(Нова страница: [http://www.uchitelia.com/V_Mladejki_sabor(1).pdf]) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[http://www.uchitelia.com/V_Mladejki_sabor(1).pdf] | [http://www.uchitelia.com/V_Mladejki_sabor(1).pdf] | ||
| + | |||
| + | |||
| + | ПЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ. | ||
| + | На ученицитЬ отъ Всемирното БЬло Братство, 14 - 17 Августъ 1927 год., София. | ||
| + | Издание на просветния комитетъ. София. | ||
| + | Нед., 14 августъ, 5.30 ч. с. Учительтъ. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Мислещиятъ човЬкъ. == | ||
| + | |||
| + | "Богъ царува на небето. | ||
| + | Богъ царува въ живота. | ||
| + | Да бжде името Му благословено!" | ||
| + | Размишление. | ||
| + | Ще прочета първитЬ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана. | ||
| + | Подиръ това бЬше праздникъ Юдейски, и възлЬзе Исусъ въ Еру- салимъ. (2) А въ Ерусалимъ близу до овчата порта има кжпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има петь притвора. (3) Въ тЬхъ лежаха голЬмо множество болни, слЬпи, хроми, сухи, които чакаха дви¬жението на водата. (4) [Защото отъ врЬме на врЬме слЬзваше ангелъ въ кжпалнята и размжщаше водата; и тъй, който влазяше първъ слЬдъ размжщането на водата здравъ биваше отъ каквато болесть и да бЬше боленъ.] (5) И тамъ имаше нЬкой си человЬкъ боленъ отъ триде- сеть и осемь години. (6) Него видЬ Исусъ че лежи; и понеже знаеше че отъ много врЬме вече боледува, казва му: Искашъ ли да оздравЬешъ? (7) Отговори му болниятъ: Господине, нЬмамъ человЬкъ да ме тури въ кжпалнята когато се размжти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прЬди мене слЬзва. (8) Казва му Исусъ: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тозъ часъ человЬкътъ оздравЬ, и задигна одъра си цходЬше; а този день бЬше сжбота. (10) И казваха ЮдеитЬ на изцЬления: Сжбота е; не ти е простено да дигнешъ одъра си. (11) Отговори имъ: Онзи който ме изцЬли, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человЬкътъ що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцЬле- ниятъ не знаеше кой е; защото Исусъ се уклони, понеже имаше народъ много на това мЬсто. (14) Подиръ това намЬрва го Исусъ въ храма, и рече му: Ето, сега стана ти здравъ: не съгрЬшавай вече, да ти не стане нЬщо по-зло. (15) Отиде прочее человЬкътъ и обади на ЮдеитЬ че Исусъ е който го изцЬли. | ||
| + | Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озагла- вилъ "Мислещиятъ човЬкъ." | ||
| + | Да бждешъ мислещъ човЬкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега нЬкой разбиратъ, че Господь ще ни научи, а ние нЬма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мис¬лене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нЬкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдЬленията, седемь или осемь години въ гимназията и че-тири години Въ университета. СлЬдъ това, казватъ: свърши се всичко¬то учение, което можемъ да придобиемъ. | ||
| + | Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние гово- римъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човЬкъ има съзнание. Когато говоримъ за човЬшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нЬкои хора специ¬ално, ще запитате: какво се разбира подъ думата "условия"? - Земята, запримЬръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всЬко условие се криятъ извЬстни възможности. За какво? - За човЬшката мисъль. Подъ думата "мисъль" ние разбираме онзи вжтрЬшенъ стремежъ, онази вжтрЬшна разумна връзка, която сжществува между Първичната причина и човЬка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пжть върху този въпросъ. Христосъ казва: "Това е животъ вЬченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Подъ думата "вЬченъ животъ", Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човЬкъ. И като четете Стария или Новия ЗавЬтъ, ще видите, че това, което отличава човЬка отъ животнитЬ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мждрость. | ||
| + | Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитЬ. То е на втора ржка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човЬкъ цли хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепен¬но нЬщо. И най-послЬ, вие може да елиминирате и онова, което чувст-вуваше. Чувствуването още не е знание. То е упжтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извЬстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. ЧовЬкъ, за да има пълно разви-тие, трЬбва да схваща идеитЬ или първичнитЬ форми, съ които ми- съльта започва. ЧовЬкъ не трЬбва да има само прЬдстава за идеитЬ, но трЬбва да бжде въ вжтрЬшна, непрЬривна връзка съ Първичното начало въ свЬта, съ - Бога. Туй трЬбва да знаете всички! Щомъ се прЬкжсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всЬки процесъ спира. ТрЬбва да знаете, че и въ природата има прЬкжсване на процеситЬ. И най-възвишенитЬ сжщества изпитватъ туй прЬкжс¬ване. Това е, което наричатъ "падение". Падението не е нищо друго, освЬнъ прЬкжсване на даденъ процесъ. Щомъ се прЬкжсне процеса, въ душата на човЬка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъм- нЬва, не се вижда вече никакъвъ мЬсецъ, никакво слънце, никакви звЬзди. Питамъ тогава: какъ ще опрЬдЬлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнЬва. Такова потъмнЬване става и съ дЬйсшвителношо небе. И най-възвишенитЪ хора - светиите, мждреци- те сж имали такава опитности. Въ всички мислещи сжщества става известно прекжсване на мисъльта. | ||
| + | Азъ нема да обяснявамъ, защо става това прекжсване. То е фактъ, който става навсекжде въ природата. Питамъ: щомъ се прекжсне човешката мисъль, какво требва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прекжсне тока въ некоя кжща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но сжще- временно, за да я поправи, требва да има една малка светлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до местото, дето е станало пре- кжсването на тока. Онзи, който не разбира, де се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ предвидливъ. Не се знае, дали домаки- нътъ не е билъ предвидливъ. Той може да е уредилъ много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липс- валъ некой отъ елементите на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Следователно, вие требва да наваксате тази липса, да намерите де се крие причината на тази повреда. Има редъ прекжсвания, причините на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най-първо ще се справите съ вжтрешните и външни¬те условия на човешката мисъль. • > | ||
| + | Некой отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Некой отъ васъ търсятъ само лесния пжть. Ще знаете, че въ света има много блага. Всекиму се даватъ блага, но човекъ требва да ги заслужи. Блага¬та се даватъ само на разумните хора, при това даромъ. Имайте предъ видъ това! На неразумните, на грешните, на престжпниците Богъ не дава абсолютно нищо. Те сж осждени на смърть. Такъвъ е законътъ. Те сами се осжждатъ. По човешки говоримъ, че Богъ ги осжжда, но не е така. Те сами се осжждатъ. Ще кажете защо е така? Вземете след¬ния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най- хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храна¬та, но въ вашия стомахъ - вжтрешната му инсталация е развалена. Некой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вжтрЬшно прЬкжс- ване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрЬшката си, вслЬд¬ствие на което се ражда понЬкога едно вжтрЬшно размжтване. | ||
| + | Първото нЬщо: човЬкъ трЬбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трЬбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? - Както Той мисли. Богъ казва: "МоитЬ мисли не сж като вашитЬ". НЬкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запит- вамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? - Не зная. Това показва, че вие нЬмате единица мЬрка, чрЬзъ която да опрЬдЬляте нЬщата. Запи¬тайте, обаче, кой и да е инженеръ, коя е единицата мЬрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извЬстни правила, извЬстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. | ||
| + | Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитЬ стихове се казва, че въ кжпалнята имало петь притвора, прЬзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човЬка има едно съвпадение. И човЬкъ има петь притвора, отдЬто могатъ да дойдатъ всички прЬкжсвания. НапримЬръ, прЬкжсване на мисъльта може да дойде отъ зрЬнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послЬ може да дойде отъ самото чувствуване на човЬка. Азъ говоря за вжт- рЬшния процесъЧт човЬшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сжщества. За да бждемъ въ свЬта, за да можемъ да мислимъ, за да бжде мисъльта ни права, ние трЬбва да бждемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сжщества, които сж завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сжщества, които сж започнали да мислятъ право. | ||
| + | Азъ наричамъ "човЬкъ на правата мисъль" онзи, който не се спъва отъ никакви прЬпятствия въ живота. ПрЬпятствията могатъ да бждатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прЬпятствия могатъ да спънатъ човЬшката мисъль. НЬкой пжть ние туряме причинитЬ за това спъване въ физическия свЬтъ - възмож¬но е да е така; нЬкой пжть туряме причинитЬ въ духовния свЬтъ - и това е възможно; нЬкога туряме причинитЬ въ умствения свЬтъ, а най-послЬ търсимъ причинитЬ въ причинния свЬтъ. ВсЬко прЬкжсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човЬкъ не знае, накждЬ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човЬкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вжтрЬ въ него настава помрачение. ОнЬзи, които не сж запоз- наши съ дълбочинитЬ на живота, както и тия, които не сж запознати съ процеситЬ на човЬшката мисъль, считатъ това прЬкжсване за нещастие. Защо? Защото при това прЬкжсване на мисъльта се изгубва външната свЬтлина, и човЬкъ остава само съ своята вжтрЬшна свЬтлина. По това той ще познае, доколко голЬма е неговата вжтрЬшна свЬтлина. МждрецитЬ, като изгубятъ условията на своята външна свЬтлина, веднага запалватъ вжтрЬшната си свЬтлина. Когато се прЬкжсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сжщото нЬидо? - Изваждате изъ килеритЬ си всички стари газени лампи, или нЬкоя свЬщь и ги запалвате. За тЬхъ вие прЬдварител- но сте казвали: тЬ сж отживЬли врЬмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прЬкжсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тЬхъ, докато дойде новата инсталация. Та всЬкога, при прЬкжсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физическитЬ условия, тъй както сж при сегашния жи¬вотъ. Не мислете, че такива прЬкжсвания ставатъ и при единъ съвър- шенъ животъ. Не, прЬкжсвания има само при сегашнитЬ условия на живота. | ||
| + | И тъй, човЬкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилвдсть и устойчи- вость на човЬшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърда¬та почва? - На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човЬшкия характеръ. Тя гради неговитЬ условия. Мисъльта прЬдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трЬбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. СлЬдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влЬзете въ Божествения свЬтъ пъкъ, тамъ кое съотвЬтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прЬдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитЬ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свЬтъ кое прЬдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нЬкакво прЬкжсване. За менъ не е задача да ви разрЬша тия въпроси. Да се разрЬшатъ въпроситЬ на свЬта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостил¬ницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врЬме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рЬже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщатъ. Гостил¬ничарьтъ готви, и който похлопа прЬзъ това врЬме на вратата, той му казва: "Не може да се влЬзе сега въ гостилницата". Защо? Защото моитЬ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но за да влЬзешъ въ гостилницата, има и друго условие - трЬбва да имашъ нЬщо въ кесията си. Гостилнича- рьтъ обича само онЬзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветЬ сж празни, той не приема, казва имъ: "Вие ще дойдете послЬдни. Ако остане нЬщо, то е за васъ". Затова на първитЬ, които дойдатъ, джобоветЬ трЬбва да бждатъ пълни. Съ какво? - Сь звонкови. На другитЬ нищо не взима, но отъ първитЬ злато взима. Съ злато трЬбва да бждатъ пълни джобоветЬ имъ! | ||
| + | Този законъ е вЬренъ и въ природата. Щомъ влЬзешъ въ гостил-ницата на природата, не можешъ празенъ да влЬзешъ. Вие ще кажете: ами по благодатъ не може ли? Вие разбирате ли, какво нЬщо е благо- датьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитЬ хора. Щомъ природата види такъвъ човЬкъ, казва: "Запо- вЬдай!" - И слЬдъ това ще му опрЬдЬли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влЬзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намЬришъ затвора. Ние трЬбва да проектираме нЬщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сж форми, подобия. Въ природата не сжществуватъ такива джобове. Това сж начини,••методи за обяснение на нЬкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсЬкждЬ носишъ съ себе си, но трЬбва да позна¬вашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влЬзешъ ли въ свЬта, ти ще носишъ ума си съ себе си - първото голЬмо богатство, което Господь ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсЬкждЬ ще те приематъ като добрЬ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никждЬ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бждешъ послЬдниятъ. Ако искашъ да влЬзешъ нЬкждЬ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бжде нЬкоя болница, или нЬкое учреждение. | ||
| + | Та казвамъ на младитЬ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрЬдЬлямъ вашата програма, да опрЬдЬлямъ, какво трЬбва да мислите и какъ трЬбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подъ думата "растене"? Вие седЬли ли сте прЬдъ нЬкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитЬ? Мислите ли, че всЬки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дЬто не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прЬдвари- шелно опрЬдЬля всЬка рЬзка, Върху която чука ще падне. ВсЬки ударъ е придруженъ съ извЬстна мисъль. Скулпторътъ знае дЬ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да сВири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той слЬди Всички знаци и движението на лжка съ окото си. Всички промЬни, които могатъ да станатъ при неговото сВирене, заВисятъ отъ ония знаци, които Великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика е турилъ. КазВамъ: Великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаВо да слЬди всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врЬме трЬбва да мислишъ и по всички правила. ПрЬдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прЬди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тЬ сж завършвали своето развитие. Туй парче може да бжде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свЬта. НЬма по-красива музика отъ мисъльта. НЬкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бжде суха. Защо? - Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бжде сухо. Растенето не може да бжде твърдо. Растенето не може да бжде въздухообразно, нито пъкъ може да бжде огнено. Обаче, растенето с:д проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нЬма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. | ||
| + | Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слЬдната: на човЬка първо трЬбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свЬтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човЬкъ трЬбва най-първо да опрЬдЬли този центъръ и да види, какви сж възможноститЬ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? - Разширение. Разширението символизира човЬшкото сърдце. Само сърдцето дава разширение на нЬщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость - живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитЬ идеи се разши- рятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цЬлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрЬдЬля посоката на твоитЬ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трЬбва, ти не ще можешъ да се дви- жишъ. | ||
| + | Та ще знаете, че първото условие за човЬшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човЬшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трЬбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. НЬмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие - водата. | ||
| + | Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свЬтлината и дава посока на движението. СлЬдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трЬбва да имашъ единъ центъръ, отдЬто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. ПослЬ, въ твоята мисъль трЬбва да има разширение; слЬдъ това трЬбва да имашъ движение и най-послЬ твоето движение трЬбва да има опрЬдЬ- лена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тЬзи думи въ тЬхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тЬ иматъ. Напри-мЬръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимъ врЬменно, а да намЬримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врЬменно не се разрЬшава въпросътъ. ЧовЬкъ трЬбва да мисли. Въ мисълита всЬкога влиза единъ опрЬдЬленъ центъръ, послЬ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувству- вашъ нЬщата, а послЬ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трЬбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне? - Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъль¬та? - За да се образува първата връзка между човЬка и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". НЬма по-хубаво, по-красиво, по-велико нЬщо въ свЬта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вжтрЬшна свЬтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. | ||
| + | СлЬдователно, чрЬзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, "езика на природата". Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всЬка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитЬ си, но ги вършимъ неправилно. ТурцитЬ казватъ: "Вечерната работа е посмЬшище на деня". Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъли. НЬкой казватъ, че могатъ да рабо¬тятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ ми¬съль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде денътъ, т. е. сжщинската мисъль, вечерната работа ще бжде посме¬шище на деня. ТрЬбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. ПрЬкжсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вжтрЬшна смЬна! Кога ставатъ тия прЬкжсвания? - Когато вие прЬкръстосате орбитата на нЬкое сжщество. Кое е причината за тия прЬкжсвания? - ПрЬкжсвания въ живота не ставатъ само поради грЬха, или отъ лошото разположение на човЬка. ПрЬкжсване може да стане и когато нЬкое разумно сжщество прЬмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. | ||
| + | Ще ви приведа единъ примЬръ. Да допуснемъ, че вие пжтувате прЬзъ Европа и носите съ себе си два много цЬнни куфара. КуфаритЬ ви сж много добрЬ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфари- тЬ и ги отнасятъ вжтрЬ за прЬгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? - Не знаете законитЬ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритЬ ми! Не, това е едно малко прЬкжсване въ мисълита. Митни- чаритЬ ще взематъ куфаритЬ ви, ще ги прЬгледатъ и ако нЬма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нЬщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слЬдния случай. Връща се той отъ странство, дЬто прЬкаралъ цЬли четири години. Оттамъ купилъ двЬ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и сестра си. Обаче, изъ пжтя единъ познатъ му казва: "Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облЬчи блузитЬ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тЬхъ". И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прЬглеждатъ куфаритЬ ми и почватъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нЬщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузитЬ се показватъ. Питатъ ме: "Какво търсятъ тия блузи у тебъ?" Взеха ми блузитЬ и отгорЬ на това ме глобиха двЬ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щЬха да ти взематъ за мито? - До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрЬдЬлила. Ако туришъ блузитЬ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитЬ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постжпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитЬ имъ ще отидатъ и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пжть. Този младъ човЬкъ казва: "Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пжть не обличамъ блузи". Този примЬръ е много хубавъ. | ||
| + | Казвамъ: сега ние сме влЬзли въ този великъ Божественъ свЬтъ, да се научимъ да мислимъ право. Колко е красиво, когато срещ- нешъ единъ човЬкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. НЬкои казватъ: ама ти не трЬбва да имашъ суха мисъль. Сухата мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ "мисъль" азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цЬлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мждростьта и най- послЬ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нЬкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нЬщо отъ Любовьта, това малко нЬщо отъ Мждростьта, и това малко нЬщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нЬщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голЬ- мото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нЬща, извънъ всички физически сили. ТЬ сж само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извЬстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? | ||
| + | Ще ви прЬдставя слЬдното положение. Като влЬзете въ небето, въ Божествения свЬтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прЬдставителъ само на Аюбовьта. По какво ще го познаете? ПослЬ ще срещнете другъ ангелъ само на Мждростьта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на ДобродЬ- тельта. Всички тия ангели сж свЬтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? ТЬ извършватъ отдЬлни служби. НЬкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най- малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. АнгелитЬ на Любовь¬та, на Мждростьта, на Истината, на Правдата и на ДобродЬтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. ТЬ всички сж еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тЬхъ не седи по-високо отъ другитЬ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрЬшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. ПослЬ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнЬние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човЬкъ, мисля, че не ме обича. ПаритЬ сж само изражение на човЬшката интелигентность и разумность, но тЬ не съдържатъ самата разум- ность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниятъ човЬкъ може да употрЬби паритЬ, както трЬбва. Дайте пари въ ржцЬтЬ на единъ неразуменъ човЬкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свЬта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нЬма какво да туряшъ граници на Неговата Любовъ и да се съмнЬвашъ въ Бога. Ако хората постжпватъ, тъй или иначе, това опрЬдЬля отношенията имъ. ВсЬки човЬкъ въ свЬта има една велика задача. | ||
| + | И тъй, за да бждемъ справедливи, трЬбва да и^аме прЬдъ видъ живота на всички сжщества, малки и голЬми, и да имъ отдаваме право всички да живЬятъ. Азъ като гледамъ нЬкоя мравя да върви, отварямъ и пжть. Ще кажете: Учителитъ дошълъ да ни говори за мравитЬ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си уменъ човЬкъ, не ми прЬпятствувай въ пжтя. И азъ имамъ една задача за разрЬшение." Азъ мога да и туря хиляди прЬпят-ствия и да осуетя задачата и, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нЬкждЬ по работа, затова азъ ще и отворя пжть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрЬдЬля посоката на моя животъ, опрЬдЬля пжтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смЪла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитЬ? Въ тЬхъ иМа редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нЬма. ТЬ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нЬкждЬ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тъй, както комендантътъ имъ мисли. ТЬ мислятъ самостоя¬телно и разумно, голЬми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бждатъ като мравитЬ. И Писанието казва: "О, лЬнивецо, иди и се научи отъ мравитЬ!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъли. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цЬлъ дени. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тЬхната интелигентности. Когато мравитЬ правятъ своя мравунякъ, тЬ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитЬ имъ. ТЬ иматъ цЬла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жили¬щето имъ. Ние, СъврЬменнитЬ учени хора, още нЬмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитЬ ги знаятъ. НашитЬ зимници се наквасватъ, мухляс- ватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитЬ сж всЬкога сухи. При това, тЬхнитЬ стаи сж сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, преведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитЬ. | ||
| + | Сега азъ говоря на младитЬ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. НЬмате ли мисъль, идете при мравитЬ и при пчелитЬ. Отъ мравитЬ ще научите едно нЬщо, отъ пчелитЬ - друго. Казватъ за нЬкого: този човЬкъ не е сладъкъ, нЬма благость, нЬма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трЬбва да бждемъ благи, трЬбва да отидемъ при пчелитЬ, тЬ сж пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понЬкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. ДЬто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трЬбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извЬстно прЬдназначение. Тя може да не го употрЬбява на мЬсто, то е другъ въпросъ. Ние нЬма да се спи¬раме върху това, какъ трЬбва да го употрЬбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсЬмъ друго прЬдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намЬри за добрЬ. Когато Господь даде перото въ ржката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрЬби за други цЬли, питамъ: перото ли е виновно за това? - Той самъ е виновенъ. | ||
| + | Вие, младитЬ, трЬбва да изучавате четиритЬ условия на живо¬та и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. НЬмате ли разширение, ще изучавате водата. НЬмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послЬ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горени- ето и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вЬрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсЬмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човЬшката мисъль. Докато мисъльта нЬма условията на земята, докато нЬма условията на водата, докато нЬма условията на въздуха, и най-послЬ, докато нЬма условията на огъня, тя не може да бжде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нЬма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ - твърдата почва на човЬшката мисъль. И ако мисъльта нЬма още онази ВжтрЬшна свЬтлина на Мждростьта и на Истината, както и останалитЬ дВа елемента, Правдата и ДобродЬтельта, тя не може да се прояви. | ||
| + | Азъ искамъ младитЬ да извадятъ богатствата, които сж скрити въ тЬхнитЬ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трЬбва да турите правата мисъли като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрЬ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежи, наслояване е това! ЧовЬкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. ВсЬко камъче трЬбва да се тури на своето мЬсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додЬто е позволено, тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрЬдЬли вашата по-ната¬тъшна дЬйность. ВсЬка вечерь става такъвъ единъ прЬгледъ. | ||
| + | Сега, на васъ младитЬ ще кажа да спазвате слЬдния законъ: на всЬки седемь минути шестьтЬ сж ваши, а едната, седмата е Божест¬вена. На всЬки седемь часа шестьтЬ сж ваши, а седмата е на Бога. На всЬки седемь деня шестьтЬ сж за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всЬки седемь седмици шеститЬ сж ваши, а седмата е за Бога. На всЬки седемь години шестьтЬ сж за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитЬ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давате на Бога, употрЬбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитЬ нещастия, за своитЬ несполуки, за болеститЬ, за хиляди други нЬща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдЬ започватъ вашитЬ нещастия: отъ минутитЬ ли, отъ часоветЬ ли, отъ днитЬ ли, отъ седмицитЬ ли, отъ мЬсецитЬ ли, или отъ годинитЬ. За вЬковетЬ нЬма да говоримъ, тЬхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живЬятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитЬ на своето нещастие отъ годинитЬ. Сега и азъ се спирамъ на врЬмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (- Въ 6 часа безъ 20 минути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прЬзъ това врЬме? (- Седеми минути). За какво ще ги използувате? - Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа: азъ трЬбва да бжда въ съгласие съ Бога и съ всички разумни сжщества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бжде като Божията мисъль. Ако азъ разсжждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитЬ отношения къмъ менъ какви ще бждатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трЬбва да бждатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бждатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господь мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дЬйствува Въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но Въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проя- вилъ своята любовъ, но радвамъ се, че проявяВамъ Божията ЛюбоВь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоре-нето на различнитЬ разумни сжщества. НЬма по-хубаво говорене отъ това на Бога! При НЬговото говорене всички въпроси въ свЬта лесно се разрЬшаватъ. Когато Господь говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърдцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всЬки който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. | ||
| + | Та казвам: първата причина за нещастията въ свЬта е от- сжтствието на прабата мисъли, както и прЬкжсВането връзката съ Бога. И за въ бждеще да не казвате, че едно врЬме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врЬме, но сега трЬбВа да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трЬбва да става постоянно! СлЬдъ всЬки шести минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прЬкжсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще потъмнЬятъ, ти нЬма да разрЬшишъ въпроситЬ и ще се намЬришъ въ чудо. Колко пжти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрЬшаватъ въпроса, дали да простятъ нЬкому, или не. НЬкой казва: обиденъ съмъ. Азъ видЬхъ този човЬкъ, еди-какво си мисли за менъ. - Нищо не си видЬлъ. Вижда само умниятъ човЬкъ, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко прЬдъ тебе ще бжде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човЬшки, отчасти ще разбирашъ нЬщата и тогава всЬкога ще има едно вжтрЬшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо? - Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мЬсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прЬкжсване, вие ще се намЬрите Въ зат¬руднение. | ||
| + | ПрЬдставете си, че вие сте единъ добъръ човЬкъ. Дойде при васъ нЬкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убиВа. КакВо ще му кажете? Ще си кажете: слаВа Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвамъ ви: азъ засЬгамъ този въпросъ, разрешете го! Той е единъ отъ практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпросъ, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и целото събрание ще се раздели на две мнения. Започватъ да спорятъ, и Божи¬ята минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. Презъ тази минута ще разреша¬вате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: нема време за това нещо. Не, Богъ е създалъ времето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ: да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази преходна мисъль азъ наричамъ "астрална каша". Въ всеки случай ти требва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сжщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлебъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, требва да се'5пре за тебе. Ти се докачашъ некой пжть, че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още преди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва "Дайте му хлебъ"! - И хлебътъ е готовъ. Богъ дава всички нЬща на време. Въ Божествения светъ нищо не закъснева. И ако некои работи въ нашия животъ закъсневатъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. | ||
| + | И тъй, ако вие искате да бждете хора на новото, да ви оби¬чатъ, требва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви оби¬чатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосжж- дане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, требва да имате велика мисъль! Требва да мислите право! Като срещна на пжтя си единъ великъ цигуларъ да свири, нема ли да се спра да го слушамъ? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пжтя си единъ цигуларъ да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? - Не, нема да се спра при него нито половинъ минута. | ||
| + | Каква е задачата сега на васъ младитЬ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситЬ, върху темитЬ, по които ще говорите, трЬбва да се ржководите отъ права¬та мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човЬкъ ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислишъ право, това е най- красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свЬта. Тя ще влЬзе въ овчата купель и ще размъти водата и. Учительтъ трЬбва да дойде при водата - при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трЬбва да изучавате водата и качествата и, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитЬ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. | ||
| + | Сега пожелавамъ на васъ младитЬ работата ви да бжде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мждростьта и за свЬтило Истината. Три нЬща ви трЬбватъ: Любовь, Мждрость и Истина. Имате ли тия три нЬща въ живота си и въ мисълита си, вЬрвамъ, че ще успЬете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да свържа всинца ви съ Бога. Това е най-хубаво- то, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча, какъ да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пжти, начинъ, какъ да направите връзка съ Първата Причина на нЬщата въ Божествения свЬтъ. На всЬки седемь минути, на всЬки седемь часа, на всЬки седемь деня, на всЬки седемь седмици, на всЬки седемь мЬсеци и на всЬки седемь години да има непрЬривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрЬкжснато да излиза свЬтлина отъ васъ. И всЬки, който ви срЬщне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мжчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мжчнотиитЬ задачи на живота, които вие сами трЬбва да разрЬшите. Отъ мжчнотиитЬ трЬбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. НЬкога по цЬли часове разрЬша- вамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нЬщо прЬдставляватъ задачитЬ. Щомъ разрЬша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. НЬкой казва: той знае всичко. Това е прЬдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слЬдъ като си рЬшилъ задачата съ всичкитЬ и подробности. ПрЬди да си я рЬшилъ, ти можешъ да изпитвашъ различни мжчнотии и затруднения, но слЬдъ като узрЬлиятъ плодъ излЬзе добрЬ отъ посЬтата сЬмка и слЬдъ като го вкусишъ, ще се роди въ гпебе една свещена мисъль, която е истинс¬ката връзка съ Бога. Само тогава ти си разрЬшилъ и разбралъ добрЬ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. | ||
| + | Какво мислЬше Богъ, като създаде първия човЬкъ? - Не знаемъ. И защо го създаде? - И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ - трудна задача е това. То не показва невЬжество. Какъвъ е смисълътъ на човЬшкия животъ? - И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. ВрЬме се изисква, докато я рЬша. Още хиляди години ми трЬбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрЬшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорЬчия. Докато яйцата въ кошника не сж се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпятъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всЬко те слЬди, обикаля - храна не си му далъ. Какво трЬбва да направишъ? - Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранишъ - нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трЬбва да бжде пъленъ съ жито. Господь ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излЬзешъ слЬдъ това всрЬдъ широкия дворъ и ще хвър- ляшъ налЬво-надЬсно. Като се наядатъ пилцитЬ, ще приберешъ крина¬та си. НЬкой пжть въ селата женитЬ излизатъ по два, по три пжти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. ПрЬведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! | ||
| + | Сега азъ искамъ да виждамъ младитЬ да излизатъ всЬка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитЬ, както земледЬле- цътъ сЬе житото на своята нива. Той като посЬе житото, завлачи го и послЬ поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови сЬмето, което посЬхъ!" СлЬдъ нЬколко мЬсеца това жито узрЬва, и радостьта на земледЬлеца е голЬма. На младитЬ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитЬ яйца сж излюпени. Нахранете ги! Противо¬рЬчия ще имате, но вървете напрЬдъ! НЬкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитЬ! ТЬ не сж лоши, не мислятъ зло, но казватъ: "Дай ни хлЬбецъ, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите сжщото нЬщо въ вашия животъ, както пилцитЬ правятъ по отношение на васъ. Вие посто¬янно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хлЬбъ!" Главната мисъли, която се прокарва въ Господнята молитва, е "хлЬбъ | ||
| + | нашъ насжщний"... Вие се молитЬ: | ||
| + | "Отче нашъ. Който си на небесата. | ||
| + | Да се свети името Твое. | ||
| + | Да бжде волята Твоя. | ||
| + | Както на небето, така и на земята. | ||
| + | ХлЬбъ нашъ насжщни, | ||
| + | Дай ни го намъ днесъ". . . | ||
| + | Безъ този хлЬбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нЬщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлЬбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бждемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бждемъ. Това е красивото въ живота. По сжщия начинъ и Богъ всЬка сутрини иде при насъ съ пълна крина: "Кжти-кжти!" - И хвърля навредъ своето благословено сЬме. Ядемъ ли отъ това сЬме, ние ще бждемъ Негови послушни дЬца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бждемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрЬшаваме въпроситЬ, както Господь ги разрЬшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпЬние. Колко врЬме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко ВрЬме Той е чакалъ, дока¬то съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитЬ идеи и стремежи не сж разбрани, не сж реализирани, но ние трЬбва да имаме търпЬнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Богъ да живЬе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живЬе у васъ. Той жиВЬе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увЬрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ. Богъ може да живЬе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живЬе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувству-вате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увЬрени, дали Богъ живЬе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увЬрени, дали имате връзка съ Него, или не - постоянно се съмнЬвате. ВслЬдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прЬкжсва. | ||
| + | Та казвамъ: всички ще излЬзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човЬкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човЬкъ съ празна крина. Да видя младъ човЬкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? - Като е нахранилъ пилцитЬ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нЬкой другъ, който е нахранилъ пилцитЬ си. ВсЬки трЬбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нЬщата. Да излиза човЬкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си - съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пжть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитЬ и ще получите Божието благословение. Пос-тжпвате ли така, всички въпроси ще се разрЬшатъ добрЬ. | ||
| + | Това е учението, което се е проповЬдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бждеще ще се разрЬшаватъ всички въпроси. Като разбирате нЬщата така, животътъ ви ще се осмисли въ всичка¬та своя пълнота. И всЬки човЬкъ самъ за себе си ще разрЬши своята важна задача - задачата на своя животъ - какво трЬбва да прави. Щомъ всички хора разрЬшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Той прЬдставлява сборъ отъ разумни сжще¬ства, иерархии, съединени въ едно цЬло. И всички тия сжщества иматъ своя опрЬдЬлена служба. СлЬдователно, когато ние разрЬшаваме свои¬тЬ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрЬдЬлено мЬсто, опрЬдЬлена служба. Сега ние тукъчсме дЬца, безъ служба, но единъ денъ всЬки ще заеме приготвеното за него мЬсто и опрЬдЬлената за него служба. Кой е опрЬдЬлилъ това мЬсто и тЬзи служби? - Богъ. Ученикътъ като излЬзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всЬки младъ, който е дошълъ на земята, има опрЬ-дЬлено мЬсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? - Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не каз-вамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човЬшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдЬляме душа¬та отъ себе си. Подъ "човЬкъ" въ своето цЬлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърдце и тЬло, негови-ятъ умъ и духъ. Съберете ли всички тия нЬща заедно, ще имате цЬлия човЬкъ. Въ тази идея се съдържа цЬлия човЬкъ. Самъ духътъ не е човЬ-кътъ, и умътъ самъ не е човЬкътъ. ТЬло, умъ, сърдце, душа и духъ - всички заедно прЬдставляватъ цЬлокупния човЬкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисълъ. Това е мислещиятъ, разумниятъ човЬкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. | ||
| + | И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. ВъпроситЬ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вжтрЬшна горещина. Азъ мисля, не този съборъ ще бжде единъ отъ плодоноснитЬ. Той ще опрЬдЬли отношени-ята ви за въ бждеще. Той е единъ отъ важнитЬ събори - седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (- Пети). Значи, вие сте закъснЬли малко, съ двЬ години. Въ този съборъ ще опрЬдЬлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бжде права. ОпрЬдЬлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитЬ ви останали отношения ще бждатъ прави. Затова не губете врЬмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бждете крайно снисходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намЬрите въ затруднение, молете се. Да се моли човЬкъ на Бога, това е най-хуба- вата мисъль. Молитвата е призоваване Бога на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трЬбва да разрЬши¬те, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господь дойде, свЬтлина ще блесне въ умоветЬ ви. Тогава и най-мжчнитЬ въпроси се разрЬшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитЬ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у васъ ще настане пълно равновЬсие. | ||
| + | Азъ говоря сега. на младитЬ. Като казвамъ "млади", азъ счи- тамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свЬтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нЬкой трЬбва да бждатъ глава, да вървятъ напрЬдъ, а другитЬ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онЬзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ "боенъ фронтъ". Тамъ е неприятелътъ, тамъ сж картечницитЬ, тамъ сж гранатитЬ. Герои, смЬли и рЬшителни хора се изискватъ! | ||
| + | Писанието казва: "хиляди гранати ще падатъ отлЬво и отдЬс- но ти, но неприятелитъ при тебе нЬма да се приближи. Бомба при тебе нЬма да падне и нЬма да експлодира". Ако ти си свързанъ съ Божията мисъли, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ. | ||
| + | Кр. Тулешковъ. Ние, Учението и животът. | ||
| + | Когато Богъ говори, Неговия гласъ всЬки познава. | ||
| + | Учительтъ. | ||
| + | ЧовЬкъ е вжже, вързано между животното и свърхчовЬка; онова, що е велико у човЬка, то е, че той е мостъ, а не цЬль. Това, което е за обичане у човЬка, то е, че той е прЬходъ. | ||
| + | Азъ обичамъ ония, които не дирятъ чакъ отвждъ звЬздитЬ причини да загинатъ и да станатъ жертва, но ония, които се жертву- ватъ за земята, за да стане донЬкога земята за свърхчовЬка. | ||
| + | Ницше. | ||
| + | Основанията на всичко въ свЬта лежатъ върху "Тайното Учение"; докато избранитЬ се посвЬщаватъ на изучаване "Учението", свЬтътъ е въ равновЬсие и неговитЬ стълбове оставатъ непоклатими. | ||
| + | "2" | ||
| + | Животътъ е процесъ на прЬвръщане сЬмето въ плодъ. | ||
| + | "Ние, Учението и животътъ" - това сж тритЬ главни стълба, върху които се гради битието, като започнемъ отъ подминералнитЬ сфери и достигнемъ до сферитЬ, които се губятъ въ ослЬпителното сияние на Божественостьта. Това сж три абсолютно необходими елемента за проявяването на каквото и да било, дори'и най-малкото движение. ТЬ сж въ абсолютно тЬсна връзка помежду си, прЬливатъ се тъй, прЬплитатъ се тъй, че наистина не могатъ да се раздЬлятъ едно отъ друго, нито пъкъ да се проявятъ едно безъ друго, а то е, защото и тритЬ иматъ едно общо велико начало. | ||
| + | ТЬ сж три всепроникващи елемента, бездънни, прЬобширни, но въпрЬки това, а може би, и именно затова, тЬ ни сж най-малко познати. За тЬхъ сж мислили, за тЬхъ сж говорили отъ дълбока древностъ и до днесъ, но тЬхната сжщина, заседнала въ самата мисъль на търсещитЬ я, остава винаги незасегната. Погледътъ по нея, мисъльта и волята се плъзгатъ като по гладка стоманена поВърх- ность; всЬки истински погледъ, всЬка права мисъль и всЬка воля сж по принципъ нейни. | ||
| + | Първиятъ пунктъ, на който можемъ да се спремъ, е онова, което ни е най-близко, което е нашата сжщина. За него ВсЬка сжидест- вуваща единица може да каже "азъ", а Всички изобщо взети "ние". Какъ ще погледнемъ на тоВа "ние"? Дали подъ него ще разбираме насъ, събранитЬ тукъ Въ името на изВЬстнитЬ общи за насъ идеи? Дали подъ "ние" ще разбираме ония, които сж едно съ насъ по идеи, независимо отъ мЬстото, независимо отъ това дори, дали се познава¬ме. Дали подъ това ще разбираме човЬка, човЬчеството, или ще разби¬раме онова, което макаръ и проектирано въ безброй посоки, въплотено въ безброй форми, остава по сжщина едно - съзнанието, единично съ Божественото? Въ зависимости отъ това и тоя въпросъ може да се разгледа отъ много страни и въ много форми, като се взиматъ прЬдъ видъ и взаимоотношенията между единицитЬ въ това "ние". Мисля, че всЬка граница, която би се поставила между двама души, взимайки се въ съображение тЬхнитЬ насоки въ живота, или тЬхното вжтрЬшно или външно състояние, е относително естествена и може да се прЬвъзмогне отъ едно по-будно съзнание. Подъ "ние" азъ разбирамъ всички ония живи единици, които промЬнятъ мЬстото си въ, тъй да се изразя, "духовното пространство", които, оставайки по сжщина неизмЬнни, реализирашъ пжтя въ себе си, като постоянно прЬвъзмог- ватъ днешното и постигатъ утрЬшното. Ние сме поставени въ най- различни условия, както вжтрЬшни, тъй и външни, затова и начинитЬ на дЬйности сж при всЬки едного различни, а отъ това зависи и отноше-нието помежду ни. Едно се иска отъ насъ, и ние го даваме, често въпрЬки волята си, това е дЬйностъта. Има два вида дЬйность: една, при която цЬлокупната ни вжтрЬшна природа диктува, а дЬйствията ставатъ като по инерция, машинално, по необходимости. Тамъ воля нЬма, съзнанието почти отсжтствува, чувството за удобство и покой прЬобладава. Това всички знаемъ. | ||
| + | Вториятъ видъ дЬйности е свързана съ прЬодоляване всЬки послЬдователенъ мигъ по една микроскопическа прЬчка. Това е дЬй-ность на непрЬривно минимално напрЬжение. При него диктува съзна-нието, което е антипода на инертностьта. Това се изисква отъ насъ. ВеликитЬ идеали сж абсолютно необходими, тЬ се постигатъ въ вЬко- ветЬ. ВсЬки великъ идеалъ е сборъ отъ малки идеали, както всЬка стжлба отъ стжпала. Да не пропускаме малкото, помрачени отъ копнежъ по великото, защото въ природата скокове се не правятъ. | ||
| + | Ние не можемъ избегна жалонитЬ, съ които творческата природа ни води. ТЬ сж втъкани въ насъ, ние сме вковани въ тЬхъ. Другъ пжть освЬнъ тЬхъ нЬма; отдЬлянето отъ тЬхъ се нарича гибели, а даже и постигналия гибелита, пакъ по моста отъ тия закони ще постигне по необходимости идеала на творческата природа. ТЬзи закони сж Учението. ТЬ сж онова Учение, което е едно: въплощавайки се въ много форми, влива се въ всЬко сжщество; оцвЬтявайки се въ разни цвЬтове, озарява всЬко съзнание. | ||
| + | НЬма ново учение, нЬма старо учение. Учението, което ние признаваме, което е истинско, е едно; него всЬки, въпрЬки желанието си, познава и често, въпрЬки волята си, слЬдва. ВеликитЬ идеи иматъ единъ центъръ и за да озарятъ ума на всЬки човЬкъ, тЬ не се нуждаятъ отъ посрЬдникъ. Ржководи се дЬйностьта на човЬка, но не и потока отъ идеи. Има два вида отношение къмъ Учението, а именно: съзна¬телно и несъзнателно. Хората не се ржководятъ отъ еднакво велики принципи въ живота. РжководнитЬ принципи, относително зависятъ отъ съзнанието на индивидитЬ. Когато пжтя се налага, самъ регулира движението на съзнанието, като всЬки мигъ създава сътресения въ него, поради промЬната на посокитЬ. Учението се налага по необходи- мость, то е нЬидо външно, което се стреми да извика къмъ дЬйность вжтрЬшния животъ. Това ние виждаме на всЬка стжпка около насъ, а можемъ, ако пожелаемъ, да го прослЬдимъ и въ самитЬ насъ. Това не може да бжде за насъ идеалъ. Ние трЬбва да можемъ да гледаме и да виждаме. ТрЬбва да виждаме поне слЬдващата си стжпка и тя напълно да зависи отъ нашата воля и разумъ. Ние трЬбва да живЬемъ въ сравнително по-голЬма свЬтлина, като никога не губимъ желанието да корегираме свЬтлината на нашия свЬтилникъ съ оная свЬтлина, която всички можемъ да доловимъ дълбоко въ себе си, за която имаме безпогрЬшно понятие, и която тъй често и тъй живо се изнася прЬдъ очитЬ ни отъ нашия Учитель. | ||
| + | *** | ||
| + | ' > ч | ||
| + | Малко повече воля, малко повече активность! | ||
| + | Казватъ, че животътъ е едната половина на онова, което е, безъ обаче останалото да е неговъ антиподъ и да го отрича. ЦЬль ли е животътъ или срЬдство? Това може да бжде съвсЬмъ очевидно. Ни¬що отъ онова, което е не може да бжде извънъ живота. Животътъ е най-изобилното, всепроникващето благо. Той не е отреченъ никому никога. Той се проявява въ много форми. Заражда, възраства, разруша¬ва форми въ всички свЬтове, въ които тЬ сжществуватъ. Отъ това е ясно, че той не може да бжде цЬль, а е благо, което най-внимателно трЬбва да се пази и най-рационално да се използува. | ||
| + | Имайки Учението за пжть, чрЬзъ основната срЬда на битието- живота "ние" непрЬстанно, по силата на неизмЬнни закони се стремимъ къмъ далеченъ идеалъ. Този идеалъ е подобенъ на хоризонта: винаги е близко, но никой не е миналъ подъ него, защото постоянно се отпечаата. Въ този свЬтъ всичко се мЬни, защото трЬбва да се мЬни, за да може постоянно въ новъ видъ да се изявява онова, къмъ което ние се стремимъ. | ||
| + | Това сж, може би, много общи фрази. Но кое може да бжде важно за насъ? Това е фактътъ, че ние, Учението и животътъ сме, сжществуваме, обвързани сме здраво и по силата на непреклонна воля слЬдваме опрЬдЬлЬна не отъ насъ цЬль. Изборъ не можемъ да правимъ. Да се отклоняваме можемъ, за наша смЬтка. Младежи винаги сжщест- вуватъ. Младостьта е порта, прЬзъ която всичко изгрЬва, обсипано съ импулси за животъ и творчество. ПрЬзъ тази врата минава всичко, достига зенита на своя небосводъ и залЬзва, за да изгрЬе наново нЬкога. Само младостьта не остарЬва, тя е постояненъ изгрЬвъ. И ние минах¬ме прЬзъ тази порта, обсипани съ импулси за животъ, пламтещи отъ желание за творчество. Ще минемъ ли и ние по стария пжгпь, за да достигнемъ точката, въ която всичко залЬзва и то безъ да реализира¬ме нЬщо отъ онова, по което сме тъй-силно копнЬли? | ||
| + | Млади братя по импулсъ, идеи и творчески пламъкъ, да създа- демъ условия и да откриемъ сами пжтищата за реализиране на свЬтли- тЬ ни идеали, посочени отъ Учителя. | ||
| + | М. Тодорова | ||
| + | Ние, Учението и животътъ. | ||
| + | Както ви е извЬстно, темата, върху която сме се събрали да обмЬнимъ мисли прЬзъ този съборъ е : "Ние, Учението и животътъ." | ||
| + | ПрЬди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трЬбва да установимъ, какво се разбира подъ ВсЬка дума отъ поста-веното заглавие. | ||
| + | Учительтъ прЬди малко изказа мисъльта, че този съборъ прЬд-ставлява седмата минута, въ която трЬбва да опрЬдЬлимъ посоката на нашитЬ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата причина. | ||
| + | Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бждатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. | ||
| + | Подъ "ние" не се разбиратъ хората, които сж окоВани Въ ВеригитЬ на робството, които сж играчка на природнитЬ стихии и Въ които шумътъ на неразумнитЬ сили е толкова голЬмъ, че не сж Въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. | ||
| + | Подъ "ние" се разбиратъ човЬцитЬ на свободата, чието съзна¬ние е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тЬ сж готови всичко да пожертвуватъ: да прЬминатъ прЬзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. ТЬзи хора трЬбва да си подадатъ | ||
| + | ржка. За какво? - За да учатъ, за учението. | ||
| + | Кое учение? - Не учението, което носи свЬтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всЬкакви земни блага. Не учението, което раздЬля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бЬдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорЬчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свЬтлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своитЬ блага, на което еднакво сж способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бЬдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорЬчия и подъ свЬтлина-та на което хората съ радости си подаватъ ржка и влизатъ въ живота. | ||
| + | Кой животъ? - Не този стария, изпълненъ съ ревность, за- висть, съмнЬния и подозрЬния животъ, който хората досега сж живЬли. Не този животъ, който е охлузилъ човЬшкитЬ сърдца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вжтрЬшна свЬтлина, вжтрЬшна чистота, вжтрЬшна радость - безкористниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожерт- вувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. . •> | ||
| + | Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. | ||
| + | Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. | ||
| + | Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. | ||
| + | Д. ГАРВАЛОВЪ - Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нЬкой лични и общи дефекти, които е необходимо да се кореги- ратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всЬки ученикъ. | ||
| + | Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ - трЬбва да знаемъ поло-жително това, което въ дЬйствителности сме. Школата не започва | ||
| + | отъ сега. И тя и ние сме сжществували. | ||
| + | РазнороднитЬ, дори противоречиви Възгледи Въ нашето брат-ство сж само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сжидествува и ни обединява въпреки всичко. Растенето и разши-рението на братството сочи отъ само себе си реалните съотношения на силите, които сж вложени въ него. Дефинирането на капиталните въпроси за Бога, Кармата и пр. сж велики цЬли на човЬшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато Въ него може да се съзре ВжтрЬшното единство. | ||
| + | Въздействието на нашето братство Върху обществото е много по-голЪмо, отколкото се предполага, само че не Върви по обикно-вените пжтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповедници. | ||
| + | Механическото влизане и излизане на некой братъ отъ брат-ството не разрешава Въпроса за неговото собствено действително положение или за сждбата на Видимо физическо братство. Христосъ бе приживе изоставенъ отъ учениците си, а следъ смъртьта му мили¬они вървятъ следъ Него. Тъй че Въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега. | ||
| + | Нещата, които сега ставатъ сж временни фази и състояния и те си иматъ свое обяснение - но не могатъ да се сметатъ като изходенъ дунктт},. който разрешава въпросите. | ||
| + | Сестрите сж правили и правятъ жертви за делото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние требва да извинимъ некои техни ексцентричности. | ||
| + | Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живее. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мждро ржководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсждности ще престанатъ да сжществу&атъ. | ||
| + | 15 августъ, 5.30 ч.с. Учительтъ. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Правата мисъль. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | "Богъ царува на небето. | ||
| + | Богъ царува въ живота. | ||
| + | Да бжде името Му благословено!" | ||
| + | Ще прочета първитЬ 10 стиха отъ 10-та глава на Йоана. | ||
| + | Истина, истина ви казвамъ: Който не влЬзва прЬзъ вратата въ кошарата на овцитЬ, но прЬлазя отъ другадЬ, той е крадецъ и раз-бойникъ. (2) А който влЬзва прЬзъ вратата пастирь е на овцитЬ. (3) Нему вратарьтъ отваря; и овцитЬ слушатъ гласа му; и своитЬ овци по име зове, и ги извожда. (4) И когато изкара овцитЬ си вънъ ходи прЬдъ тЬхъ; и овцитЬ идатъ слЬдъ него, защото знаятъ гласа му. (5) А слЬдъ чужденецъ не щатъ оти, но ще побЬгнатъ отъ него: защото гласа на чужденцитЬ не знаятъ. (6) Тази притча имъ рече Исусъ; но тЬ не разумЬха що бЬ това което имъ говорЬше. | ||
| + | (7) Тогазъ пакъ имъ рече Исусъ: Истина, истина ви казвамъ че азъ съмъ вратата на овцитЬ. (8) Всички които сж дошли прЬди мене крадци сж и разбойници; но овцитЬ ги не послушаха. (9) Азъ съмъ врата¬та: прЬзъ мене ако влЬзе нЬкой спасенъ ще бжде, и ще влЬзе и ще излЬзе, и паша ще намЬри. (10) Крадецътъ не иде освЬнъ да открадне, да заколи, и да погуби: азъ дойдохъ за да иматъ животъ, и да го иматъ прЬизо- билно. | ||
| + | ЧовЬшката мисъль върви по строго опрЬдЬленъ законъ. Въ съв-рЬменната наука думата "законъ" се употрЬбява въ смисълъ на устано-вени положения. Подъ думата "законъ" се разбира нЬщо почти меха-ническо. Въ Божествения свЬтъ законътъ е изводъ. Тамъ нЬщата ста¬ватъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нЬма никакви изключения. Въ физическия свЬтъ, обаче, нЬщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримЬръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прЬдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мЬста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прЬдметъ, въ него трЬбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ. | ||
| + | Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврЬменна книга, написана на единъ отъ модернитЬ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нЬкой отъ старитЬ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлЬво къмъ дЬсно, споредъ правилата на бЬлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититЬ, ще започнете да четете отдЬсно къмъ лЬво. Дойдете ли най-послЬ до нЬкой отъ старитЬ народи, четенето започва отгорЬ надолу. НЬкой може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлЬво къмъ дЬсно? На основание на сжщия законъ нЬкой хора работятъ съ лЬвата ржка, а други - съ дЬсната. Та казвамъ: законътъ прЬдставлява разуменъ изводъ отъ нЬщата. ТЬ могатъ да се напра- Вятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършен¬ството на човЬка седи въ това, човЬкъ да достигне до една идея, коя¬то да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мЬсто. Това е правата мисъль. | ||
| + | Сега хората питатъ, какво нЬщо е правото. Казватъ, че право¬то е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намЬрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нЬкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бжде на-кърнена, той не е чистъ тонъ. НЬкой пЬвци не могатъ да пЬятъ, както трЬбва, защото липсва нЬщо въ тона имъ. Малко пЬвци има въ свЬта, които могатъ да пЬятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. ОнЬзи хора, които сж свикнали да слушатъ оперно пЬние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пЬние нЬма онази дълбо-ка, възвишена музика. Ако прЬдъ единъ хипнотизиранъ човЬкъ дрън- катъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нЬ1саква музика, но така ли е въ сжщность? Вамъ се вижда чудно това нЬщо, но трЬбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ таки¬ва примЬри. Слухътъ на човЬка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човЬшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврЬменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитЬ на масата. Какво чуватъ тЬ въ това тракане? - Музика. "Тракъ-тракъ" - удрятъ се чашитЬ и се изпразватъ една слЬдъ друга. За тЬхъ това е нЬщо подобно на Бетховеновата музика. ТЬ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирима, петима и повече души тра¬катъ съ чашитЬ. И въ туй тракане тЬ чуватъ нЬкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слЬдъ това чашитЬ се изпразватъ, какво пече- лятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ? Колкото пияницитЬ сж могли да станатъ музиканти, толкова и онЬзи, които сж изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нЬщо. ИзводитЬ ще бждатъ сжщитЬ. | ||
| + | ЧовЬкъ трЬбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрЬдЬля човЬшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двЬ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двЬ, но и много възможности, обаче, трЬбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. СъврЬмен¬нитЬ мислители опрЬдЬлятъ, какво нЬщо е жената, и какво нЬщо е мжжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризи¬ращи мжжа и жената, но какъ ще опрЬдЬлите, какво прЬдставляватъ тЬ по сжщество? Въ български езикъ думата човЬкъ изразява поняти¬ето "мжжъ". Мжжъ е само онзи, който носи свЬтлина. Щомъ кажемъ свЬщь, подразбираме вече една идея. СвЬщи е само това, което издава свЬтлина и може да гори. И мжжътъ се отличава по свЬтлината си. НЬма ли свЬтлина, не е мжжъ. Той трЬбва да мисли. Въ всЬка мисъль трЬбва да има свЬтлина. И всЬка мисъль, въ която нЬма свЬтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрЬдЬляме и какво нЬщо е жената. ВсЬка жена, въ мисъльта на която нЬма топлина, не е жена. | ||
| + | Въ съврЬменната наука се казва, че има студена свЬтлина. ВЬрно е това, но свЬтлината не може да бжде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свЬтлина, и топлина. СлЬдова-телно, въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъль¬та започва съ свЬтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дЬйствуватъ едноврЬменно въ живота. Законътъ на свЬтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свЬтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трЬбва да разби¬раме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ 'начинъ. ВсЬка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правил-на топлина. ВсЬка топлина, която изгаря, не е топлина. Сжщиятъ законъ се отнася и до свЬтлината. ВсЬка свЬтлина, която дава знание за човЬка, е свЬтлина. ВсЬко знание, което не възгордЬва човЬка, е знание. ВсЬко знание, което възгордЬва човЬка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордЬятъ, че знаятъ нЬщо, това сж психически болни хора. ВсЬки човЬкъ пъкъ, у когото нЬма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прЬдставлява гордостьта? - Тя е ши- лестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този шилестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? - На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кждЬ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрЬ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вЬчна борба. Гордостьта всЬкога има за цЬль високия върхъ. Тия разсжждения сж необходими за всЬки ученикъ. | ||
| + | Сега ще кажете: човЬкъ не може ли да живЬе безъ да учи? - Може да живЬе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бждете човЬкъ, можете да вървите по два пжтя: или по пжтя на топлината, или по пжтя на свЬтлината. Това сж двата пжтя, по които човЬкътъ на земята трЬбва да мине. Всички казватъ: сърдцето на човЬка трЬбва да бжде топло. Да, но трЬбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човЬка трЬбва да свети, но не и да ослЬпява. НЬкой казватъ: силната свЬтлина ослЬпява човЬка. ВЬрно е, но трЬбва добрЬ да схванете мисъльта. За коя свЬтлина се разбира това? - За физическата, за материалната свЬтлина. НЬкой казватъ, че Божествената свЬтлина ослЬпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сж дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свЬтлина е недостжпна. Тази свЬтлина е недостжпна само за невЬжия, понеже не знае пжтя къмъ свЬтлината. ВсЬки, който е дошълъ до Божествената свЬтлина, знае, че тя е достжпна. Това пъкъ, че Божествената свЬтлина ослЬпя¬вала човЬка, е измислица на черното братство. Това е толкова вЬрно, колкото когато нЬкой каже, че човЬкъ не се дави въ голЬмата вода. Да, тамъ, дЬто човЬкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? РибитЬ давятъ ли се въ водата? СлЬдователно, когато нЬкой прави изводъ, че човЬкъ може да се удави въ водата, това не е абсолют¬на мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нЬщата. ДругитЬ нЬща още се бълникатъ. Какво нЬщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пЬсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитЬ частици на пЬсъка сж наредени по единъ опрЬдЬленъ редъ. Взимамъ слЬдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрЬдЬлите дЬ е отишла всЬка пЬсъчна частица? Кой законъ опрЬдЬля кждЬ отива всЬка една частица? ЧастицитЬ постоянно се измЬст- ватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пЬсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пЬсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? МислитЬ ли, че това е права мисъль?- Не. За да извадите нЬкаква мисъль отъ това бълникане, вие трЬбва да турите пЬсъка въ едно органическо общество, дЬто всЬко пЬсъчно зрънце да дойде на своето мЬсто, като жива клЬтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съврЬменната бЬла раса, това сж пЬсъчнитЬ зрънца въ шишето, които постоянно се мЬстятъ, постоянно се бълни¬катъ. И дЬцата могатъ да мислятъ така. И тЬ, като взематъ шишето, тъй могатъ да размЬстватъ пЬсъчинкитЬ, че да минатъ за виртуози. Турете прЬдъ нЬкое дЬте една хубава латерна, то ще завър¬ти дръжката и и ще засвири. Дайте на нЬкое дЬте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цЬлъ виртуозъ въ най-скоро врЬме. Какъ? - По-рано свирЬше на цигулка, просЬше по улицитЬ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитЬ, купи си единъ грамофонъ, съ нЬколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачитЬ. Но това не е негова ми¬съль. Да разполагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: "С чужда пита поменъ не става". Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всЬкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нЬкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. | ||
| + | И тъй, Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Оттукъ ние изваждаме сжидия законъ: "Истина, истина ви казвамъ, всЬки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ". Защо? Защото всички прЬстжпления въ свЬта започватъ отъ кривитЬ мисли, отъ кривитЬ положения. Първо: ние трЬбва да изопачимъ ума на човЬка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърдце. Второ: ние трЬбва да изопачимъ сърдцето на човЬка, за да изопачимъ неговия характеръ, неговитЬ дЬйствия. СлЬдователно, щомъ се явятъ двЬ изопачавания, ражда се едно прЬстжпление. ВсЬко прЬстжпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дЬло на бащата, изопачаването на сърдцето е дЬло на майката, а всЬки изопаченъ волевъ актъ е дЬтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрЬменно ще съотвЬтствува на едно желание, което ще бжде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макаръ и двЬтЬ да живЬятъ въ водата. | ||
| + | Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този жи¬вотъ се изопачава свещената човЬшка мисъль. ПонЬкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитЬ на живота. НЬкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излЬкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пжтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прЬпънахъ. Защо паднахте? - Не знаете причи¬ната. Ако при всЬко падане и спъване вие можете да намЬрите съот- вЬтствуващата причина, досега идЬхте да изправите живота си. Спъ¬ването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. НапримЬръ, вие се спъвате отъ мислитЬ: дали трЬбва да правите добро, или не; трЬбва ли да правите зло; много ли или малко трЬбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цЬлата Истина. Тъй е, цЬлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитЬ "цЬлата Истина"? Това е права мисъль. | ||
| + | ЧовЬкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нЬкой човЬкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. НикждЬ въ свЬта не е казано, да се говори цЬлата Истина. Истината не може да бжде цЬла. Щомъ туришъ прЬдъ нея думата цЬла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казвамъ: пълната Истина. Истината не може да бжде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истина¬та не може да бжде нито цЬла, нито пълна. СлЬдователно, вие туряте на Истината опрЬдЬления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човЬкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бжде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, "права Истина, цЬла Истина, пълна Истина," но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цЬла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трЬбва да се обясни научно и правилно. НЬма да се спирамъ върху спането и почивката. | ||
| + | Казватъ: духовниятъ човЬкъ трЬбва да одухотвори физичес- китЬ прояви на живота. Да се стремишъ да одухотворишъ материал-ното, то е все едно да одухотворявашъ сЬнки. Една сЬнка може да бжде малка, може да бжде и голЬма. Обаче, каква наука има въ сЬнкитЬ? СЬнката може ли да бжде органическа? Защо сж сЬнкитЬ въ свЬта? Често говорите иносказателно: да има сЬнчица! Значи, въ този сми¬сълъ, сЬнката е приютъ, прибЬжище. Въ врЬме на голЬма опасностъ, все трЬбва да има нЬкаква сЬнка. Туй се разбира подъ думата "сЬнка" въ прЬносенъ смисълъ. Какво прЬдставлява сЬнката? - Отражение на нЬщата. По сжщия начинъ и идеитЬ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сЬнката. Щомъ сЬнката е отражение, то всЬко отражение може да се увеличи, може и да се смали. ПонЬкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дЬйствител- ность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рЬка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитЬ се частици. Количеството на движущитЬ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Коли¬чеството на водата въ природата е точно опрЬдЬлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледище¬то на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ "увеличение на живота", ние трЬбва да разбираме "прииждане на животъ". Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всЬкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. ВсЬки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дЬйствие не е право, но се извинява. ПонЬкога той съзнава, че постжпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. ЗапримЬръ, има гениални пЬвци, които пЬятъ много хуба¬во, но случи се, нЬкой отъ тЬхъ отива вечерно врЬме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послЬ не може да го контролира, не може да пЬе. Той знае, какъ трЬбва да из¬пълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? - Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сла- доледъ и други подобни. | ||
| + | Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нЬкое кабаре, или въ кръчма, или въ нЬкое публично мЬсто и тамъ сте злоупотрЬбили съ вашия умъ. Природата казва: "Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвЬстъта не е нищо друго, освЬнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. ВслЬдствие на това, човЬкъ усЬща извЬстно мжчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господь прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бждете учени хора, не може да бждете видни хора, не може да бждете талантливи хора. НЬмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пжть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нЬщо, вие ще успЬете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпЬе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нЬкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щЬла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бжде като цЬлото? Като часть, тя може да бжде цЪла, но не може да замести цЬлото. | ||
| + | Ще ви представя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимъ земята на местото на слънцето и по този начинъ да осветлява цЬлата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бжде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето местоназначение, ще мине извЬс- тенъ пжть и ще направи редъ комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето место, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бждете философъ, втори день ще бждете първокласенъ глупецъ. Кой човекъ наричаме философъ? - Онзи, който има права мисъль. Всеки човекъ може да бжде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сж умните хора. Не, не сж малко. Те сж точно толкова, колкото требва. Всеки човекъ, който се стреми къмъ правата мисълц той некога ще бжде мждрецъ. Не е мждрецъ онзи, който има само външно благообразие: бела брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очите на онзи, който не мисли правилно, сж подвижни, навсекжде мърдатъ. Сжщото нещо е и въ живота: онзи човекъ, който знае своето место, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цельта си. Онзи пъкъ, който не знае местото си, ще погледне на една мЬсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н. | ||
| + | Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моите работи? Азъ съмъ закжсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! С това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намерите". Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, требва да мязате на единъ добре опъ- натъ тжпанъ. | ||
| + | Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тжпанъ. Като си легнете вечерно време, отгоре на тжпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, требва да повикате барабан¬чика да тупне съ пръчицата си върху тжпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? - Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тжпана единъ, два, три пжти всичкиятъ прахъ всич¬китЬ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тжпана! Казвате: ами дали тжпанътъ е опънатъ добрЬ, по всички правила? Азъ говоря за живитЬ тжпани, които ставатъ за музика. И прЬзъ всичкитЬ вЬкове тжпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тжпана. Окулт¬ниятъ ученикъ трЬбва да има хубавъ тжпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрЬши нЬкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тжпана. Тжпанътъ ще издаде извЬстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрЬ¬шението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ. | ||
| + | УченицитЬ на окултната наука иматъ извЬстни методи, чрЬзъ които могатъ да си въздЬйствуватъ и да въздЬйствуватъ. Като ви говоря за тжпана, това ви се вижда смЬшно. НЬма нищо смЬшно въ това. ИзлЬзе нЬкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? - Гърлото му засъхва. Какво трЬбва да прави той? - Той трЬбва да удари тжпана, да глътне три пжти вода. Тжпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прЬмине ЛрЬзъ гърлото, промива го. Много пжти, като засъхне гърлото на нЬкой оратори, тЬ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъль¬та е прЬсъхнала. ЧовЬкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е права. Да не извадите сега извода, че за да бжде мисъльта ви права, не трЬбва да пиете вода. Христосъ казва: "Когато се научишъ да мислишъ пра¬вилно, живата вода ще потече". Тогава пиенето на вода нЬма да бжде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трЬбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитЬ, тЬ иматъ единъ вжтрЬшенъ смисълъ, който трЬбва да проучаваме. Когато казвате, че нЬма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрЬлитЬ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвжтрЬ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трЬбва да живЬемъ духовно. | ||
| + | Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ слЬдния примЬръ: двама души живЬятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тЬхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психоло-гически произходъ. Азъ разглеждамъ шия отношения по сжщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произти- чатъ тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не сж духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трЬбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сжщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недо¬воленъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностъта седи другадЬ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да и прЬдпише голЬмата кжща. СлЬдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вжтрЬшно състезание. ПонЬ- кога и вие, ученицитЬ, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако нЬкой отъ ученицитЬ е по-способенъ, другитЬ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засЬнчи. Какво нЬщо е засЬнчването? - То значи, че хубавата кжща ще се прЬдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а други¬тЬ ще станатъ писари. Защо трЬбва да се плашите? Ако си нЬкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прЬдъ свЬта и ще видишъ, че ще се намЬрятъ разумни сжщества, които да я оцЬнятъ. И ангелитЬ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитЬ произведения на оцЬнка въ свЬта. Кои сж тЬхнитЬ произведения? - Растенията - цвЬтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитЬ кацватъ върху нЬкое дърво, тЬ даватъ мнЬнието си за този скулпторъ. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тЬ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнЬние. | ||
| + | Сега, ние сме дошли въ свЬта, да дадемъ своето мнЬние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнЬнието си, трЬбва да имашъ правилно схващане на нЬщата. ВсЬка сутринь, като ставашъ, трЬбва да разбирашъ, защо днесъ изгрЬ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрЬ слънцето? За кого изгрЬва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрЬва за всички. Да, слънцето изгрЬва за всички, но изгрЬва и специално за нЬкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лжчъ, разбирамъ тоя изгрЬвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрЬвъ. Не можешъ да видишъ изгрЬва отъ нЬкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назжбенитЬ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрЬвъ само отъ най-високия върхъ, дЬто нЬма никакво засЬнчване. Когато видишъ този изгрЬвъ, нЬма да имашъ илюзията, че слънцето Върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по пери¬ферията на единъ кржгъ. НЬкой мислятъ, че слънцето изгрЬва отгорЬ и отива долу, подъ земята. Това е пжтътъ на видимото слънце, но то е илюзия. | ||
| + | Този законъ е вЬренъ и по отношение на вашата мисъль. Вие трЬбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усЬтите мощь, самоувЬреность въ живота. Като казвамъ, че трЬбва да бждете самоувЬрени, подразбирамъ да бждете твърди. Твърдиятъ човЬкъ не упорствува, но въ него има едно вжтрЬшно постоянство - никой не може да измЬни неговитЬ убЬждения. При това, неговитЬ постжпки сж много хармонични, никой не може да го застави да прояви най- малкото прЬстжпление въ мисъльта си. ПонЬкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човЬка, но не трЬбва да се допущатъ въ съзна-нието, Въ тВоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тЬхъ. Често съмъ прЬвеждалъ слЬдното положение: ти можешъ да остаВишъ птичкитЬ да се Въртятъ около глаВата ти, но никога не ги остаВяй да направятъ гнЬздата си Върху тВоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прЬ¬стжпление по отношение себе си. ЛошитЬ мисли могатъ да се вър¬тятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнЬздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трЬбва да бжде такъвъ. | ||
| + | Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трЬбва да вижда нЬщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забЬлЬжи, че нЬкоя ваша мисъль е непраВилна, любовь¬та му постепенно намалява. ВслЬдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пЬсъчнитЬ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто - хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисъль е необходима при ис¬тинското приятелство, при истинската любовь. Туй трЬбва да знае¬те! НЬкой пжть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всЬки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на Всички наши прояВи. КждЬ турятъ подква¬сата? - Въ добрЬ сВарено млЬко. СлЬдоВателно, щомъ имаме праВата мисъл, ще туримъ тази подкВаса Въ млЬкото и ще имаме хубаво подквасено млЬко. И тогаВа, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бжде слЬдната: Богъ е образецъ на правата мисъль. Това е мЬрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрЬ. Вие може да кажете, че | ||
| + | Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врЬмето и пространството. Това сж философски обяснения за Бога. Правата мисъль владЬе пространст¬вото; правата мисъль владЬе врЬмето; правата мисъль владЬе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль. - Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нЬща сж като пЬсъчинкитЬ въ шишето, а въ нея се съдържа цЬлия Козмосъ, хармонично развитъ. | ||
| + | Сега ви показвамъ правия пжть чрЬзъ мисъльта. Искате да бждете художници. Какво ви трЬбва? - Имайте правата мисъль. Искате да бждете музикантъ. Искате да бждете гениаленъ. Какво ви трЬбва? - Да имате правата мисъль. Когато говоритЬ за музиката, трЬбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитЬ, тЬ още не сж авторитети за онази висша Божествена музика. ТЬ прЬдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трЬбва да бжде идеалъ, стремежъ и за тЬхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отри- чамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сж имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нЬщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нЬщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитЬ, но си ги прЬдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тжпани. Това е човЬш¬кото свирене. Какво ще прЬдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тжпанътъ е образецъ на музиката, той трЬбва да участвува въ оркестъра. Тжпанътъ е зърно, затова ще го посЬешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитЬ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нЬщо е тжпанъ. Той изразява единъ вжтрЬшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тжпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тжпана? - Неговата кржгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитЬ тонове въ правата мисъль. ОнЬзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопжть, както и цЬлото човЬчество, за да излЬзете отъ това положение, трЬбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бждемъ спасени, искаме да бждемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бж¬демъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. | ||
| + | Сега, у васъ се раждатъ противорЬчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате сегашния | ||
| + | г | ||
| + | си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бЬденъ. Ходилъ съ скжсани дрехи, съ скжсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човЬкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитЬ си дрЬхи? Практическиятъ животъ ■ лесно разрЬшава този въпросъ. Той съблича старитЬ му дрехи, измива го, и туря новитЬ. Да облЬчешъ новитЬ дрехи, подразбирамъ да промЬнишъ не само външнитЬ форми, но и вжтрЬшнитЬ. ДрехитЬ ; иматъ за цЬль да запазятъ най-първо топлината на тЬлото. Питамъ: при новитЬ дрехи човЬкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човЬкъ не обича съдранитЬ дрехи? Защото топлината излиза отъ всЬка дупка. Въ това отношение, всЬка неправилна мисъль е една скжсана дреха. | Топлината на живота излиза изъ дупкитЬ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. | ||
| + | Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Азъ ви казвамъ: ако вие не влЬзете прЬзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влЬзе прЬзъ вратата на коша-рата, той е пастиръ на овцетЬ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прЬзъ вратата на правата мисъль, вие степастири на овцитЬ, и овцитЬ ви познаватъ. Тогава ще заживЬете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нЬма значение. Вие лесно ще се справите съ голЬмитЬ трудности на живота, ще ги прЬнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитЬ? - Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нЬма да се борите, нЬма да се спъвате въ вълнитЬ на живота, нЬма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно оржжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното оржжие, съ което вие може да воювате. По-силно оржжие отъ правата мисъль нЬма. НЬкой казва: човЬкъ може да съгрЬши. Не, човЬкъ, който има права мисъль, никога не грЬши. Вие може да измЬните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрЬдЬля вашето положение. ЦЬльта, която имате въ ума си, опрЬдЬля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль, която е абсолютна, безъ никакви погрЬшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бждатъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитане и | ||
| + | уважение. | ||
| + | Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човЬкъ въ себе си има скритата мисъль да бжде едно малко божество. ЗабЬлЬ- жете, че и у най-малкитЬ дЬца, на 5-6 мЬсеца, има такова желание. То заповЬдва, дава разпореждания на майка си. Казва и: "Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облЬчешъ, ще направишъ това-онова". И майка¬та се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитЬ дЬца? Да, но ако тази мома има правата мисъль въ себе си, тя никога нЬма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. ЧовЬкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сжщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисълъ на думата, не сжществува за него. СъврЬменната женитба е изразъ на материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски дого- воръ, отживЬлъ своето врЬме. За свЬта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живЬятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бжде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тжпанъ, а бждещата Любовь ще бжде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитЬ му класически творби, напримЬръ, деветата симфония. Сегашната любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ въ скжсани дрехи. Бждещата любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ съ нови, хубави дрехи. Бждещето учение ще бжде свободно отъ всЬкакъвъ страхъ, отъ всЬкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човЬка ще настане едно вжтрЬшно спокойствие. | ||
| + | Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бЬхме едно врЬме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бЬхте едно врЬме. НЬкога бЬхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вЬрно: човЬкъ всЬкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бжде добъръ - добъръ е. Иска да бжде лошъ - лошъ е. Въ съврЬменния животъ има голЬмо влияние закона на наслЬдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрЬдЬля първото отклонение, което човЬкъ е направилъ по отношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. СлЬдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благо- датъ. Що е благодатьта? - Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъли. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ НеговитЬ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намЬрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цЬлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое ВрЬме да го посЬете. СлЬдъ като го посЬете, вие ще имате възможностъта да станете богатъ човЬкъ. Ще посЬете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. ПосЬйте това зърно! То разбира законитЬ, които го управляватъ, вие нЬма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? НЬма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. НЬма какво да се чудите. ВсЬки старъ листъ на дървото ще се прЬмахне отъ новия. Новото ще замЬсти старото. СтаритЬ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитЬ и отново ще се прЬвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вжтрЬшнитЬ заблуждения! Колкото години още и да живЬете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бждете, но не и щастливи; разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нЬкой при васъ и гледа само разрушения. ТЬлото се руши, очитЬ се рушатъ, ушитЬ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: "Събирайте богатства да небето", Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прЬодолявате всички мжчнотии въ живота. НЬкой отъ васъ иска да лЬкува другитЬ хора. Не, никой никого не може да лЬкува, ако нЬма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нЬмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нЬма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грЬхътъ е неизбЬженъ. НЬкой отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право гово¬рятъ и право мислятъ. ВсЬки трЬбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. ЧовЬкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. | ||
| + | СлЬдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голЬма радость въ душитЬ ви. Писа-нието казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намЬрите". Само съ правата мисъль ще намЬримъ Бога и ще придоби-емъ своето спасение. СъврЬменнитЬ хора, както и тия отъ миналитЬ вЬкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. ТЬ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трЬбва да напуснатъ живота. | ||
| + | Не, нЬма да напуснашъ живота, но ще го прЬобразятъ. Ако си овчарь, и живЬешъ въ проста колиба, щомъ имаихъ правата мисъль, ще си нап- равишъ по-хубава. ОвцитЬ си ще хранишъ по-добре, ще имъ дадешъ по-голЬма свобода. НЬма да ги колишъ, а само млЬкото имъ ще взимаихъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата гра-дина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най-хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрЬ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрЬ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звЬздитЬ, ще имашъ хубави, свЬтли посЬщения отъ сжщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тЬхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нЬкой, че това сж заблуж¬дения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положе¬ние, въ което живЬемъ, се намираме и прЬдъ най-голЬми заблуждения. По-голЬми заблуждения въ свЬта отъ сегашнитЬ никога не сж сжще- ствували. Ние сме като оня актьоръ, който прЬдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намЬта царската мантия, ходи, разхожда се налЬво-надЬсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: "Царь съмъ азъ, да знаете!" Да, той е сЬнката на царя. Като слЬзе отъ сцената, публиката казва: "Този актьоръ изигра добрЬ своята роля". Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трЬбва да слЬземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. | ||
| + | Сега вие ще се намЬрите прЬдъ друго противорЬчие и ще каже-те: отъ толкова години като живЬемъ, не можахме ли да намЬримъ правата мисъль? Правата мисъль прЬдставлява сборъ отъ живи сжще-ства, на които трЬбва да се даде пжть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човЬкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нЬмаме правата мисъль, нашата градина ще бжде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прЬзъ твоята градина. Тогава пжтьтъ ти ще бжде покритъ съ цвЬтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихВане на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ - по пжтя на правата мисъль. То бЬга отъ насъ, защото знае, че сме хора неВЬжи и нЬма да го оцЬнимъ. То е най-красиВата мома, която казва: "Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бЬгамъ отъ васъ". Като намЬримъ правата мисъль, щастието нЬма да бЬга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирЬ ни. Дръжте тази идея въ себе си! | ||
| + | Христосъ казва: "ВсЬки, който не минава прЬзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е". ВсЬки, който нЬма правата ми-съль, крадецъ е и разбойникъ е. ВсЬки, който има правата мисъль, вли-за прЬзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бЬгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бждете герои. Герой е човЬкътъ, който може да бжде мжченикъ. Това не значи, че той самъ трЬбва да прЬдизвиква мжченията, но да бждемъ готови да минемъ прЬзъ най-голЬмитЬ мжчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нЬкой пжти ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитЬ, за да намЬрите правата мисъли. Много пжти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрЬшили. Всички хора, които сж завършили своята еволюция, или които сж добили смисъла въ живота, сж минали все по този пжть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свЬтското говорене е разбрано. СвЬтскитЬ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! НЬма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! - Не знаемъ, какво нЬщо е правото мислене, трЬбва да прочетемъ нЬкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврЬ- менни философи, но тЬ сж засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сж въ стълкновение. ТЬ сж говорили за врЬмето и пространството, за отношенията, за мЬркитЬ, обаче, ви¬наги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. ВсЬки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. СлЬдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трЬбва да мЬримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовъта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. ГрЬхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свЬта идватъ чрЬзъ Бога. Любовь, Истина, Мждрость, Кротость, Въздържание, ТърпЬние, Прилежание - всички тЬзи добродЬтели идватъ само чрЬзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродЬтель, ако нЬмашъ въ ума си Бога. | ||
| + | НЬкой отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размЬръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. НЬкой казва: азъ ще пробия най-голЬма дупка. Това не е философия. По-добрЬ пробийте най-малката дупка и оставете врЬме- то да образува по-голЬмата дупка. Вие отворете водомЬра, за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пжть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пжть за живота. Правата мисъль е нЬщо живо, тя сама е животъ. ВлЬзе ли при васъ, започва вече да твори. Най-доб- риятъ слуга, най-вЬрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовь, здраве, смисълъ. | ||
| + | И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това поло¬жение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влЬзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влЬзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вжтрЬ. Какъ сте влЬзли? Може да сте влЬзли прЬзъ плета - това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влЬзете съ менъ, азъ ще ви покажа, какъ трЬбва да се влЬзе. Казвате: досега не сме ли влЬзли? Вие сте до коша¬рата, но вжтрЬ въ кошарата не сте още влЬзли. Казвате: толкова години вече, какъ вЬрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърдча- вамъ, но това е дълбокото вжтрЬшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трЬбва да влЬзе прЬзъ вратата, като приятель. Тя трЬбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. | ||
| + | Започнете разискванията си съ правата мисъль. НЬкой искатъ да знаятъ, какви сж разбиранията имъ за нЬщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тжпанъ. НЬкой се докачи, не е съгласенъ съ мнението на другитЬ за Бога. Не, за Бога трЬбва да имате само едно разбиране. Какво нЬщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. ЦиганитЬ, запримЬръ, нЬматъ никакъвъ Господь, никаква религия, никаква наука. ТЬ сж изпждени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитЬ, тЬхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лЬнивъ, на лъжливъ човЬкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ - виждалъ разни образи. - Никакъвъ образъ нЬма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примЬръ за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: "Стани гледачъ, за да се оправятъ работитЬ въ живота ни"! Той и казва: "Не разбирамъ отъ това изкуство". Най-послЬ, тя го убЬдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успЬлъ въ прЬдсказанията си. На втория день дохожда единъ човЬкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пиша: "я ми кажи, какво нося въ гащишЬ?" Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъжъ Чаширъ, т. е. лисица на пазари, втори пжть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ". ЧовЬкътъ, като го слушалъ, казалъ си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врЬме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитЬ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитЬ. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голЬмата бЬда въ свЬта. ДЬ ще намЬря тия крадци." Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намЬри крадцитЬ, а въ това врЬме да си оплаче сждбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. СЬда подъ едно дърво и слЬдъ като залЬзло слънцето, отдЬлилъ едно отъ царевичнитЬ зърна и си казалъ: "Ето първиятъ день мина". КрадцитЬ, понеже знаЬли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тЬхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ "единъ мина", помислилъ си: "позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитЬ". Вториятъ день ходжата пакъ отдЬлилъ другото зърно и си казалъ: "Ето, и вториятъ мина!" Чулъ го вториятъ крадецъ и си казалъ: "И мене позна!" И така ходжата си отдЬлялъ всЬки дени по едно зърно и броялъ изминалитЬ се дни, а крадцитЬ мислили, че тЬхъ брои. Затова, отиватъ -при него и му казватъ: "Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!" Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нЬщата. Азъ не искамъ да бждете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитЬ ви. | ||
| + | И тъй, казвамъ на младитЬ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрЬдЬли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме. | ||
| + | Б. БоеВъ. | ||
| + | Новото учение и съврЪменнитЪ задачи на живота. | ||
| + | ВсЬко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отго- Варя на нуждитЬ на живота и доколкото е Въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мЬри и жизнеспособностьта на едно дви¬жение. Докато е въ хармония съ законитЬ на еволюцията, то притежа¬ва жизнеспособность, крие въ себе си онази вжтрЬшна сила, която побЬждава всички прЬпятствия. | ||
| + | Днесъ, слЬдъ материалистичната култура, се събуждатъ по- високитЬ духовни сили въ човЬка. Затуй Метерлинкъ говори за "про-буждането на душата." Това е именно причината за духовната вълна, която забЬлЬзваме днесъ навсЬкждЬ. Значи, тя не е случайно явление. СлЬдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитЬ причини въ законитЬ, по които се развива човЬчеството. | ||
| + | Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото въздухътъ, който дишаме. | ||
| + | Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнЬятъ днесъ всички, въ сжщность то е Новото учение. | ||
| + | Коя е причината за днешния хаосъ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владЬе фалшиво разбиране на живота. | ||
| + | Учителътъ каза въ днешната бесЬда: "Всички прЬстжпления започватъ отъ кривитЬ положения, кривитЬ мисли." "Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щЬше да се излЬку- вашъ." | ||
| + | Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрЬшка, може да ни даде онази мощь да прЬустроимъ разумно жи-вота. | ||
| + | Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нЬщо добро, красиво, хармонично? | ||
| + | Ето защо, това отъ което днесъ човЬчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трЬбВа да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. | ||
| + | КакВо ще каже, напр., изучаването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, кое¬то е достжпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвЬтове | ||
| + | и пр. Това е изучаване на формата. Можемъ да изучимъ електричест-вото, магнетизма и по-висшитЬ енергии на растението. Това е изуча-ване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучаване на смисъла. | ||
| + | Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитЬ и отъ това тройно гледище! Сжщо и за астро-логията и за всички други науки. | ||
| + | ТрЬбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрЬзъ новото учение. Какво обширно поле за работа - теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, исто-рията, музиката, живописита, науката за хранене, спане, гимнасти-ката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трЬбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. | ||
| + | ЧрЬзъ правата мисъль ще стане възможно прЬминаването въ една по-висока култура. | ||
| + | / Д-ръ Ст. Кадиевъ. Ние, учението и животътъ. | ||
| + | Понятието "ние" има широки и тЬсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сж ония съзнати души, които сж почувству-вали Божествената искра въ себе си, които сж различили възвишената ; сжщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, мина¬вайки прЬзъ трудния пжть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сж души, които живЬятъ извънъ врЬмето и пространството, които сж били и ще бждатъ "сольта на земята", "видЬлината на свЬ¬та", факленосцитЬ, които безшумно сж освЬтлявали пжтя на човЬ¬чеството. | ||
| + | Понятието "ние", въ тЬсенъ смисълъ на думата, изразява послЬдователитЬ на г-нъ Джновъ, т. е. ученицитЬ на окултното учение въ България прЬзъ наше врЬме, споредъ методитЬ на сжщия. | ||
| + | Окултизмътъ е ималъ всЬкога учители, които въ разнитЬ врЬмена, съ огледъ на народитЬ и епохитЬ, сж го прЬподавали, като сж си служили съ различни методи на работа. На "ние", въ тЬсния смисълъ на думата, прЬдстои да изиграе велика роля, специално въ : славянската раса. И нЬма сила на свЬта, която може да спре неговия | ||
| + | пжть. | ||
| + | ВсичкитЬ несъвършенства на сегашното Братство сж само обикновените неджзи на вейка идея, която добива форма, формата нЬма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрЬки всичко, намъ ни трЬбва само оптимизъмъ. | ||
| + | Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сжщо нЬщо. То ще прЬмине надъ главитЬ ни, принадлежайки на вЬковетЬ, и за насъ ще остане това малкото, което сме могли да използуваме отъ него. | ||
| + | Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нЬма личность и срЬда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човЬци сж души, които дирятъ свЬтлина и всЬкога трепватъ, когато се налучка правия пжть, за да имъ се покаже тя. | ||
| + | Ст. Неновъ. | ||
| + | Едно кратко изяснение за понятието "ние". | ||
| + | ОтъбезбройнитЬ сжществуващи "ние", има едно "ние", което се е поселило въ нащитЬ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живЬемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живЬемъ въ вЬченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това "ние" въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сжществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живЬятъ тЬзи "ние". Ученикътъ трЬбва да приеме, да усвои тази наука. И слЬдъ като влЬзе въ реда на това "ние" и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитЬ степени на съзнанието за животъ. | ||
| + | Съборътъ свърши съ концертъ. | ||
Версия от 22:31, 31 януари 2011
ПЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ.
На ученицитЬ отъ Всемирното БЬло Братство, 14 - 17 Августъ 1927 год., София.
Издание на просветния комитетъ. София.
Нед., 14 августъ, 5.30 ч. с. Учительтъ.
Мислещиятъ човЬкъ.
"Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде името Му благословено!" Размишление. Ще прочета първитЬ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана. Подиръ това бЬше праздникъ Юдейски, и възлЬзе Исусъ въ Еру- салимъ. (2) А въ Ерусалимъ близу до овчата порта има кжпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има петь притвора. (3) Въ тЬхъ лежаха голЬмо множество болни, слЬпи, хроми, сухи, които чакаха дви¬жението на водата. (4) [Защото отъ врЬме на врЬме слЬзваше ангелъ въ кжпалнята и размжщаше водата; и тъй, който влазяше първъ слЬдъ размжщането на водата здравъ биваше отъ каквато болесть и да бЬше боленъ.] (5) И тамъ имаше нЬкой си человЬкъ боленъ отъ триде- сеть и осемь години. (6) Него видЬ Исусъ че лежи; и понеже знаеше че отъ много врЬме вече боледува, казва му: Искашъ ли да оздравЬешъ? (7) Отговори му болниятъ: Господине, нЬмамъ человЬкъ да ме тури въ кжпалнята когато се размжти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прЬди мене слЬзва. (8) Казва му Исусъ: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тозъ часъ человЬкътъ оздравЬ, и задигна одъра си цходЬше; а този день бЬше сжбота. (10) И казваха ЮдеитЬ на изцЬления: Сжбота е; не ти е простено да дигнешъ одъра си. (11) Отговори имъ: Онзи който ме изцЬли, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человЬкътъ що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцЬле- ниятъ не знаеше кой е; защото Исусъ се уклони, понеже имаше народъ много на това мЬсто. (14) Подиръ това намЬрва го Исусъ въ храма, и рече му: Ето, сега стана ти здравъ: не съгрЬшавай вече, да ти не стане нЬщо по-зло. (15) Отиде прочее человЬкътъ и обади на ЮдеитЬ че Исусъ е който го изцЬли. Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озагла- вилъ "Мислещиятъ човЬкъ." Да бждешъ мислещъ човЬкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега нЬкой разбиратъ, че Господь ще ни научи, а ние нЬма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мис¬лене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нЬкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдЬленията, седемь или осемь години въ гимназията и че-тири години Въ университета. СлЬдъ това, казватъ: свърши се всичко¬то учение, което можемъ да придобиемъ. Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние гово- римъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човЬкъ има съзнание. Когато говоримъ за човЬшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нЬкои хора специ¬ално, ще запитате: какво се разбира подъ думата "условия"? - Земята, запримЬръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всЬко условие се криятъ извЬстни възможности. За какво? - За човЬшката мисъль. Подъ думата "мисъль" ние разбираме онзи вжтрЬшенъ стремежъ, онази вжтрЬшна разумна връзка, която сжществува между Първичната причина и човЬка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пжть върху този въпросъ. Христосъ казва: "Това е животъ вЬченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Подъ думата "вЬченъ животъ", Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човЬкъ. И като четете Стария или Новия ЗавЬтъ, ще видите, че това, което отличава човЬка отъ животнитЬ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мждрость. Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитЬ. То е на втора ржка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човЬкъ цли хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепен¬но нЬщо. И най-послЬ, вие може да елиминирате и онова, което чувст-вуваше. Чувствуването още не е знание. То е упжтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извЬстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. ЧовЬкъ, за да има пълно разви-тие, трЬбва да схваща идеитЬ или първичнитЬ форми, съ които ми- съльта започва. ЧовЬкъ не трЬбва да има само прЬдстава за идеитЬ, но трЬбва да бжде въ вжтрЬшна, непрЬривна връзка съ Първичното начало въ свЬта, съ - Бога. Туй трЬбва да знаете всички! Щомъ се прЬкжсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всЬки процесъ спира. ТрЬбва да знаете, че и въ природата има прЬкжсване на процеситЬ. И най-възвишенитЬ сжщества изпитватъ туй прЬкжс¬ване. Това е, което наричатъ "падение". Падението не е нищо друго, освЬнъ прЬкжсване на даденъ процесъ. Щомъ се прЬкжсне процеса, въ душата на човЬка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъм- нЬва, не се вижда вече никакъвъ мЬсецъ, никакво слънце, никакви звЬзди. Питамъ тогава: какъ ще опрЬдЬлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнЬва. Такова потъмнЬване става и съ дЬйсшвителношо небе. И най-възвишенитЪ хора - светиите, мждреци- те сж имали такава опитности. Въ всички мислещи сжщества става известно прекжсване на мисъльта. Азъ нема да обяснявамъ, защо става това прекжсване. То е фактъ, който става навсекжде въ природата. Питамъ: щомъ се прекжсне човешката мисъль, какво требва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прекжсне тока въ некоя кжща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но сжще- временно, за да я поправи, требва да има една малка светлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до местото, дето е станало пре- кжсването на тока. Онзи, който не разбира, де се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ предвидливъ. Не се знае, дали домаки- нътъ не е билъ предвидливъ. Той може да е уредилъ много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липс- валъ некой отъ елементите на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Следователно, вие требва да наваксате тази липса, да намерите де се крие причината на тази повреда. Има редъ прекжсвания, причините на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най-първо ще се справите съ вжтрешните и външни¬те условия на човешката мисъль. • > Некой отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Некой отъ васъ търсятъ само лесния пжть. Ще знаете, че въ света има много блага. Всекиму се даватъ блага, но човекъ требва да ги заслужи. Блага¬та се даватъ само на разумните хора, при това даромъ. Имайте предъ видъ това! На неразумните, на грешните, на престжпниците Богъ не дава абсолютно нищо. Те сж осждени на смърть. Такъвъ е законътъ. Те сами се осжждатъ. По човешки говоримъ, че Богъ ги осжжда, но не е така. Те сами се осжждатъ. Ще кажете защо е така? Вземете след¬ния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най- хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храна¬та, но въ вашия стомахъ - вжтрешната му инсталация е развалена. Некой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вжтрЬшно прЬкжс- ване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрЬшката си, вслЬд¬ствие на което се ражда понЬкога едно вжтрЬшно размжтване. Първото нЬщо: човЬкъ трЬбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трЬбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? - Както Той мисли. Богъ казва: "МоитЬ мисли не сж като вашитЬ". НЬкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запит- вамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? - Не зная. Това показва, че вие нЬмате единица мЬрка, чрЬзъ която да опрЬдЬляте нЬщата. Запи¬тайте, обаче, кой и да е инженеръ, коя е единицата мЬрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извЬстни правила, извЬстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитЬ стихове се казва, че въ кжпалнята имало петь притвора, прЬзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човЬка има едно съвпадение. И човЬкъ има петь притвора, отдЬто могатъ да дойдатъ всички прЬкжсвания. НапримЬръ, прЬкжсване на мисъльта може да дойде отъ зрЬнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послЬ може да дойде отъ самото чувствуване на човЬка. Азъ говоря за вжт- рЬшния процесъЧт човЬшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сжщества. За да бждемъ въ свЬта, за да можемъ да мислимъ, за да бжде мисъльта ни права, ние трЬбва да бждемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сжщества, които сж завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сжщества, които сж започнали да мислятъ право. Азъ наричамъ "човЬкъ на правата мисъль" онзи, който не се спъва отъ никакви прЬпятствия въ живота. ПрЬпятствията могатъ да бждатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прЬпятствия могатъ да спънатъ човЬшката мисъль. НЬкой пжть ние туряме причинитЬ за това спъване въ физическия свЬтъ - възмож¬но е да е така; нЬкой пжть туряме причинитЬ въ духовния свЬтъ - и това е възможно; нЬкога туряме причинитЬ въ умствения свЬтъ, а най-послЬ търсимъ причинитЬ въ причинния свЬтъ. ВсЬко прЬкжсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човЬкъ не знае, накждЬ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човЬкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вжтрЬ въ него настава помрачение. ОнЬзи, които не сж запоз- наши съ дълбочинитЬ на живота, както и тия, които не сж запознати съ процеситЬ на човЬшката мисъль, считатъ това прЬкжсване за нещастие. Защо? Защото при това прЬкжсване на мисъльта се изгубва външната свЬтлина, и човЬкъ остава само съ своята вжтрЬшна свЬтлина. По това той ще познае, доколко голЬма е неговата вжтрЬшна свЬтлина. МждрецитЬ, като изгубятъ условията на своята външна свЬтлина, веднага запалватъ вжтрЬшната си свЬтлина. Когато се прЬкжсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сжщото нЬидо? - Изваждате изъ килеритЬ си всички стари газени лампи, или нЬкоя свЬщь и ги запалвате. За тЬхъ вие прЬдварител- но сте казвали: тЬ сж отживЬли врЬмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прЬкжсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тЬхъ, докато дойде новата инсталация. Та всЬкога, при прЬкжсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физическитЬ условия, тъй както сж при сегашния жи¬вотъ. Не мислете, че такива прЬкжсвания ставатъ и при единъ съвър- шенъ животъ. Не, прЬкжсвания има само при сегашнитЬ условия на живота. И тъй, човЬкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилвдсть и устойчи- вость на човЬшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърда¬та почва? - На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човЬшкия характеръ. Тя гради неговитЬ условия. Мисъльта прЬдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трЬбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. СлЬдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влЬзете въ Божествения свЬтъ пъкъ, тамъ кое съотвЬтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прЬдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитЬ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свЬтъ кое прЬдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нЬкакво прЬкжсване. За менъ не е задача да ви разрЬша тия въпроси. Да се разрЬшатъ въпроситЬ на свЬта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостил¬ницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врЬме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рЬже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщатъ. Гостил¬ничарьтъ готви, и който похлопа прЬзъ това врЬме на вратата, той му казва: "Не може да се влЬзе сега въ гостилницата". Защо? Защото моитЬ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но за да влЬзешъ въ гостилницата, има и друго условие - трЬбва да имашъ нЬщо въ кесията си. Гостилнича- рьтъ обича само онЬзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветЬ сж празни, той не приема, казва имъ: "Вие ще дойдете послЬдни. Ако остане нЬщо, то е за васъ". Затова на първитЬ, които дойдатъ, джобоветЬ трЬбва да бждатъ пълни. Съ какво? - Сь звонкови. На другитЬ нищо не взима, но отъ първитЬ злато взима. Съ злато трЬбва да бждатъ пълни джобоветЬ имъ! Този законъ е вЬренъ и въ природата. Щомъ влЬзешъ въ гостил-ницата на природата, не можешъ празенъ да влЬзешъ. Вие ще кажете: ами по благодатъ не може ли? Вие разбирате ли, какво нЬщо е благо- датьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитЬ хора. Щомъ природата види такъвъ човЬкъ, казва: "Запо- вЬдай!" - И слЬдъ това ще му опрЬдЬли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влЬзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намЬришъ затвора. Ние трЬбва да проектираме нЬщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сж форми, подобия. Въ природата не сжществуватъ такива джобове. Това сж начини,••методи за обяснение на нЬкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсЬкждЬ носишъ съ себе си, но трЬбва да позна¬вашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влЬзешъ ли въ свЬта, ти ще носишъ ума си съ себе си - първото голЬмо богатство, което Господь ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсЬкждЬ ще те приематъ като добрЬ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никждЬ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бждешъ послЬдниятъ. Ако искашъ да влЬзешъ нЬкждЬ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бжде нЬкоя болница, или нЬкое учреждение. Та казвамъ на младитЬ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрЬдЬлямъ вашата програма, да опрЬдЬлямъ, какво трЬбва да мислите и какъ трЬбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подъ думата "растене"? Вие седЬли ли сте прЬдъ нЬкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитЬ? Мислите ли, че всЬки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дЬто не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прЬдвари- шелно опрЬдЬля всЬка рЬзка, Върху която чука ще падне. ВсЬки ударъ е придруженъ съ извЬстна мисъль. Скулпторътъ знае дЬ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да сВири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той слЬди Всички знаци и движението на лжка съ окото си. Всички промЬни, които могатъ да станатъ при неговото сВирене, заВисятъ отъ ония знаци, които Великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика е турилъ. КазВамъ: Великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаВо да слЬди всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врЬме трЬбва да мислишъ и по всички правила. ПрЬдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прЬди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тЬ сж завършвали своето развитие. Туй парче може да бжде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свЬта. НЬма по-красива музика отъ мисъльта. НЬкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бжде суха. Защо? - Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бжде сухо. Растенето не може да бжде твърдо. Растенето не може да бжде въздухообразно, нито пъкъ може да бжде огнено. Обаче, растенето с:д проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нЬма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слЬдната: на човЬка първо трЬбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свЬтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човЬкъ трЬбва най-първо да опрЬдЬли този центъръ и да види, какви сж възможноститЬ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? - Разширение. Разширението символизира човЬшкото сърдце. Само сърдцето дава разширение на нЬщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость - живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитЬ идеи се разши- рятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цЬлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрЬдЬля посоката на твоитЬ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трЬбва, ти не ще можешъ да се дви- жишъ. Та ще знаете, че първото условие за човЬшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човЬшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трЬбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. НЬмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие - водата. Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свЬтлината и дава посока на движението. СлЬдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трЬбва да имашъ единъ центъръ, отдЬто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. ПослЬ, въ твоята мисъль трЬбва да има разширение; слЬдъ това трЬбва да имашъ движение и най-послЬ твоето движение трЬбва да има опрЬдЬ- лена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тЬзи думи въ тЬхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тЬ иматъ. Напри-мЬръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимъ врЬменно, а да намЬримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врЬменно не се разрЬшава въпросътъ. ЧовЬкъ трЬбва да мисли. Въ мисълита всЬкога влиза единъ опрЬдЬленъ центъръ, послЬ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувству- вашъ нЬщата, а послЬ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трЬбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне? - Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъль¬та? - За да се образува първата връзка между човЬка и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". НЬма по-хубаво, по-красиво, по-велико нЬщо въ свЬта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вжтрЬшна свЬтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. СлЬдователно, чрЬзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, "езика на природата". Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всЬка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитЬ си, но ги вършимъ неправилно. ТурцитЬ казватъ: "Вечерната работа е посмЬшище на деня". Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъли. НЬкой казватъ, че могатъ да рабо¬тятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ ми¬съль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде денътъ, т. е. сжщинската мисъль, вечерната работа ще бжде посме¬шище на деня. ТрЬбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. ПрЬкжсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вжтрЬшна смЬна! Кога ставатъ тия прЬкжсвания? - Когато вие прЬкръстосате орбитата на нЬкое сжщество. Кое е причината за тия прЬкжсвания? - ПрЬкжсвания въ живота не ставатъ само поради грЬха, или отъ лошото разположение на човЬка. ПрЬкжсване може да стане и когато нЬкое разумно сжщество прЬмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа единъ примЬръ. Да допуснемъ, че вие пжтувате прЬзъ Европа и носите съ себе си два много цЬнни куфара. КуфаритЬ ви сж много добрЬ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфари- тЬ и ги отнасятъ вжтрЬ за прЬгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? - Не знаете законитЬ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритЬ ми! Не, това е едно малко прЬкжсване въ мисълита. Митни- чаритЬ ще взематъ куфаритЬ ви, ще ги прЬгледатъ и ако нЬма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нЬщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слЬдния случай. Връща се той отъ странство, дЬто прЬкаралъ цЬли четири години. Оттамъ купилъ двЬ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и сестра си. Обаче, изъ пжтя единъ познатъ му казва: "Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облЬчи блузитЬ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тЬхъ". И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прЬглеждатъ куфаритЬ ми и почватъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нЬщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузитЬ се показватъ. Питатъ ме: "Какво търсятъ тия блузи у тебъ?" Взеха ми блузитЬ и отгорЬ на това ме глобиха двЬ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щЬха да ти взематъ за мито? - До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрЬдЬлила. Ако туришъ блузитЬ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитЬ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постжпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитЬ имъ ще отидатъ и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пжть. Този младъ човЬкъ казва: "Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пжть не обличамъ блузи". Този примЬръ е много хубавъ. Казвамъ: сега ние сме влЬзли въ този великъ Божественъ свЬтъ, да се научимъ да мислимъ право. Колко е красиво, когато срещ- нешъ единъ човЬкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. НЬкои казватъ: ама ти не трЬбва да имашъ суха мисъль. Сухата мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ "мисъль" азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цЬлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мждростьта и най- послЬ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нЬкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нЬщо отъ Любовьта, това малко нЬщо отъ Мждростьта, и това малко нЬщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нЬщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голЬ- мото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нЬща, извънъ всички физически сили. ТЬ сж само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извЬстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прЬдставя слЬдното положение. Като влЬзете въ небето, въ Божествения свЬтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прЬдставителъ само на Аюбовьта. По какво ще го познаете? ПослЬ ще срещнете другъ ангелъ само на Мждростьта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на ДобродЬ- тельта. Всички тия ангели сж свЬтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? ТЬ извършватъ отдЬлни служби. НЬкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най- малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. АнгелитЬ на Любовь¬та, на Мждростьта, на Истината, на Правдата и на ДобродЬтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. ТЬ всички сж еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тЬхъ не седи по-високо отъ другитЬ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрЬшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. ПослЬ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнЬние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човЬкъ, мисля, че не ме обича. ПаритЬ сж само изражение на човЬшката интелигентность и разумность, но тЬ не съдържатъ самата разум- ность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниятъ човЬкъ може да употрЬби паритЬ, както трЬбва. Дайте пари въ ржцЬтЬ на единъ неразуменъ човЬкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свЬта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нЬма какво да туряшъ граници на Неговата Любовъ и да се съмнЬвашъ въ Бога. Ако хората постжпватъ, тъй или иначе, това опрЬдЬля отношенията имъ. ВсЬки човЬкъ въ свЬта има една велика задача. И тъй, за да бждемъ справедливи, трЬбва да и^аме прЬдъ видъ живота на всички сжщества, малки и голЬми, и да имъ отдаваме право всички да живЬятъ. Азъ като гледамъ нЬкоя мравя да върви, отварямъ и пжть. Ще кажете: Учителитъ дошълъ да ни говори за мравитЬ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си уменъ човЬкъ, не ми прЬпятствувай въ пжтя. И азъ имамъ една задача за разрЬшение." Азъ мога да и туря хиляди прЬпят-ствия и да осуетя задачата и, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нЬкждЬ по работа, затова азъ ще и отворя пжть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрЬдЬля посоката на моя животъ, опрЬдЬля пжтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смЪла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитЬ? Въ тЬхъ иМа редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нЬма. ТЬ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нЬкждЬ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тъй, както комендантътъ имъ мисли. ТЬ мислятъ самостоя¬телно и разумно, голЬми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бждатъ като мравитЬ. И Писанието казва: "О, лЬнивецо, иди и се научи отъ мравитЬ!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъли. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цЬлъ дени. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тЬхната интелигентности. Когато мравитЬ правятъ своя мравунякъ, тЬ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитЬ имъ. ТЬ иматъ цЬла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жили¬щето имъ. Ние, СъврЬменнитЬ учени хора, още нЬмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитЬ ги знаятъ. НашитЬ зимници се наквасватъ, мухляс- ватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитЬ сж всЬкога сухи. При това, тЬхнитЬ стаи сж сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, преведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитЬ. Сега азъ говоря на младитЬ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. НЬмате ли мисъль, идете при мравитЬ и при пчелитЬ. Отъ мравитЬ ще научите едно нЬщо, отъ пчелитЬ - друго. Казватъ за нЬкого: този човЬкъ не е сладъкъ, нЬма благость, нЬма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трЬбва да бждемъ благи, трЬбва да отидемъ при пчелитЬ, тЬ сж пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понЬкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. ДЬто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трЬбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извЬстно прЬдназначение. Тя може да не го употрЬбява на мЬсто, то е другъ въпросъ. Ние нЬма да се спи¬раме върху това, какъ трЬбва да го употрЬбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсЬмъ друго прЬдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намЬри за добрЬ. Когато Господь даде перото въ ржката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрЬби за други цЬли, питамъ: перото ли е виновно за това? - Той самъ е виновенъ. Вие, младитЬ, трЬбва да изучавате четиритЬ условия на живо¬та и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. НЬмате ли разширение, ще изучавате водата. НЬмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послЬ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горени- ето и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вЬрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсЬмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човЬшката мисъль. Докато мисъльта нЬма условията на земята, докато нЬма условията на водата, докато нЬма условията на въздуха, и най-послЬ, докато нЬма условията на огъня, тя не може да бжде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нЬма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ - твърдата почва на човЬшката мисъль. И ако мисъльта нЬма още онази ВжтрЬшна свЬтлина на Мждростьта и на Истината, както и останалитЬ дВа елемента, Правдата и ДобродЬтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитЬ да извадятъ богатствата, които сж скрити въ тЬхнитЬ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трЬбва да турите правата мисъли като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрЬ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежи, наслояване е това! ЧовЬкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. ВсЬко камъче трЬбва да се тури на своето мЬсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додЬто е позволено, тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрЬдЬли вашата по-ната¬тъшна дЬйность. ВсЬка вечерь става такъвъ единъ прЬгледъ. Сега, на васъ младитЬ ще кажа да спазвате слЬдния законъ: на всЬки седемь минути шестьтЬ сж ваши, а едната, седмата е Божест¬вена. На всЬки седемь часа шестьтЬ сж ваши, а седмата е на Бога. На всЬки седемь деня шестьтЬ сж за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всЬки седемь седмици шеститЬ сж ваши, а седмата е за Бога. На всЬки седемь години шестьтЬ сж за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитЬ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давате на Бога, употрЬбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитЬ нещастия, за своитЬ несполуки, за болеститЬ, за хиляди други нЬща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдЬ започватъ вашитЬ нещастия: отъ минутитЬ ли, отъ часоветЬ ли, отъ днитЬ ли, отъ седмицитЬ ли, отъ мЬсецитЬ ли, или отъ годинитЬ. За вЬковетЬ нЬма да говоримъ, тЬхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живЬятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитЬ на своето нещастие отъ годинитЬ. Сега и азъ се спирамъ на врЬмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (- Въ 6 часа безъ 20 минути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прЬзъ това врЬме? (- Седеми минути). За какво ще ги използувате? - Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа: азъ трЬбва да бжда въ съгласие съ Бога и съ всички разумни сжщества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бжде като Божията мисъль. Ако азъ разсжждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитЬ отношения къмъ менъ какви ще бждатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трЬбва да бждатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бждатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господь мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дЬйствува Въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но Въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проя- вилъ своята любовъ, но радвамъ се, че проявяВамъ Божията ЛюбоВь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоре-нето на различнитЬ разумни сжщества. НЬма по-хубаво говорене отъ това на Бога! При НЬговото говорене всички въпроси въ свЬта лесно се разрЬшаватъ. Когато Господь говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърдцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всЬки който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвам: първата причина за нещастията въ свЬта е от- сжтствието на прабата мисъли, както и прЬкжсВането връзката съ Бога. И за въ бждеще да не казвате, че едно врЬме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врЬме, но сега трЬбВа да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трЬбва да става постоянно! СлЬдъ всЬки шести минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прЬкжсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще потъмнЬятъ, ти нЬма да разрЬшишъ въпроситЬ и ще се намЬришъ въ чудо. Колко пжти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрЬшаватъ въпроса, дали да простятъ нЬкому, или не. НЬкой казва: обиденъ съмъ. Азъ видЬхъ този човЬкъ, еди-какво си мисли за менъ. - Нищо не си видЬлъ. Вижда само умниятъ човЬкъ, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко прЬдъ тебе ще бжде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човЬшки, отчасти ще разбирашъ нЬщата и тогава всЬкога ще има едно вжтрЬшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо? - Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мЬсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прЬкжсване, вие ще се намЬрите Въ зат¬руднение. ПрЬдставете си, че вие сте единъ добъръ човЬкъ. Дойде при васъ нЬкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убиВа. КакВо ще му кажете? Ще си кажете: слаВа Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвамъ ви: азъ засЬгамъ този въпросъ, разрешете го! Той е единъ отъ практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпросъ, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и целото събрание ще се раздели на две мнения. Започватъ да спорятъ, и Божи¬ята минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. Презъ тази минута ще разреша¬вате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: нема време за това нещо. Не, Богъ е създалъ времето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ: да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази преходна мисъль азъ наричамъ "астрална каша". Въ всеки случай ти требва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сжщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлебъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, требва да се'5пре за тебе. Ти се докачашъ некой пжть, че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още преди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва "Дайте му хлебъ"! - И хлебътъ е готовъ. Богъ дава всички нЬща на време. Въ Божествения светъ нищо не закъснева. И ако некои работи въ нашия животъ закъсневатъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бждете хора на новото, да ви оби¬чатъ, требва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви оби¬чатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосжж- дане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, требва да имате велика мисъль! Требва да мислите право! Като срещна на пжтя си единъ великъ цигуларъ да свири, нема ли да се спра да го слушамъ? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пжтя си единъ цигуларъ да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? - Не, нема да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитЬ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситЬ, върху темитЬ, по които ще говорите, трЬбва да се ржководите отъ права¬та мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човЬкъ ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислишъ право, това е най- красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свЬта. Тя ще влЬзе въ овчата купель и ще размъти водата и. Учительтъ трЬбва да дойде при водата - при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трЬбва да изучавате водата и качествата и, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитЬ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитЬ работата ви да бжде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мждростьта и за свЬтило Истината. Три нЬща ви трЬбватъ: Любовь, Мждрость и Истина. Имате ли тия три нЬща въ живота си и въ мисълита си, вЬрвамъ, че ще успЬете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да свържа всинца ви съ Бога. Това е най-хубаво- то, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча, какъ да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пжти, начинъ, какъ да направите връзка съ Първата Причина на нЬщата въ Божествения свЬтъ. На всЬки седемь минути, на всЬки седемь часа, на всЬки седемь деня, на всЬки седемь седмици, на всЬки седемь мЬсеци и на всЬки седемь години да има непрЬривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрЬкжснато да излиза свЬтлина отъ васъ. И всЬки, който ви срЬщне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мжчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мжчнотиитЬ задачи на живота, които вие сами трЬбва да разрЬшите. Отъ мжчнотиитЬ трЬбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. НЬкога по цЬли часове разрЬша- вамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нЬщо прЬдставляватъ задачитЬ. Щомъ разрЬша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. НЬкой казва: той знае всичко. Това е прЬдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слЬдъ като си рЬшилъ задачата съ всичкитЬ и подробности. ПрЬди да си я рЬшилъ, ти можешъ да изпитвашъ различни мжчнотии и затруднения, но слЬдъ като узрЬлиятъ плодъ излЬзе добрЬ отъ посЬтата сЬмка и слЬдъ като го вкусишъ, ще се роди въ гпебе една свещена мисъль, която е истинс¬ката връзка съ Бога. Само тогава ти си разрЬшилъ и разбралъ добрЬ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислЬше Богъ, като създаде първия човЬкъ? - Не знаемъ. И защо го създаде? - И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ - трудна задача е това. То не показва невЬжество. Какъвъ е смисълътъ на човЬшкия животъ? - И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. ВрЬме се изисква, докато я рЬша. Още хиляди години ми трЬбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрЬшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорЬчия. Докато яйцата въ кошника не сж се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпятъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всЬко те слЬди, обикаля - храна не си му далъ. Какво трЬбва да направишъ? - Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранишъ - нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трЬбва да бжде пъленъ съ жито. Господь ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излЬзешъ слЬдъ това всрЬдъ широкия дворъ и ще хвър- ляшъ налЬво-надЬсно. Като се наядатъ пилцитЬ, ще приберешъ крина¬та си. НЬкой пжть въ селата женитЬ излизатъ по два, по три пжти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. ПрЬведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитЬ да излизатъ всЬка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитЬ, както земледЬле- цътъ сЬе житото на своята нива. Той като посЬе житото, завлачи го и послЬ поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови сЬмето, което посЬхъ!" СлЬдъ нЬколко мЬсеца това жито узрЬва, и радостьта на земледЬлеца е голЬма. На младитЬ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитЬ яйца сж излюпени. Нахранете ги! Противо¬рЬчия ще имате, но вървете напрЬдъ! НЬкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитЬ! ТЬ не сж лоши, не мислятъ зло, но казватъ: "Дай ни хлЬбецъ, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите сжщото нЬщо въ вашия животъ, както пилцитЬ правятъ по отношение на васъ. Вие посто¬янно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хлЬбъ!" Главната мисъли, която се прокарва въ Господнята молитва, е "хлЬбъ нашъ насжщний"... Вие се молитЬ: "Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бжде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. ХлЬбъ нашъ насжщни, Дай ни го намъ днесъ". . . Безъ този хлЬбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нЬщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлЬбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бждемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бждемъ. Това е красивото въ живота. По сжщия начинъ и Богъ всЬка сутрини иде при насъ съ пълна крина: "Кжти-кжти!" - И хвърля навредъ своето благословено сЬме. Ядемъ ли отъ това сЬме, ние ще бждемъ Негови послушни дЬца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бждемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрЬшаваме въпроситЬ, както Господь ги разрЬшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпЬние. Колко врЬме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко ВрЬме Той е чакалъ, дока¬то съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитЬ идеи и стремежи не сж разбрани, не сж реализирани, но ние трЬбва да имаме търпЬнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Богъ да живЬе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живЬе у васъ. Той жиВЬе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увЬрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ. Богъ може да живЬе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живЬе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувству-вате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увЬрени, дали Богъ живЬе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увЬрени, дали имате връзка съ Него, или не - постоянно се съмнЬвате. ВслЬдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прЬкжсва. Та казвамъ: всички ще излЬзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човЬкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човЬкъ съ празна крина. Да видя младъ човЬкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? - Като е нахранилъ пилцитЬ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нЬкой другъ, който е нахранилъ пилцитЬ си. ВсЬки трЬбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нЬщата. Да излиза човЬкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си - съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пжть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитЬ и ще получите Божието благословение. Пос-тжпвате ли така, всички въпроси ще се разрЬшатъ добрЬ. Това е учението, което се е проповЬдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бждеще ще се разрЬшаватъ всички въпроси. Като разбирате нЬщата така, животътъ ви ще се осмисли въ всичка¬та своя пълнота. И всЬки човЬкъ самъ за себе си ще разрЬши своята важна задача - задачата на своя животъ - какво трЬбва да прави. Щомъ всички хора разрЬшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Той прЬдставлява сборъ отъ разумни сжще¬ства, иерархии, съединени въ едно цЬло. И всички тия сжщества иматъ своя опрЬдЬлена служба. СлЬдователно, когато ние разрЬшаваме свои¬тЬ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрЬдЬлено мЬсто, опрЬдЬлена служба. Сега ние тукъчсме дЬца, безъ служба, но единъ денъ всЬки ще заеме приготвеното за него мЬсто и опрЬдЬлената за него служба. Кой е опрЬдЬлилъ това мЬсто и тЬзи служби? - Богъ. Ученикътъ като излЬзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всЬки младъ, който е дошълъ на земята, има опрЬ-дЬлено мЬсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? - Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не каз-вамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човЬшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдЬляме душа¬та отъ себе си. Подъ "човЬкъ" въ своето цЬлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърдце и тЬло, негови-ятъ умъ и духъ. Съберете ли всички тия нЬща заедно, ще имате цЬлия човЬкъ. Въ тази идея се съдържа цЬлия човЬкъ. Самъ духътъ не е човЬ-кътъ, и умътъ самъ не е човЬкътъ. ТЬло, умъ, сърдце, душа и духъ - всички заедно прЬдставляватъ цЬлокупния човЬкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисълъ. Това е мислещиятъ, разумниятъ човЬкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. ВъпроситЬ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вжтрЬшна горещина. Азъ мисля, не този съборъ ще бжде единъ отъ плодоноснитЬ. Той ще опрЬдЬли отношени-ята ви за въ бждеще. Той е единъ отъ важнитЬ събори - седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (- Пети). Значи, вие сте закъснЬли малко, съ двЬ години. Въ този съборъ ще опрЬдЬлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бжде права. ОпрЬдЬлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитЬ ви останали отношения ще бждатъ прави. Затова не губете врЬмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бждете крайно снисходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намЬрите въ затруднение, молете се. Да се моли човЬкъ на Бога, това е най-хуба- вата мисъль. Молитвата е призоваване Бога на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трЬбва да разрЬши¬те, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господь дойде, свЬтлина ще блесне въ умоветЬ ви. Тогава и най-мжчнитЬ въпроси се разрЬшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитЬ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у васъ ще настане пълно равновЬсие. Азъ говоря сега. на младитЬ. Като казвамъ "млади", азъ счи- тамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свЬтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нЬкой трЬбва да бждатъ глава, да вървятъ напрЬдъ, а другитЬ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онЬзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ "боенъ фронтъ". Тамъ е неприятелътъ, тамъ сж картечницитЬ, тамъ сж гранатитЬ. Герои, смЬли и рЬшителни хора се изискватъ! Писанието казва: "хиляди гранати ще падатъ отлЬво и отдЬс- но ти, но неприятелитъ при тебе нЬма да се приближи. Бомба при тебе нЬма да падне и нЬма да експлодира". Ако ти си свързанъ съ Божията мисъли, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ. Кр. Тулешковъ. Ние, Учението и животът. Когато Богъ говори, Неговия гласъ всЬки познава. Учительтъ. ЧовЬкъ е вжже, вързано между животното и свърхчовЬка; онова, що е велико у човЬка, то е, че той е мостъ, а не цЬль. Това, което е за обичане у човЬка, то е, че той е прЬходъ. Азъ обичамъ ония, които не дирятъ чакъ отвждъ звЬздитЬ причини да загинатъ и да станатъ жертва, но ония, които се жертву- ватъ за земята, за да стане донЬкога земята за свърхчовЬка. Ницше. Основанията на всичко въ свЬта лежатъ върху "Тайното Учение"; докато избранитЬ се посвЬщаватъ на изучаване "Учението", свЬтътъ е въ равновЬсие и неговитЬ стълбове оставатъ непоклатими. "2" Животътъ е процесъ на прЬвръщане сЬмето въ плодъ. "Ние, Учението и животътъ" - това сж тритЬ главни стълба, върху които се гради битието, като започнемъ отъ подминералнитЬ сфери и достигнемъ до сферитЬ, които се губятъ въ ослЬпителното сияние на Божественостьта. Това сж три абсолютно необходими елемента за проявяването на каквото и да било, дори'и най-малкото движение. ТЬ сж въ абсолютно тЬсна връзка помежду си, прЬливатъ се тъй, прЬплитатъ се тъй, че наистина не могатъ да се раздЬлятъ едно отъ друго, нито пъкъ да се проявятъ едно безъ друго, а то е, защото и тритЬ иматъ едно общо велико начало. ТЬ сж три всепроникващи елемента, бездънни, прЬобширни, но въпрЬки това, а може би, и именно затова, тЬ ни сж най-малко познати. За тЬхъ сж мислили, за тЬхъ сж говорили отъ дълбока древностъ и до днесъ, но тЬхната сжщина, заседнала въ самата мисъль на търсещитЬ я, остава винаги незасегната. Погледътъ по нея, мисъльта и волята се плъзгатъ като по гладка стоманена поВърх- ность; всЬки истински погледъ, всЬка права мисъль и всЬка воля сж по принципъ нейни. Първиятъ пунктъ, на който можемъ да се спремъ, е онова, което ни е най-близко, което е нашата сжщина. За него ВсЬка сжидест- вуваща единица може да каже "азъ", а Всички изобщо взети "ние". Какъ ще погледнемъ на тоВа "ние"? Дали подъ него ще разбираме насъ, събранитЬ тукъ Въ името на изВЬстнитЬ общи за насъ идеи? Дали подъ "ние" ще разбираме ония, които сж едно съ насъ по идеи, независимо отъ мЬстото, независимо отъ това дори, дали се познава¬ме. Дали подъ това ще разбираме човЬка, човЬчеството, или ще разби¬раме онова, което макаръ и проектирано въ безброй посоки, въплотено въ безброй форми, остава по сжщина едно - съзнанието, единично съ Божественото? Въ зависимости отъ това и тоя въпросъ може да се разгледа отъ много страни и въ много форми, като се взиматъ прЬдъ видъ и взаимоотношенията между единицитЬ въ това "ние". Мисля, че всЬка граница, която би се поставила между двама души, взимайки се въ съображение тЬхнитЬ насоки въ живота, или тЬхното вжтрЬшно или външно състояние, е относително естествена и може да се прЬвъзмогне отъ едно по-будно съзнание. Подъ "ние" азъ разбирамъ всички ония живи единици, които промЬнятъ мЬстото си въ, тъй да се изразя, "духовното пространство", които, оставайки по сжщина неизмЬнни, реализирашъ пжтя въ себе си, като постоянно прЬвъзмог- ватъ днешното и постигатъ утрЬшното. Ние сме поставени въ най- различни условия, както вжтрЬшни, тъй и външни, затова и начинитЬ на дЬйности сж при всЬки едного различни, а отъ това зависи и отноше-нието помежду ни. Едно се иска отъ насъ, и ние го даваме, често въпрЬки волята си, това е дЬйностъта. Има два вида дЬйность: една, при която цЬлокупната ни вжтрЬшна природа диктува, а дЬйствията ставатъ като по инерция, машинално, по необходимости. Тамъ воля нЬма, съзнанието почти отсжтствува, чувството за удобство и покой прЬобладава. Това всички знаемъ. Вториятъ видъ дЬйности е свързана съ прЬодоляване всЬки послЬдователенъ мигъ по една микроскопическа прЬчка. Това е дЬй-ность на непрЬривно минимално напрЬжение. При него диктува съзна-нието, което е антипода на инертностьта. Това се изисква отъ насъ. ВеликитЬ идеали сж абсолютно необходими, тЬ се постигатъ въ вЬко- ветЬ. ВсЬки великъ идеалъ е сборъ отъ малки идеали, както всЬка стжлба отъ стжпала. Да не пропускаме малкото, помрачени отъ копнежъ по великото, защото въ природата скокове се не правятъ. Ние не можемъ избегна жалонитЬ, съ които творческата природа ни води. ТЬ сж втъкани въ насъ, ние сме вковани въ тЬхъ. Другъ пжть освЬнъ тЬхъ нЬма; отдЬлянето отъ тЬхъ се нарича гибели, а даже и постигналия гибелита, пакъ по моста отъ тия закони ще постигне по необходимости идеала на творческата природа. ТЬзи закони сж Учението. ТЬ сж онова Учение, което е едно: въплощавайки се въ много форми, влива се въ всЬко сжщество; оцвЬтявайки се въ разни цвЬтове, озарява всЬко съзнание. НЬма ново учение, нЬма старо учение. Учението, което ние признаваме, което е истинско, е едно; него всЬки, въпрЬки желанието си, познава и често, въпрЬки волята си, слЬдва. ВеликитЬ идеи иматъ единъ центъръ и за да озарятъ ума на всЬки човЬкъ, тЬ не се нуждаятъ отъ посрЬдникъ. Ржководи се дЬйностьта на човЬка, но не и потока отъ идеи. Има два вида отношение къмъ Учението, а именно: съзна¬телно и несъзнателно. Хората не се ржководятъ отъ еднакво велики принципи въ живота. РжководнитЬ принципи, относително зависятъ отъ съзнанието на индивидитЬ. Когато пжтя се налага, самъ регулира движението на съзнанието, като всЬки мигъ създава сътресения въ него, поради промЬната на посокитЬ. Учението се налага по необходи- мость, то е нЬидо външно, което се стреми да извика къмъ дЬйность вжтрЬшния животъ. Това ние виждаме на всЬка стжпка около насъ, а можемъ, ако пожелаемъ, да го прослЬдимъ и въ самитЬ насъ. Това не може да бжде за насъ идеалъ. Ние трЬбва да можемъ да гледаме и да виждаме. ТрЬбва да виждаме поне слЬдващата си стжпка и тя напълно да зависи отъ нашата воля и разумъ. Ние трЬбва да живЬемъ въ сравнително по-голЬма свЬтлина, като никога не губимъ желанието да корегираме свЬтлината на нашия свЬтилникъ съ оная свЬтлина, която всички можемъ да доловимъ дълбоко въ себе си, за която имаме безпогрЬшно понятие, и която тъй често и тъй живо се изнася прЬдъ очитЬ ни отъ нашия Учитель.
' > ч Малко повече воля, малко повече активность! Казватъ, че животътъ е едната половина на онова, което е, безъ обаче останалото да е неговъ антиподъ и да го отрича. ЦЬль ли е животътъ или срЬдство? Това може да бжде съвсЬмъ очевидно. Ни¬що отъ онова, което е не може да бжде извънъ живота. Животътъ е най-изобилното, всепроникващето благо. Той не е отреченъ никому никога. Той се проявява въ много форми. Заражда, възраства, разруша¬ва форми въ всички свЬтове, въ които тЬ сжществуватъ. Отъ това е ясно, че той не може да бжде цЬль, а е благо, което най-внимателно трЬбва да се пази и най-рационално да се използува. Имайки Учението за пжть, чрЬзъ основната срЬда на битието- живота "ние" непрЬстанно, по силата на неизмЬнни закони се стремимъ къмъ далеченъ идеалъ. Този идеалъ е подобенъ на хоризонта: винаги е близко, но никой не е миналъ подъ него, защото постоянно се отпечаата. Въ този свЬтъ всичко се мЬни, защото трЬбва да се мЬни, за да може постоянно въ новъ видъ да се изявява онова, къмъ което ние се стремимъ. Това сж, може би, много общи фрази. Но кое може да бжде важно за насъ? Това е фактътъ, че ние, Учението и животътъ сме, сжществуваме, обвързани сме здраво и по силата на непреклонна воля слЬдваме опрЬдЬлЬна не отъ насъ цЬль. Изборъ не можемъ да правимъ. Да се отклоняваме можемъ, за наша смЬтка. Младежи винаги сжщест- вуватъ. Младостьта е порта, прЬзъ която всичко изгрЬва, обсипано съ импулси за животъ и творчество. ПрЬзъ тази врата минава всичко, достига зенита на своя небосводъ и залЬзва, за да изгрЬе наново нЬкога. Само младостьта не остарЬва, тя е постояненъ изгрЬвъ. И ние минах¬ме прЬзъ тази порта, обсипани съ импулси за животъ, пламтещи отъ желание за творчество. Ще минемъ ли и ние по стария пжгпь, за да достигнемъ точката, въ която всичко залЬзва и то безъ да реализира¬ме нЬщо отъ онова, по което сме тъй-силно копнЬли? Млади братя по импулсъ, идеи и творчески пламъкъ, да създа- демъ условия и да откриемъ сами пжтищата за реализиране на свЬтли- тЬ ни идеали, посочени отъ Учителя. М. Тодорова Ние, Учението и животътъ. Както ви е извЬстно, темата, върху която сме се събрали да обмЬнимъ мисли прЬзъ този съборъ е : "Ние, Учението и животътъ." ПрЬди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трЬбва да установимъ, какво се разбира подъ ВсЬка дума отъ поста-веното заглавие. Учительтъ прЬди малко изказа мисъльта, че този съборъ прЬд-ставлява седмата минута, въ която трЬбва да опрЬдЬлимъ посоката на нашитЬ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бждатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ "ние" не се разбиратъ хората, които сж окоВани Въ ВеригитЬ на робството, които сж играчка на природнитЬ стихии и Въ които шумътъ на неразумнитЬ сили е толкова голЬмъ, че не сж Въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ "ние" се разбиратъ човЬцитЬ на свободата, чието съзна¬ние е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тЬ сж готови всичко да пожертвуватъ: да прЬминатъ прЬзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. ТЬзи хора трЬбва да си подадатъ ржка. За какво? - За да учатъ, за учението. Кое учение? - Не учението, което носи свЬтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всЬкакви земни блага. Не учението, което раздЬля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бЬдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорЬчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свЬтлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своитЬ блага, на което еднакво сж способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бЬдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорЬчия и подъ свЬтлина-та на което хората съ радости си подаватъ ржка и влизатъ въ живота. Кой животъ? - Не този стария, изпълненъ съ ревность, за- висть, съмнЬния и подозрЬния животъ, който хората досега сж живЬли. Не този животъ, който е охлузилъ човЬшкитЬ сърдца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вжтрЬшна свЬтлина, вжтрЬшна чистота, вжтрЬшна радость - безкористниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожерт- вувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. . •> Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. Д. ГАРВАЛОВЪ - Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нЬкой лични и общи дефекти, които е необходимо да се кореги- ратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всЬки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ - трЬбва да знаемъ поло-жително това, което въ дЬйствителности сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сжществували. РазнороднитЬ, дори противоречиви Възгледи Въ нашето брат-ство сж само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сжидествува и ни обединява въпреки всичко. Растенето и разши-рението на братството сочи отъ само себе си реалните съотношения на силите, които сж вложени въ него. Дефинирането на капиталните въпроси за Бога, Кармата и пр. сж велики цЬли на човЬшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато Въ него може да се съзре ВжтрЬшното единство. Въздействието на нашето братство Върху обществото е много по-голЪмо, отколкото се предполага, само че не Върви по обикно-вените пжтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповедници. Механическото влизане и излизане на некой братъ отъ брат-ството не разрешава Въпроса за неговото собствено действително положение или за сждбата на Видимо физическо братство. Христосъ бе приживе изоставенъ отъ учениците си, а следъ смъртьта му мили¬они вървятъ следъ Него. Тъй че Въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега. Нещата, които сега ставатъ сж временни фази и състояния и те си иматъ свое обяснение - но не могатъ да се сметатъ като изходенъ дунктт},. който разрешава въпросите. Сестрите сж правили и правятъ жертви за делото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние требва да извинимъ некои техни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живее. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мждро ржководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсждности ще престанатъ да сжществу&атъ. 15 августъ, 5.30 ч.с. Учительтъ.
Правата мисъль.
"Богъ царува на небето.
Богъ царува въ живота.
Да бжде името Му благословено!"
Ще прочета първитЬ 10 стиха отъ 10-та глава на Йоана.
Истина, истина ви казвамъ: Който не влЬзва прЬзъ вратата въ кошарата на овцитЬ, но прЬлазя отъ другадЬ, той е крадецъ и раз-бойникъ. (2) А който влЬзва прЬзъ вратата пастирь е на овцитЬ. (3) Нему вратарьтъ отваря; и овцитЬ слушатъ гласа му; и своитЬ овци по име зове, и ги извожда. (4) И когато изкара овцитЬ си вънъ ходи прЬдъ тЬхъ; и овцитЬ идатъ слЬдъ него, защото знаятъ гласа му. (5) А слЬдъ чужденецъ не щатъ оти, но ще побЬгнатъ отъ него: защото гласа на чужденцитЬ не знаятъ. (6) Тази притча имъ рече Исусъ; но тЬ не разумЬха що бЬ това което имъ говорЬше.
(7) Тогазъ пакъ имъ рече Исусъ: Истина, истина ви казвамъ че азъ съмъ вратата на овцитЬ. (8) Всички които сж дошли прЬди мене крадци сж и разбойници; но овцитЬ ги не послушаха. (9) Азъ съмъ врата¬та: прЬзъ мене ако влЬзе нЬкой спасенъ ще бжде, и ще влЬзе и ще излЬзе, и паша ще намЬри. (10) Крадецътъ не иде освЬнъ да открадне, да заколи, и да погуби: азъ дойдохъ за да иматъ животъ, и да го иматъ прЬизо- билно.
ЧовЬшката мисъль върви по строго опрЬдЬленъ законъ. Въ съв-рЬменната наука думата "законъ" се употрЬбява въ смисълъ на устано-вени положения. Подъ думата "законъ" се разбира нЬщо почти меха-ническо. Въ Божествения свЬтъ законътъ е изводъ. Тамъ нЬщата ста¬ватъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нЬма никакви изключения. Въ физическия свЬтъ, обаче, нЬщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримЬръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прЬдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мЬста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прЬдметъ, въ него трЬбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ.
Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврЬменна книга, написана на единъ отъ модернитЬ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нЬкой отъ старитЬ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлЬво къмъ дЬсно, споредъ правилата на бЬлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититЬ, ще започнете да четете отдЬсно къмъ лЬво. Дойдете ли най-послЬ до нЬкой отъ старитЬ народи, четенето започва отгорЬ надолу. НЬкой може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлЬво къмъ дЬсно? На основание на сжщия законъ нЬкой хора работятъ съ лЬвата ржка, а други - съ дЬсната. Та казвамъ: законътъ прЬдставлява разуменъ изводъ отъ нЬщата. ТЬ могатъ да се напра- Вятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършен¬ството на човЬка седи въ това, човЬкъ да достигне до една идея, коя¬то да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мЬсто. Това е правата мисъль.
Сега хората питатъ, какво нЬщо е правото. Казватъ, че право¬то е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намЬрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нЬкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бжде на-кърнена, той не е чистъ тонъ. НЬкой пЬвци не могатъ да пЬятъ, както трЬбва, защото липсва нЬщо въ тона имъ. Малко пЬвци има въ свЬта, които могатъ да пЬятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. ОнЬзи хора, които сж свикнали да слушатъ оперно пЬние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пЬние нЬма онази дълбо-ка, възвишена музика. Ако прЬдъ единъ хипнотизиранъ човЬкъ дрън- катъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нЬ1саква музика, но така ли е въ сжщность? Вамъ се вижда чудно това нЬщо, но трЬбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ таки¬ва примЬри. Слухътъ на човЬка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човЬшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврЬменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитЬ на масата. Какво чуватъ тЬ въ това тракане? - Музика. "Тракъ-тракъ" - удрятъ се чашитЬ и се изпразватъ една слЬдъ друга. За тЬхъ това е нЬщо подобно на Бетховеновата музика. ТЬ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирима, петима и повече души тра¬катъ съ чашитЬ. И въ туй тракане тЬ чуватъ нЬкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слЬдъ това чашитЬ се изпразватъ, какво пече- лятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ? Колкото пияницитЬ сж могли да станатъ музиканти, толкова и онЬзи, които сж изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нЬщо. ИзводитЬ ще бждатъ сжщитЬ.
ЧовЬкъ трЬбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрЬдЬля човЬшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двЬ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двЬ, но и много възможности, обаче, трЬбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. СъврЬмен¬нитЬ мислители опрЬдЬлятъ, какво нЬщо е жената, и какво нЬщо е мжжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризи¬ращи мжжа и жената, но какъ ще опрЬдЬлите, какво прЬдставляватъ тЬ по сжщество? Въ български езикъ думата човЬкъ изразява поняти¬ето "мжжъ". Мжжъ е само онзи, който носи свЬтлина. Щомъ кажемъ свЬщь, подразбираме вече една идея. СвЬщи е само това, което издава свЬтлина и може да гори. И мжжътъ се отличава по свЬтлината си. НЬма ли свЬтлина, не е мжжъ. Той трЬбва да мисли. Въ всЬка мисъль трЬбва да има свЬтлина. И всЬка мисъль, въ която нЬма свЬтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрЬдЬляме и какво нЬщо е жената. ВсЬка жена, въ мисъльта на която нЬма топлина, не е жена.
Въ съврЬменната наука се казва, че има студена свЬтлина. ВЬрно е това, но свЬтлината не може да бжде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свЬтлина, и топлина. СлЬдова-телно, въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъль¬та започва съ свЬтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дЬйствуватъ едноврЬменно въ живота. Законътъ на свЬтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свЬтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трЬбва да разби¬раме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ 'начинъ. ВсЬка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правил-на топлина. ВсЬка топлина, която изгаря, не е топлина. Сжщиятъ законъ се отнася и до свЬтлината. ВсЬка свЬтлина, която дава знание за човЬка, е свЬтлина. ВсЬко знание, което не възгордЬва човЬка, е знание. ВсЬко знание, което възгордЬва човЬка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордЬятъ, че знаятъ нЬщо, това сж психически болни хора. ВсЬки човЬкъ пъкъ, у когото нЬма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прЬдставлява гордостьта? - Тя е ши- лестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този шилестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? - На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кждЬ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрЬ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вЬчна борба. Гордостьта всЬкога има за цЬль високия върхъ. Тия разсжждения сж необходими за всЬки ученикъ.
Сега ще кажете: човЬкъ не може ли да живЬе безъ да учи? - Може да живЬе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бждете човЬкъ, можете да вървите по два пжтя: или по пжтя на топлината, или по пжтя на свЬтлината. Това сж двата пжтя, по които човЬкътъ на земята трЬбва да мине. Всички казватъ: сърдцето на човЬка трЬбва да бжде топло. Да, но трЬбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човЬка трЬбва да свети, но не и да ослЬпява. НЬкой казватъ: силната свЬтлина ослЬпява човЬка. ВЬрно е, но трЬбва добрЬ да схванете мисъльта. За коя свЬтлина се разбира това? - За физическата, за материалната свЬтлина. НЬкой казватъ, че Божествената свЬтлина ослЬпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сж дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свЬтлина е недостжпна. Тази свЬтлина е недостжпна само за невЬжия, понеже не знае пжтя къмъ свЬтлината. ВсЬки, който е дошълъ до Божествената свЬтлина, знае, че тя е достжпна. Това пъкъ, че Божествената свЬтлина ослЬпя¬вала човЬка, е измислица на черното братство. Това е толкова вЬрно, колкото когато нЬкой каже, че човЬкъ не се дави въ голЬмата вода. Да, тамъ, дЬто човЬкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? РибитЬ давятъ ли се въ водата? СлЬдователно, когато нЬкой прави изводъ, че човЬкъ може да се удави въ водата, това не е абсолют¬на мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нЬщата. ДругитЬ нЬща още се бълникатъ. Какво нЬщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пЬсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитЬ частици на пЬсъка сж наредени по единъ опрЬдЬленъ редъ. Взимамъ слЬдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрЬдЬлите дЬ е отишла всЬка пЬсъчна частица? Кой законъ опрЬдЬля кждЬ отива всЬка една частица? ЧастицитЬ постоянно се измЬст- ватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пЬсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пЬсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? МислитЬ ли, че това е права мисъль?- Не. За да извадите нЬкаква мисъль отъ това бълникане, вие трЬбва да турите пЬсъка въ едно органическо общество, дЬто всЬко пЬсъчно зрънце да дойде на своето мЬсто, като жива клЬтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съврЬменната бЬла раса, това сж пЬсъчнитЬ зрънца въ шишето, които постоянно се мЬстятъ, постоянно се бълни¬катъ. И дЬцата могатъ да мислятъ така. И тЬ, като взематъ шишето, тъй могатъ да размЬстватъ пЬсъчинкитЬ, че да минатъ за виртуози. Турете прЬдъ нЬкое дЬте една хубава латерна, то ще завър¬ти дръжката и и ще засвири. Дайте на нЬкое дЬте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цЬлъ виртуозъ въ най-скоро врЬме. Какъ? - По-рано свирЬше на цигулка, просЬше по улицитЬ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитЬ, купи си единъ грамофонъ, съ нЬколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачитЬ. Но това не е негова ми¬съль. Да разполагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: "С чужда пита поменъ не става". Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всЬкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нЬкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль.
И тъй, Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Оттукъ ние изваждаме сжидия законъ: "Истина, истина ви казвамъ, всЬки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ". Защо? Защото всички прЬстжпления въ свЬта започватъ отъ кривитЬ мисли, отъ кривитЬ положения. Първо: ние трЬбва да изопачимъ ума на човЬка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърдце. Второ: ние трЬбва да изопачимъ сърдцето на човЬка, за да изопачимъ неговия характеръ, неговитЬ дЬйствия. СлЬдователно, щомъ се явятъ двЬ изопачавания, ражда се едно прЬстжпление. ВсЬко прЬстжпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дЬло на бащата, изопачаването на сърдцето е дЬло на майката, а всЬки изопаченъ волевъ актъ е дЬтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрЬменно ще съотвЬтствува на едно желание, което ще бжде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макаръ и двЬтЬ да живЬятъ въ водата.
Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този жи¬вотъ се изопачава свещената човЬшка мисъль. ПонЬкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитЬ на живота. НЬкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излЬкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пжтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прЬпънахъ. Защо паднахте? - Не знаете причи¬ната. Ако при всЬко падане и спъване вие можете да намЬрите съот- вЬтствуващата причина, досега идЬхте да изправите живота си. Спъ¬ването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. НапримЬръ, вие се спъвате отъ мислитЬ: дали трЬбва да правите добро, или не; трЬбва ли да правите зло; много ли или малко трЬбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цЬлата Истина. Тъй е, цЬлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитЬ "цЬлата Истина"? Това е права мисъль.
ЧовЬкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нЬкой човЬкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. НикждЬ въ свЬта не е казано, да се говори цЬлата Истина. Истината не може да бжде цЬла. Щомъ туришъ прЬдъ нея думата цЬла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казвамъ: пълната Истина. Истината не може да бжде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истина¬та не може да бжде нито цЬла, нито пълна. СлЬдователно, вие туряте на Истината опрЬдЬления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човЬкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бжде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, "права Истина, цЬла Истина, пълна Истина," но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цЬла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трЬбва да се обясни научно и правилно. НЬма да се спирамъ върху спането и почивката.
Казватъ: духовниятъ човЬкъ трЬбва да одухотвори физичес- китЬ прояви на живота. Да се стремишъ да одухотворишъ материал-ното, то е все едно да одухотворявашъ сЬнки. Една сЬнка може да бжде малка, може да бжде и голЬма. Обаче, каква наука има въ сЬнкитЬ? СЬнката може ли да бжде органическа? Защо сж сЬнкитЬ въ свЬта? Често говорите иносказателно: да има сЬнчица! Значи, въ този сми¬сълъ, сЬнката е приютъ, прибЬжище. Въ врЬме на голЬма опасностъ, все трЬбва да има нЬкаква сЬнка. Туй се разбира подъ думата "сЬнка" въ прЬносенъ смисълъ. Какво прЬдставлява сЬнката? - Отражение на нЬщата. По сжщия начинъ и идеитЬ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сЬнката. Щомъ сЬнката е отражение, то всЬко отражение може да се увеличи, може и да се смали. ПонЬкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дЬйствител- ность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рЬка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитЬ се частици. Количеството на движущитЬ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Коли¬чеството на водата въ природата е точно опрЬдЬлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледище¬то на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ "увеличение на живота", ние трЬбва да разбираме "прииждане на животъ". Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всЬкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. ВсЬки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дЬйствие не е право, но се извинява. ПонЬкога той съзнава, че постжпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. ЗапримЬръ, има гениални пЬвци, които пЬятъ много хуба¬во, но случи се, нЬкой отъ тЬхъ отива вечерно врЬме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послЬ не може да го контролира, не може да пЬе. Той знае, какъ трЬбва да из¬пълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? - Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сла- доледъ и други подобни.
Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нЬкое кабаре, или въ кръчма, или въ нЬкое публично мЬсто и тамъ сте злоупотрЬбили съ вашия умъ. Природата казва: "Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвЬстъта не е нищо друго, освЬнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. ВслЬдствие на това, човЬкъ усЬща извЬстно мжчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господь прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бждете учени хора, не може да бждете видни хора, не може да бждете талантливи хора. НЬмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пжть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нЬщо, вие ще успЬете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпЬе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нЬкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щЬла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бжде като цЬлото? Като часть, тя може да бжде цЪла, но не може да замести цЬлото.
Ще ви представя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимъ земята на местото на слънцето и по този начинъ да осветлява цЬлата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бжде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето местоназначение, ще мине извЬс- тенъ пжть и ще направи редъ комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето место, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бждете философъ, втори день ще бждете първокласенъ глупецъ. Кой човекъ наричаме философъ? - Онзи, който има права мисъль. Всеки човекъ може да бжде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сж умните хора. Не, не сж малко. Те сж точно толкова, колкото требва. Всеки човекъ, който се стреми къмъ правата мисълц той некога ще бжде мждрецъ. Не е мждрецъ онзи, който има само външно благообразие: бела брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очите на онзи, който не мисли правилно, сж подвижни, навсекжде мърдатъ. Сжщото нещо е и въ живота: онзи човекъ, който знае своето место, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цельта си. Онзи пъкъ, който не знае местото си, ще погледне на една мЬсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н.
Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моите работи? Азъ съмъ закжсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! С това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намерите". Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, требва да мязате на единъ добре опъ- натъ тжпанъ.
Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тжпанъ. Като си легнете вечерно време, отгоре на тжпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, требва да повикате барабан¬чика да тупне съ пръчицата си върху тжпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? - Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тжпана единъ, два, три пжти всичкиятъ прахъ всич¬китЬ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тжпана! Казвате: ами дали тжпанътъ е опънатъ добрЬ, по всички правила? Азъ говоря за живитЬ тжпани, които ставатъ за музика. И прЬзъ всичкитЬ вЬкове тжпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тжпана. Окулт¬ниятъ ученикъ трЬбва да има хубавъ тжпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрЬши нЬкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тжпана. Тжпанътъ ще издаде извЬстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрЬ¬шението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ.
УченицитЬ на окултната наука иматъ извЬстни методи, чрЬзъ които могатъ да си въздЬйствуватъ и да въздЬйствуватъ. Като ви говоря за тжпана, това ви се вижда смЬшно. НЬма нищо смЬшно въ това. ИзлЬзе нЬкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? - Гърлото му засъхва. Какво трЬбва да прави той? - Той трЬбва да удари тжпана, да глътне три пжти вода. Тжпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прЬмине ЛрЬзъ гърлото, промива го. Много пжти, като засъхне гърлото на нЬкой оратори, тЬ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъль¬та е прЬсъхнала. ЧовЬкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е права. Да не извадите сега извода, че за да бжде мисъльта ви права, не трЬбва да пиете вода. Христосъ казва: "Когато се научишъ да мислишъ пра¬вилно, живата вода ще потече". Тогава пиенето на вода нЬма да бжде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трЬбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитЬ, тЬ иматъ единъ вжтрЬшенъ смисълъ, който трЬбва да проучаваме. Когато казвате, че нЬма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрЬлитЬ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвжтрЬ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трЬбва да живЬемъ духовно.
Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ слЬдния примЬръ: двама души живЬятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тЬхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психоло-гически произходъ. Азъ разглеждамъ шия отношения по сжщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произти- чатъ тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не сж духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трЬбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сжщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недо¬воленъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностъта седи другадЬ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да и прЬдпише голЬмата кжща. СлЬдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вжтрЬшно състезание. ПонЬ- кога и вие, ученицитЬ, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако нЬкой отъ ученицитЬ е по-способенъ, другитЬ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засЬнчи. Какво нЬщо е засЬнчването? - То значи, че хубавата кжща ще се прЬдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а други¬тЬ ще станатъ писари. Защо трЬбва да се плашите? Ако си нЬкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прЬдъ свЬта и ще видишъ, че ще се намЬрятъ разумни сжщества, които да я оцЬнятъ. И ангелитЬ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитЬ произведения на оцЬнка въ свЬта. Кои сж тЬхнитЬ произведения? - Растенията - цвЬтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитЬ кацватъ върху нЬкое дърво, тЬ даватъ мнЬнието си за този скулпторъ. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тЬ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнЬние.
Сега, ние сме дошли въ свЬта, да дадемъ своето мнЬние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнЬнието си, трЬбва да имашъ правилно схващане на нЬщата. ВсЬка сутринь, като ставашъ, трЬбва да разбирашъ, защо днесъ изгрЬ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрЬ слънцето? За кого изгрЬва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрЬва за всички. Да, слънцето изгрЬва за всички, но изгрЬва и специално за нЬкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лжчъ, разбирамъ тоя изгрЬвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрЬвъ. Не можешъ да видишъ изгрЬва отъ нЬкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назжбенитЬ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрЬвъ само отъ най-високия върхъ, дЬто нЬма никакво засЬнчване. Когато видишъ този изгрЬвъ, нЬма да имашъ илюзията, че слънцето Върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по пери¬ферията на единъ кржгъ. НЬкой мислятъ, че слънцето изгрЬва отгорЬ и отива долу, подъ земята. Това е пжтътъ на видимото слънце, но то е илюзия.
Този законъ е вЬренъ и по отношение на вашата мисъль. Вие трЬбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усЬтите мощь, самоувЬреность въ живота. Като казвамъ, че трЬбва да бждете самоувЬрени, подразбирамъ да бждете твърди. Твърдиятъ човЬкъ не упорствува, но въ него има едно вжтрЬшно постоянство - никой не може да измЬни неговитЬ убЬждения. При това, неговитЬ постжпки сж много хармонични, никой не може да го застави да прояви най- малкото прЬстжпление въ мисъльта си. ПонЬкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човЬка, но не трЬбва да се допущатъ въ съзна-нието, Въ тВоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тЬхъ. Често съмъ прЬвеждалъ слЬдното положение: ти можешъ да остаВишъ птичкитЬ да се Въртятъ около глаВата ти, но никога не ги остаВяй да направятъ гнЬздата си Върху тВоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прЬ¬стжпление по отношение себе си. ЛошитЬ мисли могатъ да се вър¬тятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнЬздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трЬбва да бжде такъвъ.
Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трЬбва да вижда нЬщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забЬлЬжи, че нЬкоя ваша мисъль е непраВилна, любовь¬та му постепенно намалява. ВслЬдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пЬсъчнитЬ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто - хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисъль е необходима при ис¬тинското приятелство, при истинската любовь. Туй трЬбва да знае¬те! НЬкой пжть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всЬки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на Всички наши прояВи. КждЬ турятъ подква¬сата? - Въ добрЬ сВарено млЬко. СлЬдоВателно, щомъ имаме праВата мисъл, ще туримъ тази подкВаса Въ млЬкото и ще имаме хубаво подквасено млЬко. И тогаВа, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бжде слЬдната: Богъ е образецъ на правата мисъль. Това е мЬрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрЬ. Вие може да кажете, че
Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врЬмето и пространството. Това сж философски обяснения за Бога. Правата мисъль владЬе пространст¬вото; правата мисъль владЬе врЬмето; правата мисъль владЬе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль. - Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нЬща сж като пЬсъчинкитЬ въ шишето, а въ нея се съдържа цЬлия Козмосъ, хармонично развитъ.
Сега ви показвамъ правия пжть чрЬзъ мисъльта. Искате да бждете художници. Какво ви трЬбва? - Имайте правата мисъль. Искате да бждете музикантъ. Искате да бждете гениаленъ. Какво ви трЬбва? - Да имате правата мисъль. Когато говоритЬ за музиката, трЬбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитЬ, тЬ още не сж авторитети за онази висша Божествена музика. ТЬ прЬдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трЬбва да бжде идеалъ, стремежъ и за тЬхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отри- чамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сж имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нЬщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нЬщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитЬ, но си ги прЬдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тжпани. Това е човЬш¬кото свирене. Какво ще прЬдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тжпанътъ е образецъ на музиката, той трЬбва да участвува въ оркестъра. Тжпанътъ е зърно, затова ще го посЬешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитЬ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нЬщо е тжпанъ. Той изразява единъ вжтрЬшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тжпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тжпана? - Неговата кржгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитЬ тонове въ правата мисъль. ОнЬзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопжть, както и цЬлото човЬчество, за да излЬзете отъ това положение, трЬбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бждемъ спасени, искаме да бждемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бж¬демъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль.
Сега, у васъ се раждатъ противорЬчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате сегашния
г
си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бЬденъ. Ходилъ съ скжсани дрехи, съ скжсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човЬкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитЬ си дрЬхи? Практическиятъ животъ ■ лесно разрЬшава този въпросъ. Той съблича старитЬ му дрехи, измива го, и туря новитЬ. Да облЬчешъ новитЬ дрехи, подразбирамъ да промЬнишъ не само външнитЬ форми, но и вжтрЬшнитЬ. ДрехитЬ ; иматъ за цЬль да запазятъ най-първо топлината на тЬлото. Питамъ: при новитЬ дрехи човЬкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човЬкъ не обича съдранитЬ дрехи? Защото топлината излиза отъ всЬка дупка. Въ това отношение, всЬка неправилна мисъль е една скжсана дреха. | Топлината на живота излиза изъ дупкитЬ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината.
Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Азъ ви казвамъ: ако вие не влЬзете прЬзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влЬзе прЬзъ вратата на коша-рата, той е пастиръ на овцетЬ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прЬзъ вратата на правата мисъль, вие степастири на овцитЬ, и овцитЬ ви познаватъ. Тогава ще заживЬете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нЬма значение. Вие лесно ще се справите съ голЬмитЬ трудности на живота, ще ги прЬнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитЬ? - Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нЬма да се борите, нЬма да се спъвате въ вълнитЬ на живота, нЬма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно оржжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното оржжие, съ което вие може да воювате. По-силно оржжие отъ правата мисъль нЬма. НЬкой казва: човЬкъ може да съгрЬши. Не, човЬкъ, който има права мисъль, никога не грЬши. Вие може да измЬните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрЬдЬля вашето положение. ЦЬльта, която имате въ ума си, опрЬдЬля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль, която е абсолютна, безъ никакви погрЬшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бждатъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитане и
уважение.
Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човЬкъ въ себе си има скритата мисъль да бжде едно малко божество. ЗабЬлЬ- жете, че и у най-малкитЬ дЬца, на 5-6 мЬсеца, има такова желание. То заповЬдва, дава разпореждания на майка си. Казва и: "Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облЬчешъ, ще направишъ това-онова". И майка¬та се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитЬ дЬца? Да, но ако тази мома има правата мисъль въ себе си, тя никога нЬма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. ЧовЬкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сжщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисълъ на думата, не сжществува за него. СъврЬменната женитба е изразъ на материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски дого- воръ, отживЬлъ своето врЬме. За свЬта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живЬятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бжде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тжпанъ, а бждещата Любовь ще бжде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитЬ му класически творби, напримЬръ, деветата симфония. Сегашната любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ въ скжсани дрехи. Бждещата любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ съ нови, хубави дрехи. Бждещето учение ще бжде свободно отъ всЬкакъвъ страхъ, отъ всЬкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човЬка ще настане едно вжтрЬшно спокойствие.
Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бЬхме едно врЬме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бЬхте едно врЬме. НЬкога бЬхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вЬрно: човЬкъ всЬкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бжде добъръ - добъръ е. Иска да бжде лошъ - лошъ е. Въ съврЬменния животъ има голЬмо влияние закона на наслЬдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрЬдЬля първото отклонение, което човЬкъ е направилъ по отношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. СлЬдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благо- датъ. Що е благодатьта? - Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъли. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ НеговитЬ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намЬрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цЬлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое ВрЬме да го посЬете. СлЬдъ като го посЬете, вие ще имате възможностъта да станете богатъ човЬкъ. Ще посЬете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. ПосЬйте това зърно! То разбира законитЬ, които го управляватъ, вие нЬма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? НЬма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. НЬма какво да се чудите. ВсЬки старъ листъ на дървото ще се прЬмахне отъ новия. Новото ще замЬсти старото. СтаритЬ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитЬ и отново ще се прЬвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вжтрЬшнитЬ заблуждения! Колкото години още и да живЬете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бждете, но не и щастливи; разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нЬкой при васъ и гледа само разрушения. ТЬлото се руши, очитЬ се рушатъ, ушитЬ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: "Събирайте богатства да небето", Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прЬодолявате всички мжчнотии въ живота. НЬкой отъ васъ иска да лЬкува другитЬ хора. Не, никой никого не може да лЬкува, ако нЬма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нЬмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нЬма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грЬхътъ е неизбЬженъ. НЬкой отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право гово¬рятъ и право мислятъ. ВсЬки трЬбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. ЧовЬкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие.
СлЬдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голЬма радость въ душитЬ ви. Писа-нието казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намЬрите". Само съ правата мисъль ще намЬримъ Бога и ще придоби-емъ своето спасение. СъврЬменнитЬ хора, както и тия отъ миналитЬ вЬкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. ТЬ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трЬбва да напуснатъ живота.
Не, нЬма да напуснашъ живота, но ще го прЬобразятъ. Ако си овчарь, и живЬешъ въ проста колиба, щомъ имаихъ правата мисъль, ще си нап- равишъ по-хубава. ОвцитЬ си ще хранишъ по-добре, ще имъ дадешъ по-голЬма свобода. НЬма да ги колишъ, а само млЬкото имъ ще взимаихъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата гра-дина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най-хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрЬ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрЬ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звЬздитЬ, ще имашъ хубави, свЬтли посЬщения отъ сжщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тЬхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нЬкой, че това сж заблуж¬дения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положе¬ние, въ което живЬемъ, се намираме и прЬдъ най-голЬми заблуждения. По-голЬми заблуждения въ свЬта отъ сегашнитЬ никога не сж сжще- ствували. Ние сме като оня актьоръ, който прЬдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намЬта царската мантия, ходи, разхожда се налЬво-надЬсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: "Царь съмъ азъ, да знаете!" Да, той е сЬнката на царя. Като слЬзе отъ сцената, публиката казва: "Този актьоръ изигра добрЬ своята роля". Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трЬбва да слЬземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си.
Сега вие ще се намЬрите прЬдъ друго противорЬчие и ще каже-те: отъ толкова години като живЬемъ, не можахме ли да намЬримъ правата мисъль? Правата мисъль прЬдставлява сборъ отъ живи сжще-ства, на които трЬбва да се даде пжть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човЬкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нЬмаме правата мисъль, нашата градина ще бжде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прЬзъ твоята градина. Тогава пжтьтъ ти ще бжде покритъ съ цвЬтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихВане на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ - по пжтя на правата мисъль. То бЬга отъ насъ, защото знае, че сме хора неВЬжи и нЬма да го оцЬнимъ. То е най-красиВата мома, която казва: "Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бЬгамъ отъ васъ". Като намЬримъ правата мисъль, щастието нЬма да бЬга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирЬ ни. Дръжте тази идея въ себе си!
Христосъ казва: "ВсЬки, който не минава прЬзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е". ВсЬки, който нЬма правата ми-съль, крадецъ е и разбойникъ е. ВсЬки, който има правата мисъль, вли-за прЬзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бЬгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бждете герои. Герой е човЬкътъ, който може да бжде мжченикъ. Това не значи, че той самъ трЬбва да прЬдизвиква мжченията, но да бждемъ готови да минемъ прЬзъ най-голЬмитЬ мжчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нЬкой пжти ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитЬ, за да намЬрите правата мисъли. Много пжти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрЬшили. Всички хора, които сж завършили своята еволюция, или които сж добили смисъла въ живота, сж минали все по този пжть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свЬтското говорене е разбрано. СвЬтскитЬ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! НЬма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! - Не знаемъ, какво нЬщо е правото мислене, трЬбва да прочетемъ нЬкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврЬ- менни философи, но тЬ сж засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сж въ стълкновение. ТЬ сж говорили за врЬмето и пространството, за отношенията, за мЬркитЬ, обаче, ви¬наги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. ВсЬки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. СлЬдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трЬбва да мЬримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовъта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. ГрЬхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свЬта идватъ чрЬзъ Бога. Любовь, Истина, Мждрость, Кротость, Въздържание, ТърпЬние, Прилежание - всички тЬзи добродЬтели идватъ само чрЬзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродЬтель, ако нЬмашъ въ ума си Бога.
НЬкой отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размЬръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. НЬкой казва: азъ ще пробия най-голЬма дупка. Това не е философия. По-добрЬ пробийте най-малката дупка и оставете врЬме- то да образува по-голЬмата дупка. Вие отворете водомЬра, за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пжть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пжть за живота. Правата мисъль е нЬщо живо, тя сама е животъ. ВлЬзе ли при васъ, започва вече да твори. Най-доб- риятъ слуга, най-вЬрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовь, здраве, смисълъ.
И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това поло¬жение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влЬзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влЬзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вжтрЬ. Какъ сте влЬзли? Може да сте влЬзли прЬзъ плета - това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влЬзете съ менъ, азъ ще ви покажа, какъ трЬбва да се влЬзе. Казвате: досега не сме ли влЬзли? Вие сте до коша¬рата, но вжтрЬ въ кошарата не сте още влЬзли. Казвате: толкова години вече, какъ вЬрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърдча- вамъ, но това е дълбокото вжтрЬшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трЬбва да влЬзе прЬзъ вратата, като приятель. Тя трЬбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно.
Започнете разискванията си съ правата мисъль. НЬкой искатъ да знаятъ, какви сж разбиранията имъ за нЬщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тжпанъ. НЬкой се докачи, не е съгласенъ съ мнението на другитЬ за Бога. Не, за Бога трЬбва да имате само едно разбиране. Какво нЬщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. ЦиганитЬ, запримЬръ, нЬматъ никакъвъ Господь, никаква религия, никаква наука. ТЬ сж изпждени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитЬ, тЬхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лЬнивъ, на лъжливъ човЬкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ - виждалъ разни образи. - Никакъвъ образъ нЬма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примЬръ за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: "Стани гледачъ, за да се оправятъ работитЬ въ живота ни"! Той и казва: "Не разбирамъ отъ това изкуство". Най-послЬ, тя го убЬдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успЬлъ въ прЬдсказанията си. На втория день дохожда единъ човЬкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пиша: "я ми кажи, какво нося въ гащишЬ?" Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъжъ Чаширъ, т. е. лисица на пазари, втори пжть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ". ЧовЬкътъ, като го слушалъ, казалъ си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врЬме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитЬ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитЬ. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голЬмата бЬда въ свЬта. ДЬ ще намЬря тия крадци." Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намЬри крадцитЬ, а въ това врЬме да си оплаче сждбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. СЬда подъ едно дърво и слЬдъ като залЬзло слънцето, отдЬлилъ едно отъ царевичнитЬ зърна и си казалъ: "Ето първиятъ день мина". КрадцитЬ, понеже знаЬли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тЬхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ "единъ мина", помислилъ си: "позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитЬ". Вториятъ день ходжата пакъ отдЬлилъ другото зърно и си казалъ: "Ето, и вториятъ мина!" Чулъ го вториятъ крадецъ и си казалъ: "И мене позна!" И така ходжата си отдЬлялъ всЬки дени по едно зърно и броялъ изминалитЬ се дни, а крадцитЬ мислили, че тЬхъ брои. Затова, отиватъ -при него и му казватъ: "Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!" Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нЬщата. Азъ не искамъ да бждете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитЬ ви.
И тъй, казвамъ на младитЬ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрЬдЬли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.
Б. БоеВъ.
Новото учение и съврЪменнитЪ задачи на живота.
ВсЬко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отго- Варя на нуждитЬ на живота и доколкото е Въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мЬри и жизнеспособностьта на едно дви¬жение. Докато е въ хармония съ законитЬ на еволюцията, то притежа¬ва жизнеспособность, крие въ себе си онази вжтрЬшна сила, която побЬждава всички прЬпятствия.
Днесъ, слЬдъ материалистичната култура, се събуждатъ по- високитЬ духовни сили въ човЬка. Затуй Метерлинкъ говори за "про-буждането на душата." Това е именно причината за духовната вълна, която забЬлЬзваме днесъ навсЬкждЬ. Значи, тя не е случайно явление. СлЬдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитЬ причини въ законитЬ, по които се развива човЬчеството.
Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото въздухътъ, който дишаме.
Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнЬятъ днесъ всички, въ сжщность то е Новото учение.
Коя е причината за днешния хаосъ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владЬе фалшиво разбиране на живота.
Учителътъ каза въ днешната бесЬда: "Всички прЬстжпления започватъ отъ кривитЬ положения, кривитЬ мисли." "Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щЬше да се излЬку- вашъ."
Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрЬшка, може да ни даде онази мощь да прЬустроимъ разумно жи-вота.
Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нЬщо добро, красиво, хармонично?
Ето защо, това отъ което днесъ човЬчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трЬбВа да се изучи по форма, съдържание и смисълъ.
КакВо ще каже, напр., изучаването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, кое¬то е достжпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвЬтове
и пр. Това е изучаване на формата. Можемъ да изучимъ електричест-вото, магнетизма и по-висшитЬ енергии на растението. Това е изуча-ване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучаване на смисъла.
Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитЬ и отъ това тройно гледище! Сжщо и за астро-логията и за всички други науки.
ТрЬбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрЬзъ новото учение. Какво обширно поле за работа - теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, исто-рията, музиката, живописита, науката за хранене, спане, гимнасти-ката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трЬбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище.
ЧрЬзъ правата мисъль ще стане възможно прЬминаването въ една по-висока култура.
/ Д-ръ Ст. Кадиевъ. Ние, учението и животътъ.
Понятието "ние" има широки и тЬсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сж ония съзнати души, които сж почувству-вали Божествената искра въ себе си, които сж различили възвишената ; сжщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, мина¬вайки прЬзъ трудния пжть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сж души, които живЬятъ извънъ врЬмето и пространството, които сж били и ще бждатъ "сольта на земята", "видЬлината на свЬ¬та", факленосцитЬ, които безшумно сж освЬтлявали пжтя на човЬ¬чеството.
Понятието "ние", въ тЬсенъ смисълъ на думата, изразява послЬдователитЬ на г-нъ Джновъ, т. е. ученицитЬ на окултното учение въ България прЬзъ наше врЬме, споредъ методитЬ на сжщия.
Окултизмътъ е ималъ всЬкога учители, които въ разнитЬ врЬмена, съ огледъ на народитЬ и епохитЬ, сж го прЬподавали, като сж си служили съ различни методи на работа. На "ние", въ тЬсния смисълъ на думата, прЬдстои да изиграе велика роля, специално въ : славянската раса. И нЬма сила на свЬта, която може да спре неговия
пжть.
ВсичкитЬ несъвършенства на сегашното Братство сж само обикновените неджзи на вейка идея, която добива форма, формата нЬма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрЬки всичко, намъ ни трЬбва само оптимизъмъ.
Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сжщо нЬщо. То ще прЬмине надъ главитЬ ни, принадлежайки на вЬковетЬ, и за насъ ще остане това малкото, което сме могли да използуваме отъ него.
Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нЬма личность и срЬда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човЬци сж души, които дирятъ свЬтлина и всЬкога трепватъ, когато се налучка правия пжть, за да имъ се покаже тя.
Ст. Неновъ.
Едно кратко изяснение за понятието "ние".
ОтъбезбройнитЬ сжществуващи "ние", има едно "ние", което се е поселило въ нащитЬ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живЬемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живЬемъ въ вЬченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това "ние" въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сжществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живЬятъ тЬзи "ние". Ученикътъ трЬбва да приеме, да усвои тази наука. И слЬдъ като влЬзе въ реда на това "ние" и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитЬ степени на съзнанието за животъ.
Съборътъ свърши съ концертъ.