Разлика между версии на „Съчетание на отношенията“

Текуща версия към 21:16, 6 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Беседи пред сестрите

Книга: Аз ви избрах

Съчетание на отношенията

08.08.1920 Неделя, София

Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога и тогава ще имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот. От това съчетание на съотношенията правя един втори превод: отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод, като заменям душата с детето, а Духа – с майката, и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето.

В Писанието ще намерите онзи стих, в който Христос говори за човека, съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон имайте предвид, че в отношенията си вие не сте свободни да мислите, да чувствате, нито да действате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам!” Това е една крива мисъл. За да може да стане това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. То е подобно на някой, когото водят стражари – той върви натам, накъдето го карат десет души стражари. Пазете следната мисъл: аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате.

Може да ме разбирате криво, защото искам е един човешки израз. Това е желание на Невидимия свят или желание на Бога – всички негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам, това е ваша работа; аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в Пътя, в който сега се намирате, съм аз. Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може едва след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: от онази майка, която носи детето в утробата си, зависи живота на рожбата й. Ако тя реши да го износи, ще го роди, но ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята!” Детето трябва да се износи до определения срок. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една сто милионна част, нито желая вие да се опитате да го измените – то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменили на една сто милионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувство и действие има определена форма, в която те могат да се изразят. И законът е: когато се изразят в тази форма, ние усещаме едно задоволство и приятност – значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно недоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма.

Във времето на апостолите имаше разделения между тогавашните християни на петровци, апостоловци, павловци, христовци. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.” Та какво от това, че си посял или полял – важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: там, където Бог ви е поставил, където земеделецът ви е посял, където майката ви е турила в училището, не напускайте тия отношения, които вече са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото сте вие, които мислите да напускате училището.

Сега аз ще спра тук... Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своя среща. Искам да не сте невежи: то се състои от човешки души, които са завършили своята еволюция преди хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всички народи. Сега, с тяхната среща и ние правим своята среща на Земята. И те са на Земята. Ако вървите правилно по тоя Път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Посланието към евреите има нещо загатнато за това. Тази година оттук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 г. включително – те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония, от 1916 до 1919 г. включително – на 18-и сутринта, а всички нови – на 18-и вечерта.

Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, за да можем да използваме времето. Ще има да се извърши работа. На софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за онези права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. Оттам трябва да научите начините, по които трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на Земята не може да се приложи и резултатите ги знаете. Ще се учите, защото пак ще дойдете на Земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате в училището като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това – ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ – в злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А когато си замина, можете да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден до разбирането на този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх!” Бих искал да ми покажеш Любовта си, инак ти си първокачествен страхливец.

Сега, имате задължения спрямо Белите Братя, спрямо Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада – това да го разберете добре! От Белите Братя няма укриване. Те са носители на Светлина, на всяка нова култура, на всяко Добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.” Вие имате грешка: Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник – това е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога.

Тази година трябва да се организирате. Разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да слушам и бих желал да бъдете поне на половина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.” А аз как съм живял между вас, видели ли сте нещо от мен? Искате да направите нещо и аз казвам: „Опитайте, направете.” Но аз зная, че законът е такъв: с каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Трябва да бъдете свободни!

Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, а заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползва, но каквото вие вършите, аз се ползвам. Ако искате да имате Божието благословение, трябва да слушате Господа. Това ми е казано и аз нарочно дойдох. Поради това аз казвам, че има три положения. Първо, ако не искате да вървите по Учението, което аз проповядвам, категорично ви казвам: много добре, свободни сте! Второ, готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието? Но изпълнете го във всичката му пълнота! Трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото Учение във всичката му пълнота? Или Мойсея, или Христа, или мен – ние сме едно. Това е проявление на Бога, това Учение е Божествено – Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено и сегашното Учение е Божествено. Един и същ е източникът, само формите са различни – Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам – изпълнете го, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва: „Неговото Учение трябва да се изпълни!” Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото учение, или Мойсеевото учение, но едно от тия Учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие хвърляте мисли на съмнения. Аз не бих желал да махам никого и бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също – Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият и Христос, който е в мен, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща.

Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да бъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме дотолкова приготвени, та нас викат?” Спомнете си за онзи цар, който извикал гости на трапезата си. Званите, след като не са дошли, вас, клосните, ви викам! Да благодарите, че ония не са дошли. Тук не е въпрос за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой досега не е давал – ще кажа с всички подробности как се учите. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще стоя с всичкото благоговение и ще броя ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого – Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в това отношение – никой не може да ви огорчи, но и от последствията никой не може да ви избави.

Аз желая между всинца ви да се въдвори хармония, Живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя във вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка?

Черното братство ви е поомотало, направило е цяла буря. Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. Това е право за всички – и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Казал съм това или онова – не черпете от втори източник, от втора ръка, а елате направо при мен. А вие му туряте деветдесет и девет панделки и правите заключения. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.” Преди години дойде при мене Маню Райнов и ми предложи тридесет хиляди лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре; аз му отговорих: „Нека стоят у теб.” След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тези пари, които постъпят в Братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Д-р Миркович искаше да ми остави наследството си, но аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини!” И този брат (Учителя сочи Л. Котев) ме питаше за къщата и аз му казах: „Един да я вземе.” Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите.

В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Трябва да мислиш, да желаеш и чак когато подействаш, тогава. Първо на Земята ще те съдят, после – в Астралния свят ще те съдят за твоите пожелания, сетне и в Умственото поле, но най-сетне в Причинния свят всичко ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.” Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази Велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мен е временно. Във време на пътя не смущавайте каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му.

Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за братство, за приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другиго – това е законът на братството. Ти си длъжен на Цялото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега аз изпълнявам закона на приятелството спрямо вас, а не закона на братството.

Учението, което ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа – това, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.

На годишното събрание пригответе се да няма връщане към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази Новият живот. Аз желая никой от вас в нищо да не се спъва.

Сега ще изучите закона на смирението и кротостта – това е първото нещо, второто е електричеството и магнетизмът, а третото е мъчението. А вие в София почнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина, по които да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. Вие, софиянци, трябва да изгладите това. Ще попитате как. Например сто души са осъдени да лежат в затвор за дълговете си, а аз съм богат – плащам и казвам: „Пуснете ги!” Бъдете самостоятелни. Всеки трябва да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а си помагайте. Ако вие се влияете, отвън може да ви кажат: „Господин Дънов е такъв и такъв.” Но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън.

Желая да имате взаимна почит и Любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото Братство – не можете да измените този закон. И там, на Сините камъни1, дето прекарах двадесет и пет дена, получавах всичките ви мисли и мога да ви дам тяхната фотография. И ако искате да стреляте, стреляйте на месо, а не само „дан-дум” – това е само донанма.

Време нямате. Вие сте в двадесетата година на XX век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон! Имате опитността на миналото, разбирате много добре работите, не сте слепи.

На 17-и и 18-и да бъдете в Търново! Вярвайте в Живия Господ и Той ще ви се изяви. Защото Той казва: „Ако вярвате в Моите думи, Истината ще ви се изяви.” Все трябва да вярвате в някого, все една Майка трябва да ви роди – това е законът. С личности ние не боравим. Един ден, когато се срещнем отново, пак ще говорим. Защото работите ще се изменят. На Черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на два крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо.

Реплика на брат Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?

Никакъв неутралитет – с Господа или против Господа.

От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, дето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро!” Гледайте да въдворите хармония. Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото станало – то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте тези, които спирате малко работата, затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика Сила.

8 август 1920 г., неделя, София (пред братя)

Беседи пред Сестрите 08.08.1920 Неделя, София

Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3