Разлика между версии на „Новите схващания на ученика“

Текуща версия към 09:17, 26 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Младежки окултен клас

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА

Кратко размишление

Тема I: „Отношение между психология, логика и етика.”

Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)

Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип? (– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.)

В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.

Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.

Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.

Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането ѝ. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.

Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.

Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.

Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.

Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.

Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.

Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.

Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.

Този гняв може да се избегне. Причината на този гняв произтича от чувството скритост. Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън. Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.

Скритост съществува и вътре в природата. То е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.

Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.

Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.

Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.

Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето ѝ.

Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш?” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.

Съществуванието, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.

Защо се раздвоява човек? Това е един философски въпрос. Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?

Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.

А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.

Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.

Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.

Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все таки, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.

Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.

Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.

Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.

Тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.

Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следния: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.

При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет. Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота. На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

Сега си запишете следните три правила за приложение:

1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

Тя постоянно ни весели!

1 Лекция на

Младежкия Окултен Клас

19.Х.1924 година

София.