Разлика между версии на „Електричеството и магнетизмът“

Версия от 08:59, 21 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Беседи от Учителя 22.01 - 05.02 1920

ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И МАГНЕТИЗМЪТ

В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието.

В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор.

Религиозните, духовните и обществените идеи, които сме възприели, би трябвало да внесат в нашия живот елементи, които могат да разширят съзнанието ни, да усилят волята ни, да очистят сърцето ни и да просветят ума ни. Всеки трябва да носи в себе си тези качества. А при развиване на тези съвременни идеи два фактора имат важно значение: те са нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулатор на електричеството, симпатичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които са високо интелигентни и станат неврастеници, често усещат лазене по краката, по гръбнака, това са молекули от електричество. У някои туй движение на електричеството се изразява в щипения; то са малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организма, човек се изтощава, става сух, неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно почва да руши вътрешното единство на организма. Този обратен процес се изменя и превръща в полезен чрез магнетизма. За тази цел симпатичната нервна система служи като акумулатор на живата магнетична сила, която иде от живото слънце. Щом почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболелите неврастеници става следното: те почват да усещат, че ги облива отдолу приятна топлина. И тъй, за да бъде човек готов да възприеме онова, което е полезно и добро в живота, непременно тия две течения трябва да са в хармония. Те с тъй също необходими за възприемането на новите идеи, които идат от небесния свят. В нормалния организъм електричеството и магнетизмът, като се съединяват, образузат приятна топлина, и тогава се забелязва процес на истински живот. Няма ли хармония в нашия мозък горе и в стомашния долу, в така наречения слънчев възел, не може да бъдем носители на новите идеи.

Имайте предвид, че като говоря за електричество и магнетизъм, не го разбирам така, както физиците сега го познават. Електричеството и магнетизмът имат три състояния: магнетизмът има лъчисто състояние и в това лъчисто състояние той е носител на топлина; щом мине в друго, водно състояние, топлината се поглъща, сир.(сиреч) в самия магнетизъм става известна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. За сгъстяване на материята служи вътрешното привличане на магнетизма – втвърдяването. Какво ни сочи материята? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене. Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене.

Туй, което ви казвам, е още много общо. Процесът, който става в организма, сир.(сиреч) в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесът е правилен, ние усещаме приятност. Тъй усещат младите – усещат развитие в живота. Старите, у които има надмощие мозъчната система, усещат недоимък от магнетизъм. Имайте предвид следующето: преодоляващото влияние на електричеството се обуславя от нашите лични чувства. Последните често задържат електричеството и го правят взривно – личните чувства правят гранатите и бомбите. Малките избухвания са хвърляния бомби и всичко друго, което е приготвено в човешката лаборатория, напълнена с електричество, и тези изхвърляния може да умъртвят човека – ако тези бомби паднат по всички правила на изкустзото, човек ще свърши. Но ние, духовните хора, сме повикани да научим другите да не се бият. Все пак, да не мислите, че като проповядваме това учение – да няма топове, гранати и бомби, ние сме изкоренили от света всичкото зло; не, то стои на друго място. Затова именно окултната наука идва да преобрази човешкия мозък и цялата симпатична нервна система, сир.(сиреч) всички нейни клетки да станат миролюбиви и да разберат, че може и без война.

Заглавие на раздел

Аз ви говоря върху този предмет, понеже забелязвам, че хората на новото течение туй, което градят от една страна, от друга го съсипват. За пример аз мога да подкопая вярата на някого, ако му кажа: „Нима мислиш, че това, което вярваш, е право?" Доста е да му туря това в ума, или да кажа: „Ти на тези глупости вярваш ли? Какви са твоите доказателства?", и той ще си каже: „Действително, аз, културен човек, не трябва да вярвам на това". Най-първо, в какво седи културата? Като кажете "култура", трябва да имате определена идея – в какво се състои тя, кое е положителното в нея. Ама, ще кажете: „Имаме вяра". В какво имате вяра? Когато едно време Мойсей проповядваше на еврейския народ, имаше реална опитност, той им каза: „Тъй рече Господ"; прави-струва, и всичко това, което прави, не бе теория, а опитност. И Исус, когато дойде, също имаше опитност, защото той рече: „Отец тъй ме е научил, с него аз живея". Ние ще излезем да проповядваме новото учение, но в какво стои това ново учение? В това, че Бог казва, какво –войната трябва да бъде изключена из човешкия живот, че тя е най-голямото престъпление в света. Никакво воюване! Нито на физическото, нито на астралното, нито на менталното поле. А какво иска Господ отъ вас? Работа, работа, а не воюване. Положително, работа иска той днес. А в какво се състои тази работа? Да бъдете носители на Неговата любов; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма.

Заглавие на раздел

Сега ще ви обясня моята мисъль, въ какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека напразимъ една аналогия чркзъ наблюдаване природата. ПрЬвеждамъ „любовь" въ „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане вла¬гата въ земята, и всички растения при нея из- съхватъ; значи, когато има топлина, требва да има и други елементи, които да задържатъ из¬вестна влага, а топлината отъ своя страна да прЬвърне тази влага въ дъждъ; ще рече, да носи едновременно и влага въ себе си. Яко топлината идва безъ влага, тя е опасна, лю¬бовьта идва като енергия отъ духовния светъ. Тя кой елементъ требва да донесе съ себе си? Кротостьта и смирението. Не може да проявите любовь въ живота, ако нЬмате кротость и сми¬рение. Христосъ какво казва ? „Елате при менъ, понеже съмъ кротъкъ и смиренъ". Защо „при менъ" ? Защото Той е кротъкъ и смиренъ. Като говоря да сте кротки и смирени, имайте предъ видъ, че не казвамъ да бждете слаби: споредъ менъ. кроткиятъ е най-силенъ, най- уменъ и най-добъръ човекъ. Туй разбирамъ азъ подъ думата кротость. Тя е крепость, въ която човекъ е въ такава безопасность, че неприя- тельтъ може да изхвърли всичките си бомби и шрапнели и пакъ да не му направи нищо; тя е броня. Онзи, който има истинска кротость, може да го бомбардира отдалечъ неговиятъ не- приятель, колкото ще. Дори ако успее да при¬ближи до него, кроткиятъ ще натисне своя бу- тонъ на кротость, и тогава яростьта на неприя¬теля ще премине, и той ще рече: „Ти си кро¬тъкъ човекъ". Вие да се не самоизмамвате, че сте кротки: щомъ още се карате, не сте кротки. Яко отъ сто души само десеть правеха изклю¬чение по отношение на кротостьта, имаме пра-вилна наука; но сегашното положение е обрат¬ното: отъ ЮО души едза има само 10 кротки. Кротостьта и смирението сж два фактора, две условия, при които любовьта се проявява, те сж подобни на въздуха и влагата, които спомагатъ на земята да възрасти всички зародиши.

Заглавие на раздел

Като ви говоря върху този прЪдметъ, азъ искамъ да започнемъ съ опитъ, да туримъ въ действие кротостьта и смирението, да образу¬ваме отъ техъ една вълна и така да премах- немъ по възможность дисхармонията, която сж- ществува въ света. Може да се молите 10 пжти на день, може да се разкайвате 100 пжти, то нЬма да ви спаси, ако у васъ сжществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата нема да се задържи въ него. Здраво требва да бжде шишето, въ което се налива вода. Българите, когато се пукне стомна, взематъ че я замазватъ съ восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пакь да изтече. Л оте какво се зараждатъ тези пукнатини? Отъ противополож¬ните действия на поменатите сили въ даденъ моментъ. Когато стане известенъ взривъ, въз- - зз - пламенението аава не по обикновенъ пжть; съ¬бира се енергия и, като не може да стане пра¬вилно съединение, стева взривъ. Напр,, ако въ задната часть на главата ви е събрана енергия отъ електричество и магнетизъмъ, която ви по- тикза да се проявите, и ако почнатъ хората от- всЬкждк да ви заграждатъ и да ви пркчатъ да я използувате, непременно ще има експлозия. Спратъ ли ви хората въ известно действие, почвате да се разгневявате и да викате. Не е този начинътъ, по който може да се работи. Азъ и другъ пжть съмъ ви казвалъ, че вие требва да пазите своята енергия. Вижте воен¬ните — те обикновено гледатъ да запазятъ своя¬та сила; дирятъ да нзмерятъ противника и ч?езъ измерване нагаждатъ топовете така, що¬то шрапнелите да падатъ точно на цельта. Енергията, която сега притежавате, е създадена въ разстояние на много хиляди години; не ми¬слете, че този организъмъ и тази енергия, които имате, сж създадени веднага; да се сътворятъ най-малко е взело 100—200 хиляди години. Вь природата нкиа никжде банки, откждето да заемате — духовниятъ светъ на заемъ не дава. Може да ви даде едно сомунче, колкотз да поддържате живота си, но да живеете за сметка на природата, безъ да работите, такова нещо нема. Всичко въ нея е точно отмерено, чрезмерность или излишъкъ нема, защото всеки излишъкъ, ако е чрезмеренъ, носи иззестни влияния; ако имате повече материя въ васъ, отколкото ви е потребна, ще заболеете; ако мускулигЬ ви станатъ по-силни, отколкото е не-обходима, ако вашата нервна система се раз¬вие повече, отколкото трЬбза, непрЪмЬнно идва болезнено състояние. Природата дава и взема, прави обмена, но вскки день прази и точна рав¬носметка. Требва о това правило да се дър¬жите и вие. Заражда се у васъ добра идея, и почзате да служите на Бога, но вечерьта се прибирате и си казвате: „Не си струва трудътъ* — съ това вие се съсипвате, При всЬко поколЪ- баване вие помитате, завършвате деня съ па- сивъ — вашата каса има недоимъкъ. Тр-Ьб ;а отсега нататъкъ да започнете да изучавате усло¬вията, при които се развива вашата мозъчна система и вашата симпатична нервна система, и всЬка вечерь да си давате отчетъ. Имате из¬вестно неразположение спрямо никого - оби- дилъ ви или вл напрззилъ никакво зло — каз¬вате: „Дзъ на този човЪкъ ще му дамь да раз бере!" Да допуснемъ, че можете да му дадете да разбере — да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите какзо лично иде спечелите отъ тоза? Утр^ другъ ще има нЬщо противъ васъ, той пъкъ ще ви ограби или унищожи — ето ви взаимно самоунищоже¬ние. Дръжте вь себе си винаги мисъльта, че Божествень Духъ живЪе въ всвки човЬкъ; са¬мо че у нЪкои хора живЬе въ подсъзнанието, у други въ съзнанието, у трети въ свърхсъзна- нието. Он"Ьзи, у които Духътъ живЪе въ подсъ¬знанието, чувствуватъ го като импулсъ да сто- рятъ нЪщо добро; ония, у коитожив1зе въ съ¬знанието, казватъ си: „Азъ мисля, че това е добро и тр!бва да го направя* и направятъ го; онези, у които Духътъ живЬе въ свърхсъ- знанието, казватъ: „Това е Божествено и моето предназначение е да си жертвузамъ дори и жи¬вота за него"; следователно, онези, у които живее Духътъ въ свърхсъзнанието, се самопо- жертвуватъ; онези, у които живтзе въ съзнанието, се подвизаватъ. Та, Духътъ може да е като по- /тикъ въ подсъзнанието, като мислене въ съ- I знанието и като опред-Ьленъ вече стремежъ за / самопожертвуваме въ свърхсъзнанието. Употре- бявамъ съвременни научни термини, а вие ще си ги преведете, както искате. Азъ не говоря за отвлечени идеи, затопа искамъ да бждатъ те добре възприети и при¬ложени отъ васъ. И ще ги постазимъ на съот- ветенъ опитъ — опитъ на свърхсъзнанието, опитъ на съзнанието, опитъ на подсъзнанието. Ако некой би ви попиталъ: „Каква е вашата спитность? Какво знаете за Бога или за Хри-ста", ще кажете: „Язъ чузствувамъ" —• то е вашето подсъзнание, или най много може да ка¬жете : „Азъ мисля" — то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертвуваме, ще кажете: „Дотамъ не съмъ дорасълъ още". Но смисълътъ на живота е само въ завързването и узряването на плода — когато една идея завърже плодъ въ свърхсъзнанието. Условията, при които живЬемъ, не см. изключителни — това сж. нови фази въ човешкото развитие. Шзкои отъ сегашната раса ще минатъ отъ подсъзнанието въ съзнанието, други отъ съзна¬нието въ самосъзнанието, а трети отъ съзна¬нието въ свърхсъзнанието. БЬдата стои именна въ това, че вие се страхувате да напра¬вите опитъ. И азъ мога да опрЪдЪля, какъвъ страхъ по н-Ькой пжть ви обзема, какви съмне¬ния проникватъ въ душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически опре¬делено — въ него нъма никакви изключения, и въ васъ не требва да има никакви съмнения. Уст мните ли се въ Бога за една минута, веднага ще ви се изпречи вашето минало, всичкиятъ вашъ животъ въ картини — ц'Ьлъ адъ, ще из-питате големи страдания; повервате ли въ Бога, ще дойде бждаидиятъ ви свЬтълъ животъ. Ще кажете : „Азъ ще си остана на особено мнение*; въ тази школа и въ този пжть нЪма особени мнЪния — ще требва да отидете или налезо, или над ясно: не може да бждете неутрални. Именно, за да можете да се запознаете съ духовния све-гъ — ще определя сега тоза — вамъ сж потребни електричеството и магнети- зъмътъ на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потребно ви е електричеството и магнетизъмътъ на съзнанието. А по какъвъ начинъ ще познаете, че ги имате ? Когато въ природата летно време падне роса, всичкиятъ прахъ и сажди, които сж се вдиг¬нали и хвърчатъ по въздуха, падатъ на земята, и атмосферата се пречиства; сжщо и ние, ко¬гато сме пълни съ този магнетизъмъ и това електричество, за които ви говорихъ, скоро про¬щаваме. На оногова, който не може да прощава, казвамъ му: „Ти имашъ много малко магнетизъмъ и електричество". И думите на Христа: .Дгкато не се роците отъ духъ и вода" азъ превеж- дамъ така: думата „вода" съ думата „магнети¬зъмъ", а „духътъ" — тоза е движение, елек¬тричество на свърхсъзнанието. Именно тези два елемента, иска да каже Христосъ, ако не вле- затъ въ васъ, не може да имате животъ, по¬неже т^ сж най-важните елементи. Сега ще минемь да прЪведемъ думите „кротость* и „смирение". Вие имате този ма¬гнетизъмъ въ себе си, но иде требва да научите метода да превръщате тази сила огъ едно съ¬стояние въ друго. Стомахътъ превръща твгрдята храна въ жидка, белите дробове я препращатъ въ мозъка, а мозъкътъ, който е органъ на дина- мическата енергия, превръща тази материя въ електричество и наново я разпраща изъ целия организъмъ. Правилното мислене и чувстауване седи въ това, да знаете, нещата, които сж вжтре, въ васъ, да ги превръщате въ електричество Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това превръщане, вашите думи ще иматъ сила и тежесть. А не може да направите тоза, ако нямате електричество и магнетизъмъ. Тр^бза да бждете изпълнени съ жива електрическа и магне¬тична енергия, и тогава, като говорите на некого, ще намерите у него годна почва за сееке. По та- къвъ начинъ и вашиятъ животъ ще стане по- сносенъ и по-приятенъ. Не си туряйте мисъль, че требва да измените живота си въ друга по¬сока; не, само ще отделите отъ себе си всички лоши утайки, и тогава цомашниятъ ви и лич- ниятъ ви животъ ще взематъ права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съвремен¬ното общество да изключи лъжата изъ средата си или, ако хората лъжатъ, да лъжатъ поне 10%, тоза ще бжде голЯмъ прогресъ, а сега 90% лъжатъ. Ще приведа прим^ръ съ единъ религиозенъ човек ь. Преди 18 годи; и попитахъ единъ обущарь, евангелистъ, който често ходи въ цър;:ва: „Можешъ ли ми направи обуща?" Отговори ми: „За тебе имамъ много здрави обуща". Сл"Ьдъ като ги взехъ и ги носихъ единъ мЪсецъ, тъ се напукаха и се скжсаха. Когато му съобщихъ това, той ми рече: „ОтдЬ да зная!" Гледалъ човекътъ просто да продаде стоката си. Ио съ тия обуща, които продаде на менъ и на други, разбира се, той съсипа всич¬кото свое реноме. Когато речете да дадете обе¬щание, спрете се и помислете предварително, ще можете ли да го изпълните, и не обеща¬вайте много, апа, когато обещаете, стойте твърдо на думата си, макаръ земята да се обър¬не съ главата надолу. Речете да следвате не- кое учение, следвайте го докрай. А сега, по този начинъ, по който действувате, новото уче¬ние не може да хване коренъ въ света. Но да се повърнемъ къмъ този магнети¬зъмъ, който е необходимъ и който се чудите какъ да добиете. Азъ ще ви приведа следния примеръ. Ако нЯкое железо ви попита: .Какво да направя, за да добия топлина и светлика", какво ще отговорите? — „Има методъ", — „Какъвъ е ?" — ЖелЬзарьтъ ща те турне ей- тамъ на онова огнище, ще духа съ духалото, ще се разпали огънь, и ти ще добиешъ топлината и светлината, които желаешъ". ПрЬдчуствузамъ вашата мисьль и вашия въпросъ: „ОтдЪ и какъ да добиемъ топлината и светлината ние, които искаме да свЬтнемъ като желЬзото?" — Като минава енергията по онази жица, виждате какъ лампата свети; сж що така прЬзъ васъ требва да мине Божествениятъ токъ, И въ електрическите искри имз съзнание; те се радватъ на това, което вършатъ, и казватъ: „Доволни сме, че ви светимъ". /\ огнището е вашето сърце. ВсЬка идея, която искате да прокарате въ света, ще требва първо да я поставите на огнището на вашето сърце и да турнете въ действие духалото, да разпали вжглищата. Кои сж вж- глищата, които требва да турнете на огнището ? Въздухътъ, който е потрЬбенъ за горьнието, сж вашите мисли; те образуватъ процеса на горението, а вжглищата? (Обаждатъ се: Чувствата). На огнището ще турите своите ми¬сли и чувства и, като разумния коаачъ, ще из¬вадите сь своите клещи железото отъ жарьта, ще го погледате дали се е зачервило, ако не, ще го пъхнете пакъ въ жарьта, ще направите това неколко пжти, докато железото се на- свЬтли. Така, когато искате да прокарате некоя идея въ света, ще трЬбва да я нагорещите въ вашето огнище — сърцето. Като нагорещя- вате една идея съ Божествена енергия, тя не изгубва, а печели: придобива свойствата на рад я. Излезе ли веднъжъ изъ вашето сърце, тя за 30 хиляди години постоянно ще освет¬лява. Л не е малко н±що да пратимъ една идея въ света, да жквае 30 хиляди години - то е доста дълъгъ животъ. Вашите сегашни идеи колко врЪме жив-Ьятъ? Те иматъ много крагковр"Ьменень животъ. Израждането на света се дължи на факта, че въ въздуха и въ васъ има много идеи, мисли и желания, отъ които требва да се очистите. Когато Христосъ е ка- ззлъ: „Вие сте гробища варосани", не е билъ далечъ отъ истината. Дойде ви една мисъль, веднага слЬдъ това друга, дойцатъ ви же-лания сл-Ьдъ желания, и вие се претрупвате и превръщате на гробища само отъ мъртви мисли и желания, между които тукъ-тамъ ще намерите, и то твърда редко, нЬкой действително живъ човекъ. Христосъ, който идза сега на земята, иска да възкръси всички възвишени мисли и желания. Те сжществуватъ— само чакатъ момента на възкресението. И казва Писанието: „И далата имъ щеходятъ слЬдътехъ". Требза да сторите место на тази велика Боже¬ствена вълна на оживеване, която идвг,; требза да се отворите, да мине тя презъ васъ; ако не се отворите сега, после може да се разтва¬ряте колкото искате, ще бжде късно и безпо¬лезно. Требва да се готвите, защото е наста- налъ важенъ и удобенъ моментъ въ живота ви, какъвто никога не сте имали, за да може тази Божествена вълна, която идва отъ горе и е на¬ближила, да мине презъ васъ, Яко вашиятъ умъ и вашето сърце сж готови, ако имате електричество и магнетизъмъ, сир. материялил-Ь, съ които да работите, тази вълна ще ви подеме съ туй движение въ сз%та и ще намерите сми¬съла въ живота. Тогава ония мисли и желания отъ хиляди години, които сж изчезнали отъ па- .метьта ви, веднага ще се възстановятъ. При въз¬становяването имъ вие ще бждете като въ по¬ложението на онзи америкгнецъ, който заедно съ своята възлюблена тръгналъ да прекара н"Ь- кжд% медения си мйсець, и, като се сблъскзлъ тренътъ, въ който пжтувзлъ, съ другъ насреща идващъ, младоженец! тъ полудкпъ, турзатъ го вь лудница. дЬто престоява 16 години; по едно вр&ме избьгва оть тамъ, качва се на другъ тренъ, става ново сблъсване съ този тренъ и умътъ му се намества; и съ васъ ще стане та¬кова второ сблгсване, което ще намести ума ви. Но ще бжде щастливъ само онзи отъ васъ, който успЪе да се качи на втория тренъ. Не се страхузайте отъ катастрофи — какао по-хубаво отъ това : ще се намести умътъ ви, и вие ще разберете смисъла на живота.

Искамъ да се раздЬлите двама по двама, между които има хармония. Може да направите опитъ най-малко по двама. Но ако ециниятъ е сухъ, другиятъ требва да бжде тлъстичъкъ — двама сухи на едно мъсто да не се сьбиратъ. Търговецъ, който има капиталъ, е мазенъ — тлъ¬стичъкъ, а онзи, който е безъ пари, е сухъ и уменъ; но търговецътъ, за да успее, казва на сухия : , Азъ съмъ мазенъ — богатъ, ти си сухъ — уменъ, ще дойдешъ да работишъ съ моя капи- талъ*. И съ почвата е така: тя требва да бжде тлъста, защото инакъ хората не садятъ. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капи- талъ, тлъстиятъ, ще се събере съ оня, който има умъ; онзи, който има повече електричество, — съ другъ, който има повече магнетизъмъ. Ще образувате така една разумна верига, за да вицимъ какво ще излезе отъ нея. Тогава ще пристжпимъ къмъ ония малки опити, за които ви говорихъ. Най-първо, ще требва да измените известно ваше състояние: при голъма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умеете така да превърнете чувствата и мислите си, щото всичката енергия да използувате за дсбро. Ще срещнете нервни хора, требва да знаете да преработите и използувате тЬхната енергия за полезна работа. Разбира се, като вземете из¬лишното, непотребното темъ — не да ги обе¬рете. Всеки търси добри хора, добро общество, добри учители, добри свещеници; но много малго сж такива. Хората отъ новото общество требва да разбиратъ законите, които учатъ да прерабзтватъ старите и лоши материяли, както природата ги преработва. Така ще дадете новъ потикъ на съвременното общество. И въ този потикъ ще се прояви Христосъ. Азъ ще спра тукъ и при втора беседа ще продължа върху това. (БесЬпз, държана на ученицитЬ отъ окултната школа на Всемирното бЪло братство, на 22. януарий 1920 г., четвъстъкъ).