Разлика между версии на „Качества на разумния живот“

Версия от 11:27, 7 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

pdf за сверяване

КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

24 август 1924 г

По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек въ своите раз- 1ля, въ своите заключения, въ своите ана¬логии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между техъ да има извест¬ни съотношения.

Значи, здравата стомна задържа водата, счу¬пената я пронуща. Казвамъ тогава: счупаната стом¬на, въ едно отношение, за ленивия чов4къ е за предпочитане. Защо? — По-леко ще я носи. И за глупавия човЪкъ една счупена стомна е за предпо¬читане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стом¬на? Тя е тежка. За разумния жпкотъ, обаче, пъл¬ната стомна е за предпочитане. Питамъ ви сега: ложите ли вие да носите една пълна стомна, и ва¬шата р&ка да не почувствува нейната пълнота, ней¬ната тяжесть? Сега, некоп отъ васъ, като иматъ една добродетель, почватъ да се разкайватъ. Защо?

• г

Защото като носятъ една добродЬтель, чувствуватъ нейната тяжесть. Вие искате да бждете доброде¬телни хора, безъ да почувствувате тяжестьта на добродетелите. Като говоря за тяжесть на добро¬детелите, подразбирамъ, че всека добродетель си има своята ценность, и затуй въ живота доброде- тельта ще ни причини една болка. Отъ какво ще бжде тази болка? — Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носищъ, ще ти дотежнее, ще я пр1насяшъ отъ ржка въ ржка и най-после ще кажешъ: откжснаха ми се ржцете! Но после, следъ като си достигналъ некжде и ожаднелъ, ще диъ» нешъ стомната, ще глътнешъ неколко капки и щв^ кажешъ: е, хубава е тя! Следователно, неприятнос- тьта, която изпитващъ отъ тяжестьта на стомната, ще се сравни съ ползата, която ще ти допринесе водата въ нея. Сега, мнозина отъ васъ разбиратъ доброд&- тельта като нещо външно. Вие казвате: да бжде човекъ добъръ! Доброде-гельта никога, не може да се прояви о т ь ъ п ъ, Тя « чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завлада. ДобродЬтельта е свободна въ своите проявления, п който има добродетельта, гъ неговия животъ има миръ. Първото нещо: добро- дЪтедьта носи миръ, а мпрътъ показ¬ва равновесието на духовния животъ. Ние требва да схванемъ съотношенията на доброто и добродетельта къмъ сегашния животъ. Всинца искате да живеете. Добре, но животътъ не може да се изрази по единъ начинъ. Всеки едпнъ животъ си има особена форма, въ която въ даде¬ния случаи може да се прояви. Онзи охлювъ, кой¬то виждате да пъпли, и топ би желалъ да живее разуменъ животъ, но природата му турила рога, турила му единъ малъкъ товаръ, турила му и едно лигаво вещество. Нитамъ сега: завидно ли е поло¬жението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го въ врелата вода, извадите го отъ неговата черупка, приемете го въ стомаха си и казвате: тукъ ще живеете а не тамъ. Него- виятъ животъ минава въ вашия. Вземете волътъ н;ш кое и де е млекопигающе. И те искатъ да жиееятъ разумно, но може ли единъ волъ да се освободи отъ своите рога, отъ своите копита' Все¬ки волъ иска да живее културенъ животъ, както и ние искаме, обаче човекътъ го хваща, туря му юларь на главата, туря му хомбтъ, взима остена я цель день го кара на нивата. Питамъ: туй по¬ложение на вола приятно ли е? — Не е приятно. Казвате: такава е волята Божия. Не е такава во¬лята Божия, такава е волята на човЬка. Болътъ казва: не е казано по щЬль день да ора. Вие каз¬вате: така е нисалъ Господъ, Никой не е челъ н4- кхд4 да е писано отъ Господа, че този волъ треб¬ва да оре на нивата. Никой не е чулъ гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хо¬ра, които ходимъ на два крака и отправяме очи¬те си къаъ Бога, и ние искаме да живйемъ сво¬бодно, но и ние сме ограничени. Въ този животъ пма известни закони, които ни ограничаватъ. Ти си младъ, хванатъ те като войникъ въ войската, дадатъ ти пушка и ти казватъ: ще отидешъ да се биешъ за отечеството си! Ще има музика, ще има барабанъ, и ти ше тръгнешъ подъ тактъ, не как¬то си искашъ, но както ти заповядват!.: разъ-два, разъ-два. Ти ще кажешъ: азъ съмъ свободенъ, азъ мога да правя, каквото искамъ. Не, извадете отъ ума си това велико заблуждение! Азъ нйко® ижть ще ви определя, касво нещо е свободата. До то¬гава, докато човекъ има известни задължения въ- света, той не е свободенъ. Има три вида задълже¬ния въ света; Първото положение: да ходишъ съ две вериги на краката си и съ товаръ на гърба си. Това азъ наричамъ мжчение. Второто положе¬ние: безъ вериги на краката си, но сь товаръ на гърба си. Това наричамъ задължение. Третото по¬ложение: безъ вериги на краката си, и безъ то¬варъ на гърба си. Това наричамъ свобода на дви¬жение. Сега ще ви запитамъ: добродЪтельта сама по себе си туря ли вериги? — Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно вЪрую на ума на н4кой човЪкъ, не му ли туряте вериги? Ако чрЪзъ лю- бовьта, която проповядвате, искате да туритЪ из¬вестни ограничения, известни връзки на нЪкое сърце, на нЪкоя душа, не туряте ли вериги? ГдЯ е разумностьта па вашия животъ въ такъвъ слу¬чай? Съ двЯ вериги може ли да се ходи? Казва¬те: разбира се. че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите единъ човЪкъ съ двЪ вериги на краката си, ще кажете: този човЪкъ много медлено прогресира, той е много кекавъ. Че какъ ще про- гресирамъ? Дв4 вериги имамъ на краката си! Мо¬ята разумность, въ дадения случай ми показва, че требва да правя много малки стхпки. Старпятъ дЪ- до какъ ходи? — Бавно върви, той има дв4 ве¬риги на краката си. Ние му се смЪемъ защо ходи така. Такова положепие има въ човешкото сърце и въ човешкия умъ. Азъ искамъ да на доведа до една вжтрЪшна връзка съ ония велики, живи закони, чрЪзъ които Богъ управлява свЪта. Въ тия закони човЪкъ е абсолютно свободенъ, той може да прави, каквото иска, но въ тйхъ той е отговоренъ за дЬлата си. Да бжде човЯкъ отговоренъ, това е приятно н4що въ св4та! За какво можешъ да бхдешъ отговоренъ? — Можешъ да б&дешъ отговоренъ за това, което Богъ ти е далъ, за доброто, което е вложилъ вжт- р4 въ тебе. То е една велика цЪнность! И единъ день, когато достигнете до положение да видите какво я4що е Божията ДобродгЬтель, вие ще разбе¬рете въ какво седи доброто на живота. Ако ви задамъ единъ въпросъ: ио кой начинъ може да се направи вашиятъ животъ щастлпвъ, какво бихте отговорили? Всички искате да бждете щастливи, но кой е истинскиятъ начинъ, по който животътъ ви може да бхде щастливъ, задоволите- ленъ, такъвъ какъвто го искате? Въ свЪта н1>- ма нито една философска система, която да е раз¬решила този въпросъ. И може да се минатъ още много години, докато хората иравилно разрЪшатъ, кой е истинскиятъ начинъ или истинскиятъ п&ть за щастие. Вие нЪкой п&ть може да слушате нЪ" коя моя нроповЪдь и да мислите, че днесъ може да се разреши въпроса, какъ можемъ да бждемъ щастливи. И вие казвате: Учительтъ казва така, еди кой сп ироповЪдникъ каза така, еди-коп си ученъ, философъ казва така, Христисъ казва така. Казано, казано но въ всичко това трЪбва прило¬жение. Да кажемъ, че имате предложението „азъ хо¬дя". Тия две дули, споредъ правилата на грама¬тиката, нали требва да се съиоставятъ правилно? Можемъ да кажемъ „азъ ходя", или „ходя азъ". Можемъ да кажемъ „нося азъ", или „азъ нося". Граматически кое е по-право? — Азъ нося, азъ ходя. Защо? Какъ може да докажете, че „азъ но¬ся", „азъ ходя" е по-право отъ „нося азъ", „хо¬дя азъ"? Требва да знаете отношенията на не¬щата въ живата природа. Заприм4ръ, какво ще ка¬жете, отде идва светлината, отдолу-нагорЪ, или отгоре надолу? Светлината идва отгоре надолу, т. е. отъ главата и слиза къмъ краката. Значи, въ природата има единъ естественъ начинъ, по който етаватъ нещата. Светлината винаги идва отъ гла¬вата къмъ краката. Ние наричаме това н4що ра¬зумното начало, съ което се дъчжимъ за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено въ Бо¬жественото естество на човяка. Главата е, която най-първо възприема БожпитЪ мисли. Тя ги въз¬приема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвамъ „азъ ходя", то значп азъ, разумното ходя, т. е. това е движение, което азъ мога да направя. Значи, ходя, това е резул- татъ на азъ, затова правилно е „азъ ходя", а не „ходя азъ". СЪнката изобщо не може да ходи от- прЪдъ. НЯкоп ще кажатъ: да при сегашните усло¬вия на земята, сбнката пЪкой ижть може да върви отзадъ напрЪдъ, но наприлЪть, когато слънцето се движи, синката не е всякога отзадъ. Следователно, когато ние се движимъ къмъ Бога, синката е от¬задъ, а когато се отдалечаваме отъ Бога, синката е отпрЪдъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пжть: щ о м ъ човЪкъ се приближава къмъ Бога, синката е отзадъ, а щомъ се отда-лечава отъ Бога, сЬнката е отпредъ. Ако страданията въ живота сж отзадъ, човЪкъ се приближава къмъ Бога, а щомъ страданията въ живота сж отпрЪдъ, той се отдалечава отъ Бога запримйръ, направишъ едно добро, и слЪдъ тона те сполети н4кое нещастие. Тома показва, че ти се приближанашъ къмъ Бога. Щомъ памислишъ да направишъ едно добро и, безъ да си го извършилъ още, те сполети нЪкое нещастие, ти се отдалеча- вашъ отъ Бога. Кое е по-добро отъ двйт^ поло-жения? — Първото. Да допуснемъ, че ти зане- сешъ никому храна, и слЪдъ това те набиятъ, или намислишъ да занесешъ никому храна, и прйдида сп я занесълъ, те набиятъ. Кое ноложение е по- добро? — Да те набиятъ слЪдъ кято занесешъ храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдамъ, да страдамъ слЪдъ като съмъ направилъ доброто, а не пр4ди това". Този е правилниятъ процесъ. Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. II тъй, празната стомна доброд^тель лп е? — Не е. Безмислениятъ животъ, който можемъ да водимъ, добродЪтель ли е? Не е. Едно разтревожено състо¬яние, което имате, добродЪтель ли е? — Не е. Вие имате следната онитность. Вярвате въ Бога, седи¬те и си казвате: колко съмъ радостенъ днесь! Азъ съмъ свързанъ съ Бога. Какъвъ миръ имамъ въ душата си! Моята в$ра, моятъ миръ никой не мо¬же да го отнеме. Тъй разправяте па единъ вашъ приятель, но до тебе седи другъ единъ твой при- ятель, който те мушне малко. И ти го мушнешъ. Ти го питашъ; защо ме мушкашъ? И топ те нита: защо ме мушкашъ? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегналъ единъ волъ п го мушкашъ той ще те пита: Защо ме мушкашъ? —Да вървпшъ на- прЪдъ, да орешъ Ако нЪкой върви напрйдъ, и ти го мушкашъ, и топ ще те пата, защо го мушкашъ. Ти ще му отговоришъ: мущкамъ те, защото не вървипгь въ правия пжть. Туй мушкане разумно ли е? Значи, въ този свЪтъ има задължения, юларь ма,Т0варъ има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. Въ такова положение не мо- жемъ да бадемъ свободни, и въ такова положение не може да се прогресира. Волътъ, за да прогре¬сира, требва да го пуснете свободно въ гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе трЪ- вицата. Само така той ще бжде иоправенъ. Сле¬дователно, всЬки човЪкъ требва да се остави сво-боденъ отъ своите убеждения, за да се прояви неговата вжтрешна инициатива къмъ живота. Пи- тамъ: ако вашиятъ мпръ може да се отнеме тъй лесно, мпръ ли е това? Азъ съмъ забелезалъ, у всинца ви става една резка промена. Запримеръ, най-малките неща могатъ да ви смутятъ. Отвънъ може да стане едно смущение, но отвжтре човекъ не требва да се смущава. Да кажемъ, че човекъ изгуби всичкото си материално състояние. Това требва ли да го смути? Това не е прязяакъ, че Богъ не благоволява къмъ него. Ще бжде смешно, ако .ми снематъ всичкия товаръ отъ гърба, п азъ да считамъ, че това е нещастие. Не, некой другъ го взелъ на гърба си. Ако нЪкой освободи вола отъ неговия товаръ, но отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не сж привилегия, това сх само условия за учене. Въ богатството се уча да раздавамъ, а въ сиро¬машията се уча да иридобивамъ А ние всинца из¬меняме на това положение и казваме; всички иска¬ме да бждемъ богати. Богатъ може да бжде само добриятъ п разумнпятъ човЪкъ, който служи на Бога, и Богъ има доверие въ него, всичко му да¬ва на разположение. Е, пптамъ: ако Богъ не ни даде единъ отличенъ умъ, ако Богъ не ни даде едно отлично сърце ако Богъ не ни даде една силна воля, какво можемъ да направпмъ? Ако азъ съмъ слабъ, хилавъ, като единъ глистей, ако Богъ ме тури въ една такава форма, какво мога да направя? Или, ако азъ пчамъ изкуството на единъ паякъ, какво мога да направя? Една мрЪжа мога да направя, но никога не мога да съградя единъ салонъ като този. Колко милиони паяци трЪбва да се съединятъ, за да съградятъ единъ такъвъ салонъ? Мислите ли. че ако се съединятъ 1,000,000 паяци, та щЪха да съградят ь единъ такъвъ салонъ? И 10,000 милиона, и 10 мили¬арда паяци да се съединятъ, пакъ не щЪха да съградятъ единъ такъвъ салонъ. Следователно, не е въ количеството на нещата. Сега, некои се намирате въ положението на единъ охлювъ. други сте въ положението на едно млекопитающ^, трети сте въ положението на единъ човекъ. Много такива положения има въ живота, въ оиитностьта на духовния животъ, така че не мислете че стн свободни. Азъ бихъ желалъ некой отъ васъ който се счита свободенъ да дойде при мене и да му дамъ една задача, отъ която да ви¬дите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободенъ е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че ири сегашните условия само Богъ е свободенъ, понеже Той е абсолютно силенъ. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всекога може да се вземе, и правата ни всекога могатъ да се ограничатъ. Ако ние сме при единъ силенъ гос- подарь, нашето положение абсолютно зависи отъ неговата добра воля, отъ неговия умъ, отъ него¬вото сърце. Ще кажете: е въ сегашния животъ така се изразява свободата. Вашите кокошки сво¬бодни ли сж? Положението па вашите кокошки на-пълно зависи отъ васъ. Ако една отъ вашпте ко¬кошки влезе въ курннка, отъ кого зависи тя да излйзе на другия день отъ курника? — Отъ васъ зависи. Ако ние прЬзъ вечерьта сте се обърнали къмъ Бога, и сте научили единъ великъ законъ, да не яч,ете кокошки, вашата кокошка на другия день ще бжде жива Тя ще каже: „Моятъ госпо- дарь се е разкаялъ, и азъ мога да жпвЪя сво¬бодно". Следователно и ние можемъ да жнвЪемъ вободно. Но кога? Питамъ ви: господнрьтъ, който жпвйе вжтрЬ въ васъ, разкаялъ ли сее? Ами, ко гато този вашъ госнодарь каже: азъ ще му счупя главата, да ме познае кой съмъ — какъвъ е то¬зи госнодарь? Значи, вие имате госнодарь на гла¬вата си, той ви зановЪдва, и вие сте неговъ слу¬га. Ще кажете: азъ живЪя но Бога, азъ мога да бжда свободенъ. Не, нри такъвъ господарь вие сте толкова свободенъ, колкото сж свободни и ва- ши1"Ь кокошки въ курника. Този господарь ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажешъ и пос¬ле ще кажешъ; такива сж условията на земята. Да, при такъвъ господарь, такива сж и условията. Питамъ тогава: колко господари имате вие?—Два¬ма господари. Единиятъ живЪе въ главата ви. а другиятъ — въ стомаха. Главата и стомахътъ еж седалища на тия господари. Това сж тЪхнпгЬ двор¬ци. както ги наричатъ тукъ на земята- Дворецътъ на земния чов-Ькъ е стомахътъ, и по нЪкой пжть той става голЪмичъкъ, разширява се. Щомъ този господарь почне да управлява нЪкждЪ, познава се. Кокошките крЪкатъ, агънцата блЪятъ, жената пла¬че, дЬцата — сжщо, всички се разбЬгватъ, Госба- та е много хубаво направена, всичко е въ редъ и порядъкъ, но всЪки е туренъ на нарила. И онзи мжжъ като си дойде, погледне отъ високо, пита жена си: какъ е ястието днесъ? — Много хубаво. И гледашъ, тази жрица, по цЪль день седи въ кухнята. НЪкой пжть ние обвиняваме женит!:, че говорятъ. Не сж виновни женитЪ. И мжжетЪ гово- рятъ. Всинца готвятъ. Въпросътъ требва да се слага принципално. На какво готвятъ?—На огъиь. Културата въ свЪта ще дойде, когато почнемъ да готвимъ безъ огънь, когато почнемъ да готвимъ безъ тенджерп. Има ли тенджери, има ли паници, вплици, ножове, вжглища, огнища, това-онова, ще имаме култтра като днешната. Азъ искамъ да ме разберете чисто духовно ТЪзп н^ща сж символи само. Вие може да нямате тенджери въ кжотата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като нЪкои цигани, и пакъ тенджерите да сж въ ума ви. Азъ съмъ гдедалъ нЪкоя млада мома, която мечтае да се задоми, въз- дъхпе и си каже: е. н4мамъ си нито тенджера, 1лт- то огннще! Но като се ожени, набави си тендже¬ри, паници, ВИЛИЦИ, ЛЪЖИЦИ И К'Г, продължение на 20 години толкова .много н1;ща си набавя, че едва еъ няколко коли може да ги пренесе. По този на- чинъ хората прогресиратъ, прогресиратъ и най- иосл/Ь клзватъ: наредихме се. вече. Да, кжщати си наредиха, но умътъ си разредиха, сърцето си раз¬редиха. Едно време се обичаха, а сега всичко иматъ въ кжщи, миръ обаче нЪматъ. Нъкои хора вгЬрватъ, че като се помолятъ на Бо/а, Госиодъ изведнъжъ ще имъ даде миръ. Не е ли смешно положението, да затворя н4кой пжть кепенците на прозорците си и да се моля да дой¬де светлината? Не, светлината всекога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо въ света, което не се вика, не се купува. То е светлината. Има едно нещо въ света, което не се придобива. То е любовьта Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовьта! Който се стре¬ми да я придобие, тя се изгубва. Любовьта е въ основата на живота. И малката Любовь, и голе- мата Любовь, която влиза въ сърцето, еднакво действуватъ. Вие сега чакате да дойде големата Любовь, да дойде Христосъ, че съ своята слава да обгърне свгЬта. Никога! Питамъ туй положение в4р- но ли е? То е вЪрпо само но отношение на онази пжика, която се развива вжтрЪ въ дървото. Кога¬то пжпката е готова да цъвне, светлината ще се прояви, но това е единъ процесъ на расгене. Ако тази ихпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъвне или не, светлината, и въ два¬та случая, е една и сжща. Значи Боп>, въ своето проявление, въ своята Любовь и сега, и въ мнпа- лото, и въ бждащето е единъ и сжщъ. Въ Него нЪма еднообразие И стремежътъ на този Госиодъ, па Когото служимъ, е да ни нанрави всички щаст¬ливи. Защо? — Защото Той самъ по себе си е щастливъ. За този си стремежъ, Той нЪкой пжть ни нричинява най-голЯмит^ нещастия, за да ни причини щастие. Заприм4ръ, нЪкой пжть ние сме- щастливи, че носимъ една счупена стомна, но не е право това. Казвате: азъ не сьмъ толкова будала, да нося онази стомна пълна съ вода, да нося та- къвъ голЪмъ товаръ! Но като навлезете въ онази пустиня, като нагазите въ онази горещина, онзи, „ който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми б4ше леко на рхката, а се¬га ми е тежко на гърлото. Другиятъ казва: мене ми б^ше тежко на ржката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че нае не можемъ да избегнемъ из¬вестни опитности, известни порядки въ света ще носимъ и празна, и пълна стомна. — Човекъ, кой¬то носи добродетелта е като една бременна же¬на, той требва да страда за тази добродетель. Не страдашъ ли за добродетельта, която имашъ, ти си безплоденъ човекъ. Ако вие искате да минете живота си безъ страдания, вие ще бждете безплод¬ни хора. До сега азъ не съмъ срешналъ некой човекъ, да каже: азъ се много радвамъ, че постра- дахъ. Всички казватъ: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнатъ? Е, много лесно. Вие, като ученици, требва да разглеждате не¬щата разумно. Казвате: вижте онзи, човекъ тамъ, какъ си е поправилъ положението! Кой си е по- правилъ положението? Това е една самоизмама. Ка¬ква съотношения има между онзи, който е носта- венъ пръвъ министъръ на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо место, а лнзи, който е пръвъ министъръ на България, заема последно место. По отношение на хората пъкъ това е обрат¬но. Питамо сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? — Божието. Туй е теоритически, не щомъ дойде до практическия животъ, вие не вяр¬вате въ това учение. Я ми кажете, коя жена отъ васъ е благодарна отъ лошия мжжъ, който и е да- денъ? Или кой мжжъ е благодаренъ отъ лошата жена, която му е дадена? Че сж лоши, това е нЪ- що относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго пе. Азъ зная жени, които вс!жа ве- черъ се каратъ съ мжжете си, но такава жена, като отиде ири своя любовкикъ, да ги видите, какъ си гугуцатъ! Азъ зная мжже, които като се върнатъ при жените си, постоянно се каратъ съ тЪхъ, но като отидатъ при любовниците си, да ги* видите какъ си гугуцатъ! Защо ставатъ тия неща? Този мжжъ пе беше за тази жена, и тази жена не е за този мжжъ, обаче майката и бащата на¬караха този мжжъ да вземе тяхната джщеря, или тЪхниятъ синъ да вземе тази дъщеря. ОлЪдоватено, тЯ съпоставятъ нещата тъй, както Богъ не ги е съпоставилъ. Имаме две разумни сжщестиа, които не сж съпоставени правилно. Ходя азъ, значи след-- ствпето върви с^едъ причината. Сега за мене не е важно да изнася м г» вашите неджзи. Целиятъ светъ, цЬлиятъ нашъ духовент. животъ е нотоиенъ въ тия неджзи. Азъ ви наблю- давамъ, и гледамъ по нйкой пжть, като направя едно предложение, вие казвате: е, това н%що само тъй се говори. Учительтъ иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божествсниятъ животъ требва да се приложи абсо¬лютно, н1зма никакво извинение, нито за мене, нито за васъ. Който го приложи, Любовьта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовьта не може да дойде у него и н4ма да му се даде никаква сила. Има едно сжщество въ евЪта, което не може да се подкупи съ нищо. Това сжщество е Богъ. Него можемъ да го подкупимъ само по единъ начпнъ. — Когато сме разумни и добри. Ко¬гато можемъ абсолютно да изпълнимъ Неговата воля, Той е готовъ да наирави всичко заради насъ, но изгубимъ ли това, ние изгубваме всичкото Не¬гово благоволение. Не сме тъй силни да обърнемъ волята Божия въ обратна иосока. Всички вие сте ученици, подвизавате се, всич¬ки сте кандидати за небето. Но ако ви попитатъ, . какъвъ е смисълътъ на живота, ще кажете да ста- немъ безсмъртни, да бждемъ граждани на царство¬то Божие. Е, питамъ: какво изисква сега Богъ отъ яасъ? Ще кажете: не знаемъ. Приложили ли сте туй, което Богъ изисква отъ насъ? НЪкой ще ка¬же: азъ зная. Можешъ ли да лнаешъ туй, което никога не еи опиталъ? Ако азъ нося въ джоба си захарь, но никога не съмъ я опиталъ, ще зная ли какво нЪщо е захарьта? Е, какво нещо е захарь¬та? Бръкна въ джоба си, кажа: ето на! Ами ти опиталъ ли си я? Не ми требва да я опитвамъ, азъ я имамъ въ джоба си. Е, какво нещо е до-бродетельта? — Бръкни въ джоба ми. Джобовете на сегашния светъ сж пълни съ добродетели, п като ги бутнешъ, изваждатъ ги. Не, не, въ моя джобъ вие не може да намерите нито една бучка захарь, но като дойдете въ моя домъ, ако сте жадни, като ви дамъ една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе нема да видите захарьта. Всичката моя захарь е потопена въ водата. Ние не можеаъ да туримъ добродетель¬та въ джоба си. Ни, не можете да я турите въ джоба си, нито може да я отделите отъ живота си. Добродетельта е непреривно свър¬зана с ъ самия животъ, не може да се отде¬ли отъ нзго. Ако пекой иска да отдели доброде-тельта отъ живота, той що си причини най-голе- мото нещастие. Некой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте единъ вашъ приятель, дайте му да пие малко отъ вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволенъ, рад¬вайте се на това, че вашата добродЪтель е вжтрЪ въ вашия животъ. Да определя мисъльта си по- конкретно. Питамъ сега: кое положение е по добро? Дойдешъ у дома, нагостя те, и сл4дъ като те на- гостя, да кажа въ себч си: е, да си отиде този човекъ, не го пскамъ повече. Или като ми дой¬дешъ на гости и те нагостя добре, да ти кажа; радвамъ се, че дойде. Какъ сж децата, жената? А пе слЪдъ като разбогатЪете да ви кажа: рад¬вамъ се, чн дойдохте, приятно ми е. Защо? За¬щото като сте разбогатели, има какво да взема отъ васъ. Не, въ истинската добродЪ^ель и Божия Лю¬бовь, като дойдешъ при мене, азъ требва да ио- чувствувамъ една радость и да си кажа: благодаря, че тозп прпятель ми дойде днесъ на гости. Да чувствуваме, че посещението на единъ лой при- ятель е посещение отъ Бога. Това е истинското пожелание, което требва да храня къмъ всеки едного отъ васъ. Не да ви казвамъ въ очитЪ, че се много радвамъ, за дето дойдохте въ кжщата ми, но като излезете отъ моя домъ, да съ обърна къмъ Бога и да благодаря, а вие да почувству¬вате единъ вжтрйшенъ мпръ, една дълбока ра- досгь Тъй да почувствувате това посещение, като че Богъ ви е носбтилъ. Защо? — Защото моите отношения къмъ Бога сж правилни, и отношенията ка Бога между насъ сж правилни. Азъ съмъ забе- л4залъ, дойде не кой да ме носЬти, но некога не- мамъ физическа възможность да го приема, на зе¬мята сме, и той като си излезе, остава недоволепъ, махне така съ ржка. Той требва да си каже: азъ съмъ иного доволенъ, благодаря на Господа, че Учительтъ днесъ не ме прие. Амп защо сте недо¬волни? Мислите ли, че ако азъ излаза при васъ, мога да ви дамъ това което искате? И безъ да излЪза при васъ, пакъ мога да ви дамъ това. което искате. Ами че азъ имамъ копчета. Бутна едно копче, и почва да тече отъ него. Требва ли да ви дамъ чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия отъ тази вода? Не само една чаша, ио и хиляди чаши можете да пиете. Щомъ сте дошли до таза чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щомъ пиете азъ ще кажа: тия ученици сж много умни, и Госиодъ бла¬говоли къмъ т4хъ. Това е външната страна на живота. И зада¬чата въ живота ни е да бждемъ доволни въ да- 2"нля момептъ, и като се обърнемъ къмъ Господа, да кажемъ: Господи, ние сме благодарни отъ всичко. Тона е цЪльта ми, къмъ която искамъ да насоча ума ви. Това и правилната философия, която раз¬решава всички въпроси. Ти са търговецъ, взгубилъ си нЬщо. Благодари за тона. Туй, които си загу- билъ, то не е загубено, то е една печалба. Да ка¬жемъ, че ти си жена. Мжжъ ти не те приема до¬бре нагрубява те. Че това е едно добро положе¬ние Ами че какъ! Той ти казва: ти целнятъ день ходишъ, кадето требва и пе требва, )бякаляшъ тукъ-тамъ. Защо не се връщашъ дома см.? Защо хойкатъ толкова? Ти ще му кажешъ; какъ см Ьешъ да ми казвашъ така? Ами че неко си казва какво¬то иска! Ти се сири и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Госнодъ днесъ чрезъ устата на моя възлюбенъ. Азъ казвамъ така: има възлю¬бени, които вършатъ волята Божия. Има възлю¬бени, които не вършатъ волята Божия. Има въз¬любени, които сж добри и разумни. Има възлюбени, които не сж добри и разумни. Ако твоятъ възлю¬бенъ е разуменъ, той нема да ти каже, защо хо¬дишъ да хойкашх, но ще ти каже: азъ се безно- кояхъ за тебе, обаче като те видехь, уснокоихъ ■се и се радвамъ много, че се върна въ кжщи. Жената — сжщо. Докато мжжътъ го нйма, тя дига шумъ, но като сп дойде, казва: много се радвамъ, че дойде; б^хъ започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече. Гледамъ н'Ькои критикуватъ, казватъ: тия уче¬ници не живЬятъ ио Бога. Я ми кажете, какъвъ е вашиятъ идеалъ! Азъ ви казвамъ: има само единъ начинъ за живеене по Бога. Като видя единъ уче- нпкъ, да ми стане тъй приятно! Не сж погрЪшкитЪ, които трЪбва да видя въ него. НЪма какво да го подозирамъ. Всеки ученикъ си има една слаба стра¬на. Некой върви бавно, като охлювъ. Требва ли да го осжждам;ь? Ще го погаля, ще му кажа: н4ма нищо. Той ще ми каже: сега азъ съмъ като охлювъ, имамъ врЪпятствия, ржц-Ь нбмамъ, крака нЪмамъ, но очите ми сж високо. Единъ день, когато ми пзрастнатъ ржцЪтЪ и краката, ти ще видишъ ка¬къвъ ученикъ може да стапе отъ мене! Сега да приведа този символъ. Когато единъ ученикъ раз¬бере Правдата въ абсолютната смисъль, неговите ржце сж израснали вече. Когато единъ уч"нпкь разбере Добродетельта въ абсолютната смисъль, неговите крака сж израсналп вече, и той може да ходи Това значи да инашъ ржце и крака, и съ гЬхъ да разрЪшавашъ въпросите. Сега ти сп тъ- женъ, животътъ ти се обезсмислила. Ами защо? Богъ е Любовь Светътъ е иъленъ съ благородни сърца. Не мислете, че само грешници има въ све- та! Добрите хора въ света нреобладаватъ, т'Ь госиодарствуватъ, но не се нроявяватъ. Сега н^кои казватъ: светътъ е станалъ логаъ. Не, лошите хора, въ сравнение съ добрите, сж по малко, но понеже те се нроявяватъ, то се виждатъ навсекжде и техната миризма се разнася навсекжде. Добрите хора господствуватъ въ света. Знаете ли това? Сега на васъ требва да ви държа цела проповедь, да ви доказвамъ, че сте добри. Некой казва: азъ съмъ толкова добъръ! Не. не казвай тъй. но кажи: Богъ, който живее въ мене е добъръ и добродетеленъ. Единъ плодъ, които е ночналъ да зрее на слън¬чевата светлина, не може да бжде лошъ. Една душа, въ която Богъ изпраща своята светлина, не може да бжде лоша. Сега, ние се намираме въ съборните дни. Вс/Ька година имаме съборъ. Какво нещо е събо- рътъ? Съборътъ може да го правятъ добрите и разумните души. Когато си събератъ лоши хора съборъ има ли? — Нема съборъ. Онези, които жи- веятъ въ Любовьта, може да наиравятъ съборъ. Онези, които живеятъ въ Мждростьта, може да нанравятъ съборъ. ОнЯзи, които живЪятъ въ Исти¬ната, може да нанравятъ съборъ. ои&зи, които жи- нЪягь въ Правдата, може да нанравятъ съборъ ОнЪзп, които жив-Ьятъ въ Добродетельта, може да нанр вятъ съборъ. А онЪзи, които не живЪятъ въ тия добродетели, за тЪхъ никакъвъ съборъ не сх- вхадлулва. \п.«»\ъ жиа^иъ въ закона на Любовьта, пие сме. на съборъ. &дш\ъ день Вогъ ще. «и изведе отъ този ев'Ьтъ и ще ви запознае съ онйзи братя, които вие не знаете. Н4кой пжть искате да знаете, ка¬кво пЪщо е небето. 1'уй считате за идеалъ. По-старали ли сте се да видите, какво нЪщо е небето, дали е мЪсто или състояние? Небето е общепие на разумни сжщества, които живЪятъ въ единение, които се радватъ единъ на другъ. и които не мо- гатъ единъ безъ другъ. Всички жив4ятъ за едного, и единъ жпвЪе за всички. Понеже т4 сж толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на не¬бето е най-красивата, и тяхното състояние е но възможность най-идеалното, което може да сжще- ств\ва. Общение на разумпи души! НЪма да правя никакви изводи да ви доказвамъ, че сте добри. Азъ зная, ч<- всинца - сте добри, но не сте проя¬ви. и своята добродЬтель. Всинца сте, разумпи, но не сте проявили своя 1а разумность. Вие чакате, като онези деца, по настроение, и казвате: ако имамъ настроение, ще го нанравя, Волътъ казва: „Азъ ще ора па господаря си когато ме бодне съ остенъ". Това значи настроение, но то не е законъ на свободата. Кие трЪбва да правимъ доброто безъ настроение. Та, днесъ сме събрани за какво? Азъ диесъ ви събрахъ само за едно нравило. То е. първото и иай-важното правило. Когато ви дойде едииъ братъ или една сестра въ кжщи, които и да сж те, като си изл/Ьзатъ, да обърнете очите си на¬горе къмъ Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този братъ или тази сестра. Този день, неделниятъ, ви събрахъ само за това правило. НЬма по красиво правило отъ него! У васъ има особ па философия. Като ви дой¬де н^кой братъ, вие казвате: този братъ е до¬шълъ за парп при мене. Вие зте чудни! За нари дошълъ! Ами, ако онзи апашъ дойде въ кжщата ти съ своя револверъ и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: сла¬ва Богу, че съ малко се разправихъ. Е, този братъ дошълъ безъ револверъ и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде съ револверъ или безъ такъвъ? Не, въ закона на посещението най-първо има следното нещо: ако единъ братъ е дошълъ по волята Божия, той н^ма да вземе нищо, той ше даде нещо. Който посеща-ва той требва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щомъ посетя единъ домъ, требва да внеса нещо. Отивамъ ли да взема нещо, това не е посещение. Щомъ слънцето изгрева и ни посе¬щава, какво ирави то?—Дава ни своята светлина и не взима нищо. Днесъ пскамъ да направите едно иосещение по новото правило, безъ никакво изключение. Обе¬зателно ще го направите, но не ви заповедвамъ. Азъ ви казвамъ сега какъ да направите посеще¬нието — съ две вериги и съ товаръ, или безъ ве¬риги, но съ товаръ, или безъ вериги и безъ то¬варъ. Може да изберете едно отъ трите положения. Азъ всекога нредпочнталъ бозъ вериги и безъ товаръ. Та, казвамъ: отъ невидимия светъ, отъ Божествения светъ днесъ има издадена една за- поведь до учениците: да направите едно посеще¬ние безъ вериги и безъ товаръ. Този день ще отивете само на едно место, а не на две. На ед¬ното отъ васъ ще направите едно посещение. Сега ложе да кажете: Какво иска да каже Учительгь. Спм- волпчески ли говори, какъ да Го разберемъ?—11 буквално, н символически, и ио смисъль. Що по¬сетите днесъ никого — нищо повече, Е, предста¬вете си сега, че ще направите едно носещите, или пъкъ на васъ ви нанравятъ идно носЬщеиие. Като дойде този ириятель ири тебе, ти ще излЬ- зешъ и ще си кажешъ: защо е дошълъ? Не. той ще остави н^що у васъ, и при това най-хубавото. Ще направите туй. което не сте правили до сега. Ще занесете най-хуб;чюто н^що, което имате. Ако имашъ само една ябълка, нея можешъ да занесешъ, но най-хубавата. И тъй. днесъ ще направите най-малкия опитъ. Ще направите едно носЬщение, дбто обичате, дЬто се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви иопитамъ за посещението, което сте напра¬вили. КждЬто искате зьоже да отидете, било между приятели или вчншни, но носЬщение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, заприм^ръ, да я носЬтятъ 10 дру¬ги сестри. КждЬто отидете, за този день вие ще бждете пръвъ и послйденъ въ този домъ. Ще гле¬дате слЯдъ васъ да не дойде нЪкой другъ да развали работата, Не, вие ще бждете иръвъ и по- следенъ. Като си отидете, ще гледате работата вя да е завършена и за васъ, н за вашия братъ или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи сж приятните задачи въ света. Тия трудности сж отзадъ, не сж отпредъ. Те ще вр тласкатъ. Това е едно налегане. Ще имате на- легане отзадъ, и колкото налегането е ио-голЬмо, толкови и движепието е по големо, и обратно. Раз-брахте ли правилото? Туй е свещено нравило Ние сме вече въ втората половина на годи¬ната. Правилата, които ще ви се даватъ за въ бждеще, ще бждатъ отъ другъ характеръ. И тъй, ще започнемъ отъ туй свещено нравило, съ туй посещение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пъкъ, ще си кажете* какъ го наиравихъ? Не се смущавайте! Като из¬лезете отъ единъ домъ, дето сте направали посе¬щението, не мислете какъ сте го направили. Следъ залезъ слънце, когато блеспатъ всички наши лампи по градовете, ще могатъ ли да се сравнятъ съ слънчевата светлина? Не, това сж само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посЬтите, е била тжжна, скръбна, животътъ й се безсмислилъ, и следъ като направите посещението тя се зарадва, и като дойде друга нЪкоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радость, миръ, той е първ ятъ. А този, който ..тнема ра- достьа, мира, той е послйдниятъ, който е дошълъ. Първиятъ требва да донеса радость, миръ отъ Бо¬жествения светъ. И тъй тези посещения ставатъ. Ако днесъ се отворятъ така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си. Сега, коя е моята скрита мисъль, защо ви карамъ да направите това посещение? Азъ ви ка- рамъ да направите този опитъ, защото днесъ от¬горе ще ви посЬтятъ. Тия които дойдатъ отгоре да ви посетятъ, ще ви кажатъ: моля искаме да ни придружите да посбтимъ поне единъ домъ, да видимъ какъ жив4ятъ хората тукъ на земята! Ако направите това посещение, то ще бжде Божествено защото само когато Богъ присжтствува може да направите посещението. Човекъ не може да върши некое добро дело, ако Богъ не прис&тствува въ него. Проявата на всека добродетель, проявата на Бсека М&дрость, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действува въ насъ. И ко¬гато Той действува, пие требва да се радваме, че Той е започналъ своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото нема по- голема сила отъ Него. И тъй, сега да ви кажа: тия приятели — екскурзианти отъ невидимия свЪтъ ще дойдатъ, ще нанравятъ едно посещение, и като се върнатъ на- задъ, нека иматъ едно добро възпоменание за васъ. Т4 помнятъ, и много нЪща помнятъ. Като дойдатъ единъ пжть, т4 ще дойдатъ и втори, и трети нжть. Като дойдатъ, т4 носятъ много хубави яЪща съ себе си. Писанието казва: „ДЪто е духътъ, тамъ е и свободата". И тъп, за васъ е иотрЪбна една вжтр'Ьшна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е по-^ ложение на двоумение, дали съмъ въ правия пжть или не. дали ще бжда спасенъ или не. Всичко това е надане — ставане, падане — ставане. Такъвъ е животътъ, но има нЪщо по-хубаво и по-красиво въ свЯта. Единъ день ще видите, какво яйщо .е Бо¬жието лице, къмъ което ангелите отиравятъ по¬гледите си. Виждали ли сте онова лице, на което ех написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, отъ която изтича всич¬кото щастие, всичкото Блаженство въ свЪта? Ако единъ день бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали съ лице къмъ земята и бихте ка¬зали: Госноди, ние не извършихме Твоята воля.