Разлика между версии на „От сърцето“

Версия от 17:05, 11 януари 2009

От сърцето

„Защото от сърцето изли-2ат помисли лукави". *)

Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Ра-(умност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. »Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв чо-вък нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислит, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност.Л"ова е закон, който има отношение към цълокупния живот. Прочетете книгата на нбкой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в тяхнит мисли. Яко има последователност, вие см+зло можете да кажете, че това са разумни хора.»В всички светове– физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставнит части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщит тр+ьбва да се спазва известна последователност.

„От сърцето излизат помисли лукави". Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Т се стремят да развиват интели-гентност в децата, да турят ред и порядък в жи-

• ) Матея 15 : 19.

48

вота. Дко за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вера, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търгове-цът складира стоката си. Чов-бк не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е из-работил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговцитъ- могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има пред-Бл. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактитъ- в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.

Съвременнит хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да жи-вее, човек трябва да расте и да се развива, а съще-временно да изучава законит на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изло-жен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Чов-бк може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се ткпото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за нъкого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изм-бнил убежденията си, но ги е ограни-чил, не е дал възможногг да се разширят. Може ли да измъни човек понятието си за светлината? Дко не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се измънят. Също-то; може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Ко-гато говорим за различни видове любов, това се

49

дължи на хората. Т не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявит й са различни. Ако през една леща съберете слънчеви-т лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете свет-лината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.

Животът на сегашнит-в хора е пълен с аномалии, защото т искат да станат учени, да запо-въдват на природата, да станат нейни господари.^В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашнит хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят.^ Нито еднит, нито другите са успали в своит желания.– Защо?-*Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своигб желания и стремежи той се съобразява с великит закони на природата. Той никога не изнасилва природнит закони. Всеки човек, който се противопоставя на природнит закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с в-б-кове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човеж в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природнит закони. На обикновения, малко учен човек, се проща-ват правописнит грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погръшка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгръши, веднага изправя погръшката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е ста-нал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индуситъ- наричат този закон „карма". Други го наричат „еждба".

Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли еждба в света. Какъв отго-вор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че тъ

4

50

се намират пред закон на „причини и последствия" и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбъжно носи последствията на това нарушаване. Като жив-ве, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите света. На физическия свет той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо гбло. Влъзе ли в духовния' свет, той трябва да има добре организирано астрално гъло. За умствения свет пък трябва да има добре организирано умствено тъпо. Който е развил и трите си тела, той може??да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователность-та. Колкото е важно физическото тъло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.

• ~Сега, като говоря за разумен и неразумен чо-вЪк, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро", отговаря с зло За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един бо-гат човек отишъл на една голяма, пълноводна р-в-ка да се кжпе. По едно време той загазил в един водовертеж -и започнал да се дави. В този моментъ-край ръката минавал, един беден пътник. Като ви-дтзл давещия ?се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своит длъжници. Вмъсто да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хва-нал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсъх и едва днес те намърих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко деня в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употръби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с голями усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което пре-живъл, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намъриш зло". ^Оттамъ

51

насетне тия думи се употребяват като поговорка от българит. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да сиТсъстави чо-вЪк за богатия? За богатия може да се Цкаже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отгово-риш с зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява нъ-кой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Дко кредито-рът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.

Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работит им вервят добре, когато са силни, т прилагат онзи мо-рал, който има пред вид само тяхнит интереси. Щом се намърят на тясно, т прилагат общия мо-рал, който засъга интересит на двет страни. »Ръдко ще срещнете чов-бк, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори с зло.у Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреит с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, бъше разпнат на кръста от т-бх. При това, Христос нищо не им дължеше.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". Защо съществува злото в света, това е въ-прос, който и досега не е разрешен и н"Ьма да се разреши. Докато човек живее в разръз с Божии-т закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да корегира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да корегира грънчаря. Яко гърнето се осмъли да корегира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употр-вби като ежд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба?–Да се научиш да мислиш право и да не корегираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не зна-

52

чи, че трябва да го корегираш. Щом го корегираш, това показва, че не си го разбрал.

И тъй, дойдете ли до великигй принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикно-веният, гръчиният човек няма право да корегира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позво-лил да корегира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всвкога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърдчава. Много пъти ще се обезсърдчавате и наеьрдчавате, но трябва да вервите напред. – Яма ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавершен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музи-кант взима в-врни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Вл-взе ли н-вкакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Му-зикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоноветъ- си.

Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения чов-бк. Всбки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често на-рушават своето вътрешно равновесие, хората се запи-тват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т. н. Чов-вк, обаче, трябва да прекара живота

53

си като човек. Щом се явил в човешка форма, човтзк трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прила-гат онова, което е вложено в тех. Такъв живот се придружава с страдания. Т започват да боледу-ват, стават сиромаси, невежи и започват да безпо-коят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причинит на своит страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свет. Дстралният свет пък е област от духовния свет. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съще-ствуването на злото.

_,. В древността един цар имал две дъщери: едната била слъпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на слъпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цъли дни викал, сърдъл се, ругаел, когото срещнъл на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, слъпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двет царски дъщери живъли в мир и съгласие с своит избраници. Царьт стра-дал много за недостатъците на своитъ' дъщери, но един от мъдрецит на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако н-вмаха тия недостатъци, т щъха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.

Повечето съвременни хора са слъпи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свет, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре ви-

ВТОРИ РАЗДЕЛ

54

жда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това^показва, че нъщата на физиче-ския^св-Ьтъ^са относителни.?Слушате да казват за нЪ-кого.^че е лек чов-бк, а за друг, че е тежък. Яко това се~отнася до моралния живот на човека, ще из-яЪзе,|че лекият човек е по-малко морален от тежкия. ^Донъкъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се подава на всъкакво чуждо влияние. В химията металите се дълят на леки и на тежки. Тежкит метали имат по-голямо приложение в живота от ле-кит. Н-бкои от тежкит метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ац,а".чКой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие.-^Парата е мощно нещо, но за физическия свет. На физическия свет парите, богатството създават потик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парит не може да се влъ-зе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислит, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка на-пред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.

Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има нъкакво различие, но то се заключава в методит, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всбко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да из-учават свойствата на елементит, както химицит ги изучават. Като знаят свойствата на елементит, т ще могат да разберат тяхното влияние върху орга-низмит. Ако в организъма си човек има по-голямо

55

количество желязо, отколкото трябва, той е тверд и груб по характер. Ако количеството на органическото желъзо в кръвьта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, запримър, жабата, заекът имат малко желъзо в организъма си. Всбки елемент придава своит качества на човека. Органическото злато в кръвьта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.

Мнозина се оплакват от разсеяност, от раз-локъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влъзе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява чов^к в Бога, в Първата Причина на нъчцата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човт^к не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той . не може да се съмнява.

„Защото от сърцето излизат помисли лукави". От този стих се разбира, че сърцето е причина за гръха. Гръхът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на гръха, на злото в сърцето, чов-вк никога не би грв-шил. Как може да гръши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нъчцо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходещо или низходещо. Като изпълнява волята Божия, чов-вк се движи в възходеща посока, дето грЪхът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходеща посока, дето гръхът всбки момент може да се прояви. Между гкзи две посоки верви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто с необходими, както огъньт – за желъзаря. На своя огън желъ-зарьт топи желъзото, но с същия огън могат да

56

се извершат голями престъпления и да се създадат голями нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всбки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всбки човек може да готви, но не яжте от яденето на всбкиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, т биха си въздействували при самовъзпитанието. Всъка майка трябва да има това пред вид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила В това отношение птицит служат за пример. Докато малкит изра-снат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Т сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гньздото си, родителит им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птицит са разрешили по-добре семейния живот от хората.

Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излъзли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излъзли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излъзли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздействува за подигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже н"Бкой, че авто-рът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние указва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се опредъля от своит мисли, чувства и постъпки. Т представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувствува. Не е важно името на човека, но неговит прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че

57

ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всъжо ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли нъжъде злото, облъчено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, обл-вчено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички н^ща се представят в гбхния сстествен вид.

Съвременните хора търсят начин да се изпра-нят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свет, т. е. с добри, разумни същества. Както голямигб фирми имат свои представители по цълия свет, така и разумният свет има свои представители по цъпата земя. Всеки народ, всъжи учен, всбки философ, всбки музикант, всбки поет или писател, всеки свет и праведен човек е пратеник на земята от разумния свет, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което гръбва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свет. Нъщата в природата и в живота не са разхверляни, както някои мислят.

Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане н"ъщо от него. Това е неразбиране на живота. ■. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда Отрече ли съществуването на Първопричината на нъщата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човежа непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човех минава през нъжолко области: през физическия, духовния и умствения свет. Докато живее само на физическия свет, човек минава през твердата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползува от силит на живата природа. Следъ

58

това той влиза в духовния свет, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и подигне. Най-после той влиза в умствения свет, дето духът господствува. Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действува върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.

Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейнит велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно ве-ликит закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчъртал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява чов-вка, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само с сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявит на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това по-казва, че той живее изключително в материалния свет, в света на своя ум и на своето сърце. Този човтзк е прав за себе си, защото живее само на зе-мята.?Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свет, небе и т. н. ? Той ще си живее с своит земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговит разбирания, докато той сам не пожелае да излъзе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Запримър, вълкът има една добра чърта: той силно се приверзва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави умразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини нъкаква

5$

пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцет, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, с същото намерение, да ги коли, да се храни с ттзх. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.

Съвременнит хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Т внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новит методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе нъкакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новит, само Божественит идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще верви в стария път, с стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на голями противоречия.

Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията?–Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намърите пред нъкакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и требвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив мо-мък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнъкъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изп^ лни и тази формалност. Между приежтетвуващит тя видъла един лтзкар. Като

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

60

запитала баща си, защо е дошъл лъкарьт на сватбата, бащата отговорил: Л+зкарьт е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, н+змаме нужда от лтзкар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видъ\па един гатвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли на време, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видела между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, гб трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, требвало да ги приеме.

Следователно, сверже ли се с живота, човек не-избъжно ще се натъкне на противоречия. Свержете ли се с н+зщо ново, с никакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия в форма на жрец, л+зкар, готвач, баба и т. н. За да се справите с противоречията, вие тр+збва да разбирате вътрешния сми-съл на живота.

Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извершването на вънчалния обред, царската дъщеря видъ\па една погребална ко лесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесни ца на сватбата. – Все ще потрябва. Нъкое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашиятъ ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-до- бре и двамата да страдаме, но да живтзем, отколкото да се оженим и да умрем./

Следователно, за предпочитане е човек да! страда, но да жив-ве, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърть". Това показва, че има стра-

61

дания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-голями са страданията на човека, толкова по-голями са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблужде'ния и противоречия. Страданията в живота се смънят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е раз-решил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.

Съвременнит хора трябва да бъдат смъли, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко с слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правъл и с Епиктета. Последният понасял ударит на господаря си с голямо спокойствие и вътръшно самообладание, без да каже дума. Когато господарьт се нахвер-лял много жестоко върху него, той спокойно му каз-вал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарьт се чу-дъл на това голямо самообладание. Един ден, силно разгнъвен, той се нахверлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от въз-можността да ти служа добре. Като видъл лошата си постъпка, господарьт решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет оти-шъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.

Някога, при Буда се явил един страдащ чо-в-бк и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моит молитви? Не чуваш ли моит вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди слъп за това, което те обикаля. Отвори очит си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смърть-та на хората.

Сега и на съвременнит хора казвам да отворятъ

62

очигб си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радосг и веселие. Защо тогава и т-б да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Нтзкой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Хри-стос е Син Божи. Какво от това? Какво е допри-несъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже нЪ-кой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не г.ислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрит, и лошит чърти на хората, но не и да ги корегираш.» Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявит на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната м-врка, с която опредъля нъщата.

.Има една наука, която точно опредъля характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въ-прос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този чов-вк е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората.. .Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала нъка-ква вътрешна промъна. В мислит и в чувствата на този човек има нъчцо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявит на душата му. Душата на човека представя свет, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвершенство, търсете ги в проявит на неговата душа. Спирате ли се

63

върху физическит чърти на човека, вие ще откривате неговит прояви в физическия свет. Запримър, по устата на човека се опредъля неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очит – проявит на вътрешния му живот; по ушитъ– неговата разум-ност.уФормата и устройството на устата, на носа, на очит, на ушит са резултати на неговия минал живот. Дко не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измъни, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е съ-здаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се верне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.

Следователно, за да се верне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. уРазумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цълото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат пред вид подигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го подига, не го им-пулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че чов%к трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свет. Човек не може да бъде изключително идеа-лист. Едновременно с идеите си, той жив"Бе и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свет. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислит, в чувствата и в по-стъпкит си. Идеит се осмислят, когато могат да се метериализират. Не могат ли да се материализират,

64

т остават в идейния свет, да чакат времето на своето реализиране.

Съвременнит хора мислят, че условията създа-ват човека. Не. човек създава условията. Когато влъ-зе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувствува свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му тръб-ва да бжае разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и вътрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през голями изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбъжно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законит на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влъзе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. НЬкой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излъзе от тези деца. В сегашния вък имат право да се женят само здравит, добрит и силнит хора. Само т могат да раждат добри и здрави деца. Болнит хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да жи-веят най-малко 60–70 години.

Съвременнит хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи гръха в себе си, той не може да

65

бъде Христов ученик. Яко е въпрос за живота, той гр-вбва да бъде истински. Яко е въпрос за любовта, гя трябва да бъде съвершена. Изобщо, човек трябва да бъде съвершен. Дали някой е светия или обикно-вен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за далата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който бЪше помазан от Бога, изверши едно престъпление, което и до днес се споменава. Яврам, който б"вше свет и благоче-стив чов-бк, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как гр-вхът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грахове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Ядам, родоначалник на новото човечество.

Едно се иска от съвременнитъ- хора: смъ\пост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек тр-Ьбва да има един по-стоянен обект, към който да се стреми. Религиоз-ният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва.– Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человЪка по образ и подобие свое". Обаче, този човеж днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се верне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в чов-Ька се проявява, и цар да е, гой е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Яко е поет, той изважда книжката с своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с нсички. Той зачита човека като човек. Яко е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за

== ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ ==

бб

човека. Божественото разширява чов%ка и го отваря за всички души.

И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, чов+зк не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявигБ му. Ние не се интересуваме толкова за местото на слънцето, колкото за неговата свет-лина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние тр-Ъбва да се интересуваме повече от проявит на Бога, от Неговит мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н.^На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цълата видима природа, Той създаде и невидимия свет. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всъкога ще остане неразрешен.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавит помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влъзла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе с своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще- се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на чо-втзка държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всъкога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всъкога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се с стария живот, с своит стари баби и дъдовци. С старит не може да се живее. Време е старит да се оттегдят, да отидат на почивка, а младит да дойдат и да за-живеят по нов начин – по закона на любовта. Ка-

67

менното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замъсти с ново. В него Бог е на-писал своя велик закон на живота – законът на любовта.

Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе с старото, неразумно сърце, аз нямам пред вид вашите женитби и разводи. Човешкиттб женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, т се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, !'.оето не е родено по любов, се счита за незаконородено. Вън от любовта нъщата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Венка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзкит си, да не може никой да ги раздъли. По този начин т се огранича-ват, но не закрепват връзкит между душит си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душитъч Тази връзка е въчна. Никой не е в състояние да раздали две души, свързани в името на любовта. Слъзе ли на земята и се облъче в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта жив-ее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не приежтетвува.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави". Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е след-ният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще проезътите ума си.

19. Беседа от Учителя, държана на 5 януарий, 1930 год. София. – ИзгрЪв.