Разлика между версии на „Направление на истинския живот“

Версия от 22:06, 3 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ окултен клас

Книга: Смени в Природата

НАПРАВЛЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ

Размишление върху Божията радост.

Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.

През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.

Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил.

Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.

В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. - всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал. Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма. Интересно е да се види, как седи въпросът в психическо отношение. Ако търговец постъпва по този начин, вие трябва да знаете, съзнателно ли задържа парите в себе си или несъзнателно.

В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начин тя не го пресища. Тъй щото, и на вас казвам: Никога не пресищайте човека. Нека остане в него малко свободно място, той сам да работи, да прави усилия.

Когато говорим за направление на истинския живот, имаме предвид онзи път, онази посока, по която човек може да разреши всички въпроси в живота си, да трансформира своите отрицателни състояния в положителни. Съмнение, подозрение, завист, омраза, това са състояния, които ще минат през човека, но той трябва да се справи с тях, да разбере, отде идат и да ги отбие от пътя си. Човек може да преживее едно любовно състояние, без да е негово. Той го е възприел отвън. Като намери причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство в него и търси причината. Като се огледа натук-натам, той вижда двамата млади, далеч от него, че се разговарят любовно. Значи той е възприел тяхното състояние. Те се разговарят за любовта, т.е. за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Те се намират в положението на двама учени, които едновременно държат една книга: първият обърне един лист и чете. После вторият обърне друг лист и чете.

Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“.

Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов.

Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.

Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот.

Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области.

Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му.

Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.

Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. - Защо? - В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. Запример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човек мисли, това става. - Нали трябва да се каже истината на човека? - В какво седи истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината. Те нямат нищо общо с положителния живот. Когато познава истината, човек познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога няма да знаеш, какво нещо е знанието; ако познаваш лъжата, никога няма да знаеш, какво нещо е истината. Само истината познава лъжата. Само мъдростта познава глупостта. Само любовта познава омразата. Само доброто познава злото. Тогава как да научим злото? - Злото не се учи. За да познаеш злото, ти трябва да изучаваш доброто. Щом познаваш доброто, ти непременно ще знаеш, какво нещо е злото. Отрицателното не се учи. В стремежа си към положителното, без да иска, човек греши и се поддава на отрицателното в живота.

И тъй, за да познаете, дали даден човек лъже, вие трябва да знаете абсолютната истина по дадения въпрос. - Еди-кой си не постъпва добре. - За да знаете, кой как постъпва, вие трябва да имате абсолютната мярка за доброто. - Еди-кой си не свири правилно. - Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее.

Следователно, музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пението. Които не могат да пеят, те скачат, играят. Когато някое животно, запример куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него. Щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си. Гледате някое куче се търкаля по снега. От една страна то си играе, а от друга - сменя състоянието си.

Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой няма да се грижи за вас. Казано е: „Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе“. Някой се оплаква, че е сиромах, че ходи гладен, бос, окъсан и не иска повече да живее. - Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромах. Всички хора са сиромаси и окъсани: някой във физическо отношение, друг - в сърдечно, а трети - в умствено. Каквото и да е положението на човека, той може да намери някакъв изход. Ученикът не трябва да се обезсърчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трябва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свят, но за сърдечния, и за умствения. Той трябва да се заеме да работи и в трите свята, да облече тялото си със здрави, нови дрехи, сърцето си - с благородни, възвишени чувства, а умът - със светли и красиви мисли. Да оголее човек, това е в реда на нещата. - Кога? - Когато отива на баня. Като отиде на баня, човек се съблича съвсем гол, за да се измие, да се освободи от всички нечистотии. Така изчистен, той облича нови, чисти дрехи и излиза от банята. Банята представя живота, в който човек е дошъл да се окъпе и изчисти. Като излезе от банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окъпал и изчистил добре. Ще благодарите, че сте имали възможност да се облечете с нови, чисти дрехи и да продължите започната си работа. Окъпването, изчистването е един от начините, по който човек може да се справи с противоречията си. От време на време и ангелите слизат на земята да се окъпят в някоя човешка баня.

Какво представя къпането? Къпането е процес, при който порите на човешкия организъм се отварят, за да може да се възприеме живота. Когато ангелът се окъпва в някоя човешка баня, той отваря порите на тялото си, за да възприеме човешкия живот. Като го възприеме, той се радва, че е придобил едно ново разбиране на живота. Наистина, ангелът трябва да възприеме човешкия живот в себе си, за да разбере неговото вътрешно съдържание и смисъл. Щом се върне на небето, ангелът разправя своята опитност от земята, радва се, че е придобил нещо ново. Такова е положението на всеки човек, който е имал възможност да проникне в ангелския свят. Той слиза на земята обогатен, радостен, че е видял и разбрал нещо ново, по-високо от човешкия свят.

И тъй, когато се стреми към науката, човек трябва да се свърже с ония възвишени същества, които са истински нейни представители. Науката иде от възвишени области на невидимия свят, а не от земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. За такива хора казват, че имат широки сърца и светли умове. Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически, този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.

Следователно, докато не се качи горе, в духовния свят, човек никога не може да стане учен. Истинската наука иде отгоре, от духовния свят. На земята ще работите, а в невидимия свят ще учите. Каквото научите в духовния свят, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влезете в Божествения свят, вие ще имате истинска представа за нещата и явленията на физическия свят. Без този свят, физическият остава неразбран. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свят. Той е малка отсечка от Божествения свят.

Съвременните хора говорят за реалния живот и не се интересуват от духовното. Според тях истински реален живот е този, на малките отсечки или на обикновеното знание. Те наричат реално знание, запример, 2+2=4, 2х2=4, 3+3=6, 3х3=9, 1+1=2, 1х1=1 и т.н. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мъчно е да обясните, защо е така. Запример, защо 2+2=4 и 2х2=4. Както виждате, тук и при събирането на числото 2 с 2, и при умножаването му, се получава един и същ резултат. Числото две е закон на любовта. Значи, докато любовта действа, резултатите и при събирането и при умножаването са едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и същ. Запример, 3+3=6, 3х3=9, 4+4=8, 4х4=16 и т.н. При числото три срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото девет - закон за наследствеността. Значи, всяко престъпление се проявява най-късно до четвъртия род. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния живот на човека, всяка мъчнотия може да се разреши след шест години. Числото три е самият човек. Като прибавите към него числото шест, ще получите девет - резултат, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши след шест часа. - Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? - Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избягнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. Божествените работи носят придобивки, а човешките работи - загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. Разумният човек лесно се справя със своя вътрешен живот.

Сега от вас се изисква да се справяте разумно със своите вътрешни състояния, за да можете да учите добре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своите ближни. Да свършите училището успешно, това значи, да разполагате с такова знание, че като видите човека да можете да четете по лицето, по главата, по ръката му, по космите му даже. Ще кажат за вас, че сте магьосник. Какво означава думата „магьосник“? Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи, магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи. Казват, запример, че някоя мома завъртяла ума на един момък. Какво лошо има в това? Докато не беше видял тази мома, по цели дни и нощи, той обикаляше кръчмите: в тази кръчма ще пие с приятели, в онази кръчма ще пие и нищо не работи. Откак момата му завъртя ума, той напусна кръчмите и започна да пише: „Възлюбена моя, откак те видях, забравих кръчмите, забравих скитанията, искам да живея добър, чист живот“. Майката се чуди, какво е станало със сина й, че по цели дни седи в къщи, пише и въздиша. - Щом пише любовни писма, щом въздиша, живот има в този момък. Радвайте се на новия живот, който тече в него. Научете се да тълкувате нещата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даден човек се е оставил една жена да го води. - Не е така. Важно е човек да бъде спасен. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, кон - безразлично е. Ако един кон може да води човека в града, защо една жена да не може да го заведе?

В една от войните на човечеството, един офицер паднал от коня си ранен и не могъл да стане от мястото си. Конят му го хванал със зъбите си за дрехата и го отнесъл далеч от бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицер? - Конят му. Следователно, ако един кон спасява господаря си, последният трябва свещено да държи образа на този кон в ума си и в съзнанието си. Ако момата спасява един момък, последният трябва свещено да държи образа й в съзнанието си. Не е конят, нито момата, които спасяват. Чрез тях действа Божественият Промисъл. Да разбирате Божествения Промисъл, това е велика наука. Това значи, да е дошъл човек до направлението на истинския живот. Този е пътят, по който човек може да се справи с противоречията в живота. Справи ли се с противоречията си, той ще разбере истината.

Днес мнозина говорят за окултната наука, без да са се справили с противоречията си, без да познават истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Пред окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва сега започва да учи. Каква по-голяма наука искате от тази, да превърнете стара баба в 21 годишна мома? Обаче, сегашният човек, със своя ум и със своето сърце, със сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне до тази наука. Тя не се предава по обикновен начин. Пък и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Как ще носите един тон злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тон злато представя цяла буца, не се режи, пък и не разполагате с инструмент, да я надробите по някакъв начин. Ще стоите пред златото, ще го гледате и не можете да го поместите. Това злато, обаче, трябва да се пренесе в дома ви. Стоите пред него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нещо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човек трябва да има в себе си такъв елемент, чрез който да влезе в контакт с нея. Затова Христос казва: „Да бъде според вярата ви!“ Христос изцеляваше само ония, които имаха вяра. Когато хората се трупаха около Христа да слушат проповедите Му, Той ги задържа да ядат заедно. Учениците му, обаче, имаха на разположение само пет хляба. Христос благослови хлябовете, разчупи ги и нахрани с тях множеството, което беше се събрало около Него. - Факт ли е това? - Като факт го изнасят. Христос знаеше закона да увеличава нещата. Той имаше вяра и с нея работеше.

Христос казва: „Да бъде според вярата ви!“ Вярата почива на знанието. Това, което за нас е вяра, в духовния свят е знание, наука. Понеже хората на земята са още деца, те трябва да вярват. Един ден тяхната вяра ще се превърне в знание, в наука. Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. Всички мъчнотии могат да се разрешат чрез разумността. В разумността е Бог. Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават, и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Отнесе ли се критически към Божественото, той затваря пътя за неговото идване. За да отвори пътя си към Божественото, човек се нуждае от знание така, както млекарят - от цедилка за прецеждане на млякото. Знанието трябва да мине през ума на човека, както млякото - през цедилката. Това знание няма да дойде нито от горите, нито от планините, но от вашите лични опитности. Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях. Срещате един човек, огорчен, обиден от някого, не иска никого да погледне. Как ще се махне това огорчение? Провидението дава възможност на онзи, който е нанесъл обидата, да спечели десет хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподели с него печалбата си, да му даде пет хиляди лева. Като получи тази сума, обиденият изменя състоянието си. В лицето на този човек вижда вече свой приятел.

Хората се страхуват от даването, да не би да осиромашеят. Те казват: „Ако човек дели всичко с хората, къде ще му отиде краят?“ Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее човек или да не сее? - И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон. Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате. Не давате ли с любов, нищо не се ползвате. Вложите ли любовта, тя ще оправи всичките ви работи. Велика, мощна сила е любовта.

Сега, аз ви говоря много неща, но всичко не е разбрано. Един ден ще разберете всичко. Когато гледате семето на някое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излезе от него. Обаче, щом го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислите, които днес не разбирате, представят семенца на растения. Щом се поставят в съзнанието ви, те ще изникнат, ще се развият, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята като ученици, да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази на своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после - за себе си, и най-после - за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си.

Основната мисъл на тази лекция е, че физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.

Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.

Лекция от Учителя, държана на 26 декември 1928 г., София - Изгрев