Разлика между версии на „Прояви на съзнанието“

Версия от 01:02, 11 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Допирни точки в природата, том 1

ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО

Пг — /йг — /еп. Таи —Ь1 —аитеп.

Размишление.

Чете се резюме от темата „Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата му степен".

Представете си, че имате три съзнания: съзнанията А, В и С. Те са произлезли едно от друго. От съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи, съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В — през периода на лятото, а съзнанието С — през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Запример от съзнанието А може да се определи какви са били условията и материалите, които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало като в архива. Щом разрови тази архива, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности.

Съвременните хора живеят в света на промените. Запример, някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помагате на човечеството. На другия ден обаче, всичко това изчезва; вие падате духом и казвате: Не струва да живее човек за другите. Всеки трябва да мисли за себе си. Питам: на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В първия случай вашето съзнание е минало през пролетта на живота ви; значи, вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживявали състояние, подобно на есента на вашия живот. Какво е отношението между тези две съзнания А и С? Ако дадете тази задача на един математик или механик, те лесно ще я решат. Запример, един трен се движи с известна бързина. Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела. Как ще усилите бързината на движението на съзнанието? Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава — ще увеличите въглищата, ще усилите огъня. Когато става въпрос за съзнанието, отде ще вземете огън, въглища?

Запример пътувате през съзнанието О, при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представлява зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разположение на духа. Краката и ръцете ви са измръзнали, треперите от студ. Влизате в стаята при майка си, гледате час по-скоро да се стоплите, а тя иска да й разкажете де сте били, какво сте правили. Можете ли в такова състояние да говорите? Вие трябва да вземете снега, да натъркате измръзналите си ръце и крака и след това да говорите с майка си. Ще каже някой: Защо не измиете краката си с гореща вода, а ги търкате със сняг? Вие знаете пословицата: „Клин клин избива". Или: злото със зло се лекува. Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действа бързо. Иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието О, т.е. в зимата на своя живот. Следователно според философията, която е изработил за живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания А, В, С и О, и тогава животът за него ще бъде или ад, или рай. Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно или неблагоприятно върху човека. 12. Допирннте точки в природата 1 "7"7 Да допуснем, че съзнанието А представлява възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като се ту отдалеча¬ва, ту приближава към него. Когато се прибли¬жава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състо¬яние, казваме, че то се отдалечава от своя цен¬тър, вследствие на което приема по-малко енер¬гия. Щом приема по-малко енергия, и движение¬то му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съз-нанието С — във възходящо или низходящо? Разсъждавайте свободно, без да се страхувате, че можете да направите някаква грешка. И да направите някаква грешка, това е естествено, ня-ма защо да се смущавате. Допуснете, че съзна-нието В представлява земята, а съзнанието С — месечината, която се движи около земята. При това, допуснете, че съзнанието В е във възходя¬що състояние. Определете тогава в какво състо¬яние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като се ту приближава, ту отдалечава от него. Това можете математически да изчисли¬те и ще видите дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и низ-ходящо състояние на съзнанието, имаме пред¬вид добрите и лошите разположения на духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнание¬то. Когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се на¬мира в низходящо състояние на съзнанието си.  Какво трябва да направи човек, за да внесе рав-новесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да изле-кувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. С какво се лекува жаж-дата? С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзна-нието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо със¬тояние. Представете си, че сте скръбни. Как ще превърнете скръбта си в радост или най-малко¬то, как ще се освободите от скръбта? (— Ще се молим.) — Представете си, че не знаете да се молите. (— Ще плачем.) — Не можете и да пла¬чете. (— Ще пеем.) — Не сте певец, не знаете да пеете. (— Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме. По този начин ще трансформираме състоянието си.) — Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава ни¬що друго, освен да търпите. Това търпение се налага от самия живот. Чрез търпението човек придобива свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно: само свободният чо¬век може да търпи. Свобода и търпение вървят паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума. Кога¬то не мисли, не разсъждава, човек изпада в не¬воля и тогава минава за глупав. Той носи и страдания, и мъчнотии, но по неволя. Неволята подразбира безволие. т Казваме, че от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от него — съзнанието С. Следо-вателно, като се натъкне на някаква проява на съзнанието си, човек трябва да знае коя е пър-вичната причина за тази проява. Запример, ня¬кой иска да стане учен. Той трябва да знае коя е подбудителната причина, която е събудила в не-говото съзнание идеята да стане учен. Тази идея работи в съзнанието на този човек, но той тряб¬ва да потърси подбудителната причина, която го заставя да учи. Човек може да учи по две причини: или с цел да се препитава със знанието си, или да се облагородява, да се повдига. В та¬къв случай първият подтик към ученето ще бъде низходящ, а вторият — възходящ. Следовател¬но, щом дойдем до съзнанието, ние се натъква¬ме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки: възходяща и низ¬ходяща. Този закон се изразява графически с правата СО: С О.  Значи, всеки, кой-то иска да подобри положението си, той непременно трябва да се иоляризира, да раздели своите стре¬межи, т.е. да ги пос¬тави в две противо¬положни посоки. Щом имате две про-

о с Фиг. тивоположни посоки на движение, вие лесно можете да на-мерите между тях третата — правата посока. Щом е дадена посоката на движение на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка. Как можете да направите това?  Геометрията дава следния прост начин: взимате правата СО, която представя движението на точките С и О в противоположни посоки. След това от точките С и О с пергел описвате дъги. От точката, в която дъгите се пресичат, спущате перпендикуляр откъм правата СО. Този перпен-дикуляр показва посоката на движението на точката О. Щом съзнанието се поляризира, чо¬век намира правата посока на движението си. Тази посока е перпендикулярът, спуснат от да¬дена точка вън от някоя права. Когато се поля¬ризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща светлина по всич¬ки посоки, във всички направления. При това положение съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало, на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разби¬ра закона, той ще намери неподвижна¬та точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнание¬то на човека тази точка е напълно ус¬тойчива, тя не се влияе от нищо. Тя е с о о точката О на права- фиг 2 та СО. Като дойдете

до тази точка, вие ще се върнете назад до точка ш, по-горе от коя¬то не можете да отидете. От точка т енергията върви но две посоки: щС и тО. Така се движи часовниковото махало, като описва около себе си полукръгове. Като дойдете в точка С на съз-нанието, вие мислите, че сте разрешили някой въпрос. Обаче, оттук се качвате в точка т; щом поседите малко в тази точка, слизате в точка О. И тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С. Така се само- излъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въп-рос, на другия ден виждате, че не сте го разре-шили. По този начин се създават ред философс¬ки системи, които наричаме „философски разсъждения на махалото". Всяка такава систе¬ма разрешава въпросите едностранчиво, вляво или вдясно; в края на краищата виждате, че ни¬то едното, нито другото разрешение е абсолют¬но. Тъкмо сте слезли в точка С, наляво, и казва¬те: Това разрешение не е право. Качите се горе, но скоро слезете в точка О и каз¬вате: И това раз¬решение не е право. Така се люлее съзнание¬то от О до С и обратно, докато дойдете най-пос¬ле до точка О, устойчивата точ¬ка на съзнание¬то, отдето пак се изкачвате наго¬ре, към точка т. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви нап¬ред, разширява се и пръска светлина в пътя на човека. т

Фиг. 3

Фиг. 4 И тъй, махалото то (фиг. 2) ще се люлее най- 182 много до точките С и Б, по правите линии шС и тО и образува триъгълник СтО. Правите гпС и тБ представят крайния предел на възможности¬те за реализиране на дадено желание или за раз-решаване на известен въпрос. Като дойде до то¬зи краен предел, човек излиза от тези възмож¬ности и навлиза в нови. От точките С и т на правата Ст с помощта на пергел се описват дъ¬ги и от пресечната точка на дъгите се спуща перпендикуляр към правата Ст. Образуваният перпендикуляр пЕ представя махало, което има възможност да се движи до своите крайни пре-дели, наляво и надясно, по линиите пС и пш. И при това движение на махалото въпросите оста¬ват пак неразрешени. Обаче човешкото съзнание не може да стои на едно място. Стъпка по стъп¬ка то се движи и излиза от старото си положение. От точките т и О (фиг. 3) пак ще опишете дъги и ще спуснете перпенди¬куляр към правата тО, а именно — перпендикулярът пц. И в този слу¬чай перпендикуля¬рът пц представя махало, по което съзнанието на човека се движи до своите крайни предели шп1 и п1с1. Най-после от точките С и О на правата СО пак описваме дъги, от пресечната точка на които спущаме перпендикуляр Ог; по този перпендикуляр, който служи като махало, се движи съзнанието на човека но нравите СО и ОО, като образува и в този случай триъгълник СОО, равен на другите два, както и на триъгъл¬ника СтО, с който се намира в обратно поло¬жение, с върха надолу. При това движение на съзнанието ние имаме три неиодвижни, устойчи¬ви точки, в които въпросите могат да се разре¬шават. Обаче мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигура трета представя създаването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слиза¬нето и възлизането на човешкия дух. Тази фигу¬ра се нарича „Соломонов знак". От центъра А може да се опише окръжност; тя представя го¬лямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме ми¬наването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръх- съзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание.  Как ще разберете мисълта, че трябва да се движите в посока перпендикулярна на своите желания? Представете си, че някой обича да пие, да пиянства. Това желание влече човека надолу, към центъра на земята. Какво трябва да напра¬ви този човек? Той трябва да тръгне в обратна посока на своето желание, а именно, в перпен-дикулярна посока нагоре, към центъра на слън-цето. Той трябва да върви нагоре без никакъв компромис, без никакво отклонение. Най-мал¬кото отклонение от перпендикуляра ще го завле¬че надолу. Като каже категорично в себе си, че няма вече да пие, той започва да се качва по перпендикуляра. Ако започне да отстъпва в себе си и каже, че ще пие само две-три глътки или най-много една чаша, този човек е пропаднал вече. Щом се зарече веднъж да не пие, никак не трябва да пие. Една глътка, една чаша или едно кило вино, то е едно и също нещо. Този е начи¬нът, по който човек може да се освободи от ня¬какъв недостатък в себе си. Щом реши да не прави нещо, той трябва да бъде категоричен — никакво отстъпление от взетото решение. Който иска да стане силен, той трябва да се откаже из¬веднъж от някой свой недостатък и да постоянс¬тва в решението си. Щом може да прояви воля, това показва, че човек може да мисли. Който иска да знае дали може правилно да мисли, не¬ка се опита да се откаже от някой голям недос¬татък в себе си. Ако може да преодолее този не¬достатък, това показва, че той мисли. Затова именно недостатъците трябва да се използват по най-разумен и правилен начин. Чрез тях ще ка¬лите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто и характер да са — физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас. Следователно само вие можете най-лесно да се справите с тях. Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва да се ползвате. Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата. Зап-ример, започваш да броиш от 1 до 10, казваш: 1, 2, 3, 6, 9... — сбъркаш. Щом направиш пог¬решка, не остава нищо друго, освен да заличиш погрешката и да започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... — пак направиш погрешка. Ще заличиш пог-решката и ще продължиш да пишеш. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причините — защо, за какво е сгрешил. Който разбира закона, той лесно изправя пог-решката си. Когато пише или когато брои, чо¬век лесно може да прави погрешки. Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за да сгреши. Ако иска да не греши, той трябва да бъде съсредоточен в работата си и да изучава силите, които действат при написване на всяка буква или на всяко число. Представете си, че трябва да напишете число¬то 1, единица. Силите, които взимат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи, единицата определя посо¬ката на силите. Когато искате да напишете чис¬лото 2, двойката, въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг (О), който предста¬вя пътят на човешкото съзнание, което, наместо

Фиг. 5

да се движи в орби-тата си, се развива навън, първо по по¬сока с, а после слиза надолу, по посока е. Причината за това е, че друг някакъв цен¬тър е повлиял на чо-вешкото съзнание и го е заставил да из¬мени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра „е" се изменя, защо¬то иде друго, по-силно влияние, от центъра с1, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от пър¬вия. След това иде влиянието на центъра ш, а най-после иде влиянието на центъра к, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следова-телно, всяко съзнание, което минава през двой-ката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представят 12-те зодиа-ци. Събрани заедно, те дават числото три. Кога¬то съзнанието на човека минава през 12-те зоди¬аци, те оказват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй щото, когато изучавате числата, вие мо-жете да изучавате всяко число поотделно, а мо-жете да ги изучавате и колективно, в техните об¬щи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, енергии, които действат върху съзнани¬ето на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога". Следователно стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание. Сега, на вас остава да разсъждавате, да мисли-те върху недоизказаните въпроси. За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божестве¬ното съзнание в човешката душа". Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддър-жа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизмен¬но, което поддържа равновесието на вашето съз¬нание. Това се дължи на онзи лъч от Божествено¬то съзнание, който прониква в душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положи-телната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви н^усне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безиз-ходно положение и не знаете как да разрешите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете та-ка, успокойте се. Няма да мине много време и за-дачата сама по себе си ще се разреши. Следова-телно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъз-нанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка, именно, вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка, вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. Животът на земята е живот на постоянни промени. Свещено нещо е връзката ви с Великото Бо-жествено начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Ни¬то вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите поло¬жения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете да излезете от лабиринта на вашия живот. Скъса ли се връзката, вие оставате в този лабиринт, докато дойде някой и ви помогне отно¬во да я възстановите. Страшно нещо е човек да се оплете в конците на материята! Единствена тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят. Като знаете това, ни-кога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. Някои счи-тат за голямо изкуство да развържат този конец, да се освободят от тази връзка. Не, докато живее-те в лабиринта на материята, не късайте конеца! Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно положи-телната вяра, за която говорим, подразбира съз-нателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и нас. Сега всички заедно ще направим следното уп-ражнение. Ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутрин-та и мислено ще направим разходка до Зорница¬та, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пъ-тешествието, ще се върнем отново на земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет де¬ня, а след това, когато сте неразположени. Доб¬ре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от десет часа нататък. Легнете ли си по-рано от десет часа, не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет мину¬ти. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствувате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на не-щата, да го нравите механически. Всяка механи-ческа работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Лабиринтът, за който ви говорих, представ¬лява гъста материя, в която всеки може да по¬падне. За да преодолеете мъчнотиите, които сре¬щате в гъстата материя, вие трябва да се полз¬вате от методите, представени чрез триъгълниците на фиг. 3. Там са показани мето¬ди, чрез които човек може да отправя ума, сър¬цето и волята си към Първичния център, от кой¬то е излязъл. Значи, стремежът на човека, на ця¬лото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание. Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. — Мно¬го просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по- реално нещо от тази връзка. Тя никога не се про-меня и нищо в света не е в състояние да я разкъ¬са. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е чо¬век да отправи погледа си към изгряващото слън¬це, за да разсее облаците, събрани в неговото съз¬нание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хори¬зонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в не¬го повече светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това мо¬ментално изчезва: той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. - Предоставете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съ-ществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче, при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъпле-нието и срещате онзи, когото сте убили. Тази сре-ща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживя-вате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги понесете с търпение, защото знаете, че при-чината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте при-чинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в не-видимия свят, вие сте на земята. Тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на земята, вие сте в невидимия свят, пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на земята, но вие сте някъде в Америка, а той — на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви по¬могне. Вашият кредитор пита: Готов ли си да плащаш? Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изп-латите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъче¬ния и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта да му помогне правил¬но да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страда¬ние има свои далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на фи-зическия свят, но може да се изрази и в астрал- ния, или в менталния свят, т.е. в света на чувства¬ та и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви наме-ри и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни по-ложения. Това са добрите случаи във вашия жи-вот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли на времето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоя¬ва да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, кое¬то някога сте му направили. И двамата са еднак¬во силни; те се хващат за раменете и започват да се борят. Вие оставате между тях. В дадения слу¬чай вие не трябва да взимате участие в тяхната борба. Ще седите настрана и ще се молите. Те са¬ми ще се разправят. Как се явяват споровете в света? Представете си две братчета А и В, които си играят тихо,

Фиг. 6 193 мирно, братски се разбират. По едно време някой им подхвърли една ябълка С (фиг. 6). Те се спущат към ябълката и започват да я теглят: едното тегли и другото тег¬ли — започват да се борят кое от тях да вземе ябълката. В тази борба се обра¬зува един четириъ- 13. Допирните точки в природата гълник. Децата се държат за ръцете, борят се, а ябълката остава свободна. Те поглеждат към ябълката, но нито едното пуща, нито другото. В дадения случай ябълката е причина за явилия се спор, който създава кармически отношения. Как ще се разреши този въпрос? Дохожда трето лице, което има известно задължение към едно от братчетата и казва: Аз ще платя за него. Плаща и въпросът се разрешава. Същото се случава и във вашия живот. Ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма. Ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките си задължения. Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защищава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят по¬между си за един човек. Приятелят казва: Аз оби¬чам този човек, той е дал живота си за мен. Неп¬риятелят казва: Аз го мразя, в миналото той ме уби. Приятелят казва: Щом е така, от мен искай, аз ще платя заради него. Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава. Това са неща, които стават в невидимия свят, а също така и на земя¬та, както и в съзнанието на човека. Виждате един напреднал човек, който тъкмо е стигнал върха на своя живот, радва се на успеха си, радват се и близките му. В този момент неп-риятелят му го дебне, иска да пресече нишката на неговия живот. Ако успее да направи това, всич¬ки ще се чудят какво е станало с този човек. Най- после ще кажат, че умрял от разрив на сърцето. Обаче приятелят на този човек иде точно в мо-мента на тази засада, излиза срещу неговия неп-риятел и го поразява. След това този човек казва: Голямо премеждие минах, но благодаря на Бога, спасих се. — Хората имат криво разбиране за спасението. Само Бог спасява. Той е създал све¬та, Той спасява. От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-го- лемите. Следователно, каквото да се случи в жи-вота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при ни-какви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате гази връзка, вие ще бъдете в състоя¬ние да мислите, да чувствате, да действате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забра¬вени. Същото нещо се забелязва и между светс¬ките хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща зарадй нея. Щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съз¬нание, човек има сили всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. ■ Размишление. П г — /йг — /е п . Та и — ЬI — а и т е п. 12-та лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София.