Разлика между версии на „Живата енергия“

Текуща версия към 17:44, 12 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1921 г.

Новият човек (1921)

10. Живата енергия

Беседа от Учителя, държана на 22 май 1921 г. в София.

„И пак се наведе долу и пишеше на земята.“ (Йоан 8:8)

„И пак се наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи стават в безмълвие и на тайно. Великите въпроси, великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание. Христос дойде на земята да извърши едно велико дело. „Той се наведе долу и пишеше на земята.“

„И доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, казаха Му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото дело, като прелюбодействаше. А в закона Моисей повели нам, които са такива, с камъни да ги убиваме. А ти що казваш?“ Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. Той разрешаваше един велик закон, трябва ли да се убие жената и, ако се убие или осъди, по какъв начин да стане това. Като разреши въпроса, изправи се и рече: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея“.

Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот. Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.

„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говоря верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.

Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.

Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!“

И остана Исус сам с жената и рече й: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?“ – „Никой, Господи.“ И Исус й рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.

Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!“ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.

Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите. Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари. Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.

Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да дадете на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.

Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето?“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.

Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внесат светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават.

И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното й. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското й състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.

Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?“ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.

Днес всички хора казват: „Трябва да се работи!“ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?

Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свят човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свят и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата!“ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене!“ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата!“ После се извинява, че на шега говорил. – Не, той си казва истината. Шега не съществува. Когато човек не може да каже истината направо, казва я във вид на шега.

В руско-турската война двама руски войници се спрели пред една рибарница да гледат рибите. По едно време и двамата спират погледа си на един голям, хубав шаран. Обаче, те нямали пари и не могли да го купят. Намислили да се скарата, та по тоя начин да се домогнат до шарана. Дошло най-после до бой. Рибарят ги гледал и се смеел. Единият грабнал шарана и замерил с него другаря си. Какво станало след това? И войниците изчезнали, и шаранът изчезнал.

Ще кажете, че това е хитрост на човека, не е шега. Някога човек прави шеги, когато не може да постъпи направо. Някога шегата свършва с хитрост. Аз не признавам никакви шеги. В такъв случай кое е същественото? Ако кажа, че душата е същественото, няма да вярвате. Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с душата си. Аз говоря за положителната наука, в която всяко нещо трябва да се опита. – Как можем да се разговаряме с душата си? – Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с душата си, ще научиш велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. Душата е майката на човека. Майката означава „мая“ – това, което е облякло човека в материя. Всъщност, човек има две майки: едната е от духовен произход, а другата – от материален. Първата майка се нарича Божествена душа, а втората – материя. Тя създава за човека всички противоречия и заблуди. Под „Божествена душа“ разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. Думите на Христа „Ако не се отречеш от майка си“, подразбират отричане от „мая“, която настоява, че те е родила и, следователно, има право над тебе. Тя казва: „Ти имаш морал, но ще ме слушаш, ще гледаш да се осигуриш. Когато се отнася до твоето благо, можеш да направиш и престъпление“. Майката „мая“ не възпитава добре децата си, тя ги води в крива посока. Как възпитават сегашните майки децата си? Майката казва на дъщеря си: „Ти трябва да се храниш добре, да бъдеш здрава и червена, да те хареса някой богат момък и да се ожениш за него. Като го срещнеш, ще се усмихваш, да го разположиш към себе си“. Тази майка не познава душата на дъщеря си. Тя гледа на нея като на говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, че употребявам думата „говедо“. В моя ум тя има друго значение.

Буквата „г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило хляб струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.

Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.

Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това?“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.

Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена?“ – Всички вие колективно станахте причина за падението й. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.

Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!“ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!

Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които турил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак.

Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми!“ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде?“ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог?“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.

Всеки може да провери това. – Кога се раждат добри и гениални деца? – Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре. Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи. Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята. Достатъчно е само веднъж да възприемеш тази енергия, за да се ползваш от нея цял живот. Достатъчно е един път да зърнеш лицето на истинската царска дъщеря, за да кажеш: „Разбрах смисъла на живота! Готов съм, Господи, да изпълня Твоята воля“. Сега, четете различни книги, тоя писал така, оня писал така, описват различните полета, описват ада и рая. – Де е раят? Били ли сте там? Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския рай. Кракът му не може да стъпи там. Като отидете в другия свят, сами ще се уверите в това. Там е написано: „Който е купувал и продавал хляба, не може да пристъпи в рая“. Това е горчива, но велика истина. Тази истина – да ядеш хляб даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си.

Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята. Има добри хора на земята, но списъците на имената им са горе. Ако мислите, че името ви, като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това горе не важи. Важно е да си записан в книгата на небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име „чада Божии“ – синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена.

Сега, като слушате да говоря така, казвате: „Тоя човек иска да ни запали сърцата“. – Това е най-великото, което може да чуете. Напишете думите: Любов, единство, съгласие. Любов към Бога. Единство и съгласие с Бога, Който е Любов и обича всички души. Съгласие с Бога, Който иска да тури ред и порядък в света. Той е направил някои от своите деца кристали, други е поставил с главата надолу – растенията, трети е направил мушици, бръмбари, риби, птици, млекопитаещи, и най-после е създал човека, който ходи с два крака и мисли. Човек се счита венец на творението и си казва: „Не съм като другите същества“. – Чакай, и твоята глава още не е излязла от гъстата материя. И ти трябва да станеш живо дърво, с листа, цветове и клони, да завържеш и плодът ти да узрее.

„И пак се наведе надолу и пишеше на земята.“ – Какво пишеше? – „Далеч сте още да разберете Божиите пътища. Далеч сте още да осъждате своите братя.“ И днес Христос пак пише. Жената хока мъжа си и нарежда: „Господи, за такъв съпруг ли трябваше да се оженя?“ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“. Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да турите заключението. На умния и малкото е достатъчно.

Помнете: Любовта с пари не се купува, и за пари не се продава. Мъдростта с пари не се купува, и за пари не се продава. Истината с пари не се купува, и за пари не се продава. Правдата с пари не се купува, и за пари не се продава. Добродетелта с пари не се купува, и за пари не се продава.

10. Беседа от Учителя, държана на 22 май 1921 г. в София.