Разлика между версии на „Светлина и знание 2“

Текуща версия към 09:18, 26 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Младежки окултен клас

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ. МУЗИКА

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление.

Тема 4: „Основните мисли от II лекция тази година.”

Трябва да знаете – във всяка една лекция има само три основни мисли. А всяка една категория може да се раздели още на три, те поотделно и те могат да се разделят на още до три и т.н. Но основни мисли във всяка една лекция има само три, тях ще търсите, няма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило.

Ще ви попитам тази вечер: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл за човека? Вие ще кажете – Бог. Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е вярата, а вярата носи със себе си знание. Вие Бога ще го намерите само по пътя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля светлина. За да разгледате една вещ под микроскопа, трябва да имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва да се увеличи. Следователно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието. И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в торбата си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви трябва знание. Туй са го наричали в старо време сърце, но разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, на вас ви трябва един ум, не обикновен ум, какъвто животните имат, но ум разумен, защото обикновеният ум не разбира нещата в природата. Трябва ви едно разумно сърце.

Тук имате един ъгъл ВАС. Какво означава ъгълът в обикновената геометрия? Две линии ограничават известно пространство, нали така? При това, във физиката тия ъгли показват посоката на движението. Но този ъгъл си има дълбок вътрешен смисъл. Представете си, че точките А,В,С са живи същества и имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействуваща линия. Тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече. Ще кажете: „Какво значи без идеал?“ Аз ще ви определя какво значи. Перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници, това са въображаеми линии. Линиите АВ и АС, те са линии на физическото поле и са видими, а другите линии, те са проекции, те са само в мисълта, мислови линии са те, а същевременно имат влияние върху А, В, С.

Сега да обясним въпроса както седи във физическия свят АВС – туй е една долина отворена и малки рекички се вливат. Значи, онзи инженер предполага, че подпушвания може да станат по-лесно при А, понеже напорът, който иде, е по-малък. Следователно за да спре тия води, колкото и големи да стават тези реки или колкото по-големи са перпендикулярите, толкова енергията, която трябва да употребим, за да подпушим водата, ще бъде по-голяма.

И тъй, малките погрешки в началото се поправят по-лесно, отколкото в тяхното отдалечаване. Значи, още в самото начало всяка една погрешка представлява един отворен ъгъл. И в самото начало вие можете да определите с каква сила можете да изправите вашата погрешка. Математически вие можете да си направите своето уравнение и колкото тази линия (перпендикулярът) се проточва, толкова по-мъчно е да се изправят погрешките. Значи АВ и АС в дадения случай са елементи, които ни показват по кой начин ние можем да поправим своите погрешки. Колкото тия перпендикуляри са по-дълги, толкова поправянето на тия погрешки е по-мъчно.

А същевременно този ъгъл има и друго значение. Този ъгъл може да означава интелигентността на един човек. Той е един уред, който показва силата, с която човек в дадения случай разполага. Следователно вашата интелигентност ще зависи от този перпендикуляр, който е спуснат от АВ към АС. Ако турите А под ухото и теглите към горната част на носа – В и другият лъч да отива под носа – С, ще се образува един ъгъл. Следователно в този ъгъл ще поместите всичките същества и ще имате разни перпендикуляри, спуснати от челото към долната част на носа. Тяхната интелигентност ще зависи от дължината на тези перпендикуляри. Колкото тази линия е по-голяма, толкова и интелигентността е по-голяма. А колкото перпендикулярът е по-малък, толкова и интелигентността е по-малка. Следователно интелигентността на човека не се определя от дължината на носа, а според перпендикуляра, спуснат [от] челото надолу. А носът показва само относителна интелигентност.

Сега, този ъгъл ВАС показва една погрешка, направена на физическото поле. Тогава в умствения свят трябва да се изработи един начин, по който ние да изправим своята погрешка. Да кажем, някой човек се понапил, удари го друг и му повреди носа. Този не знае законите, с които да може да възстанови тия клетки, за да порасне носа му и той ще ходи без нос. Но има един учен човек, той разбира от присаждане, може да поправя носа. Той ще определи каква част трябва да се отреже или от ръката му или от гърба му и да направи носа. Но само умният човек може да направи така.

Когато тия спуснати отвесни линии излизат вън от ВС, погрешката е непоправима вече. Крайният предел за поправянето известна погрешка са точките В и С. ВС е крайният предел, до гдето вашата погрешка може да се проточи и крайната възможност, дето тази погрешка може да се поправи. Защото една погрешка, направена на физическото поле, в един период от четири поколения се изисква да се поправи. Той е последният предел. Повече от четири рода не може да се продължи поправянето. Тук е линията ВС. АВ и АС показват крайния предел. А а1, а2, а3 – това са периоди на живота: 20 години, 40 години, 60 години, 80 до 100 години има възможност да се поправи тази погрешка.

Е, да допуснем сега, че вашият нос наместо да върви отвесно и да разделя лицето ви на две симетрични части, е имало накривяване или наляво или надясно. Ще кажете: „Майка ми тъй ме е родила, законът е такъв в природата.“ Не, не, природата е направила нещата отлично, а ако вашият нос е крив, причината е във вас. Е, коя е причината, че се е изправил носа ти? Казваш: „С крив нос не мога ли да живея?“ Можеш да живееш, но все ще ти липсва нещо. И вие оставите този крив нос да мине четири поколения, без да се поправи тази погрешка навреме, много нещастия ще дойдат върху това последно поколение. Защото удовете, които сега имате, веждите, носа, това са уреди, с които ще си служите да познавате вътрешния ваш живот. Например вие имате един уред топломер, с когото си служите в някои случаи. Така и носът във вас е един уред, както компасът показва накъде се движите. Компасът е необходим за парахода в океана. Ще кажете: „Параходът може да се движи накъдето си иска.“ Ако се движи накъдето си иска, работата няма да излезе на добър край. Та в знанието и в пътя на съзнанието и в учението е същото. Не мислете, че като тръгнете в новото учение, можете да се движите както си искате.

Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои са научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светлината. Съществува нещо друго, от което тъмнината и светлината са един резултат. Тогава ние не го знаем това нещо какво е. Тези въпроси сега са само гимнастика на ума. Е, такъв род разсъждения до какво заключение ще ви доведат? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можем да мислим, можем ли ние да съберем всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държим на ръката си? Хайде сега, мислете за това. Казва някой: „Аз съм свободен да мисля всичко.“ Не, всичко не ти е определено да мислиш. При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва. В този живот да донесе известно благо за ума ви. Следователно за всичко не можете да мислите. Може някой път да ви се навеят някои мисли посторонни*[външни - постороний(външен) от руски език, бележка на коректора], то е друг въпрос, но за всичко не може да се мисли.

Сега какво значение може да има още този ъгъл ВАС или страните АВ и ВС? Той няма равнодествующа линия, нали тъй? (– Има само два лъча.) Казват, че тия лъчи ги изпраща Слънцето. Питам: какво търсят тия лъчи? Каква нужда имаме ние от Слънцето? Трябва Слънцето да има някакъв интерес от нас. (– То не се интересува от нас.) Хубаво, тази лампа интересува ли се от нашия клас? (– Не.) Но кой я запали? (– Ние.) Значи, тя изпълнява вашата воля, но кредита ѝ от къде иде? (– От Слънцето.) Вие разрешение от Слънцето взели ли сте? (– Понеже учим, полага ни се.) Добре, значи ние сме взели известна енергия от Слънцето и съществата в Слънцето измерват колко енергия ще изразходвате и колко ще научите и после правят един баланс: класът ВАС е изгорил толкова калории и толкова е научил. Следователно ще знаете – природата обича точен баланс, тя е много щедра, но държи много точни сметки. Прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише в книгата си: „Едно своенравно и лениво дете, за тази работа не го туряйте.“ И като дойде пак такава работа, тя казва: „То не е за тази работа.“ И тя дава своята рекомендация и на другите. Вие, като идете при тях, всички казват: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпеливи“, ще ви утешат, но няма да ви назначат. Природата е много взискателна. Когато няма да ви назначи, тя пак ще ви търпи, понеже един ден вие ще станете нейни чиновници.

Та аз ви казвам нейните отношения какви са, няма церемонии при нея, не грубост, ще те извади на дъската. (– Каква работа можем да вършим в природата?) Един ден ще ви дадат кормилото на Земята да го управлявате. (– Нещо по-близко?) Ще ви дадат българския народ да го управлявате. (– Нещо по-близко до нас?) Ще ви дадат да създавате новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература. Или да научите ония материали, които са скрити вътре в природата и с тях да си съградите жилища, които да бъдат хигиенични. Защото тази, сегашната, черната материя, в нея са внесени черните лъчи, които задържат светлината повече и затова е вредна. А има елементи от тази жива материя, които съдържат повече от светлината, те са здравословни. Тази материя за бъдеще може да се изважда от природата и от нея да се приготвят жилища за човека, а така всякога човек ще бъде здрав. Влага няма да има и никакви микроби няма да има, ще бъде приятно за живение.

Сега, какво значат страните на този ъгъл? АВ, това е един лъч, който излиза от ума на човека, той зависи от интензивността на неговата мисъл. А, АС представлява интензивността на неговите чувства и тази е причината, че се е образувал този ъгъл тук. АВ представлява енергията по-разредена, а АС представлява енергията по-гъста. Следователно тия енергии не могат да вървят в една и съща посока, между тях ще се яви раздвояване. За да разрешим този въпрос в този ъгъл, трябва да спуснем тази равнодействуваща сила ВС и ъгълът се затваря и се образува триъгълникът АВС. А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи.

В този случай АС означава материалния свят, АВ – умствения свят, а ВС – това е духовния свят. Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувствуваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг. Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще. Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. А тъй и единият и другият се балансират.

Следователно на старият човек ние знаем доколко е реализирал своя живот. Ще кажете: „Аз съм преживял тия и тия работи“, но то е едно субективно преживяване, наричам преживяване в живота, когато туй, което е преживял човек, неговото преживяване може да стане основа, а другите да се ползват от него. Тогава той има едно реално преживяване? Някой каже: „Аз имам преживяване.“ Но от неговите преживявания никой не може да се ползва. Тогава то е частично, т.е. до известна степен то е преживяване, но само заради* него.

Сега, ако вашият нос се изкриви наляво, причин[а] за изкривяване на носа ви наляво е вашето сърце. Ако вашият нос се изкриви надясно, причин[а] на изкривяването тогава е вашият ум. Ако носът ви се завърти надолу - причината е вашето физическо тяло, изопачена е волята ви. Следователно умът и сърцето и волята ви могат да се изопачат и природата показва, че ти в живота си имаш известно отклонение. Туй отклонение още в началото си можеш да го поправиш.

(– Как може сърцето да се прояви лошо?) По свиването на мускулите се познава дали умът или сърцето се е отклонило от тебе. Когато умът работи, мускулите се свиват по един начин, когато сърцето работи, мускулите се свиват по друг начин и когато волята работи мускулите се свиват по трети начин. И тези свивания се различават по дължината си. Едните мускули се свиват от едната страна, а от другата се продължават и тогава се появява изкривяване. Туй показва, че силите между ума и сърцето не действуват равномерно. Тогава ще се върнете в съзнанието си назад. Всякога изкривяването на носа ви се дължи или във вашите деди, или във вашите прадеди е имало една лоша мисъл, или едно лошо чувство. Като премахнете туй чувство или тази лоша мисъл, носът ви пак ще се върне на место в своето нормално състояние.

Туй знание е потребно за вас, за да може природата да ви се открие, да направите нещата в самата природа интересни. Само поетът може да ви разкрие какво нещо е една ябълка. Вие може да гледате ябълката и да не видите нищо, но този поет, като погледне тази ябълка, гледа – пише, гледа – пише и вие, като прочетете това написано, чудите се откъде го е взел или като седне при някой извор, той пише ли пише. И вие кажете: „Где го намери туй нещо?“ Или ученият човек, погледнеш го, седнал при някоя буболечица и от нея изучава живота. Тия малките същества той ги е направил толкова интересни, че ти виждаш цяла наука. Ученият човек вижда неща, които обикновеният човек не вижда. Има известни съотношения, известни проблесвания, които той само схваща. И вашето съзнание трябва да се проясни, да схващате нещата, които в друг случай не бихте схващали.

Имате много желания. Аз ви рекох, има само един начин за да постигнете вашите разумни желания – абсолютна вяра трябва да имате! Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всичките неща в живота, на опорната точка ли сте, всичките въпроси могат да се разрешат, но откъснете ли се от тази опорна точка, тогава нямате вече мярка. След като придобиете абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойде вторият закон: Любов към Бога. Този закон ще създаде във вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон. Значи, най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон. Тук ще ви освободят от всичките ограничения. В Божествената Любов ще научите закона за свободата. При сегашните условия щом излезете навън да изучавате любовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати. Ако излезете да изучавате любовта на робството, какво ще научите? Робството е създало робството. Какво направиха американците, когато имаха нужда от повече работници? Надигнаха се плантации, отиваха в Африка и от там си докараха негри с жените и децата – роби да им работят и си създадоха една мъчна проблема – въпросът за черните, която не можаха да разрешат. Сега робите са свободни.

Следователно ако ние първо не разрешим този, вътрешния основен закон на вярата, която се отнася към индивидуалния вътрешен живот, после втория основен живот [закон] - Любовта към Бога, а влезем да изучаваме третия закон – той е опасен. Щом обикнеш един народ или едно общество, ти ще се вплетеш в известни грехове. За да не се вплиташ, ти не трябва да си създаваш тясна вътрешна връзка с когото и да било. Ти трябва да бъдеш съвършено безкористен! Ти трябва да правиш добро без да си задължен, но щом се свържеш и обикнеш когото и да е, непременно ще паднеш в съгрешение.

В Америка има говедари, те не са като българските. Българските говедари ходят със своите криваци и пеш, а те имат 200-300 говеда. А в Америка говедарите ходят с коне и носят въжета. Те пасат 10 000-20 000 добитъци. Някой път тия говеда се подплашват и хукнат в известна посока. Говедарите, като видят това и те препускат с конете си и бягат колкото се може, защото ако не бягат, говедата могат да ги завлекат и нищо да не остане от тях. Един народ, със своите стремежи, мяза [на] тия подплашени говеда. Няма какво да ви доказвам, имате пресни факти доколко съвременните народи са мощни и морални. То е известно.

Следователно вие ще започнете с основния закон на Вярата, после с основния закон на Любовта към Бога и тогава ще се върнете към основния закон на Надеждата. Той е най-опасният закон. В надеждата аз включвам материалния свят, отношенията, които ги има. И много мъчно могат хората да се справят. Например вие седите тук, не сте разположени, всички седите един до друг, нещо ви стиска и вие мълчите, благоприличието го изисква, защо? Има си причини, че не си разположен. Трептенията на едно тяло не са едни и същи с трептенията на друго тяло. Вие не сте наредени хармонично. Аз, ако река да седна някъде, ще кажа: „Приятелю, обичаш ли да седна до тебе, виж какви са моите трептения, хармонират ли с твоите? Може да не са в хармония – ще седна на друго место“ и т.н. Ще меня местото си, докато намеря някого, дето трептенията ни да са в съгласие.

Та, сега ще проучвате тия вътрешните енергии основно, ще правите наблюдения, ще бъдете искрени спрямо себе си. Седнете един до друг и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на телата ви. После може да направите друг един опит с ръцете си, той е пак да видите как вибрират телата ви. Та най-първо ще намерите дали имате еднакви вибрирания, после ще намерите дали във вашите чувства има хармония, а на трето место – дали вашите умове вибрират еднакво. Тогава, ако има еднакви вибрирания във вас, ще се зароди една нова идея, нови мисли. И двамата приятелски ще разговаряте, променяте мисли, разделяте се. И единият е доволен, и другият е доволен.

Та рекох, сега ще се стремите към тази правилност, няма какво да се сърдите. Ако седнете до едного и телата ви не вибрират хармонично, ще седнете до другиго. Представете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени са тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Например на цигулния ключ сол.

В природата има ли музика? (– Има.) Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. (– В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те са по-високи и по-ниски.) Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които са физични; в тия трептения може да има интензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това са висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение.

В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

== В: == Сега, вие ще турите друг ключ, аз го наричам „ключът на вярата“. По този начин искам в всинца ви да се яви вдъхновение. Без вдъхновение никой не може да работи. Ученик, който влезе в един клас, той трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да те занимава. Ученик без вдъхновение е мъртъв. Че обуща си нямал, шапка си нямал, това са второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или че си болен, сърцебиене имаш, това е нищо. Вдъхновение имаш ли, там е силата и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат. Но изгубиш ли го, ти си мъртъв. И всеки може да те погребе. Имаш ли го, всичко се разтваря. В природата съществува този закон, онова, заровеното зърно в земята, как пробива яката земя? Вдъхновение има у него. Туй семенце развива своите химически сили, своите умствени сили, биологически и физически. Всичките тия сили са съсредоточени към същата цел, почвата се разтваря. И погледнеш, туй семенце пробило земята. Ако туй семе нямаше туй вдъхновение, то ще се изгуби в почвата – ще изгние. И когато ученикът има туй вдъхновение, вие може да го заровите където и да е, той пак ще излезе отгоре. Тъй щото у всички ви този закон трябва да действува.

Сега, първото нещо десет деня наред, като станете сутрин от леглото си, ще кажете: Вдъхновение! Вдъхновение! Вдъхновение! (Три пъти.) На обед – пак три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате – пак три пъти. Всичко девет пъти. Десет деня по девет пъти ще казвате „вдъхновение”! Тогава ще си направите едно тефтерче и ще си отбележите вътре този опит. Аз ви рекох, от този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. За да добиете един грам от първичната материя, от която е създаден сегашния свят, всички фабрики по целия свят трябва да работят 3000 години. Е, колко милиона ще струва тогава един грам? И знаете ли какви чудеса може да извърши този грам? Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова ценно, то е всесилно във вас. За в бъдеще вие ще положите една основа в живота си.

Често ви следя, като ви давам някое упражнение, казвате: „Може и така да мине.“ Не, не, не може да мине така, не се лъжете. Упражненията, които аз ви давам, те вървят по един основен закон на природата. Това не са глупави работи, това са умни неща. Ще кажеш тъй: „Вдъхновение!“ Със сила ръцете надолу и ще го почувствуваш в сърцето си. После ще го помислиш в ума си, пак ще кажеш: „Вдъхновение!“ И трети път пак ще кажеш: ”Вдъхновение!“ Със сила, за да почувствуваш, че известна сила е дошла в тебе. Туй упражнение ще го правите сами, никой да не ви вижда. С кое качество се отличава ученикът? - Ученикът е вдъхновен! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както светлината, тъй както живота, тъй както Любовта.

Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутрин, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че аз да почувствувам в моята стая, че действително има вдъхновение между учениците. Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение!“ В това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта си. Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си. С вяра ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начин могат да се образуват ония, красивите чувства, ония, красивите мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот. То е необходимо за бъдеще.

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете, един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всичките тия мъчнотии трябва ви вдъхновение. Сега, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: „Вдъхновение!“ И като я вдъхновиш, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“, отваря ти пътя и ти минеш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и тя каже: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам“, ти пак минеш напред. Но нямаш ли вдъхновение, те казват: „Хора без вдъхновение, ние не ги признаваме.“ Не ги пускат да минат и те се набират един до друг, сядат и плачат. Питат: „Кои са тези там?“ Отговарят: „Тези са плачущите, които са без вдъхновение.“ – ”Е, защо седят там?“ – „Докато се научат на вдъхновението, а щом се вдъхновят, ще тръгнат и те напред.”

Размишление.

Забележка:

Сега имайте пред вид, аз дълго време съм търсил тази дума на български. Тя е една силна дума. И всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елементи в себе си. Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в себе си. Думата „любов“ няма тия три елемента; „вяра“ - и тя има тези елементи, силна дума е; „надежда“ – няма трите елемента. Самата дума „надежда“ на български е слаба, тя има само два елемента. „Обич“ – също два елемента, думата „благост“ е силна дума, съдържа и трите елементи, а такива думи са малко. Думата „вдъхновение“ е силна в своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения. Тази дума ще внесе нещо ново във вас – туй, което вие искате. Вие ще си я запишете и ще си я произнасяте, за десет деня едно приятно упражнение ще бъде.

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

IV година

6 школна лекция на

I Младежки Окултен Клас

23. ХI. 1924 г. неделя,

София

*заради - за (бел. ред.)