| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| + | |||
| + | [[Книги с беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Извънредни беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Кротките]] | ||
| + | |||
==ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ== | ==ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ== | ||
Текуща версия към 21:33, 8 януари 2011
ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
Слънцето на полюсите се вижда как се движи спираловидно нагоре и надолу.
Старата 1920 г. си отиде и е вече извън земята. Отива си с голям керван: 35 милиона души и повече от 100 милиона добитък. Хората са царе, владици, управници, народ, граждани, дядовци, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние. Тя дойде само с една тояжка като Яков при Лавана, а си отива с цели съкровища придобити и подаръци. 1920 г. даде 40 милиона души родени. Дойде тържествено, отива си с подаръци. 1921 г. идва церемониално, тържествено, с всички ония духове, които ще получат плът, за да работят между хората за повдигане на човечеството. Идват и работници. Със заминаването на 1920 г. отидоха си и всички уволнени от служба. При срещането си 1920 г. с 1921 г. се поздравяват с "Ура!" и се разминават с благопожелания "На добър път!" на едните и на другите. Състоянието и положението на Луната показва, че много работи през тая година ще се изпразнят.
В тялото на човека работят ангели, архангели. В дърветата също. Затова тялото трябва да се пази, а дръвчетата да се отглеждат с обич, защото в тях се проявява Господ и тогава с нашите грижи те ще дадат много плод.
Човек все трябва да има нещо да го стяга. Бъчварят ако не е стегнал с обръчи бъчвата, тя ще се разпадне. Това е необходимост.
9 ч.
* * *
1921 г. е строга, защото бащата и майката идат - 1 и 2. Бащата е строг. 1922 г. - ще дойдат двете майки - духовната и световната. С нея си отива и XIX век и започва XX век - век на правдата. 1923 г. - година на размириците. 1924 г. - ще дойде бащата и майката на народа. 1928 г. - ще дойде Божествената майка.
Устата е една, но всичко, което мине през нея, през зъбите - всичко троши, мачка.
Хората трябва да се хранят, но и да гладуват. И тогава по-дълго време живеят. Като ядеш малко, казвай си: "Ех, да бях си хапнал още, че хубаво беше!" - с това се разширяваш, а който преяде, става му тежко, не е благодарен и се смалява, затова природата дава гладни години. Затова и птичките хвъркат 40 км. дневно, за да се нахранят.
18 ч. и 30 мин., на вечеря
* * *
Разговор между двама ни горе в салона.
Големите реки се образуват от малките приточета, а не от по-големите си притоци (реки); големите печалби се получават от малките печалби.
20 ч.
* * *
1 януари 1921 г. Русе