Разлика между версии на „Отворено писмо на Жан-Луи Гобо“

Текуща версия към 09:33, 10 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.

Отворено писмо на Жан-Луи Гобо

Жан-Луи Гобо

Льо Берсак

05700

Сер Франция

Тел. 0492670211

Роден съм в Реймс (на Марна), на 20 март 1938 година, и съм отгледан от родителите ми в духа на католическата религия. На 12 годишна възраст изоставих всякаква религиозна практика.

Животът ми се промени напълно в началото на пролетта на 1959 година. Тогава срещнах Жерар Низе, издател от Париж, и така открих учението на Учителя Петър Дънов.

Бях студент по инженерство в Париж и реших да отида да работя в Центъра по природна хигиена, който беше току-що основан от Жерар Низе в Лорг (Вар). Та, отидох да работя в този център през лятото на 1959 г., а по-късно и за постоянно, след като завърших следването си.

През 1961 г. към екипа на центъра се присъедини една млада жена. Тя се казваше Арлет Белони. След 5 години съвместна работа и общ интерес към новото учение и Паневритмията, ние се оженихме. Можем да кажем, че Паневритмията беше това, което скрепи нашия съюз. Открихме я благодарение на Жерар Низе, който ни я преподаваше в този център от време на време.

В този център се преподаваха практики за здравословен живот и пост по метода на американеца Шелтън. Имаше една голяма градина със застъпено биологично земеделие. Когато танцувахме понякога Паневритмия, канехме хората, които пребиваваха в центъра, ако имат желание, да се вклкчат в нея. Те имаха също възможност да четат издадените до онзи момент книги.

Жерар Низе е посещавал школата на Михаил Иванов в Севър, близо до Париж, а после го е напуснал, когато Михаил Иванов е влязъл в затвора. Жерар ми е обяснявал, че е ходил да го види в затвора, и че в онзи момент, наблюдавайки поведението му, си е дал сметка, че Михаил не е Учител, както е твърдял. По-късно Жерар е започнал да издава книгите и лекциите на Учителя Петър Дънов в собственото си издателство „Куриер на книгата" (Le Courrier du Livre). Това е ставало през годините 1948-1949.

Когато започна да ни показва Паневритмията, той я танцуваше точно както я беше научил в Севър, но внасяше и подобрения по отношение на начина на поставяне на стъпалото на земята - на пръсти, а не на пета, както това е посочено в увода на книгата. Ритъмът на музиката също беше променен и възстановен по българския модел. Жерар беше превел българската тетрадка по Паневритмия, издадена през 1938 г., без да забележи, че текстът е в противоречие с танца, който той практикуваше, по отношение на упражнения 7-8-9 (Освобождаване, Пляскане, Чистене) и на упражнение 16 (Изгрява слънцето - Зун Мезун).

След това Жерар Низе закри центъра във Вар, за да създаде друг, близо до Париж, където ние не пожелахме да отидем.

Именно тогава се запознахме с Ярмила Ментцлова, това стана през лятото на 1967 г, близо до Сан Тропе, департамента Вар, където ние я бяхме поканили. Тя живееше в Париж и посвещаваше част от времето си да помага на Жерар Нще в неговото магазинче за продажба на книги. Тя също току-що беше напуснала школата на Михаил Иванов и живееше със страх да не би да бъде открита от последователите на Михаил. От тогава до смъртта и през 1983 г, ние се събирахме заедно всяко лято. Тя ни преподаваше Паневритмията в пълни подробности. В книгата за Паневритмията, която тя издаде, се срещ ат същите обяснения, както тези в издадената от Ж. Низе книга, и в частност - същите упражнения, чието описание е в противоречие с начина, по който те се танцуват. Самата тя даваше ли си сметка за това? Може би, но не мога да го твърдя. Аз самият никога не бях обърнал внимание на текста на Ярмила, тъй като използвах тетрадката на Анина Бертоли по време на нашите стажове и летни лагери, които ние започнахме да организираме, аз и жена ми, през 1982 година.

На Рила отидохме през 1990 и през 1991 г. с децата ни и осъзнахме, че танцуваме по същия начин, както българите, имам предвид следните движения при упражненията, които ще опиша в детайли:

7. Освобождаване: ръцете се разделят, когато левият крак отива напред.

8. Пляскане: ръцете пляскат на десен крак.

9. Чистене: ръцете се отварят на ляв крак.

16. Изгрява слънцето (Зун Мезун): ръцете се изнасят напред на ляв крак.

Така Ярмила Ментцлова танцуваше винаги тези движения и ни ги беше преподала по този начин. Между другото, на стотиците снимки, представящи Ярмила и жената на Борис Николов да танцуват Паневритмия, може да се констатира, че няма никакво противоречие между горните обяснения и снимките.

Имахме възможността да танцуваме с Анина Бертоли по време на нашите пътувания до Париж (два или три пъти само). Ние не открихме никаква разлика с начина на танцуване на Ярмила.

При смъртта на Анина, всички хора, които са работили с нея и които и помагаха при списването на списанието „Житно зърно", решиха да ни предадат нейните архиви.

Ние започнахме да преиздаваме всички книги на есперанто, които бяха изчерпани и които се намираха в архива, както и един неиздаден ръкопис от срещи, проведени в Рила, на есперанто.

Издадохме на диск всички неиздадени конференции, които Анина притежаваше, както и снимките, които представяха Ярмила и Мария Тодорова, практикуващи Паневритмия. Тези снимки бяха от архива на Анина.

Берсак, 1-ви май, 2004 Жан-Луи Гобо

Благодарим на Георги Петков за предоставеното ни писмо като молим за извинение, за закъснението, с което го публикуваме. „Ж.З."