(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Съборно слово 1925 [[III Младежки събор...) |
(→Методът на светлината) |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Методът на светлината == | == Методът на светлината == | ||
| + | |||
7 юли 1925 | 7 юли 1925 | ||
Въ природата има много методи за говорене, но главнитЬ сж два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гърмотевици; другиятъ е метода на силния дъждъ, който иде съ гърмо- тевици. Тогава всички палятъ свЬщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човЬшки. ГърмотевицитЬ не сж опасни. | Въ природата има много методи за говорене, но главнитЬ сж два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гърмотевици; другиятъ е метода на силния дъждъ, който иде съ гърмо- тевици. Тогава всички палятъ свЬщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човЬшки. ГърмотевицитЬ не сж опасни. | ||
| + | |||
ТЬ иматъ едно отлично предназначение - пречистватъ въздуха. Дъждъ съ гърмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гърмотевици. Отъ тия дъждове съ гърмотевици, некои сж придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихите дъждове сж обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждовете, които съ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вжтре въ васъ. Те представляваоть вжтрЬшенъ, а не външенъ процесъ. ТЬ сж работа на душата. НЬкой пжть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нЬкой пжть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гърмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитЬ на кжщи- тЬ се разкриватъ, керемидитЬ имъ се разпръсватъ, кепенцитЬ на прозорцитЬ се отварятъ. Всичко това е за хубаво! | ТЬ иматъ едно отлично предназначение - пречистватъ въздуха. Дъждъ съ гърмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гърмотевици. Отъ тия дъждове съ гърмотевици, некои сж придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихите дъждове сж обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждовете, които съ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вжтре въ васъ. Те представляваоть вжтрЬшенъ, а не външенъ процесъ. ТЬ сж работа на душата. НЬкой пжть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нЬкой пжть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гърмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитЬ на кжщи- тЬ се разкриватъ, керемидитЬ имъ се разпръсватъ, кепенцитЬ на прозорцитЬ се отварятъ. Всичко това е за хубаво! | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| + | |||
Тукъ въ България, ученицитЬ изобщо, понеже сж събрани измежду всички народи, сж отъ високо произхождение: тЬ сж царе, князе, графове, лордове - искатъ Господь да изпрати за тЬхъ специални ангели. Често, като говоря, нЬкой казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сжщъ методъ. Едно нЬщо имайте прЬдъ видъ: за всЬки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тЬхъ. ТрЬбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мжчно- тии и противорЬчия срещнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нЬщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитЬ ученици се познаватъ при голЬмитЬ бури. Хубавите кораби се познаватъ при големите бури въ океаните и моретата. | Тукъ въ България, ученицитЬ изобщо, понеже сж събрани измежду всички народи, сж отъ високо произхождение: тЬ сж царе, князе, графове, лордове - искатъ Господь да изпрати за тЬхъ специални ангели. Често, като говоря, нЬкой казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сжщъ методъ. Едно нЬщо имайте прЬдъ видъ: за всЬки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тЬхъ. ТрЬбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мжчно- тии и противорЬчия срещнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нЬщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитЬ ученици се познаватъ при голЬмитЬ бури. Хубавите кораби се познаватъ при големите бури въ океаните и моретата. | ||
| + | |||
Сега, нема защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача съ три неизвестни. Какво разбирате подъ думата "учитель?" - Човекъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е следующето: Учительтъ подържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти мЬста ли посЬщава въ свЬта? Кажете ми! Вие нЬкой пжть казвате: знаети ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мЬсто трЬбва да бжда пратенъ? Питамъ: Господь, Който праща своята свЬтлина отъ небето, тя са¬мо въ царски ли палати влиза, само въ клЬткитЬ ли отива? - Не, навсЬ- кждЬ. Тя прониква въ най-мръснитЬ мЬста, като ги освЬтлява, подига и прЬчиства. Оцапани, нечисти сж ржцЬтЬ на живата свЬтлина! Питамъ: ако свЬтлината, която седи толкова високо въ Божествения свЬтъ слиза и си цапа ржцЬтЬ съ грЬховетЬ на хората, колко повече живитЬ хора на земята трЬбва да сторятъ това? Вие, ученицитЬ, по нЬкой пжть казвате: да си изцапамъ ржцЬтЬ, да влЬза въ това мЬсто! Ами че, когато влизате въ нЬкой клозетъ, не носите ли свЬщьта си тамъ? СвЬтлината влиза навсЬкждЬ. Тази свЬщь не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свЬт-лината. Тази Божествена свЬтлина, именно, прониква въ насъ, въ най- тайнитЬ, въ най-скрититЬ мЬста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свЬтлината трЬбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нЬмате смирението на свЬтлината, нищо не може да стане отъ васъ. | Сега, нема защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача съ три неизвестни. Какво разбирате подъ думата "учитель?" - Човекъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е следующето: Учительтъ подържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти мЬста ли посЬщава въ свЬта? Кажете ми! Вие нЬкой пжть казвате: знаети ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мЬсто трЬбва да бжда пратенъ? Питамъ: Господь, Който праща своята свЬтлина отъ небето, тя са¬мо въ царски ли палати влиза, само въ клЬткитЬ ли отива? - Не, навсЬ- кждЬ. Тя прониква въ най-мръснитЬ мЬста, като ги освЬтлява, подига и прЬчиства. Оцапани, нечисти сж ржцЬтЬ на живата свЬтлина! Питамъ: ако свЬтлината, която седи толкова високо въ Божествения свЬтъ слиза и си цапа ржцЬтЬ съ грЬховетЬ на хората, колко повече живитЬ хора на земята трЬбва да сторятъ това? Вие, ученицитЬ, по нЬкой пжть казвате: да си изцапамъ ржцЬтЬ, да влЬза въ това мЬсто! Ами че, когато влизате въ нЬкой клозетъ, не носите ли свЬщьта си тамъ? СвЬтлината влиза навсЬкждЬ. Тази свЬщь не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свЬт-лината. Тази Божествена свЬтлина, именно, прониква въ насъ, въ най- тайнитЬ, въ най-скрититЬ мЬста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свЬтлината трЬбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нЬмате смирението на свЬтлината, нищо не може да стане отъ васъ. | ||
Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината. | Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината. | ||
Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. | Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. | ||
БесЬда, държана отъ Учительтъ. | БесЬда, държана отъ Учительтъ. | ||
Версия от 14:37, 9 февруари 2011
Методът на светлината
7 юли 1925
Въ природата има много методи за говорене, но главнитЬ сж два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гърмотевици; другиятъ е метода на силния дъждъ, който иде съ гърмо- тевици. Тогава всички палятъ свЬщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човЬшки. ГърмотевицитЬ не сж опасни.
ТЬ иматъ едно отлично предназначение - пречистватъ въздуха. Дъждъ съ гърмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гърмотевици. Отъ тия дъждове съ гърмотевици, некои сж придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихите дъждове сж обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждовете, които съ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вжтре въ васъ. Те представляваоть вжтрЬшенъ, а не външенъ процесъ. ТЬ сж работа на душата. НЬкой пжть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нЬкой пжть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гърмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитЬ на кжщи- тЬ се разкриватъ, керемидитЬ имъ се разпръсватъ, кепенцитЬ на прозорцитЬ се отварятъ. Всичко това е за хубаво!
Заглавие на раздел
Тукъ въ България, ученицитЬ изобщо, понеже сж събрани измежду всички народи, сж отъ високо произхождение: тЬ сж царе, князе, графове, лордове - искатъ Господь да изпрати за тЬхъ специални ангели. Често, като говоря, нЬкой казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сжщъ методъ. Едно нЬщо имайте прЬдъ видъ: за всЬки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тЬхъ. ТрЬбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мжчно- тии и противорЬчия срещнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нЬщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитЬ ученици се познаватъ при голЬмитЬ бури. Хубавите кораби се познаватъ при големите бури въ океаните и моретата.
Сега, нема защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача съ три неизвестни. Какво разбирате подъ думата "учитель?" - Човекъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е следующето: Учительтъ подържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти мЬста ли посЬщава въ свЬта? Кажете ми! Вие нЬкой пжть казвате: знаети ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мЬсто трЬбва да бжда пратенъ? Питамъ: Господь, Който праща своята свЬтлина отъ небето, тя са¬мо въ царски ли палати влиза, само въ клЬткитЬ ли отива? - Не, навсЬ- кждЬ. Тя прониква въ най-мръснитЬ мЬста, като ги освЬтлява, подига и прЬчиства. Оцапани, нечисти сж ржцЬтЬ на живата свЬтлина! Питамъ: ако свЬтлината, която седи толкова високо въ Божествения свЬтъ слиза и си цапа ржцЬтЬ съ грЬховетЬ на хората, колко повече живитЬ хора на земята трЬбва да сторятъ това? Вие, ученицитЬ, по нЬкой пжть казвате: да си изцапамъ ржцЬтЬ, да влЬза въ това мЬсто! Ами че, когато влизате въ нЬкой клозетъ, не носите ли свЬщьта си тамъ? СвЬтлината влиза навсЬкждЬ. Тази свЬщь не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свЬт-лината. Тази Божествена свЬтлина, именно, прониква въ насъ, въ най- тайнитЬ, въ най-скрититЬ мЬста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свЬтлината трЬбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нЬмате смирението на свЬтлината, нищо не може да стане отъ васъ. Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината. Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. БесЬда, държана отъ Учительтъ.