Разлика между версии на „Беседа за празника на пролетта“

Текуща версия към 21:30, 2 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Беседи в хронологичен ред

1914

КНИГА: Искайте сила, имайте вяра

Беседа за празника на пролетта

Матей 28 : 1-20

Марко 16 : 12-20

Лука 21 : 19-53

Йоан 21 : 1-25

Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова.

Някои може да кажат: "Защо?" - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден.

Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи.

Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението.

Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.

В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.

Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката?" А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си.

1 Вкусът е агент на стомаха

2 Интелектът - на духа - ума, а

3 сърцето - на душата

Христа трябва да Го познаваме със стомаха, душата и духа. Хората с външните сетива гледат, а Христос - с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества.

Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.

Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното.

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.

В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?

Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете.

В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат. И тогава Господ ще ни даде виделина.

Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството, откъдето всички приятели ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми.

Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.

Христос дойде да ни избави от злото.

Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни.

Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и от село на село раздавал. И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина.

Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.

Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота?

Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието.

До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме.

За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани.

Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.

Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли. В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж. Ако единият пада, влече и другия; ако единият се издига, тегли и другия.

Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка.

Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано.

Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще тури на практика новото учение на слугуване.

Трябва да станете семе.

Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената. И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от себе си.

Мъжът е Господ вкъщи. Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме си виновни за всичките си страдания.

Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си.

Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело. Да се не страхуваме от това.

Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови.

Амин.

9 март 1914 г.

Според записките на Иван Гарвалов

• това, което притежаваме