велик закон, да не яч,ете кокошки, вашата кокошка на другия ден ще бжде жива Тя ще каже: „Моят господар се е разкаял, и аз мога да жпвЪя свободно". Следователно и ние можем да жнвЪем вободно. Но кога? Питам ви: господнрьт, който жпвйе вжтр в вас, разкаял ли сее? Ами, ко гато този ваш госнодар каже: аз ще му счупя главата, да ме познае кой съм — какъв е този госнодар? Значи, вие имате госнодар на главата си, той ви зановЪдва, и вие сте негов слуга. Ще кажете: аз живЪя но Бога, аз мога да бжда свободен. Не, нри такъв господар вие сте толкова свободен, колкото сж свободни и ваши1"Ь кокошки в курника. Този господар ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажеш и после ще кажеш; такива сж условията на земята. Да, при такъв господар, такива сж и условията. Питам тогава: колко господари имате вие?—Двама господари. Единият живЪе в главата ви. а другият — в стомаха. Главата и стомахът еж седалища на тия господари. Това сж тЪхнпгЬ дворци. както ги наричат тук на земята- Дворецът на земния човЬкъ е стомахът, и по нЪкой пжт той става голЪмичък, разширява се. Щомъ този господар почне да управлява нЪкждЪ, познава се. Кокошките крЪкат, агънцата блЪят, жената плаче, дЬцата — сжщо, всички се разбЬгват, Госбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всЪки е турен на нарила. И онзи мжж като си дойде, погледне от високо, пита жена си: как е ястието днес? — Много хубаво. И гледашъ, тази жрица, по цЪл ден седи в кухнята. НЪкой пжт ние обвиняваме женит!:, че говорят. Не сж виновни женит. И мжжет говорят. Всинца готвят. Въпросътъ требва да се слага принципално. На какво готвят?—На огъи. Културата в свЪта ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато почнем да готвим без тенджерп. Има ли тенджери, има ли паници, вплици, ножове, вжглища, огнища, това-онова, ще имаме култтра като днешната. Аз искам да ме разберете чисто духовно ТЪзп н^ща сж символи само. Вие може да нямате тенджери в кжотата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като нЪкои цигани, и пак тенджерите да сж в ума ви. Аз съм гдедал нЪкоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхпе и си каже: е. н4мам си нито тенджера, 1лт- то огннще! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, ВИЛИЦИ, ЛЪЖИЦИ И К'Г, продължение на 20 години толкова .много н1;ща си набавя, че едва еъ няколко коли може да ги пренесе. По този начин хората прогресират, прогресират и най-осл/Ь клзват: наредихме се. вече. Да, кжщати си наредиха, но умът си разредиха, сърцето си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат в кжщи, мир обаче нЪмат. Нъкои хора вгЬрват, че като се помолятъ на Бо/а, Госиод изведнъж ще им даде мир. Не е ли смешно положението, да затворя н4кой пжт кепенците на прозорците си и да се моля да дойде светлината? Не, светлината всекога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо в света, което не се вика, не се купува. То е светлината. Има едно нещо в света, което не се придобива. То е любовта Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовьта е в основата на живота. И малката Любов, и големата Любов, която влиза в сърцето, еднакво действуват. Вие сега чакате да дойде големата Любов, да дойде Христос, че с своята слава да обгърне свгЬта. Никога! Питам туй положение в4р- но ли е? То е вЪрпо само но отношение на онази пжика, която се развива вжтр в дървото. Когато пжпката е готова да цъвне, светлината ще се прояви, но това е един процес на расгене. Ако тази ихпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъвне или не, светлината, и въ двата случая, е една и сжща. Значи Боп>, в своето проявление, в своята Любов и сега, и въ мнпалото, и в бждащето е един и сжщ. В Него нЪма еднообразие И стремежът на този Госиод, па Когото служим, е да ни нанрави всички щастливи. Защо? — Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж, Той нЪкой пжт ни нричинява най-голЯмит нещастия, за да ни причини щастие. Заприм4р, нЪкой пжт ние сме- щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: аз не сьм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося такъв голЪм товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, „ който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми б4ше леко на рхката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми б^ше тежко на ржката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че нае не можем да избегнемъ известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна стомна. — Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той требва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бждете безплодни хора. До сега аз не съм срешнал некой човек, да каже: аз се много радвам, че пострадах. Всички казват: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат? Е, много лесно. Вие, като ученици, требва да разглеждате нещата разумно. Казвате: вижте онзи, човек там, как си е поправил положението! Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Каква съотношения има между онзи, който е ноставен пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо место, а лнзи, който е пръв министър на България, заема последно место. По отношение на хората пъкъ това е обрат¬но. Питамо сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? — Божието. Туй е теоритически, не щомъ дойде до практическия животъ, вие не вяр¬вате въ това учение. Я ми кажете, коя жена отъ васъ е благодарна отъ лошия мжжъ, който и е да- денъ? Или кой мжжъ е благодаренъ отъ лошата жена, която му е дадена? Че сж лоши, това е нЪ- що относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго пе. Азъ зная жени, които вс!жа ве- черъ се каратъ съ мжжете си, но такава жена, като отиде ири своя любовкикъ, да ги видите, какъ си гугуцатъ! Азъ зная мжже, които като се върнатъ при жените си, постоянно се каратъ съ тЪхъ, но като отидатъ при любовниците си, да ги* видите какъ си гугуцатъ! Защо ставатъ тия неща? Този мжжъ пе беше за тази жена, и тази жена не е за този мжжъ, обаче майката и бащата на¬караха този мжжъ да вземе тяхната джщеря, или тЪхниятъ синъ да вземе тази дъщеря. ОлЪдоватено, тЯ съпоставятъ нещата тъй, както Богъ не ги е съпоставилъ. Имаме две разумни сжщестиа, които не сж съпоставени правилно. Ходя азъ, значи след-- ствпето върви с^едъ причината. Сега за мене не е важно да изнася м г» вашите неджзи. Целиятъ светъ, цЬлиятъ нашъ духовент. животъ е нотоиенъ въ тия неджзи. Азъ ви наблю- давамъ, и гледамъ по нйкой пжть, като направя едно предложение, вие казвате: е, това н%що само тъй се говори. Учительтъ иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божествсниятъ животъ требва да се приложи абсо¬лютно, н1зма никакво извинение, нито за мене, нито за васъ. Който го приложи, Любовьта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовьта не може да дойде у него и н4ма да му се даде никаква сила. Има едно сжщество въ евЪта, което не може да се подкупи съ нищо. Това сжщество е Богъ. Него можемъ да го подкупимъ само по единъ начпнъ. — Когато сме разумни и добри. Ко¬гато можемъ абсолютно да изпълнимъ Неговата воля, Той е готовъ да наирави всичко заради насъ, но изгубимъ ли това, ние изгубваме всичкото Не¬гово благоволение. Не сме тъй силни да обърнемъ волята Божия въ обратна иосока. Всички вие сте ученици, подвизавате се, всич¬ки сте кандидати за небето. Но ако ви попитатъ, . какъвъ е смисълътъ на живота, ще кажете да ста- немъ безсмъртни, да бждемъ граждани на царство¬то Божие. Е, питамъ: какво изисква сега Богъ отъ яасъ? Ще кажете: не знаемъ. Приложили ли сте туй, което Богъ изисква отъ насъ? НЪкой ще ка¬же: азъ зная. Можешъ ли да лнаешъ туй, което никога не еи опиталъ? Ако азъ нося въ джоба си захарь, но никога не съмъ я опиталъ, ще зная ли какво нЪщо е захарьта? Е, какво нещо е захарь¬та? Бръкна въ джоба си, кажа: ето на! Ами ти опиталъ ли си я? Не ми требва да я опитвамъ, азъ я имамъ въ джоба си. Е, какво нещо е до-бродетельта? — Бръкни въ джоба ми. Джобовете на сегашния светъ сж пълни съ добродетели, п като ги бутнешъ, изваждатъ ги. Не, не, въ моя джобъ вие не може да намерите нито една бучка захарь, но като дойдете въ моя домъ, ако сте жадни, като ви дамъ една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе нема да видите захарьта. Всичката моя захарь е потопена въ водата. Ние не можеаъ да туримъ добродетель¬та въ джоба си. Ни, не можете да я турите въ джоба си, нито може да я отделите отъ живота си. Добродетельта е непреривно свър¬зана с ъ самия животъ, не може да се отде¬ли отъ нзго. Ако пекой иска да отдели доброде-тельта отъ живота, той що си причини най-голе- мото нещастие. Некой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте единъ вашъ приятель, дайте му да пие малко отъ вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволенъ, рад¬вайте се на това, че вашата добродЪтель е вжтрЪ въ вашия животъ. Да определя мисъльта си по- конкретно. Питамъ сега: кое положение е по добро? Дойдешъ у дома, нагостя те, и сл4дъ като те на- гостя, да кажа въ себч си: е, да си отиде този човекъ, не го пскамъ повече. Или като ми дой¬дешъ на гости и те нагостя добре, да ти кажа; радвамъ се, че дойде. Какъ сж децата, жената? А пе слЪдъ като разбогатЪете да ви кажа: рад¬вамъ се, чн дойдохте, приятно ми е. Защо? За¬щото като сте разбогатели, има какво да взема отъ васъ. Не, въ истинската добродЪ^ель и Божия Лю¬бовь, като дойдешъ при мене, азъ требва да ио- чувствувамъ една радость и да си кажа: благодаря, че тозп прпятель ми дойде днесъ на гости. Да чувствуваме, че посещението на единъ лой при- ятель е посещение отъ Бога. Това е истинското пожелание, което требва да храня къмъ всеки едного отъ васъ. Не да ви казвамъ въ очитЪ, че се много радвамъ, за дето дойдохте въ кжщата ми, но като излезете отъ моя домъ, да съ обърна къмъ Бога и да благодаря, а вие да почувству¬вате единъ вжтрйшенъ мпръ, една дълбока ра- досгь Тъй да почувствувате това посещение, като че Богъ ви е носбтилъ. Защо? — Защото моите отношения къмъ Бога сж правилни, и отношенията ка Бога между насъ сж правилни. Азъ съмъ забе- л4залъ, дойде не кой да ме носЬти, но некога не- мамъ физическа възможность да го приема, на зе¬мята сме, и той като си излезе, остава недоволепъ, махне така съ ржка. Той требва да си каже: азъ съмъ иного доволенъ, благодаря на Господа, че Учительтъ днесъ не ме прие. Амп защо сте недо¬волни? Мислите ли, че ако азъ излаза при васъ, мога да ви дамъ това което искате? И безъ да излЪза при васъ, пакъ мога да ви дамъ това. което искате. Ами че азъ имамъ копчета. Бутна едно копче, и почва да тече отъ него. Требва ли да ви дамъ чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия отъ тази вода? Не само една чаша, ио и хиляди чаши можете да пиете. Щомъ сте дошли до таза чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щомъ пиете азъ ще кажа: тия ученици сж много умни, и Госиодъ бла¬говоли къмъ т4хъ. Това е външната страна на живота. И зада¬чата въ живота ни е да бждемъ доволни въ да- 2"нля момептъ, и като се обърнемъ къмъ Господа, да кажемъ: Господи, ние сме благодарни отъ всичко. Тона е цЪльта ми, къмъ която искамъ да насоча ума ви. Това и правилната философия, която раз¬решава всички въпроси. Ти са търговецъ, взгубилъ си нЬщо. Благодари за тона. Туй, които си загу- билъ, то не е загубено, то е една печалба. Да ка¬жемъ, че ти си жена. Мжжъ ти не те приема до¬бре нагрубява те. Че това е едно добро положе¬ние Ами че какъ! Той ти казва: ти целнятъ день ходишъ, кадето требва и пе требва, )бякаляшъ тукъ-тамъ. Защо не се връщашъ дома см.? Защо хойкатъ толкова? Ти ще му кажешъ; какъ см Ьешъ да ми казвашъ така? Ами че неко си казва какво¬то иска! Ти се сири и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Госнодъ днесъ чрезъ устата на моя възлюбенъ. Азъ казвамъ така: има възлю¬бени, които вършатъ волята Божия. Има възлю¬бени, които не вършатъ волята Божия. Има въз¬любени, които сж добри и разумни. Има възлюбени, които не сж добри и разумни. Ако твоятъ възлю¬бенъ е разуменъ, той нема да ти каже, защо хо¬дишъ да хойкашх, но ще ти каже: азъ се безно- кояхъ за тебе, обаче като те видехь, уснокоихъ ■се и се радвамъ много, че се върна въ кжщи. Жената — сжщо. Докато мжжътъ го нйма, тя дига шумъ, но като сп дойде, казва: много се радвамъ, че дойде; б^хъ започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече. Гледамъ н'Ькои критикуватъ, казватъ: тия уче¬ници не живЬятъ ио Бога. Я ми кажете, какъвъ е вашиятъ идеалъ! Азъ ви казвамъ: има само единъ начинъ за живеене по Бога. Като видя единъ уче- нпкъ, да ми стане тъй приятно! Не сж погрЪшкитЪ, които трЪбва да видя въ него. НЪма какво да го подозирамъ. Всеки ученикъ си има една слаба стра¬на. Некой върви бавно, като охлювъ. Требва ли да го осжждам;ь? Ще го погаля, ще му кажа: н4ма нищо. Той ще ми каже: сега азъ съмъ като охлювъ, имамъ врЪпятствия, ржц-Ь нбмамъ, крака нЪмамъ, но очите ми сж високо. Единъ день, когато ми пзрастнатъ ржцЪтЪ и краката, ти ще видишъ ка¬къвъ ученикъ може да стапе отъ мене! Сега да приведа този символъ. Когато единъ ученикъ раз¬бере Правдата въ абсолютната смисъль, неговите ржце сж израснали вече. Когато единъ уч"нпкь разбере Добродетельта въ абсолютната смисъль, неговите крака сж израсналп вече, и той може да ходи Това значи да инашъ ржце и крака, и съ гЬхъ да разрЪшавашъ въпросите. Сега ти сп тъ- женъ, животътъ ти се обезсмислила. Ами защо? Богъ е Любовь Светътъ е иъленъ съ благородни сърца. Не мислете, че само грешници има въ све- та! Добрите хора въ света нреобладаватъ, т'Ь госиодарствуватъ, но не се нроявяватъ. Сега н^кои казватъ: светътъ е станалъ логаъ. Не, лошите хора, въ сравнение съ добрите, сж по малко, но понеже те се нроявяватъ, то се виждатъ навсекжде и техната миризма се разнася навсекжде. Добрите хора господствуватъ въ света. Знаете ли това? Сега на васъ требва да ви държа цела проповедь, да ви доказвамъ, че сте добри. Некой казва: азъ съмъ толкова добъръ! Не. не казвай тъй. но кажи: Богъ, който живее въ мене е добъръ и добродетеленъ. Единъ плодъ, които е ночналъ да зрее на слън¬чевата светлина, не може да бжде лошъ. Една душа, въ която Богъ изпраща своята светлина, не може да бжде лоша. Сега, ние се намираме въ съборните дни. Вс/Ька година имаме съборъ. Какво нещо е събо- рътъ? Съборътъ може да го правятъ добрите и разумните души. Когато си събератъ лоши хора съборъ има ли? — Нема съборъ. Онези, които жи- веятъ въ Любовьта, може да наиравятъ съборъ. Онези, които живеятъ въ Мждростьта, може да нанравятъ съборъ. ОнЯзи, които живЪятъ въ Исти¬ната, може да нанравятъ съборъ. ои&зи, които жи- нЪягь въ Правдата, може да нанравятъ съборъ ОнЪзп, които жив-Ьятъ въ Добродетельта, може да нанр вятъ съборъ. А онЪзи, които не живЪятъ въ тия добродетели, за тЪхъ никакъвъ съборъ не сх- вхадлулва. \п.«»\ъ жиа^иъ въ закона на Любовьта, пие сме. на съборъ. &дш\ъ день Вогъ ще. «и изведе отъ този ев'Ьтъ и ще ви запознае съ онйзи братя, които вие не знаете. Н4кой пжть искате да знаете, ка¬кво пЪщо е небето. 1'уй считате за идеалъ. По-старали ли сте се да видите, какво нЪщо е небето, дали е мЪсто или състояние? Небето е общепие на разумни сжщества, които живЪятъ въ единение, които се радватъ единъ на другъ. и които не мо- гатъ единъ безъ другъ. Всички жив4ятъ за едного, и единъ жпвЪе за всички. Понеже т4 сж толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на не¬бето е най-красивата, и тяхното състояние е но възможность най-идеалното, което може да сжще- ств\ва. Общение на разумпи души! НЪма да правя никакви изводи да ви доказвамъ, че сте добри. Азъ зная, ч<- всинца - сте добри, но не сте проя¬ви. и своята добродЬтель. Всинца сте, разумпи, но не сте проявили своя 1а разумность. Вие чакате, като онези деца, по настроение, и казвате: ако имамъ настроение, ще го нанравя, Волътъ казва: „Азъ ще ора па господаря си когато ме бодне съ остенъ". Това значи настроение, но то не е законъ на свободата. Кие трЪбва да правимъ доброто безъ настроение. Та, днесъ сме събрани за какво? Азъ диесъ ви събрахъ само за едно нравило. То е. първото и иай-важното правило. Когато ви дойде едииъ братъ или една сестра въ кжщи, които и да сж те, като си изл/Ьзатъ, да обърнете очите си на¬горе къмъ Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този братъ или тази сестра. Този день, неделниятъ, ви събрахъ само за това правило. НЬма по красиво правило отъ него! У васъ има особ па философия. Като ви дой¬де н^кой братъ, вие казвате: този братъ е до¬шълъ за парп при мене. Вие зте чудни! За нари дошълъ! Ами, ако онзи апашъ дойде въ кжщата ти съ своя револверъ и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: сла¬ва Богу, че съ малко се разправихъ. Е, този братъ дошълъ безъ револверъ и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде съ револверъ или безъ такъвъ? Не, въ закона на посещението най-първо има следното нещо: ако единъ братъ е дошълъ по волята Божия, той н^ма да вземе нищо, той ше даде нещо. Който посеща-ва той требва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щомъ посетя единъ домъ, требва да внеса нещо. Отивамъ ли да взема нещо, това не е посещение. Щомъ слънцето изгрева и ни посе¬щава, какво ирави то?—Дава ни своята светлина и не взима нищо. Днесъ пскамъ да направите едно иосещение по новото правило, безъ никакво изключение. Обе¬зателно ще го направите, но не ви заповедвамъ. Азъ ви казвамъ сега какъ да направите посеще¬нието — съ две вериги и съ товаръ, или безъ ве¬риги, но съ товаръ, или безъ вериги и безъ то¬варъ. Може да изберете едно отъ трите положения. Азъ всекога нредпочнталъ бозъ вериги и безъ товаръ. Та, казвамъ: отъ невидимия светъ, отъ Божествения светъ днесъ има издадена една за- поведь до учениците: да направите едно посеще¬ние безъ вериги и безъ товаръ. Този день ще отивете само на едно место, а не на две. На ед¬ното отъ васъ ще направите едно посещение. Сега ложе да кажете: Какво иска да каже Учительгь. Спм- волпчески ли говори, какъ да Го разберемъ?—11 буквално, н символически, и ио смисъль. Що по¬сетите днесъ никого — нищо повече, Е, предста¬вете си сега, че ще направите едно носещите, или пъкъ на васъ ви нанравятъ идно носЬщеиие. Като дойде този ириятель ири тебе, ти ще излЬ- зешъ и ще си кажешъ: защо е дошълъ? Не. той ще остави н^що у васъ, и при това най-хубавото. Ще направите туй. което не сте правили до сега. Ще занесете най-хуб;чюто н^що, което имате. Ако имашъ само една ябълка, нея можешъ да занесешъ, но най-хубавата. И тъй. днесъ ще направите най-малкия опитъ. Ще направите едно носЬщение, дбто обичате, дЬто се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви иопитамъ за посещението, което сте напра¬вили. КждЬто искате зьоже да отидете, било между приятели или вчншни, но носЬщение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, заприм^ръ, да я носЬтятъ 10 дру¬ги сестри. КждЬто отидете, за този день вие ще бждете пръвъ и послйденъ въ този домъ. Ще гле¬дате слЯдъ васъ да не дойде нЪкой другъ да развали работата, Не, вие ще бждете иръвъ и по- следенъ. Като си отидете, ще гледате работата вя да е завършена и за васъ, н за вашия братъ или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи сж приятните задачи въ света. Тия трудности сж отзадъ, не сж отпредъ. Те ще вр тласкатъ. Това е едно налегане. Ще имате на- легане отзадъ, и колкото налегането е ио-голЬмо, толкови и движепието е по големо, и обратно. Раз-брахте ли правилото? Туй е свещено нравило Ние сме вече въ втората половина на годи¬ната. Правилата, които ще ви се даватъ за въ бждеще, ще бждатъ отъ другъ характеръ. И тъй, ще започнемъ отъ туй свещено нравило, съ туй посещение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пъкъ, ще си кажете* какъ го наиравихъ? Не се смущавайте! Като из¬лезете отъ единъ домъ, дето сте направали посе¬щението, не мислете какъ сте го направили. Следъ залезъ слънце, когато блеспатъ всички наши лампи по градовете, ще могатъ ли да се сравнятъ съ слънчевата светлина? Не, това сж само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посЬтите, е била тжжна, скръбна, животътъ й се безсмислилъ, и следъ като направите посещението тя се зарадва, и като дойде друга нЪкоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радость, миръ, той е първ ятъ. А този, който ..тнема ра- достьа, мира, той е послйдниятъ, който е дошълъ. Първиятъ требва да донеса радость, миръ отъ Бо¬жествения светъ. И тъй тези посещения ставатъ. Ако днесъ се отворятъ така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си. Сега, коя е моята скрита мисъль, защо ви карамъ да направите това посещение? Азъ ви ка- рамъ да направите този опитъ, защото днесъ от¬горе ще ви посЬтятъ. Тия които дойдатъ отгоре да ви посетятъ, ще ви кажатъ: моля искаме да ни придружите да посбтимъ поне единъ домъ, да видимъ какъ жив4ятъ хората тукъ на земята! Ако направите това посещение, то ще бжде Божествено защото само когато Богъ присжтствува може да направите посещението. Човекъ не може да върши некое добро дело, ако Богъ не прис&тствува въ него. Проявата на всека добродетель, проявата на Бсека М&дрость, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действува въ насъ. И ко¬гато Той действува, пие требва да се радваме, че Той е започналъ своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото нема по- голема сила отъ Него. И тъй, сега да ви кажа: тия приятели — екскурзианти отъ невидимия свЪтъ ще дойдатъ, ще нанравятъ едно посещение, и като се върнатъ на- задъ, нека иматъ едно добро възпоменание за васъ. Т4 помнятъ, и много нЪща помнятъ. Като дойдатъ единъ пжть, т4 ще дойдатъ и втори, и трети нжть. Като дойдатъ, т4 носятъ много хубави яЪща съ себе си. Писанието казва: „ДЪто е духътъ, тамъ е и свободата". И тъп, за васъ е иотрЪбна една вжтр'Ьшна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е по-^ ложение на двоумение, дали съмъ въ правия пжть или не. дали ще бжда спасенъ или не. Всичко това е надане — ставане, падане — ставане. Такъвъ е животътъ, но има нЪщо по-хубаво и по-красиво въ свЯта. Единъ день ще видите, какво яйщо .е Бо¬жието лице, къмъ което ангелите отиравятъ по¬гледите си. Виждали ли сте онова лице, на което ех написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, отъ която изтича всич¬кото щастие, всичкото Блаженство въ свЪта? Ако единъ день бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали съ лице къмъ земята и бихте ка¬зали: Госноди, ние не извършихме Твоята воля.